Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа година, проведено
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна П.а, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №21126 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен на 30.12.2019г. иск
с правно осн. чл.
357, ал.1 КТ, във
вр. с чл. 358, ал.1 т. 1 от КТ от Е.Г.Т., ЕГН **********
*** срещу И. У. В., с административен адрес гр. ****, б. К.Б. № **, Булстат ********, представлявано от проф. д-р. Е.С.в качеството
му на Р., за отмяна на Заповед №********************** на Р. на И. У. В., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“.
В исковата молба се излагат
твърдения, че страните се намират обвързани
в трудово правоотношение, като ищцата заема
академична длъжност „доцент“ в катедра „м.“. Посочва, че с процесната заповед й е наложено дисциплинарно наказание за това,
че за периода
21.10.2019г.-25.10.2019г. не
се явила на работа, както и за това, че
не е изпълнила трудовите си задължения,
като не е осъществила съгласуване на работата си с останалия
академичен състав в периода 16.10.2019г.-18.10.2019г., съответно
за 21.10.2019г.-25.10.2019г.
Оспорва процесната заповед, като незаконосъобразна
поради неспазване на реквизити на чл. 195 КТ. Намира, че в същата не
е посочено кога и при какви обстоятелства
са извършени нарушенията както и доказателствата за тях, които потвърждават
извършването им.
В евентуалност
намира заповедта за незаконосъобразна, като посочва, че
не е извършила нарушение на трудовата дисциплина. Посочва, че работодателят й е страна по договор по
европейска програма „Е.“ за академичен
обмен на преподаватели в европейски университети. Ищцата е кандидатствала по тази програма за
учебната 2018/2019г., като след проведена процедура била класирана за обмен
в у. в гр. Н., С.. За участието на ищцата в лекционния курс в
у. в гр. Н., С.
за периода
21.10-25.10.2019г. твърди, че работодателя е уведомен още при
класиране на кандидатите. В изпълнение на утвърдените
правила от работодателя пред него на 15.10.2019г. е представена справка за отклонение от
учебния процес за 5 часа лекции
за 21.10.2019г., която била депозирана за подпис от
проф. д-р. Е.С.. Последният за периода
16.10.-21.2019г. бил служебно командирован, поради което не
е могъл да се запознае с представената от ищцата справка
за отклонение от учебния процес.
Намира, че
при отсъствие на титулярна справка за отклонение от
учебния процес е следвало да бъде представена на неговия заместник, което не е сторено поради
пропуск в движение на документа при работодателя.
В условията
на евентуалност излага твърдения, че заповедта
е незаконосъобразна, като противоречаща на чл. 189 КТ, счита, че не
е съобразено тежестта на деянието с видът на наложеното дисциплинарно наказание, съответно в оспореният акт липсват мотиви в тази насока.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който се навеждат
възражения за неоснователност на предявения иск.
Не се оспорва, че страните се намират обвързани
по трудово правоотношение, както и че ищцата заема
при ответника академична длъжност „доцент“ в катедра „м.“.Не се оспорва,
че на 10.10.2019г. ищцата е класирана по програма „Е.“ за обмен в гр.
Н., С..
Посочва, че
на 15.10.2019г. съпругът на ищцата
(доц. Д-р Д.П.) е оставил при
инспектор у.д. в катедра „м.“ справка за отклонение от
учебния процес на ищцата – доц. д-р Т.. Справката не заведена във входящ регистър,
не съдържа данни за служител,
който ще замества титуляра при отсъствието му, в същата липсва подпис
на ръководител и декан.
Не оспорва, че за
16-17.10.2019г., 18.10.2019г. и
20.10.2019г. и към датата на предоставяне на справката проф. д-р. Е.С.– ръководител
на катедра „м.“ и Р. на у. е бил
извън учебното заведение. Излага възражения, като
посочва, че липсата на съгласуване на справката с ръководител катедра е възпрепятствало подписването от и.д. Р.
на договор за субсидия с ищцата и издаване на командировъчна заповед до гр.
Н., С.. Представляващия работодателя е констатирал на 22.10.2019г., че въпреки липсата на командировъчна заповед ищцата е посетила у. в гр. Н..
От ищцата
са поискани писмени обяснения досежно обстоятелството, че без издадена заповед
за командироване или заповед за
ползване на отпуск и без подписан договор
за мобилност на персонала е посетила гр.
Н. за периода
20.10.2019г.-26.10.2019г., както и за причините, при
които не е представила справка за отклонение от
учебния процес, която да е подписана от ръководител катедра, декан и инспектор у.д..
Оспорва наведените
в исковата молба твърдения за незаконосъобразност
на процесната заповед, като
нарушаваща разпоредбата на чл.
195 КТ. Посочва, че при извършено класиране от Комисия по
академичен обмен, това дава възможност
на определения преподавател
да осъществи обмен с цел преподаване, но не обвързва
и задължава работодателя за командирова служителя за този
период. Сочи, че ищцата следва да спазва Правилника за вътрешния
трудов ред на И.У.В>, като спазва определеното
й работно време – чл.21,
т.3, да се явява на работа – чл.21, т.18, да съгласува
работата си с останалите членове на академичния състав – чл.21, т.19.
Счита, че
предприетото пътуване е извършено без разрешение
от работодателя, в резултат на което ищцата е откъсвала от работното си
място в период от една седмица,
за който не са проведени
учебни занятия със студенти.
Оспорва наведените
в исковата молба твърдения за незаконосъобразност
на процесната заповед, като
нарушаваща разпоредбата на чл.
189 КТ. Счита, че работодателя
е обсъдил всички относими към случая доказателства, съответно отношението на ищцата към допуснатото
нарушение на трудовата дисциплина, като е наложил най-лекото наказание.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Представен по делото е трудов
договор от 07.07.1998г., от който се установява, че
между страните е възникнало трудово правоотношение, по сила на което последната
заема длъжността „асистент“. С допълнително споразумение от 12.09.2018г.
страните са уговорили, че ищцата следва да заема дължимостта „доцент, висше
училище “, с място на работа катедра „м.“ при ответника.
Представен по делото е договор за
отпускане на финансова подкрепа за проект по програма „Е.“ №2018-1BG01-КА103-047074, от 06.07.2018г.,
от който се установява, че ответникът в качеството му висше училище има
качество на бенефициент по Програма „Е.“ с определена ключова дейност „*********“, сектор „******“.
С протокол №3 от 10.10.2019г. на Комисия по академичен обмен при ответното
висше учебно заведение е осъществено класиране на участниците по програма „Е.“
КА103 за мобилност на персонала през семестър 2019/2020г., като ищцата Т. е
класирана за участие при приемаща институция - Н.ки
университет, Република С..
Представен по делото договор
№64/15.10.2019г. изготвен въз основа на финансово споразумение №2018-1BG01-КА103-047074, за академичната
2019/2020г. във връзка с мобилност на персонала с цел обучение по Програма „Е.“,
по който ищцата има качество на участник, чиято мобилност съобразно посоченото
в договора следва да бъде осъществена с финансовата подкрепа от средства на ЕС,
Програма „Е.“.В договора е уговорено, че същия влиза в сила от момента на
подписването му, като мобилността следва да бъде осъществена до Н.ки университет, Република С. за периода
21.10.2019г.-25.10.2019г. Договорът е подписан от страна на ищцата, а за
ответника от доц.д-р. В.Ж., и.к.по програма „Е.“, както и от зам.главен
счетоводител.
Представено е прието разписание
за у.д. при катедра „м.“ при ответника, като за 21.10.2019г. на ищцата са
разпределени учебни дисциплини по „п.м.“ за периода от 11,15 до 13,00 часа, с
групи №33,№34 и №35, съответно от 13,30 часа до 16,00 часа по дисциплина „м.ови изследвания в логистиката“ с група №21.
Представена по делото е справка
за отклонение от учебния процес за 2019-2020г. от ищцата, по отношение на
дисциплините „п.м.“ и „м.ови изследвания в
логистиката“, насрочени за провеждане на 21.10 от 11,15 часа, съответно 13,30
часа, в продължение на 2 часа за първата учебна дисциплина и 3 часа по втората,
с групи №33,№34,№35, съответно група №21.
Представен е отчет от 29.10.2019г.
от ищцата за осъществена международна командировка по програма „Е.“, за периода
21.10.2019г.-25.10.2019г., с предмет осъществяване на преподавателски обмен с
посочена приемаща институция Н.ки университет,Република
С..
С покана № РД-21-1334/28.10.2019г.
са изискани обяснения от ищцата, за това че за периода 20.10.2019г. –
26.10.2019г. без издадена заповед за командировка или разрешен отпуск и
подписан договор за мобилност на персонала е посетила гр. Н., Република С.,
както и че е не е представила справка за отклонение от учебния процес, която да
е подписана от ръководител катедра, декан и инспектор у.д.. Удостоверено е, че
на 29.10.2019г. след запознаване със съдържанието на поканата ищцата е отказала
да я получи.
Със заповед № **********************
на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, за това, че за
периода 21.10.2019г.-25.10.2019г. не се е явила на работа, както и за това че
за периода 16.10.2019г.-18.-10.2019г., съответно за периода 21.10.2019г.-25.10.2019г.,
не е съгласувала работата си с останалия академичен състав.
Приложени са към делото Правила
за управление на програма „Е.“ и програма CEEPUS в И. У. В., с които са уредени
правилата за подбор и участие на студенти, докторанти, преподаватели и
служители по програма „Е.“ и програма CEEPUS.
Приложен е правилник за вътрешния
трудов ред в И. У. В., приет на
заседание на Академичен съвет от 30.05.2013г., изменен на 23.11.2017г.
Представена е разпечатка (л.115)
от компютърна система при ответника по партида на ищеца, в която се съдържат
лични данни за ищеца и посочен университет за участие - Н.ки
университет по отношение на програма „Е.“. Посочено е, че ищцата в качеството й
на участник има покана от приемащата институция, като темата е съгласувана с
приемащата институция.
Представена е Заповед №
Р217-2467/22.10.2019г., с която на зам. Р. на у. доц.д-р Б.Ч.е възложено да
изпълнява правомощията на Р. на у., за периода 23.10.2019г.-28.10.2019г.
Прието по делото е заключение по
съдебно – техническа експертиза на вещото лице К.К.,
в която се сочи, че след запознаване със компютърната система при ответника в
Отдел „М.с.“ се установява, че същата под наименование „WebStudentDB“ се използва в
локалната мрежа на у., с оглед необходимостта от обработка на данни за
изпълнение на различни задачи. Системата не разпечатва заявление, разписка или
бележка с входящи номера, а събира и предоставя информация за следващ анализ. От
заключението се установява, че информацията въведен в системата и предоставен в
разпечатка на л.115 от делото е въведена на 24.09.2019г., като единствената
разлика между представената разпечатка и съдържание на компютърната система е
наличието на текст в диР.ия
„Желания“, където е посочено „1.Други“. В диР.ия „Удобно време“ е посочено „10 октомври“.
Разпитана по искане на ищеца е
свидетеля Е. Н.К., заемаща длъжността „организатор-дейности“ в Международен
отдел при ответника. Свидетеля посочва, че при класиране на съответния
преподавател за участие по проект, тя осъществява достъп в компютърната система
на у. от където генерира съответния договор за мобилност.Попълва необходимите
данни, като системата генерира договора автоматично. Посочва, че данните за
договора за мобилност изхождат от предварителна система база – данни, които са
набрани от предварително въведена от самите преподаватели информация. За
изготвяне на договора за мобилност свидетеля изисква съответното споразумение
за мобилност, в който документ се съдържат данни за изпращащият и приемащият
университет, съответно кодовете по програма „Е.“, както и информация в какво се
състои обучението. В документа следва да бъде налична информация и за датите,
които преподавателя или служителя ще посети чуждия университет. Свидетеля
посочва, че датите на посещение са предварително съгласуване между
университетите. Договорът се изготвя след получаване на посоченото споразумение
за мобилност, като същия подлежи на съгласувателна
процедура, като за преподаватели договорът първо се подписва от факултетен
координатор, главен счетоводител и накрая от Р. на висшето учебно заведение. Свидетелят
при предявяване в открито съдебно заседание на договор №64/15.10.2019г на
ищцата посочва, че тя е изготвила този договор, в който липсва единствено
подпис на Р. на у.. Свидетелят посочва, че е успяла да събере подписи от доц.
Жечев, който изпълнявал длъжността „координатор“ по програма „Е.“, съответно от
счетоводител, след което оставила договора за подпис от Р.. Свидетеля посочва,
че на датата, на която изготвя договора за мобилност следва да бъде изготвена и
командировъчна заповед. Посочва, се че след завръщане от гр. Н., С. ищцата е
представила отчет на извършаната от нея дейност.
По искане на ищеца е разпитан
свидетеля Д.Х.П. – съпруг на ищцата, заемащ академична длъжността „доцент“ при
ответника. Свидетеля посочва, че той заедно със своята съпруга през 2019г. в
качеството им на преподаватели при ответника са класирани за участие по
програмата „Е.“ в Н.кия университет, Република С..
Свидетеля заедно с ищцата на 15.10.2019г. посетили Отдел „М.с.“, където подали
необходимите документи. Той и ищцата се снабдили с необходимите подписи от
съответните координатори при факултета, в който всеки един от тях преподава, от
счетоводителя на у. и върнали документните в Отдел „М.с.“. По отношение на
преподавателските часовете, които са били планирани за периода на
командировката, процедурата, която била приета при работодателя била свързана с
изготвяне на справка за отклонение, в която се посочват броя на невзетите
часове за съответната седмица, за която преподавателя отсъства, като от учебен
отдел били давани подходящи часове, в които да бъдат проведени невзетите
часове. В конкретния случай посочва, че тази процедура била изпълнена. Справката
следва да бъде съгласувана с ръководител – катедра и декана на съответния
факултет. Свидетеля посочва, че справка – отклонение на ищцата е занесена от
него на 15.10. или 16.10.2019г., която справка той е оставил в канцеларията на
катедра „м.“ при инспектор у.д.. Свидетелят посочва, че при ответника няма
практика тази справка за отклонение от учебния процес да бъде завеждана в
нарочен регистър.
Свидетеля пояснява, че документът
споразумение за мобилност се представя след завръщане от приемащия университет
за отчет на свършената работа. Посочва, че при действия на програма „Е.“ няма
изискване за командироване. Посочва, че и при други посещения в приемащи
институции не са били издавани командировъчни заповеди. Преди заминаване към
приемащия университет посочва, че договора на ищцата, така и неговият договор
не са били подписани. При посещението си в приемащия университет не са срещнали
административни проблеми от какъвто и да е характер.
По искане на ответника е разпитан
свидетеля Е.А.Р.– ръководител на отдел „М.с.“ при ответника. Свидетеля посочва,
че желаещите да участват в програмата попълват заявления в нарочно създадената
за нуждите на у. информационна система, които заявления се разглеждат от
комисия по академичен обмен. Заявеното от преподавателя участващ за обмен по
програма „Е.“ желание за удобно време не се взима в предвид при осъществяване
на класирането.Периода за мобилност, който е посочен при кандидатстване не
обвързва комисията при класиране на кандидатите. Заявеното желание от
преподавателя за посочен от него период на мобилност не обвързва у. да го
изпрати в приемащата институция по програмата „Е.“ точно за този период.
Свидетеля посочва, че преди пътуване задължително се издава заповед за
командироване. Споразумение за мобилност може да бъде представено от
преподавателя било преди, било след осъществяване на пътуването. Страни по
договора за мобилност са преподавателя и Р. на у.. Не е известна на свидетеля
причината, при която договора на ищцата не е подписан от Р. на учебното
заведение. Не е известна на свидетеля информация за осъществен контакт между
приемащия и изпращащия университет за периода,през който следва да бъде
осъществена реализацията на дейността по програмата.
Предвид така приетата фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът на първо място следва
да извърши служебно проверка относно спазването на преклузивните срокове по чл.194, ал.1 КТ. По въпросът относно момента, от който
започва да тече срокът по чл.194, ал.1, пр.1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание е налична съдебна практика, която
приема, че
откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната
власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци, т.е.
когато е установен извършителят на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна
и субективна страна, които го квалифицират
като дисциплинарно нарушение. В този смисъл Решение № 231 от 13.06.2011 г. по гр.д. №
858/2010 г. на ВКС, ІV г.о и Решение № 363/10.01.2012г., постановено по гр. дело № 354/2011г. на ВКС, ІІІ
г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
С оглед събраните по делото
писмени доказателства, съдът приема, че процесното дисциплинарно наказание е
наложено в преклузивния срок по чл. 194, ал.1 КТ. Работодателят на 29.10.2019г.
е получил отчет от ищцата за осъществена от нея международна командировка по
почин изпълнение на задължения по договор
по програма „Е.“. Ден преди получаване на отчета за осъществена дейност,
с покана № РД-21-1334/28.10.2019г. са изискани обяснения. Така съдът от анализа
на събраните по делото доказателства приема, че най-ранния момент, в който на ответника е станало известно
дисциплинарното нарушение, за което е наложено дисциплинарното наказание с
процесната заповед е 28.10.2019г., на която дата са изискани и обяснения от
ищцата. Заповедта предмет на настоящия спор е издадена от работодателя на
05.12.2019г. или в рамките на 2-месечния преклузивен срок по чл.194, ал.1 КТ.
По отношение възраженията на
ищцата за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „забележка“, като противоречаща на императивните норми на чл. 195,
ал.1 КТ, предвид липсата на посочени в същата обстоятелства досежно момента, в
който е осъществено нарушението на трудовите правила, както и обстоятелствата
при които е допуснато същото, съответно доказателствата, въз основа на които се
позовава работодателя.
Разпоредбата на чл. 195, ал.1 КТ
изисква наказанието, което работодателя налага на работника или служителя
поради допуснато от същия нарушение на трудовата дисциплина да бъде мотивирана,
като в нея следва да бъде посочен нарушителя, нарушението, кога е извършено то,
наложеното наказание и законовият текст, въз основа на който то се налага.
В процесната заповед №**********************
на Р. на и.у. – В. нарушителя е индивидуализиран по достатъчно ясен и безспорен
начин.Описано е и нарушението, което е допуснато, а именно, че за периода
21.10.2019г. – 25.10.2019г. ищцата не се е явила на работа, съответно не е
осъществила съгласуване на преподавателската си работа с останалия академичен
състав на работодателя.В обстоятелствената част на заповедта пълно, конкретно,
точно и изчерпателно е описана фактическата обстановка, при която е наложено
процесното наказание. Диспозитивът на заповедта не
противоречи на описаната в обстоятелствената част на заповедта фактическа обстановка,
при която се твърди, че е допуснато дисциплинарното нарушение. Посочено е
конкретно период от време, за който на ищцата са били разпределени учебни
часове за работа със студенти, както и съответния период, за който тя не се е
явила на работното си място с оглед изпълнение на трудовите си задължения.
Текстът от закона, въз основа на който е наложеното процесното дисциплинарно
наказание съвпада с обстоятелствената част на изложеното в процесната заповед.
При тези съображения съдът счита, че заповедта съдържа всички необходими
реквизити, така както са посочени в разпоредбата на чл. 195, ал.1 КТ, при което
възраженията за нейната незаконосъобразност изложени от ищцата в тази насока са
неоснователни.
По отношение на възраженията за
незаконосъобразност по същество на наложеното на ищцата дисциплинарно наказание
„Забележка“, съдът намира следното:
Безспорно е между страните, че
ищцата заема академична длъжност „доцент“, катедра „м.“ при ответното висше
учебно заведение. При установяване на този безспорен по делото факт, а и от
представените по делото писмени доказателства съдът прима, че страните са
обвързани във валидно трудово правоотношение, по което ответникът има качество
на работодател на ищцата.
Ответното
висше учебно заведение по силата на договор за отпускане на финансова подкрепа
за проект по програма „Е.“ №2018-1BG01-КА103-047074, от 06.07.2018г., има качество на
бенефициент по Програма „Е.“ с определена ключова дейност „Образователна
мобилност за граждани“, сектор „Висше образование“.Срокът на договора е определен
от 01.06.2018г. до 31.05.2020г.По силата на този договор ответникът е приел да
изпълнява дейност по проекта, при което приема и безвъзмездно отпусканите по
него средства. Ищцата в качеството й на служител при ответника е заявила
желание на 24.09.2019г. за участие в програмата „Е.“, посредством попълване на
нарочна форма за участие, която е онлайн базирана и нарочно създадена,действаща
информационна система под наименование „WebStudentDB“. От заключението на в.л. К. по
назначената съдебно–техническа експертиза, която осъществи проверка действието
на въведената при ответника система за регистрация, съдът приема, че същата се
използва от локалната мрежа на висшето учебно заведение за въвеждане на база
данни информация за последващо използване.От представения електронен документ
на л.115 от делото, разпечатан и приет по делото на хартиен носител, при правилата
на чл. 184 ГПК, съдът приема, че при заявка за участие в програмата „Е.“,
ищцата е посочила като приемаща организация Н.кия
университет в Република С.. Съдържанието на документ в тази му част за заявено
желание за приемащ университет по програмата се потвърждава и от заключението
на в.л. К..
С оглед изпълнение на
задължението си по програма „Е.“ ответникът е приел Правила за управление на
програма „Е.“, които имат за цел да уредят правилата за подбор на студенти, докторанти,
преподаватели и служители. Съобразно чл. 8 от Правилата, до участие в
програмата се допускат всички преподаватели във висшето учебно заведение, които
са на трудов или граждански договор, без значение на длъжността, която
изпълняват или притежаваната от тях научна степен.По реда на тези приети от
работодателя правила и на осн. чл. 2 от същите, дейността по организация с цел
осъществяване на мобилност по изпълнение на програмата, включително и за
преподавателите в учебното заведение е възложена да бъде осъществявана от отдел
„М.с.“, „Комисия по академичен обмен“, както и от координиращи звена.
Въз основа възложените й
задължения на осн. чл.4, ал.4, т.3 от Правилата, на свое заседание от 10.10.2019г. Комисията по академичен обмен, след като се е
запознала с постъпилите по електронната система кандидатури за мобилност за
летен семестър на учебната 2019/2020г. е осъществила класиране на кандидатите –
преподаватели и служители по програма „Е.“, като под №61 от приложение към
протокола за класиране, е класирана ищцата Т. за приемаща институция по
програмата – Н.ки университет.
Разпоредбата на чл. 10, ал.1 от
Правилата, задължава одобрените по програмата преподаватели и служители да
установят контакт с приемащата институция, след което в срок до 45 дни от
класирането си представят в отдел „М.с.“ потвърждение от приемащата институция
за периода на мобилността. От показанията на свидетеля П., които следва да
бъдат ценени на осн. чл. 172 КПК с оглед неговата възможна заинтересованост от
изхода на спора с оглед обстоятелството, че ищцата е негова съпруга, а
ответникът негов работодател, съдът приема, че свидетеля и ищцата са подали на
15.10.2019г., а т.е. в срока по чл. 10, ал.1 от Правилата, документи в отдел „М.с.“
при учебното заведение. Следва да бъде посочено, че видно от приложение към
протокола за класиране от 10.10.2019г. на Комисията
по академичен обмен при висшето учебно заведение, комисията е класирала и свидетеля
П. за участие по програмата „Е.“ с приемаща институция идентична с тази на
ищцата – Н.ки университет, Република С.. Изпълнението
на задълженията на ищцата по чл.10, ал.1 от Правилата по програмата се извлича
и от гласните показания на свидетеля Е.К., която заема длъжността „организатор-дейности“
при ответника в отдел „М.с.“. Свидетеля К. посочи, че с оглед участие в
програмата на одобрения преподавател следва да бъде подписан договор за
мобилност, който договор за изготвя въз основа на споразумение за мобилност,
като след изготвяне на договора същия подлежи на режим на съгласуване с
факултетният координатор, главният счетоводител и накрая се подписва от Р. на
висшето учебно заведение. За изготвяне на договора свидетеля К. изисква т.нар.
споразумение за мобилност, в което се сочи, приемащата институция, периода на
мобилността, както и дейността, която следва да се извършва по почин изпълнение
на програмата. Представено по делото е споразумение (л.40-43 и л. 201-205) за
мобилност от 15.10.2019г., по отношение на което не е спорно, че на така
посочената дата е подписано от ищцата, съответно на същата дата – 15.10.2019г.
от доцент Николета Михалева, като представляващ изпращащата институция, при
който подпис е положен и печат на Факултет „Управление“ при И. У. В.. Продължителността
на мобилността е определена в продължение на 5 дни, за периода от 21.10.2019г.
до 25.10.2019г., като приемаща организация е посочен Н.ки
университет, Република С.. При така представеното й споразумение за мобилност
свидетеля К. генерирала договор за мобилност, в който автоматично от системата
база данни на информационната система, с която у. работи бил регистриран с номер
и дата.
По делото е представен договор за
мобилност на персонала с цел обучение по програма „Е. №64/15.10.2019г., по
силата на който ищцата Т. има качество на участник по програма „Е.“, а
ответника на изпращаща институция. В разпоредбата на чл. 2.2 от Договора се
сочи, че мобилността до приемащата институция – Н.ки
университет ще се осъществи за периода 21.10.2019г.-25.10.2015г. Посочено е, че
мобилността следва да бъде осъществена един ден преди първоначална дата, на
който започне дейността по договора в чужбина, съответно предвиден по договор е
и един ден за пътуване след края на обучението. Договорът е подписан от ищцата Т.,
в качеството й на участник по програмата, а за изпращащата организация, която
се явява висшето учебно заведение от доцент д-р. В.Ж., в качеството му на
институционален координатор по програмата „Е.“, така и от главният счетоводител
на ответника, като в договора липсва подпис на Р. на у.. От показанията на
свидетеля П., съдът приема, че след събиране подписите от доц. Жечев и
счетоводител на ответника, договора за мобилност №64/15.10.2019г. е оставен в
отдел „М.с.“. Не се спори между страните, че подписите в договора за
изпращащата организация са положение от доцент д-р. В.Ж., в качеството му на
институционален координатор, както и от счетоводител на ответника, като съдът
намира, че без правно значение се явява обстоятелството дали документите са предоставени
за подпис на тези лица то от свидетеля К. или лично от ищцата Т..
От представеното по делото
разписание на Катедра „м.“ при ответника съдът приема, че на 21.10.2019г.
ищцата в качеството й на преподавател при ответника е следвало да осъществи
посещение в лекционни часове по дисциплините „п.м.“ и „м.ови
изследвания в логистиката“, които учебни занимания са били планирани да се
проведат от 11,15 часа до 16,00 часа на същия ден, с учебни групи студенти
№33,34,35 и №21. От показанията на свидетеля П., съдът приема, че при ответника
е създадена организация, при която в случай на необходимост определените по
график лекционни часове да бъдат отложени поради отсъствие на преподавателя,
като в последствие и след подаване на информация от отдел „у.д.“ при у. за
свободни дати, учебните занимания следва да бъдат проведени. Документът, който ответникът е предвидил да
бъде представен от преподавателя, който няма възможност да осъществи
лекционните занимания, така както са планирани по график се именува справка за
отклонение от учебния процес.
Не се спори по факта, при което с протоколно
определение от открито съдебно заседание проведено на 18.09.2020г. е прието за
безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че справка за отклонение от
учебния процес (л.39), на 15.10.2019г. е депозирана в катедра „м.“, при
инспектор у.д. от свидетеля П. – съпруг на ищцата, така и преподавател в същото
висше учебно заведение. Няма данни по делото тази справка да е получила входящ
номер, но и свидетеля в обясненията си в съдебно заседание посочва, че при
ответника не е била изградена практика за нарочно вписване в специален регистър
на тази справки. Не се спори между страните, че справката следва да бъде
съгласувана и подписана от ръководителя на съответната катедра, при която
преподавателя осъществява у.д., съответно от декана на факултета. Не се спори,
между страните, а и се установява от представената по делото справка за
отклонение, че същата е подписана единствено от ищцата, като липсват подписи на
ръководителя на катедра, така и от декан на факултета.
От страна на ответника не се оспорва
обстоятелството, че за периода на мобилност ищцата се е намирала в Н.кия университет, в който приемащ университет е провела лекции
при осъществяване дейността по програма „Е.“. Спорът по същество е съсредоточен
около обстоятелството дали тази дейност е осъществена при нарушаване на
правилата за трудова дисциплина доколкото е извършена без договор за мобилност,
без командировъчна заповед и без съгласувана и подписана справка за отклонение
от учебния процес.
Дисциплинарната
отговорност на работника или служителя е свърна с нарушение на трудовата
дисциплина, като хипотезата на чл. 186 КТ постановява, че виновното
неизпълнение на трудовите задължения е нарушаване на трудовата дисциплина. За
наличието на нарушение на трудовата дисциплина поначало е без значение формата
на вината, при което нарушение на същата може да бъде осъществено както при
вина във формата на умисъл, така и по небрежност. Независимо от това обаче
вината е задължителен специфичен елемент на неизпълнение на трудовите
задължения, който елемент следва задължително да присъства за да бъде прието,
че определено нарушение на трудовите задължения съставлява и нарушаване на
трудовата дисциплина.
Обект на
дисциплинарното нарушение могат да бъдат задълженията на работника или
служителя по самото трудово правоотношение със съответния работодател. С
процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Забележка“ на
ищцата, работодателя посочва, че същата при неизпълнение на задълженията си
произтичащи от разпоредбата на чл.187, ал.1, т.1, пр.3-то КТ не се е явила на
работа за периода 21.10.2019г. – 25.10.2019г., както и че за този период не е
осъществила съгласуване на работата си с останалия академичен състав в у..
Безспорно
ищцата като служител при ответника е задължение да престира труд по трудово
правоотношение, като осъществява дейност по обучение на студенти в у. в който
работи, съответно при невъзможност да положи разпределените й по график учебни
занятия следва да съгласува тази си дейност с академичния състав при у.. Както
вече бе посочено по-горе в мотивите, спорът по същество е дали ищцата виновно е
нарушила трудовите си задължения, като за процесния период не се е явила на
работното си място, съответно не е осъществила съгласуване на учебната дейност,
която следва да проведе по изпълнение на трудовото си правоотношение с
ответника, с останалия състав преподаватели.
При
приетата по делото фактическа обстановка съдът достигна до извода, че ответника
в качеството му на висше учебно заведение е бенефициент по програмата „Е.“, в
която учебното заведение участва чрез своите студенти, докторанти, преподаватели
и служители. Университетът има качество на изпращаща институция, а лицето
класирано за участие в програмата качество на участник. За периода, за който е
наложено дисциплинарното наказание на ищцата, ответникът е страна по договор за
отпускане на финансова подкрепа по проект по програмата „Е.“. Ищцата е
преподавател при ответника, при което тя е лице, което съобразно вътрешните
правила има право да участва при реализиране на тази програма. Ищцата се
възползвала от тази й възможност, като посредством нарочно изградена от
ответника електронна система е заявила своето желание за участие. Органът
определен от работодателя е класирал ищцата за участие в програмата по
международен обмен съобразно заявеното желание с приемаща институция Н.ки университет в Република С.. Няма данни по делото за
наличието на пречки, които са възпрепятствали възможността на ищцата да
кандидатства, съответно да бъде класирана за участие съобразно желанието й, при
което следва да бъде прието, че работодателя чрез своят орган по чл. 2, ал.4 от
Правилата за управление по програма „Е.“ – Комисия по академичен обмен, е
уведомен, съответно е допуснал до участие по тази програма ищцата Т.. Съдът
приема, че щом работодателя вследствие вътрешната си организация създава
нарочни органи, които имат задължение да осъществяват дейността по подбора и
класирането на участници по изпълнение на програмата „Е.“, то тази дейност
следва да се счита извършена от самия работодател, който ги е създал и
делегирал техните права.
Споразумението
за мобилност е представено на 15.10.2019г., на тази датата е съставен и договор
за мобилност №64/15.10.2019г. От показанията на свидетелите К. и П. съдът
приема, че на тази дата 15.10.2019г. ищцата е представила в нарочно определения
орган от работодателя по чл. 2, ал.2 – отдел „М.с.“ документите необходими за
осъществяване на мобилността по програмата, като личният й договор за мобилност
№64/15.10.2019г. е подписан от доц. Д-р. В.Ж., в качеството му на координатор
по програмата „Е.“. Доц. Жечев, на който работодателят е възложил да
осъществява дейността по институционална
координация по програмата „Е.“ е и служител, който е определен от работодателя
и за председател на Комисията по академичен обмен, касирала кандидат–
участниците по програмата. Доколкото договорът за мобилност на персонала
съдържа и финансова страна по уреждане на взаимоотношенията между изпращащата
организация, като бенефициент по програмата и участника по проекта, то подпис в
договора на ищцата е положен и от счетоводител при ответника.
От
показанията на свидетеля Райчев – ръководител на Отдел „М.с.“ съдът приема, че
комисията осъществяваща дейност по класиране на кандидатите не е обвързана с
желания период на мобилност, който е посочен от преподавателя. В случая периода
на мобилност по изпълнение на програмата е посочен в споразумението за
мобилност от 15.10.20219г., което съдът приема, че е представено от ищцата на работодателя
на 15.10.2019г.В показанията си свидетеля Райчев посочи, че този документ може
да бъде предоставен от преподавателя бил то преди или след приключване на
обучението, като изрично свидетеля Е.К. посочи, че тя е изискала от ищцата това
споразумението за мобилност при изготвяне на договора за мобилност на
персонала, от което следва че в случая то е представено преди осъществяване на
мобилността по договора. За конкретно посоченият в споразумението период
21.10.2019г.-25.10.2019г., ищцата е осъществила своята дейност в приемащата
организация – Н.ки университет, като както вече съдът
посочи не се оспорва от ответника, че при приемащото чуждестранно учебно
заведение тя е осъществила дейността, така както е отчетена от нея при
завръщането си в страната. Работодателят чрез служителят си, който е натоварил
с дейността по институционална координация по програмата, така и дейността по
класиране на участниците в програмата - доц. Д-р. В.Ж., следва да се счита да
уведомен за периода, за който е заявена мобилността от ищцата. По делото
липсват доказателства, че въпреки, че за процесния период ищцата е одобрена и
класирана за участие в програмата за международен обмен, представляващия
работодателя е релевирал отказ тя да осъществи тази дейност, за този период.
Обстоятелството, че за периода 16.10.2019г.-17.10.2019г., на 18.10.2019г.,
както и за периода 20.10.2019г.-21.10.2019г., Р.ът на
учебното заведение - представляващ работодателя е отсъствал от у. не може да
бъде вменено във виновно поведение на ищцата, което да обуславя допуснати от
последната дисциплинарно нарушение на работните правила поради неявяване на
работното място, предвид това че липсва подпис в договора й за мобилност от Р.
на у., съответно че не е изготвена и командировъчна заповед. Ищцата е участвала
в програмата за международен обмен, класирана е, като в срока посочен от
работодателя и пред посочен от него орган е подла необходимите документи за
участие, които са приети и съгласувани с лицата представляващи тези органи по
реализиране на международния обемен при работодателя. Ищцата е изпълнила задълженията си по програмата, като е
осъществила преподавателски обмен по програмата „Е.“ при посещението си в
приемащата организация. Представляващият работодателя, в случай, че е делегирал
подбора и класирането на нарочно определени от него органи за участие в
програмата „Е.“ следва да се съобрази с взетото от тях решение, като в случай
на положително становище от тези органи, одобри участието на съответния
участник в програмата, като сключи договор за мобилност на персонала с него, и
издаде заповед за командировка до приемащата организация по програмата или да постанови
отказ, като мотивира обстоятелствата, при които това се налага.Това задължение на
работодателя следва да бъде извлечено от принципа на равнопоставеността на
страните при реализиране на трудовото правоотношение.На правата и задълженията
на работника или служителя кореспондират съответни права, но и задължения на
работодателя. При реализиране на трудовите правоотношения между служителите и
работодателя следва да има предсказуемост в
действията им, с оглед защита правата и интересите и на двете страни. Работодателя
е следвало да създаде организация, при която своевременно при отсъствие на
представляващия висшето учебно заведение, съответните решения да бъдат взимани
от лице надлежно упълномощено да го замества.
От наличните по
делото писмени доказателства се установява, че единствено за периода
23.10.2019г. – 28.10.2019г. на зам.Р. на висшето учебно заведение е възложено въз основа на Заповед №
Р217-2467/22.10.2019г. да изпълнява правомощията на Р. на у.. Началото на
неговя мандат обаче не е съобразен с наложилото се по обективни причини
отсъствие за периода от 16.10.2019г. -18.10.2019г. на Р. на учебното заведение
и необходимостта към този момент да бъдат съгласувани съответните документи по
изпълнение на програмата „Е.“, по която ищцата има качество на участник.
По
отношение на несъгласуване работата на ищцата с останалия академичен състав:
Разпоредбата
на чл.21, т.19 от приетите от работодателя Правилник за вътрешния трудов ред в у.,
задължава академичния състав да съгласува работата си с останалия академичен
състав, с администрацията и останалия помощно – технически персонал.
От
фактическа страна, предвид липсата на спор съдът прие, че справка за отклонение
от учебния процес за предвидените по график лекции, които е следвало ищцата да
проведе със студенти във висшето учебно заведение, е представена на
15.10.2019г. в катедра „м.“, при инспектор по у.д.. Справката е представена от
свидетеля доц.Данчо П. – съпруг на ищцата и преподавател във висшето учебно
заведение.
При тази
фактическа обстановка съдът намира, че на първо място следва да отбележи, че
няма пречка документът да бъде представен чрез друго лице, още повече, че в
случая свидетеля П. е също част от академичния състав на у., макар към друга
катедра. На следващо място това дали депозираният документ ще получи или не
входящ номер не може да бъде вменено във вина на ищцата, доколкото на същата
такива задължения от работодателя не са й поставяни. В изпълнение на чл.21,
т.19 от Правилата, ищцата Т. депозира чрез свидетеля П. справка за отклонение
от учебни часове, която справка бива доведена до знанието на лицето в
катедрата, в която ищцата осъществява преподавателска дейност, което лица има
задължение да придвижи същата за съгласуване и евентуалното й вписване в
нарочен регистър. По отношение на последното от гласни показанията на свидетеля
П., съдът приема, че при работодателя не е имало вътрешна организация,
съобразно която подаваните справки за отклонение от учебния процес да бъдат
нарочно завеждани в създаден за това регистър. Доказателства за установяване на
противното не са ангажирани от ответника. Отсъствието на ръководителя на
катедрата „м.“ – проф. д-р. Е.С., той й Р. на висшето учебно заведение за
периода 16.10.-17.10.2019г, 18.10.2019г., и 20.10.-21.10.2019г., което обективно
обстоятелство е възпрепятствало невъзможността прекия ръководител да се
запознае с депозираната справка за отклонени, не може да бъде вменено във
виновно поведение на ищцата, като да бъде прието, че тя не е осъществила
дейност по съгласуване работата си с останалия академичен състав за периода, за
който ищцата е осъществила дейност по изпълнение на програма „Е.“, а т.е. за
периода 21.10.2019г.-25.10.2019г.
По
отношение на посочения в заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание
период 16.10.2019г.-18.10.2019г., за която тя не е съгласувала дейността си, от
доказателствата по делото не се установяват планирани лекции, упражнения или консултации със
студенти, което да е породило необходимостта от задължение на ищцата по реда на
чл. 21, т.19 от вътрешните правила да поиска отклонение от тяхното провеждане.
Наличието на планирани задължения по осъществяване на учебната дейност за този
посочен в диспозитива на обжалваната заповед период, не кореспондира с обстоятелствената
част на заповедта. За пълнота следва да бъде посочено, че в същата се сочи, че
ищцата е предприела пътуване до Република С., в която се намира приемащата институция
- Н.ки университет на 20.10.2019г., или ден преди
началото на изпълнение на мобилността по договора за мобилност на персонала.
Обстоятелства за осъществено пътуване за периода 16.10.2019г. -18.10.2019г. не са изложени от работодателя
в обжалваната заповед.
В заключение следва да бъде
посочено, че съобразно формираната съдебна практика по налагане на дисциплинарните
наказания, която се споделя и от настоящия първоинстанционен съдебен състав,
само и единствено когато неизпълнението на задължението по възложените трудови
задължения е резултат от виновно поведение на работника или служителя, то само
тогава е налице и основание за налагане на дисциплинарно наказания, в който
смисъл Решение №420/08.01.2013г., постановено по гр.дело №1014/2011г. на ВКС,
ІV г.о. Виновно поведение у ищцата при изпълнение на трудовите й задължения, с
което е допуснала дисциплинарно нарушение на трудовите си задължения, съдът не
установи, поради което предявеният иск следва да бъде уважен, като процесната
заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ следва да бъде
отменена, като незаконосъобразна.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза
на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 610 лева, съставляващи
заплатено възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда дължимата
държавна такса от 50 лева по предявеният неоценяем иск с предмет трудов спор,
на осн. 78, ал.6 ГПК.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед №********************** на Р. на И. У. В., проф. д-р. Е.С., с която на Е.Г.Т.,
ЕГН ********** ***,
на длъжност „доцент“ в катедра „м.“ е наложено дисциплинарно
наказание „Забележка“, на осн. чл. 357,
ал.1 КТ, във вр. с чл. 358, ал.1 т. 1 от КТ.
Осъжда И. У. В., с административен адрес гр. ****,
б. К.Б. № **, Булстат ********, представлявано
от проф. д-р. Е.С.в качеството му
на Р. да
заплати на Е.Г.Т.,
ЕГН ********** *** сумата от 610 (шестстотин и десет) лева
представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство, на
осн.
чл. 78, ал.1 ГПК.
Осъжда И. У. В., с административен адрес гр. ****,
б. К.Б. № **, Булстат ********, представлявано от
проф. д-р. Е.С.в качеството му на Р. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Варненски районен съд сумата
от 50 (петдесет) лева, държавна
такса по предявеният иск, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: