Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на
прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията Д.Недева
КНАХД №3432 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от М.В.Д., от гр.Варна, депозирана чрез
адв. Д. срещу решение № 1892 от 23.10.2019 г. на ВРС, постановено по НАХД №
3483/2019г., по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно Постановление №
19-0445-000171/07.06.2019г. на Началника на РУ-Аксаково при ОД-МВР - Варна, с
което на касатора на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.
В
касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния
закон, поради което се отправя
искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново по съществото на
спора, с което се отмени процесното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба. По
съществото на спора моли, решението на ВРС като незаконосъобразно да бъде
отменено по подробно изложените в касационната жалба съображения и бъде
постановено ново по съществото на спора, с което бъде отменено процесното НП.
Ответникът, редовно призован не изпраща представител. С писмени
бележки вх. № 1460/29.01.2020г., чрез пълномощника ст. юрисконсул К Л-Аа, заявява, че оспорва
касационната жалба. Излага съображения за съответствие на решението на ВРС с
процесуалните правила и материалния закон като прави искане за оставянето му в
сила.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава
заключение, че решението на ВРС е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка на
атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания,
констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН решението на ВРС
подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК, като касационният
съд обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно съгласно чл. 218 от АПК. По аргумент от чл.220 от АПК, проверката за
приложението на материалния закон касационният съд проверява въз основа на
фактическите установявания във въззивният съдебен акт. От фактическа страна ВРС
е установил, че на 22.04.2019г., около 10,40ч. Д. управлявал л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.
№ В 00 70 ВХ, като се движел по
път ІІІ-902 в посока гр.Варна. На 1 км. преди разклона за с.Климентово, поради
скоростта си на движение и неравности по пътя, загубил контрол над автомобила,
който излязъл в дясно от пътя и се блъснал в намиращи се там храсти, като били
причинени щети по превозното средство. На място били извикани и пристигнали полицейски служители, един от
които св.Христов, който изяснил фактическата обстановка относно причините за
възникване на инцидента и приел, че Д. се е движил с несъобразена скорост,
поради което съставил против него акт за това, че поради управление с
несъобразена скорост и образувани
неравности по пътя, е загубил контрол и е причинил ПТП с материални щети.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.20 ал.2 от ЗДП. При личното
предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били
направени и депозирани. Административнонаказващият орган възприел изцяло фактическите констатации в
акта, както и правната квалификация на нарушението и издал процесната НП, с което на основание
чл.179 ал.2 от ЗДвП на Д. било наложено
наказание „глоба” в размер на 200лв.
За да потвърди
процесното НП, ВРС приел, че АУАН и НП съдържат реквизитите предвидени в
нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Изложил е мотиви, досежно липсата на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице, както и, че правилно
наказващият орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените
фактически констатации към хипотезата на правната норма.
Настоящия състав на съда, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна
проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с
материалния закон, намира касационната жалба за неоснователна.
Правилна е преценката на ВРС за липса на съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Както АУАН, така и НП са постановени от
компетентни органи, в кръга на техните правомощия, при спазване на
процесуалните правила и норми и изискванията за форма. Описанието на вмененото
административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички
необходими индивидуализиращи белези. Въз основа на него наказаното лице е могло
да разбере какво е деянието, за което е обвинено и в пълен обем да реализира
правата си по неговото оспорване. Анализът на събраните писмени и гласни
доказателства установяват по категоричен начин, че от обективна страна е
осъществено административното нарушение на посочената разпоредба.
ВРС е установил вярно фактическата обстановка и обосновано е
стигнал до извод за установеност на вмененото на Д. административно нарушение.
Нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП предвижда,
че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
За да ангажира
административнонаказателната отговорност на касатора, наказващия орган е приел,
че е допуснал ПТП в следствие на движение с несъобразена с пътните условия
скорост. С каква скорост се е движил водача, настоящия състав на съда намира за
обстоятелство, което е ирелевантно, тъй като от значение в случая е единствено
дали водачът е съобразил тази скорост на движение на МПС с пътната обстановка,
така че при необходимост да съумее да предотврати евентуалното ПТП.
В словесното описание на извършеното
нарушение е посочено, че водача „губи контрол и се блъска в храсти от дясно на
пътя”. От това безспорно следва, че Д. не е съобразил скоростта си на движение.
След като е допуснал самостоятелно ПТП, несъмнено се е движил с несъобразена с
пътните условия скорост. Всяка скорост, която не позволява на водача, да спре
превозното средство и по този начин стане причина за настъпване на ПТП е
несъобразена скорост, без значение какво е нейното числово изражение.
Пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП е събитие,
възникнало в процеса на движението на ППС и предизвикало нараняване или смърт
на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други материални щети.
Настоящият
състав на съда споделя изводите на ВРС и досежно размера на наложеното наказание,
което е определено от законодателя във фиксиран размер, поради което при
спазване на разпоредбата на чл.27 ал.5 ЗАНН не може да бъде намаляван.
С оглед на
гореизложеното ВРС е приложил правилно материалния закон и обжалваното решение не страда от посочените в
касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за
отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1, предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната
жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във
връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото
следва да се остави в сила.
По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка
с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд-Варна,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1892 от 23.10.2019 г. на
ВРС, постановено по НАХД № 3483 по описа на ВРС за 2019г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: