РЕШЕНИЕ
№ 1029
гр. Пловдив, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300501158 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Д.М. и П.Д., чрез адв.Т., срещу
решение №260100/28.01.2020г. по гр.д. № 20186/2018 г. на Районен съд -
Пловдив в следните му части.
Първо, с която съдът е признал за установено по отношение на
ответниците Л. С. Е. с ЕГН **********, Я. С. Е. с ЕГН **********, М. И. П. с
ЕГН **********, М. В. С. с ЕГН **********, И. Н. С. с ЕГН **********, В.
Б. Р. с ЕГН ********** всичките със съдебен адрес: гр. *** и Д. В. М. с ЕГН
********** и П. В. Д. с ЕГН ********** и двете със съдебен адрес: гр. *** че
ищците Е. Г. Е. с ЕГН **********, Б. М. Д. с ЕГН ********** и Ю. М. Е. с
ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. *** в качеството си на наследници на
М. Б. Е. /починал на ***г./ са собственици на 4/6 ид.части за Е. Г. Е. и по 1/6
ид.част за Б. М. Д., Ю. М. Е. от правото на собственост върху жилищна сграда
с идентификатор № 56784.530.807.6 с площ от 49 кв.м ведно с 40.18%
ид.части от поземления имот в който е построена сградата с идентификатор
56784.530.807 с адрес: гр. *** по действащата КК и КР на гр. Пловдив на
1
основание чл.79, ал.1 ЗС – изтекла 10-годишна придобивна давност считано
от 30.09.2009г.
Второ, с която се призвана за установено на основание чл.439, ал.1 ГПК
по отношение на Л. С. Е. с ЕГН **********, Я. С. Е. с ЕГН **********, М. И.
П. с ЕГН **********, М. В. С. с ЕГН **********, И. Н. С. с ЕГН **********,
В. Б. Р. с ЕГН ********** всичките със съдебен адрес: гр. *** и Д. В. М. с
ЕГН ********** и П. В. Д. с ЕГН ********** и двете със съдебен адрес: гр.
***, че изпълнението предмет на изпълнително дело № 490/2108 на ЧСИ Иво
Кралев – публична продан на жилищна сграда с идентификатор №
56784.530.807.6 с площ от 49 кв.м ведно с 40.18% ид.части от поземления
имот в който е построена сградата с идентификатор 56784.530.807 с адрес: гр.
*** по действащата КК и КР на гр. Пловдив е погасено поради придобитото
от ищците Е. Г. Е. с ЕГН **********, Б. М. Д. с ЕГН ********** и Ю. М. Е. с
ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. *** вещно право на собственост върху
този имот
Сочи се, че съдът не е съобразил, че страните по делото са близки
роднини, които живеят в съсобствен имот. Сочи се, че съдът не е съобразил
правната регламентация на вътрешните отношения между съсобствениците в
хипотезите на чл. 30-32 от ЗС и по-точно чл.31 ал.1 от ЗС. Сочи се, че не е
установена несъмнителност на владението. Сочи се, че няма факти и
обстоятелства, които да сочат промяна на вътрешните отношения между
страните след 2009 година. Няма промяна в поведението на М. Е. след
30.09.2009 г. Сочи се, че съдът не е обсъдил възражението й за спиране и
прекъсване на давността, съгласно практиката на Върховен касационен съд,
като не е отчетена нормата на чл. 115, б. Ж от ЗЗД и на чл. 116, б. В от ЗЗД
във връзка с чл. 84 от ЗС. Сочи се, че давността в изпълнителния процес би
следвало да се прекъсва след дата 26.06.2015 година, съобразно на т. 10 от ТР
на ВКС във връзка с ППВС № 3 от 1980 година. Иска се отмяна на решенето
и отхвърляне на исковете като недоказани.
Постъпила е втора въззивна жалба от М.П., И. С., Л.Е., Я.Е., М.С. и В.Р.,
чрез адв. К. - Д. срещу същото решение в същите му обжалвани две части,
както и в първата въззивна жалба.
Сочи се, че решението е постановено по непредявен иск, тъй като в
исковата молба и в нейното уточнение не е изяснено как точно ищците се
2
позовават на владение от тях, осъществено и присъединено владение от
техния наследодател, като съдът следвало да прецени дали е изтекла
придобивна давност в полза на наследодателя до *** година. Сочи се, че
решението не е съобразено с чл. 115, б. Ж от ЗЗД във връзка с чл. 84 от ЗС.
Сочи се, че не са обсъдени писмените доказателства по делото, а именно
молба от 26.11.2018 година до ЧСИ Иво Кралев. Сочи се, че неправилно
районният съд е приел, че щом един от съсобствениците упражнява
фактическа власт върху собствена вещ, е възможно като не се съобразява с
правата на останалите съсобственици, да владее изключително за себе си,
като не е доказан субективният елемент - намерението за своене на вещта.
Сочи се, че неправилно районният съд е интерпретирал декларация на М. Е.
пред Дирекция „Местни данъци и такси“. Сочи се, че съдът не се е съобразил
с нормата на чл. 116, б. В от ЗЗД и на последно място се сочи, че съдът е
допуснал процесуални нарушения като не е очертал предмета на доказване и
не е разпределил доказателствената тежест между страните в доклада си.
Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърлянето му.
Претендират се разноските по делото.
Постъпил е отговор от адв. А. - пълномощник на ищците Е.Е., Б. Е. и
Ю.Е., в която жалбата на Д.М. и П.Д. се намира за неоснователна. Иска се
потвърждаване на решението и присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
Постъпил е отговор от Д.М. и П.Д., чрез адв. В. Т. срещу втората
въззивна жалба, подадена от адв. К.-Д., с която се намира, че жалбата е
основателна. Иска се нейното уважаване.
Постъпил е отговор от адв. Н.А. - пълномощник на Е.Е., Б. Е. и Ю.Е.
във връзка с втората въззивна жалба, подадена от адв. К. - Д., с който същата
се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на решението.
Претендират се разноски по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивните жалби са допустими, като подадени в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбите отговарят на
3
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
РС Пловдив е разгледал допустими обективно и субективно съединени
искове по чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл. 70 вр. с чл. 79, ал.1, и ал. 2 вр. с чл. 74
ЗС и по чл. 439, ал.1 ГПК. Съдът е правилно приел, че съгласно тълкувателно
решение № 1/19.05.2004г. по гр.д. № 1/2004г. на ОСГК на ВКС само с
плащането на определеното парично уравнение с лихвите в 6-месечния срок,
от датата на влизане в сила на възлагателното решение, получилият възлагане
съделител става собственик на имота. Ако условието не настъпи поради
неплащането в срок в резултат на бездействие на съделителя-длъжник, то не
настъпва и вещноправният ефект на съдебния акт. РС Пловдив приема, че с
параграф 59 от ПЗР на ЗИД от 1999г. изрично е постановено, че всички
висящи производства, образувани до влизането в сила на този закон се
разглеждат по досегашния ред, с изключение на производствата по чл.288,
ал.2, 3 и 7 ГПК /отм./. Тоест възможност за прилагания на стария закон в
казуса няма и общия наследник на ищците не е собственик на база на съдебно
решение за възлагане на процесния имот с неуредени облигационни
отношения със съделителите. По-нататъшни обсъждания на този въпрос са
безсмислени, защото е предявен иск за собственост на придобивно основание
давностно владение, а не на придобивно основание съдебно решение.
РС Пловдив правилно приема, че общия наследодател на ищците М. Е.
не би могъл да има качеството на добросъвестен владелец по смисъла на чл.
70 ЗС, защото първо не е налице валидно правно основание за владението
върху имота предвид обезсилването на решението, и второ, защото Е. не може
да черпи права от института на кратката 5-годишна придобивна давност
заради факта, че не е заплатил цената за уравняване дяловете на останалите
съделители, респ. презумпцията за добросъвестността на владелеца се счита
оборена.
РС Пловдив приема, че за наследодателя на ищците М. Е. първият
възможен момент за придобиването на чуждите 9/10 ид.части от правото на
собственост върху имота по давност е от 30.09.2009г. - влизането в сила на
Решението от 25.04.2008г. с което се слага край на производството за делба –
2-ра фаза като процесния имот е бил изнесен на публична продан. РС
Пловдив приема, че за периода от 30.09.2009г. до приключването на
съдебното дирене в настоящата инстанция – 07.07.2021г. е изтекъл период от
4
повече от 10 години през който М. Е. заедно със съпругата си е владял
процесния имот, като знанието затова че имотът е изнесен на публична
продан не изключва намерението за своене на този имот, а след смъртта му
владението е продължило да се осъществява по наследяване от ищците по
делото.
По отношение на горните правни изводи основателни са възраженията
на жалбоподателите, че не е установена несъмнителност на владението и
намерението на владелеца да владее имота само за себе си. В казуса става
дума за съсобствен имот предмет на делба с установени квоти на
съсобствеността, след приключване на втората фаза на делбата. В тази
хипотеза намерението на един от съсобствениците /този който единствен е
живял и живее в имота/ да владее и свои имота само за себе си, като отблъсва
владението на другите следва да е ясно доказано по делото. Като това следва
да е доказано с действия извършени от М. Е. след 30.09.2009г. Като такива
доказателства по това дело не се събраха. Нищо подобно като действия
адресирани до останалите съсобственици не се доказва от разпитаните по
делото свидетели – Г., В. и Р. /л.470-л.471, том.ІІ/. Ето защо съобразно
изискването на тълкувателно решение № 1/2012г. по т.д. № 1/2012г. на ОСГК
на ВКС не са събрани доказателства Е. да е извършил действия, с които да е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее
техните идеални части за себе си. Само на това основание исковете са
неоснователни.
Основателни са и възраженията на жалбоподателите, че дори и да се
приеме демонстрирано владение от М. Е. спрямо тях, то съдът не е обсъдил
възраженията им за спиране и прекъсване на давността, съгласно практиката
на Върховен касационен съд, като не е отчетена нормата на чл. 115, б. Ж от
ЗЗД и на чл. 116, б. В от ЗЗД във връзка с чл. 84 от ЗС. Сочи се, че давността
в изпълнителния процес би следвало да се прекъсва след дата 26.06.2015
година, съобразно на т. 10 от ТР на ВКС във връзка с ППВС № 3 от 1980
година. След решението от 25.04.2008г. по гр.д. №4103/1992г., в сила от
30.09.2009г. процесният имот е бил изнесен на публична продан. В твърдения
период от течене на придобивната давност по повод на тази публична продан
са били образувани две изпълнителни дела. Първото е и.д. № 354/2013г. по
описа на ЧСИ Мариана Обретенова, с район на действие ОС Пловдив. В хода
на това изпълнително дело има три изрични молби на останалите
5
съсобственици за извършване на публична продан на имота на дати
16.04.2013г., 18.06.2013г. и 25.07.2015г. /л.74-л.77, том.І/. Съобразно т.10 от
ТР №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на СГТК на ВКС искането на
взискателите за извършване на това изпълнително действие прекъсва
давността. По второто образувано изпълнително дело №490/2018г. на ЧСИ
Иво Кралев отново има искане за извършване изпълнителното действие
публична продан на процесиня имот, като след оценка и опис на имота,
такава продан е насрочена от 14.12.2018г., като не е извършена, защото
изпълнителното дело е нарочно спряно като обезпечение в настоящия процес.
Тоест и по това второ изпълнително дело имаме прекъсване на давността по
смисъла на чл.116 б.“в“ от ЗЗД. Тоест и на това основание придобивната
давност няма как да е изтекла. Нормата на чл.116 б.“в“ от ЗЗД следва да
приложи и за придобивната давност по правилото на чл.84 от ЗС. Искът за
делба в първата си фаза неминуемо решава въпросите за правото на
собственост и неговите квоти за съсобствениците, ето защо същият има
същите правни последици и като един установителен иск за собственост, в
това число и по въпросите за прекъсване на давността, както в рамките на
съдебното производство, така и в рамките на изпълнителния процес, който го
следва.
На трето място според съда основателно е и виждането на
жалбоподателите, че до приемане на т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д.
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС следва да се прилага ППВС № 3/18.11.1980
година на ВС и тълкуването, че образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността като по време на изпълнителното
производство давност не тече е валидно след приемане на горното решение. В
тази насока на мисли съдът напълно споделя вижданията отразени в решение
№ 170/17.09.2018 по гр.д. №2382/2017г. на ВКС, ІV г.о. Като образуваното по
въпроса т.д. №3/2020г. на ОСГТК на ВКС не е решено все още. Тоест в казуса
според настоящия съд придобивна давност не е могла да тече до 26.06.2015г.
Поради тези три причини въззивния съд намира, че в казуса не е
налична и изтекла придобивна давност за ищците по отношение на процесния
имот. Ето защо решението в обжалваните му части е неправилно и следва да
се отмени, като след това се отхвърлят предявените искове за собственост и
иск по чл.439 ал.1 от ГПК. В останалите си части решението е влязло в сила
като необжалвано.
6
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на
ответниците следва да се присъдят разноски на основание 78 ал.3 от ГПК при
следните предели. За Д.М. и П.Д. доказани са такива направени в
производството пред РС Пловдив за адвокатски хонорар 1 200 лв. /л.57/ и
такива направени пред въззивния съд 600 лева за адвокатски хонорар /л.61/ и
120,25 лв. за държавна такса /л.12/, общо 720,25 лева. За М.П., И.С., Л.Е.,
Я.Е., М.С., В.Р. направени в производството пред РС Пловдив за адвокатски
хонорар 500 лв./л.68/ и 24 лв. такса за препис на изпълнителнодело, общо 524
лева. Такива направени пред въззивния съд 600 лева за адвокатски хонорар
/л.21/ и 120,25 лв. за държавна такса /л.26/, общо 720,25 лева.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260100/28.01.2020г. по гр.д. № 20186/2018 г. на
Районен съд - Пловдив В СЛЕДНИТЕ МУ ЧАСТИ. В частта с която, с
която съдът е признал за установено по отношение на ответниците Л. С. Е. с
ЕГН **********, Я. С. Е. с ЕГН **********, М. И. П. с ЕГН **********, М.
В. С. с ЕГН **********, И. Н. С. с ЕГН **********, В. Б. Р. с ЕГН
********** всичките със съдебен адрес: гр. *** и Д. В. М. с ЕГН **********
и П. В. Д. с ЕГН ********** и двете със съдебен адрес: гр. *** че ищците Е.
Г. Е. с ЕГН **********, Б. М. Д. с ЕГН ********** и Ю. М. Е. с ЕГН
********** със съдебен адрес: гр. *** в качеството си на наследници на М. Б.
Е. /починал на ***г./ са собственици на 4/6 ид.части за Е. Г. Е. и по 1/6
ид.част за Б. М. Д., Ю. М. Е. от правото на собственост върху жилищна сграда
с идентификатор № 56784.530.807.6 с площ от 49 кв.м ведно с 40.18%
ид.части от поземления имот в който е построена сградата с идентификатор
56784.530.807 с адрес: гр. *** по действащата КК и КР на гр. Пловдив на
основание чл.79, ал.1 ЗС – изтекла 10-годишна придобивна давност считано
от 30.09.2009г. Както и в частта, с която се признава за установено на
основание чл.439 ал.1 ГПК по отношение на Л. С. Е. с ЕГН **********, Я. С.
Е. с ЕГН **********, М. И. П. с ЕГН **********, М. В. С. с ЕГН **********,
И. Н. С. с ЕГН **********, В. Б. Р. с ЕГН ********** всичките със съдебен
7
адрес: гр. *** и Д. В. М. с ЕГН ********** и П. В. Д. с ЕГН ********** и
двете със съдебен адрес: гр. ***, че изпълнението предмет на изпълнително
дело № 490/2108 на ЧСИ Иво Кралев – публична продан на жилищна сграда
с идентификатор № 56784.530.807.6 с площ от 49 кв.м ведно с 40.18%
ид.части от поземления имот в който е построена сградата с идентификатор
56784.530.807 с адрес: гр. *** по действащата КК и КР на гр. Пловдив е
погасено поради придобитото от ищците Е. Г. Е. с ЕГН **********, Б. М. Д. с
ЕГН ********** и Ю. М. Е. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. ***
вещно право на собственост върху този имот, както и в частта относно
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни исковете по чл.124 ал.1 от ГПК
предявени от ищците Е. Г. Е. с ЕГН **********, Б. М. Д. с ЕГН ********** и
Ю. М. Е. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. *** в качеството си на
наследници на М. Б. Е. /починал на ***г./ срещу ответниците Л. С. Е. с ЕГН
**********, Я. С. Е. с ЕГН **********, М. И. П. с ЕГН **********, М. В. С. с
ЕГН **********, И. Н. С. с ЕГН **********, В. Б. Р. с ЕГН **********
всичките със съдебен адрес: гр. *** и Д. В. М. с ЕГН ********** и П. В. Д. с
ЕГН ********** и двете със съдебен адрес: гр. *** за признаване за
установено, че ищците са собственици на 4/6 ид.части за Е. Г. Е. и по 1/6
ид.част за Б. М. Д., Ю. М. Е. от правото на собственост върху жилищна сграда
с идентификатор № 56784.530.807.6 с площ от 49 кв.м ведно с 40.18%
ид.части от поземления имот в който е построена сградата с идентификатор
56784.530.807 с адрес: гр. *** по действащата КК и КР на гр. Пловдив на
основание чл.79, ал.1 ЗС – изтекла 10-годишна придобивна давност считано
от 30.09.2009г.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни исковете по чл.439 ал.1 от ГПК
предявени от ищците Е. Г. Е. с ЕГН **********, Б. М. Д. с ЕГН ********** и
Ю. М. Е. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. *** в качеството си на
наследници на М. Б. Е. /починал на ***г./ срещу ответниците Л. С. Е. с ЕГН
**********, Я. С. Е. с ЕГН **********, М. И. П. с ЕГН **********, М. В. С. с
ЕГН **********, И. Н. С. с ЕГН **********, В. Б. Р. с ЕГН **********
всичките със съдебен адрес: гр. *** и Д. В. М. с ЕГН ********** и П. В. Д. с
ЕГН ********** и двете със съдебен адрес: гр. ***, че изпълнението предмет
на изпълнително дело № 490/2108 на ЧСИ Иво Кралев – публична продан на
жилищна сграда с идентификатор № 56784.530.807.6 с площ от 49 кв.м ведно
8
с 40.18% ид.части от поземления имот в който е построена сградата с
идентификатор 56784.530.807 с адрес: гр. *** по действащата КК и КР на гр.
Пловдив е погасено поради придобитото от ищците Е. Г. Е. с ЕГН
**********, Б. М. Д. с ЕГН ********** и Ю. М. Е. с ЕГН ********** със
съдебен адрес: гр. *** вещно право на собственост върху този имот.
В ОСТАНАЛИТЕ СИ ЧАСТИ решението е влязло в сила като
необжалвано.
ОСЪЖДА Е. Г. Е. с ЕГН **********, Б. М. Д. с ЕГН ********** и Ю. М.
Е. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. *** да заплатят на Д. В. М. с ЕГН
********** и П. В. Д. с ЕГН ********** и двете със съдебен адрес: гр. ***
разноските по делото в размер на 720,25 лева за въззивната инстанция и 1 200
лева разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА Е. Г. Е. с ЕГН **********, Б. М. Д. с ЕГН ********** и Ю.
М. Е. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. *** да заплатят на Л. С. Е. с
ЕГН **********, Я. С. Е. с ЕГН **********, М. И. П. с ЕГН **********, М.
В. С. с ЕГН **********, И. Н. С. с ЕГН **********, В. Б. Р. с ЕГН
********** всичките със съдебен адрес: гр. *** разноските по делото в
размер на 720,25 лева за въззивната инстанция и 524 лева разноски за първата
инстанция.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9