Решение по дело №298/2024 на Административен съд - Габрово

 

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба на К. Н. Б. [ЕГН] от [населено място] против Решение №84 от 31.05.2024 година на Районен съд Габрово, постановено по АНД№20 по описа за 2024 година.

С обжалваното Решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление /НП/ №23-0892-001069 от 12.12.2023г. от Началник сектор ПП към ОД на МВР Габрово, с което на К. Н. Б. за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на осн. чл. 177, ал. 1, т. 3, б. А от ЗДвП е наложена наказание глоба в размер на 100 лева.

В жалбата се твърди незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното Решение. Жалбоподателят твърди, че същото било бланкетно, тъй като в мотивите му липсвал анализ на доказателствата, а те единствено били посочени. Не били обсъдени възраженията относно формата и нарушенията при издаване на акта. В АУАН и в НП не било конкретизирано кое предложение от чл. 102, ал. 1, т. 1 било приложимо. Не било посочено в какво качество бил наказан жалбоподателя. В АУАН и НП не били посочени доказателствата, които установяват извършеното нарушение. Според жалбоподателя не било посочено мястото на нарушението. Не било обсъдено обстоятелството, че били оспорени сведенията, които бил дал жалбоподателя, а при това положение съгласно субсидиарното приложение на НПК сведенията на К. Б. не били валидно доказателствено средство. В жалбата се твърди също че показанията на свидетелите били противоречиви. Не ставало ясно детето само ли е карало или било седнало в скута на Б.. Не било изяснено правната характеристика на деянието „управлявам“, като следвало ли да се счита че управлява дете, седнало в скута на възрастен човек.

Според жалбоподателя приложения клип, с който органите на реда разполагали не бил валидно доказателствено средство.

Заявено е искане за отмяна на процесното Решение на РС Габрово, както и на обжалваното НП по изложените в жалбата доводи. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Касационният жалбоподател, редовно призован не се явява и не се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител.

Ответната страна Началник сектор ПП при ОД на МВР Габрово, не се представлява в проведеното открито съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното Решение следва да бъде оставено в сила. Правилно била изяснена фактическата обстановка, доказано било противоправното деяние, неговия извършител, като не били налице нарушения на материалния закон и процесуалните правила.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

Приетата от съда фактическа обстановка, изложена в мотивите на Решението на ГРС съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на касационната съдебна инстанция. АС Габрово споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съд довели до потвърждаване на атакуваното пред него наказателно постановление.

Правилно районният съд е приел, че с действията си жалбоподателят К. Б. е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение. Извършителството на противоправното деяние се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

В случая установеното нарушение се потвърждава от приложен клип, който е приобщен към доказателствения материал като СД. Фактът, че противоправното деяние е осъществено именно от К. Б. се потвърждава от останалите събрани по делото доказателства- декларация от К. Б., удостоверяваща че посочения в АУАН и НП автомобил на въпросната дата и час е управляван от В. П. в присъствието на Б.. В тази насока правилно са преценени и сведенията на К. Б., П. П.- баща на непълнолетния В. П. и В. К.- негова майка. Изложеното се потвърждава и от показанията на св. М. С., служител на ОД на МВР Габрово. Техните показания косвено свидетелстват и са в унисон с другите доказателства събрани в хода на административно наказателното производство. Безспорно установено е, че като представляващ Дружеството, чиято собственост е процесното МПС, К. Б. е предоставил същото на неправоспособния водач В. П., който го е управлявал, като по време на управлението му, в него се е намирал и Б..

Не се опровергава извода, че В. П. е непълнолетен и като такъв същия е неправоспособен водач. Като такъв, П. е управлявал описаното в НП и АУАН МПС, предоставено му от К. Б.. Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, че не е посочено мястото на нарушението. В НП и АУАН е отразено, че нарушението е на [улица]в [населено място].

Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т.1 от ЗДвП на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство;

В случая в обстоятелствената част на НП е отразено, че въпросното МПС е предоставено на неправоспособен водач, като това посочване и описание на противоправното деяние е ясно и непротиворечиво. По този начин, дори и да не е изрично установено в изписването на относимата правна норма на нарушения текст от закона, то това не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като преценявайки описанието на нарушението, въпреки няколкото хипотези във визираната правна норма на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за санкционирания е ясно в какво се състои вмененото му във вина административно нарушение. Няма данни непълнолетния В. П. са е седнал в скута на друго лице и по този начин да управлява процесния автомобил, като това се установява най- вече от преглед на приложения видеоклип като доказателство по делото. Тази факт се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели. При преценка на показанията им не се установява противоречивост или неяснота, поради което и този довод на жалбоподателя не се възприема от настоящия касационен състав. Не се възприемат и изложените твърдения, че санкционирания е бил въведен в заблуждение от служителите на полицията, при което същият е направил изявленията си под въздействие на това внушение. Липсват каквито и да е доказателства в подкрепа на това становище, а и противоправното деяние се потвърждава от останалите, посочени както в първоинстанционното съдебно решение, така и в мотивите по- горе писмени и гласни доказателства.

Не са налице твърдяните от жалбоподателя процесуални нарушения при провеждане на административно наказателното производство, приключило с издаване на НП, като правилно е приложен материалния закон. Посоченото нарушение е доказано по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Не се опровергава извода, залегнал в АУАН и НП, а именно че с действията си К. Б. е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно Решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях. Пред настоящата съдебна инстанция не се сочат нова доказателства и изтъкват доводи, които да водят до различна фактическа обстановка и промяна в изводите, до които е достигнал РС Габрово. Твърденията които са заявени в жалбата пред ГАС са били предмет на обсъждане в първоинстанционното Решение, като АС Габрово споделя доводите на първоинстанционния съд.

От изложеното се налага извода, че обжалваното Решение на Районен съд Габрово като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, а именно потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение разноски не следва да се присъждат, тъй като такива нито са поискани от ответника, нито има данни за сторени такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №84 от 31.05.2024 година на Районен съд Габрово, постановено по АНД №20 по описа за 2024 година.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

Особено мнение на съдия Даниела Гишина:

 

Не споделям доводите на мнозинството от съдебния състав за оставяне в сила на обжалваното решение. Считам, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде отменено процесното НП. Съображенията ми за това са следните:

Процесният АУАН е съставен във връзка с видеоклип, за който се твърди, че е публикуван в социалните мрежи, като е извършена проверка на адреса на лице, за което се предполагало, че има отношение към твърдяното нарушение, при която проверка са събрани писмени сведения от няколко лица, вкл. и от уличеното в извършване на административно нарушение, като сведението на това лице намирам, че има характер на признание, а единствено то дава информация за съществени обстоятелства във връзка с твърдяното нарушение – дата на извършване, място на извършване, рег. № на автомобила и др. Липсват данни за приобщаване на споменатия видеоклип към административнонаказателната преписка. Същият е представен на оптичен носител едва в хода на съдебното производство пред въззивната инстанция. ЗДвП споменава видеозаписите в разпоредбата на чл. 189, ал. 15, според която изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Дори и да отговаря на посочените по-горе изисквания относно изготвянето му, процесният видеоклип е следвало да бъде приобщен по надлежния ред към доказателствата, събрани в хода на административнонаказателното производство, а това не е сторено. Отделно от това, от разпоредбата на чл. 165 от ЗДвП /чл. 165, ал. 1, т. 1 и т. 11 вр. ал. 2, т. 1, 6 и 7/ следва, че контролът за спазването на правилата за движение от участниците в движението се извършва чрез проверки на място и чрез използване на технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство, респ. автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане. Горепосоченото е в съответствие и с детайлната уредба, дадена в Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение /издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 90 от 31.10.2014 г., изм. и доп., бр. 56 от 24.07.2015 г., бр. 104 от 29.12.2017 г., в сила от 29.12.2017 г./. Във връзка с процесния случай е достатъчно да се посочи, че според чл. 39, ал. 4 от Инструкцията контролът на пътното движение представлява подвижен /линеен/ и/или стационарен визуален или с помощта на технически средства контрол върху поведението на участниците в движението и на техническото състояние на ППС чрез: 1. установяване на лицата, които нарушават правилата за движение по пътищата, и прилагане на съответните наказания и принудителни административни мерки, предвидени в ЗДвП; 2. установяване и задържане на обявени за издирване МПС и лица, както и лица, напуснали местопроизшествието; 3. установяване на технически неизправни МПС и прилагане на мерки съгласно ЗДвП, какъвто контрол в случая не е извършван.

От посоченото следва, че в процесния случай в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които опорочават съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП. Управлението на МПС от лице, което не е правоспособен водач и допускането на такова управление, действително съставлява административно нарушение, но в случая не е налице законосъобразно протекла процедура по установяването на такова, за да се приеме, че е установено и доказано по надлежния ред нарушение, извършено от К. Н. Б..

 

По посочените съображения подписвам решението с особено мнение.

 

 

 

 

Съдия: