РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Свиленград, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200257 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от С. Г. Х. с ЕГН ********** от град
***************************************************, със съдебен
адрес: град Свиленград, ул.„Трети март” № 18, област Хасково, чрез адвокат
С. М., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 10358418 на ОДМВР -
Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2,
вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189,
ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер 100 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за
незаконосъобразно издаване на ЕФ – при нарушение на процесуалните
правила (описанието на нарушението било неясно).
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. За него
се явява процесуален представител – адвокат С. М., който иска от Съда да
отмени обжалвания ЕФ, тъй като не било установено авторството на деянието
1
(регистрационният номер на автомобила не се виждал на приложения снимков
материал) и не било доказано нарушението, включително относно посоката на
движение. Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал.
1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА). Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и
издател на обжалвания ЕФ: ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не
изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 05.02.2025 година в 10.23 часа на първокласен път № 8, при км.
365+500, до бензиностанция „Евроойл”, на територията на община
Свиленград, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или
система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима система за
контрол на скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено
разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и
заснето моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Ауди”,
модел А 6 с държавен регистрационен номер **********, със скорост 66 км/ч,
при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 16
км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР -
Хасково е издаден ЕФ серия К № 10358418 на името на жалбоподателя в
качеството му на собственик на превозното средство, видно от Справка за
собствеността на автомобила към датата на деянието (това обстоятелство не
се оспорва от жалбоподателя). ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед №
8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с
образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената
2
Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за
установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно
вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така
констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182,
ал. 4, вр.ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100 лв.; посочено е също така, че МПС се
движи в посока метанстанцията. Фишът е връчен на дата 24.02.2025 година (,
видно от Картона на ЕФ, Справката за нарушител и Писмо с вх.рег.№ 3281 от
31.03.2025 година), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен
срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на
лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за
управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР
- Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по
чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на
процесната дата - 05.02.2025 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу
подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието
на Протокола се установяват данни за дата на използването на АТСС –
05.02.2025 година, периода - от 09.00 часа до 10.35 часа и точното
местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата –
първокласен път № 8, при км. 365+500, посока метанстанцията, за
ограничението на скоростта - 50 км/ч разрешена скорост, въведена с пътен
знак В26, режима на измерване - стационарен, посоката на задействие – в
двете посоки, така и броя на установените нарушения и други сведения,
съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков
материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи
от системата като е налична една снимка, на която е виден автомобила. От
същата се установява, че е заснет процесният автомобил с регистрационен
номер **********А (в тази връзка е неоснователно възражението на адвокат
М., направено пред настоящия Съдебен състав и касаещо неяснота относно
3
регистрационния номер на процесния автомобил на приложение снимков
материал) в процес на отдалечаване от преносимата система за видеоконтрол
при измерена скорост на движение 69 км/ч и разрешена такава от 50 км/ч.
От представения Протокол № 051-СГ-ИСИС/15.04.2024 година, издаден
от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената
дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM
S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този
документ е посочено, че преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е
одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно и родово компетентен Съд –
Районен съд - Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят има наложени множество административни наказания
„Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения
на ЗДвП и Кодекса за застраховането, както и има налагани принудителни
административни мерки.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд –
Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е
издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно,
приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.
4
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ –
аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че
процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Разпечатката
от картона на ЕФ, от Справката за нарушител и от Писмо с рег.№ 351000-2181
от 27.03.2025 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване
поради влизане в сила на ЕФ в резултат на плащане на финансовата санкция.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага
следващите правни съображения, идентични с тези, посочени в Жалбата и
донякъде идентични с тези, изложени от процесуалния представител на
жалбоподателя – адвокат С. М. в пледоарията му пред настоящия състав:
Видно от данните, обективирани в издадения ЕФ, МПС се е движело в
посока към метанстанцията, но след справка в интернет по GPS-
координатите, посочени на приложения снимков материал и съобразявайки се
с елементите, които се виждат на снимката (годно веществено доказателство в
административнонаказателния процес), приложена в
Административнонаказателната преписка (АНП), става ясно, че МПС се е
движило в посока обратна на метанстанцията. Отделно от това в Протокола за
използване на АТСС са посочени два взаимноизключващи се факта - от една
страна - че радарът заснема в двете посоки, а от друго страна – в посока
метанстанцията. Т.е. налице е несъответствие в данните, съдържащи се в
различните документи от АНП, както и е налице несъответствие с
действителната фактическа обстановка, което се отразява върху обективните
елементи от състава на нарушението – каква е действителната посока на
движение на процесното МПС и на къде е било насочено АТСС. Това
несъответствие представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посоченото
очевидно разминаване съставлява процесуално нарушение от категорията на
съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в
какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира
своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.
В административнонаказателното производство не е познат института на
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо
5
съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението,
явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия
акт.
Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена стойност
относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е
предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за
равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената
тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и предметът на обжалване,
чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на Съда по
същество – аргумент от чл. 189, ал. 10 и ал. 11 от ЗДвП. С оглед на това
принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест на
издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и
признаци от обективна страна на нарушението, чрез предвидените
доказателствени средства.
Предвид изложеното настоящият Съдебен състав следва да отмени
обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и
роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в случаите
по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя размерът на възнаграждението и
осъжда другата страна да го заплати.
В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на
6
жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски –
възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по
делото. В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за
правна защита и съдействие, сключен между С. Г. Х. и адвокат С. М., изрично
е посочено, че договорените правна защита и съдействие адвокатът извършва
на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, т.е. като безплатна за доверителя.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.
38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое
право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на конкретното
основание от нормата не се нуждае от доказване.
В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано
по Жалба на санкционираното лице С. Г. Х., който е бил представляван по
делото от надлежно упълномощения адвокат С. М., а оспореният от него ЕФ е
отменен от Съда. При тези обстоятелства безспорно е възникнало
регламентираното от нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право – при отмяна на
обжалвания акт, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата
е имал такъв, да се възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт.
Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение са налице, поради което следва да
се уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна
правна помощ.
Съдът определя размера на адвокатското възнаграждение на 300 лв. за
въззивната инстанция съобразявайки се с правната и фактическа сложност на
делото, която е типична за подобен род дела и не е завишена, с малкия обем на
материалите и с размера на наложеното наказание „Глоба”, както и с работата,
извършена от процесуалния представител (вида на осъществената адвокатска
защита и съдействие) – написване на Жалбата и процесуално
7
представителство и обстоятелството, че делото приключи в едно съдебно
заседание без разпит на свидетели и събиране на допълнителни доказателства.
Съдът намира, че този размер е справедлив и обоснован, както и отразява
реалната пазарна цена на адвокатската услуга в конкретния случай. За пълнота
на настоящото изложение Съдът държи да отбележи, че не се съобрази с
минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба
№ 1/09.07.2004 година, тъй като намира същата за неприложима на основание
Решението от 25.01.2024 година на СЕС по дело С-438/22. Съдът не намира, че
хонорар в този размер (300 лв.) е непропорционален на целта на закона.
Процесуалният представител не може да иска изменение на Решението в
частта за присъдените му разноски, тъй като не бе представен Списък на
разноските.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ би бил законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя би била
правилно ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП,
установено с АТСС № 120с52а (радар) на основание издаден против него ЕФ.
Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата
на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява
електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и
определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба (ДР)
на ЗАНН). Съдът би приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото
съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. При наличие в ЕФ на посочените в цитираната
разпоредба обективни признаци, Съдът би приел, че се покриват основните
съществени елементи от административнонаказателния състав на чл. 182, ал.
4, вр.чл. 21, ал. 2, ал. 1 от ЗДвП, твърдян в ЕФ за осъществен и вменен в
8
отговорност на жалбоподателя.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица: ОДМВР – Хасково,
в структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР). ОДМВР
представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл. 37, ал. 1,
т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ, в какъв срок и
пред кой орган подлежи на обжалване, не са след задължителните реквизити
на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
процедури (включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ.
Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014
година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав би
намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не
следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба. Дори и да
се приеме обратното, релевантно в случая би било, че към датата на
депозиране на Жалбата в Районен съд - Свиленград не е бил изтекъл, респ.
несъмнено е спазен общия давностен срок - една година от извършване на
нарушението, според неговия вид (с основание по ЗДвП извън изключенията с
предвидена по-дълга давност).
Преносимото средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежния Протокол за проверка №
051-СГ-ИСИС от 15.04.2024 година, издаден от БИМ, констатация на Съда
9
видно от наличния по делото Протокол. Същото Съдът би приел, че е в
съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и
преминало проверка, както би се установило от приетите доказателства от
АНП. Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа номерът на
АТСС, използвано за измерване на скоростта. В този смисъл не би имало
нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в
кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за
анализ относно избора на място за контрол с АТСС, но в случая това би било
ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от контролния
орган и дори да не отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл. 6 това не би
представлявало нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и
категоричен начин би било установено нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил друго лице, като
извършител на нарушението, при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба възможност
за анулиране на Фиша.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато
друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
От обективна страна, Съдът би приел, че са установени елементите от
фактическия състав на инкриминираното нарушение. Тези доказателства,
обсъдени в съвкупност Съдът би приел, че доказват обективните признаци на
процесното нарушението и биха били основание за санкцията на чл. 182, ал. 4
от ЗДвП. Ето защо наведеното от адвокат М. в пледоарията му пред
настоящия състав възражение, касаещо недоказаност на деянието, би било
неоснователно.
10
ЕФ не се ползва с доказателствена сила за твърденията, отправени в него,
а същите сами по себе си подлежат на установяване с предвидените в закона
доказателствени средства. В конкретната хипотеза, освен, че са налице
твърдения за проявлението на квалифициращия признак „повторност” (с
посочване на номера на ЕФ и датата му на влизане в сила) на установеното с
АТСС нарушение за скорост, те следва да бъдат доказани по необходимия
начин, чрез съответни писмени доказателства за наличие на влязъл в сила акт,
с който жалбоподателят е санкциониран за нарушение от същия вид. В случая,
е представено копие от ЕФ серия К № 9698435, прието като писмено
доказателство, ведно със Справка от АИС АНД и със Справка за
нарушител/водач от региона, издадена по отношение на жалбоподателя с
отбелязване, че цитираният ЕФ серия К № 9698435 е издаден на 18.09.2024
година, връчен е на 25.09.2024 година и е влязъл в сила, както и че вземането
за наложената Глоба е платено. Изхождайки от данните, налични в посочените
документи, касаещи датата на връчване на посочения ЕФ и фактът, че не е бил
обжалван, би следвало да се приеме, че е влязъл в сила на 10.10.2024 година.
Т.е. Съдът би приел, че се потвърждава наличието на деяние по чл. 21 от
ЗДвП, санкционирано с ЕФ, влязъл в сила, поради което би могло обосновано
да се прецени, че процесното нарушение за скорост е в рамките на
едногодишния срок, обосноваващ квалифициращия признак „повторност”.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият
орган я е посочил по следния начин: чл. 21, ал. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
Съдът би приел, че не води до различни правни изводи, тъй като този подход
не засяга правото на защита на наказаното лице, защото Съдът би приел, че в
ЕФ се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви
обстоятелства, какво е извършил). Т.е. налице би било пълно съответствие
между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата
разпоредба, която е била нарушена, а приложената от АНО санкционна норма
би съответствала на установеното нарушение – констатираното нарушение би
било достатъчно точно описано в ЕФ и не би била налице неяснота, която по
някакъв начин да е ограничила правото на защита на жалбоподателя, поради
което не би се стигнало до неразбиране от страна на последния за какво го
санкционират, съответно не би било нарушено по никакъв начин правото му
да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП касае управление на МПС
11
със скорост над допустимата, въведена с пътен знак. Само пътните знаци от
група „В” въвеждат забрана или отменят въведена забрана и единствено
пътният знак В26 въвежда забрана за движение със скорост, по-висока от
означената. Т.е. в случая не би била налице неяснота относно вида на знака.
Конкретната стойност на въведеното ограничение би била изводима от
данните, съдържащи се в ЕФ.
Съдът би приел, че не е необходимо като неразделна част от веществените
доказателства - снимки, да бъдат приложени и снимки на пътния знак,
въвеждащ ограничение на скоростта за конкретния пътен участък, предвид
посоченото в Протокола за използване на АТСС наличие на ограничаване на
скоростта в конкретния участък, въведено с пътен знак.
От събраните по делото доказателства, Съдът би направил извод, че са
спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при използването на
АТСС за контрол на скоростта - преносима камера за контрол на скоростта
ARH CAM S 1 № 120с52а.
Видно от снимковия материал, който Съдът би приел за надлежно
доказателство би станало ясно, че процесното МПС е категория В съгласно чл.
150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година е въведено изискването при работа с временно
разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта, Протоколът
по ал. 1 на същата норма да се попълва за всяко място за контрол и да се
съпровожда със снимка на разположението на уреда. Като част от АНП по
делото е представен Протокол за използване на АТСС, съставен по образец –
Приложение към чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба. Към Протокола е
приложена снимка на разположението на уреда, с който се извършва
заснемането.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика преносимо такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
Няма спор по отношение собствеността на процесното МПС и правилно
12
би била приложена хипотезата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.
За да се приеме деянието за довършено от обективна страна, не се
изисква настъпването на допълнителни вредни последици. Настъпването или
липсата на такива последици подлежи на преценка при индивидуализацията
на наказанието, ако такава възможност е предвидена и не е определящо само
по себе си за съставомерността му. Достатъчно е да е налице обективно
проявена дейност по управление на МПС със скорост над допустимата като
доказателствата по делото биха затвърдили извода за формалната
съставомерност на деянието от обективна страна към датата, посочена в
санкционния акт. В конкретната хипотеза, доколкото отговорността е
ангажирана не на водача, не следва да бъдат обсъждани дали са налице и
други обстоятелства, стоящи извън формалната страна на въпроса
осъществени ли са обективните признаци от състава на нарушение, а именно
тези обосноваващи, респ. изключващи субективния момент, тъй като
отговорността на собственика на МПС е обективна и безвиновна.
В конкретния случай скоростта е превишена с 16 км/ч (стойност, получена
след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване
скоростта на движение), поради което за нарушението, което Съдът би приел,
че е повторно, би била приложима санкцията по ал. 4 от разпоредба на чл. 182,
вр.ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Чл. 182, ал. 4 от ЗДвП предвижда за превишаване на
разрешената максимална скорост във фиксирано допустим размер, извършено
при условията на повторност, точно фиксирано по размер наказание – Глоба в
двоен размер, изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 69 км/ч
до приетата за установена скорост от 66 км/ч би било в интерес на
жалбоподателя, тъй като би изключило възможните неблагоприятни
последици за него от допусната грешка на измерване с техническото средство.
Освен това така извършеното редуциране би било в съответствие с основния
принцип в административното право, наказание да се налага само тогава,
когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния случай
13
обсъжданото редуциране не би довело до промяна на правната квалификация
на нарушението или до друго основание за налагане на различно наказание.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и
би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1,
ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение. Отделно
от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага
чл. 28 от ЗАНН.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на базата
на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът би
кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП, както и
допълнително представените, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84
от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от
страните в процеса, като би ценил същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. Същите биха се ценили изцяло по съдържанието си
спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак –
авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и
оценени с кредит на доверие писмени доказателства биха били пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като биха потвърдили
фактическото му извършване от жалбоподателя с оглед установения факт на
управление на МПС със скорост над разрешената, въведена с пътен знак, при
условията на повторност.
По разноските:
При този вариант на разсъждение в полза на процесуалния представител
на жалбоподателя не биха се дължали разноски.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т. 2
и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
14
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 10358418 на ОДМВР - Хасково, с който на С. Г.
Х. с ЕГН ********** от
град********************************************, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер 100 лв.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗА,
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково с адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат С. П. М. от Адвокатска колегия - Хасково, сумата от 300
лв. (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена
по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА адвокатска защита и съдействие на С. Г. Х.
по АНД № 257 по описа на Свиленградския Районен съд за 2025 година.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
15