РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 2511
Град Пловдив, 22
декември 2022 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 836 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 68, ал. 1 от
Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/
във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Производството е
образувано по жалба на Е.Д.С. и П.С.С., ЕГН **********,***, против решение № 148/
10.03.2022 г. по преписка № 910 по описа за 2019 г. на четвърти специализиран
постоянен състав на Комисия за защита от дискриминация, с което е установено,
че Е.Д. Д.., директор на ОУ „П. *** през процесния период не е осъществила дискриминация
по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. във вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., във вр.
с §1, т.7 от ДР на ЗЗДискр. по признак „образование" по отношение на жалбоподателя П.С.С., както е установено, че ОУ
„П. ***, представлявано от директора Х. Д., не е осъществило дискриминация по
смисъла на чл.4, ал.2 от ЗДискр. във вр. Чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., във вр. с §1,
т.7 от ДР на ЗЗДискр. по признак
„образование" по отношение на П.С.С.. В този смисъл е оставен без
уважение и сигнал с вх.№ 44-00-3861 от 09.12.2019 г. по описа на Комисията за
защита от дискриминация, подаден от Е.Д.С..
Жалбоподателите считат оспореното
решение на Комисията за противоречащо на закона, на морала и на всякаква
човешка и правна логика. Посочват, че не са коментирани и взети предвид нито
съществуващите законови и подзаконови разпоредби, нито представените от тях
доказателства. В тази връзка твърди, че на 02.08.2018 г. (двадесет дни преди второто уволнение) в училището са работели двадесет
учители с бакалавърска степен, а дискриминационно е уволнен единствено
жалбоподателят С., като се позовавана представено поименно разписание на
длъжностите съгласно заповед на Е. Д.. от 13.07.2018 г. Считат поведението на
състава на комисията по защита от дискриминация,постановил решението за
непрофесионално и договорено с ответната страна. Твърди се, че по делото
неправилно са конституирани страните, тъй като сигналът е бил подаден срещу
уволнената към момента на подаването му Е. Д.., а неправилно комисията
конституирала служебно и други страни по делото, към които те нямали претенции.
Възразяват и срещу присъждането на разноски, като твърдят, че КЗД не присъжда
разноски. Твърди се, че в решението не са коментирани изискванията на закона, в
които нормативно са определени образование и квалификация, на които
жалбоподателят С. отговаря. Посочва се, че вместо комисията да направи изводи
за наличието на дискриминация и неравно третиране, решаващият състав е направил
изводи за това, че директорът сам можел да решава и да поставя по-високи
изисквания. Твърдят, че посоченото липсва в закона. Излага подробни
обстоятелства относно наложени на жалбоподателя С. наказания, развилите се във
времето отношения между страните и уволнението му. Иска се съдът да отмени
решението на КЗД, да бъде призната дискриминацията, която е очевидна и Д.. да
бъде глобена с най-високата глоба от 2000 лв., с лични средства да плати за
това, което е извършила. Възразяват по отношение на исканите от страните
разноски, тъй като те не са поискали присъждането на такива.
Ответникът по жалбата – Комисия за
защита от дискриминация, чрез Б. Б., оспорва жалбата и моли да се остави в сила
постановеното решение на КЗД като законосъобразно. Посочва, че в решението са
изложени мотиви, обосноваващи постановения от комисията правен резултат.
Комисията е проверила и преценила събраните по преписката доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, изпълнила е регламентираната в закона процедура, като е
осигурила упражняването на правото на защита на страните като е спазила и формулираното в чл. 9 ЗЗДискр. правило за
разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от
дискриминация. Посочва се, че фактическата обстановка е била правилно изяснена
от административния орган чрез събирането на всички необходими и относими към
случая доказателства, включително и гласни, а в изпълнение на чл. 35 от АПК са
обсъдени обясненията и възраженията на страните. Счита, че изводите на
административния орган се основават изцяло на приложения и приобщен към
административната преписка доказателствен материал. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско/юрисконсултско възнаграждение в случай, че такова се
иска.
Заинтересованата страна – Е. Д. Д.. в
качеството й на директор на ОУ“П. ***, чрез процесуалния си представител адв. Г.
намира жалбата за неоснователна и моли същата да се отхвърли. Счита, че решението
на КЗД не страда от посочените в жалбата пороци. Неоснователно е наведеното
оплакване за дискриминационно третиране, тъй като към момента на второто
уволнение на жалбоподателя и към началото на новата учебна година учителите,
които през новата учебна година са преподавали в прогимназиален етап, където е
преподавал и жалбоподателят С., са били с ОКС „Магистър“, вкл. тези по
предметите Български език и литература и История и цивилизации. Посочва се, че учители с ОКС „Бакалавър“ в
училището през тази нова учебна 2018/ 2019 г. е имало, но те са преподавали в
началния етап /1-4 клас/, където жалбоподателят не е имал право да преподава и
не е преподавал никога. Позовава се и на влязлото в сила решение № 1386
/11.04.2019 г. по гр.д. № 16474 по описа за 2018 г. на Пловдивския районен съд.
Претендира присъждане на разноски.
Заинтересованата страна – ОУ“П. ***,
представлявано от директора Х. Д., чрез адв. Д., намира жалбата за
неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за пред
административния орган и пред настоящата съдебна инстанция. Представя договор
за правна помощ и списък с разноските.
Окръжна прокуратура – Пловдив не встъпва в
процеса.
Пловдивският административен съд, I отд., ХІV състав след като прецени поотделно и
в съвкупност събраните доказателства, намира за установено следното:
Съдът, като съобрази становищата на
страните, събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност,
както и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за установени следните
релевантни за спора факти:
Жалбата е процесуално допустима.
Решение № 148/ 10.03.2022 г. по преписка № 910 по описа за 2019 г. на четвърти
специализиран постоянен състав на Комисия за защита от дискриминация, e
съобщено на сигналоподателката Е.С. на 16.03.2022 г. (л.359- гръб по делото).
Жалбата е подадена в деловодството на Административен съд – Пловдив на 29.03.2022
г. от Е.С. в качеството си на сигналоподател съгласно възможността, предвидена
в чл.50, т.3 ЗЗДискр., и П.С. – в качеството си на адресат на акта и по силата
на чл.73 от ЗЗДискр., чиито права са засегнати от него.
Следователно жалбата е подадена в срока от
процесуално легитимирани лица, за който акт изрично е предвидена възможност за
съдебно обжалване.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Административното производство по
преписката пред Комисията за защита от дискриминация е образувано с
разпореждане № 2336 от 27.12.2019 г. на председателя на Комисията за защита от
дискриминация, предвид подадения сигнал с вх. №44-00-3861/09.12.2019 г. от Е.Д.С.
– в качеството й на съпруга на уволнения си съпруг П.С.С. (на 11.07.2016 г. и на 22.08.2018 г.), в който се твърди дискриминация по
признак „образование“. В него твърди дискриминационно противопоставяне на
учителите от начален и прогимназиален етап в училището по посочения признак,
тъй като изискването на начален етап било да притежават минимум степен
„Бакалавър“, а в прогимназиален – „Магистър“.
Компетентността на КЗД е уредена в
разпоредбата на чл. 47 ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които
разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството си
на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на
дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите.
Фактическата обстановка е напълно
изяснена от административния орган и се споделя от настоящия състав на съда.
Изводите, които прави КЗД, въз основа на релевантните за административния спор
факти, са правилни.
Производството пред административния
орган е протекло по правилата уредени в Закона за закрила от дискриминация и Административно-процесуалния
кодекс.
При извършената служебна проверка,
съдът приема, че производството пред КЗД е развито законосъобразно съгласно
нормите на ЗЗДискр. Спазена е разпоредбата на чл. 54 ЗЗДискр., съгласно която
след образуването на производство председателят на комисията разпределя
преписката на състав, който определя между членовете си докладчик. Докладчикът
е започнал процедура по проучване, съгласно изискването на чл. 55 ЗЗДискр., в
която е събрал писмени доказателства, необходими за пълното и всестранно
изясняване на обстоятелствата. При осъществяване на своите правомощия комисията
е съблюдавала задълженията си по чл. 56 ЗЗДискр. След приключване на
проучването на страните е дадена възможност да се запознаят със събраните по
преписката материали и да вземат становище. Докладчикът е изготвил заключение,
като е представил преписката на председателя на състава, който е насрочил
заседание.
Страните са редовно уведомени за
заседанието, на което са взели участие, поради което съставът е предложил
помирителна процедура. Дадена е възможност за помирителна процедура поради
заявяване желание за това в рамките на три месеца. До последното заседание на
Комисията споразумение не е постъпило. Поради липса на възможност да се приложи
процедурата по чл. 62, ал. 1 от ЗЗДискр. преписката се е гледала по общия ред.
Проведени са няколко заседания по събиране на доказателства. След изясняване на
фактите председателят на състава е обявил преписката за решаване.
Решението е взето с единодушие,
постановено е от компетентен орган във валидна писмена форма, подписано е от
състав на КЗД.
Видно от проведеното проучване,
органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантите за
случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр правило за
разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация.
В този смисъл страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да
докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а
ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено.
Установената от Комисията фактическа
обстановка се подкрепя изцяло от доказателствения материал, поради което се
възприема от настоящия съдебен състав като доказана и съответстваща на
обективната истина. В решението са изложени обстойни мотиви, обосноваващи
постановения правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и
преценила събраните по преписката доказателства съгласно чл. 36, ал. 3 от АПК,
а в изпълнение на чл. 35 от АПК е обсъдила задълбочено обясненията и
възраженията на страните, като е развила доводи защо ги кредитира или не.
Предвид гореизложеното, настоящият
състав приема, че оспорваното решение е валиден административен акт, постановен
от компетентен орган, във валидна писмена форма с реквизити по чл. 66 ЗЗДискр.,
при спазване на процедурата по издаването му. От събраните по преписката
доказателства е видно, че административният орган е установил всички релевантни
и относими обстоятелства, въз основа на които да изгради своите правни изводи.
При извършена проверка за издаване на
оспорваното решение при спазване на разпоредбите на материалния закон, съдът
приема следното:
От събраните по делото доказателства
се установява, че със заповед № 339/02.11.2016 г. на директора на ОУ“П.
Славейков“ Е. Д. Д.., на на осн, чл. 257, ат. 1 и ал. 2, чл. 258, ал. 1, чл.
259, ал. 1 и Глава II
от ЗПУО, и Наредба № 12/01.09.2016г. за статута и профeсионалното развитие на учителите и
другите педагогически специалисти, работодателят утвърждава нови длъжностни
характеристики за редица длъжности, в това число само за длъжността, заемана от
С. и заповед № РД-10-1778/21.03.2018 г. за допълнение на длъжностните
характеристики. Няма спор, че според представените длъжностни характеристики се
отграничават две длъжности - за „Учител, общообразователен учебен предмет в
прогимназиален етап" и за „Старши учител, общообразователен учебен предмет
в прогимназиален етап" в ответното училище, утвърдени с тези заповеди, в
които са въведени еднакви изисквания, като изискванията в длъжностната
характеристика, връчена на жалбоподателя С., утвърдени със заповедта от 20.06.2018г.
Според длъжностната характеристика на жалбоподателя изискването е лицата да са
придобили висше образование с ОКС „магистър" и проф. квалификация
„учител" съгл. т. 4.1 от Приложение №1 към чл. 24 от Наредба №
12/01.09.2016г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите
и другите педагогически специалисти.
На тази база е била издадена заповед
от 22.08.2018 г., с която жалбоподателят С. е бил уволнен. Тук е мястото да се
посочи, че това е второто уволнение на жалбоподателя, след възстановяването му
на работа по силата на съдебно решение № 909 от 06.07.2017 г. по въззгр.д.№
1325/ 2017 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
Съобразно представените в кориците на
делото доказателства, събрани в хода на административната процедура по чл.50 и
сл. от ЗЗДискр., се установява, че с влязло в сила решение № 1386 от 11.04.2019
г. по гр.дело № 16474 по описа за 2018 г. на Районен съд – Пловдив, потвърдено с решение от 14.06.2019 г.
на Пловдивски окръжен съд, по в.гр.д. № 1065/2019 г./ с Определение №
60491/14.06.2021г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното
решение № 768 от 14.06.2019г., постановено по в.гр.д. №1065/2019г. на
Пловдивски окръжен съд./, се отхвърлят предявените от жалбоподателя С. искове
за признаване на незаконно уволнение със заповед № РД-11-2730 от 22.08.2018 на
директора на ОУ“П. ***. Съдът е приел, че в случая ищецът не е уволнен
дисциплинарно, а поради това, че не отговаря на завишени
образователно-квалификационни изисквания, въведени от работодателя, тъй като не
притежава ОКС Магистър.
За да приеме, че не е налице
дискриминация, административният орган е посочил, че в случая С. не е третиран
от работодателя различно от другите си колегии не е оказано по-неблагоприятно третиране по
признак образование, тъй като изискванията към всички тях били еднакви - всички
учители в прогимназиален етап в съответния период са били с ОКС Магистър. Въз
основа на събраните по преписката доказателства решаващият орган е приел, че не
се установява в хода на конкурсната процедура да са въведени ограничителни
критерии (условия) нито да са приложени дискриминационни критерии по признак
„образование" към кандидатите или други критерии свързани с признаците по
чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Административинят
орган е приел, въз основа на твърденията в жалбата, че изразеното становище от
членове на комисията,
свързано с притежаваното
от С. образование „Бакалавър“.
Приел е, че за да е налице дискриминация
следва неправомерният диференциран подход към жалбоподателя да е обвързан с
признак по чл.4 от ЗЗДискр. и това третиране трябва да е извършено съзнателно
по някой от защитените признаци по чл.4 ЗЗДискр., а от съобраните доказателства
липсват данни за съзнателно нежелано поведение спрямо С. от страна на директора
Д.., изразяващо се в действие или бездействие, което пряко или непряко е
засегнало неговите права или законни интереси и е дискриминационно. Не са
установени да са предприемани каквито и да било действия на основата на признак
„образование" или друг признак и какво е конкретното поведение от страна
на Д.., което да се определя като дискриминационно спрямо С..
Твърденията на жалбоподателя са за
осъществена спрямо него дискриминация въз основа на признакът "образование"
не се споделят и от настоящата инстанция, като съдът счита за неоснователни
доводите на оспорващия за нарушения на материалния закон. Решението на КЗД не
противоречи на материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта на
закона, поради следните съображения:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е
забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса,
народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република България е страна. По
смисъла на ал. 2 на същата норма пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно
третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира,
било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства. В разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. е дадено
определение на понятието "неблагоприятно третиране", а именно – всеки
акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране
на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да
поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1 в особено
неблагоприятно положение в сравнение с други лица. От анализа на цитираните
норми следва изводът, че за да е налице дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е
необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на
приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна
страна.
С оглед на законовото понятие,
релевантно за делото е дали Е. Д.. в качеството и си на директор ОУ“П. *** е
извършила действие или бездействие по смисъла на чл. 4 и на § 1, т. 7 от ДР на
ЗЗДискр.
От събраните по делото и от
административната преписка доказателства не се установява Е. Д.. в качеството и
си на директор ОУ“П. *** да е изразила действие, с което да е осъществила
действие по чл. 4 от ЗЗДискр. или по-малко благоприятно да е третирала
оспорващия С. в сравнение с други лица. Фактическият състав на пряката
дискриминация изведен от цитираната разпоредба на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. изисква задължително
извършване съпоставка с третирането на друго лице при сравними сходни
обстоятелства, при която да се установи, че жалбоподателят е третиран
по-неблагоприятно от това лице и то въз основа на един от защитимите по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признаци. Различното третиране на физическите
лица не се смята за проява на дискриминация, ако са налице основанията за това
по чл.7 от ЗЗДискр.
Съдът счита, че административният
орган - КЗД, съобразявайки се с всички доказателства събрани в
административното производство, е достигнал до правилен извод, че Е. Д.. в
качеството и си на директор ОУ“П. *** лично и като директор на соченото учебно
заведение не е извършила нарушение на Закона за защита от дискриминация въз
основа на признаците признакът "образование" по отношение на П.С.С...
Съдът също счита, че няма основание за
квалифициране на действията, изразяващи се в уволнение на жалбоподателя С., последното
от които е потвърдено с влязло в сила съдебно решение, като проява на
дискриминация по § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. по признак „образование“. Както
правилно е посочил и съставът на Пловдивския районен съд в решението си, за да
има дискриминация спрямо жалбоподателя, следва обективно да се установи наличие
на неравно третиране на същия спрямо останалите му колеги, с които се намира
при равни други условия. В случая се установява и в настоящото производство, за
което са представени доказателства още пред административния орган, а именно
приложените съдебни решения е изготвена в хода на гражданското дело експертиза,
че останалите учители от общообразователен учебен предмет прогимназиален етап,
по Български език и учители по История, в т.ч. История и цивилизации са със
степен „Магистър“, поради което такова неравно третиране не се установява.
Няма как да бъде споделено
възражението на жалбоподателите, че е налице неблагоприятно третиране по
отношение на С., понеже част от учителите от начален етап били със степен
„Бакалавър“, тъй като същите не се намират при равни други условия. Освен това обстоятелството,
че по други общообразователни учебни предмети работодателят в лицето на
директора е приел, че могат да се заемат от бакалаври се намират извън предмета
на настоящия спор и не представляват доказателство за наличие на
дискриминационно отношение спрямо жалбоподателя С.. Поради това и съдът не
кредитира представеното с жалбата поименно разписание на длъжностите – л.13 и
сл. по делото.
Не на последно място съдът следва да
се съобрази с трайната съдебна практика на ВКС, а в частност и по формирания
извод на съда в цитираното влязло в сила решение по гр. д. № 16474 по описа за
2018 г. на Районен съд – Пловдив по отношение на спорния въпрос относно това
има ли право и компетентност работодателят в качеството си на директор на
училище да въвежда образователно-квалификационни изисквания за заемане на
дадената длъжност, по-високи от минималните нормативно установени такива, съдът
е приел, че при така действащата нормативна уредба, както и при вече отменената
такава, директорът, в качеството си на носител на работодателската власт,
разполага с тази компетентност, стига въведените от него по-високи изисквания
да са в рамките на нормативно установените такива за заемане на длъжността, и
не е длъжен да се съобразява единствено с минималните такива, в случай, че е
налице необходимост с оглед нуждите на работата, изискванията за му да бъдат
завишени, в рамките на нормативно установената възможност за това.
Тъй като този въпрос е решен с влязъл
в сила съдебен акт, настоящата инстанция намира, че не следва да бъде обсъждан
повторно.
Останалите съображения на
жалбоподателите във връзка с отношенията между страните съдът намира за
ирелевантни по отношение на правния спор относно наличието или липсата на
дискриминация.
По изложените съображения настоящият
съдебен състав приема, че така подадената жалбата е неоснователна и недоказана
и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото основателни са
своевременно заявените претенциите за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника. Съгласно правилата на чл. 143 от АПК във връзка с
чл. 78, ал. 8 от ГПК, сторените от ответника разноски - юрисконсултско
възнаграждение следва да бъдат присъдени в размер на 100 лева, определено по
реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, вр. с чл. 144 от АПК.
По делото от заинтересованата страна Е.
Д. Д.. претендира разноски в размер на 500 лв., които следва да й се присъдят.
От заинтересованата страна ОУ“П.
Славейков“ се претендират разноски по делото в размер на 600 лв., които следва
да се присъдят.
Мотивиран
от гореизложеното, Административен съд- гр. Пловдив, І отделение, ХІV състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Е.Д.С. и П.С.С., ЕГН **********,***, против решение № 148/ 10.03.2022 г. по
преписка № 910 по описа за 2019 г. на четвърти специализиран постоянен състав
на Комисия за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА Е.Д.С., ЕГН **********, и П.С.С., ЕГН **********,***,
да заплатят на Комисия за защита от дискриминация сума в размер на 100 /сто/
лева възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита.
ОСЪЖДА Е.Д.С., ЕГН **********, и П.С.С., ЕГН **********,***,
да заплатят на Е.Д. ***, сумата от 500 /петстотин/ лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Е.Д.С., ЕГН **********, и П.С.С., ЕГН **********,***,
да заплатят на Основно училище „“П. ***, с ЕИК *********, сумата от 600 /шестотин/
лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването
за неговото изготвяне с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
|
|
|
|
|