Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Велинград,
16.02.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВелинградСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански
състав, в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 872
по описа за 2014 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по иск за делба на съсобствен недвижим имот с правно
основание чл. 34 ЗС, във връзка с чл. 341 и сл. от
във втора фазата по извършване на делбата.
Предявен е иск за делба от ищеца В.Г.К.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, срещу С.К.З. ЕГН ********** ***.
Иска
се делба на следния съсобствен недвижим имот: Дворно място с площ от 501.00 м2, представляващо VІІІ-4883
в квартал 382 по плана на Велинград, с пълен кадастрален №502.4883, при съседи
на имота: наследници на Н.К., наследници на А.К. и улица, отреден за жилищно
застрояване и с приложена за урегулирания поземлен имот регулация и съседи на
имота: имот 502.4884 – поземлен имот на А.П.А. и други, имот 502.4885 –
поземлен имот на Велинградската община, имот 502.9519 – улица на Велинградската
община, имот 502.6964 – поземлен имот на Т.П.Щ., имот 502.4882 – поземлен имот
на М.Н.С.-П. и други, имот 502.9596 – улица на Велинградската община, с административен
адрес гр.Велинград на ул. *********** №97, ведно с построените в имота жилищна
сграда на един етаж с №502.4883.1, със застроена площ от 79.00 м2 и с
предназначение – еднофамилна масивна жилищна сграда и едноетажна сграда
№502.4883.2 със застроена площ от 27.00 м2 и с предназначение – хангар, депо,
гараж.
С
влязло в законна сила на 12.07.2017г. съдебно Решение № 183/17.06.2016г. на
Велинградския районен съд е ДОПУСНАТА СЪДЕБНА ДЕЛБА между В.Г.К. ЕГН********** ***
и С.К.З. ЕГН********** *** на следните съсобствени
между тях имоти: УПИ VІІІ-4883 в квартал 382 по плана на Велинград, целият с
площ от 501.00 м2, имот с пълен кадастрален №502.4883, при съседи на имота:
наследници на Н.К., наследници на А.К. и улица, а съгласно скица, издадена на
26. VІІІ. 2014 година под №990: имот №4883, за който е образуван урегулиран
поземлен имот VІІІ в квартал 382 по кадастрален план на Велинград ЕКАТТЕ10450,
одобрен със заповед, издадена от Агенцията по геодезия, картография и кадастър
на 23. ІІІ. 2004 година под №300-4-12, с площ от 501.00 м2, отреден за жилищно
застрояване и с приложена за урегулирания поземлен имот регулация и съседи на
имота, както следва: имот 502.4884 – поземлен имот на А.П.А. и други, имот 502.4885
– поземлен имот на Велинградската община, имот 502.9519 – улица на
Велинградската община, имот 502.6964 – поземлен имот на Т.П.Щ., имот 502.4882 –
поземлен имот на М.Н.С.-П. и други, имот 502.9596 – улица на Велинградската
община, с адрес на имота във Велинград на ул. *********** №97, ВЕДНО с
построените в имота жилищна сграда на
един етаж с №502.4883.1 със застроена площ от 79.00 м2 и с предназначение –
еднофамилна масивна жилищна сграда и едноетажна
сграда №502.4883.2 със застроена площ от 27.00 м2 и с предназначение – хангар, депо, гараж,
ПРИ
КВОТИ: ¾ идеални части за В.Г.К. и ¼ идеални части за С.К.З..
Във втората фаза на делбата съделителите спрямо които е допусната делба са само В.Г.К.
ЕГН********** *** от една страна и С.К.З. ЕГН********** *** от друга.
В първото по делото о.с.з. от
страна на ответника С.К.З. са предявени
претенции по чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на допуснатия до делба застроен
имот- жилище, по съображения при откриване на наследството е живеел в него и не
притежават друго жилище, а пи евентуалност на втория етаж от къщата, в случай
тя да е поделяема на етажи, както и претенции по сметки по чл.346 ГПК, при обща
стойност на същите от общо 3818,30лв.; за сумата представляваща ¾ от стойност на извършени подобрения в делбения имот или за сумата от 2863,73лв.
Като се запозна с
представените по делото доказателства и като взе предвид становищата на
страните, за да се произнесе съдът прие за установено следното:
По претенцията на ответника за
възлагане на допуснатия до делба застроен имот- жилище, съдът намира същата за
неоснователна по следните съображения: Действително в съответствие с
твърденията на ответника от представените писмени доказателства –констативен
нотариален акт, удостоверения за поС.ен адрес, както и от показанията на свидетелите …. се
установява, че ответника С.З. е живеел в застроената в УПИ VІІІ-4883 в квартал
382 по плана на Велинград, едноетажна еднофамилна жилищна сграда със ЗП от 79 кв.м., състояща се от приземен
етаж частично вкопан и един редовен жилищен етажа и РП от 176 кв.м. с адм.адрес гр.Велинград на ул. *********** №97, който
жилищен имот е допуснат до делба. Установява се също, че това обстоятелство е
налично и към момента, като ответника обитава жилищния етаж от къщата – явяващ
се втори за нея, а неговата майка З. /която е прехвърлила ¾ ид части от къщата
на ищеца по алеаторния догово
за издръжка и гледане/ обитава приземния етаж.
По делото не се спори, а е
установено и от приетата техническа експертиза, че процесният
недвижим имот - УПИ V-415
от кв.46 по кадастралния план на гр.Велинград, заедно с построената в него
жилищна сграда, е реално неподеляем.
В случая предмет на влязлото
в сила решение за допускане е жилищна сграда с прилежащото дворно място обслужващо
основната сграда и допълващото застрояване. Изрично формулираното искане на ответника
е за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на целия имот – дворното място и застроената жилищна сграда в дворно място
и гаража.
От заключението на
допуснатата и изслушана по делото съдебно техническа експертиза от
30.11.2017г.– не оспорено от страните и прието от съда като доказателство, се
установява, че имота –както дворното място така и сградата са реално неподеляеми, като общата им стойност е 69536,00 лв., в това число 25250лв. за
дворното място и 39757 за жилищната сграда при 24095лв. за жилищен етаж и
15662лв. за приземен етаж и 4529лв. за гараж. От общата стойност на делбения имот стойността на ¼ е 17384лв., а на
¾ -52152лв.
В този връзка следва да се
отбележи само, че от СТЕ се установява къщата и дворното място да са реално неподеляеми. А не са ангажирани доказателства от ответника,
като няма представено становище на гл. архитект /независимо да са дадени на
ответника указания/, нито проект за поделяемост, от
които да може да се направи извод за това реално да може къщата да се раздели
на два самостоятелни етажа. Нещо повече страните твърдят, а и от заключение по
СТЕ се установява, че баня -тоалетна има изградени само в приземния етаж,
докато редовния жилищен етаж няма тоалетна. При което и до колкото според
изискванията на действащия към момента ЗУТ , всяко жилище за да бъде самостоятелно
трябва да има изградени в него баня-тоалетна, то и няма как да се приеме
редовния жилищен етаж да съставлява самостоятелен обект на делба, извън цялата съсобствена между страните еднофамилна къща.
Страните не спорят, а и от
представените писмени доказателства, представената от ответника декларация СИС,
се установява ответника С.З. да е живял в делбеното
еднофамилно жилище, построено в дворното място, представляващо УПИ V-415 от
кв.46 по кадастралния план на гр.Велинград, към момента на откриване на
наследството, оставено му от баща му К.З., починал 2009г., както и към момента да
живее в същото жилище. В случая съсобствеността за ответника е възникнала от
наследяване, като е без значение за ищеца тази съсобственост да не е възникнала
от ат наследяване, а в резултат на НА №78/31.07.2014г. за собственост, чрез
прехвърляне на 3/4 ид части от делбения
имот срещу задължение за издръжка и гледане, тъй като страната по тази прехвърлителна сделка е другия наследник – преживялата съпруга
на общия наследодател – ЕК.З. и майка на ответника. Не спорно и ответника да
няма друго жилище.
Тоест налице предпоставка
предвидена в чл.349, ал.2 ГПК по отношение на ответника, който е направил
искане за възлагане, тъй като е наследник живял в получения по наследство неподеляем имот към момента на откриване на наследството, в
който е построеното жилище, живее в него
от тогава и до момента, а и няма друго жилище
Ето и защо претенцията на ответника
по чл.349, ал2 ГПК за възлагане на делбения имот е основателна
и като такава ще се уважи.
При това положение съдът
приема,че съсобствеността следва да се прекрати при условията на чл. 349, ал.2
от ГПК – като допуснатия до делба имот се
възложи на ответника.
За уравнение на дела
ответника следва да заплати на ищеца сумата от 52152лв.
По претенциите по сметки,
съдът намира следното:
Ответникът е претендирал
извършени подобрения в делбения имот, а именно: 1. Ремонт на покрив изразяваш се в
претърсване на керемиди, смяна на дъски и направа на нови шапки от 100 кв.м по 100 лева, извършени през 2014г. -
1000 лева; 2. Бетониране на
гараж от 35 кв.м по три кубика и половина
направено през 2014г. - 600 лева; 3. Замазка на плоча на гараж с водно стъкло от 35.кв.м направено през 2014г. -120лв.; 4. Направа на асми от винкели на къщата от западната и южната част на къщата
и на гаража
направено през 2007г. - 200 лева; 5.
Направа на метална стълба за гаража от
пет тръби с парапет и тръбна конструкция направена през 2010 година - 120 лева; 6.Направа на парапети на източната тераса на втория етаж - пет метра и простор изработен от тръби и
винкел през 2016г. -80.0 лева; 7.
Направа на ограда от мрежи от арматурна
мрежа до външната тоалетна направена през 2012г. -100 лева; 8. Направа на мраморна настилка зад къща от 2011г. - 100 лева; 9. Направа на външни дворни врати през
2007г. с размери 210см на 175 см и друга врата
с размери 100 см. на 210 см. за
гараж - 500.00лв; 10. Направа на метална входна врата за
етажа два кв.м през 2012г. - 460 лева; 11.
Направа на дървена ламперия на две стени
2.60 см. на 3.50 см. четири метра
и четири метра на 2.60 през 2011г. на стойност 140.00 лева; 12. Направена декоративна каменна стена с размер 150 см.на 2,60 см, направена
през 2012г. - 80 00 лева; 13.
Направа на мивка през 2011г. -140.00
лева; 14. Смяна на ел инсталация
монтирани дивиаторни ключове – три броя през 2013г. в
размер на 130.00 лева; 15. Монтиране
на бойлер в банята в приземния етаж през 2016г. - 310лв; 16. Ремонт и боядисване на стаите през 2012г. -60.00 лева; 17. Направа на бетонова настилка с
дебелина на 0.30 см от входната улична
врата до чешмата на двора през 2007г. -300 лева; 18. Направа на ел.инсталация на гаража през 2010г. -160лв.; 19. Направа на решетки на прозорците и
капаците на водомера и на шахтата на
мивката през 2008г. -40лв.; 20. Направа на парапет и навес пред външната
тоалетна през 2014г. на стойност 60.00 лева; 21. Платени девет броя
квитанции за данъци 2009 - 2017
година в размер на общо 138.30 лева.
Общата претенция по
сметки е
в размер на 4 838,30 лева, като от ищцата се претендира да бъде осъдена
да заплати 3628.73 лева съответстваща на нейната квота от ¾ на
съсобственият им имот
От тях са приети за
разглеждане претенции по сметки по точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 9, 14, 15, 17,
18, 20, 21 на обща стойност 3818, 30
лева, тези по точки 8, 10, 11, 12, 13, 16 и 19 не са приети за
разглеждане.
Ищеца оспорва претенциите на ответника
по сметки, като излагат следните съображения: На първо място считат, че
направените разходи за заплащане на данъци са направени от ответника, като е
заплащал данъци на неговата част от съсобствеността. В тази връзка твърди, че
останалата част за същия период са заплащани данъци от другия съсобственик
според неговата част от съсобствеността. Оспорва твърденията на ответника, че
той е извършвал някакви СМР в имота, като твърди всичко да е било изградено от
наследодателя на ответника – негов баща още приживе. Настоява се на това, че
посочените като СМР дейности не са подобрения. Единственото което ответника
направил било да смени бойлера на дърва с нов газов такъв въпреки
противопоставянето на неговата майка, както и поставил на външната входна врата
една ламарина върху частта от мрежата й. изграждане на нов покрив, са такива
представляващи полезни разноски. Оспорват и размера на тази претенция, тъй като
нямало доказателства да са направени разходи в твърдените размери. Ищеца е релевирал и правопогасяващо
възражение за изтекла давност на претендираните от
ответника подобрения.
Според твърденията на
ответника относно периода, в който са извършени подобренията през 2007г.,
2008г. и 2009г., по точки 4, 9 и 17 - Направа на асми от винкели на къщата от западната и южната част на къщата
и на гаража
направено през 2007г. - 200 лева; Направа на външни дворни врати през
2007г. с размери 210см на 175 см
и друга врата с размери 100 см.
на 210 см. за гараж - 500.00лв; Направа на бетонова настилка с
дебелина на 0.30 см от входната улична
врата до чешмата на двора през 2007г. -300 лева - до колкото искът за делба е
предявен на 14.10.2014г. съдът намира за основателно правопогасяващото
възражение на ответника за изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД спрямо
вземането на ищеца за тези подобрения. Настоящият състав споделя практиката,
изразена в ТР № 88/1968 г. на ОСГК, Решение № 6/1974 г. на Пленума на ВС,
Решение № 663/05.02.2005 г. на ВКС I г. о. по гр. д. № 444/2005 г., Решение №
204/08.05.2006 г. по гр. д. № 1196/2005 г., а именно - че началният момент на
погасителната давност при вземания за подобрения, извършени от държател в чужд
имот, започва да тече от момента на извършването им. В случая едва със смъртта
на бащата на ответника – К.З. настъпила на 05.02.2009г., той е станал от
държател собственик на идеални части от делбения
имот. До тогава обстоятелството да е живеел в този имот, като син на
собствениците – негови родители го определя само като държател, тъй като не е
налице друго правно основание което да го прави владелец.
Ето защо и претендираните подобрения по точки 4, 9 и 17 - Направа на
асми от винкели на къщата от западната и
южната част на къщата и на гаража
направено през 2007г. - 200 лева; Направа на външни дворни врати през 2007г.
с размери 210см на 175 см и друга
врата с размери 100 см. на 210 см. за гараж
- 500.00лв; Направа на бетонова настилка с дебелина на 0.30 см от входната улична врата до
чешмата на двора през 2007г. -300 лева, на стойност от общо 1000лв. са погасени
по давност, тъй като за тях е изтекла 5-годишната давност по чл. 110 от ЗЗД.
В съответствие с твърденията
на ищеца от представените Приходни квитанции за заплатени данъци на недвижим
имот дължими за периода 2010г. – 2017г. /л.183-186/ се установява до 2014г.
вкл. данъци да са плащани от К.З., а
след това от новия собственик ищеца В.К., в размер на общо 295,37лв. За същия
период 2010г. – 2017г. според представенити от ответника квитанции за заплатени данъци,
то е заплатил такива в размер на общо 129,15лв., което представлява почети
¼ от общо заплатените данъци. Ето защо и съдът намира, че страните за
заплащали данъци съобразно квотите си в съсобствеността и не е налице
обедняване на ответника за сметка на
ищеца по отношение на платени данъци, представляваща претенция по т.21 на
стойност от 138,30лв.
На следващо място съдът
намира, че тази претенция на ответника е неоснователни и по следните
съображения: Необходимите разноски са тези разноски, които са свързани със
запазване на вещта; разноски, без които вещта чувствително би се повредила или
би погинала; като необходими означава необходими за запазването и
съществуването на вещта, а не задължителни. Полезни разноски /подобрения/ са
тези разноски, които без да са необходими за запазването на вещта водят до
увеличаване на нейната стойност. С оглед на изложеното съдът намира, че претендираните суми за заплатени годишен данък имоти и
такса битови отпадъци не представляват необходими и полезни разноски. Поради
което и тази претенция на ответника ще се отхвърли, като неоснователна.
В резултата остават за
разглеждане претенции по сметки по 1, 2, 3, 5, 6, 7, 14, 15, 18, 20 на обща
стойност 2680,0 лева, извършени в периода 2010г.2016г. СМР в делбения имот и направени разходи за подобрения и полезни
разноски.
В конкретния случай ищеца е
станал собственици на 3/4 ид части делбения имот въз основа на НА №78/31.07.2014г. за
придобивана на собственост срещу задължение за издръжка и гледане. До колкото преди това имота не бил негова собственост,
а на прехвърлителя Катерина З.. От своя страна
ответника е станал собственик на ¼ от същия имот придобит по наследство
от баща му след неговата смърт настъпила на 05.02.2009г.
Съгласно чл.72-74 от Закона
за собствеността владелецът /добросъвестен или не/ има право на необходимите
разноски за запазване на вещта. Единствено добросъвестният владелец /както и
приравнените на него недобросъвестен владелец - добросъвестен подобрител има
право и на обезщетение за подобренията или полезни разноски, което право се
основава и е проявление на общия принцип в гражданското право за недопустимост
на неоснователното обогатяване.
Подобренията, или полезните
разноски за имота, са тези, при които вложените труд,средства и материали имат
практически смисъл и са довели до увеличаване на стойността на
имота.Подобренията трябва да съществуват и да са оценяеми
към деня на постановяване на решението. Движимостите,
които не са трайно прикрепени, могат да бъдат отделени, без съществено
увреждане на имота,не подлежат на заплащане,тъй като не съставляват подобрение.
Необходимите разноски са
разходите за запазване и съхраняване на вещта,които не увеличават стойността й.
При изясняване на правата за
необходими и полезни разноски следва да се изхожда от две законови презумпции, които
са оборими. Първо, че този, който държи вещта, я
държи за себе си /т.е. е владелец/ и второ, добрсъвестността
му също се предполага.
За установяване на
обстоятелствата, свързани с претенциите на ответника за заплащане стойността на
извършване на подобрения и полезни разноски и оспорването на ищеца, са
разпитани две групи свидетели на страните.
Според показанията на
свидетелите на ищеца: Е.З.- сестра на ищеца и майка на ответника; И.Д. –втори
братовчед и кум на ответника и М.Г. – роднина по сватовство и Б.Г. – чичо по
бащина линия, ответника С. не извършвал каквито и да било СМР в процесния имот. Тези свидетели твърдят, че всичко било
направено от бащата на ответника още приживе. Още когато била построена къщата
били направени парапети на терасите на етажа Според с.Г. простор на терасата не
бил правен, тъй като такъв си имало , а
и като живяла в тази стая го ползвала. Тогава още имота бил ограден с
ограда от бетонова основа и мрежа, на която имало входна врата. Твърдят, че
ответника не правил други входни врати, а единствено на съществуваща входна
врата е поставил една ламарина върху частта от нея, която е била с мрежа. Не
бил правил и бетонова настилка от входната врата до чешмата, тъй като такава си
имало направена от баща му. Целия двор бил бетониран още от баща му. Не бил
правел и пейки, тъй като такива си съществували още когато С. бил малък, и на
тях майка му го хранела. Твърдят също, че при построяването на гаража, в него
била направена ел.инсталация. Тя не била сменяна, тъй като си била стабилна.
Външна стълба на гаража бил направил бащата на ответника, тъй като имал
намерение да прави навес над гаража. Свидетелите твърдят да не им известно,
като не са виждали ответника да е правел замазка на покрива на гаража. А не
били и виждали да се прави ремонт на покрива на къщата и на улуците. Смятат, че
такъв не бил правен, тъй като към момента покрива течал, а и улуците били в
лошо състояние е течали. И тримата свидетели твърдят,
че асмалъка е бил направен от бащата на ответника, още
когато той бил малък, тъй като си бил посадил лози. Единствено свидетелите
сочат, че С. е сменил бойлера на майка
си с газов такъв, въпреки нейното несъгласие. Свидетелката Г. сочи, че бащата
на ответника бил направил и навес на външната тоалетна и парапет. Като цяло
свидетели твърдят, че ответника не правил нищо в делбения
имот.
Единствено св.Б.Г. сочи, че
ответника след смъртта на баща си е правел замазка от входната врата до
чешмата, като там имало плочи, но той допълнително запълнил това пространство
със замазка. А св.З. твърди, че за направа на навес на тоалетната е дала на С.
50лв. След като такъв бил направен и тъй като струвал 35лв., С. й предложил да
й върне останалите пари.
От показанията на свидетелите
на ответника: С. Б. и А.Щ. – без родство със страните, както и И.М. – живееща
на семейни начала с ответника, и при съвпадение на същите, се установява
следното: Св. Б. твърди, че правел много неща през годините по поръчка на
ответника С.. Специално последно през миналата година направил парапет на
стълбището и на терасата. Имало външна стълба която водела до първия етаж и
площадка. На терасата имало стар простор, но го сменил с нов. Имало и парапет от
нещо като мрежа, който би първобитна
работа. Сменил го, като го направили масивен с тръби както си му е реда.
Това го направил свидетеля, а С. за всичко си му платил. Твърди и през 2007
година, докато бащата на ответника си
бил жив, съществуващите Асмите на гаража и там където била външната страна от страни, цялата конструкция била
подменена. По същото време през 2007г. на двора, където имал бетон допълнително
къртили около 25 -30 см и сложили чакъл
и го бетонирали отново. Освен
това през същата 2007 година входната врата която била на пътя - малка врата с
ограда с мрежа била махната и се направила масивна голяма врата, за може да
минава кола през нея. Тогава
свидетелят направил и стълбата
от винкели и стъпалата са от желязо ребровано към
гаража. Тази стълба се направила страничното на гаража така, че да се хванат
стъпалата. С. помагал на свидетеля, а
баща му не му помагал тъй като човека си бил на възраст.
През 2014г. по поръчка на ответника на покрива на
къщата били сменени керемиди. Тогава сменили на единия комин пет шест реда и
зидали и нова шапка на този комин, а на другия комин направили само нова шапка.
Изчистили и улиците, тъй като били малко мръсни. Улиците не ги подменяли, а
само поизправили скобите и ги позачестили. Подменили и дъски горе на покрива –
ламперията под керемидите. Не сме
променяли конструкцията на покрива, а само се Подменило това което било
потрошено - изгнили дъски. Претърсили и покрива, като сменили около 300-400 керемиди. Към 700-800 лева ответника
дал на свидетеля за покрива , но отнапред ми дал 1000 лева защото му трябвали
пари.Когато правели и покрива през лятото на 2014г., тогава се направил и
ремонт на гаража. В гаража имало канала и го направили по дълбок. А върху гаража била
направена замазка, защото имало цепнатини, сложили водно стъкло и старите улуци
ги ремонтирали. За работите извършени по гаража и по покрива С. му пратил общо
към 1800-2000лв., включващи и дадените
отнапред 1000лв.
От показанията на св.Щ. се
установява, че още 2006-2007 г. малката врата на ул.Пионерска била махната,
бутната била и част от старата ограда. Направена била по голяма врата, като
съществуващата до тогава единична станала двойна и можело кола да се вкара. Тогава
бил разкопан двора и паднали надолу, а за
да се бетонира сложили камъни , после
върху тях и бетон. Бетона бил от новата врата
до чешмата в двора, който бетон бил отлят до там за да не са дървата в калта и да се върви на чисто, а не в кал.
Преди около две – три години
гаражната врата на масивния гараж била отремонтирана,
защото била тръгнала. Нова врата била сложена, като се направила на съществуващата
вратата с нова врата. Новата врата била метална, а старата врата свидетелят не сигурен каква е
била. Този свидетел твърди, че помагал на С. при подмяната на гаражната врата,
като придържал докато се заварявали тръбите и после се изправят, а след това и
помагал при дигането на вратата, защото била тежка. Вратата се правела на място, пред гаража и през
това време гаража нямал врата, докато не се направи новата врата. Старата врата се свалила и се направила нова врата.
Това го видял. Сочи също, че не е била закупена вратата, а се направила на
старата врата нова. Тръбите не били чисто нови. На мястото на старата врата се
поставила новата врата, която се привела от свидетеля Б.. Свидетелят твърди да
не си спомня дали бащата на С. е бил и за друго в момента, но си спомня доста зор
да видели докато изправят вратата. Известно му било също, че там където е
терасата поставили плочи.
От показанията на св.М. се
установява, че от 2012 година живее на семейни
начала с ответника. От както живеели заедно със С., той направил наново
навес зад къщата, тъй като паднал стария
навеса от снега. Обновил го заедно с майстора Б., момчето бил свидетел. Направил
и желязна врата към терасата. Там имало врата, но направил допълнителна желязна
врата. По покрива през 2014 година се наложило да се сложат нови шапки на
комините и да се сменят керемидите. Сменили се тогава и дъски. Нови керемиди не
се купили. Нови керемиди се купили допълнително, но те били втора ръка. Сменили
се и дъски, но със стари, защото нямали
пари за нови. Също така почистили улиците, защото само можели да ги изчистят и
да се заверят тук там, тъй като нямали пари за нови улици През .2014 година
бетонирали гаража и канала в него изкопали. Направела се замазка. Бетонира се
пода на самия гараж с бетонова покривка. Имало бетонова настилка, но била
напукана и била много зле. Това наложило да се бетонираме на ново. С. Б. правил
тази бетонова замазка. Върху гаража се направила замазка с водно стъкло. Всичко
това било направено заедно с покрива. Свидетелката твърди, че не знае колко пари са
дадени за керемиди и дъски, тъй като С.се занимавал. Но
мисли, че цялата цена е била около 1500-2000 лева и тази сума е дадена от С.на Б..
От показанията на втората
група свидетели, при съвпадение с показанията на свидетелите на ищеца, се
установява, че: През 2014г. и 2016г. действително са извършени ремонти от
ответника, с които е са подменени съществуващи
до тогава принадлежности, претендирани като подобрения по следните точки, а именно: 1. Ремонт на покрив изразяваш се в
претърсване на керемиди, смяна на дъски и направа на нови шапки от 100 кв.м; 2. Бетониране на пода на гараж
от 35 кв.м; 3. Замазка на плоча на гараж с водно стъкло от 35.кв.м; 6.Направа на парапети от тръби на
източната тераса на втория етаж и простор изработен от тръби и винкел през
2016г.
Установява се също, че
ответника е сменил бойлера на дърва в банята на приземния етаж с нов газов такъв
през 2016г./претенция по т.15/, при противопоставяне на обитателя му – неговата
майка З.. Подменил е и съществуващия навес пред външната тоалетна с нов
/претенция по т.20/, но не със свои средства, а с такива дадени му от майка му З..
Частично основателни са
възраженията на ищеца, че претендираните подобрения
не са извършени изобщо или ако са извършени, то те не са направени в твърдяното
време, тъй като: Не се установява обаче през 2010г. ответника да е направил
стълба за гаража /претенция по т.5/, тъй като свидетелите сочат тогава баща му
да е присъствал, а той е починал 2009г. Вместо това се установява такава стълба
да е правена през 2007г. Установява се също, че действително е направена
бетонова настилка с дебелина 30 см. от външната врата до чешмата, но това е
станало през 2007г., а не както твърди през 2014г. /претенция по т.17/. Не се
установява и изобщо ответникът да е правел някаква ограда и пейки, още по малко
това да е станало през 2012г. /претенция по т.7/. Вместо това се установява
оградата на дворното място и пейките да съществуват още от построяването на
жилищната сграда. От показанията на свидетелите не се установява и ответника да
сменял ел инсталация на жилището си или на гаража /претенции по т.15 и 18/,
като в тази насока и други доказателства не са ангажирани от него.
В резултата на така
установеното съдът намира, че основателни са е единствено претенциите на
ответника по сметки, предявени по 1, 2, 3, 6, и 15, които касаят ремонт на покрива на жилищната сграда, ремонт
на гаража, на източната тераса на жилищния етаж и подмяна на бойлер. Тоест касае се не за
подобрения на имота, а за направа на полезни разноски за неговото запазване и
функциониране.
Останалите претенции на
ответника за извършени СМР от видовете: стълба за гаража, направена бетонова
настилка с дебелина 30 см. от външната врата до чешмата; направа на ограда и
пейки; смяна на ел. инсталация на жилището и на гаража, претендирани
по точки 5, 7, 15, 17 и 18 са неоснователни, тъй като или са покрити от давност
/по изложените по горе съображения изтекла от датата на извършването им/ или
изобщо не са извършени, ето защо и като такива ще се отхвърлят.
По делото е прието заключение
по ССЕ от 30.11.2017г., неоспорено оспорено от страните в частта за
остойностяване на подобрения. Видно от заключението стойността на извършените
СМР за полезни и необходимите разходи е в размер на общо 3969,52лв.– сбор от
всички претенции на ответника, в това число: 1358,46лв. - за ремонт на покрив
изразяваш се в претърсване на керемиди, смяна на дъски и направа на нови шапки /по
т.1/ ; 212,18 лв. – за изпълнена бетонна настилка в гаража /по т.2/; 281,13лв.
– за направа на бетонна замазка с водно стъкло на покрива на гаража /по т.3/; 108,90лв.
(89,14лв.+ 19,76лв.) -за направа на метален парапет на тераса на етажа и
простор от тръби / по т. 6/; 315,0лв. за доставка и монтаж на газов бойлер /по
т.15/. Според констативно съобразителна част на ССЕ стойността на тези
необходими и полезни разноски за поддържане
на имота е в размер на общо е 1994,54лв.
Ответникът обаче е
претендирал подобрение в следните размери: по т.1 -1000лв., по т.2 – 600лв., по
т.3 -120лв., по т.6 – 80лв. и по т. 15 – 310лв. И тъй като не е изменил размера
на претенциите си по сметки, по отношение на тези по точки 1, 6 и 15, установени
в ССЕ в по-голям размер, а останалите са установени в по малък размер, то
размера претенцията на ищеца по сметки е общо 1722,18лв. =
(1000лв.+212,18лв.+120лв.+80лв.+310лв.)
На следващо място се поставя
въпросът за принадлежността на средствата, с които са финансирани полезните
разноски. Показанията на свидетелите Б. и М. безпротиворечиво
установяват извършването на строително-монтажни работи по ремонт на покрив,
ремонт на гараж, направа на парапет и простор на тераса и закупуване на газов
бойлер да са нпаревни със средства на ответника. При
липса на доказателства, които да установяват, че плащанията по извършени СМР са
извършени със средства, които не са лично притежание на ответника и до колкото ищеца
не и твърдял някой друг да е давал средства за извършването на точно тези
видове СМР и ремонт, се налага извода, че всички изразходвани за СМР по
ремонтите средства, са заплатени от ответника с негови средства.
Съгласно нормата на чл.30,
ал.3 ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си. Под "тежести" в посочената норма следва да се
разбират разноските за съсобствената вещ. Безспорно
е, че всеки съсобственик следва да участва съразмерно с дела си в извършване на
направените за съсобствената вещ разноски, които се
отнасят за нейното запазване. Това правило е предвидено с оглед необходимостта
да направи възможно по-нататъшното съществуване на съсобствената
вещ, както и за да обезпечи възможността да бъде използвана за непосредствено
служене. Без значение в
случая е дали съсобственикът, извършил разноските, сам си служи с общата вещ
или тя се използва и от другите съсобственици, тъй като разноските произтичат
от действия по управление на вещта.
Изложеното сочи, че е
настъпило неоснователно разместване на имуществени блага, което следва да бъде
отстранено при условията на чл.72, вр. чл.30, ал.3 от
ЗС.
Така до колкото ищеца има
дялове в съсобствеността от 3/4 ид част, а се
установи стойност на претендирани разноски за
запазване на къщата и гаража в размер на общо 1722,18лв., които според вида си
няма и как да са довели до увеличаване стойността на делбения
имот, то ще се осъди ищеца да заплати на ответника сума в размер от 1291,64лв.,
за подобрения на съсобствения делбен
имот.
С настоящето съдебно решение съделителя Загорчин, в чийто дял
се поставя делбения имот следва да бъде осъден да
заплати ДТ с оглед стойността на дела им, обща стойност на имота от 69536,00
лв., тоест ответника следва да заплати държавна такса от 2781,44лв. за дела си,
както и държавна такса от 114,55 лева – по претенцията по сметки.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И
ВЪЗЛАГА в ДЯЛ на С.К.З. ЕГН ********** *** по реда
на чл. 349, ал.2 ГПК, следния недвижим
имот:
ДВОРНО
МЯСТО с площ от 501.00 м2, представляващо VІІІ-4883 в квартал 382 по плана на
Велинград, с пълен кадастрален №502.4883, при съседи на имота: наследници на Н.К.,
наследници на А.К. и улица, отреден за жилищно застрояване и с приложена за
урегулирания поземлен имот регулация и съседи на имота: имот 502.4884 –
поземлен имот на А.П.А. и други, имот 502.4885 – поземлен имот на
Велинградската община, имот 502.9519 – улица на Велинградската община, имот
502.6964 – поземлен имот на Т.П.Щ., имот 502.4882 – поземлен имот на М.Н.С.-П.
и други, имот 502.9596 – улица на Велинградската община, с административен
адрес гр.Велинград на ул. *********** №97, ведно с построените в имота жилищна
сграда на един етаж с №502.4883.1, със застроена площ от 79.00 м2 и с
предназначение – еднофамилна масивна жилищна сграда и едноетажна сграда
№502.4883.2 със застроена площ от 27.00 м2 и с предназначение – хангар, депо,
гараж.
ОСЪЖДА С.К.З. ЕГН ********** ***, да заплати на В.Г.К., ЕГН ********** ***,
СУМАТА 52 152 лева (петдесет и две хиляди сто петдесет и два лева) за
уравнение на дяловете, в шестмесечен срок от влизане в сила на решението по
възлагането, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
влизане в сила на настоящото съдебно решение до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.Г.К., ЕГН ********** ***, на осн.чл.346 ГПК, вр. чл.30, ал.3 от ЗС, да заплати на С.К.З. ЕГН ********** ***, СУМАТА от 1291,64лв. /четиристотин
лева/, представляваща стойност за неговата квота от 3/4, вследствие на
извършените от ответника необходими и полезни разноски в съсобствения имот - дворно място VІІІ-4883 от кв.382 по
плана на Велинград, ведно с построените в дворното място едноетажна жилищна
сграда и гараж, представляваща стойност на направени разходи за запазване на
жилищната сграда и гаража изразяващи се
в претърсване на керемиди, смяна на дъски и направа на нови шапки, изпълнение
на бетонна настилка в гаража; направа на бетонна замазка с водно стъкло на
покрива на гаража; подмяна на метален парапет на тераса на етажа и простор от
тръби и подмяна на бойлер чрез доставка
и монтаж на газов бойлер, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за подобрения над горния размер до
пълния претендиран такъв от 2863,73лв., като
неоснователна.
ОСЪЖДА С.К.З. ЕГН ********** ***, да заплати
ДТ в размер на 114,55лв. /сто и четиринадесет
лева и 55ст./ – по претенцията по сметки, както и държавна такса от
2781,44лв./две хиляди седемстотин осемдесет
и един лева и 44ст./ - за извършване на делбата.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
/Валентина
Иванова/