№ 59
гр. Червен бряг, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тодор Ил. Тихолов
при участието на секретаря Марияна Ц. Тодорова
като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Гражданско дело №
20214440101317 по описа за 2021 година
В ЧРС с вх.№4400/03.11.2021г. е заведена искова молба от С. А.. М., ЕГН********** от с.Р.,
общ.Ч.Бряг, ул.ххх, чрез адв.Т.В. от ПлАК със съдебен адрес в гр.Ч.Бряг, ул.ххх против
ОБЕДИНЕНО УЧИЛИЩЕ „ххх представлявано от Ц.П.В. – директор.
В исковата молба ищеца сочи, че между него и ответника съществува безсрочно
трудово правоотношение и е работил като директор в ОУ“Отец Паисий“ с.Р.. Твърди, че
считано от 03.09.20021г. трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед ххх., като
със заповедта му бил определено изплащането на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, в
размер на брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца. Ищецът сочи, че
неправомерно и в нарушение на закона с цитираната заповед е определено дължимо му
обезщетение и твърди, че му се дължи такова за единадесет месеца, във връзка с което
излага становище за това, че на 01.07.2021г. е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст и отговаря на условията по чл.68 от КТ за прекратяване на трудовия му
договор на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.222,
ал.3 от КТ при прекратяване на трудово правоотношение след като е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване имал
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
срок от два месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група
предприятия десет години трудов стаж, през последните двадесет години – на обезщетение в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от шест месеца. В тази връзка от
ищец се посочва, че с оглед осъществената от него трудова дейност за последните двадесет
години е придобил изискуемия стаж, тъй като :
В периода от 01.09.1984г. до 25.02.2004г. работил като Директор на ОУ“Отец Паисий“ с.Р. и
1
за този период имал общо 19 години, 5 месеца и 24 дни; В периода от 26.02.2004г. до
01.09.2006г. работил като Н-к на отдел „Социални дейности“ в Община Червен бряг и
придобил стаж от 2 години, 6 месеца и 4 дни; В периода от 01.09.2006г. до 05.12.2012г.
работил като Н-к Общинска служба „Земеделие“ към МЗХ и придобил трудов стаж от 6
години, 3 месеца и 4 дни; В периода от 22.08.2013г. до 01.10.2015г. работил като Н-к
Общинска служба „Земеделие“ към МЗХ и придоби общо стаж от 2 години, 1 месец и 9 дни;
В периода от 01.10.2015г. до 02.09.2021г. работил като Директор на ОУ „Отец Паисий“ с.Р.
и придобил общо стаж от 5 години, 11 месеца и 2 дни.
Сочи, че в периода от 01.07.2001г. до 02.09.2021г. работил с прекъсване, като директор на
ОУ“Отец Паисий“ с.Р. и и придобил общо трудов стаж от 8 години, 6 месеца и 25 дни, а
общо в образование и социални дейност /държавна дейност, бюджетна издръжка/ имал стаж
в размер на 11 години, 29 дни за последните 20 години от трудовия му стаж. Сочи че
съгласно ПМС №31 от 11.02.1994г. обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размера и от датата
на предходната алинея на този член се определяло и на педагогическите и медицински
кадри, както и на артистичния и художествено-творчески персонал, когато през последните
десет години от трудовия им стаж, преди придобиване право на пенсия за изслужено време и
старост са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на
образованието, здравеопазването, социалните грижи, културата и изкуството /сочи практика
на ВКС/. Пред това ищеца сочи, че има качеството на педагогически кадър по смисъла на
чл.1, ал.2 от ПМС №31/1994г. и добавя, че неправомерно му е определено обезщетение в
размер на две брутни заплати, вместо полагащото му се обезщетение в размер на единадесет
брутни работни заплати. Излага доводи още, че на основание чл.222, ал.3 от КТ във връзка с
чл.31, ал.1, т.2 от КТД№Д01-197/17.08.2020 г., за системата на предучилищното и училищно
образование и като член на Сдружението на директорите в средното образование на
Р.България е следвало да му бъде изплатено полагащото му се обезщетение в размер на 11
брутни работни заплати.
Твърди, че съгласно чл.222 ал.3 от КТ, обезщетението което му се полага е от категорията
плащания изразяващи благодарността на работодателя спрямо работника и служи за това, че
„е приключил живота си в труда по трудово правоотношение, придобил е право на пенсия и
отива в пенсия“. Допълва, че когато придобития при един и същи работодател трудов стаж е
над десет години, през последните 20 години с общата трудово правна норма законодателя е
предвидил това плащане да е в по-голям размер, защото по характера си той изразява
признателността на работодателя към излизащия в пенсия за неговия принос и лоялност,
засвидетелствани в продължителната работа /цитира се практика на ВКС по чл.222, ал.3 от
КТ/.
Освен това сочи, че във връзка с цитираната практика, легалното определение на понятието
бюджетна организация се съдържало в §1, т.1 от ДР на ЗДФИ, във връзка §1, т.5 от ДР на
ЗПФ, като това били всички юридически лица, чиито бюджети се включват в държавния
бюджет, в бюджетите на общините, на социално осигурителните фондове, както и всички
останали юридически лица, чиито средства, постъпления и плащания се включват в
2
консолидираната фискална програма по силата на нормативен акт или по реда на чл.171.
Излагат се допълнително доводи, че използваното понятие педагогически кадри имало по-
широко значение, като определящо за характеристиката му била притежаваната от лицето
педагогическа квалификация и правоспособност без да е налице изискване през последните
10 години трудов стаж то непрекъснато да е заемало длъжности свързани с преподавателска
работа в сферата на образованието. Твърди, че трудовите права са неразривно обвързани с
динамичните промени в социално-икономическата сфера, които в определени случаи
обективно препятстват реализиране правото на труд. В този смисъл се сочи от ищеца, че
правото на по-висок размер обезщетение при пенсиониране не може да бъде изначално
изключено за педагогическите кадри, когато поради причини от обективен обществено-
икономически характер /закриване или сливане на училища, и учебно-възпитателни
заведения, съкращения, принудителна безработица/, част от трудовия им стаж е придобит по
програми за трудова заетост в сферата на социалните грижи, където лицето е насочено
и/или предпочетено заради притежаваната от него педагогическа квалификация. Сочи, че
във всеки отделен случай съдът е длъжен да анализира и съобрази конкретните
обстоятелства поделото, за да не се допусне приложение на по-неблагоприятна трудово
правна норма и неравно третиране на педагогическите кадри в областта на трудовите им
права.
В заключение и предвид изложеното според ищеца няма пречка при съобразяване на
конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, лице- педагогически кадър по смисъла
на чл.1, ал.2 от ПМС №31/1994г. да получи увеличения размер на обезщетението по чл.222,
ал.3 от КТ, когато през последните десет години преди пенсионирането му, трудът е полаган
в организации и звена на бюджетна издръжка, освен в сферата на образованието и по
програми и проекти за трудова заетост в сферата на социалните грижи на длъжност, за
назначаването, на които лицето е насочено и/или предпочетено с оглед притежаваната от
него педагогическа квалификация.
Ето защо ищеца моли съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер от
20318.40лв./Двадесет хиляди триста и осемнадесет лева и четиридесет стотинки/
представляваща брутното му трудово възнаграждение за срок от девет месеца, ведно със
законната лихва считано от 03.09.2021г. до окончателното й изплащане, като му се присъдят
и направените в настоящето производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Представят се писмени доказателства.
Направени са доказателствени искания.
С разпореждане №1040/04.11.2021г. на основание чл.131, ал.1 от ГПК препис от
исковата молба с приложенията е изпратено на заинтересована страна община Червен бряг
за отговор.
На 10.11.2021г. ответника е бил уведомен за разпореждането на съда.
С вх.№ 4987–07.12.2021 г. в ЧРС е заведен писмен отговор от ответника. В отговора си
ответника твърди, че счита предявената искова молба за допустима, а по повод нейната
основателност моли съда да обсъди и разгледа в цялост събраните и приложени по делото
3
доказателства и се ръководи от съдебната практика по сходни случаи. Допълва се, че в
периода от 01.07.2001г. до 01.07.2021г., ищецът е работил с прекъсване като Директор на
посоченото училище и придобил общо 8 години, 4 месеца и 24 дни стаж, а в цялост в
образованието и социалните дейности – 10 години, 10 месеца и 28 дни през последните 20
години от трудовия му стаж. В тази връзка от ответника се сочи при разглеждане
претенцията на ищеца, че следва да се отбележат две съществени обстоятелства, които да
бъдат обсъдени и анализирани.
В последните изменения на КТ от 17.12.2020г. се сочи от ответника, че довели до промяна
на чл.222, ал.3 от КТ, като били променени основанията за придобиване на право на
обезщетение в по-големия, шест кратен размер и условията това да се случи.
В тази връзка тези последни изменения дали възможност според ответника за придобиване
право за пенсия за осигурителен стаж и възраст и по-висок размер на това обезщетение с
изискуеми десет години трудов стаж през последните 20 години, като според ответника не е
задължително тези десет години да са последователни, а могат да бъдат прекъсвани от
периоди на безработица или работа при друг работодател или работодатели. Допълва се, че
второто съществено обстоятелства била действащата и приложима нормативна уредба,
както и влязлата в сила и относима за конкретния случай съдебна практика. В тази връзка от
ответника се цитира решение №140/18.01.2019г. на ВКС, както и Постановление
№31/11.02.1994г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл.222, ал.3 от
КТ.
В заключение се сочи, че училището ответник е образователна институция, в която се
осъществява учебно-възпитателен процес и няма компетентност и правомощия да прави
обосновани предположения за правото на дължимо и в увеличен размер по чл.222, ал.3 от
КТ обезщетение на директор на училище.
На 18.01.2022г. е проведено първото по делото заседание, в което са се явили ищецът
и процесуалният му представител, както и представляващия ответника директор Ц.П.В.. В
това съдебно заседание след становищата на страните по представения проект за доклад и
обявяването му за окончателен, както и приемане на служебна бележка 06.01.2022г., Ц.П.В.
в качеството й на директор на ответното училище е взела становище, че изцяло признава
предявения от ищеца иск. Съобразно разпоредбата на чл.61, ал.2, изр.2 от КТ, В. е
компетентна да направи признание на иска, тъй като трудовото правоотношение е сключено
от ответника с училището (ТР №1/2010 от 30.03.2012г. по тълк.д.№1/2010г. на ВКС).
Следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК - когато
ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието. По алинея втора на същият член от ГПК - в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
Поради изложеното съдът намира, че предявеният от ищеца иск е основателен и доказа
по размер, а решението на съда съобразно разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК се основава
на направеното признание на иска от Ц.П.В. в качеството й на директор на ответното
училище.
С оглед направените изявления от страните, разноските по делото остават така, както
4
са направени между тях.
Във връзка с уважения размер на иска следва ответника да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 812.74лв. по сметка на ЧРС.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.222, ал.3 от КТ ОБЕДИНЕНО УЧИЛИЩЕ „ххх
представлявано от Ц.П.В. – директор да заплати на С. А.. М., ЕГН********** от с.Р.,
общ.Ч.Бряг, ул.ххх със съдебен адрес в гр.Ч.Бряг, ул.ххх сумата в размер от
20318.40лв./Двадесет хиляди триста и осемнадесет лева и четиридесет стотинки/
представляваща брутното му трудово възнаграждение за срок от девет месеца (разлика
между изплатеното му обезщетение за два месеца и определеното в чл.222, ал.3 от КТ),
ведно със законната лихва считано от 03.11.2021г. до окончателното й изплащане.
Разноските между страните остават така, както са направени в производството.
ОСЪЖДА ОБЕДИНЕНО УЧИЛИЩЕ „ххх представлявано от Ц.П.В. – директор да
заплати по сметка на РС-Ч.Бряг държавна такса върху уважената част на иска в размер на
812.74лв.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението на съда подлежи на обжалване пред ПлОС в четиринадесет дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5