№ 24813
гр. София, 17.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110165858 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „***********“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ********************, представлявано от
управителя Е.Д.В., чрез адв. Б. В., срещу “*********************” ООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********************,
Бизнес сграда „******************”, представлявано от М. В.а Г. и Л.Н.Г..
Ищецът твърди, че на 10.07.2019 г. с ответника са сключили договор за услуга,
по силата на който ответникът като възложител и ищецът като изпълнител са се
съгласили срещу възнаграждение ищецът да осъществява физическа охрана на обекти
на възложителя, като е посочено, че всеки обект ще бъде подробно описан в
допълнително споразумение /анекс/, неразделна част от договора. Сочи, че съгласно
чл. 2.1 от договора, възложителят дължи месечно възнаграждение на изпълнителя в
размер на 4,60 лв. на час без ДДС, платимо по банков път по сметка на изпълнителя до
десето число на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението – чл. 2.3
от договора. Твърди, че считано от 11-то число се дължала и лихва за забава, без да е
необходимо длъжник да бъде уведомяван допълнително за начисляването й. Излага, че
с анекс към договора от 29.06.2020 г., считано от 01.07.2020 г. дължимото
възнаграждение на изпълнителя било в размер на 5,06 лв. на час, като се запазвали
останалите условия за издължаването му. Излага, че въпреки, че е изпълнил
задълженията си по договора, възложителят не е изпълнил задължението си за
заплащане на уговореното възнаграждение за м.09.2019 г. и м.10.2019 г. в общ размер
на 5994,72 лв., за което ищецът издал фактура № ****/01.10.2019 г. за сумата от
3030.48 лева с ДДС и фактура № ******/01.11.2019 г. за сумата от 2964.24 лева с ДДС.
Излага, че на основание чл. 2.3 от договора ответникът му дължи и обезщетение за
забава в размер на: 985.53 лева за периода от 31.07.2020 г. до 30.07.2023 г. върху
главницата от 3030.48 лева и 964.00 лева за периода от 31.07.2020 г. до 30.07.2023 г.
върху главницата от 2964.24 лева. Поради което предявява настоящите искове за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 5994,72 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за
услуга от 10.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 02.08.2023 г., до окончателното плащане, както
1
и сумата от 1949,53 лв. – мораторна лихва за периода от 31.07.2020 г. до 30.07.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 16.08.2023 г. по ч.гр.д. № 43496/2023 г. по описа на СРС, 140 с-в. Претендира
разноски по производството.
В срока по чл. 131 ответникът оспорва предявените искове с твърдението, че е
погасил задълженията си към ищеца. В тази връзка твърди, че задължението по
фактура № ****/01.10.2019 г. било изплатено на 14.10.2019 г. по банкова сметка на
ищеца, а това по фактура № ******/01.11.2019 г. – на 27.11.2019 г. Ето защо твърди, че
не дължи процесните суми. По отношение на акцесорните претенции за забава, счита
същите за недължими, доколкото главниците са били погасени още през месец
ноември 2019 г. Моли за отхвърляне на предявените искове.
С оглед становището на страните, съдът намира за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че между страните е налице облигационно
правоотношение по договор за услуга от 10.07.2019 г. и анекс към него от 29.06.2020 г.
с посоченото в исковата молба съдържание, по който договор изпълнителят е изпълнил
възложената му работа, която е била приета от възложителя.
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от
ЗЗД във вр. с чл. 266, ал.1 от ЗЗД с оглед отделеното за безспорно между страните, в
тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже наличието на главен дълг и изпадане на ответника в забава.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
Представените писмени доказателства с исковата молба и отговора на исковата
молба са допустими, относими към фактите от значение за предмета на доказване по
делото и са необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да
бъдат приети и приложени по делото.
Следва да бъде приложено към настоящото ч.гр.д. № 43496/2023 г. по описа на
СРС, 140 с-в.
Останалите доказателствени искания на ищеца съдът намира за неоснователни,
доколкото не се спори по фактите, за които се искат доказателствата.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.07.2024г.
от 11:20 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 43496/2023 г. по описа на СРС, 140 с-в.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на ищеца.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
2
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца
да се връчи и препис от писмения отговор на ответника. С оглед кратките
процесуални срокове до провеждане на откритото съдебно заседание, на
основание чл.42, ал.3 ГПК, страните да се уведомят и по телефона за датата и
часа на провеждане на откритото съдебно заседание по делото, като
настоящото определение се връчи и по ел.път, на основание чл.41а ГПК.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3