Решение по дело №138/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по касационна жалба на А. Г. Т. от [населено място], действащ чрез процесуалният си представител адв. С. С. от САК против Решение № 403 от 27.12.2023 г. на Районен съд - Враца, постановено по АНД № 1085 по описа на съда за 2023 г., с което е изменено издаденото от Н. група към ОД на МВР – Враца, сектор ПП Враца Наказателно постановление № 23-0967-00161 от 07.09.2023 г. в частта, с която на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение по чл. 103 от Закона за движението по пътищата ЗДвП), като наказанието лишаване от право да управлява МПС е намалено на 2 месеца.

В касационната жалба са изложени подробни доводи, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Иска се от съда да отмени решението на РС – Враца и вместо него да постанови друго, с което да отмени решението в обжалваната част и се постанови друго, с което да се отмени издаденото НП.

В съдебното заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът, Н. група към ОД на МВР – Враца, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, представител не се явява.

Участващият в касационното производство прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Отправя искане към съда оспореното решение да бъде оставено в сила.

А. съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Административнонаказателната отговорност на касатора А. Т. е била ангажирана за това, че на 26.08.2023 г. около 08:45 ч. в община Враца, на път Първи клас № 1 (Е79), на км. 151+500, с посока на движение към [населено място], като водач на лек автомобил "Форд фокус" с рег. № [рег. номер], управлявайки гореописаното МПС, негова собственост, не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган – нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

За да постанови решението си, районният съд е посочил, че не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон при издаването на обжалваното наказателно постановление, като същото е законосъобразно и издадено при спазване на предвидената в закона административна процедура. Приел е, че от доказателствата по делото по ясен и категоричен начин се установява както извършването на административното нарушение, така и неговото авторство. По същество е обосновал извод, че от обективна страна е осъществен вменения на санкционираното лице състав на нарушението, като е приел, че това се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което е счел, че правомерно е ангажирана отговорността му от АНО. Приел е, че наложеното кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС обаче е в средния предвиден размер, което е необосновано с оглед на едни и същи обстоятелства, вече отчетени при определяне на финансовото наказание. Счел е, че наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС следва да е под средния предвиден размер и НП в тази му част трябва да се измени. Въз основа на тези изводи районният съд е изменил наказателното постановление, като е намалил наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.

Решението на въззивния съд е правилно.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Правилен е изводът на въззивния съд, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до отмяна на това основание. Правилни и в съответствие с доказателствата по делото са и изводите на въззивния съд за извършено от А. Т. нарушение по чл. 103 от ЗДвП и ангажиране отговорността му на основание чл. 175, ал. 1, пр. 4 от ЗДвП. Същото е безспорно установено и доказано от събраните писмени и гласни доказателства по делото. Изводите на въззивния съд са изведени след обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което и настоящият касационен състав не намира за необходимо да ги приповтаря отново в настоящото решение и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях.

За да е осъществен съставът на нарушение по чл. 103 от ЗДвП, следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал, водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба относно приетата от съда фактическа обстановка и анализа на доказателствата. Обратно на твърдяното от касатора, районният съд е изяснил фактическата обстановка по спора чрез събраните писмени и гласни доказателства /разпита на актосъставителя, който е изготвил АУАН в присъствието на на свидетеля Ц. А. Г.. Обсъдил ги е подробно в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил фактическа обстановка. Взел е предвид, че нарушителя по същество не отрича извършеното нарушение, а посочват мотивите за действията на лицето, които преценени заедно с останалия доказателствен материал водят до правилния извод на административнонаказавщия орган за извършеното от касатора нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

Поддържаната от касатора теза, наведена в касационната жалба, че не е разбрал да му е бил подаден сигнал за спиране от полицейски служител, не се подкрепят от доказателствата по делото. За да измени издаденото НП, въззивният съд е извел извод, че безспорно на наказаното лице, в качеството му на водач на МПС, е бил подаден ясен сигнал за спиране със стоп-палка съгласно изискването на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, именно на мястото посочено в НП. В допълнение настоящия състав счита, че и предвид факта, че се е касаело за светлата част на денонощието, сигнализирането е било ясно и своевременно подадено от контролния орган.

Поради изложените по-горе съображения, А. съд – Враца счита, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са опорочили производството по установяване на нарушението и налагане на административното наказание или да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице.

Като е изменил обжалваното пред него НП в частта лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като е намалил наказанието на 2 месеца, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 403 от 27.12.2023 г. постановено по АНД № 1085 по описа на Районен съд – Враца за 2023 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.