Решение по дело №3801/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1068
Дата: 12 юли 2021 г. (в сила от 17 август 2021 г.)
Съдия: Доника Илиева Тарева Пехливанова
Дело: 20215330203801
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1068
гр. Пловдив , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330203801 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 172/19.05.2021 г. на *** (***), с което на *** с
ЕИК/БУЛСТАТ *** е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 300.00 лева за нарушение на чл. 55, т. 15 от Наредба за
безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения
(НБЕТНПС).
Жалбоподателят *** оспорва обжалваното НП и моли същото да бъде
отменено. Твърди се, че същото неправилно е било санкционирано за така
констатираното нарушение, доколкото наказаното лице не е
наказателноотговорно лице по смисъла на ЗАНН, тъй като *** не е
самостоятелен субект на правото, а е специализирано звено на Общината,
създадено с решение на Общински съвет Пловдив. В тази връзка се твърди, че
НП е незаконосъобразно, поради което се претендира за отмяната му.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна *** моли съда да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Разноски не се претендират.
1
От фактическа страна:
При извършена проверка на 22.12.2020 г. в град Пловдив, по отношение
на *** било установено, че последното използва повдигателни съоръжения –
4 бр. товарозахващащи приспособления (шегели), без същите да са
регистрирани пред органа за технически надзор. В момента на проверката е
било установено, че с посочените приспособления се извършва разтоварване
на лек автомобил *** с рег. № *** на наказателен паркинг ***, б***. В хода
на проверката не са представени документи, удостоверяващи, че използваните
приспособления са регистрирани пред орган по технически надзор.
Констатираното било квалифицирано като нарушение на чл. 55, т. 15 от
Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни
съоръжения. В резултат на това срещу *** бил съставен АУАН, а въз основа
на него било издадено обжалваното НП, с което на *** е наложена
имуществена санкция в размер на 300.00 лв.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на приложените по преписката писмени доказателства,
както и от показанията на разпитания като свидетел актосъставител, който
изцяло потвърждава описаните от него в АУАН фактически констатации.
Съдът кредитира тези показания като логични, и неопровергани от събрания
по делото доказателствен материал, в това число от изложеното в жалбата.
От правна страна:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна. За да
достигне до този извод настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Съгласно чл. 24 и сл. ЗАНН административно наказателноотговорни
лица, могат да бъдат физически лица, а според чл. 83 ал. 1 ЗАНН в
предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския
съвет или наредба на общинския съвет случаи, може да се налага
имуществена санкция на юридически лица и еднолични търговци за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност.
В конкретния случай е ангажирана административнонаказателната
отговорност на Общинско предприятие ***, създадено с решение на
Общински съвет Пловдив. Това предприятие обаче, не е самостоятелен субект
на правото и не попада в категорията юридически лица и еднолични
2
търговци, посочена в чл. 83 ЗАНН. Санкционираното предприятие е
създадено по реда на чл. 51 ал. 2 от Закона за общинската собственост и
същото, съгласно разпоредбата на чл. 52 ал. 1 от Закона е специализирано
звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани
от общинския бюджет. Чл. 51 ал. 2 ЗОС ясно разграничава търговските
дружества, чиито статут, създаване и функциониране са подчинени на
нормите на Търговския закон, от общинските предприятия, създадени по реда
на ЗОС. Общинските предприятия, създадени по реда на ЗОС, не са
самостоятелни субекти на правото и по тези съображения не могат да бъдат
носители на права или задължения, както и спрямо тях не могат да бъдат
налагани имуществени санкции по реда на чл. 83 ЗАНН.
По посочения текст от закона може да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на юридическите лица. В случая,
при така констатираното от контролните и административнонаказващият
орган неизпълнение на разпоредбите на чл. 55, т. 15 от НБЕТНПС, е следвало
да бъде ангажирана отговорността на Община Пловдив, която съгласно
чл.14 от ЗМСМА е юридическото лице, в рамките на чиято самостоятелна
организационна структура функционира и общинското предприятие. Ето
защо и поради липсата на правосубектност на санкционираното Общинско
предприятие атакуваното НП се явява изцяло незаконосъобразно от формална
страна, поради което и на посоченото основание следва да бъде отменено
изцяло.
Предвид изхода на делото, искането на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява основателно и
следва да бъде уважено. Съгласно тази разпоредба, в съдебните производства
по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. По
настоящото производство те се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 720 лв. (600 лв. и 120 лева ДДС - с изрично
отбелязване, че се касае за две отделни АНД). Според чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.,
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от
3
нормата на чл. 18, ал. 3 от Наредба №1/09.07.2004 г., за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления (за една инстанция), в които административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.
В конкретния случай се претендира възнаграждение в минимален размер от
300 лева, както и размерът на платения ДДС. В тази връзка съдът съобрази и
следното: според текста на § 2а от ДР на горецитираната Наредба №
1/09.07.2004г., за нерегистрираните
по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без
включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните
дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Доколкото по
делото са представени доказателства за регистриране на *** *** по ЗДДС /л.
16 – ***/, следва към така определеното възнаграждение да се начисли ДДС
на основание § 2а от Наредбата, тъй като предоставените от процесуалния
представител - адвокат, правни услуги съставляват облагаема възмездна
доставка. Поради изложеното в полза Община Пловдив (като носител на
правата и задълженията, свързани с ***) следва да се присъди сумата в
размер на 360,00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата съдебна
инстанция.
Мотивиран от горното ПРС XXV н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 172/19.05.2021 г. на ***, с което на *** с ЕИК/БУЛСТАТ
*** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 300.00 лева за нарушение на чл. 55, т. 15 от Наредба за безопасната
експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения.
ОСЪЖДА Държавна агенция по метрологичен и технически надзор ДА
ЗАПЛАТИ на Община Пловдив, сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева за
4
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5