№ 709
гр. Варна, 21.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. ШаК.а
като разгледа докладваното от Невин Р. ШаК.а Въззивно гражданско дело №
20223100500364 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на К. Д. К. срещу Решение № 262994 от
23.12.2021г. постановено по гр.д. № 15676/2020г. по описа на ВРС, ХVII-ти състав, с коeто
на основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД е отхвърлен предявения от въззивника срещу С. Й.
Г. с ЕГН ********** иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 7 331.58 лева,
представляваща платена от ищеца по изп.д. № 34/2019г. по описа на ЧСИ С. К. и преведена
на ответника при начална липса на основание, както и на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е
отхвърлен предявеният от въззивника срещу С. Й. Г. с ЕГН ********** иск за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 679.13 лева, претендирана като обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди под формата на реална загуба – платена от него
сума за такси на съдебния изпълнител по изп.д. № 34/2019г. по описа на ЧСИ С. К. по вина
на ответника, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата
молба в съда – 09.04.2020г. до окончателното плащане на задълженията.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност поради нарушение на
материалния закон и на съдопроизводствените правила и явна порочност на обжалваното
решение. Изложените доводи, че между страните е водено гр.д. № 17552/2017г. по описа на
ВРС, по което въззивникът е осъден да заплати на С.Г. сумата от 5000 лв., част от дължима
главница от 19400 лв. по договор за заем от 01.09.2015г., ведно със законна лихва от
17.11.2017г. Въз основа на влязлото в сила решение по това дело, въззиваемият се е снабдил
с изпълнителен лист и по образуваното изп.д. № 34/2019г. по описа на ЧСИ С. К.,
въззивникът превел исковата сума от 7331.58 лв. в полза на взискателя, както и разноски по
изп.д. в размер на 679.13 лв. Междувременно между ЕТ „Е. – К.К.“, ЕИК ********** и С.Г.
е образувано гр.д. № 1940/2019г. по описа на ГОРС, по което с влязло в сила решение от
09.01.2020г. по искане на С.Г. е постановено прихващане на вземането на ищеца, като ЕТ с
1
вземането на ответника по гр.д. № 17552/2017г. по описа на ВРС. Следователно за едно и
също вземане на С.Г., К.К. платил два пъти – веднъж чрез прихващане по гр.д. №
1940/2019г. по описа на ГОРС и втори път – по изп.д. № 34/2019г. по описа на ЧСИ С. К..
Налице е обогатяване на ответника. Отправил искане в тази връзка да се отмени
обжалваното решение и с извод за основателност по предявените искове да се постанови
положително решение.
В отговор на жалбата, С.Г. оспорва доводите в нея, като неподкрепени от събраните
по делото доказателства и установените обстоятелства. Поддържа доводи за недопустимост
на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД като субсидиарен такъв, при наличие на възможност за ищеца
да проведе иска по реда на чл. 439 от ГПК, а евентуално за неоснователност на иска по
същество. Заявил, че с ищеца – въззивник се намират в едно правоотношение, възникнало на
основание договор за заем от 01.09.2015г. за общата сума от 36400 лева, по силата на който
К.К. се задължил да връща заетата сума на части, както следва:
до 31.12.2015г. – сумата от 10 000 лв.;
до 31.08.2016г. – сумата от 10 000 лв. и
до 31.12.2016г. – остатъкът от сумата в размер на 16400 лв.
До завеждане на гр.д. № 17552/2017г. по описа на ВРС, К.К., действащ и като ЕТ „Е.
– К.К.“ върнал по банкова сметка на ответника сумите, както следва:
на 26.12.2016г. – сумата от 2000 лв.;
на 14.11.2016г. – сумата от 10 000 лв. и
на 10.08.2017г. – сумата от 5000 лв.
Сумата по гр.д. № 17552/2017г. е заявена като частична от 5000 лв., от общо
дължимата от 19400 лв., която е изплатена по изп.д. № 34/2019г. на ЧСИ С. К.. През 2019г. е
предявен иск за останалата дължима и неплатена част от заемната сума в размер на 14400
лв., по който е образувано гр.д. № 1271/2019г. по описа на ВРС, спряно понастоящем пред
ВКС.
Гр.д. № 1940/2019г. по описа на ГОРС е инициирано по иск на ЕТ „Е.-К.К.“,
представляван от К.К. срещу С.Г. за връщане на сумата от 17000 лв., като дължима по
неосъществен договор за наем на земеделски земи, които суми са платени от ищеца с
платежни нареждания за 2000 + 10000 + 5000 лв. По това дело С.Г. заявил възражение за
прихващане на вземането на ищеца с негово вземане от 17000 лв. по договор за заем от
01.09.2015г. С влязло в сила решение искът за 17000 лв. е отхвърлен поради уважено
възражение за прихващане на тази сума с дължима сума от 19400 лв. от К.К. към С.Г.,
съгласно влязло в сила решение по гр.д. № 17552/2017г. по описа на ВРС. Решението е
влязло в сила на 19.02.2020г. В тоз смисъл налице е основание за получаване на сумите, а
именно изпълнителен лист. Същият не е бил обезсилен, не е било налице влязло в сила
решение по чл. 439 от ГПК, че сумата е недължима, поради което исковата сума е платена на
правно основание – валиден изпълнителен лист. Отправил искане поради това за
2
потвърждаване на обжалваното решение.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са
обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 14.03.2022г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3