Решение по дело №184/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 38
Дата: 17 юли 2019 г. (в сила от 17 юли 2019 г.)
Съдия: Бисер Цветанов Петров
Дело: 20191700600184
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш     Е     Н      И     Е

 

№ 38

 

гр.Перник, 17.07.2019  год.

 

В      И   М  Е   Т   О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Пернишкият окръжен съд, наказателна колегия, в публичното заседание на седемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР ГЕОРГИЕВ

 

                ЧЛЕНОВЕ: 

                        БИСЕР ПЕТРОВ

                              КРИСТИЯН ПЕТРОВ

 

при секретаря ИВА ЦВЕТКОВА и в присъствието на прокурора от Окръжна прокуратура АЛБЕНА СТОИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията Петров въз.НОХД № 184/2019 год. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 226/01.04.2019 г., постановена по НОХД № 1515/2018 год. по описа на районен съд П. е признат подсъдимия Х.Х. С. за виновен в това, че на 22.08.2017 година в *** като държал в жилище, находящо се в *** без наличие на неподвижно закрепена, снабдена със секретно заключващо устройство метална каса- огнестрелно оръжие– пистолет марка „Зиг Зауер“ с №*** кал.9Х19 и боеприпаси за огнестрелно оръжие- 24 броя патрона марка „Люгер“ кал.9мм., поставени в два броя пълнители, за които има издадено по надлежния ред разрешение за съхранението им в жилище, находящо се в *** не е взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции, а именно тези в чл.59 ал.1 от ЗОБВВПИ: “Лицата,получили разрешение за придобиване, носене, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия  са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им„ и чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ: “Огнестрелните оръжия и боеприпасите  за тях се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства“, като на основание чл.338, ал.1, вр. чл.54, ал.1, вр. чл.57, ал.1 от НК го осъдил и му наложил наказание „глоба“ в размер на 800 лв.

С определение по чл.306 НПК същият съд е отказал да отнеме на основание чл.53 НК посочените по горе оръжие и боеприпаси.

В тежест на подсъдимия са възложени сторените в производството разноски.

Против така постановената присъда, в срок, е постъпила въззивна жалба от подсъдимия, чрез неговият защитник. В съдебно заседание се развиват подробни съображения за незаконосъобразност, неправилност и непълнота на обжалваният съдебен акт. Иска се неговата отмяна и оправдаване на подсъдимия, алтернативно отмяна и налагане на административно наказание или намаляване на наложеното наказание.

В срок е постъпил и протест от РП П.. Бланкетно се сочи, че наказанието е несправедливо, поради което следва да се завиши, протестира се и отказа за приложение разпоредбата на чл.53 НК.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че жалбата е неоснователна и предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Не се поддържа протеста в частта му с искането за приложение на чл.53 НК.

Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:

От фактическа страна:

Подсъдимия Х. Х. С. е роден на *** година в ***. Със статут е на постоянно пребиваващ чужденец в Република България. Живее постоянно в ***. Има *** образование. *** е на „Н-енд К козметик Дивелъпмънт“ ООД. Женен е. До момента не е осъждан за извършени от него престъпления от общ характер. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а ал.1 от НК.

 Същия притежава статут на постоянно пребиваващ на територията на Република България чужденец. Освен жилището в *** обитава и къща, находяща се в ***. Постоянният му адрес е в *** съобразно удостоверение № *********/*** година за придобиване на статут на постоянно пребиваващ. С № 20150153406/*** година на С. било издадено от РУ-МВР Р.  разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси. В същото е вписано, че С. има право да носи два броя къси огнестрелни оръжия, както следва: марка „Валтер/РРS кал.9Х19 с №*** и марка „Зиг Зауер/Р226-Х-SHORT“ кал.9Х19 с №*** и да ги съхранява на адрес: ***. На подсъдимия не е издавано разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси на територията на ** РУ П.. Съгласно това същия няма право да съхранява оръжие и боеприпаси на адрес, различен от посочения в ***.

 През месец август 2017 година, заедно със своята съпруга З. Й. П. и дъщеря си И.. С. подсъдимия заминал за ***. Преди напускане на пределите на Република България оставил един брой законно притежавано огнестрелно оръжие марка „Зиг Зауер/Р226-Х-SHORT“ кал.9Х19, както и 24 броя патрони марка „Люгер“ 9мм., поставени в два броя пълнители в къщата, находяща се на посочения по-горе адрес в ***. В тази къща той не разполагал с монтирана метална каса, която да е снабдена със заключващо се устройство, което му е известно. За времето на отсъствието си от страната, същия оставил ключовете от къщата на свидетелката Л. И. П. с цел да храни пребиваващия на адреса котарак. П. е майка на покойната първа съпруга на подсъдимия и баба на неговата дъщеря. Между двамата били установени близки взаимоотношения. Подсъдимият възприемал П. като свой родител. За известен период от време от отсъствието на семейството на подсъдимия, П. имала ангажименти, изключващи възможността да посещава жилището на горепосочения адрес. Помолила и предоставила ключ от същото на свидетеля А. В. М., който живеел в съседна къща. Той периодично следвало да посещава дома на С., за да храни котката. Къщата, находяща се на адреса била изградена от три етажа. Входните врати към съответните етажи били заключени. Именно поради това П. не предоставила ключове от тях на М.. Предоставила му  ключ само от партерната част на къщата, където се съхранявала храна за котката. В продължение на няколко дни М. полагал грижи за животното. Всичко в къщата било наред. На 22.08.2017 година, отивайки на място установил, отключвайки партерната част на къщата, че входната врата към първия етаж била изкъртена и изкривена. Незабавно уведомил П.. Тя от своя страна уведомила подсъдимия и същевременно подала сигнал на тел.112 за спешни повиквания. На място пристигнали служители от ** РУ П., както и дежурна оперативно-следствена група. Били проведени неотложни оперативно-издирвателни мероприятия. При извършения оглед на местопроизшествие на нощно шкафче в помещение, представляващо спалня, находяща се на втория етаж на къщата било намерено в отворено положение черно пластмасово куфарче с надпис „„Зиг Зауер“, предназначено за съхранение на посочения по-горе пистолет. В него се намирал самия пистолет и два броя пълнители за същия, съдържащи  общо 24 патрона марка „Люгер“ кал.9мм. Огнестрелното оръжие и боеприпасите били иззети в присъствието на поемни лица. При извършения оглед на местопроизшествие на адреса не била  установена метална каса със секретно заключващо устройство. При извършена проверка в РУ Р. служба „КОС“ не бил установен постъпил от страна на С. или членове на неговото семейство заявителски материал за извършена кражба на вещи или извършено друго престъпление с обект жилището, обитавано от тях в *** на посочения адрес.

Така установената от въззивния състав фактическа обстановка съответства на възприетата и от първоинстанционния съд. Основава се на събраните по делото доказателства въз основа на които, след направен съвкупен и обстоен анализ, районния съд е установил точно фактите. Същите след собствен анализ се възприемат напълно и от въззивния състав.

По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията.

Неоснователни са възраженията на защитата, че липсва субективният елемент на престъплението под формата на който и да е от двата вида умисъл. Несъмнено е, че подсъдимият ясно е съзнавал, че следва да съхранява оръжието и боеприпасите на адреса в ***, където е имал и съответната каса за това. Самият той признава, че ключа от тази каса държи непрекъснато в себе си. Няма данни от съпругата и детето му, те да са взимали без негово знание инкриминираните вещи и да са ги пренесли в ***. На този фон твърдението, на С., че и самият той не знае как е станало това е нелогично и се възприема от съда като негова защитна версия. Същият е познавал нормативните документи уреждащи съхранението на оръжие и боеприпаси и е бил длъжен да направи всичко за тяхното спазване. Косвено доказателство в тази насока е и факта, че подсъдимият е носил същото оръжие, да стреля, в *** в един близък период преди да замине на почивка. Данни за взломна кражба от жилището в *** няма. А и ключа от къщата в *** е бил само и единствено в свидетелката П..  

При всичко това е установено по несъмнен начин, че подсъдимия е извършил престъплението, за което е обвинен, при анализ на доказателствата, който напълно се възприема от контролната инстанция като свой, поради което не се налага неговото преповтаряне.

Действително, районния съд не е обсъдил подробно, в детайли, всички доводи на защитата, но това в конкретният случай не е довело до порок на присъдата. С приетата фактическа обстановка, разбор на доказателствата и извършените правни изводи става ясно становището на съда по възраженията на представителя на подсъдимия.

В случая неоснователни са и възраженията за наличие на административно нарушение, а не на престъпление по смисъла на НК и сочените в тази насока решения на ВКС. Настоящият случай е съвсем различен. С. не просто е оставил оръжието си в противоречие с разпоредбата на чл.98, ал.1 ЗОБВВПИ, но го е оставил в друг град и при положение, че напуска пределите на страната. Осигурил е достъп до жилището, където се е намирало фактически оръжието, на лице, което не притежава правоспособност да съхранява оръжие и боеприпаси, макар и такова и близкият му роднински кръг. Тези факти обуславят разликата в обществената опасност от административното нарушение по чл.193, вр. чл.98, ал.1 ЗОБВВПИ и престъплението по чл.338 НК.  

При така изяснената фактическа обстановка и правни изводи, районен съд П. е направил обосновани и законосъобразни правни изводи относно авторството и частично правилни относно правната квалификация и размера на наказанието глоба.

Квалификацията на извършеното от подсъдимата престъпление е точна по отношение на престъпния състав по чл.338 НК и бланкетната норма на чл.98, ал.1 ЗОБВВПИ, но не и по отношение на чл.59, ал.1 ЗОБВВПИ. Водещо и в пряка причинно следствена връзка е само и единствено нарушението по чл.98, ал.1 ЗОБВВПИ. Връзката на инкриминираното деяние с чл.59, ал.1 от същия закон е косвена и минава през неизпълнение на разпоредбата на чл.98, ал.1. Поради това по отношение на разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗОБВВПИ подсъдимия следва да бъде оправдан.

На следващо място, първия съд е подценил наличните смекчаващи отговорността обстоятелства при определяне размера на иначе правилно подбраното наказание „глоба“. Освен изброените следва да се отчете и цялостното поведение на подсъдимият в процеса, което го характеризира като личност със снижена обществена опасност, семеен, трудоустроен. Всичко това обуславя извода, че наказанието му следва да се определи при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.55 НК, когато и най- лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. На това основание присъдата ще следва да се измени, като се отмери наказание глоба в размер на 250 лв.

Това наказание според въззивната инстанция се явява справедливо.

Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда следва да се измени в указаните по-горе части и смисъл и да се потвърди в останалата й част.

Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд

 

Р     Е    Ш    И :

 

ИЗМЕНЯВА присъда № 226/01.04.2019 г., постановена по НОХД № 1515/2018 год. по описа на районен съд П. В ЧАСТТА Й, с която подсъдимият Х.Х.С., със снета самоличност и ЛНЧ, е признат за виновен да е извършил престъплението и във връзка с чл.59, ал.1 от ЗОБВВПИ и му е наложено наказание „глоба“ в размер на 800 лв., КАТО:

ОПРАВДАВА подсъдимия по обвинението за това да е извършил престъплението и във връзка с чл.59, ал.1 от ЗОБВВПИ - “Лицата, получили разрешение за придобиване, носене, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия  са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им„ и

НА ОСНОВАНИЕ чл.55, ал.1 т.1 вр. ал.2 НК намалява определеното наказание „глоба“ от 800 лв. на 250 лв.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

        2.