Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………
гр. Радомир, 30.12.2019 г.
Районен съд-Радомир, гражданска колегия,
ІІІ-ти състав, в публично заседание на втори декември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
При секретаря: И. С., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 332 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от С.Г.М., с ЕГН ********** *** против М.К.Х., с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. Радомир, ул. „Батенберг“ № 65, с площ от 500 кв.м., който имот съставлява парцел І-223, в кв.11 по регулационния план на гр. Радомир, одобрен със заповед № 367/28.12.2001 г. на Кмета на Община Радомир, при граници: ул. „Батенберг“, ул. „М.Грънчаров“, парцел ХVІІ-226 и парцел ІІ-224, ведно с построената в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 75 кв.м. Твърди, че на 23.03.2019 г. в 13:40 часа, ответницата е управлявала лек автомобил марка „Фолксваген поло“, с ДК № СА 6590 СН в гр. Радомир по ул. „Милан Грънчаров“ с посока на движение ул. „Райко Даскалов“ с несъобразена скорост, съобразно релефа на местността, губи контрол на управляваното от нея МПС, качва на тротоара и навлязла в собствения на ищеца недвижим имот, като причинила пътно – транспортно произшествие.
Сочи, че в резултат на станалото ПТП били унищожени: гаражна порта с размери 2,20 м. на 3,00 м., бетонов трегер с височина от 0,30 м. и дължина 3,00 м., два метални кола и бетонна основа с размери 0,30 м. на 0,30 м., оградна мрежа с размери 1,50 м. на 3,00 м., оградна мрежа с височина 1,50 м. с дължина 2 л.м. с бетонна ограда с височина 1 м. и дължина 2 л.м., като щетите били на обща стойност от 1250.00 лева, от които метална гаражна врата на стойност 300.00 лева, бетонов трегер на стойност от 200 лева, двата метални кола на стойност 200.00 лева, оградна мрежа на стойност от 350.00 лева и оградна мрежа с бетонова ограда на стойност от 200.00 лева.
Искането към съда е да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата в размер на 1250.00 лева, представляваща причинени му вреди на 23.03.2019 г. в гр. Радомир на ул. „М.Грънчаров“ в резултат на причинено от ответницата ПТП, ведно със законната лихва, като му се присъдят и направените по делото разноски.
В срока за отговор, ответника М.К.Х. е депозирала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявения иск по основание и размер. В отговора ответницата е заявила становище, че не оспорва правото на собственост на ищеца върху описания в исковата молба недвижим имот и построената в него жилищна сграда, но е оспорила характера (степента на повреда) и стойността на претърпените от ищеца имуществени вреди. В отговора твърди, че не са касае за унищожено, а за повредено имущество, което може отново да бъде използвано по предназначение. Оспорва размера на предявения иск. В отговора е противопоставила правопогасяващо възражение, като твърди че след като писмено е уведомено застрахователното дружество за настъпилото застрахователно събитие, била образувана преписка по щета № 66001900368/26.03.2019 г., като бил извършен оглед на увреденото имущество, щетите били описани и на 09.04.2019 г., ищецът в качеството му на увредено лице бил обезщетен от ЗД „Г.з.“ ЕАД за причинените му имуществени вреди с изплащане по банков път на сумата в размер на 634.19 лева, без впоследствие да поиска преразглеждане на определеното и изплатено му обезщетение.
В отговора на исковата молба М.К.Х. е поискала от съда на основание чл.219, ал.1 от ГПК като трето лице помагач на страната на ответника, да бъде привлечен „Г.з.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Е.Б., за което твърди, че има интерес да бъде привлечен да помага на страната на ответника, тъй като именно при този застраховател лекият автомобил марка „Фолксваген Поло“ с рег. № . е бил застрахован по застраховка „ГО“ на автомобилистите с Комбиниран пакет „Соло“, обективирана в застрахователен договор № BG/26/119000631790 от 28.02.2019 г. с период на застрахователно покритие от 06.03.2019 г. 00:00 часа до 06.03.2020 г. 23:59 часа.
С определение от 03.10.2019 г. съдът е
конституирал на страната на ответника „Г.з.“ ЕАД, в качеството му на трето лице
помагач.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощника си адв. Б., както и в депозирана писмена защита, поддържа предявения иск. Моли съда да постанови решение с което искът да бъде уважен, като му се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответницата М. К.Х. лично и в депозирана писмена защита оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан.
Третото лице – помагач на страната на ответницата – „Г.з.“ ЕАД, в съдебно заседание чрез пълномощникът си ю.к. Д., оспорва предявения иск. В депозирано по делото писмено становище моли съда да го отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Съдът, като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 57, том ІV, рег. № 3097, дело № 604/2014 от 31.10.2014 г., се установява по безспорен начин, че ищецът е собственик на УПИ, находящ се в населената част на гр. Радомир, на ул. “Батенберг” № 65, с площ от 500 кв.м., ведно с построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 75 кв.м.
Не се спори между страните, а и от представения по делото Протокол за ПТП № 1214596 от 23.03.2019 г. се установява, че на 23.03.2019 г. в 13:40 часа, ответницата при управление на лек автомобил марка „Фолксваген поло“, с ДК № . в гр. Радомир по ул. „Милан Грънчаров“ с посока на движение ул. „Райко Даскалов“ с несъобразена скорост, съобразно релефа на местността, губи контрол на управляваното от нея МПС, качва се на тротоара и навлязла в собствения на ищеца недвижим имот, като причинила пътно – транспортно произшествие. В протокола, като вреди от ПТП са описани следните имуществени вреди: метална врата и ограда пред частен дом № 65, на ул. “Батенберг” № 65 в гр. Радомир.
Не се спори между страните, а и от представената по делото застрахователна полица № BG/26/119000631790, комбиниран пакет “Соло” от 28.02.2019 г., се установява, че между ответницата и третото лице помагач на страната на ответницата – “Г.з.” ЕАД, е имало валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, комбиниран пакет “Соло”, с период на застрахователно покритие от 00:00 часа на 06.03.2019 г. до 23:59 часа на 06.03.2020 г. С оглед наличието на сключена застраховка на ответницата Х. със “Г.з.” ЕАД, ищецът направил искане до застрахователното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение на 29.03.2019 г., което се установява от приложеното по делото уведомление за щета. По повод подаденото от ищеца уведомление екип при застрахователя направил оглед на щетите, при който установили, че са увредени 12 мм оградна мрежа и 2 кола, увредена метална гаражна врата с размери 3х2,50 и около 3 м бетонов трегер. Причинените от ПТП-то имуществени вреди, застрахователя определил на стойност от 634.19 лева, което се установява от приложената и неоспорена от страните стойностна сметка и доклад № 1 по щета № 660019000368, заведена на 26.03.2019 г. – претенция № 1. Така определената стойност на щетата от 634.19 лева, била изплатена по сметка на ищеца на 09.04.2019 г., което също не се спори.
По искане на ищцовата страна по делото са разпитани свидетелите А. Л.М. - съпруга на С.М. и О. Г.М. - брат на ищеца. В показанията си М. твърди, че автомобила на ответницата е бил в двора на тяхната къща, като била бутната цялата ограда на къщата в предната й лицева част, а управлявания от ответницата лек автомобил бил на около 3 м. навътре в двора, като била бутната и гаражната врата. Сочи, че причинените им щети се изразявали в увреждане на голяма метална гаражна врата, няколко кола с бетонова основа, оградна мрежа и бетонен трегер с оградна мрежа и две оградни мрежи, като не можа да уточни колко точно циментови кола били счупени и не можа да уточни дали самата оградна мрежа е била увредена. Според свидетелката увредената гаражна врата не може да се ползва, тъй като била смачкана.
В показанията си свидетеля М. твърди, че управлявания от ответницата автомобил бил в центъра на двора, пред входната врата на къщата, като били нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреден бетонов трегер, метална гаражна врата с размери около 2,20 м. и 3,30 м. - 3,50 м., три-четири оградни колове, които били счупени, като от увреденото имущество според свидетеля, нищо не може да се ползва.
По искане на
ответната страна по делото е разпитан свидетеля О.П.Л., който в показанията си твърди, че при
станалото ПТ била паднала метална гаражна врата, която била поизмачкана, като
управлявания от ответницата л.а. се намирал в двора на ищеца. Сочи, че
металната врата била на място в имота около 30-35 години.
По делото е изслушана, приета и неоспорена от
страните съдебно-техническа оценителна експертиза, в която вещото лице е
остойностило причинените от ответницата вреди на обща стойност от 604.00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена от приетите по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства, както и показанията на разпитаните свидетели и
съдебно-техническата оценителна експертиза.
При
така възприетата фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявения иск е с правно основание чл.45,
ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За уважаване на предявения
иск следва да се докаже вредата, причинена на ищеца от ответника, вина за
причинените вреди, причинна връзка между деянието и последвалия вредоносен
резултат.
По правилата на чл.45 от ЗЗД обезвреда на
причинените щети дължи делинквентът. В Кодекса за застраховането е уредена
възможността увреденият да предяви претенциите си направо пред застрахователя,
но той не е длъжен да стори това. Дори застрахователят да е заплатил
обезщетение в определен размер, то ако са налице вреди в по-голям размер,
репарирането им може да се търси именно от причинителя на увреждането –
ответницата по делото.
Не се спори, че вследствие на причинената му от ответницата вреда, ищецът е направил искане до застрахователното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение на 29.03.2019 г., които вреди “Г.з.” ЕАД е определил на стойност от 634.19 лева. Не се спори и по факта, че така опредената стойност на щетите е преведена от застрахователя по сметка на ищеца. От приетата по делото съдебно-техническа оценителна експертиза се установява по безспорен начин, че причинените от ответницата щети са на стойност от 604.00 лева. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, при постановяване на настоящето решение, като компетентно дадена, като в съдебно заседание, вещото лице пояснява, че е остойностил причинените от ответницата щети след направен оглед на място, а оценката, която вещото лице е дало е направена от него с отчетено овехтяване. При това положение ищецът доказа причинена му вреда на стойност от 604.00 лева.
Истинността на твърдението на ищеца за
притежавано изискуемо притезание, срещу ответницата, което да е останало
неудовлетворено от последната, е въпрос по основателност на иска. Следователно
и при пълното удовлетворяване на увреденото лице чрез извършено от застрахователя
плащане, при който е застрахован делинквента - ответницата плащане на определената
искова претенция има за своя правна последица неговото погасяване, което
настъпва поради обезщетителния характер на прякото право за реалното обезщетяване
от застрахователя на вредите, понесени от пострадалия в техния пълен размер, какъвто
погасителен ефект настъпва и за деликтното право. Погасяване на прякото право,
при отсъствие на подлежаща на обезщетяване вреда - елемент от фактическия
състав на чл.45, ал.1 от ЗЗД, обуславя неоснователността на предявения иск. В
този смисъл е т.2 от Тълкувателно решение № 2 /2010 г. от 06.06.2012 г., по
тълкувателно дело № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС.
В случая недоказан остана размер на вредите
над изплатеното от застрахователя застрахователно обезщетение, поради което
искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Що се отнася до посоченото от ответницата
тълкувателно решение № 1 от 30.01.2017 г., по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСГТК на
ВКС, то същото е неотносимо към настоящия случай, тъй като нито ответницата,
нито третото лице помагач твърдят ищецът да е сключил споразумение с “Г.з.” ЕАД
при извършеното изплащане на определеното от последния застрахователно
обезщетение, а и такива доказателства по делото не се събраха, поради което и
съдът не го коментира при постановяване на настоящето решение.
По разноските:
При този изход на
делото на ищеца не следва да бъдат присъдени разноски. Ответницата не е
поискала присъждане на разноски, поради което и съдът не се произнася по тях.
Воден от горното,
Радомирският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.Г.М., с ЕГН ********** *** против М.К.Х., с ЕГН ********** *** с правно основание чл.45, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1250.00 лева, представляваща обезщетение за нанесени му имуществени вреди, вследствие причинено от М.К.Х. на 23.03.2019 г. пътно – транспортно произшествие, при което при управление на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген поло“, с ДК № . в гр. Радомир по ул. „Милан Грънчаров“ с посока на движение ул. „Райко Даскалов“ с несъобразена скорост, съобразно релефа на местността, при което причинила следните имуществени вреди: метална гаражна врата на стойност 300.00 лева, бетонов трегер на стойност от 200 лева, два метални кола на стойност 200.00 лева, оградна мрежа на стойност от 350.00 лева и оградна мрежа с бетонова ограда на стойност от 200.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 23.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПкОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно.
Т.П.