Р Е
Ш Е Н
И Е №260019
гр.Кюстендил, 01.02.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение,
първи състав, в открито заседание на първи октомври, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Галина К.
след като разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева
в.гр.д.№25/2020г. по описа на
Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Подадена е
въззивна жалба от С.К.М., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника
адв.Л.В. ***, същият и като съдебен адреса***, против решение №406 от
15.05.2019г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по гр.д.№1550/2014г. по
описа на същия съд, поправено с решение №684 от 01.08.2019г. по посоченото
дело.
С така
поправеното решение, КнРС е: 1/ допуснал до делба между С.К.М., с ЕГН **********, с адрес в с.Берсин, С.К.Г.,
с ЕГН **********, с адрес *** и М.Б.К., с ЕГН **********, с адрес ***, действащ
лично и със съдействието на майка си И.С.С., с ЕГН **********, със същия адрес,
следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 41112.504.473.1.30 в гр.Кюстендил по КККР ,
одобрени със заповед РД-18-96/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота: гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №8, вх.Б, ет.2, находящ се в
сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №41112.504.473, с
предназначение на самостоятелния обект-жилище, апартамент, брой нива на
обекта-1, с площ от 102 кв.м., ведно с прилежащите му мазе №42, таван №39 и
1.172% от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж: 41112.504.473.1.52 и 41112.504.473.1.29, под обекта: 41112.504.473.1.27 и
над обекта: 41112.504.473.1.33, при права: за С.К.М. - 2551.705/36401.50 ид.части от
самостоятелния обект; за С.К.Г. - 15649.045/36401.50 ид.части от
самостоятелния обект и за М.Б.К. - 18200.75/36401.50
ид.части и 2/ е допуснал до делба между С.К.М.,
с ЕГН **********, с адрес в с.Берсин, С.К.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, Б.К.С.,
с ЕГН **********, с адрес *** и И.С.С., с ЕГН **********, със същия адрес на
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 41112.86.172 в
гр.Кюстендил, по КККР на гр.Кюстендил, одобрени със заповед
№Рд-18-96/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
гр.Кюстендил, местност „Караджа бунар“, с площ от 617 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: овощна
градина, при съседи: 41112.86.359, 41112.86.360, 41112.86.176, 41112.86.358,
при права: за С.К.М.-1/3 ид.част; за С.К.Г. -1/3 ид.част и за Б.К.С. и И.С.С. в
режим на съпружеска имуществена общност - 1/3 ид.част.
Обжалва се
решението в частта относно квотите,
при които е допуснато извършването на делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.504.473.1.30 в
гр.Кюстендил, като се счита, че правата на С.М. в съсобствеността по отношение
на този имот възлизат на 5103.41/36401.50 ид.ч., в какъвто смисъл е
постановеното и влязло в сила решение по гр.д.№448/2012г. по описа на Окръжен
съд-Кюстендил. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон
и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че в
конкретния случай не са били налице предпоставките на разпоредбите на чл.30
ал.1 и чл.37 от ЗНасл. и за съда не е имало основание да намали определените с
решението на съда идеални части на ищцата, тъй като с посоченото решение между
наследниците на Кирил Христов и правоприемника на един от тях е бил разрешен
спор по чл.30 ал.1 от ЗН. Според жалбоподателката, съдът не се е съобразил със
силата на пресъдено нещо (СПН), която постановеното решение има, препятстваща
наследниците и техните правоприемници занапред да оспорват правилността на
съдебно установените идеални части, както и задължаваща всеки съдебен или друг
държавен орган да възприеме като свое скрепеното със СПН съдебно установяване и
да изхожда от него при осъществяване на своята служебна дейност спрямо лицата,
обвързани с тази сила. Твърди се, че СПН при разрешаване на спора за намаляване
на дарението на този процесен имот и за възстановяване на запазената част на
ищцата, с определяне на конкретен размер на нейните идеални части, поражда задължението
да бъде зачетена всякога, когато има за предмет друго гражданско
правоотношение, обусловено от съсобствеността между наследниците и размера на
идеалните им части в съсобствения имот. Моли се отмяна на решението в
обжалваната му част и изменение на квотите, при които е допусната делбата върху
този имот.
Преписи от въззивната жалба са връчени на ответниците по жалбата - С.Г. и
М.Б.К.. Преписи са връчени и на Б.С. и И.С.. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК по
делото е постъпил отговор от непълнолетния М.Б.К., който към датата на подаване
на отговора е навършил 15 години, като отговорът не носи подпис на същия, а е
посочено, че непълнолетният действа, чрез законния му представител И.С., която
е подписала отговора в качеството й на такава, но и в лично качество. Писменият
отговор е подаден и от Б.С.. След дадени от съда указания, непълнолетният
въззиваем е приподписал така представения отговор. В същия се изразява становище,
че въззивната жалба е допустима, но неоснователна, а съдът правилно е приел, че
придобитите права от М.К. – 1/2 ид.ч., следва да бъдат запазени, доколкото
отчуждаването на същите е било осъществено през 2010г. и е било надлежно
вписано в АВ. Счита се, че никоя от хипотезите на чол.37 ал.1 от ЗНасл. не би
могла да намери приложение в конкретния казус, доколкото отчуждаването е било
извършено близо 4 години след откриване на наследството, а исковата молба за
намаляване на дарението е била подадена две години след извършването му. Обръща
се внимание на факта, че съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа
грешка в първоначалното решение по искане на М.. Наред с посоченото, се прави
възражение, че съдът неправилно е допуснал до делба поземлен имот с
идентификатор 41112.86.172 в гр.Кюстендил, като се излагат съответни доводи.
С.Г. не е подала писмен отговор на въззивната жалба.
Подадена в срока за отговор насрещна въззивна жалба от Б. и И. Стоянови
срещу решението в частта, в която е бил допуснат до делба поземлен имот с
идентификатор 41112.86.172 в гр.Кюстендил, е оставена без разглеждане от
въззивния съд, поради недопустимост на същата с определение №298/28.04.2020г.,
което е влязло в сила.
ОС-Кюстендил, като се
запозна с материалите по делото, счете, че въззивната жалба, подадена от С.М. е
допустима, като постъпила в срок, от страна, която има право на жалба и срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
С оглед естеството на
оспорванията, преценени в контекста на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Кирил Христов С. и Стойна Григорова С. са били съпрузи. С нотариален акт
за собственост на апартамент по чл.134 ал.5 от ЗТСУ с №116, том II, дело
№649/1979г. Стойна С. и Кирил С. са били признати за собственици на апартамент
№30 в гр.Кюстендил, ЖСК „9-ти конгрес“, етаж 2, ведно с прилежащите таван, мазе
и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавна земя.
С договор за дарение от 29.12.1993г., сключен във формата на нотариален
акт с №57, том IX, дело №2700/1993г. по описа на нотариус при КРС, Кирил Христов С. и
Стойна Григорова С. са дарили на С.К.С. и Б.К.С. собствения си недвижим имот –
гореописания апартамент, като са си запазили правото на ползване.
С.К.С. и Б.К.С. са низходящи от първа степен, деца на дарителите Кирил
Христов С. и Стойна Григорова С..
С.К.М. е дъщеря на Кирил Христов С. от първия му брак.
Кирил Христов С. е починал, като вдовец, на 15.07.2006г. и е оставил
наследници по закон от първи ред, а именно – низходящите му от първа степен - С.К.М.,
С.К.Г. и Б.К.С..
На 17.09.2010г. Б.К.С. е дарил на сина си М.Б.К. 1/2 ид.ч. от правото на
собственост върху горепосочения апартамент, който според КККР на гр.Кюстендил,
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор №41112.504.473.1.30,
с адрес на имота: гр.Кюстендил, ул.„Цар Освободител“ №8, вх.Б, ет.2, находящ се
в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №41112.504.473, с
предназначение на самостоятелния обект-жилище, апартамент, брой нива на
обекта-1, с площ от 102 кв.м., ведно с прилежащите му мазе №42, таван №39 и
1.172% от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Договорът е бил сключен във формата на нотариален акт за дарение на недвижим
имот с №113, том II, дело №227/2010г. по описа на нотариус Никола Младенов, вписан под №566
в Рег. на НК на РБ.
С.М. е предявила иск за намаляване на извършеното от Кирил С. в полза на Б.К.С.
и С.К.Г. дарение на недвижимия имот, извършено на 29.12.1993г. до размера на
запазената й част и за възстановяване на запазената част от наследството на
Кирил С.. Образувано е било гр.д.№3928/2010г. по описа на КнРС, по което с
влязло в сила на 18.04.2013г. решение, след въззивна проверка по
в.гр.д.№448/2012г. по описа на КнОС, е било намалено до размер от 5 103.41/36
401.50 ид.части дарението, извършено от наследодателя Кирил Христов С. с
нотариален акт с №57, том IX, дело №2700/1993г. по описа на нотариус при КнРС, в полза на Б.К.С. и С.К.Г.
при равни права на процесния недвижим имот, представляващ апартамент и е
възстановена запазената част на С.М. от наследството на Кирил Христов С. в
размер на 5 103.41/36 401.50 ид.ч.
При тези фактически данни Районен съд-Кюстендил е приел, че искът за
делба на жилищния имот, представляващ апартамент в гр.Кюстендил, който иск С.М.
е предявила срешу С.К.Г. и М.Б.К., тогава малолетен, действащ чрез законните си
представители – неговите родители Б.К.С. и И.С.С., е основателен, тъй като
между тези страни е налице съсобственост. Съдът е посочил, че влязлото в сила
решение по спора по чл.30 ал.1 от ЗН има конститувно действие и е породило
промяна в отношенията между наследниците, като също така е намерил, че правата,
които М.К. е придобил по силата на договора за дарение с нотариален акт с №113,
том II, дело №227/2010г. в размер на 1/2 ид.ч. от делбения имот следва да се
считат стабилизирани. КнРС е приел, че не
във всички случаи при уважен иск по чл.30 ал.1 от ЗН имотът се връща в наследството и може да
бъде предмет на делба. Същият не може да се върне в наследството, ако
отчуждаването му е станало след изтичане на една година от откриване на
наследството и преди вписване на исковата молба за намалението, като в този случай правата на третите лица се стабилизират и не могат да бъдат
отменени по реда на чл.37 от ЗН, а наследниците с накърнена запазена част
получават само парично уравнение на имуществените си права. Ако отчуждаването е
извършено преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след
изтичане на една година, но при вписана искова молба за намалението, имотите
могат да бъдат върнати в наследството по реда на чл.30 ал.1 от ЗН и да се делят, но само след успешно
проведен иск по чл.37 от ЗН, като преди да има влязло в сила решение по такъв иск,
те не подлежат на делба. В случая съдът е намерил, че прехвърлянето в полза на М.К. е било
направено преди подаването на иска по чл.30 ал.1 от ЗН на С.К.М., поради което
е счел, че правата на К. са стабилизирани и същият притежава 1/2 ид.част от
процесния имот, равняваща се на 18 200.75/36 401.50 ид.ч. Правата на Св.М.
съдът е определил на 2 551.705/36 401.50 ид.ч., а остатъкът от
15 649.045/36 401.50 ид.ч. е заключил, че се притежават от съделителката С.К.Г..
При тези права е допусната и делбата на този жилищен имот.
КнРС е разгледал и направено от М.К. възражение за придобиване на целия
имот по давност, приемайки го за неоснователно, като този въпрос не е повдигнат
пред въззивната инстанция.
КнРС е допуснал до делба и друг имот, приемайки, че е съсобствен, но вече
между С.М., С.Г. и Б.С. и съпругата му И.С., а именно - поземлен имот с
идентификатор 41112.86.172 по КККР на гр.Кюстендил, находящ се в гр.Кюстендил,
местност „Караджа бунар“, с площ от 617 кв.м., при права – 1/3 ид.ч. за Св.М.,
1/3 ид.ч. за С.Г. и 1/3 ид.ч. общо при режим на СИО за Б. и И. Стоянови.
Решението в тази част е влязло в сила със стабилизирането на постановения по
настоящото дело от ОС-Кюстендил съдебен акт – определение №298/28.04.2020г., с
което е оставена без разглеждане като недопустима насрещна въззивна жалба,
подадена от Б. и И. Стоянови в срока за отговор по въззивната жалба на Св.М.,
доколкото същирте не са били насрещна страна по жалбата на М. и не са могли
нито да подадат отговор на жалбата, нито да упражнят право на насрещна въззивна
жалба.
Окръжен съд-Кюстендил, като съобрази изложеното, намира от правна страна
следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК,
извърши служебно проверка на валидността на обжалваното решение и прецени
допустимостта му в обжалваната част, в резултат на която проверка намира, че
същото представлява валиден и допустим съдебен акт.
2. Относно правилността на решението:
Според съда, в обжалваната му част решението на КнРС е правилно и следва
да се потвърди. Съображенията за този извод се заключват в следното:
Категорично е установено по делото, че с влязло в сила съдебно решение по
иск с правно основание чл.30 ал.1 от ЗНасл., дарението, извършено от Кирил
Христов С., от дата 29.12.1993г., под формата на нотариален акт с №57, том IX, дело
№2700/1993г. по описа на нотариус при КРС, на процесния недвижим имот, представляващ
апартамент, е било намалено до размера, необходим за възстановяване на
запачената част на С.М. от неговото наследство, а именно – до размер от
5 103.41/36 401.50 ид.ч.
С.М. е поискала извършване на делба на жилището, предявявайки иска срещу
приобретателите по договора за дарение, което е било намалено с нейната
запазена част.
Напълно се споделя извода на районния съд, че правата в съсобствеността,
които М. има по отношение на този недвижим имот се равняват на половината от
възстановената й запазена част, тъй като последната касае само правата на М. по
отношение на наследството на единия от прехвърлителите – Кирил С., който от
своя страна е притежавал 1/2 ид.ч. от жилищния имот. Останалата 1/2 ид.ч. е
принадлежала на неговата съпруга Стойна С., която надлежно се е разпоредила със
своята част и извършеното намаление не засяга стореното от нея дарение.
Намалено е дарението с 5 103.41/36 401.50 ид.ч., но не от цялото, а само
от частта на Кирил С., т.е. от 1/2 ид.ч. С правата над намалението до пълния
притежаван обем, К.С. се е разпоредил в полза на двамата приобретатели по
сделката по равно. С други думи, правата на М. в съсобствеността по отношение
на имота не може да са идентични със запазената й част, възстановена с влязлото
в сила решение, тъй като тази част и извършеното намаление на дарението касае
само единия от прехвърлителите.
При горните доводи, неуместно е оплакването във въззивната жалба за
незачитане на силата на пресъдено нещо, респ. на задължителната сила на
влязлото в сила съдебно решение. Като е изходил от това, че с решението в
производството по чл.30 ал.1 от ЗНасл. в полза на ищцата е било намалено
дадението на делбения имот с 5 103.41/36 401.50 ид.ч. от 1/2 ид.ч.,
районният съд в съгласие, а не в разрез със задължението му по чл.297 от ГПК, е
изчислил правата на М. в съсобствеността на имота на 2 551.705/36 401.50
ид.ч. Определянето на този обем права не е свързано с тезата на съда за
стабилизиране на извършеното в полза на М.К. разпореждане чрез дарение от
страна на Б.С., тъй като зачитането на прехвърлените права е сторено за сметка
на правата на С.Г. в съсобствеността на имота.
Доколкото районният съд правилно е определил участниците в съсобствеността
и техните права, решението в обжалваната му част следва да се потвърди.
Не се следва излагане на доводи, касаещи делбата на другия имот, тъй като
в тази част решението на КнРС е влязло в сила, предвид вече посоченото оставяне
без разглеждане на насрещната въззивна жалба на Б. и И. Стоянови срещу
решението в частта, в която е бил допуснат до делба поземлен имот с
идентификатор 41112.86.172 в гр.Кюстендил. Участието на посочените лица във
въззивното производство е обусловено от качеството им на родители на
непълнолетния въззиваем М.Б.К., извършващ процесуални действия по делото лично
и със съгласието на родителите си.
3. Относно разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на Св.М. не се следват
разноски.
Въззиваемите не са претендирали и не са доказали да са сторили разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решение №406 от 15.05.2019г. на Районен съд-Кюстендил,
постановено по гр.д.№1550/2014г. по описа на същия съд, поправено с решение
№684 от 01.08.2019г. по посоченото дело,
В ЧАСТТА, в която е допуснат до делба между С.К.М., с ЕГН **********, с
адрес в с.Берсин, С.К.Г., с ЕГН **********, с адрес *** и М.Б.К., с ЕГН **********,
с адрес ***, действащ лично и със съдействието на майка си И.С.С., с ЕГН **********,
със същия адрес, следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 41112.504.473.1.30 в гр.Кюстендил по КККР
, одобрени със заповед РД-18-96/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК,
с адрес на имота: гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №8, вх.Б, ет.2, находящ се
в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №41112.504.473, с
предназначение на самостоятелния обект-жилище, апартамент, брой нива на
обекта-1, с площ от 102 кв.м., ведно с прилежащите му мазе №42, таван №39 и
1.172% от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж: 41112.504.473.1.52 и 41112.504.473.1.29, под обекта: 41112.504.473.1.27 и
над обекта: 41112.504.473.1.33, при права: за С.К.М. - 2551.705/36401.50 ид.части от
самостоятелния обект; за С.К.Г. - 15649.045/36401.50 ид.части от
самостоятелния обект и за М.Б.К. - 18200.75/36401.50
ид.части.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.