Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2021г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Четвърти касационен състав, в публично заседание на трети юни две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА ПЕКОВА
ЙОРДАН ДИМОВ
при
секретаря Светлана Стоянова и в присъствието на прокурора Силвиян
Иванов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 855 по
описа на Административен съд гр.Варна за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК
вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.Б.Ф., подадена чрез адв.С. против Решение №
260341/09.03.21г. по НАХД №3152/2020г. на ВРС, 45 състав, с което е потвърдено
наказателно постановление № 20-0819-002275/07.07.2020г. на началника група към
ОДМВР Варна, сектор „ПП“, с което за извършено нарушение на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП на основание чл.185 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 20лв. и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП на основание
чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на
200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Касаторът твърди, че
решението на ВРС е неправилно и необосновано, постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила. Твърди, че е наказан за това, че на
14.03.20г. предприемайки маневра назад с автомобила си е извършил ПТП с
паркирано МПС, след което е напуснал местопроизшествието, като оглед на двата
автомобила е бил направен едва на 21.05.20г., въпреки, че на протокола за ПТП е
придаден вид, че е изготвен на 14.03.20г. и независимо, че е дал обяснения, че
не е извършвал това ПТП му е съставен АУАН, а след това и НП. Твърди, че ВРС не
се е произнесъл по възражението за различното описание на нарушителя в АУАН и
НП и различията относно посочените имена и ЕГН/ЛНЧ, което е процесуално
нарушение и води до отмяна на НП само на това основание. Твърди, че не е обсъдено
възражението му, че на 20.07.20г. АУАН е презаверен до 30.07.20г., а е било
издадено НП на 07.07.20г., както и възражението му за така наречените
материални щети/имуществени вреди, които никъде не са описани. Твърди, че съдът
е обосновал решението си само с две изречения, като е кредитирал показанията на
собственика на пострадалия автомобил и не е кредитирал тези на св.З., тъй като бил в близки отношения с жалбоподателя, но не
е взел предвид, че св.К. като полицейски служител в
ІІІ РУП е в колегиални отношения с всички пътни полицаи и че знае тел.112, но
не се е обадил, а е подал жалба едва на 16.03.20г. Моли съда да отмени
решението на ВРС и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Ответникът ОД на МВР, сектор „ПП”, чрез процесуалния си представител ю.к.Л.-А., в писмена молба, изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли решението на ВРС като правилно и
законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на
ВОП
дава заключение, че жалбата е основателна и решението на ВРС
следва да се отмени, като се отмени и издаденото НП. Счита, че събраните
доказателства не са достатъчни да установят извършване на нарушение и по двата
пункта, а по отношение на деянието по п.2, че така както е формулирано е и несъставомерно.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на
М.Б.Ф. против наказателно
постановление № 20-0819-002275/07.07.2020г. на началника група към ОДМВР Варна,
сектор „ПП“, с което за извършено нарушение на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП на основание
чл.185 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв. и
за нарушение на чл.123 , ал.1, т.3, б.“в“ ЗДвП на основание чл. 175 ал.1 т.5 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. За да се произнесе по спора
районният съд е установил от фактическа
страна, че с АУАН от 21.05.2020 г. административният орган е приел
за установено от фактическа страна, че на 14.03.2020 г. в 23.00 ч. в гр.Варна, ********* на паркинга до ********* жалбоподателят
управлявал собствения си автомобил лек автомобил *********с рег. № ******, като:
1. при движение назад нанася имуществени вреди на паркирания лек автомобил ******с
рег. № ******. Транспортно произшествие с материални щети; 2. не остава, за да
установи щетите и напуска – нарушения на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП и
чл.123,ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП. Актът бил съставен и предявен на
жалбоподателя, който в графата бележки и възражения не отразил такива. В срока
по чл.44 от ЗАНН било направено възражение, което било прието за неоснователно
и въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП. Сезираният със
спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган
и в срок, в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, вменените на въззивника нарушения се
установяват от събраните доказателства, правилно са приложени санкционните
разпоредби и са определени съответните наказания. Приел е, че правилно от
страна на АНО не е приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на
правен интерес от обжалване, поради
което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
С обжалваното НП е ангажирана
административнонаказателната отговорност на касатора за извършени
нарушения на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП и
чл.123 ал.1 т.3, б.“в“ ЗДвП за това, че на 14.03.2020 г. в 23.00 часа в гр.Варна, ********* на паркинга до ********* е управлявал
собствения си автомобил лек автомобил *********с рег. № ******, като при
движение назад е нанесъл имуществени вреди на паркирания лек автомобил ******с
рег. № ****** и при наличие на разногласия не е останал на място, за да
установи щетите и не е уведомил службата за контрол.
Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП всеки участник в движението
по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди.
Съгласно чл.123 ал.1 т.3, б.“в“
ЗДвП водач на ППС, който е участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието
са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието
няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната
служба за контрол на МВР, на територията на която е настъпило произшествието, и
изпълняват дадените им указания.
В случая е установено, че при движение назад касаторът е причинил щети на
паркирания лек автомобил „****“. Щетите са установени при извършения оглед на
двата автомобила, за който е съставен протокол за ПТП. Обстоятелството, че е съставен
на 21.05.20г. е ирелевантно в случая. В протокола са описани щетите- охлузване,
съответно деформация на задните брони, като са изготвени и снимки на щетите.
Съгласно показанията на св.Г. при съпоставяне на
щетите по двата автомобила, височината на удара отговаря на произшествието,
което показва, че щетата е причинена от въпросния автомобил. От събраните по
делото гласни и писмени доказателства по безспорен начин е установено, че касаторът е извършил вмененото с НП нарушение, както
правилно и законосъобразно е приел и ВРС.
Правилни и законосъобразни са изводите на ВРС,
че нарушенията са безспорно доказани от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Видно от обясненията на свидетеля –очевидец, показанията на св.Г. и писмените доказателства безспорно е установено, че
автомобилът, собственост на касатора е причинил ПТП,
което е с материални щети, както и че е напуснал ПТП.
В случая наказаното с НП лице не е изпълнило
задълженията си по чл.5 ал.1, т.1 ЗДвП и по чл.123, ал.1 , т.3, б.“в“ ЗДвП.
Неоснователно е възражението, че по
делото липсват доказателства относно участието на касатора
в ПТП. Безспорно от всички доказателства по делото-гласни и писмени, се
установява, че касаторът е бил участник именно в това
ПТП и е бил длъжен да изпълни задълженията си по ЗДвП, като съобрази
поведението си с другите участници в движението и спре да оцени последиците от
произшествието. Неоснователни са
твърденията в жалбата, че ВРС е допуснал процесуални нарушения, като не е
установил фактическата обстановка с допустими доказателствени средства. ВРС е
изпълнил задължението да установи фактическата обстановка, събрал е всички
доказателства, които са поискани, обсъдил е събраните по делото писмени и
гласни доказателства и въз основа на тях е направил законосъобразни и правилни
изводи, че касаторът е осъществил вменените с НП
нарушения, за които са му наложени наказанията, предвидени в санкционните разпоредби.
Не е процесуално нарушение обстоятелството, че
в АУАН нарушителят е индивидуализиран с ЕГН, а в НП с ЛНЧ.
Нарушенията
не са и маловажни по смисъла на чл.28 ЗАНН, както е приел и ВРС.
Предвид изложените съображения, съставът на съда,
като касационна инстанция намира, че решението на
виззивния съд не страда от
твърдяните в жалбата пороци, не са
допуснати твърдяните в жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон, както и не констатира
такива при извършената служебна проверка съгл. чл.218, ал.2 от АПК, вр. чл.63, ал.1
от ЗАНН. Не са налице и наведените
касационни основания, представляващи основания за неговата отмяна,
поради което като законосъобразно и обосновано решението следва да бъде
оставено в сила.
Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът
намира, че на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН
вр. чл.37 ЗПП.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260341/09.03.21г. по НАХД №3152/2020г. на ВРС, 45 състав.
ОСЪЖДА М.Б.Ф., ЕГН **********
да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.