Р
Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 1138
/ 02.09.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на четвърти юни, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар С.А.,
изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАД № 498/2020г. за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с §19, ал.1 от ЗИД на АПК (ДВ, бр.39
от 2011г.).
Касаторите
Д.Г.Г., ЕГН **********, с адрес *** и В.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, и
двамата със съдебен адрес ***, чрез адвокат А.Ж. са оспорили решение №
15/12.12.2019г. по адм.д. № 15/2018г. по описа на Районен съд Бургас, в частта
с която е отхвърлена жалбата им, против протокол № 2680/14.06.2018г. на
Общинска служба земеделие – гр.Созопол за размера и категориите на земеделските
земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за
земеразделяне в землището на село Черноморец.
Касаторите
твърдят, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени
нарушения на материално-правните и и процесуално-правните норми. Считат, че при
постановяване на своя акт съдът е пропуснал да обсъди доказателствата
по-подробно. Сочат, че за нива с площ 50,600 дка (т.17) има доказателство за
правото на собственост – извлечение от имотната партида на собственика от
1937г., като на основание това доказателство с протокол № 2680/04.03.1993г.
Поземлената комисия е признала и определила за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне на нива с площ 50,600
дка, но поради липсата на посочени граници (съседи), това решение е обявено за
нищожно. Считат, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че няма
доказателства за правото на собственост за имот с пореден № 18 – нива с площ от
8,100 дка в местност „Акра“ и с пореден № 19 – нива с площ от 6,000 дка в
местност „Акра“ при наличието на кадастрална карта от 1937г. изработена от инж.
Й., в която фигурират имоти т.2 – нива – 3,200 дка; т.18 – нива – 8,100 дка и
т.19 – нива – 6,000 дка. Смятат за установено по безспорен начин, че
наследодателят им е бил собственик на нива от 8,100 дка (т.18) и нива от 6,000
дка (т.19) и двете в местност „Акра“, образуващи имот с № 63 с площ от 14,100
дка съгласно същата извадка от картата на инж. Й.. Искат. Искат да бъде
отменено обжалваното решението, в частта за т.17 и т.19 от протокол №
2680/14.06.2018г. на Общинска служба Земеделие – гр.Созопол, като бъде
постановено решение, с което да се признае правото им на собственост върху
описаните в т.17 и т.19 ниви и делото в тази част да се върне като преписка на
административния орган за ново произнасяне относно възстановяване правото на
собственост в нови реални граници. Претендират разноски.
В
съдебно заседание касаторите Д.Г.Г. и В.Д.С. се представляват от адвокат Ж.,
който поддържа жалбата и иска отмяна на решението в обжалваната част.
Претендира разноски.
Ответникът
по касация Общинска служба по земеделие - Созопол, редовно призован, не изпраща
представител и не изразява становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
намира следното:
Касационната
жалба е подадена в срок от надлежно легитимирани лица, поради което е допустима
за разглеждане.
Разгледана
по същество е частично основателна.
Със
заявление за възстановяване на земеделски земи с вх. № 260/27.02.1992г. (л.93) М.К.С.(наследодател
на касаторите) е заявила седемнадесет имота, като с протоколно решение № 2680
от 04.03.1993г. (л.7, л.64, 89 и л.112) Поземлена комисия – Созопол е признала
за възстановяване 54,600 декара (4,000 дка в местност Манастрия и още 50,600
дка) и е постановила отказ в останалата част на искането. С влязло в сила
решение № 12 от 22.12.2016г., постановено по адм.д. № 7/2016г. по описа на БРС (л.55
– 57) е прогласена нищожността на протоколно решение № 2680/04.03.1993г. на
Поземлена комисия – Созопол, тъй като същото е постановено от незаконен състав.
С решението преписката е върната за произнасяне в законен състав.
В
изпълнение на решение № 12 от 22.12.2016г. на БРС, Поземлена комисия – Созопол
се е произнесла с протоколно решени № 2680 от 14.06.2018г. (л.16), с което е
признала за възстановяване 7,120 декара (лозя с площ 4,120 дка в местност
Манастрия и ниви с площ 3,000 дка в местност Тютюнлука) и е постановила отказ в
останалата част на искането, включително и за ниви с площ 50,600 дка и ниви с
площ 6,000 дка в местност „Акра“, с мотиви, че за отказаните имоти няма
представени доказателства. Протоколното решение е получено от касаторите на 27.06.2018г.,
видно от разписка на л.48.
По
делото са представени скица-извадка от плана на инж. Й. от 1939г. (л.116), от
която се установява, че нива в местност „Акра“ с пл. № 58 и площ 8,100 дка и
нива с пл. № 63 с площ 6,000 дка имат знака за общност „Z“ и удостоверение № 90 от
15.03.1993г., издадено от Община Созопол (л.114), с което се удостоверява пред
Общинска поземлена комисия – Созопол, че К.П.е собственик на нива с площ 50,600
дка. Разпитани са свидетелите Т.С.Т.и С.П.Д.. Съгласно показанията на С.Д., К.П.е
имал голяма нива около 50 дка в землището на гр.Черноморец, но не знае в коя
местност, като твърди, че това го знае от хората които са идвали при него във
връзка със земеделската реституция. Заявява, че повече знае за нивата в
местност „Акра“, която се намира до неговата нива, като неговата нива е
земеделска земя по брега, а нивата на К.П.е пред неговата, по-навътре от брега.
Нивата е била голяма, над 10 дка. Съгласно показанията на свидетеля Т.Т.с К.П.са
били съседи в местността „Акра“, тъй като земите им са близки, неговата нива е
по-малка, а на К.П.по-голяма. Като съседи на П. сочи свидетеля Д.и Б. - сега Л.
и той е съсед от горна страна.
Извършена
е съдебно-техническа експертиза и допълнително заключение към нея, като
съгласно допълнителното заключение не може да бъде установено конкретното
местоположение на нива с площ от 50,600 дка, тъй като е без посочена местност.
В заключение е посочено, че нива с площ 50,600 дка не е възстановена с плана за
земеразделяне (л.249-252).
Предмет
на настоящото производство е решение № 15/12.12.2019г., постановено по
административно дело № 15/2018г. по описа на Районен съд Бургас в частта, в
която е отхвърлена жалбата на Д.Г. и В.С. срещу протокол № 2680/14.06.2018г. на
Общинска служба по земеделие гр. Созопол.
Първоначално
двамата касатори са оспорили пред районния съд цитирания протокол в частта му
по отношение на т.2, т.17, т.18 и т.19. С обжалваното решение съдът е уважил
жалбата в частта й относно т.2 и т.18, като е признал на наследниците на К.Х.П.
– бивш жител на с.Черноморец, правото на възстановяване на собствеността върху
имота по т.2, представляващ нива от 3,200 дка в местността „Аклади“ в землището
на гр.Черноморец и върху имота по т.18, представляващ нива от 8,100 дка в
местността „Акра“, като в тази част е върнал на административния орган преписката
за ново произнасяне. Така се стига до извода, че предмет на настоящото
производство е нивата по т.17 от цитирания по-горе протокол, която е в размер
на 50,600 дка, без посочена местност, и нивата по т.19, в размер на 6 дка в
местността „Акра“. В тези части районният съд е приел по отношение на нивата от
50,600 дка, че не може да се установи конкретното местоположение на така
заявения за възстановяване имот. От експертизата се установило, че всички ниви
в землището на с.Черноморец били малки, а ниви от порядъка на 50 дка нямало в
това землище. След като не може да се установи местоположението, не може да се
прецени и дали в момента тази нива има друг собственик. Затова съдът е приел,
че наследниците на К.Х.П. не могат да се легитимират като собственици на нива
от 50,600 дка, без местност, в землището на с.Черноморец, което е и причина
съдът да отхвърли жалбата в тази част.
Относно
нивата по т.19 от протокола в размер на 6 дка в местността „Акра“, съдът е
приел, че наследниците на К.П.се легитимират като собственици само на имота с
планоснимачен № 58, с площ 8,100 дка, който е записан под т.18 в протокола, тъй
като в извадката от парцеларния план върху имот № 63, съседен на имот № 58,
записан в протокола под №19, не е изписано името на К. П.. Затова, въпреки че
съдът е кредитирал всички показания на разпитаните свидетели, както и въпреки
установеното от гласните доказателства и назначената експертиза обстоятелство,
че отбелязаният върху скицата знак за общност „Z“ означава обединяване на имоти и
свидетелските показания на С.Д., че имотът на К.П.бил голяма нива над 10 дка в
местността „Акра“, съдът поради обстоятелството, че в парцеларния план срещу
имот № 63 не е изписано име, е отхвърлил жалбата в тази част като неоснователна
и я уважил само в частта относно съседния имот № 58 с площ 8,100 дка.
Този
съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно именно в частта, в
която съдът е приел жалбата за неоснователна по отношение имот с пл. № 63, в
размер на 6 дка, в м. „Акра“, отбелязан в обжалвания протокол под т.19. В
обжалваното решение са обсъдени свидетелските показания, които са кредитирани
изцяло от съда. От тях се установяват следните факти - нивата в тази местност
на наследодателя на процесните касатори е била голяма, според показанията на
свидетелите - над 10 дка. Всички свидетели се явяват съседи, като от
показанията се установява, че между имота на свидетеля Т.Т.и имота, записан в
парцеларния план под № 58 на К. П., има празно място (това е имот № 63), по
отношение на което не е установен, както е записал в мотивите съдът,
собственик. Освен това, несъмнено се установява от представения картен
материал, че между имот с пл. № 58, с площ 8,100 дка, признат за възстановяване
от районния съд, и имот с пл. № 63, с площ 6 дка, които са с обща граница, е
поставен знак „Z“,
за който, с оглед твърденията на касаторите, се установява от вещото лице, че
действително има значение на обединяване на двата имота, между които е
поставен. Всички тези факти, установени от събраните пред районния съд гласни
доказателства, заключение по съдебно-техническа експертиза и представена
извадка от парцеларен план, еднозначно водят до извода, че имот № 63 е бил
собственост също на К. П.. Тук следва да се отбележи, че върху плана
действително не е изписано името на К.П.върху имот № 63, а само върху имот №
58, но също така следва да се каже, че върху имот № 63 не е изписано ничие
друго име. Това обстоятелство, както и отразеният на картата знак „Z“ на границата между имот №
58 и имот № 63, водят до извода, че двата имота са били приобщени именно защото
са били собственост все на К. П., тоест имотите според плана са два, но
фактически поради обстоятелството, че са съседни и са собственост на едно и
също лице, са се ползвали като един имот. Точно по тази причина свидетелите
сочат, че нивата е била голяма над 10 дка.
По
изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в тази част,
а по съществото на спора следва да бъде признато на наследниците на К.Х.П. –
б.ж. на с.Черноморец, починал на 21.02.1975г., правото на възстановяване на
собствеността върху имота по т.19 от обжалвания протокол № 2680/14.06.2018г. на
ОСЗ гр.Созопол и да бъде върната преписката на органа за ново произнасяне при
съобразяване с тълкуването на закона, изложено в настоящото решение.
В
останалата част, относно имота по т.17 от протокола, а именно нива с площ
50,600 дка, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите, изложени от районния съд в
тази част и на основание чл.221, ал.2, предл.второ от АПК препраща към тях.
При
този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на двете страни, но
такива са претендирани само от касаторите. По делото са представени
доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. При
частичното уважаване на жалбата, ответникът следва да бъде задължен да
възстанови на касаторите половината от направените от касаторите разноски, а
именно 300 лв.
На
основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд
Бургас,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 15/12.12.2019г. по адм.д. № 15/2018г. по описа на Районен съд Бургас,
в частта с която е отхвърлена жалбата на Д.Г.Г., ЕГН **********, с адрес *** и В.Д.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, и двамата със съдебен адрес ***, чрез адвокат А.Ж.,
против протокол № 2680/14.06.2018г. на Общинска служба земеделие – гр.Созопол
за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху
които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на село
Черноморец, относно отказаното признаването на правото на възстановяване на
собствеността с план за земеразделяне на нива 6,000 дка в местността „Акра“
(т.19 от протокола), като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
протокол № 2680/14.06.2018г. на Общинска служба земеделие – гр.Созопол за
размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които
ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на село Черноморец, в
частта, в която е отказано признаването на правото на възстановяване на
собствеността с план за земеразделяне на нива с площ от 6,000 дка в местността
„Акра“ (т.19 от протокола), ПРИЗНАВА на наследниците на К.Х.П. – б.ж. на
с.Черноморец, починал на 21.02.1975г. правото на възстановяване на
собствеността върху имота по т.19, представляващ нива с площ от 6,000 дка в
местността „Акра“ и ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне.
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 15/12.12.2019г. по адм.д. № 15/2018г. по описа на Районен съд
Бургас в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
Общинска служба земеделие – гр.Созопол да заплати на Д.Г.Г., ЕГН **********, с
адрес *** и В.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, и двамата със съдебен адрес ***,
чрез адвокат А.Ж. направените по делото пред настоящата инстанция разноски в
размер на 300 (триста)лева.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: