Р Е Ш
Е Н И Е
София, 21.05.
Софийският Окръжен съд, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
състав в публичното заседание на 13.05. две хиляди и деветнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ :1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. КРИСТИНА ТОДОРОВА
при
секретар В. Д., след като изслуша докладваното от съдия Бозаджиева ВНЧХД №180
по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Софийски ОС, в качеството си на инстанция по
въззивен контрол е сезиран с въззивна жалба
от подсъдимия Т.Г.Н. и въззивна жалба от
частната тъжителка Г.И.С., против присъда №198 от 13.12.2018г. постановена по
НЧХД №319/2016г. на РС – П., по силата на която съдът е признал подсъдимия Т.Г.Н. - роден на *** г. в
гр. П., българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан,
живущ ***, ЕГН **********, за виновен в това, че на 20.07.2016 г., сутринта
около 10.00 ч., в гр. П., С. обл., бул. „Ц. О.“, в района на Автогарата, в
близост до павилион за продажба на закуски, кафе и др. лакомства, е казал на Г.И.С.,
ЕГН **********,***, в нейно присъствие, обидни думи за честта и достойнството
ѝ, както следва: „….да ти еба майката
курвенска, мършо такава“, като обидата е нанесена публично -
престъпление по чл. 148, ал. 1 , г.1, вр.чл.146, ал.1 от НК, като на основание
чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/лева. Със същата
присъда е осъдил подсъдимия Т.Г.Н. да заплати на Г.И.С. сумата от 1000/хиляда/
лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, като е отхвърлил
предявения граждански иск над тази сума
до пълния предявен размер от 5000/пет хиляди/ лева, като неоснователен е
недоказан, както и да заплати на Г.И.С.
направените по делото разноски в размер на 1918 /хиляда деветстотин и
осемнадесет/ лева.
В тежест на подсъдимия са възложени съдебните и
деловодни разноски.
С допълнителна присъда №19 от 31.01.2019г. по НЧХД №319/2016г. на РС – П., подсъдимият Т.Г.Н.
е осъден на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на Г.И.С. законната лихва
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди в уважения размер от 1000
лева, считано от 24.10.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
С въззивната жалба подсъдимият Т.Г.Н. атакува постановената
присъда №198 от 13.12.2018г. по НЧХД №319/2016г. на РС – П. в
наказателно-осъдителната ѝ част, в която е признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 148, ал. 1 , т.1, вр.чл.146, ал.1 от НК и освободен
от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лева; в гражданско – осъдителната ѝ част, в която е осъден
да заплати на Г.И.С. ***, сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, както и в частта, в която е осъден да
заплати на Г.И.С. *** направените по делото разноски в размер на 1918 лева, а
по сметка на РС – П. , сумата от 50 лева , представляващи дължимата за
производството държавна такса върху уважената част от иска.
В жалбата се навеждат доводи, че атакуваната присъда в
обжалваните части е неправилна, като постановена при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и материалния закон и необоснована. Искането
е за нейната отмяна в обжалваните части и за постановяване на нова присъда, с
която да бъде признат подсъдимия Т.Г.Н. за невинен и оправдан по обвинението по
чл. 148, ал. 1, т.1, вр.чл.146, ал.1 от НК, както и да бъде отхвърлен изцяло
предявеният граждански иск. Претендират се и направените разноски за двете
съдебни инстанции.
Присъда №198 от 13.12.2018г. по НЧХД №319/2016г. на РС
– П. е обжалвана и от частната тъжителка Г.И.С.. С въззивната жалба частната
тъжителка атакува постановената присъда в наказателно-осъдителната ѝ
част, с твърдение, че е неоправдано занижен размерът на наложеното наказание на
подсъдимия- явна несправедливост и в гражданско осъдителната част.
Искането е за ревизиране на цялото производство по
НЧХД №319/2016г. на РС – П. и за постановяване на присъда отговаряща на
извършеното престъпление, както и за присъждане на законна лихва върху
главницата.
Срещу постановената допълнителна присъда №19 от 31.01.2019г. по НЧХД №319/2016г. на РС – П., по силата на
която подсъдимият Т.Г.Н. е осъден на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати
на Г.И.С. законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди
в уважения размер от 1000 лева, считано от 24.10.2016г. до окончателното
изплащане на сумата е подадена частна въззивна жалба от подсъдимия Т.Г.Н., чрез
защитника му адв. П.Н.. Искането е за отмяна на допълнителна присъда №19 от 31.01.2019г. по НЧХД №319/2016г. на РС - П. като неправилна
и незаконосъобразна.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция частната тъжителка се явява и се представлява сама – без повереник. По
същество на делото поддържа вече заявените оплаквания за явна несправедливост
на присъдата в наказателно- осъдителната и в гражданската и част.
Защитникът на подсъдимия ТV Н. , адв. П.Н. по същество
пред въззивната инстанция заявява, че постановената осъдителна присъда против
нейния доверител страда от липса на мотиви.Фактическите изводи не са изградени
въз основа на анализ на доказателствата, при наличие на противоречиви
доказателства не е ясно на кои доказателства съдът се е доверил и кои е приел
за недостоверни и по каква причина. По същия начин и допълнителната присъда, по
силата на която върху размер на определеното обезщетение по граждански иск е
присъдена законната лихва за забава се твърди, че не е мотивирана, поради което и не би могла
да бъде установена действителната воля на съда.Присъденото обезщетение по
граждански иск е определено по размер в резултат не на анализ на доказателства,
за действително претърпените вреди, а – на предположения от страна на решаващия
съд.искането, което се отправя е за отмяна на първоинстанционните присъди
/основна и допълнителна/ и за
постановяване на нова такава –оправдателна за подсъдимия.
Въззивният съд, като разгледа жалбите от насрещните
страни на заявените основания, на осн.чл.314,ал.1 НПК осъществи собствен
служебен контрол над обжалваната основна и допълнителна присъди в съответствие
с доказателствата и приложимия закон прие за установено следното:
Цялостният анализ на доказателствата и на изложените
съображения към постановената присъда, налагат по убедителен начин извода за
липса на основание да бъдат споделени оплакванията, съдържащи се в жалбата на
защитника за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Обратното- производството пред първата инстанция е
протекло в съответствие с процедурата по НПК, при стриктно съблюдаване на процесуалните
права на подсъдимия и на неговия защитник. Спазени са правилата за събиране и
оценка на доказателствата, като в хода на съдебното дирене съдът е проявил
завидна активност, като са събрани на практика всички относими към предмета на
доказване доказателства.
Фактическите изводи, приети от решаващия съд изцяло се
споделят от настоящата инстанция, макар и да не са изложени пространни и
обстоятелствени съображения, не би могло да се приеме, че липсва анализ на
доказателствата или че е осъществен повърхностен такъв.Доказателствено-правният
анализ, макар и лаконичен се отличава с яснота, относно кои доказателства
кредитира съда и по каква причина.
Фактическите обстоятелства, приети от РС за случилото
се между подсъдимия и пострадалата на инкриминираната дата в гр. П., са следните:
Т.Г.Н. с ЕГН:********** е роден на *** г. в гр.П.,
жител и живущ ***П. В.” №, българин, български гражданин, със средно
образование, женен, неосъждан.
Тъжителката Г.И.С. *** на длъжност старши специалист
дирекция „Ч. и о.”
В пряка
кореспонденция с правомощията и съгласно длъжностната характеристика на
20.07.2016 г. ръководството на Община П. възложило на тъжителя Г.И.С., да
организира почистване на бул. Ц. О."
- гр. П., в района на автогарата. В изпълнение на това разпореждане тъжителката
сформирала екип от 6 работници по чистотата и те започнали почистване в
определения район. Непосредствено до определения за почистване район
подсъдимият Т.Г.Н. стопанисвал павилион за бързо хранене за продажба на
закуски, кафе и захарни изделия.При така извършваната работа изразяваща се в
метене на настилката на тротоара, почистване на пясък и камъни и събиране на
отпадъци бил вдигнат във въздуха значително количество прах, поради което и
работниците и тъжителката били снабдени с
предпазни платнени маски.В един момент от работата тъжителката забелязала как
съпругата на подсъдимия –св. А. Н. снима работниците и нея самата, ползвайки
устройство на мобилен апарат.Тъжителката упрекнала св. Н. за това нейно
действие, като настоятелно я помолила да го преустанови и да позволи на
работниците да си довършат работата по почистване.Тогава от павилиона излязъл
подсъдимият Н. и отправил нецензурни и вулгарни изрази към работещите като
напсувал работниците на ромски език, а към тъжителката С. отправил обидните
реплики на български език: ” Да ти еба майката курвенска, мършо такава”. Думите
си придружил с физическа саморазправа –избутал силово с ръце тъжителката. Репликите,
отправени спрямо тъжителката, в присъствието на подчинените и и на случайни минувачи и граждани, чакащи на
автобусната спирка огорчили много последната. За случая докладвала на
висшестоящия си ръководител- Б..
Изложената фактическа обстановка се установява по
непораждащ съмнение начин в зависимост от стройна система от взаимно допълващи
се и съчетаващи се писмени и гласни доказателства.В т.смисъл показанията на свидетелите
Г., В. и А.., И.., както и на свид. М. /която отчасти възпроизвежда пок.св.А../
установяват релевантните факти по достоверен и правдив начин, без да са
уникално идентични, което е белег за тяхната достоверност. Всеки от свидетелите
се е намирал на различно място спрямо инцидента, едни свидетели са възприели целия инцидент между насрещните
страни, други- съответна част, като всеки от тях установява обстоятелства които
лично и чул или видял, без да е налице предварителна синхронизация на
показанията.
Решаващият съд правилно е счел, че показанията на свидетелите от втората група Г., П., Ш., К. и А. Н.
/съпруга на подсъдимия/ са недостоверни относно отричането на обидните реплики, отправени от подсъдимия към тъжителката.В
действителност същите представляват твърде неумел опит да се обслужи защитната
позиция на подсъдимия, която е организирана именно по този начин. Освен
изложеното, същите претендират да установяват отрицателни факти, които по
дефиниция от правната теория стоят извън предмета на доказване.Все пак, в
своята значителна част, в показанията на тази втора група свидетели се съдържат
признания за релевантни факти- за присъствието на подсъдимия Н. на мястото на
инцидента, заснемането на тъжителката С. от страна на съпругата му –св. Н. с
камерата на мобилен телефон, за категоричното противопоставяне от страна на
съпрузите Н. да бъде извършена работата по почистване и опити за препятстване
на работещите, възникналото противоречие между двамата съпрузи, собственици на
заведение за бърза закуска и пострадалата Г.С., в качеството и на специалист в
отдел „Ч. и о.” към общината.На фона на тези признания, съдържащи се в
показанията им, за значителната част от релевантните факти, твърдението им, че
не са чули произнасянето на нецензурните и обидни думи, изречени от подсъдимия
по адрес на пострадалата не може да получи разумно обяснение в контекста на
формалната логика.Освен, като факти, които свидетелите съзнателно премълчават в
услуга на една от страните, както е заключил и решаващия съд, приемайки
показанията в тази част като недостоверни.
На тази фактическа основа РС П. е изградил верни
правни изводи, ангажирайки наказателната отговорност на подсъдимия за деяние ,
инкриминирано по чл.148,ал.1 т.1 НК, вр.чл.146 НК, както и гражданската
отговорност на подсъдимия.
По изложените съображения въззивният съд намира, че
жалбата на защитника на подсъдимия против постановената присъда е лишена от основание.
По същия начин –липсват основания да бъдат споделени оплакванията за
незаконосъобразност на постановената допълнителна присъда.По закон авторът на престъпно деяние
е деликвент –същият дължи обезщетяване на пострадалия за понесените вреди от
деянието от датата на извършването му, считано от тази дата деецът е в забава.
По този начин - лихвата от присъденото
обезщетение е дължима в настоящия случай
от 20.07. 2016г., но тъй като е претендирана от по- късна дата – датата на
предявяване на частната тъжба, е присъдена считано от последната.
Що се касае до жалбата, отправена от частната
тъжителка същата се явява частично основателна, в частта досежно определяне на
размера на обезщетението по граждански иск по справедливост. Настоящата
инстанция счита, че при определянето на този размер извън вниманието на съда са
останали редица конкретни обстоятелства влияещи на гражданската отговорност, а
именно: че самото изявление съдържа в себе си три обидни израза, всеки от които
сам по себе си е в състояние да засегне в чувствителна степен честта и
достойнството на един човек /още повече когато се касае за жена/, изключително
публичния характер на отправените обидни думи –излизащ извън рамките на
стандартните случаи, същите са отправени и са били възприети пред около 10
различни лица/видно от големия брой свидетели по делото/, болшинството от
свидетелите са имали качеството на подчинени на тъжителката, пред които
авторитетът и достойнството и са в по- силна степен защитими, и значително по-
уязвими при засягане, предвид особения субординационнен характер на отношенията
и авторитета, който е иманентна част от личността на ръководителя.
Предвид всичко изложено следва да бъде увеличен
размерът на присъденото обезщетение по граждански иск до размера на 1300 лева.
При цялостния контрол над обжалваната присъда съдът не
намери основания за нейното отменяване или други основания за нейното
изменяване, предвид на което на основание чл.337, ал.3, вр. чл.334 т.3 НПК съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯВА Присъда №
198/13.12. 2018г. ,постановена по НЧХД №319/016г. по описа на РС- П., в
гражданската част, като УВЕЛИЧАВА
размера на присъденото обезщетение по гражданския иск до размера на 1300 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.