№ 266
гр. Велико Търново, 25.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Б.
Членове:Станислав Стефански
Ирена Колева
като разгледа докладваното от Пламен Б. Въззивно частно гражданско дело
№ 20224100500185 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от адв. Н.К. от ВТАК, действащ
като процесуален представител на ИЛ. М. Б. с ЕГН **********, с адрес гр. Г.
О., ул. „С.“ № ., вх. ., срещу определение № 1284 от 29.11.2021 г. по гр. д. №
1696/2021 г. на ГОРС, с което съдът се е произнесъл по разноските по делото,
както и частна жалба срещу Определение № 30 от 05.01.2022 г. постановено
по гр. д. № 1696/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което
по реда на чл. 248 от ГПК е оставена без уважение молба за изменение на
постановеното по делото определение № 1284 от 29.11.2021 г. относно
разноските, с което И.Б. като ищец по делото е осъдена да заплати на
ответника „Е.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. В., бул.
„В. В.“ № ..,... сумата от 360,00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство.В двете жалби се
излагат доводи за неправилност на обжалваните определения като се сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил относимите
материалноправни и процесуалноправни разпоредби на закона. Неправилно,
според жалбоподателя, е прието, че потребителят е имал възможност преди
да подаде исковата молба, въз основа на която е образувано делото, да
отправи покана за доброволно изпълнение до ответника, като по този начин
приема, че ответното дружество не е било поставено в забава и следователно
не следва да носи отговорност за разноските в процеса. Изтъква се, че
ответникът не е направил признание на иска, независимо че е извършено
плащане на претендираната сума. Според жалбоподателя не са осъществени
двете кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК, за да е
приложима тази разпоредба. Въз основа на тези доводи моли въззивния съд
да отмени двете обжалвани определения и да постанови ново, с което да
1
осъди ответното дружество „Е.“ АД да заплати на ИЛ. М. Б. сумата от 50,00
лева, представляваща платена държавна такса, както и да заплати на
процесуалния представител сумата от 300,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. В
срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество. В отговора се излагат твърдения за неоснователност на сочените в
жалбата искания и доводи. Твърди се, че първоинстанционното определение,
с което е оставено без уважение искането за изменение в частта за разноските
е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу
първото определение за разноски недопустима и като такава следва да бъде
оставена без разглеждане.Великотърновския окръжен съд, след като обсъди
изложените от страните доводи, приема следното:Подадената частна жалба с
вх. № 12024/09.12.2021 г. има характер на искане за изменение на
определение № 1284/29.11.2021 г. по реда на чл. 248 от ГПК, според която
разпоредба произнасянето по това искане се дължи от съда постановил
определението за разноски. След произнасяне на първоинстанционния съд по
реда на чл. 248 от ГПК е постъпила втората частна жалба, по която
въззивният съд дължи произнасяне. В двете частни жалби са изложени
еднакви доводи и искания, с тях се цели един резултата, а правните
последици от произнасянето на съда по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК биха
удовлетворили исканията и по двете частни жалби, с оглед на което съдът
приема, че макар насочени срещу различни съдебни актове с жалбите се
търси постигане на един и същ резултат. Фактът, че първоинстанционният
съд се е произнесъл с нарочно определение за разноските по делото не
променя процедурата за изменение на определението за разноски, според
която страната може да иска изменение на решението в тази му част, едва
след което може да обжалва постановения от първоинстанционния съд отказ
за изменение по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Подадената частна жалба с вх. № 714/20.01.2022 г. срещу определение
№ 30/05.01.2022 г. е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, подадена е в
законоустановения срок и от лице имащо право на обжалване, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.
С определение от 02.11.2021 г. Районен съд – Горна Оряховица е
прекратил производството по гр.д. № 1696/2021 г. поради оттегляне на иск за
плащане на сумата от 152,00 лева, представляваща сбор от начислени и
събрани без основание суми по осем броя фактури, поради извършено
плащане на сумата от страна на „Е.“ АД, направено след получаване на
препис от исковата молба.
В обжалваното определение съдът е приел, че с поведението си
ответникът не е дал повод за завеждане на иска, поради което същият не
следва да носи отговорността за разноските, съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 от ГПК.
С поведението си ответникът дава повод за завеждане на делото винаги,
2
когато поставя ищеца в необходимост да търси съдебна защита на правото си.
В тази връзка всяко едно действие или бездействие на длъжника /ответник/, с
което се нарушава правото на страната следва да бъде тълкувано като
достатъчен повод тя да потърси защита по съдебен ред. Законът не предвижда
и не изисква като допълнителна предпоставка страната да е отправила
извънсъдебна покана до длъжника за плащане, неизпълнението на която да се
счита за повод от страна на ответника за завеждане на делото. Поканата до
ответника разгледана в материята на отговорността за разноски, би могла да
се счита като едно пожелателно действие на ищеца, с цел да провери дали
реално съществува или не материалноправен спор между страните. Тя е и
правно средство, поставящо длъжника в положение на забава, щом няма
предвиден срок за изпълнение, с някои произтичащи от закона
материалноправни последици, една от които при паричните задължения е
правото на обезщетение на кредитора в размер на законната лихва - чл. 84, ал.
2, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Още в момента на извършеното плащане от страна на
ищеца по издадените фактури е възникнало задължението на ответника да
върне неправомерно събраната сума - чл. 55, ал. 1 ЗЗД, без да е от значение
обстоятелството дали той е знаел, че дължи или е мислел, че съществува
основание за плащането.Материалноправният спор между страните е породен
и съществува преди завеждане на делото заради поведението на ответника,
тъй като от възникване на задължението му до датата на предявяване на иска
е изминал достатъчно дълъг период от време на бездействие, нарушаващо
правото на ищеца и водейки до необходимост да потърси съдебна защита за
удовлетворяване на правото си. Вземането на кредитора е възникнало и е
било изискуемо още в момента, когато е извършил недължимото плащане.
Ако се признае значението на поканата, такова каквото ответникът настоява
да е, това би довело приравняването и като условие за настъпване на
изискуемостта на вземането. Бездействието в очертания смисъл е дало повод
за завеждане на делото и затова не е приложимо правилото на чл. 78, ал. 2 от
ГПК за изключване на отговорността на ответника за разноските.Фактът, че
след получаване на исковата молба, ответникът е извършил плащане на
претендираната сума е едно неформално признание на вземането. Макар
делото да е прекратено по тази причина, това не води до извода, че
ответникът не е дал повод за завеждане на иска, респективно до прилагане на
нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Нелогично и несправедливо е да се отрече
правото на разноски на ищеца в тази хипотеза, предвид факта, че същият е
защитавал свое нарушено право. Направените от ищеца разноски в
производството възлизат на сумата 50,00 лева, представляваща заплатена
държавна такса за разглеждане на делото по предявения иск. Пълномощникът
му е упражнил правото си по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. да иска присъждане на
адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна защита по
производството. От представения договор за правна защита и съдействие се
вижда, че тя е поета в полза на материално затруднено лице. Определено
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
3
размери на адвокатските възнаграждения вземането възлиза на сумата 300
лева и подлежи на присъждане, тъй-като насрещната страна е осъдена за
разноски и защитата е реално осъществена. Предвид изложеното, въззивният
съд намира частните жалби за основателни и следва да бъдат уважени, а
обжалваният съдебен акт, постановен от Районен съд – Горна Оряховица,
отменен като неправилен, съответно изменено определението за разноските.
Водим от изложените съображения, Великотърновският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 30/05.01.2022 г. постановено по гр.д. №
1696/2021 г. на Районен съд – Горна Оряховица, с което по реда на чл. 248 от
ГПК е оставена без уважение молбата на ИЛ. М. Б. с ЕГН **********, с адрес
гр. Г. О., ул. „С.“ № ., вх. ., за изменение на постановеното по делото
определение № 1284 от 29.11.2021 г. относно разноските, с което като ищец
по делото е осъден да заплати на ответника „Е.“ АД с ЕИК ., със седалище и
адрес на управление гр. В., бул. „В. В.“ № ..,... сумата от 360,00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, като
незаконосъобразно.
ИЗМЕНЯ определение № 1284 от 29.11.2021 г. по гр.д. № 1696/2021 г.
на РС – Г. Оряховица, както следва:
ОСЪЖДА „Е.“ АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.В.,
бул. „В. В.“ № 258 , В. Тауърс, кула Г, да заплати на ИЛ. М. Б. с ЕГН
**********, с адрес гр. Г. О., ул. „С.“ № ., вх. ., сумата 50,00 /петдесет/ лева,
представляваща направени по производството разноски за заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв. „Е.“ АД, с
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В. В.“ № ..,... да
заплати на адвокат Н.И. К. от ВТАК сумата 300 /триста/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4