№ 3197
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Д. Б. А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д. Б. А. Гражданско дело № 20231110111655
по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова
молба, подадена от /фирма/ срещу Д. А.- П., с която са предявени искове с
правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
условията на чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата от 3014, 56 лева, представляваща
главница за периода 24.11.2015 г.- 24.06.2021 г. по договор за кредитна карта
на физически лица №2051/27.08.2008 г., ведно със законна лихва от
28.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 3
150,55 лева за периода от 24.11.2015 г. до 24.06.2021 г., и разноски за
уведомяване в размер на 72,00 лева, за които суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр. дело № 37627/2021 г. по описа на СРС, 154 състав.
Ищецът твърди, че Д. А.- П. е ползвала банков кредит съгласно Договор
за кредитна карта на физическо лице № 2051 от 27.08.2008 г. с разрешен
размер от 3 500 лева и срок на ползване- 31.08.2010 г. Сочи, че поради
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя за 3 погасителни
вноски за главница, дължими в периода 24.11.2015г.- 24.06.2021 г. с
изключение на периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., вкл., вземанията по
кредита били обявени за предсрочно изискуеми, считано от 24.11.2015 г.
Твърди още, че банката уведомила кредитополучателя посредством покана за
доброволно изпълнение, връчена по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ от ЧСИ Д.Н..
Поддържа, че с поканата бил даден 14-дневен срок за доброволно изпълнение,
1
като в същия не били изплатени дължимите суми по договора. Искането към
съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с
който се оспорва основателността и размера на исковете. Излага
съображения, че изискуемостта на вземанията на ищеца, била настъпила на
24.11.2015 г. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа, че
банката - ищец не е оказвала съдействие за погасяване на задълженията със
средства, с които е разполагала – пари в брой. Поддържа, че направените
вноски по разплащателната сметка били запорирани и не били послужили за
погашение на кредитната карта. Навежда твърдения, че задължението не било
погасено по причини, че до започване на съдебното производство страните
водили преговори относно размера на задължението. Искането към съда е да
отхвърли предявените искове.
Съдът с определението за насрочване на делото е обявявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между
страните е бил сключен договор № 2051 от 27.08.2008 г. за кредитна карта за
физически лица с разрешен размер от 3 500 лева и срок на ползване-
31.08.2010 г., като вземанията по кредита били обявени за предсрочно
изискуеми, считано от 24.11.2015 г., за което ответникът е била уведомена.
При разпределението на доказателствената тежест съдът е указал на
ищеца, че негова е тежестта да докаже при условията на пълно и главно
доказване следното: наличието на действително правоотношение по договор
кредитна карта; обстоятелството, че Д. П. А. - П. е усвоила твърдения от
ищеца кредит в размер, посочен в исковата молба; уговорената между
страните лихва; че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита –
неизпълнение на задължения на кредитополучателя по договора за кредит и
обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника преди подаване на
исковата молба; непогасеният размер на дължимата лихва; забавата на
кредитополучателя по отношение изпълнението на задължението за
заплащане на главница; както и размера на дължимата лихва.
В доказателствена тежест на ответника е при установяване на
гореописаните обстоятелства да докаже плащане на процесните задължения.
С оглед възражението за изтекла погасителна давност в тежест на
ищеца е да докаже факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране
или прекъсване на давността, за което не сочи доказателства.
Освен в отговора на исковата молба и в открито съдебно заседание
ответникът посредством процесуалния си представител поддържа, че искът е
погасен по давност. По отношение на това възражение ищецът е заявил, че
давността е прекъсвана с връчване на покани за принудително изпълнение,
приложени по делото.
Към исковата молба са приложени 2 бр. покани за доброволно
изпълнение – едната, връчена на 12.01.2021 г. лично на ответника по делото
от служител на ЧСИ В.М. /л.21/ и другата, за която е приложена разписка от
2
помощник – частен съдебен изпълнител от 16.10.2019 г. за това, че поканата
за доброволно изпълнение е връчена на пълномощник на ответника – адв.
Л.С. /л.24/.
Съдът намира, че представените по делото покани за доброволно
изпълнение не прекъсват давността за погасяване на процесното вземане на
банката, поради което давността по чл. 110 ЗЗД е изтекла на 24.11.2020 г., т.е.
преди датата на предявяване на заявлението по чл.417 ГПК, поради което
искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ответника в
размер на 1000 лв. за платено адвокатско възнаграждение съобразно
представените доказателства. Воден от горното, Софийски районен съд, 154
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, предявен от /фирма/, ЕИК ********** срещу Д.
П. А., ЕГН ********** за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 3014, 56 лева, представляваща главница за периода
24.11.2015 г.- 24.06.2021 г. по договор за кредитна карта на физически лица
№2051/27.08.2008 г., ведно със законна лихва от 28.06.2021 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 3 150,55 лева за периода от
24.11.2015 г. до 24.06.2021 г., и разноски за уведомяване в размер на 72,00
лева, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр. дело №
37627/2021 г. по описа на СРС, 154 състав, поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК /фирма/, ЕИК **********
да заплати на Д. П. А., ЕГН ********** сумата в размер на 1000 лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3