№ 379
гр. Бургас, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20212100500928 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпилата въззивна
жалба от „Водоснабдяване и канализация“ЕАД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.Победа, ул.“Генерал Владимир
Вазов“№3, чрез Десислава Златева, главен юрисконсулт против решение №
260465/16.03.2021г по гр.д.№4041/2020г на районен съд –Бургас, с което е
отменена заповед № РД-09-415/01.04.2020г на изпълнителния директор на
дружеството, с която на А. Д. Д. е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“. Атакуваното решение е оспорено като
неправилно.Твърди се, че съдът неправилно е приел,че правото на работника
да оспори заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е погасено
по давност ,тъй като не е изтекъл двумесечният давностен срок за нейното
обжалване.Оспорено е и приетото от съда ,че заповедта е немотивирана, тъй
като извършеното нарушение не е описано по време.Счита,че
дисциплинарното нарушение е описано от обективна и субективна страна и
е индивидуализирано по време и място, като по този начин са изпълнени
изискванията на чл.195,ал.1 КТ-в заповедта е посочен
нарушителят,нарушението,времето на извършване на нарушението и това е
датата на неговото констатиране ,която съвпада с датата на депозиране на
заявлението на потребителя П. М. от 06.03.2020г.Изпълнени са и останалите
изисквания на закона-посочено е наказанието и законовия текст ,въз основа на
който се налага то.Липсата на ежемесечен отчет към датата на подаване на
заявлението на потребителя на 06.03.2020 се установява от представеното
1
писмено доказателство – справка за отчетени и фактурирани водни
количества, както и от заключението на вещото лице Тонка Джалева.От
нейното заключение се установява,че през м.февруари няма отчет,а за
периода от 29.01-16.03.2020г отчитането е служебно, което означава ,че
служителката въобще не е посетила имота.Това важи и за отчитанията ,които
са извършени с мобилното устройство при режим „от клиента“.При такъв
режим на отчитане служителката не сканира бар-кода ,а винаги въвежда
ръчно показанията.От подаденото заявление от потребителя се установява,че
въведените показания не са съобщени от клиента,а и липсва протокол за
служебно начисляване.Моли да бъде отменено атакуваното решение и да
бъдат присъдени разноски и юр.възнаграждение.
По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата А. Д.
Д..
Предявеният иск е с правно основание чл.357 КТ.
Предявен е иск от А.Д. за отмяна за заповед № РД -09-
415/01.04.2020г на изпълнителния директор на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД Бургас ,с която на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „ предупреждение за уволнение“ на осн.чл.188,т.2 КТ за
нарушение на трудовата дисциплина по чл.187,ал.1, т.3 КТ .В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди ,че издадената заповед е
незаконосъобразна, немотивирана и издадена при грубо нарушаване на
правото на защита на работника.Твърди се,че от ищцата са поискани
писмени обяснения, без да й е представен цитирания в писмото, с което са
поискани тези обяснения, доклад с вх.№АД-02-130/11.03.2020г.В
атакуваната заповед не е посочено кога точно е извършено нарушението и в
какво се изразява то ,като само са цитирани норми от КТ.Излагат се
пространни съображения,че атакуваната заповед е немотивирана и е
нарушена разпоредбата на чл.195 КТ.Работодателят също така, при налагане
на наказанието не е съобразил обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и неговата тежест и поради това наложеното наказание е
несъразмерно тежко спрямо извършеното нарушение .
В отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило
иска, като е направило възражение за изтекъл 2-месечен давностен срок по
чл.358,т.2 КТ ; оспорило е и всички фактически твърдения в исковата молба.
С атакуваното решение първоинстанционният съд е приел,че
предявеният иск е основателен ,като е изложил мотиви ,че заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е
немотивирана,като не е спазено изискването на чл.195,ал.1 КТ да се посочи
кога е извършено нарушението.Приел е за неоснователно възражението за
изтекла погасителна давност, като е изложил мотиви ,че съобразно
разпоредбата на пар.13 от ПЗР на Закона за здравето сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение, продължават да текат след
изтичане на 7 –дни от обнародването на този закон в ДВ.Поради това съдът е
приел,че двумесечният давностен срок за предявяване на иска изтича на
2
21.07.2020г и именно на тази дата той е бил предявен.
При служебната проверка на валидността и допустимостта на
атакувания първоинстанционен съдебен акт не се констатираха пороци,
водещи до неговата нищожност или недопустимост.Съобразно разпоредбата
на чл.269 ,ал.1 ГПК по останалите въпроси съдът се произнася само по
наведените в жалбата възражения.
Във въззивната жалба, на първо място, е оспорен изводът на районния съд
,че предявеният иск не е погасен по давност.Това оспорване е
неоснователно : съобразно разпоредбата на чл.358,ал.1,т.2 КТ давностният
срок за отмяна на дисциплинарното наказание „предупреждение за
уволнение“ е двумесечен .Той тече от деня, в който заповедта е връчена на
работника /чл.358,ал.2,т.1 КТ/.Видно от отбелязването върху самата заповед,
това е станало на 04.05.2020г.В този момент в България е въведено
извънредно положение за периода от 13.03.3020г до 13.05.2020г.,обявено с
решение на НС.Съгласно чл.3,т.2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март
2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.Съобразно разпоредбата на пар.13 от ПРЗ на Закона
за здравето, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение,
продължават да текат след изтичане на 7 дни от обнародването на този закон
в ДВ.Законът е обнародван в ДВ бр.44 от 13.05.2020г и сроковете започват да
текат от 21 май 2020г.При това положение давностният срок по
чл.358,ал.1,т.2 КТ изтича на 21 юли 2020г, на която дата е входирана и
исковата молба в съда.Поради това възражението за изтекла погасителна
давност е неоснователно.
На второ място е оспорен изводът на районния съд ,че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като не е мотивирана- извършеното нарушение не е
описано по време.Твърди се, че в заповедта е посочено времето на
извършване на нарушението и това е датата на неговото констатиране, която
съвпада с датата на депозиране на заявление вх.№ К-758 от 06.03.2020г от
страна на потребителя П. М..Това възражение също се преценя като
неоснователно от настоящия състав.В атакуваната заповед от 01.04.2020г е
посочено ,че ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в следното :не отчита ежемесечно абонат на адрес: гр.Б. ,ул.“В.
3
П.“ №*.Сигналът от страна на посочения абонат е от дата 06.03.2020г и в
него се съдържа оплакване, че инкасаторката не идва да записва кубиците
вода.В това заявление не е посочено за кой период лицето твърди ,че не е
налице отчитане на водата.Безспорно е между страните,че ищцата е работила
като отчетник измервателни уреди в район Бургас и в посочения в
заявлението адрес попада в нейния район на работа.В заповедта липсва
конкретизация за кой конкретно период работодателят е констатирал
неизпълнение на тези нейни трудови задължения , а такъв период не е
посочен и в заявлението на П. М., цитирано в мотивите на заповедта.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че моментът на извършване на
нарушението е моментът на констатирането му –логично е нарушението
изразяващо се в неотчитане на водомера да е извършено преди да е било
констатирано, в предходен времеви период.Няма как да се приеме, че
моментът на извършване на нарушението е 06.03.2020г, тъй като самото
оплакване на потребителя, че са надписани 70-80 кубика , предполага ,че
той вече е бил уведомен за този отчет и тогава е подал оплакването.
Разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ предвижда налагането на дисциплинарното
наказание да става с мотивирана писмена заповед ,в която се посочва
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст,
въз основа на който се налага. Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за
мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл.
189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на
сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в
хода на съдебното производство. Неизпълнението на задължението за
мотивиране на заповедта по чл. 188, т. 2 КТ рефлектира и по отношение на
процедурата за снемане на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като
обясненията могат да бъдат дадени от работника или служителя при
конкретизирани от работодателя нарушения, което последният не е направил.
Липсата на посочен времеви момент/период на извършване на
нарушението /конкретен месец или няколко месеца , в които не е извършван
отчет на водомера на клиента / е пречка за осъществяване на правото на
защита на работника, а и пречка съдът да установи дали наистина е
извършеното такова нарушение и съответно да осъществи съдебен контрол
върху заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. С оглед характера
на извършваната работа или повторяемост на нарушението, както и поради
4
по-късното му откриване, е възможно за някои от дисциплинарните
нарушения да не се посочат дати на извършването им, а само периодът, без
това да препятства конкретизиране на нарушенията в достатъчна степен с
оглед защитата на работника и съдебния контрол за законност на наложеното
наказание. В някои случаи спецификата на изпълняваната работа не
позволява откриване на точния ден на извършване на нарушенията, а
контролирането им е възможно само като краен резултат. Тогава
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ също са изпълнени с посочване на периода
на извършване на поредицата от нарушения- така в Решение № 37 от
18.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3369/2019 г., IV г. о., ГК.В конкретния
случай обаче атакуваната заповед не съдържа и период, в който ищцата е
допуснала нарушението на трудовата дисциплина- неотчитане на водомер
на посочения адрес и на това основание заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение „ е
незаконосъобразна, поради нарушение на императивната норма на
чл.195,ал.1 КТ.
По тези изложени съображения съдът намира подадената въззивна жалба за
неоснователна,а атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260465/16.03.2021г по гр.д.
№4014/2020г на районен съд – Бургас.
Решението е окончателно на осн.чл.280,ал.3,т.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5