Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 16.07.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на шести юли
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря РОЗА РИЗОВА, като
разгледа гр. д. № 8027/2017 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по иск с
правна квалификация чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.
Образувано е по искова молба от
„Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир Вангелов
Спасов против К.Д.С., ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че ответникът
има качеството клиент на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в
топлоснабдена сграда – етажна собственост, с административен адрес: гр. Перник,
ул. Вардар, бл.56, вх. Г, ап. 49. Сочи,
че по силата на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Топлофикация Перник” ЕАД на потребители в гр.
Перник, страните – ищецът в качеството на топлопреносно предприятие и
ответникът в качеството на клиент на топлинна енергия, са в облигационни
отношения по между си. Съобразно тях ищецът има задължението да предоставя
топлинна енергия в жилището собствено/ползвано от ответника, а ответникът – да
заплаща стойността на доставената му топлинна енергия, ежемесечно, в 30-дневен
срок от изтичане на периода, за който е извършена доставката.
Ищецът твърди, че е изпълнявал
точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. помесечно е доставял в
собствения/ползвания от ответника недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че
стойността на така доставената топлинна енергия е 1419.85 лв. и ответникът не е
изпълнил задължението си да я заплати. Сочи, че последният дължи обезщетение за
забава върху всяка просрочена месечна главница, за периода 08.07.2014 г. – 25.05.2017 г., в общ размер от
201.59 лв.
Твърди, че за посочените
вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е било
образувано ЧГД № 3662/2017 г. по описа на ПРС и издадена исканата заповед.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е депозирал възражение
срещу нея.
Искането му към съда е да
признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 1419.85 лв., представляваща стойността
на доставена и незаплатена топлинна енергия за битови нужди в топлоснабден
имот, с административен адрес: гр. Перник, ул. Вардар, бл. 56, вх. Г, ап. 49
през периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно с обезщетение за забава върху
главницата в размер на 201.59 лв., считано за периода 08.07.2014 г. –
25.05.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2017
г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
3662/2017 г. по описа на ПРС. Заявена е претенция за присъждане на направените
в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В
него искът е оспорен по основание и размер.
Ответникът оспорва качеството
си клиент на топлинна енергия, като твърди, че не е нито собственик, нито
титуляр на вещно право на ползване по отношение на процесния недвижими имот.
Сочи, че не е и титуляр на партида, открита в ищцовото дружество за доставка на
топлинна енергия по отношение на същия имот.
Твърди, че между него и ищеца
не съществува облигационно отношение, тъй като не е сключван договор между тях.
Партидата, открита при ищеца за процесния имот не е на негово име.
Оспорва обстоятелството, че
през процесния период в жилището с административен адрес: гр. Перник, ул.
Вардар, бл. 59, вх. Г, ап. 49 е доставяна топлинна енергия на стойността,
претендирана от ищеца. Твърди, че сумите са начислявани произволно от ищеца и
не съответстват на реално доставената в жилището топлинна енергия. Сочи, че
измерването количествата на последната е ставало с негодни за това измервателни
уреди, непреминали задължителните проверки за метрологичен контрол. Твърди, че
в сградата не е въведено дялово разпределение и етажната собственост не
сключвала договор с ФДР за извършване на такава услуга.
Заявява възражение по чл. 111,
б. В от ЗЗД за изтекла погасителна давност за исковите суми.
Искането към съда е да отхвърли
иска като неоснователен, евентуално като погасен по давност. Заявява претенция
за присъждане на направените по делото разноски, които да бъдат преведени по
посочена в отговора банкова сметка.
***лния представител – юрисконсулт
Д. поддържа иска. Моли съда да го уважи. Заявява претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът,
чрез процесуалния си представител адв. В. оспорва предявения иск. Поддържа
представения отговор. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално
допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава от приложеното ЧГД № 3662/2017
г. по описа на ПРС. От него е видно, че е издадена срещу ответника в полза на
ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК
относно вземането, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване на вземането
е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен
по следните съображения:
За уважаването на предявения
иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие,
качеството на клиент/купувач на топлинна енергия на ответника, доставянето на
топлинна енергия и размера на задължението на ответника.
Не е спорно между страните, че
ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство,
пренос, разпределение на топлинна енергия. Следователно същото е топлопреносно
предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на
качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника
следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация -
Перник” ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за
енергетиката.
По делото са представени Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация -
Перник” ЕАД, неоспорени от ответника. Затова съдът приема, че условията на чл.
150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ са изпълнени, поради което те имат обвързваща сила по
отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с производството и
доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото.
Съгласно чл. 1 от Общите
условия страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” –
“Топлофикация - Перник” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за
битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може
да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
От представените по делото писмо
изх. № 18/МСИ – 524/10.05.2018 г. на Д
“МПТ” при община Перник, декларация по ЗМДТ, с вх. № 3602/01.09.2015 г.,
договор за продажба на държавен недвижим имот от 13.01.1989 г., удостоверения
за наследници, с изх. № 94-00-1053/17.04.2015 г. и изх. № 18/ГРС –
3638/20.06.2018 г. се установява, че процесното жилище е придобито в
собственост от Добри Захариев Марков, чрез договор за покупко-продажба, сключен
на 13.01.1989 г. Приобретателят е починал на 28.01.1999 г., като е оставил за
свои наследници съпругата си, починала на 20.11.2011 г., сина си, починал на
07.03.2015 г. и дъщеря си – ответницата по делото. След смъртта на сина на
приобретателя – Димитър Добринов Захариев, той е оставил за единствен наследник
своята сестра – ответницата по делото. Следователно тя е самостоятелен
собственик на топлоснабдения имот, считано от 07.03.2015 г. и има качеството
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ. В това си качество
отговаря за заплащане на доставената в жилището топлинна енергия. За част от
процесния период, тя е била съсобственик на жилището заедно със своя брат, като
за стойността на доставената топлинна енергия за дела на праводателя и,
отговаря на основание чл. 60, ал. 1 от ЗН.
След изслушване на страните в
съдебно заседание, с протоколно определение от 20.04.2018 г. съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че в жилище с
административен адрес: гр. Перник, ул. Вардар, бл. 56, вх. Г, ап. 49 през
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ищецът е доставил топлинна енергия на
обща стойност 1419.85 лв., обезщетението за забава върху която за периода
08.07.2014 г. – 25.05.2017 г. е в размер на 201.59 лв. Следователно без да
събира доказателства за тези факти, съдът приема за установено, че в процесния
недвижим имот за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. е доставена топлинна
енергия на обща стойност 1419.85 лв. тъй като ответницата е била собственик на
топлоснабденото жилище през процесния период, а за една част от него
съсобственик, заедно с наследодателя си, то на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
дължи заплащане на посочената сума при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно чл.34 от Общите условия
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
тридесет-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесет-дневен срок. Съгласно чл. 34
от Общите условия падежът на всяко задължение на ответника настъпва с изтичане
на тридесет дни от изтичането на периода, за който се дължи. Следователно на
основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената по-горе сума ответницата дължи
обезщетение за забава за периода 08.07.2014 г. – 25.05.2017 г. в размер на
201.59 лв.
С отговора ответницата е
направила възражение за погасяване на исковите претенции по давност. Съдът го
намира за неоснователно по следните съображения: Всяко от периодичните
вземания, предмет на делото, е станало изискуемо на конкретно определена дата в
периода 01.07.2014 г. – 01.06.2016 г. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение е депозирано пред съда на 20.06.2017 г. Към
момента на подаването му не е бил изтекъл предвиденият в чл. 111, б. В от ЗЗД
три годишен давностен срок за което и да било от вземанията. Затова
възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно. Предявеният иск е
основателен и следва да се уважи.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото и заповедното
производство разноски, а именно – 244.36 лв. – в исковото производство и 82.43
лв. – в заповедното.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ по отношение на К.Д.С., ЕГН ********** ***, че
дължи на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир
Вангелов Спасов сумата от 1419.85 лв./хиляда четиристотин и деветнадесет лева и
осемдесет и пет стотинки/, представляваща стойността на доставена и незаплатена
топлинна енергия за битови нужди в топлоснабден имот, с административен адрес: гр.
Перник, ул. Вардар, бл. 56, вх. Г, ап. 49 през периода 01.05.2014 г. –
30.04.2016 г., ведно с обезщетение за забава върху главницата в размер на
201.59 лв./двеста и един лева и петдесет и девет стотинки/, считано за периода
08.07.2014 г. – 25.05.2017 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 20.06.2017 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното
плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 3662/2017 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК К.Д.С., ЕГН ********** *** да
заплати на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ “Република”, представлявано от Любомир
Вангелов Спасов направените по делото разноски в размер на 244.36 лв./двеста
четиридесет и четири лева и тридесет и шест стотинки/ – в исковото производство
и 82.43 лв./осемдесет и две лева и четиридесет и три стотинки/ – в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
След влизане в сила на
решението, препис от същото, ведно с ЧГД № 3662/2017 г. по описа на ПРС да се
върне на ІІ гр. с.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: