Решение по дело №488/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 470
Дата: 30 декември 2019 г. (в сила от 11 февруари 2020 г.)
Съдия: Ели Георгиева Скоклева
Дело: 20191510200488
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

30.12.2019г.

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                          Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Іс-НО

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

02.12

 

2019

 
 


                                                                                                            Година   

 

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател     Ели Скоклева

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Светлана Стефанова

 
         2.

 

 
Секретар:     

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Н.а.х

 

488

 

2019

 
 


                                        дело №                                   по описа за                                    година.

 

Р    Е    Ш   И

 

                    

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № КН-7-ДНСК-40/ 05.04.2019г.,издадено зам. Началник н ДНСК гр.София, с което е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв. за нарушение по чл.237,ал.1,т.1 ЗУТ на ЕТ“Р.Н.-Даци Р“ с ЕИК109030003 и адрес на управление гр.Бобов дол, ул.“Юрий Гагарин“ №13   като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Дирекция за национален и строителен контрол гр.София,бул.“Христо Ботев“ №47 да заплати деловодни разноски по сметка на Районен съд гр.Дупница в размер на 300лв.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

 

 

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

МОТИВИ: Р.С.Н.   обжалва наказателно постановление № КН-7-ДНСК-40/ 05.04.2019г.,издадено зам. Началник н ДНСК гр.София, с което е наложена имуществена санкция  в качеството и на едноличен търговец, в размер на 5000лв. за нарушение по чл.237,ал.1,т.1 ЗУТ.  Прави оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено, като излага доводи че горното нарушение не е извършено.

           Процесуалният представител на административно наказващия орган оспорва жалбата и предлага наказателното постановление да бъде потвърдено,като излага съображения за законосъобразност на последното.

           Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства- показанията на разпитаните свидетели ,съдебно техническата експертиза и  писмените  такива , преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

           Търговеца жалбоподател е собственик на УПИ ХХХ кв.30,  по плана на гр.Бобов дол. Въз основа на разрешение за поставяне №1/06.01.2008г. издадено от кмета на Община Бобов дол, върху този имот била поставена модулна инсталация за светли горива с резервоар 10куб. м. с монтирана двойна бензиноколонка.

           Въз основа на уведомително  писмо от 31.05.2019г. на директора на РСПБЗНС,че в горния имот има изградена бензиностанция,на  29.01.2019г.в  горния обект била извършена проверка от длъжностни лица при РДНСК-Югозападен район- РО НСК гр.Кюстендил,за която . За същата,бил съставен констативен протокол, в който е посочено,че в имота е изградена бензиностанция,без необходимите книжа и документи. Същият е оспорен от жалбоподателя с писмено възражение, в което се сочи,че се касае за премествам обект, а не за строеж.

                     След писмена покана, в присъствието на търговеца жалбоподател, бил съставен АУАН за нарушение по чл.237,ал.1,т.1 ЗУТ във вр. с чл.137,ал.3 и чл.148, ал.1 ЗУТ, въз основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление, с което е наложена посочената по-горе имуществена санкция.

                     От приетата съдебно техническа експертиза се установи,че УПИ ХХХ представлява изцяло бетонирана площадка, като в южния на имота е поставена модулна инсталация, която представлява резервоар и бенизноколонка, заварени върху метално шаси, като няма трайно свързване със земната основа.Този обект може да бъде преместван в пространството, без да губи конструктивната си цялост.

С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна и по същество е  основателна, поради което съдът отмени наказателното постановление, по следните съображения

                     Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на  АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съобразно изискванията на чл.238,ал.2,т.2 ЗУГТ и чл.239,ал.1,т.1 ЗУТ.

                     Събраните по делото доказателства установиха,че жалбоподателя, при упражняване на търговската си дейност, не е извършил нарушение по чл.237,ал.1,т.1 ЗУТ и незаконосъобразно е наложена посочената по-горе имуществена санкция. Писмените доказателства и съдебно техническата експертиза установиха,че във въпросния имот не е извършен строеж , а се касае за преместваем обект по см. на чл.56, ал.1,т.2 ЗУТ, след разрешително за поставяне ,съгласно ал.2 на този текст. Извода  на наказващия орган,че тъй като този обект се ползва като бензиностанция, същия представлява строеж от първа категория по см. на чл.137,ал.1,т.1б.“г“ ЗУТ е незаконосъобразен. Понятието „строеж“ е легално дефинирано в  §5,т.38 от ДР на ЗУТ,   като  същото не се определя от начина на ползване на съответния обект. Категоризацията по чл.137,ал.1, ЗУТ,касае строежите, и изискванията на този текст са неотносими към преместваемите обекти. В случая, правнозначими са обстоятелствата извършени ли са строителни работи, в резултат на които при демонтиране на обекта би се наложило разрушаване целостта им и по какъв начин този обект въздейства върху терена. Както бе посочено по-горе, обекта представлява модулна система, заварена върху метално шаси, поставено без каквито е да било  връзки със земната повърхност, като преместването на същата целостта и не би се нарушила, като не би имало никакво въздействие върху терена, с оглед начина на поставянето и.Ирелевантно за вида на обекта е обстоятелството,че в становището на ДНСПАБ, относно съответствието на“ мобилната инсталация за светли горива“ с изискванията за пожарна и аварийна безопасност, е посочено,че е издадено  на осн.чл.143,ал.1,т.2 ЗУТ,доколкото това становище не определя   вида на обекта- дали е преместваем такъв или строеж.

           Що се касае до възражението на процесуалния представител на АНО, че при поставянето на преместваемия обект са нарушени изискванията на Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжение на територията на Община Бобов дол, издадена от ОбС гр.Бобов дол, действаща през 2008г., тъй като разрешението е издадено от кмета на общината,а не от главния архитект ,това обстоятелство  е неотносимо към нарушението по чл.237,ал.1,т.1 ЗУТ, а и не може да се вмени като нарушение на лицето, поискало разрешението.

  С оглед изложеното, съдът отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

По горните съображения, съдът постанови решението си.