РЕШЕНИЕ
№ 10041
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110146419 по описа за 2022 година
„Топлофикация София“ЕАД е предявила против С. Л. Т. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от
648.71 лева –главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 до 30.04.2020, ведно със законната лихва
от 14.06.2021 до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 73.03
лева за периода от 15.09.2019 до 29.04.2021, 64.37 лева, представляваща цена
на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2018 до 30.04.2020,
ведно със законната лихва от 14.06.2021 до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 11.28 лева за периода от 01.07.2018 до
29.04.2021.
Ищецът поддържа, че ответницата се явява собственик на процесния
имот, находящ се на адрес:гр.С.Поддържа, че ответницата е потребител на
топлинна енергия.Поддържа, че е доставял топлинна енергия до процесния
1
имот.От своя страна, последната се явява неизправна страна, тъй като е
останала задължена за стойността на доставената и потребена топлинна
енергия за релевирания период, като дължи и обезщетение за забавено
изпълнение.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата С. Л. Т. е представила отговор
на исковата молба,с който оспорва исковете при твърдения за недопустимост,
като сочи, че отоплителните тела в процесния имот са демонтирани, а
договорът между страните следва да бъде в писмена форма. Не оспорва, че е
ползвана топлинна енергия за БГВ.Оспорва размера на претенциите.Навежда
твърдения за наличие на неравноправни клаузи в Общите условия. Намира
доставянето на топлинна енергия за недоказано.Оспорва сключването на
валиден договор между ФДР и ЕС.Твърди, че липсват СТИ, посредством
които се отчита доставена и потребена топлинна енергия. Оспорва да е
извършена метрологична проверка на СТИ и ежемесечни отчитания.Счита за
недоказано, че абонатната станция е в експлоатация.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за дарение от 29.12.1998, обективиран в
нотариален акт № П Л Т е дарил на С. Л. Т. следния недвижим
имот:апартамент №
По делото е представена заявление-декларация от С. Л. Т. до
„Топлофикация София“ЕАД за откриване на партида на нейно име за имот,
находящ се в гр.
Видно от протокол от 25.09.2002г. Етажната собственост с адрес:гр. е
взела решение да се сключи договор за извършване на услугата топлинно
счетоводство с „Техем Сървисис“ЕООД.Договорът е сключен на 20.01.2002г.
По силата на договор от 22.06.2007 г.. „Топлофикация София”ЕАД в
качеството на възложител е възложила на „Техем Сървисис“ЕООД в
качеството на изпълнител да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между клиенти в сграда етажна собственост или в сграда
с повече от един потребител.
По делото са представени преводни нареждания с наредител С Т. с
2
получател „Топлофикация София“ЕАД.
По делото са представени индивидуални справки за отопление и топла
вода.
Съгласно заключението на СТЕ за периодите м.05.2018-м.04.2019 и
м.05.2019-м.04.2020 топлинната енергия за отопление на имота е определяна
по реален отчет на показанията на 4 броя ИРРО, монтирани на 4 броя
радиатори в имота, както и от ТЕ, отдадена от 1 брой щранг лира в
помещението баня, на която липсва техническа възможност за монтаж на
измервателно устройство.ФДР е извършило дяловото разпределение в
съответствие с нормативната уредба.
Съгласно заключението на ССЕ главницата за топлинна енергия възлиза
на сумата от 648.71 лева, а лихвата за забава на сумата от 73.03 лева.Съгласно
заключението на ССЕ дяловото разпределение възлиза в размер на 64.37
лева, а лихвата за забава върху дяловото разпределение възлиза в размер от
11.28 лева.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно
задължено лице за заплащане на цената на доставената такава във връзка с
чл.155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна
енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване.
По силата на договор за дарение от 29.12.1998, обективиран в
нотариален акт №П Л Т дарил на ответницата С. Л. Т. следния недвижим
имот:апартамент №
С оглед на което ответницата С. Л. Т. се легитимира като собственик на
процесния имот. В качеството си на собственик ответницата се явява и
потребител на топлинна енергия.
Качеството потребител се обуславя от притежанието на вещни права
върху имота-право на собственост, съответно ограничено вещно право на
ползване.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
3
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР.Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответницата да се е
възползвала от правото си по чл.150, ал.3 от ЗЕ.
Количеството топлинна енергия се установява въз основа на
заключението на СТЕ.Съгласно заключението на СТЕ за периодите
м.05.2018-м.04.2019 и м.05.2019-м.04.2020 топлинната енергия за отопление
на имота е определяна по реален отчет на показанията на 4 броя ИРРО,
монтирани на 4 броя радиатори в имота, както и от ТЕ, отдадена от 1 брой
щранг лира в помещението баня, на която липсва техническа възможност за
монтаж на измервателно устройство.ФДР е извършило дяловото
разпределение в съответствие с нормативната уредба.
Кредитирайки заключението на СТЕ съдът приема, че общият
топломер, монтиран в абонатната станция е преминавал на всеки 2
календарни години метрологични проверки за определяне на техническата му
изправност и експлоатационна годност.С оглед на което са неоснователни
възраженията на ответницата.
Видно от представени платежни нареждания ответницата е заплатила в
полза на ищеца задължения в размер на 881.61 лева по съобщения към
фактури за процесния период.Плащанията са осъществени преди издаване на
общата фактура за всеки период.
Съгласно заключението на ССЕ стойността на топлинната енергия по
фактури за процесния период възлиза на сумата от 1521.11 лева.Съдът
приема, че при издаване на общите фактури са съобразени извършените
плащания от ответницата по месечните фактури, поради това и сумата на
топлинната енергия възлиза в размер на 648.71 лева.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че стойността на
топлинната енергия възлиза в размер на 648.71 лева.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че стойността на
дяловото разпределение възлиза в размер на 64.37 лева.
4
Предвид изложеното предявените искове за главница по чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени за сумата от 648.71
лева – стойност на топлинната енергия и 64.37 лева – стойност на дяловото
разпределение.
Съдът не споделя и становището на ответницата относно неизпълнение
на чл. 13 на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и съвета от 5
април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление и
осъществяване на енергийни услуги. Европейската директива е акт, който
обвързва по отношение на дължимия резултат, но оставя националните власти
да изберат формата и начина за въвеждането й в действащото право. Тя няма
пряко действие, когато е транспонирана в българското право в срока, указан в
нея. Единствено в хипотезата, при която директивата не е въведена в действие
своевременно, всеки правен субект може да се позове пряко на нейните
разпоредби пред българския съд, който е длъжен да не приложи националните
норми, противоречащи на разпоредбите на директивата.
По отношение на лихвите за забава
Съгласно чл.32, ал.2 от новите Общия условия от 27.06.2016г.
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и
ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ищецът претендира лихви за забава върху стойността на топлинната
енергия за периода от 15.09.2019 до 29.04.2021г. Видно от заключението на
ССЕ общата фактура е издадена на 31.07.2019, следователно лихви за забава
се дължат от 15.09..2019. Кредитирайки заключението на ССЕ лихвите за
забава за процесния период възлизат в размер на 73.03 лева.
С оглед на което предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на лихвите за забава върху дяловото разпределение
Съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение,
5
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
В случая не е определен срок за изпълнение на задължението за дялово
разпределение, поради което задължението става изискуемо след покана. По
делото не са ангажирани доказателства ответницата да е канена за
изпълнение на задълженията си.Поради това съдът намира, че не се дължат
лихви за забава върху дяловото разпределение.
С оглед на изложеното искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за лихви за забава върху дяловото разпределение
следва да бъде отхвърлен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца съобразно уважената част от исковете на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.Ищецът е реализирал разноски в исковото производство в размер от 625
лева, от които 25 лева – държавна такса, 100 лева –юрисконсултско
възнаграждение, 250 лева – депозит за ССЕ, 250 лева – депозит за СТЕ.
Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер от 616.15 лева.
Ищецът е направил разноски в заповедното производство в размер от 75
лева, от които 25 лева – държавна такса и 50 лева –юрисконселтско
възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер от 73.93 лева.
Процесуалното представителство на ответницата е осъществено по реда
на чл.38 от ЗА. Съобразно отхвърлената част от исковете в полза на
процесуалния представител на ответницата следва да бъдат присъдени
разноски в размер от 5.65 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация
6
София“ЕАД, ЕИК831609046,със седалище и адрес на управление:гр.София,
ул. „Ястребец“№23Б, против С. Л. Т., ЕГН**********, с адрес:гр, чрез адв.
С., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че С. Л. Т. дължи на
„Топлофикация София“ЕАД сумата от 648.71 лева –главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 до 30.04.2020, ведно със законната лихва от 14.06.2021 до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 73.03 лева за периода
от 15.09.2019 до 29.04.2021 и 64.37 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода от 01.05.2018 до 30.04.2020, ведно със
законната лихва от 14.06.2021 до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ЕАД,
ЕИК831609046,със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.
„Ястребец“№23Б, против С. Л. Т., ЕГН**********, с адрес:гр., чрез адв. С.,
иск с правно основание л.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за
мораторна лихва в размер на 11.28 лева за периода от 01.07.2018 до
29.04.2021.
ОСЪЖДА С. Л. Т., ЕГН**********, с адрес:гр., да заплати на
„Топлофикация София“ЕАД, ЕИК831609046,със седалище и адрес на
управление:гр.София, ул. „Ястребец“№23Б, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 616.15 лева- разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА С. Л. Т., ЕГН**********, с адрес:гр., да заплати на
„Топлофикация София“ЕАД, ЕИК831609046,със седалище и адрес на
управление:гр.София, ул. „Ястребец“№23Б, сумата от 73.93 лева- разноски по
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД, ЕИК831609046,със седалище и
адрес на управление:гр.София, ул. „Ястребец“№23Б, да заплати на адв. Д. С.,
процесуален представител на С. Л. Т., с адрес:гр.на основание чл.38 от ЗА
сумата от 5.65 лева-адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца- „Техем Сървисис“ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8