Протокол по дело №187/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 515
Дата: 25 октомври 2021 г. (в сила от 25 октомври 2021 г.)
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20213100900187
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 515
гр. Варна, 24.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20213100900187 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:32 часа се явиха:
Ищците ЕЛ. Н. В. и Р. Н. ИВ., редовно призовани за съдебно заседание, не се явяват
лично, представляват се от адвокат В.Н., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ищецът ИВ. Н. М., редовно призована за съдебно заседание, явява се лично,
представляват се от адвокат В.Н., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД , редовно призован за съдебно
заседание, представлява се от юрисконсулт Д.Д., редовно упълномощен и приет от съда от
днес.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Юриск. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки по
хода на делото, поР. което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и на основание чл. 143, ал. 1 ГПК докладва предварителните въпроси съобразно
разпоредителното заседание съобщено на страните, ведно с проекта за устен доклад.
Адв. Н.: От името на моите доверители, поддържам исковата молба. Нямам нови
доказателствени искания. Нямам възражения по проекто-доклада. Водим двама свидетели.
1
Юриск. Д.: Поддържам отговора на исковата молба, оспорвам исковата молба.
Нямам възражения по проекто-доклада. Нямам доказателствени искания.
На основание чл. 145 от ГПК, СЪДЪТ приканва страните към спогодба.
Процесуалните представители на страните заявиха, че не е възможно постигане на
спогодба.
Съдът, като съобрази становищата на страните и невъзможността за постигане на
спогодба към настоящия момент, на основание чл. 146 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН ПРОЕКТА ЗА УСТЕН ДОКЛАД, приложен към
Определение № 1161 от 07.09.2021 година.
Съдът намира, че следва да бъдат приети по настоящото търговско дело допуснатите
с разпоредителното заседание писмени доказателства, като допустими и относими към
предмета на спора.
С оглед горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА допуснатите с Определение № 1161 от 07.09.2021 година
писмени доказателства, заверени по реда на ЗАдв.
Съдът пристъпва към разпит на водения от ищцовата страна свидетел, с оглед на
което сне самоличността му, както следва:
К. И.а Г., ЕГН: **********; българка; български гражданин; неосъждана,
предупредена за отговорността по чл. 290 НК.
Свид. Г.: Обещавам да говоря истината пред съда.
На въпроси на адв. Н.:
Свид. Г.: С Е., Р., И. и П. сме в много добри взаимоотношения. Имаме родствена
връзка, аз съм им леля, на баща им съм сестра. Аз живея сама, в друго село. Те, до преди да
се оженят, всички бяха заедно. Има преди 20-30 години. Преди да почине П., живееше при
баща си и майка си, в Долни Чифлик, до мен съсед, една до друга са къщите. Живееха
братята му, сестрите му, всички. В една и съща къща живееха. После се ожениха сестрите
му. Живееха заедно докато пораснат.
П. почина на 02.10.2018 г. Преди П. да почине, братята и сестрите му живееха в
Долни Чифлик, а той с майка си, живееха на друго село – Детелина. П. почина в с. Детелина,
2
там го блъска колата и почина.
И. и П. много добре си живееха, те са брат и сестра. Те са 5 деца, 3 сестри и 2 братя.
П. живееше с майка си в с. Детелина, баща му почина. Той нямаше друго семейство, не се е
женил никога, ерген беше.
Помагаха си с братята и сестрите, той работеше животновъд, овце, кози, гледаше,
пасеше. Пари им даваше, гледаше ги, всички си помагаха заедно. Като той се разболее,
сестрите му го гледаха. Сестра му, която е тук, е по-голямата, а другата е най-малката от
всички деца - Е.. Той помагаше на всички, работеше, овце гледаше. На майка си също
помагаше. Тя е възрастна жена, малка пенсия. Те бяха в стопанството, в АПК, като малки
там израснаха.
През 2018 г. П. живееше с майка си в с. Детелина, помагаше на майка си, грижеше се
за нея.
Винаги се срещаха братята и сестрите, събираха се, помагаха си. По празници, по
Нова година. Не можеше да се вижда всеки ден с тях, на работа беше, почивните дни се
виждаха. Знам, че много им е мъчно на всичките, на братята и сестрите му, за него. Те много
се разбираха, макар, че бяха пет деца, много хубаво се разбираха, не се караха.
След като почина П., много трудно преживяха загубата му. Три години стана вече,
много трудно е. Аз живея до тях, в един двор са къщите ни и затова знам. Откакто почина
П., много ни е мъчно за него. Три години трудно преживяваме. Правихме помени, на
гробищата ходим. П. е погребан в Детелина, редовно ходим на гроба. Паметник му
сложихме, снимка, направихме го както трябва. Споменават го винаги, не го забравяме, той
е наше момче. Като говоря общо, имам предвид Е., Р. и И., аз съм му леля, затова казвам
„ние“. Сега всички са пръснати. В къщата в нашия двор само Р. живее, жена му почина, сам
живее. Р. има едно момче, жена му почина от удар. Е. и И. имат семейства и са далеч. Е. в
Долни Чифлик живее, а И. е в Юнец. Тя е там на работа, там живее. Имат семейства, деца.
За тях знам, защото ние се събираме, обаждаме се. В Детелина се събираме, там отиваме по-
често, на гроба му. Споменаваме го, наше момче, не можем да го забравим, мъчно ни е.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други въпроси към
свидетеля.
Свидетелят беше освободен и напусна съдебната зала.
Съдът пристъпва към разпит на водения от ищцовата страна свидетел, с оглед на
което сне самоличността му, както следва:
Й.Г.М., ЕГН: **********; българин; български гражданин; неосъждан, предупреден
за отговорността по чл. 290 НК.
3
Свид. М.: Съпруг съм на И.М..
Съдът разяснява на свидетеля М. основанията за отказ от свидетелстване по реда на
чл.166 ал.1 т.2 ГПК.
Свид. М.: Съгласен съм да свидетелствам. Обещавам да говоря истината пред съда.
На въпроси на адв. Н.:
Свид. М.: Есента на 1982 г. бях преведен на служба в Долен Чифлик. 1983 г. се
запознахме с И., 1984 г. официално сме в брак. Запознах се със семейството на И.,
родителите й са животновъди, трудолюбиви хора. Семейството се състои от трима братя и
две сестри, голямо семейство, сплотено, единно. Най-голям е Р., след това съпругата ми и
въпросният П.. П. преди смъртта си живееше с родителите си и плътно беше с тях. Това
беше в къща в Долен Чифлик. В последствие големият брат създава семейство и трябва да
се устрои някъде. Устрои се в къщата на родителите си. След това създава семейство И., ние
се отделихме на друго място.
Преди да почине П. живееше с майка си в Детелина, понеже малката сестра създаде
семейство и се наложи всеки да си поеме пътя. Купиха си къща на Детелина, съседно село
на 3 км от Долен Чифлик и там живееше П. с майка си. Преди това баща му почина. П.
нямаше семейство, той произлиза от семейство на животновъди и през целия си живот е
работил, трудил се е, самите грижи по животните изискват много труд, помагал на
родителите си. След това помагаше и на големия си брат Р., който създаде семейство и
трябваше да си обзаведе дом. След това Е. създаде семейство, също с финанси, с труд,
каквото можеше, помагаше й. Помагаше и на нас, защото успоредно с това създадохме дом.
П. няма семейство, живее с майка си, помагаше на всички останали.
За мен това беше едно голямо, задружно семейство. Помагаха си, имаха нужда един
от друг. Например, есента подготвят дърва, той реже, цепи, прибира. С финанси каквото
може, помага. И те също са му помагали. Примерно, след работа ще го нахранят, ще му
осигурят средства за препитание. Взаимно си помагаха, кой когато може и от каквото има
нужда. След като се ожениха братята и сестрите му, заживяха всеки в своя къща. Най-
големият брат – Р., остана в бащината си къща в Долен Чифлик. Най-малката сестра - Е.
създаде семейство в Долен Чифлик, в съседна къща. Ние с И. също в съседство направихме
къща. Най-малкият брат отиде в чужбина. П. с майка си отидоха в Детелина и там се случи
инцидента.
Братята и сестрите не бяха на далеч, може би всеки ден, през ден са имали контакт
или комуникация с П.. След като той отиде в Детелина, малко се разредиха контактите,
примерно в седмицата един или два пъти. Майка му си беше привързана към тяхната си
къща в Долен Чифлик и доста често ходеше при Р. на гости, винаги идваше с П.. Р. също
ходеше на Детелина.
4
Около 02.10.2018 г. е станал инцидента. Не съм присъствал на местото, информация
имам отстрани. Той е излязъл да пазари продукти на майка си в магазина и излизайки от
магазина, там има централна част на селото, въпросният, който карал колата, правил
каскади, демонстрации с автомобила, автомобилът излиза малко навън и го удря върху
тротоара. През това време ние бяхме на възстановителни процедури в Поморие, наложи се
да ги прекъснем и се върнахме.
Понеже стана много изведнъж, много шоково го изживяха. Колко дни майката не
можеше да се съвземе, наложи се медицинска намеса, успокоителни. Останалите тежко
преживяха загубата. Всичко, което се изисква от уважение към личността, се спази.
Ритуалите при погребението, събираха се, поменаваха го, още се поменава човека. Той беше
трудолюбив, скромен, тих. Събират се и го поменават. С мъка всеки преживява загубата.
Направи се надгробна плоча, майка му ходеше всеки ден там. Останалите също ходят,
споменават го. В дни, в които се изисква от тР.цията да се ходи на гроба, се спазва. Помени,
събирания, с добро се говори за този човек.
На въпроси на юриск. Д.:
Свид. М.: П. заживя в с. Детелина може би две, три години преди смъртта си. Повече
е живял в Долен Чифлик, отколкото в Детелина. Навсякъде той проявяваше своето
трудолюбие. Докато беше в Долен Чифлик, в къщата, селски двор, работа се иска
постоянно, почистване, косене на треви, поддръжка. После в Детелина дворът също е много
голям, работеше, помагаше. Една селска обстановка. Животинки си гледаха. В Долен
Чифлик той гледаше овце на хората. Изкарва ги на паша, връща ги. На по-голямата част от
града е познат и го споменават само с добро.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други въпроси към
свидетеля.
Свидетелят беше освободен и напусна съдебната зала.
Адв. Н.: Отказвам се от третия свидетел. Нямаме други искания.
Юриск. Д.: Нямаме други искания. Представям списък с разноски.
Адв. Н.: Не претендирам разноски.
С оглед процесуалното поведение на страните, съдът счете делото за изяснено от
фактическа страна, поР. което и на основание чл. 149 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
5
Адв. Н.: От името на доверителите ми, моля да уважите предявените искове. Считам,
че се ангажираха доказателства кредитиращи ги както по основание, така и по размер.
Моля да ми дадете срок за писмена защита.
Юриск. Д.: Моля да отхвърлите предявените искове, като неоснователни и
недоказани.
Моля да ми дадете срок за представяне на писмени бележки.
Моля да ни бъдат присъдени разноски, за които представих списък.
Съдът на основание чл. 149, ал. 2 ГПК обяви устните състезания за приключени и
обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в законния срок.
Съдът дава възможност на ищцовата страна в седмичен срок и на ответната страна в
14-дневен срок от днес, да изложат писмено становище по съществото на правния спор с
препис за насрещната страна.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:02 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
6