О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468/22.6.2020г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 17.06.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ :
ПЕТЪР МИТЕВ
КРАСИМИР ГАЙДАРОВ
като разгледа докладваното от съдия
Митев
ВЧНД № 502/2020 г. на ВОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243 ал. 7 от НПК.
Предмет на въззивното производство е определение № 423
по ЧНД № 925/2020г. на ВРС, постановено на 06.03.2020г., с което съдът потвърдил
постановление на ВРП от 27.12.2019г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 2550/17г. по
описа на Първо РПУ при ОД МВР гр. Варна.
Въззивното производство е образувано
по жалба на „Солерно“ ЕООД, представлявано от Л.Н.Д., чрез адв. К.Т.при ВАК
.
Жалбата е напълно идентична с тази
депозирана срещу постановлението на ВРП с единствена разлика на
адресата пред който се атакува.
По същество се счита, че определението
е незаконосъобразно и постановено в противоречие със закона и установената
съдебна практика и немотивирано. Оспорват се изводите на съда, относно
обстоятелствата дали сумата от 82 000 лв. е получена фактически от св. Г.
и св. В.. Сочи се, че от писмените доказателства – ПКО е видно, че в качеството
си управител св.В. е получил сумата и не я отчел в дружеството, като в
показанията си по т.д. № 767/17г. на ВОС е заявил, че със същата е извършвал
плащания след трудова злополука на обект на дружеството – според протоколите от
с.з. проведени по търговското дело, които представляват годни доказателствени
средства. Навеждат се доводи, за наличие на съставен неистински документ, а
именно споразумение от 15.05.2012 г. между Д.Т.и И. В. и квитанция към ПКО №
026/15.05.2012 г., като е осъществено лъжливо документиране при изготвянето на
документите. Излага се становище, че доказателства за извършването на
присвоително деяние и документно престъпление се съдържат в протоколите от с.з.
по т.д. 767/2017 г. по описа на ВОС. Твърди се, че в хода на допълнително
проведеното разследване не са събрани доказателства досежно евентуално
осъществено деяние по чл. 217 ал. 4 от НК, като не са изложени и мотиви защо
представителят на ВРП приема, че не са събрани доказателства за осъществяване
на деяние, сусбумиращо състава на посочената разпоредба.
Иска се отмяната на определението на
ВРС и връщане делото на прокурора.
Варненският окръжен съд, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е
процесуално допустима за разглеждане и по същество се явява неоснователна по
следните съображения:
С постановление от
27.12.2019 г. прокурор при ВРП е прекратил наказателното производство по ДП №
2550/2017 г. по описа на Първо РУП при ОД на МВР-Варна, водено за престъпление
по чл. 309 ал.1 от НК за това, че на 15.05.2012г. в гр. Варна, е съставил
неистински частен документ – ордер и го употребил, за да докаже, че е
прекратено задължение.
Прокурорският акт е бил обжалван пред ВРС от
Л.Н.Д. чрез адв. К.Т..
С атакуваното
определение ВРС е възприел доводите на
прокурора, че е налице основанието за прекратяване на наказателното
производство и потвърдил постановлението на прокурора за. Приел е за безспорно
установено от фактическа и правна страна следното:
„Салерно"
ЕООД е дружество, което е създадено с цел да извършва строителство, да купува и
препродава недвижими имоти, на които е собственик с цел печалба. С НА №108, том
2, рег.№6229, дело №294 от 2010г. за прехвърляне и запазване право на строеж
върху недвижим имот е прехвърлено на „Салерно" ЕООД, ЕИК:********* правото
на строеж върху 8 обекта, находящи се на улица „Густав Вайганд" №10 в
гр.Варна, като дружеството се задължава да извърши строителството на описаните
в НА обекти.
На 12.05.2012 г.
на друг обект - в гр. Варна, кк."Чайка", УПИ Ш-682,260 в кв.14 на
строителен обект "Апартаментен хотелски комплекс с открит плувен
басейн", при извършване на строително монтажни работи загива работник на
фирмата - П.С..
След злополуката
са задействани различни по компетентност държавни институции - Инспекция по
труда, Национална агенция по приходите, Прокуратура на Р.България и др.
В периода около и
непосредствено след злополуката тогавашния управител на дружеството – св. И. В. започва да прехвърля имуществото на
строителната фирма в т.ч. обекти на дружеството на адрес гр. Варна, ул. Густав
Вайганд № 10.
На 15.05.2012г. по
силата на Нотариален акт №140, т.1, рег.№1560 15.05.2012г. по описа на В.П. -
нотарииус с район на действие ВРС, рег. № 205 към НК, вписан като АКТ №186, том
XXIV, д. № 5106, вх.рег.10003/16.05.2016г. по описа на Агенция по вписванията -
СлВп Варна, Д.Д.Т.придобила от „Салерно" ЕООД - гр.Варна чрез
покупко-продажба собствеността върху следните недвижими имоти, находящи се в
жилищна сграда в гр.Варна, ул."Густав Вайганд" №10, построена върху УПИ
№ ГХ-1, кв.178 по плана на 11 подрайон на гр.Варна, а именно:1.1. Апартамент
№11/единадесет/, находящ се на четвърти етаж, целият с площ 111,36 /сто и
единадесет цяло тридесет и шест стотни/ кв.м., състоящ се от: 2 /два/ кабинета,
една спалня, кухня, дневна, 4 /четири/ броя бани + тоалетни, коридор и две
тераси, при съседи: ателие №12, калкан и асансьорна клетка, ведно с изба
№16/шестнадесет / с площ от 2,84 /две цяло осемдесет и четири стотни/ квадратни
метра/ при съседи за избата: изба №15, изба №17 и избен коридор, както и 7,2940
/седем цяло две хиляди деветстотин и четиридесет десетохилядни/ процента
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж за сумата от
72 000,00 лв. , които следвало да бъдат заплатени на „Салерно" ЕООД в качеството му на
продавач по банкова сметка ***та на вписване на нотариалния акт в Агенцията по
вписвания. 1.2.Гараж №2 /две/, находящ се на първи етаж, целият с площ 19,92
/деветнадесет цяло деветдесет и две стотни/ кв.м., при съседи: гараж№1, офис №2
и улица, както и 1,0263 /едно цяло двеста шестдесет и три десетохилядни/
процента идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, за
сумата от 10 000,00 лв. /десет хиляди лева/, която е следвало да се заплати на „Салерно"
ЕООД по банкова сметка *** на вписване на нотариалния акт в Агенцията по
вписвания.
Към датата на
прехвърляне на собствеността едноличен собственик, управител и представляващ на
„Салерно" ЕООД бил И. П. В. На самата сделка вместо управителя И. В. се
явила с пълномощно от негово име св. Й.Г. Г. с подробно посочени лични данни в
нотариалния акт. В разпита си в хода на съдебното производство св. Г. заявява,
че след изповядване на сделките пред нотариуса се чула по телефона с И. В. и по негово настояване се разбрала със
същия да му заплати парите в брой.
Впоследствие отишла в офиса на
„Салерно" ЕООД, където предала на управителя и представляващ дружеството
сумата от 82 000 лева -дължимата цена за двата имота. За удостоверяване на
извършеното плащане двамата подписали
споразумение от 15.05.2012г. към Нотариален акт №140, т.1, рег.№1560 от
15.05.2012г. по описа на В.П., в което е посочено, че споразумението има характер на разписка по
отношение на дадената респ.получената
сума в брой, както и че продавачът няма да има занапред претенции към купувача.
Ведно със споразумението св. И. В. съставил първичен счетоводен документ -
Приходен касов ордер, като на св. Т. предоставил квитанция към ПКО №026/15.05.2012г.
На 16.05.2012г.,
един ден след изповядването на сделките, фирма „Салерно“ЕООД е прехвърлена на С.Д.С.ЕГН:
**********, онкоболен към посочения период. /Същият не е разпитан в хода на
наказателното производство, доколкото не е установено местонахождението му, а
впоследствие по делото е постъпила информация, че лицето е починало./
На 22.01.2014г.
сегашния управител Л.Д.купил дружествените дялове и станал управител на
„Салерно" ЕООД. Впоследствие, в края на 2016 година, той решил да направи
вътрешна ревизия на дружеството и открил, че през 2012 година са изповядвани
сделки по които липсват плащания. Направена е цялостна проверка във всички банки,
регистрирани в регистъра на БНБ за открити и закрити банкови сметки на
дружеството в периода от създаването му до настоящия момент, като е установено,
че сметки са налице единствено в банка УниКредит Булбанк АД, Алианц Банк АД,
Юнион Банк ЕАД (правоприемник на която е Първа инвестиционна банка). След
справка от извлечения на сметки същият установил, че липсват плащания така както са договорени
по нотариалните актове, съотв. липсва постъпил превод на сумата от 82 000
лева, представляваща продажната цена по договора със св. Д.Т.както в касата на
дружеството, така по негова банкова сметка.
***
съдебно-счетоводна експертиза по ДП
сочи, че поради липсата на счетоводни документи за 2012 г. не може да се
установи по безспорен начин дали в действителност паричните средства в размер
на 82 000 лв. от реализираната сделка са постъпили в касата на
дружеството, как са разходвани и дали са били обект на бъдещи вземания.
В хода на
досъдебното производство разпитания в качеството на свидетел И. В. заявява, че
на сделката, обективирана в „Споразумение“ към НА № 140/2012 г. се е явила в
качеството на негов пълномощник св. Й.Г., като при съставянето на документа тя
не е разбрала правилно, че сделката следва да се впише в брой, а не както е
записано в същия. Наред с това св.В. твърди, че ПКО № 26/15.05.2012 г. е
подписан от него като управител на „Салерно“ЕООД, като парите са получени от
него в брой, но не може да посочи точно за какво е разходвана сумата, нито как
е била отчетена тя.
По досъдебното
производство няма привлечено лице в качеството на обвиняем.
За да приемат за установена така
описаната фактическа обстановка, представителя на ВРП, респективно съдът са
дали основно вяра на заключенията на изготвените в хода на ДП съдебно-счетоводни
експертизи и показанията на разпитаните свидетели, без да кредитират показанията на
свидетелите Й.Г. и В., с оглед тяхната заинтересованост от крайния изход
на делото.
В мотивите към
определението съдът е коментирал събраните доказателства чрез допустимите по
НПК доказателствени средства и на тази база е достигнал до извод, идентичен с
този на прокуратурата, че в
хода на проведеното разследване не са събрани доказателства за извършено
престъпление както по чл. 309 от НК, така и категорични доказателства и за
престъпление по чл.217 ал.4 от НК, а за осъществения състав на деяние по чл.
227б от НК наказателната отговорност е погасена по давност поради изтичане на
давностния срок и не са налице предпоставки за продължаване на наказателното
производство.
Съставът на ВОС,
след запознаване с материалите по ДП № 2550/17 г. по описа на Първо РУП при ОД
на МВР-Варна установи, че на досъдебното производство са събрани всички
необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на
доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи чрез
съответните доказателствени средства.
На базата на
правилно установените фактически обстоятелства, както ВРС така и представителя
на ВРП законосъобразно са достигнали до извода за това, че не са налице
безспорни и категорични доказателства за извършено престъпление от общ
характер, изключая осъщественото деяние по чл.227б от НК, чиято наказателна
отговорност към момента на постановяване на прокурорския акт е погасена по
давност, поради изтичане на абсолютният давностен срок по смисъла на чл. 81 ал.3
от НПК.
Въззивният съд
напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Следва
отново да се отбележи, че независимо от проведеното разследване в пълнота,
видно от доказателствата по делото, установени от писмените и гласните доказателствени
средства, действително остават неизяснени фактическите обстоятелства относно
предаването и отчитането на паричната сума от 82 хиляди лева, обективирана в
споразумение от 15.05.2012 г. към нотариален акт № 140, т.1 рег. № 1560 от
15.05.2012 г. и ПКО № 026/15.05.2012г.
В хода на
досъдебното производство са извършени всички необходими и възможни
процесуално-следствени действия за установяване на релевантните факти. След
като изготвената по делото ССЕ не може с категоричност и по безспорен път да установи
дали през м. май 2012г. сумата от 82 000лв. е постъпила в патримонимума на
дружеството „Солерно“ ЕООД / поради липса на счетоводни документи в дружеството
чиито срок на съхранение е 5 годишен / а от друга страна, тези обстоятелства не
се изясняват безспорно и от показанията на св. Г. и св. В., които не могат да
се кредитират с достоверност, а за събирането на други релевантни гласни и
писмени доказателства е налице обективна невъзможност, поради настъпилата смърт
на последствие придобилия собствеността на дружеството Светлан Стоянов, то
действително остават неясни обстоятелствата свързани с процесната сума –
извършено ли е разпореждане с нея, на какво основание, от кое лице и точния
размер на евентуалното присвояване, така както правилно е посочил
първоинстанционния съд.
Що се касае до
доводите на жалбоподателя свързани с доказаност на разпоредителните действия по
друго проведено производство по т.д. № 767/17г. по описа на ВОС, то въззивния
състав ги намира за неоснователни, тъй като доказването в наказателното
производство се извършва чрез способите предвидени в НПК, а не по реда на ГПК,
по който е протекло визираното търговско дело.
Според чл.104 от НПК доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактическите
данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното
изясняване и са установени по реда на НПК.
Съгласно
изискванията на разпоредбата на чл.105 ал.2 НПК в наказателно производство не
се допускат доказателствени средства, които не са събирани или изготвени при
условията и по реда, предвиден в НПК. Ето защо в настоящото наказателното
производство не могат да бъдат кредитирани като допустими доказателствени
средства гласни доказателства – показанията на
свидетели, респективно на св. И. В. от проведеното о.с.з. на
09.11.2017г. по т.д. № 767/17г. на ВОС, тъй като не са събрани по реда и
условията на НПК на което възражение е бил даден правилен отговор от
първоинстанционния съд. Наред с това съдът е подкрепил правните си изводи, като е
дал изчерпателни отговор за неоснователността на възведените в жалбата доводи
за необоснованост и незаконосъобразност на определението на ВРП / последните
напълно идентични и преповтарящи се във въззивната жалба/, правейки свой анализ
за достоверността на прокурорските изводи. Настоящата инстанция споделя
изцяло тези съображения, поради това и не ги приповтаря.
Изложеното сочи за
законосъобразност на постановения от ВРС съдебен акт, поради което и същият
като правилен и обоснован следва да бъде потвърден, с оглед на което и на
основание чл. 243 ал. 8 от НПК, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 423 от 06.03.2020г. постановено по ЧНД
№ 925/2020г. по описа на ВРС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.