Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-„A“ въззивен
състав, в открито съдебно
заседание на шести декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. с-я: МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при
участието на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева в. гр. д. № 8218 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 75419 от
23.04.2020 г., постановено по гр. д. № 71740/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 35 с-в е
отхвърлен предявения от „Д.Ж.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** Б срещу Н.П.В., ЕГН **********, с адрес *** иск за сумата от
1096.63 лв., представляваща получения бонус „Стартова субсидия“ по договор за
застрахователно агентство № L-00007555 от 28.12.2016г., договор за участие в
партньорска мрежа „Професионални застрахователни консултанти“ от 28.12.2016г. и
допълнително споразумение от 28.12.2016г., ведно със законна лихва от 08.11.2018г.
до окончателно й изплащане.
С
решението е осъдена Е.Д. Ж.-Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Д.Ж.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** Б, по предявения иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД сумата от 297.48 лв., представляваща
неоснователно получена сума, ведно със законна лихва от 08.11.2018г. до
окончателно изплащане на сумата.
С
решението, съдът е осъдил „ДЗИ - Ж.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** Б да заплати на Н.П.В., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 79 ЗЗД сумата от 415.02 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение по договор за застрахователно агентство № L-00007555 от
28.12.2016г., договор за участие в партньорска мрежа „Професионални
застрахователни консултанти“ от 28.12.2016г. и допълнително споразумение от
28.12.2016г., ведно със законна лихва от 20.02.2019г. до окончателно й изплащане,
като с решението „Д.Ж.“ ЕАД е осъдено да заплати на Н.П.В. на основание чл. 78
от ГПК сумата от 1350 лв. – разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е.Д. Ж.-Д. да заплати на „Д.Ж.“ ЕАД сумата от 735.89 лв. – разноски по делото.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от „Д.Ж.“ ЕАД, в която
същото се обжалва, в частта, в която по
предявения от ответната страна по делото насрещен иск, дружеството „Д.Ж.“ ЕАД е
осъдено да заплати на Н.П.В. сумата от 415,02 лв., ведно със законна лихва,
считано от 20.02.2019 г. до окончателното й изплащане.
В
жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд е тълкувал
неправилно нормата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД, без да вземе под внимание всички
приложени по делото доказателства. Излага се, че между страните по делото няма
спор, че е било налице валидно облигационно правоотношение по сключен договор
за застрахователно посредничество от 28.12.2016 г., въз основа на който
ответникът по насрещния иск „Д.Ж.“ ЕАД е упълномощил и възложил на ищцата по
същия Н.П.В. да посредничи при сключването на застрахователни договори от името
и с последици за това дружество срещу възнаграждение. Навеждат се твърдения, че
във връзка със заплащането на дължимото комисионно възнаграждение за
извършените услуги, ищцата по насрещния иск е заявила, че желае същото да бъде
изплащано по банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД. Твърди се, че Декларацията с
посочената сметка е част от комплекта приложения към първоначалния Договор за
застрахователно посредничество (Приложение № 9) и е подписана на същата дата
като него - 28.12.2016 г. Излага се, че впоследствие данните за банковата
сметка са били променени - дори и при изключване на документа, изготвен на
27.04.2017 г. В тази връзка се поддържа, че от приложените към насрещната
искова молба и заверени за вярност с оригинала месечни отчети, издавани именно
от Н.В. е видно, че същата изрично е посочвала име на банка, IBAN ***, както
следва: месец декември 2016 г.: „Банка ДСК“ ЕАД; месец януари 2017 г.: „Банка
ДСК“ ЕАД; месец май 2017 г.: „Райфайзенбанк (България)“ АД и месец декември 2017
г.: „Райфайзенбанк (България)“ АД. В тази връзка се поддържа, че предвид факта,
че месечните отчети изхождат от Н.В., както и с оглед представянето им от нея
самата като писмени документи, следва да се приеме, че същите по същество
представляват декларации за желание съответните възнаграждения да се изплащат
по банков път при изрично зададените параметри на банка и банкова сметка, ***,
за които са издадени.
Твърди
се, че за периода на участието си в програма „Стартова субсидия от 28.12.2016г.
до 31.05.2017 г. за част от месеците Н.В. е изпълнила условията на чл. 5 от
Допълнителното споразумение, поради което в нейна полза е изплатено
допълнително възнаграждение „стартова субсидия“ в размер на 1096,63 лв. Поддържа
се, че възнагражденията за месеците май и декември 2017 г., за които по отчети
банковата сметка е в „Райфайзенбанк (България)“ АД са сумите от 297,48 лв.
(стартова субсидия за май 2017 г.), 93,12 лв. (комисиона за месец май 2017 г.)
и 24,42 лв. - на обща стойност от 415,02 лв. са били изплатени по сметката, която
ищцата по насрещния иск е посочила в отчетите. Останалите суми са били изплатени
по същия начин и със същото основание, но по предходно зададената от Н.В.
сметка в „Банка ДСК“ ЕАД.
В
жалбата се поддържа, че всички задължения на застрахователя спрямо
застрахователния агент са били изпълнени точно и добросъвестно, с оглед
оказаното от кредитора съдействие. В тази връзка се сочи, че в случай, че посочената
в месечните отчети за май и декември 2017 г. банкова сметка *** Н.В. или
упълномощено от нея лице, или ако сумите, преведени по нея, не са отишли в
нейна полза, това обстоятелство не следва да се тълкува в ущърб на длъжника,
който е заплатил съобразно предоставените му от самия кредитор данни.
Във връзка с изложените аргументити
за неоснователност на насрещната претенция
се отправя искане към въззивния съд за отмяна на решението в тази му част, а
като закономерна последица и да бъде отменено решението и в частта, с която „Д.Ж.“
ЕАД е осъдено да заплати сумата от 650,00 лв. – разноски по делото във връзка с
предвянения насрещен иск. Претендира разноски по делото.
Въззиваемата
страна – Н.П.В. е депозирала отговор на въззивната жалба в законоустановения
срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, чрез пълномощника си адв. И. М., в който оспорва жалбата
като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а първоинстанционното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В тази връзка се
излага, че не са налице визираните в жалбата пороци на решението, като съдът
при постановяването му е взел предвид всички допуснати и приети по делото
писмени документи, както и заключенията на съдебно-почерковата и съдебно-счетоводната
експертиза, които са били неоспорени от жалбоподателя. Излага се, че по делото
е било безспорно установено, че ищцата по насрещния иск не е подписала и не е
подала представената от ищеца Декларация - заявление от 27.04.2017г. за промяна
на банковата сметка на Н.П.В.. По отношение на месечните отчети, на които се
позовава въззивникът в жалбата се поддържа, че същите не са съставяни от Н.В.,
а са съставяни от „ДЗИ – Ж.“ ЕАД, поради което не би могло да се говори за
„авторство“ на същите, тъй като нито един от тях не носи подписа на Н.В.. Навеждат
се доводи, че са неоснователни и наведените твърдения в жалбата, че са налице
недвусмислени обстоятелства за овластяване на третото по делото лице - Е. Н. Ж.-Д.
от страна на Н.В. да получи изпълнението. В тази връзка се излага, че по делото
не е установено Н.В. да е уведомявала „ДЗИ - Ж.“ ЕАД, че е променила банковата
си сметка за изплащане на комисионното възнаграждение или да е упълномощила
трето лице да получава от нейно име и за нейна сметка възнаграждението по
договора.
Във
връзка с изложеното, моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение, с което
е уважен предявения насрещен иск за сумата от 415,02 лв. като правилно и
законосъобразно, а подадената от жалбоподателя въззивна жалба да бъде оставена
без уважение като неоснователна и необснована. Претендира разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с предявен главен иск от „ДЗИ - Ж.“ ЕАД срещу Н.П.В. с правно
основание чл. 79, ал. 1 ГПК за заплащане на сумата от 1096,63 лв. – представляваща
получен бонус „Стартова субсидия“ по договор за застрахователно агентство №
L-00007555 от 28.12.2016г., договор за участие в партньорска мрежа „Професионални
застрахователни консултанти“ от 28.12.2016г. и допълнително споразумение от
28.12.2016г., ведно със законна лихва от 08.11.2018г. до окончателно изплащане
на сумата.
При
условията на евентуалност е предявен иск от „ДЗИ - Ж.“ ЕАД срещу Е.Д. Ж.-Д.,
ЕГН ********** с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 297.48 лв., представляваща неоснователно получена сума, ведно със законна
лихва от 08.11.2018г. до окончателно й изплащане.
В
срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответницата Н.В. е предявила насрещен иск
срещу „ДЗИ - Ж.“ ЕАД за сумата от 415.02 лв.- незаплатено възнаграждение за
извършената от нея дейност по договора за застрахователно агентство.
Ответникът
по насрещния иск „ДЗИ - Ж.“ ЕАД оспорва същия като неоснователен и недоказан. Твърди,
че плащанията е извършвал съобразно заявеното от Н.В. и по посочената от нея
банкова сметка.
***,
първоинстанционният съд е отхвърлил предявения главен иск срещу ответницата Н.В.,
като в мотивите за това е приел, че правоотношението по сключените договори
между тях не е надлежно прекратено, още по - малко е по инициатива на
ответницата. В тази връзка е изложено, че посредством приетата по делото СГЕ,
която е неоспорена от страните се установява, че подписът върху молбата от
19.12.2017г., в която е заявено желание от страна на Н.В. за прекратяване на
договора й по взаимно съгласие не е положен от нея самата. При така приетото,
първоинстанционният съд е приел, че не е налице основание за връщане на сумите
за получената „Стартова субсидия“ от ответницата.
Поради
отхвърляне на главния иск, съдът е разгледал предявения при условията на
евентуалност иск срещу ответницата Е. Ж.-Д.. В тази връзка съдът е приел, че от
приетата СГЕ по делото се установява, че подписът върху декларацията -
заявление за промяна на банковата сметка от 27.04.2017г. не е положен от Н.В.,
както и че по делото е безспорно, че ответницата Е. Д. е титуляр на сметката в
„Р.Б.“, по която същата е получила тези суми. Предвид обстоятелството, че по
делото от страна на ответницата Д. не е установено основание да задържи
получената от нея сума в размер на 415.02 лв., същата подлежи на връщане, но с оглед
диспозитивното начало, предвид обстоятелството, че ищецът е претендирал
заплащане на сума в размер на 297.48 лв., искът е уважен за този размер.
С
обжалваното съдебно решение, съдът е уважил и предявения насрещен иск, като в
мотивите си за това е приел, че посредством ССЕ е установено, че общият размер
на дължимото възнаграждение към Н.В. е в размер на 1327.55 лв. Прието е, че липсват
данни по банковата сметка на В. в „Банка ДСК“, която същата е посочила като
сметка, по която да й бъдат превеждани сумите, или по друг начин на В. да е
изплатен остатъкът от уговореното възнаграждение в размер на 415.02 лв., а от
доказателствато по делото е установено, че тази сума е била преведена по
сметката на евентуалния ответник Д. в „Р.Б.“ ЕАД. В решението си СРС е приел,
че по делото не е установено Н.В. да е посочила тази банкова сметка, ***, нито е
установено да е налице уговорка между В. и Д. за това, поради което с
обжалваното решение е уважен изцяло предявения насрещен иск.
Настоящият
съдебен състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е подробно изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, които да променят така приетата за установена
от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата
инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени към
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само
на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на
първоинстанционното решение е обвързан от посочените в жалбата пороци.
При
извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното решение е
валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
По
отношение на неговата правилност, настоящият съдебен състав намира, че решението
е и правилно, като въззивният съд споделя напълно изложеното в него, поради
което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка с
доводите, изложени във въззивната жалбата следва да се добави следното:
Предявеният
за разглеждане иск е с правно основание чл. 79 ЗЗД.
Между
страните по делото е безспорно, че е налице валидно сключен Договор за
застрахователно агентство № L-00007555 от 28.12.2016г., по силата на който „ДЗИ
- Ж.“ ЕАД е възложил на Н.П.В. – ищец по предявения насрещен иск да посредничи
при сключването и обслужването на застрахователни договори от името на
застрахователя, както и Договор за участие в партньорска мрежа „Професионални
застрахователни консултанти“ от 28.12.2016г. и Допълнително споразумение от
28.12.2016 г., с което Н.В. е била включена в програма „Стартова субсидия“.
По
делото не е спорно, а това се установява и от събраните доказателства, а именно
месечни отчети, че Н.В. е изпълнила задълженията си съобразно договореното,
поради което на същата се дължи възнаграждение.
Не
се спори, а и този факт се установява от приетата експертиза по делото, че общият размер на дължимото възнаграждение към В.
е в размер на 1327.55 лв., в това число и субсидията за начинаещи агенти.
Посредством
заключението от приетата съдебно-счетоводна експертиза в първоинстанционното
производство е установен и размерът на изплатеното възнаграждение по посочената
в заявлението декларация от 28.12.2016г. банкова сметка *** Н.В. в „Банка ДСК“,
а именно, че е в общ размер на 912.53 лв.
Основния
спорен въпрос, пренесен и във въззивното производство е дали на същата е
изплатен остатъкът от уговореното възнаграждение в размер на 415.02 лв., както
и дали предвид обстоятелството, че по делото е установено, че тази сума е била
преведена по сметката на Е. Ж.-Д. в „Р.Б.“ ЕАД е налице изрично изразено
желание от ищцата по насрещния иск Н.В. възнаграждението да й бъде изплащано по
посочената сметка в „Р.Б.“ ЕАД, респ. дали същата е обективирала по някакъв
начин желание за промяна на банковата сметка. В този смисъл, спорно между
страните по делото е дали са налице недвусмислени обстоятелства за овластяване
на третото по делото лице - Е. Н. Ж.-Д. от страна на Н.В. да получи
изпълнението, предвид твърденията на ищцата по насрещния иск, че не е уведомявала
„ДЗИ - Ж.“ ЕАД, че е променила банковата си сметка за изплащане на комисионното
възнаграждение, както и че не е упълномощила трето лице да получава от нейно
име и за нейна сметка възнаграждението по договора.
По
така наведените твърдения и оплаквания на страните, въззивният съд, че правилно
и законосъобразно е било прието от първоинстанционния съд, че по делото липсват
данни ищцата по насрещния иск Н.В. да е посочила друга банкова сметка, ***ието,
а именно тази в „Р.Б.“ ЕАД, по която са били преведени сумите и която сметка е с
титуляр Е. Н. Ж.-Д.. В тази връзка, настоящият състав намира, че за да достигне
до този извод, СРС е взел предвид всички допуснати и приети по делото писмени
доказателства, както и заключенията на съдебно-почерковата и съдебно-счетоводната
експертизи, които не са били оспорени от жалбоподателя.
Безспорно,
посредством заключението от съдебно-почерковата експертиза по делото е установено,
че Н.В. не е подписала и не е подала представената от „ДЗИ - Ж.“ ЕАД Декларация
- заявление от 27.04.2017г. за промяна на банковата сметка на Н.П.В.. При така
установено следва извод, че след като Н.В. не е подала декларация за промяна на
банковата сметка, с която изрично да е заявила желание възнаграждението й да
бъде превеждано по сметка в „Р.Б.“ ЕАД, то възнаграждението следва да й бъде
преведено по банковата сметка в „Банка ДСК“, която същата е декларирала с предходно
подадената от нея Декларация - заявление от 28.12.2016 г.
Въззивният
съд намира за неоснователни наведените във въззивната жалба доводи за
неправилно тълкуване и прилагане от страна на първоинстанционния съд на
разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която длъжникът се освобождава, ако
добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на
недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението, като в
тази връзка жалбоподателят се позовава на представените месечни отчети относно
извършената от Н.В. работа и отчетената премия.
В
тази връзка следва да се посочи, че от представения по делото от „ДЗИ - Ж.“ ЕАД
писмени доказателства се установява, че застрахователното дружество е приело,
че застрахователният агент Н.В. е изпълнила задълженията си по Договор за
застрахователно агентство въз основа на представените по делото месечни отчети -
за м.12.2016 г., м.01.2017 г., м.05.2017 г. и м.12.2017 г. Въз основа на същите
е установено какви суми е отчела В. пред ищеца, каква част от тях е комисионно
възнаграждение и каква част - стартова субсидия. Посочените месечни отчети са
представени и от ищцата по насрещния иск, като позовавайки се на тях, същата е
обосновала извършената работа - сключени застраховки и отчетена премия, за
която й се дължат съответните суми възнаграждение и стартова субсидия и
следователно е обосновала основателността на претендираното възнаграждение.
Въззивният
съд намира, че от нито един от представените документи по делото не се
установява, че е налице упълномощаване от страна на Н.В. в полза на третото
лице - Е.Д. Ж.-Д. или в полза на друго лице да получи от нейно име
възнаграждението по сключения между нея и „ДЗИ - Ж.“ ЕАД договор за
застрахователно посредничество. Наред с това по делото липсват каквито и да е
доказателства, че от страна на Н.В. е изразено съгласие - изрично или с
конклудентни действия, „ДЗИ - Ж.“ ЕАД да е уведомено или известено да превежда
дължимите се на В. суми по договора на трето лице и по банкова сметка, ***ия от
28.12.2016 г., подадена от В., а именно банковата й сметка в „Банка ДСК“ ЕАД.
Настоящият
съдебен състав намира, че са неоснователни твърденията на въззивника, че в месечните
отчети за м. 12.2016 г., м. 01.2017 г., м. 05.2017 г. и м. 12.2017 г., Н.В. е
посочвала име на банка, кодове на банка, като за м. 12.2016 г. и за м. 01.2017 г.
е посочена банкова сметка *** „Банка ДСК“, а за м. 05.2017 г. и за м. 12.2017 г.
е посочена банкова сметка *** „Р.Б.“ ЕАД.
Видно
от посочените месечни отчети, представени с искова молба от „ДЗИ - Ж.“ ЕАД -
във всичките четири броя месечни отчети е посочена банкова сметка *** „Р.Б.“
ЕАД. Въпреки това, обаче от представените преводни нареждания по отчетите за м.
12.2016 г. и за м. 01.2017 г. за сумите от 523,14 лв. и 389,39 лв. се установява,
че същите са били преведени по банкова сметка *** Н.В. в „Банка ДСК“. В тази
връзка следва да се посочи, че посредством изслушаната и приета без оспорване съдебно-почеркова
експертиза по делото е установено категорично, че Н.В. не е подписала Декларация
- заявление от 27.04.2017 г., с която именно се декларира промяна на банковата
сметка в „Р.Б.“ ЕАД. На следващо място следва да се има предвид също така, че
по делото не е доказано, че представените отчети са съставени от Н.В. и в този
смисъл, че не са съставяни от „ДЗИ - Ж.“ ЕАД като се имат предвид специфичният
бланков формат, на който са съставени, както и обстоятелството, че нито един от
представените месечни отчети не носи подписа на Н.В.. Въззивният съд намира, че
обстоятелството, дали месечните отчети са представени с насрещната искова молба
и дали с това предоставяне е налице някакво съгласие е ирелевантно за спора,
тъй като преводът на възнаграждението по посочената сметка в „Р.Б.“ ЕАД е
извършен на 08.06.2017 г. и на 09.01.2018 г. – т.е. преди образуването на производството
по делото пред СРС.
Съгласно
предвиденото в чл. 40 от процесния Договор за застрахователно агентство №
L00007555/28.12.2016 г., неразделна част от договора са Приложения от № 1 до №
10, като видно от Приложение № 9, същото е именно Декларация - Заявление, с
която изрично се декларира от агента по коя сметка да се превежда комисионното
възнаграждение по договора. Във връзка с изложеното се налага извод, че за да
приеме застрахователят, че агентът е изразил желание по точно определена
банкова сметка ***раждение е необходимо да бъде подадена изрично Декларация -
заявление по образец, съгласно предвиденото в договора, в която да бъде
посочена банковата сметка и в този смисъл не е достатъчно банковата сметка да
бъде посочена само в месечните отчети. Както вече бе изложено, видно от представените
с исковата молба месечни отчети въпреки, че в отчетите за м. 12.2016 г. и за м.
01.2017 г. е записана банковата сметка в „Р.Б.“ ЕАД, в преводните нареждания е
записана банковата сметка в „Банка ДСК“ и следователно комисионното
възнаграждение е превеждано по посочената в Декларация - заявление от 28.12.2016г.,
а не според записаното в месечните отчети.
За
да преведе „ДЗИ - Ж.“ ЕАД комисионното възнаграждение по сметка в „Р.Б.“ ЕАД за
месеците - м. 05.2017 г. и за м. 12.2017г., дружеството се е позовало на
Декларация - заявление от 27.04.2017 г., с която се декларира промяна на
банковата сметка в „Р.Б.“ ЕАД, но която е безспорно прието, че не изхожда от Н.В..
Следователно за дружеството не е било достатъчно записването на банковата
сметка в „Р.Б.“ ЕАД в месечните отчети, каквито са твърденията във въззивната
жалба, тъй като въпреки записването в месечните отчети за м. 12.2016 г. и за м.
01.2017 г. на банковата сметка в „Р.Б.“ ЕАД възнаграждението е изплащано по
посочената от Н.В. банкова сметка *** „Банка ДСК“, съгласно отразеното в
Декларация - заявление от 28.12.2016 г. Наред с това следва да се отбележи, че
след като изрично в сключения договор за застрахователно агентство №
L00007555/28.12.2016 г., страните са приели категорично, че агентът трябва да
заяви по коя сметка да му бъде изплащано възнаграждението с подаването на
Декларация - заявление - по образец на Застрахователя /Приложение № 9 към договора/
следва извод, че Застрахователят е приел, че ще изплаща комисионното
възнаграждение по договора само по заявената по съответния уговорен между
страните ред банкова сметка - ***-Заявление, а не чрез посочване на банковата
сметка в месечните отчети или по друг начин.
Във
връзка с изложените правни изводи, въззивният съд намира, че по делото не се
доказа, че са налице недвусмислени обстоятелства за овластяване на третото по
делото лице - Е.Д. Ж.-Д. от страна на Н.В. да получи изпълнението, а именно да
получи комисионното възнаграждение по процесния Договор за застрахователно
агентство. Не се установи също така Н.В. да е уведомила изрично или по какъвто
и да е друг начин „ДЗИ - Ж.“ ЕАД, че е променила банковата си сметка за
изплащане на комисионното възнаграждение или че е упълномощила друго лице да
получава от нейно име и за нейна сметка възнаграждението по договора. Тъкмо
обратното, въззивният съд намира, че от доказателствата по делото категорично
се установява, че не са налице нови указания на кредитора, а именно за промяна
на банковата сметка, чрез посочване на нова банкова сметка ***онното
възнаграждение по договора, каквито са
твърденията във въззивната жалба. Това е така, тъй като, както вече бе изложено
от настоящия състав независимо, че във всички месечни отчети е записана банкова
сметка *** „Р.Б.“ ЕАД, първите две плащания са направени по декларираната от
агента Н.В. сметка в „Банка ДСК“. На следващо място, посочените месечните
отчети не съдържат подписа на Н.В., а наред с това съгласно предвиденото в
договора, заявяването на банкова сметка *** месечните отчети, а изрично - с
подписването на Декларация – заявление /образец № 9 приложение към Договора/.
Поради
изложеното, настоящият въззивен състав намира, че предвид установеното по
делото изпълнение на договорните задължения от страна на Н.В. по сключения Договор
за застрахователно агентство № L-00007555 от 28.12.2016г. и договор за участие
в партньорска мрежа „Професионални застрахователни консултанти“ от 28.12.2016г.,
както и допълнително споразумение от 28.12.2016г., както и че застрахователното
дружество не е установило заплащане на остатъка от дължимото й се възнаграждение
в размер на 415.02 лв., то на ищеца по насрещния иск Н.В. се дължи остатъкът от
уговореното възнаграждение в размер на 415.02 лв., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до окончателно й изплащане.
В
тази връзка, съдът намира, че предявеният насрещен иск се явява изцяло
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, в какъвто смисъл е и
обжалваното първоинстанционно решение.
Предвид
изложените правни изводи, поради съвпадането на крйните изводи на настоящата
въззивна инстанция с тези на първоинстанционния съд, въззивна жалба следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение,
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено изцяло, включително
и в частта му относно присъдените разноски по насрещния иск, в тежест на
ответника по него „ДЗИ - Ж.“ ЕАД и настоящ жалбоподател.
По
разноските във въззивното производство:
При
този изход на спора, разноски за въззивното производство се следват на въззиваемата
страна, която е заявила претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение,
съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
разноски по делото в размер на 300 лева.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 75419 от
23.04.2020 г., постановено по гр. д. № 71740/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 35 с-в, в обжалвана част, в която „ДЗИ – Ж.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** Б е осъдено да заплати на 81 Н.П.В., ЕГН ********, с адрес ***, на
основание чл. 79 ЗЗД сумата от 415.02 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение по договор за застрахователно агентство № L-00007555 от
28.12.2016г., договор за участие в партньорска мрежа „Професионални
застрахователни консултанти“ от 28.12.2016г. и допълнително споразумение от 28.12.2016г.,
ведно със законна лихва от 20.02.2019г. до окончателно изплащане на
задължението, както и в частта за присъдените разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО, в останалата част – като
необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Ж.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** Б да заплати на Н.П.В., ЕГН ********, с адрес *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
300 /триста/ лева – разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.