№ 1009
гр. Пловдив, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330206393 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № РД-04-Х-Б-72/ 07.09.2021г.,
издадено от Директора на РЗИ – Пловдив, , с което на М. Г. П., ЕГН
**********, адрес: гр. Х., обл. П., ул. „Б.“ № **, е наложено административно
наказание – Глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от
Закон за здравето /ЗЗ/ за нарушение на т. 7, раздел І от Заповед №
РД-01-646/ 29.07.2021 г. на Министъра на здравеопазването, вр.
чл. 63, ал. 4 от ЗЗ.
Жалбоподателят, чрез изложените в жалбата доводи, моли съда да отмени
процесното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира разноските по делото за адвокатски хонорар.
Редовно призован, не се явява лично и не се представлява от процесуалния си
представител в съдебно заседание.
Въззиваемата страна, РЗИ Пловдив, редовно призована, в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител – **. ************* М. Т., се
навеждат доводи за потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление, като се моли съда да остави жалбата без уважение.
Претендират се разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна с правен интерес и в
законоустановения срок за това, поради което съдът я намира за допустима.
По същество, жалбата се явява неоснователна.
С акт за установяване на административно нарушение от 22.08.2021г. е
констатирано, че на 22.08.2021 г. в 00.17 ч. от свид. ********** Ел. Н. Ал.,
********** К. Б. К. и ********** А. В. Ч., съвместно с ******* В. М. К.,
представител на сектор „СПС“ към ОД на МВР - Пловдив, била извършена
проверка в ресторант „И.“ - закрито обществено място по смисъла на т. 10 от
Заповед № РД-01-646/29.07.2021 г. на Министъра на здравеопазването,
находящ се в гр. Х., алея „М. с.“, в хода, на която било констатирано
следното:
в момента на проверката жалбоподателят М. Г. П., в качеството си на
**********, обслужвал клиент в обекта и не изпълнявал въведените с т. 7 от
Заповед № РД-01-646/29.07.2021 г. на Министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки - не е поставило защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, покриваща изцяло носа и устата.
При тези констатации свид. Е.А. съставила срещу жалбоподателя М.П. АУАН
№ 001724 за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, публ. в ДВ,
бр. 70/2004 г., изм. ДВ, бр. 44/2020 г., във връзка с т. 7 от Заповед № РД-01-
646/29.07.2021 г. на Министъра на здравеопазването, във връзка с чл. 63, ал. 4
от Закона за здравето, публ. в ДВ. бр. 70/2004 г., изм,. ДВ, бр. 44/2020 г. Към
момента на издаване на наказателното постановление Заповед № РД-01-
646/29.07.2021 г. на Министъра на здравеопазването е отменена със Заповед
N° РД-01-743/31.08.2021 г. на Министъра на здравеопазването, в която се
съдържат аналогични противоепидемични мерки, задължителни за спазване
на територията на Република България.
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който се запознал
със съдържанието му и го подписал без възражения. Получил и препис от
акта. Тези обстоятелства удостоверил с подписа си.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя били
депозирани писмени възражения срещу акта с довода,че по време на
проверката, вече бил преустановил поръчките и просто бил седнал на маса с
приятели, извън работно време.
2
Наказващият орган счел възражението за неоснователно и въз основа на
съставения АУАН, било издадено и обжалваното наказателно постановление,
с което на П. му било наложено административно наказание – глоба в размер
в размер на 300 лева за гореописаното нарушение, подведено под идентична
правна квалификация.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените по делото
писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на
разпитания в качеството на свидетел актосъставителят Е.А.. Същата в
показанията си потвърждава авторството на АУАН и направените в него
констатации. Потвърждава, че ангажираният с административнонаказателна
отговорност е обслужвал като ********** наличните в заведението към
момента на проверка – клиенти, позиционирани както в откритата част, така и
в закритата част на търговската зала. Свидетелят пояснява, че в хода на
проверката, освен процесния АУАН, били съставени и други актове на
колегите на наказаното лице, които също били без предпазна маска.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични,
последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.
От правна страна, съдът намира следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в съответствие със
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Описанието на нарушението е в достатъчна
степен пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят напълно е разбрал за
какво свое деяние е ангажирана отговорността му.
Въз основа на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав
приема за безспорно установено извършеното от М.П. административно
нарушение на разпоредбите по чл. 209а, ал. 1 от Закон за здравето /ЗЗ/ за
нарушение на т. 7, раздел І от Заповед № РД-01-646/29.07.2021 г. на
Министъра на здравеопазването, вр. чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, тъй като в процесното
време и място, в качеството си на ********** не е поставил защитна маска за
лице – за еднократна или многократна употреба, покриваща изцяло носа и
устата в закрито обществено място.
Съгласно оправомощителната разпоредба на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ при обявена
извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването
въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на
главния държавен здравен ********** за територията на страната или за
отделна област.
3
Безспорно ресторант „Л.“ представляваа закрито обществено място по
смисъла на § 1а от Допълнителните разпоредби на ЗЗ и заведение за хранене
и развлечение по смисъла на чл. 124, ал. 2 от Закона за туризма – в което се
обслужват или имат достъп гражданите, вр. т. 10 от Заповед № РД-01-
646/29.07.2021 г. на Министъра на здравеопазването. Същото не е сред
изключенията, изброени в т. 9 от горепосочената министерска заповед, както
твърди жалбоподателят, и в този смисъл за него е важала въведената в т. 7 от
същата министерска заповед противоепидемична мярка. Безспорно от
показанията на актосъставителя А. се установява, че П. обслужвал наличните
в заведението към момента на проверката – клиенти, позиционирани както в
откритата част, така и в закритата част на търговска зала.
Твърдението на жалбоподателя, че по време на проверката бил вече
преустановил поръчките и просто бил седнал на маса с приятели, извън
работно време не намери опора в събрания по делото доказателствен
материал.
Ето защо установеното нарушение е подведено под правилната
квалификация, като правилно наказващият орган е наложил административно
наказание - глоба в размер на 300 лева на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Определеното наказание е в минимален размер, предвиден от закона за това
нарушение и не подлежи на редукция от страна на съда. Същото е съобразено
със законовия минимум, тежестта на нарушението и неговата специфика.
Определено е в рамките на закона, предвидени за извършеното нарушение и
съответства на целите на чл. 12 от ЗАНН.
В настоящия случай не се установяват предпоставките за маловажност по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не разкрива по-
ниска степен на обществена опасност от типичната за този вид нарушение. В
случая лицето е нарушило въведени противоепидемични мерки, целящи да
предотвратят масово заболяване – т.е. нарушените норми защитават най-
голямото благо – живота и здравето на гражданите, още повече че в случая
става въпрос за ресторант с висок общ достъп на граждани, където се
консумират храни и напитки в непосредствена близост едни от други. Факт
е,че в заведението като цяло не са били спазени тези мерки от персонала в
процесното време, с оглед показанията на актосъставителя, че са били
съставени актове за същото нарушение и на другите колеги на
жалбоподателя. Не се установиха никакви изключителни или многобройни
4
обстоятелства, които обективно да възпрепятстват изпълнението на
задължението. Единственото смекчаващо в случая обстоятелство е това, че
нарушението е първо по ред, но това не е достатъчно, за да се квалифицира
деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност
спрямо типичните нарушения от същия вид, а и това обстоятелство е взето
предвид от наказващия орган при индивидуализиране на наказанието в
неговия предвиден минимум.
При извършената служебна проверка не се откриха съществени процесуални
нарушения, които да са основания за отмяна или изменение на атакуваното
НП.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че като правилно и законосъобразно,
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора и съобразно с чл. 63д, ал.1, вр., ал. 4 и ал. 5 от
ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, с фактическата и правна сложност на делото, както и на
основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът
намери, че следва да определи възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева. В този смисъл
следва жалбоподателят да се осъди да заплати тази сума в полза на
Регионална здравна инспекция гр. Пловдив, а искането му за присъждане на
разноски по делото за адвокатски хонорар да се отхвърли като
неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № РД-04-Х-Б-72/
07.09.2021г., издадено от Директора на РЗИ – Пловдив, с което на М. Г. П.,
ЕГН **********, адрес: гр. Х., обл. П., ул. „Б.“ № **, е наложено
5
административно наказание – Глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.
209а, ал. 1 от Закон за здравето /ЗЗ/ за нарушение на т. 7, раздел І от Заповед
№ РД-01-646/ 29.07.2021 г. на Министъра на здравеопазването, вр. чл. 63, ал.
4 от ЗЗ.
ОСЪЖДА М. Г. П., ЕГН **********, адрес: гр. Х., обл. П., ул. „Б.“ № **, да
заплати на Регионална здравна инспекция гр. Пловдив сумата от 80 лева,
представляваща разноски по делото за осъществената юрисконсултска
защита.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6