Р Е
Ш Е Н И Е № 28
гр. Силистра,
18.04.2022 г.
Административен съд – Силистра, в
открито заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ:
Павлина Георгиева-Железова
с участието на секретаря Румяна
Пенева, разгледа адм.дело № 174 по описа на съда за 2021 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е
образувано по жалба на „Дунав плод“ ООД, чрез адв. С., против Заповед №
ДК-11-СС-3 от 06.08.2021 г. на Началника на РДНСК гр. Силистра, с която е
отменено Разрешение за строеж № 30/21.07.2021 г., издадено от главния архитект
на Община-Тутракан за строеж на „Фотоволтаична електрическа централа за
собствени нужди“ (ФЕЦ-СН), подлежаща на изграждане в поземлен имот (ПИ) с
идентификатор: 69078.15.14 по Кадастралната карта и Кадастралния регистър на с.
Старо село, община Тутракан, област Силистра.
Чрез жалбата се въвеждат
оплаквания за нарушения на материалния закон – отменително основание по чл.
146, т. 4 от АПК. Счита се, че процесният строеж е шеста категория и за
издаването на отмененото разрешение за строеж, не се изисква одобряване на
инвестиционен проект. Счита се, че за процесния обект „Фотоволтаична
електрическа централа за собствени нужди с мощност до 1 кMр“, са налице изискванията, за да се приеме, че територията,
на която следва да се застрои е урбанизирана. В тази връзка категорията на строежа е шеста,поради което
спрямо този обект важи разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 14 „разрешение за
строеж се издава и без одобрен инвестиционен проект“. Счита, че в процесния
случай приложение намира регламентация в Наредба № 19 / 2012 г.за строежи в
земеделски земи без промяна на предназначението. Като основание, за да се
приеме, че подлежащата на застрояване територия е урбанизирана се позовава на чл.
8 от ЗУТ, съгласно конкретното предназначение на поземлените имоти се определя
с подробен устройствен план.
Моли се за отмяна на
отменителния акт с присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът
– Началникът на РДНСК-Силистра,чрез юрисконсулт К., оспорва жалбата като
неоснователна.Представя подробни писмени бележки. Претендира за отхвърляне на
оспорването и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
ДНСК-София, чрез юрисконсулт К. оспорва жалбата като неоснователна.
Заинтересованото
лице – Главен архитект на община Тутракан поддържа становище за основателност
на жалбата. Основното разбиране е, че приложение намира чл. 9, ал. 1 от ЗУТ,
съобразно което основното предназначение на процесния ПИ, при положение, че за
имота няма приети устройствени планове /ОУП, респ. ПУП/, се определя от
фактическото използване, което в процесния случай е за промишлени нужди –
овощна градина, в която е построена сграда.
Производството
е по реда на чл. 215, вр. чл. 156, ал. 7 от Закона за устройство
на територията.
Съдът,
след като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, приема за
установено следното:
С процесната Заповед е отменено Разрешение за строеж (PC) № 30/21.07.2021 г., издадено от
Главния архитект на Община Тутракан за строеж: „Фотоволтаична електрическа
централа за собствени нужди /ФЕЦ - СН/ с мощност 80kWp“ находящ се в поземлен
имот (ПИ) с идентификатор № 69078.15.14 по КК и КР на с. Старо село, община
Тутракан, област Силистра, местност „Под лозята“ в землището на с. Старо село,
община Тутракан.
Издателят на отмененото разрешение за строеж Главен
архитект на Общин Тутракан, е квалифицирал
процесният строеж като VI категория по чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл.
12 от Наредба №1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи. В тази връзка е
преценил, че хипотезата не изисква одобряване на инвестиционен проект, респ.
по-късното въвеждане в експлоатация на обекта /чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ/.
Контролният орган – ДНСК, обратно на приетото от издателя
на акта, е счел, че не е налице хипотезата на чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ, тъй
като застрояваната теретория не е урбанизирана, а земеделска земя, за която
няма одобрен ОУП, респ. няма одобрен и ПУП. В тази връзка категирята на строежа
е III,предполагаща
одобряване на инвестиционен проект.
Заповедта
на Началника на РДНСК е оспорена от заинтересовано лице – инвеститор, участник
в административното производство, чиито правен интерес пряко се свързва с
последиците от оспорения акт. Следователно същата е допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
По делото ням спор по фактите. Разрешението е издадено за
строеж на „Фотоволтаична електрическа централа за собствени нужди /ФЕЦ - СН/ с
мощност 80kWp, подлежащ на изграждане в
земеделска земя, към същестуваща сграда; за процесния поземлен имот, респ. за
територията, в която се намира ПИ, няма одобрен ОУП и ПУП.
Спорът
е правен и се свежда до преценка за категорията на строежа, която е обусловена
от характера на застрояваната територия – урбанизирана или не.
По
делото е приета съдебно-техническа експертиза, която определя територията като
урбанизирана, а категорията на строежа – VI.
Относно
материалната законосъобразност на оспорения акт-отменително основание по чл.
146, т. 4 от АПК:
Съществува
разлика между понятията „урбанизирана територия“/ чл. 7 от ЗУТ/ и конкретно
предназначение на поземлен имот /чл. 8 от ЗУТ/ .
Легалното
определение на „урбанизирана територия“ се извлича от чл. 7 от ЗУТ и, според
законодателя, може да бъда този вид, посочен в скобите на нормативния текст, а
именно – населени места и селищни образувания. Урбанизираната територия е
алтернатива на останалите посочени в нормативния текст територии – земеделска,
горска, защитена, нарушена територия за възстановяване, територия, заета от
води и водни обекти, територии на транспорта. В този смисъл процесната
територия, която е земеделска земя,не е урбанизирана.
По
повод на процесния спор, настоящият състав се позовава на решение на ВАС по
сходен казус, отнасящ се за имот, находящ се в същото землище на с. Старо село,
община Тутракан, развил се по повод строеж на фотоволтаично съоръжение, част от
което решение съдът помества за улеснение:
„…В образуваното пред нея
производство, комисията не е анализирала събраните данни за статута на имота.
Вместо това механично е цитирала разпоредбите на чл.
7 чл.
8, т. 1 и чл.
9 ЗУТ, както и на §
1, т. 8 ДР на ЗАТДРБ и е приела, че имотът попада в
урбанизирана територия. Същият подход е възприел и административният съд, което
е довело до погрешно тълкуване и прилагане на материалния закон. Макар да е
посочил изрично, че изцяло въприема заключението на съдебно-техническата
експертиза, на практика той цялостно я е игнорирал. По същия начин е игнорирал
и обясненията на експерта, дадени устно в съдебното заседание на 8.06.2016 г.,
че имотът няма градоустройствен статут, не попада в границите на населено
място, нито в урбанизирана територия по смисъла на закона. Картата на
възстановената собственост, в която е нанесен имотът, не съставлява
териториално-устройствен план или подробен устройствен план. Имотът съгласно
КВС представлява застроена земеделска територия, но е извън урбанизирана
територия.
Понятието "урбанизирана
територия" е вид територия, според основното предназначение, определено с
концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове.
Тази и останалите територии са изброени в чл.
7, ал. 1 ЗУТ. В същата норма е конкретизирано, че
урбанизирани територии са населените места и селищните образувания. В §
5, т. 6 ДР на ЗУТ е дадена легална дефиниция на
понятието "територия на населеното място", като селищна територия,
обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен
план, без да се включва землището. На свой ред понятието "землище" е
легално дефинирано в §
1, т. 8 от ДР на ЗАТДРБ, като съвкупност от поземлени имоти,
принадлежащи към дадено населено място. Съпоставката на двете правни понятия
установява, че урбанизираната територия е по-тясно понятие, тъй като включва
само имотите в строителните граници на населените места. Землището на свой ред
е по-широко понятие и включва, както урбанизираните, така и останалите
територии, между които и земеделските такива. Съвместното разглеждане на
разпоредбите показва, че под урбанизирани територии следва да се разбират
териториите в строителните граници на населените места или селищните
образувания. В тях не се включват земеделските имоти, които са част от
землището, но са извън територията на населеното място по смисъла на ЗУТ.
Урбанизираната територия е обективно обусловена от строителните граници и не
се влияе от предназначението на отделните поземлени имоти.
Цитираните механично от КЕВР и
административния съд разпоредби на чл.
7, 8
и 9
ЗУТ в действителност имат различен предмет - докато в чл.
7 се класифицират териториите, съобразно основното им
предназначение, то в чл.
8 и чл.
9 се класифицират поземлените имоти, основно съобразно
предназначението им. При това в чл.
8 са посочени тези от тях, които попадат в обхвата на
подробните устройствени планове, а в чл.
9 са тези, за които няма такива планове. В последния
случай предназначението на имота до влизане в сила на устройствен план, се
определя от фактическото му ползване. Наистина в случая имотът се ползва за
промишлена дейност - съгласно удостоверение от 19.08.2016 г. от ОСЗ, начинът му
на трайно ползване е машинна промишленост. Това обаче по никакъв начин не
оказва влияние върху територията, която се намира извън строителните граници на
селото и не отговаря на основното изискване, да се счита за урбанизирана
територия. Разпоредбата на чл.
24, т. 1 ЗЕВИ въвежда конкретно изискване към вида
територия, в която се намира сградата, върху която ще се изгради ФвИЦ, а не към
предвидения начин на трайно ползване на имота. След като недвижимият имот не е
урегулиран, не се намира в строителните граници на селото и не може да се счита
за имот, разположен в урбанизирана територия, то не е възможно да се приложи
правилото на чл.
24, т. 1 ЗЕВИ. Ето защо отказът на лицензианта да
издаде становище за условията и начина на присъединяване на обекта за
производство на електрическа енергия е законосъобразен и жалбата срещу него е
била неоснователна. Решението на КЕВР да задължи "Е.-П. М." АД да
издаде такова становище е незаконосъобразно и е подлежало на отмяна. Като го е
приел за законосъобразно, административният съд е постановил неправилно
решение, поради неправилно тълкуване на материалния закон и необсъждане на събраните
по делото доказателства в тяхната цялост и взаимна връзка.“ - Решение № 2957 от
8.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5756/2017 г., IV о., докладчик съдията Аделина
Ковачева.
Относно
заключението на приетата по делото експертиза – съдът възприема възраженията на
процесуалния представител на ответника, че в процесния случай няма развила се
административна процедура за околовръстен полигон ,който да е основание за
включване на имота в урбанизирана територия. А фактическото използване на ПИ за
цели, различни от типичните за земеделска земя, само по себе си не е
равнозначно на урбанизиране.
Проверка
за отменителни основания по чл. 146, т. 1-3 от АПК:
Обжалваната
заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган,в условията
на надлежно делегиране – началник на РДНСК – Силистра, който е оправомощен от
Началника на ДНСК съгласно приложените по делото Заповеди № РД-13-171 от
13.06.2019, Заповед № РД-13-055 от 25.03.2021 г., Заповед № РД-13-178 от
27.07.2021, Заповед № РД-13-148 от 02.07.2021 г. /л. 68 – л. 77 / на Началника
на ДНСК.
Изпълнени
са изискванията за писмена форма и съдържание на заповедта, в която са посочени
фактическите и правните основания за издаването й в достатъчна степен,
позволяваща упражняването на контрол за материална законосъобразност.
Цитираните факти и обстоятелства в оспорената заповед, ведно със съдържащите се
в преписката документи, обезпечават възможността на адресата да възприеме
адекватно съдържанието на властническото волеизявление и да защити правата си.
Не
се твърдят и не се констатират допуснати в административното производство
съществени процесуални нарушения. Извършена е проверка по чл. 156, ал. 2 от ЗУТ, обективирана в протокол, отговарящ
на изискванията по чл. 156, ал. 4 от ЗУТ.
В обобщение,съдът, въз основа на изложените по-горе съображения,
намира, че оспорването е неоснователно и следва да се отхвърли, тъй като процесният
строеж от III категория,
предполага издаване на разрешение за строеж въз основа и на инвестиционен
проект, какъвто по преписката не е представен и не е изискван. В този смисъл
отменителната заповед на Началника на РДНСК се явява правилна и законосъобразна,
поради което същата следва да остане в сила.
При
този изход на делото в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира
длъжностното лице, издало акт – ДНСК следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
По
гореизложените съображения и на основание чл. 172 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Дунав плод“ ООД, ЕИК: ********* с адрес на управление: гр. Тутракан, област Силистра,
ул. “Силистра“ № 4, вх. „Б“, ет. № 4, ап. № 12, чрез адв. С., против Заповед №
ДК-11-СС-3 от 06.08.2021 г. на Началника на РДНСК гр. Силистра, с която е
отменено Разрешение за строеж № 30/21.07.2021 г., издадено от главния архитект
на Община-Тутракан за строеж на „Фотоволтаична електрическа централа за
собствени нужди“ (ФЕЦ-СН), подлежаща на изграждане в поземлен имот (ПИ) с
идентификатор: 69078.15.14 по Кадастралната карта и Кадастралния регистър на с.
Старо село, община Тутракан, област Силистра.
ОСЪЖДА
„Дунав плод“ ООД, ЕИК: ********* с адрес на управление: гр. Тутракан, област
Силистра, ул. “Силистра“ № 4, вх. „Б“, ет. № 4, ап. № 12 ДА ЗАПЛАТИ на ДНСК
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/
лева.
ОТХВЪРЛЯ
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.
По
делото като заинтересовано лице участва Главен архитект на община Тутракан.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния Административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: