№55
гр. Силистра, 08.02.2019г.
ОКРЪЖЕН
СЪД - СИЛИСТРА, Гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ:
Виолета А.
Кремена Краева
като
разгледа докладваното от съдия Неделчев в. ч. търг. д. № 8 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Подадена
е въззивна частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД,
срещу Разпореждане № 2587 от 26.10.2018г., постановено по ч. гр. д. № 1444/2018г.
по описа на Районен съд - Силистра, с което частично е отхвърлено заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу Ю.П.Л. ЕГН, за
сумата 747.23 лв. /седемстотин четиридесет и седем лева и двадесет и три
стотинки/, представляваща задължение за плащане на такси и комисионни за
допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № 2886794 от 28.03.2017г.,
сключен между длъжника и „Провидент Файненшъл България“ ООД.
Подаденото
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, е
отхвърлено в тази част, тъй като районният съд е приел, че е налице нищожност
на клаузата за заплащане на посочената неустойка, като неравноправна съгласно
чл. 143 от ЗЗП.
Частният
жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е правопреграждащо по –
нататъшното развитие на производството, тъй като съдът е превишил своите
правомощия по преценка, като е обсъдил обстоятелство по същество, което следва
да бъде доказано в едно бъдещо исково производство. Навежда довод, че за
заповедния съд не съществува възможност служебно да констатира наличието на
неравноправна клауза, тъй като заповедното производство не е със състезателен
характер и посочва съдебна практика в подкрепа на становището си.
Твърди,
че претендираните такси и комисионни в процесния договор не са нищожни, тъй
като кредитополучателят бил наясно с тези клаузи и с подписа си удостоверил
своето съгласие с тях. Жалбоподателят намира, че е налице облигационна връзка
чиито параметри са свободно договорени между страните поради, което правните
последици от поето и неизпълнено договорно задължение следва да се изтърпят от
неизправната страна в случая – длъжника.
При
тези съображения моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и да бъде
издадена заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.
Като
взе предвид становището на жалбоподателя и материалите по делото, настоящият
състав приема за установено следното:
Жалбата
е редовна и допустима като подадена в срок, от легитимирано лице и срещу акт,
подлежащ на обжалване, като е заплатена дължимата държавна такса. Разгледана по
същество, частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „Агенция за контрол на
просрочените задължения“ ООД, от 23.10.2018г. срещу Ю.П.Л., за присъждане на следните
парични вземания: сумата от 811.12лв. /осемстотин и единадесет лева и
дванадесет стотинки/ главница по договор за потребителски кредит № 2886794 от 28.03.2017г.,
сключен между длъжника и „Провидент Файненшъл България“ ООД, такси и комисионни
за допълнителни услуги в размер на 747.23 лв. /седемстотин четиридесет и седем
лева и двадесет и три стотинки/, мораторна лихва за периода от 25.05.2018г. до 17.10.2018г.
за сумата от 259.97 лв. /двеста петдесет и девет лева и деветдесет и седем
стотинки/, договорна лихва за периода от 06.04.2017г. до 24.05.2018г. в размер
на 136.37 лв. /сто тридесет и шест лева и тридесет и седем стотинки/, законна
лихва върху главницата от 23.10.2018г. до окончателното й изплащане и разноски
по делото в размер на 35.3 лв. за държавна такса и 200 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
От
фактическите твърдения, изложени от „Агенция за контрол на просрочените
задължения“ ООД, в подаденото заявление, се установява, че претендираните
вземания произтичат от сключен договор за потребителски кредит, който по своята
правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9, ал. 1 ЗПК, както правилно е приел заповедният съд. Следователно
длъжникът се ползва от регламентацията на потребителската закрила, уредена в
Закона за защита на потребителите – арг. чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП.
Съгласно т. 9 от § 13а от ДР на ЗЗП, са транспонирани разпоредбите на Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
а разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, прогласява неравноправните клаузи за
нищожни, като така изпълнява и изискването на чл. 6, пар. 1 от Директива
93/13/ЕИО те да не обвързват потребителя.
Видно
от подаденото заявление в раздел „Допълнителни изявления и допълнителна
информация“, заявителят посочва за дължими такси и комисионни за допълнителни
услуги в размер на 818.26 лв. /осемстотин и осемнадесет лева и двадесет и шест
стотинки/, а главницата по договора за потребителски кредит е в размер на
1059.28 лв. /хиляда петдесет и два лева и двадесет и осем стотинки/. Настоящият
съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд относно това, че
размерът на претендираната такса, равняващ се на приблизително 90% от размера
на главницата, е необосновано висок, поради което клаузата, от която произтича
това задължение се явява неравноправна, съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП, препращайки
и към мотивите на първоинстанционния акт на основание чл. 272 от ГПК, вр. чл. 278, ал. 4 от ГПК и чл. 279 от ГПК.
В
съдебната практика безпротиворечиво се приема, че за нищожността съдът следи
служебно и без да е бил сезиран с възражение от страната, която се позовава на
нищожността. Задължението на заповедния съд да извърши служебна проверка за
наличието на неравноправни клаузи, от които се извежда предявеното със
заявлението вземане се обосновава с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК,
съгласно която заповед за изпълнение не се издава, а депозираното заявление се
отхвърля в случаите, когато искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави. Неравноправните клаузи се намират в пряко противоречие с императивните
норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.
Съгласно
чл. 633 от ГПК и чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз
/ДФЕС/ решенията на Съда на ЕС имат задължителен характер относно тълкуването
на нормите на общностното право. С Решение на Съда от 14.06.2012г. по дело
C-618/10 е дадено задължително тълкуване на реципираната в националното ни
законодателство Директива 93/13/ЕИО, според което същата не допуска правна
уредба на държава – членка, която не дава възможност на съда, в който и да е
етап на производството, макар да е установил всички необходими за това правни и
фактически обстоятелства, да преценява служебно неравноправния характер на
клауза в договор, ако потребителят не е подал възражение – в този смисъл са и
решенията по дела С-473/00, С-137/08 и С-415/11. Следователно, следва да се
приеме, че съдът, разглеждащ заповедното производство, е длъжен и без да е
налице възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника - потребител да извърши
служебно проверка за това дали предявеното със заявлението вземане не произтича
от неравноправна клауза и ако такава клауза бъде констатирана следва да
отхвърли заявлението. В този случай заявителят има възможност да претендира
вземането си в хода на общото исково производство, което гарантира
състезателност и равнопоставеност на двете страни.
При
тези правни съображения обжалваното разпореждане се явява правилно и
законосъобразно, следователно следва да бъде потвърдено.
Воден
от горното, Окръжен съд – Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 2587 от 26.10.2018г., постановено по ч. гр. д. № 1444/2018г. по
описа на Районен съд - Силистра.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.