Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 15.10.2021
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Е състав, в публично заседание на първи
октомври, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
Мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Яна
Владимирова в.гр.дело № 13187 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 184875 от 26.08.2020
г. по гр.д.№ 2214/2018г. по описа на Софийския районен съд, I Г.О., 39 състав, ответникът „П.Н." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, е осъден да заплати на Ю. Ю.Й., ЕГН **********, с адрес: ***,
по предявения иск с правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата от
4 900 лв., частичен иск от сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 10.01.2018 г., до окончателното плащане
на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
засягане на физическото и психическото здраве, честта, достойнството и доброто
име на ищцата, причинени от публикуваната на 16.10.2017 г. статия в www.pik.bg със заглавие „Бомба в ПИК и „РЕТРО“! Ю. смени Р.П.с
младок (СНИМКА)“ с твърдения, че „още от 2015 г. не крие близостта си“ с
„младок/млад атлетичен мъж“, „сменил Р.П.в живота ѝ“. Осъден е ответникът
да заплати на ищцата направените съдебни разноски.
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „П.Н.“
ЕООД, чрез процесуалния представител адв. А.С., като се твърди, че обжалваното
решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Счита, че не е доказано,
че ищцата е претърпяла вреди именно от тази публикация на ответника. Не ставало
ясно кои изрази са нанесли на ищцата емоционални и психически страдания, тъй
като свидетелите по делото не успели да изяснят това. Не се доказало
затруднение в работата вследствие нанесените обиди. Позовава се на практика на
ВКС, съгласно която гласни доказателствени средства при установяване на
причинна връзка при влошаване на здравословното състояние не могат да се
кредитират, тъй като са необходими специални знания на вещо лице – лекар, като
ищцата не била поискала назначаване на такова. Видно било, че процесната статия
съдържа снимки на семейството – тази на президента Р.П., на ищцата Ю. Й. и на
тяхното починало дете,Ф. П., като описва събития от живота на семейството,
поради което неправилен бил изводът, че медията цели, чрез публикуването на
снимка на починалото дете, да внуши и да я свърже със заглавието на
публикацията, още по-малко, че това се прави умишлено. Следвало да се отчете,
че ищцата била публична личност и „първа дама“ на страната в периода 2012 –
2017 г., като това предполагало, че се била съгласила с едно по-интензивно и
по-остро публично обсъждане на личността и поведението ѝ. От друга страна
следвало да се съобрази и обстоятелството, че ставало дума за електронна, а не
за печатна медия, което позволява на ответника да коригира публикацията, дори
да я премахне, ако това било поискано, но в случая ищцата не била отправила
такова искане. С оглед тези съображения се претендира отмяна на
първоинстанционното решение изцяло, евентуално се иска да се редуцира
присъденото обезщетение, като в този смисъл въззивникът се позовава на чл. 52 ЗЗД и приетото в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС.
В законоустановения
двуседмичен срок е постъпил отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 ГПК
от ищцата Ю. П.а, чрез процесуалния ѝ представител адв. А.И., в който се излагат съображения
за правилност на първоинстанционното решение. Сочи се, че твърденията на ищцата
за преживяната от нея травма от процесната публикация са доказани по делото,
включително с показанията на св. Н., психотерапевт, с която ищцата е започнала
консултации след загубата на сина си. Сочи се още, че тезата на ответника, че
медията нямала за цел да свърже снимката на ищцата с починалото ѝ дете
със заглавието „смени с младок“ не кореспондирала с установените от разпита на
доведения от „П.Н.“ ЕООД свидетел Ч.Н.факти. Същият изрично отбелязал, че не е
направено уточнение в текста под снимката, въпреки че такова принципно се прави
при нужда да се изясни кои лица са на определена снимка. С оглед признанието на
св. Н., че процесната публикация е „жълта новина“, целяща да предизвика интереса
на читателите, било очевидно какво е преднамерено целеното внушение. Във връзка
с изложеното във въззивната жалба съображение, че ищцата могла да поиска да се
премахне публикацията, но не го била направила, въззиваемата страна сочи, че
въпреки че упражнява правата си по законоустановения ред и въпреки че е
предявен иск, уважен от първоинстанционния съд, процесната публикация все още
не била премахната от сайта на въззивника – в тази връзка въззиваемата страна с
отговора на въззивната жалба представя писмено доказателство –извлечение от
процесния сайт, от което е видно, че процесната статия все още може фигурира на
сайта на въззивника към датата 6.11.2020 г., което извлечение е прието от въззивния
съд като доказателство по делото в откритото съдебно заседание, проведено на
1.10.2021 г. на основание чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК. Въззиваемата страна твърди,
че не е публична личност и не се е съгласявала на никакво публично обсъждане на
личността ѝ, напротив – имала последователно проведена позиция да не
участва в обществено-политическия живот на страната в качеството на т.нар.
„първа дама“ и да запази личния си живот, както и този на децата си, далеч от
публичност. Иска от съда да потвърди изцяло обжалваното решение, както и да
присъди направените във въззивното производство разноски.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 45, във вр. с чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материалноправни норми.
По същество, настоящият въззивен състав намира, че
решението на СРС е правилно и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите
на първоинстанционния съд. По твърденията и доводите във въззивната жалба,
въззивният съд намира следното:
Делото е образувано по повод
искова молба, в която се твърди, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди в
следствие на публикация в интернет сайта на ответника, със заглавие „Бомба в
ПИК и „РЕТРО“! Ю. смени Р.П.с младок (СНИМКА)“, в която била публикувана снимка
на ищцата с починалия ѝ синФ. П., като внушението, което се създавало
било, че именно синът ѝ е „младокът“, „младият атлетичен мъж“, с когото
„още от 2015 г.“ ищцата „не криела близостта си“ и който „сменил Р.П.в живота
ѝ“. Сочи се, че въпросният мъж е онагледен с детето на ищцата –Ф. П.,
починал през същата 2015 г. Ищцата твърди, че от публикуваната статия търпи
значителни вреди – статията засяга интимна и съкровена сфера от личния ѝ
живот, ищцата е майка, която страда по загубата на своя син, поради което
публикуването на статията е причинила трайно и задълбочаващо се психическо
страдание за неопределен период от време, което не отминавало. Сочи се, че
тежестта на увреждането, до което е довело статията, е чудовищна, предвид
възприетите норми за етика и морал – че ищцата е представена като намираща се в
интимни отношение със своето починало дете. Счита, че е нарушено правото
ѝ на личен и семеен живот. Публикуването на статията било извън всякакви
минимални стандарти за журналистическа етика и морал. От значение било и обстоятелството,
че информационният портал на ответника, по информация от агенция Gremius,
е един от най-посещаваните сайтове в България, като в този смисъл е представено
писмено доказателство – извадка от данни на Gremius относно брой читатели на
„ПИК“, публикувани в сайта на ответното дружество. Като излага подробни
съображения за причиненото непозволено увреждане и размера на претендираното
обезщетение, ищцата иска от съда да ѝ присъди обезщетение в размер от 4
900 лв., представляващо част от обезщетение за неимуществени вреди в общ размер
от 30 000 лв.
Ответникът оспорва иска, счита
го за неоснователен. Твърди, че не е вярно, че посочените по-горе изрази целят
внушение, че ищцата има връзка с детето от снимката. Сочи, че процесната
публикация съдържала снимки на хора от семейството и описва събития от живота
им, поради което посочените изрази не съдържали сочените в исковата молба
твърдения и не правели внушения в този смисъл, поради което не могли да бъдат
оценявани като клеветнически и обидни.
Съгласно чл. 49 ЗЗД този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа. Публикувалият
журналистическа статия носи отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител на друго
лице на работата по съставяне на печатни материали, за вредите, причинени при
изпълнението на тази работа. Необходимо е също така да се докаже, че
натовареният с тази работа чрез противоправно деяние е увредил ищцата, като ѝ
е причинил неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на лицето.
Както е посочено и в
първоинстанционното решение, в случая твърденията от статията се явяват
позорящи и увреждащи, тъй като се изнася невярна информация относно личния
живот на ищцата, която засяга нейната чест, добро име и морал, а от друга
страна се създава внушението, че мъжът, с когото ищцата има интимни отношения,
е нейният син, починал през 2015 г. Налице са и причинени вреди (описаното от
ищцата чувство на унижение, безсилие, болка, напомняне за смъртта на сина
ѝ), които са надлежно установени със свидетелски показания –
доказателствено средство, което е годно да установи твърденията на ищцата,
противно на соченото във въззивната жалба в обратния смисъл.
Съгласно разпоредбите на чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал.
2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на РБ, както и съгласно чл. 10, § 2 от ЕКЗПЧОС,
свободата на словото не е абсолютна. Тя се разпростира до предели,
преминаването на които засяга други конституционно защитени ценности каквито са
личното достойнство, репутацията и неприкосновеността на личната сфера на
гражданите. В случаите, при които чрез произведение са разпространени обидни и
клеветнически твърдения или други данни с негативен подтекст, издателят на
печатното произведение носи отговорност за причинените вреди на основание чл.
49 ЗЗД, тъй като е възложител на работата на лицата, определящи характера и
съдържанието на публикуваните материали (в този смисъл Решение № 264 от
21.10.2013 г. по гр. д. № 2161/2013 г. на ВКС, III г. о.).
При произнасяне относно отговорността на журналист,
съответно на редакция на електронна медия, съдът следва да направи преценка и
да съобрази предмета на спора в светлината на чл. 8 от ЕКЗПЧОС, според който
всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище
и тайната на неговата кореспонденция и съответно на чл.10 от ЕКЗПЧОС, който
закрепя правото на всеки да има свобода на изразяване. ЕСПЧ е имал повод да се
произнесе по общото приложение на тези две разпоредби на Конвенцията, като е
счел, че държавата има позитивно задължение да зачита личния живот като го
закриля от натрапчивите действия на трети лица, включително от репортери, като
преценка следва да се прави при всеки конкретен случай с оглед баланса между
чл. 8 и чл. 10 от ЕКПЧ (White v.
Sweden 2006). Насоки са дадени от съда в решението Von Hannover (2)
срещу Германия, като следва да се съобрази дали публикацията има принос за
дебат в обществен интерес, ролята и функцията на лицето, за какво е репортажът,
последиците от публикацията. Съдът е намерил, че публикуването на снимки и
статии единствено с цел да се задоволи любопитството на определена група не
изпълва критерия за обществен интерес. В конкретния казус процесната статия не
е в състояние да предизвика какъвто и да е конструктивен обществен дебат, целта
ѝ е единствено да привлече вниманието върху конкретни лица, чийто личен
живот е обект на засилен обществен интерес, без обаче този интерес да се корени
в значими за обществото теми или да е по повод изпълнявани от ищцата публични
функции. Впрочем ищцата не е заемала длъжност, която да представлява обществен
интерес – твърдението на ответника, че същата била „първа дама“ за периода 2013
– 2017 г. е свързано с определено фактическо състояние, а именно, че ищцата е
била омъжена за президента на Република България Р.П., но това обстоятелство не
оправдава значителното засягане на личния и семейния живот на ищцата от
ответника с публикуването на процесната статия, която няма за предмет никакви
обществено значими събития, които да представляват интерес за обществото. Напротив,
както св. Ч. Н., дългогодишен служител на ответното дружество, сам сочи, в
случая става въпрос за т.нар. „жълти новини“, които нямат никаква стойност за
информиране на обществото относно значими теми.
Твърденията във въззивната жалба, че ответното дружество
не целяло внушенията, които му приписва ищцата, са неоснователни. Първоинстанционният
съд е изследвал задълбочено този въпрос, като въззивният съд споделя мотивите
му напълно. С оглед задължението си да обсъди доводите и възраженията на
въззивника, настоящият състав сочи и следното: на първо място следва да се
отчете фактът, че в случая публикацията представя по такъв начин фактите, че се
създава впечатление, че на публикуваната снимка, на която се вижда ищцата с
млад мъж, е изобразен именно нейният интимен партньор, обозначен като „младок“
в заглавието към статията и като „млад атлетичен мъж“ в текста. Св. Ч.Н.в тази
връзка сочи в показанията си, че „не е правено уточнение към снимките, това са
просто снимки“ и че се „слагат текстове под снимките, когато трябва да се
изясни“. В конкретния случай нямало текст под снимката, защото било ясно „кой
кой е“. Въззивният съд намира, че липсата на поставен уточнителен текст за това
кои лица се намират на процесната снимка, както и фактът, че същата е поместена
непосредствено след текста, касаещ предполагаемата интимна връзка на ищцата с
„младок“, а не е позиционирана при тази част от текста, в която се коментира
смъртта на сина на ищцата –Ф., води до несъмнения извод, че е налице
целенасочено внушение, че младият мъж на снимката е именно интимният партньор
на ищцата, въпросният „младок“ от заглавието. В този смисъл и в самото заглавие
(„Бомба в ПИК и „РЕТРО“! Ю. смени Р.П.с младок (СНИМКА) е обозначено, че
статията съдържа снимка, като няма съмнение, че внушението, което се цели още
със заглавието е, че снимката е на предполагаемия интимен партньор на ищцата,
въпросния „младок“.
В конкретния
случай степента на засягане на оценката на обществото спрямо ищцата е висока,
тъй като сайтът на ответното дружество е един от най-посещаваните за страната,
видно от представеното извлечение с графика за периода м.05.2016 г. Освен че
публикуваните в статията твърдения са стигнали до неограничен брой субекти,
налице е значително засягане на психичното и душевното състояние на ищцата,
което е специфично за конкретния случай. Това е така, тъй като тя самата е
възприела статията като обективираща твърдение, че се намира в интимни
отношения с починалото си дете, което несъмнено и закономерно е довело до
значителни психически и морални страдания за ищцата, както и до напомняне за
смъртта на сина ѝ.
При съблюдаване на добрите журналистически практики
нанасянето на тази вреда би било избегнато. В този смисъл личният живот на
неправомерно засегнато от публикацията лице взима превес над недобросъвестното
поведение на новинарския сайт. ЕСПЧ нееднократно е застъпвал тезата, че
журналистите трябва да представят надеждна и прецизна информация съобразно
журналистическата етика (Fressoz and Roire v. France),
като от значение са и начинът на публикуване на статията и на снимките. В
конкретния случай се използва провокативно заглавие, за да се насочи читателят
именно към публикуваните снимки. При преценка на общественото въздействие
следва да се прецени тиражът на статията, съответно на броя лица, до които е
достигнала, както беше отбелязано и по-горе.
По справедливия размер на обезщетението
първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, които настоящият състав
споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Допълнително следва да се
отбележи следното: доказано е по делото, че информационният портал на ответното
дружество е посещаван от голям брой посетители всекидневно, т.е. позорящата
информация е стигнала до неопределен брой субекти. Следва да се вземе предвид и
установеният надлежно във въззивното производство факт, че процесната статия
все още е достъпна на сайта на ответника, т.е. поведението, свързано с
необосновано нарушаване на правото на ищцата на личен и семеен живот и личната
ѝ неприкосновеност, не е преустановено, а продължава и към момента, с
оглед на което тя продължава да търпи вреди, като това обстоятелство води до
извод за определяне на по-голям размер на обезщетението. Взема се предвид
обстоятелството, че освен че позорната информация е от естество да формира
негативна оценка за личността на ищцата у читателите, тя формира силни
негативни преживявания и у самата ищца, не само заради опозоряване на доброто
ѝ име сред обществото, а и поради внушението, което статията създава у
нея – че има или е имала интимни отношения със собственото си починало дете,
както и напомнянето за смъртта на сина ѝ. С оглед изложеното и при
съобразяване с приетото в Постановление № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС,
настоящият състав намира, че искът е основателен в пълния предявен в настоящето
производство размер от 4 900 лв.
Горницата до пълния размер от 30 000 лв. не е
предмет на делото, а би могла да бъде предмет на последващ процес, поради което
съдът не следва да излага съображения за основателност на иска за горницата от
4 900 г. до пълния размер от 30 000 лв., още повече, че съгласно т. 2
от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на
ВКС, при уважаване на частичния иск обективните предели на силата на пресъдено
нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством
правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението
произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до
признатия размер на спорното субективно материално право.
При този изход на спора
разноски се дължат на въззиваемата страна. В проведеното на 1.10.2021 г.
открито съдебно заседание процесуалният представител представи списък по чл. 80 ГПК, от който е видно, че страната е направила разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер от 580 лв. за въззивната инстанция. Представени
са и фактура, както и разписка за платената сума, поради което искането за
присъждането на сумата е основателно.
Предвид изложените
съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 184875 от 26.08.2020 г. по гр.д.№
2214/2018г. по описа на Софийския районен съд, I Г.О., 39 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „П.Н." ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, гр. София, бул."********да
заплати на Ю. Ю.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 580 лева – съдебни
разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.