№ 82
гр. Плевен, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20224430200038 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 700/10.12.2021г. на ДИРЕКТОР
на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - ЛОВЕЧ, на Р. П. Б. ЕГН:
********** е наложено административно наказание на основание чл.263 ал.1
т.2 от Закона за горите във връзка с чл.12 ал.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г.
за контрола и опазването на горските територии - глоба в размер на 200
/двеста/ лева.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Посочва, че действително е управлявал конска каруца по общински земен
път, свързващ селата *** и ***, но изразява несъгласие с преценката, че е
извършил нарушение по чл.148 ЗГ. Моли за отмяна на НП като
незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
За ответната страна – РДГ - ЛОВЕЧ – редовно призована, не се
явява представител. Депозирано е становище по съществото на правния спор,
в което се изтъква, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати нарушения на процесуалните правила; счита, че издаденото
НП е законосъобразно и правилно и отправя искане същото да бъде
потвърдено.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени
1
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено
следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
700/11.11.2021г. по регистъра на РДГ – ЛОВЕЧ, от страна на М. ХР. ИВ. –
горски стражар при ТП на ДГС - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля СТ.
Н. Ц. и нарушителя – Р. П. Б.. Съставен е за това, че на 02.11.2021 г., с. ***,
община ДОЛНИ ДЪБНИК, по земен път, намиращ се до отдел 178, подотдел
„з2“, земеделска територия, общинска собственост, движи се като управлява
конска каруца, без да притежава разрешително за достъп – нарушение по
чл.148 ал.1 ЗГ. При съставяне на АУАН, нарушителят не е направил
възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган възприел отчасти
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. Вместо
положението, че нарушителят е управлявал конската каруца по земен път,
находящ се до споменатия отдел, административнонаказващия орган
преценил, че придвижването е било по земен път, находящ се в споменатия
отдел. Наред с това, преценил, че нарушението е по чл.263 ал.1 т.2 от Закона
за горите във връзка с чл.12 ал.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола
и опазването на горските територии, вместо – по чл.148 ал.1 ЗГ. На тази
основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Р. П. Б.
ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание
чл.263 ал.1 т.2 от Закона за горите във връзка с чл.12 ал.1 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии - глоба в размер
на 200 /двеста/ лева.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.10 от делото/. В хода на
административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Както вече беше отбелязано, административнонаказващия орган е
предприел промени както в установената от страна на актосъставителя
фактическа обстановка, така и в приетата от негова страна, правна
квалификация на нарушението. Добре известно е от правната теория и
практиката по приложение на ЗАНН, че е допустимо
административнонаказващия орган да извърши прецизиране както в едната,
така и в другата насока. В настоящия случай обаче, извършените от
наказващия орган промени не само нямат характера на прецизиране, а дори
напротив.
От една страна, самоочевидно е положението, че твърдението, че
определено ППС се придвижва в горски масив и твърдението, че определено
ППС се придвижва до горски масив, са напълно противоположни от
фактическа страна. Поставя се въпроса кое от двете е вярното и въз основа на
2
кое от тях се гради административната „обвинителна“ теза.
От друга страна, съобразно чл.148 ал.1 ЗГ, „Товарни превозни
средства и пътни превозни средства с животинска тяга могат да се
движат в горските територии и по горските пътища само във връзка с
изпълнение на горскостопански, селскостопански и ловностопански
дейности.“, а според чл.263 ал.1 т.2 ЗГ „ Наказват се с глоба от 200 до 2000
лв., ако деянието не съставлява престъпление, физически лица, които
извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: ползване на
горските пътища в нарушение на наредбата по чл. 148, ал. 11;“ и чл.12 ал.1
от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии „По време на извършване на дейности в горските територии
лицата са длъжни да носят със себе си оригинали или копия от издаденото
позволително, разрешително, технологичен план и други писмени документи,
доказващи законността на извършваната дейност.“. Видно е, че липсва
съответствие между отразените като нарушени разпоредби в АУАН и в
обжалваното НП, което поставя въпроса за какво нарушение всъщност е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дееца. Прави
впечатление обаче и будещото недоумение привързване на разпоредбата на
чл.263 ал.1 т.2 ЗГ с тази на чл.12 ал.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г.,
доколкото ползването на горски пътища в нарушение на Наредба № 1 от
30.01.2012 г., от една страна и задължението за носене на документи,
удостоверяващи законността на извършвана дейност в горска територия – от
друга, нямат никакво отношение помежду си, т.е. още един път се поставя
въпроса – за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дееца.
Ето защо Съдът приема, че в резултат на извършеното от страна
на административнонаказващия орган „прецизиране“, нарушителят е
препятстван да узнае за какво нарушение и въз основа на кои фактически
положения е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Правото му на защита се явява ограничено, а допуснатите от страна на
административнонаказващия орган нарушения на процесуалните правила са
съществени, което обуславя незаконосъобразността на издаденото
Наказателно постановление.
Предвид така изложеното, обжалваното НП подлежи на отмяна,
без да бъде разглеждан по същество правния спор. За пълнота на настоящия
съдебен акт обаче нека бъде отбелязано, че същото се явява и неправилно. В
тази връзка Съдът съобрази, че показанията на свидетелите М. ХР. ИВ. и СТ.
Н. Ц. са подробни, последователни и логични, поради което следва да бъдат
кредитирани. От тях се установява по убедителен начин, че при изпълнение
на служебните им задължения на 02.11.2021г. са забелязали конска каруца,
управлявана от Р. П. Б. - по земен път, който непосредствено граничи с горски
масив - отдел 178, подотдел „з2“. И двамата свидетели са категорични, че
посоченото превозно средство не е било управлявано в масива, а по земния
път, преминаващ отстрани; посочват, че Б., заедно с друго лице, пътуващо в
3
каруцата, впоследствие са извършвали сеч с бензиномоторен трион, както и
че са побегнали, когато са забелязали двамата служители на ДГС-ПЛЕВЕН,
но последните успели да ги настигнат и им съставили различни Актове за
установяване на административни нарушения по ЗГ, един от които е
послужил за издаване на обжалваното НП. Следователно, правилно в
процесния АУАН, актосъставителят е отбелязал, че Р.Б. е управлявал
процесната каруца по земен път, находящ се до отдел 178, подотдел „з2“, а не
както е отбелязано в Наказателното постановление – в отдел 178, подотдел
„з2“. По-нататък, следва да бъде отбелязано, че съобразно §1 т.15 от ДР на ЗГ,
„"Горски пътища" са временни или трайни съоръжения, необходими за
стопанисване, опазване и защита на горските територии, добив на
дървесина и недървесни горски продукти, стопанисване и ползване на
дивеча.“. Тук е мястото да бъде подчертано, че от страна на
административнонаказващия не са представени никакви доказателства в
подкрепа на това, че посочения в АУАН/НП земен път, представлява именно
такова съоръжение по смисъла на цитираната легална дефиниция, а
същевременно, качеството на процесния земен път като „горски път“ нито
може да се предполага, нито – следва от обстоятелствата на случая, изложени
в АУН/НП и установени в хода на съдебното следствие, още повече, че
същият път преминава отстрани на горския масив, а не през него. Следва да
бъде отбелязано и това, че съобразно чл. 23 ал.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012
г., „Горските пътища са отворени за обществено ползване и движението по
тях се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове с изключение на случаите, предвидени в ЗГ, Закона за лова и опазване
на дивеча и правилника за прилагането му.“. Административнонаказващият
орган не само не е ангажирал каквито и да било доказателства за това, че
процесния път е „горски“ в обсъждания законов смисъл, но не е представил и
никакви доказателства за изключение по ЗГ, ограничаващо придвижването по
същия път, на плоскостта на чл.23 ал.1 от Наредбата. Следва обаче да бъде
подчертан и още един аспект на нередовността на правната конструкция,
приета от административнонаказващия орган - по чл.263 ал.1 т.2 от Закона за
горите във връзка с чл.12 ал.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. Разпоредбата
на чл.263 ал.1 т.2 ЗГ препраща към неправомерно ползване на горските
пътища – в разрез с режима, регламентиран в Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, т.е. привързването на
административнонаказателната разпоредба със съответна разпоредба от
Наредбата, е наложително, но не е сторено от страна на
административнонаказващия орган. Привръзката с разпоредбата на чл.12 ал.1
от Наредба № 1 от 30.01.2012 г., предвиждаща задължение за носене на
определени документи, не е в състояние да удовлетвори споменатото
изискване. Така направената привръзка не само не отговаря на въпроса какво
е естеството на неправомерното поведение по ползване на горските пътища,
но и както беше отбелязано по-горе – внася допълнително объркване. В
4
съответствие с изложеното дотук следва извода, че не може да се приеме за
доказано – и още по-малко, по убедителен начин - че при описаните условия
на време, място, обстановка, Р.Б. е управлявал превозно средство по горски
път и че е осъществил определено нарушение по чл.263 ал.1 т.2 от Закона за
горите във връзка с чл.12 ал.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. или дори както
се приема в съставения АУАН – по чл.148 ал.1 ЗГ. Следователно,
административно наказан е за деяние, което не е извършил – и освен че е
незаконосъобразно, Наказателното постановление е издадено и в нарушение
на материалния закон.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.1 и т.2 вр.ал.2 т.1
вр.ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 700/10.12.2021г. на ДИРЕКТОР на РЕГИОНАЛНА
ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - ЛОВЕЧ, с което на Р. П. Б. ЕГН: ********** е
наложено административно наказание на основание чл.263 ал.1 т.2 от Закона
за горите във връзка с чл.12 ал.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола
и опазването на горските територии - глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5