Решение по дело №8506/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 02.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

                Членове: Пепа Тонева

 Мл.съдия:  Анета Илчева

при секретаря Антоанета Луканова..……………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от …………….съдия Михайлов …..в.гр.д. № 8 506........ по описа

за 2018 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „Ч.е.Б.“ АД, с която обжалва решение № 368 515 от 22.03.2018 г., постановено по гр.д. № 30 665/15 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 163 състав, в частта, в която съдът е уважил предявеният иск за сумата от 158 лв. В жалбата е наведен довод, че решението противоречи на разпоредбата на чл.118 от ЗЗД, според която ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и към момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Твърди, че след образуване на изпълните дело длъжникът е изпълнил част от задължението си, поради което същото не е недължимо платено. Твърди, че извода на съда, че иска е допустим е неоснователен, тъй като в случайте, когато ищецът разполага с осъдителен иск е недопустимо предявяването на установителен такъв. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли предявеният иск, а ако съдът счете че са налице предпоставките да се прекрати производството, поради липса на правен интерес, като претендира разноски и за двете инстанции.

                        Ответникът Е.П.В. оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно. Твърди, че възражението, че по изпълнителното дело са изплатени суми е преклудирано, тъй като не е направено с отговора на исковата молба. Моли съда, ако не приеме направеното възражение да приеме, че с платената сума са погасени само част от лихвите и разноските, поради което и предвид липсата на предявен иск за установяване на тяхната недължимост да постанови решение, с което да потвърди атакуваното.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

                        Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение  № 368 515 от 22.03.2018 г., постановено по гр.д. № 30 665/15 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 163 състав, че съдът е признал за    установено,  в отношенията между страните, че ищец Е.П.В. не дължи на      ответник „Ч.е.Б.“ АД, следните суми - 386,13 лева по издаден ИЛ на 26.10.2009 г.  по ч.гр.д.№ 20 648/2008 г. на СРС, 52 с-в, на основание чл.439 от ГПК и е   осъдил „Ч.е.Б.“ АД да заплати на Е.П.В. сумата  от 450 лева направени по делото разноски пред СРС от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

                       Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че в полза на ответника е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист   по ч.гр.д.№ 20 648/2008 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение за сумата от 310.83 лв., ведно със законната лихва от 23.07.2008 г., за сумата от 10.30 лв., лихва за забава за периода 20.11.2007 г. до 14.07.2008 г. и за сдумата от 65 лв., представляваща разноски по делото. Въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20148460400138 по описа на ЧСИ О.М., с per. № 846 на КЧСИ.

           Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че действията на съдебния изпълнител са се изчерпали само с образуване на делото и връчване на ПДИ на длъжника, както и налагане на запор върху заплата на 20.11.2014 г.

           Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че по делото са постъпили 40 лв., платени от ищеца на 12.03.2014 г. и 118 лв., преведени от работодателя, след наложения запор върху трудовото възнаграждение.

            От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи, следните правни изводи:

                        Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения е предявен отрицателен установителен иск, с които е поискано да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите по изпълнителения лист, като погасени по давност, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Видно от предмета на иска, ищецът не е предявил иск за защита при съдебно изпълнително основание, който да е основан на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството по което е издадено изпълнителното основание, а е предявен иск за защита при несъдебно изпълнително основание, поради което настоящият съдебен състав приема, че съдът е сезиран с иск по чл.124, ал.1 от ГПК.

                        С атакуваното решение № 368 515 от 22.03.2018 г., постановено по гр.д. № 30 665/15 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 163 състав, че съдът е признал за    установено,  в отношенията между страните, че ищец Е.П.В. не дължи на      ответник „Ч.е.Б.“ АД, следните суми - 386,13 лева по издаден ИЛ на 26.10.2009 г.  по ч.гр.д.№ 20 648/2008 г. на СРС, 52 с-в, на основание чл.439 от ГПК и е   осъдил „Ч.е.Б.“ АД да заплати на Е.П.В. сумата  от 450 лева направени по делото разноски пред СРС от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

           По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:  

                        По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба съдът, в настоящия си състав намира, че същата е процесуално допустима. Подадена е от оправомощени лица и в установените от закона срокове.

                        В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с твърдения за недопустимост на решението, в атакуваната част, предвид липсата на правен интерес от предявеният иск, както и за неправилност, свързана с неправилното приложение на разпоредбата на чл.118 от ЗЗД. Така посочените основания съдът намира за основателни, по следните съображения:

    Оспорването на материалноправните предпоставки за допустимост на изпълнителния процес, образуван въз основа на издаден на несъдебно изпълнително основание изпълнителен лист е допустимо да се реализира чрез предявяване на отрицателен установителен иск с правно основание чл. 254 ГПК - отм., сега с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. С този иск се цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на воденото, въз основа на несъдебно изпълнително основание, принудително изпълнение се състои защитата, която се търси с отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. С прекратяване на изпълнителното производство с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител, ще бъдат отменени извършените изпълнителни действия, съответно заличени с обратна сила правните последици от тези действия в пределите, очертани от законодателя в чл. 433, ал. 2 и ал. 3 ГПК. След като по време на висящността на изпълнителното дело бъде установено със сила на пресъдено нещо, че вземането, чието принудително изпълнение се търси, не съществува, то съдебният изпълнител следва да прекрати изпълнението/ по арг. от чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК/. По време на висящността на принудителното изпълнение длъжникът има правен интерес да установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Само при вече приключило изпълнително дело длъжникът би могъл да се брани срещу материалната му незаконосъобразност с осъдителен иск срещу взискателя за връщане на платеното в резултат на незаконосъобразно проведения, поради липса на изпълняемо право, изпълнителен процес.

В случаите, когато сумите, за които е издаден изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, са внесени (постъпили по сметката на съдебния изпълнител в съответната банка, не може да се приеме, че е налице основание за прекратяване на принудителното изпълнение). Тези суми не принадлежат на взискателя, те не са внесени за взискателя. По аргумент за противното, в случаите, когато тези суми са преведени на взискателя,  то длъжникът в изпълнението разполага с осъдителен иск срещу взискателя, поради което следва да се приеме, че отрицателния установителен иск е недопустим. В конкретния случай, видно от представеното пред първоинстанционния съд и неоспорено от страните удостоверение от съдебния изпълнител, внесените от от длъжника лично и преведените от работодателя суми, общо в размер на 158 лв. са преведени на взискателя от съдебния изпълнител. Ето защо и предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в тази част предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното решение е недопустимо в частта, в която съдът е признал за установено, че ищецът не дължи сумата от 158 лв., платени и преведени от съдебния изпълнител на ответника в производството и като такова следва да се обезсили и производството в тази част да се прекрати.

По отношение на направените изявления за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се дължат на въззивника, поради което въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати сумата от 25 лв., представляваща размера на внесената държавна такса, както и сумата от 50 лв., представляваща разноски.

Водим от гореизложеното  Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

                        ОБЕЗСИЛВА  решение№ 368 515 от 22.03.2018 г., постановено по гр.д. № 30 665/15 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 163 състав, в частта,  в която, съдът е приел за установено, че Е.П.В. не дължи на      ответник „Ч.е.Б.“ АД сумата от 158 лв., внесена по изпълнителното дело и преведена на взискателя, като недопустимо.

                        ПРЕКРАТЯВА производстовото по предявеният от Е.П.В., ЕГН: ********** срещу „Ч.е.Б.“ АД, ЕИК: ******** отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, в частта, в която се иска признаване за установено, че  Е.П.В. не дължи на      ответник „Ч.е.Б.“ АД сумата от 158 лв., внесена по изпълнителното дело и преведена на взискателя.

                        ОСЪЖДА Е.П.В., ЕГН: ********** да заплати на „Ч.е.Б.“ АД, ЕИК: ******** сумата от 25 (двадесет и пет) лв. и сумата от 50 (петдесет) лв., разноски в настоящето производство.

                        Решението  не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

            Председател:                                                                      Членове: 1.

 

 

 

                                                                                                                      2.