16.10.2019г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Ангелина Латунова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№472 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.215 от ЗУТ и е образувано по жалба от Ю.И.Б. ***, Ф.Р.Ю.
от с.Р. л., М.Р.Х. от с.Р. л. и А.Р. ***, против Заповед №167/02.04.2019г. на
Кмет на Община С. / изписано под подписа – Х./ за премахване на незаконен
строеж. Твърди се, че заповедта била незаконосъобразна, издадена в противоречие с
материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. В нея не били вписани задължителни реквизити относно лица, които били
сочени като собственици. Освен това в заповедта като издател бил посочен кмета
на Община Х., което водело до нейната нищожност, тъй като била издадена извън
рамките на компетентност или поради несъответствие на вписаното длъжностно лице
и посочените му имена. Изложените констатации в Констативен акт №2/20.11.2018г.
били неверни, а и той не бил връчен на всички лица, адресати на заповедта,
което било нарушение на чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Като квалификация на извършеното
административно нарушение била посочена несъществуваща разпоредба – чл.225а,
ал.2, т.2 от ЗУТ. Освен това неправилно било посочено, че подадената жалба не
спирала изпълнението, тъй като оспорената заповед не попадала в разпоредбата на
чл.217 от ЗУТ. Извършени били съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които довели до неизясняване на
относими към процесния случай съществени факти и обстоятелства, немотивираност,
необоснованост, както и нарушение на административните правила. Строежът бил
извършен през 1983г. и към този момент в селото нямало изградена канализация за
обратните води. Тя била изградена през 2010г. и поради това процесният обект
попадал в хипотезата на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Имал статут на търпим
строеж, които не подлежал на премахване. Иска съдът да отмени оспорената
заповед като незаконосъобразна или да обяви нейната нищожност, като се заплатят
направените по делото разноски.
Ответникът Кмет на Община С., обл.Х.,
оспорва жалбата като неоснователна и иска съдът да постанови решение, с което
да се отхвърли, като и да се заплатят направените разноски. Сочи, че била
допусната техническа грешка при
изписването на основанието и наименованието на общината, като тази грешка не
можела да бъде отстранена в хода на производството.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка от служители на
Община С. бил съставен Констативен акт №2/20.11.2018г. относно строеж Външна
тоалетна, намираща се в УПИ ХХV, кв.17 по кадастралната
карта на с.З., общ.С. – като самостоятелен обект от другите съществуващи сгради. В преписката
са представени жалби от 15.10.2018г., писмо от ДНСК и Областна администрация
област Хасково – л.11-15, 35-38. Съсобственици на УПИ били настоящите
жалбоподатели по силата на договор за покупка от 16.05.2018г., а по силата на
наследяване от общия наследодател Р.Ю.Б. същите придобили и постройките в
имота, тъй като тези постройки били закупени от наследодателя с н.а.
№138/2006г. Външната тоалетна била построена по стопански начин и не били
представени строителни книжа и документи. Строежът бил определен като VI категория, като била изготвена окомерна скица за
разположението му, съгласно която бил „неподходящо“ разположен в УПИ ХХV на разстояние 0,35м. от съществуващата регулационна
линия с УПИ ХХVI, кв.17., без строителни книжа и документи, вкл.
разрешение за строеж. Като нарушени разпоредби са посочени чл.42, ал.3, пр.2 от ЗУТ, както и че строежът не попада в условията на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
Установено било нарушение на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като с посочения КА
започвало производство по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ за премахване на
строежа.
Актът е съставен в присъствието на един
от съсобствениците – Ю.Б., за която има отбелязване, че отказва да получи
препис от акта. Направен е опит актът да бъде връчен на А.Б. чрез майката Ю.,
за която има отбелязване, че отказва да го получи вместо А.. За другите два
съсобственици са изпратени писма, които са върнати като невръчени, но няма
данни да е била търсена адресната им регистрация. При тези обстоятелства
административният орган е предприел връчване на акта чрез Обявление
№С-867/20.03.2019г., видно от което самото обявление било по сайта на общината
на 21.03.2019г. Съгласно съставения Констативен протокол от 20.03.2019г. при
връчване на обявлението в имота била установена само Ю.Б., която отказала да го
получи, но било предприето поставяне на обявлението на входната врата. Няма
данни кога обявлението е свалено от сайта на общината, както и дали има
постъпили възражения в срок.
Въз основа на Констативен акт №2/20.11.2018г.
Кметът на Община С. е издал Заповед №167/02.04.2019г., с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредил на
собствениците на строеж Външна тоалетна, намираща се в УПИ ХХV, кв.17 по кадастралната карта на с.З., общ.С., в
20-дневен срок да бъде премахната. За строежа е посочено, че е на 0,35 см от
съществуващата телена ограда между УПИ ХХV и УПИ ХХIV, кв.17, и попада върху регулационната линия, която
била дадена от специалист геодезист. Изградена била без строителни книжа и
документи и тъй като строежът не попадал в условията на пар.16, ал.1 от ЗУТ, то
следвало да бъде премахнат. Заповедта е връчена на заинтересуваните с известие
за доставяне, като само Ю.Б. е получила лично акта, а останалите – чрез Ю.Б. –
всички на 09.04.2019г.
Видно от представения договор за
покупко-продажба от 16.05.2018г. жалбоподателите са закупили от Община С. УПИ
ХХV, кв.17 с площ от 820 кв.м., находящ се в с.З., Община
С., одобрен със Заповед №427/1969г. – частна общинска собственост.
За пълното изясняване на спора от
фактическа страна е назначена и изслушана експертиза, по която заключението на
вещото лице се възприема от съда изцяло като компетентно и безпристрастно
изготвено. При извършената проверка на представените по делото документи и
тези, находящи се в Община С., както и замерване на място, вещото лице
установява, че ръчната скица в констативния акт е неправилна в частта на
местоположение на обекта спрямо дворищно регулационната граница между УПИ ХХV и УПИ ХХIV. Канализацията на
селото по официален отговор на общината била въведена в експлоатация през
2010г. Ако обектът бил изграден през 1983 -84г., то той имал характер на шеста
категория строеж – обект по чл.147 във вр. с чл.46, ал.1 от ППЗТСУ, стопански
постройки от допълващо застрояване, като при издаване на разрешение за строеж
не се изисквал одобрен проект според чл.225 от ППЗТСУ.
Изрично
се посочва, че нито в констативния акт, нито в заповедта, има направено
изследване в какво се състои неизпълнението на условията на пар.16, ал.1 от ПР
на ЗУТ, както и не била посочена годината на строителство.
При така изложеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна, адресат на акта, срещу акт, подлежащ на оспорване
и в законоустановения срок. Доколкото съобщенията
относно издадената Заповед
№167/02.04.2019г. са представени по делото и приети като доказателство, то те установяват
връчване на 09.04.2019г., а жалбата срещу заповедта е постъпила в съда с
пощенско клеймо от 12.04.2019г., поради което съдът намира, че е спазен
14-дневения срок за обжалване.
Заповедта е издадена от компетентен орган
съгласно разпоредбата на чл.178, ал.6 от ЗУТ – кмет на съответната община. Безспорно е
по делото, че строежът е VI категория, а заповедта
е издадена и подписана от Кмет на съответната община, поради което не е налице
отменително основание по чл.146, т.1 от АПК. По отношение на направеното от страна на
жалбоподателите възражение за нищожност следва да се има предвид, че в
титулната страница на заповедта е посочена изрично общинска администрация С.,
както и в самия текст на заповедта за проверяващите е посочено, че са
длъжностни лица от тази община, както и именно на служителите в Община С. е
възложено изпълнението на заповедта. Общоизвестен факт е името на кмета на
Община С., за което няма повдигнат спор от жалбоподателите, че е правилно
посочено, а и не се спори, че именно кмета на Община С. е положил подпис при
издаването на заповедта. В посока да се установят тези обстоятелства е и
положеният печат с изписване „Кмет – Община С.“. При тези констатации следва да
се отчете, че единствено под името на кмета и неговия подпис е изписано „Кмет
на Община Х.“, за което е се твърди, че е техническа грешка, която не е
отстранена по реда на чл.62, ал.2 от АПК. Като се има предвид изложеното и
основно, че няма спор, че заповедта е подписана от Кмета на Община С., съдът
приема, че неправилното изписване под положения подпис /вместо С. – Х./ не е
съществен порок, който да влече след себе си последици за недействителност на
оспорения акт.
Заповедта съдържа наименование, подпис на
издателя, адресат на акта, разпоредителна част, с която са определени
задълженията, начина и срока за изпълнението им, посочени са фактическите и
правните основания за издаването ѝ, като така са спазени изискванията за
форма съгласно чл.59 от АПК. Указан е както редът, така и срокът за
обжалване на акта, поради което не е налице и отменителното основание по чл.146, т.2 от АПК. Действително неправилно е посочено, че
съгласно чл.217 от ЗУТ подадените жалби и протести не спират изпълнението на
заповедта, но доколкото няма твърдения за предприето изпълнение на заповедта и
пристъпване към премахване на обекта, както и тъй като няма направено искане,
касаещо спиране изпълнението на заповедта, то неправилното посочване не е
основание да се приеме, че заповедта е незаконосъобразна.
Съгласно чл.225а от ЗУТ в процедурата за премахване на
незаконен строеж служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ са съставили Констативен
протокол №2/20.11.2018г. - за
установяване на незаконния строеж, състоянието на строежа, липсата на издадени
строителни книжа и документи. Разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ задължава да се
връчи констативния акт на адресата с цел даване възможност за възражения по
констатациите в акта. Съгласно пар.4, ал.2 от ЗУТ когато в този закон и в
актовете по неговото прилагане не се предвижда изрично, че съобщаването се
извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, то се извършва чрез
отправяне на писмено съобщение до заинтересуваните лица. В случаите, когато
адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на
посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни
лица, съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се
отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или
кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето за
подаване на възражения, предложения и искания. Така направеното съобщение,
както и датата на поставянето и свалянето му от таблото за обявления или от
интернет страницата на органа, се удостоверява с подписите на две длъжностни
лица. Предприетото обаче връчване в настоящия случай - чрез съобщаване по реда
на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, е незаконосъобразно, тъй като не е установено, че
адресът на заинтересуваните лица е неизвестен, както и не е установено, че не
са постъпили в срок възражения по акта. В този смисъл предприетото съобщаване
не покрива изискванията за редовно уведомяване на адресата за изготвения
констативен акт. Но дори и при наличие на нередовности по отношение връчването
на КА на заинтересованото лице, съдебната практика приема, че евентуалните
нарушения на процедурата не са съществени и на самостоятелно основание не водят
до незаконосъобразност на оспорената заповед. Правото на защита на адресата
срещу констатациите в акта е гарантирано в рамките на съдебното производство по
оспорване на заповедта, поради което и в съдебното производство адресатът може
да релевира всички свои доводи за незаконосъобразност на акта и да проведе
пълно доказване на твърдяните обстоятелства. Поради това съдът приема, че при връчването на
контативния акт и поставяне на началото на производството не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на заповедта по чл.146, т.3 от АПК.
Но при издаване на оспорената заповед административният
орган не е спазил общите правила по чл.35 и чл.36 във вр. с чл.9, ал.2 от АПК
за изясняване и доказване на релевантните за случая факти и обстоятелства,
включително посредством служебно събиране на относимите доказателства относно
момента на извършване на строежа, като така е направен необоснован извод, че
строежът не попада в условията на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Административният
орган е приел, че обектът е изграден без строителни книжа и документи, което не
се оспорва
от жалбоподателите, но е спорен въпросът дали процесният строеж е търпим и
подлежи ли на премахване. Съгласно разпоредбата на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ,
строежите, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са
били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата
и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон,
са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. За да е налице
законосъобразно издаване на заповед за премахване на незаконен строеж
административният орган трябва да е
изследвал дали строежът не е търпим по смисъла на пар.16, ал.1 - ал.3 от
ПР на ЗУТ или по пар.127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, но доколкото твърденията
на жалбоподателите са за изграждане през 1983г., то втората посочена разпоредба
се явява неотносима към настоящия случай. В действителност административният
орган не е изследвал и не е посочил въобще момент на изграждане на процесния
обект, което препятства и преценка от страна на съда за приложението на пар.16
от ПР на ЗУТ. Доколкото търпимите строежи не подлежат на премахване и забрана
за ползване, то "търпимостта" на строежа се явява правоизключващо
обстоятелство за упражняване на административното правомощие по чл.225а, ал.1
от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на незаконния строеж. Разпоредбата
на пар.16 от ПР на ЗУТ визира три отделни фактически състава, съответно в
отделните алинеи, които са приложими съобразно времето на извършване на строителството.
Като е посочил, че строежът не попада в условията на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ,
то административният орган е следвало да установи кумулативното наличие на две
предпоставки – дали строежът, изпълнен без строителни книжа, е извършен до
07.04.1987г. и дали е допустим по разпоредбите, действали по време на
извършването на строежа или съгласно ЗУТ. Според приетото без оспорване от
страните заключение на вещото лице, като се съпоставят годината, в която е изготвен договор за отстъпено право на строеж, и декларациите за година на строителството на външната тоалетна, както и като се вземе предвид, че водопроводната и канализационна мрежа на селото към този период не е била изградена, то може да се твърди, че към процесния строежса приложими разпоредбите на чл.119, ал.6 от ППЗТСУ. Предвид липсата на необходими условия за разполагане на тоалетната вътре в жилищната сграда – техническа инфраструктура с водоснабдяване и канализация, както и установеното, че канализацията на селището била въведена в експлоатация през 2010г., то вещото лице прави обоснован извод, че строежът е отговарял на строителните правила и норми, действали по време на изграждането на обекта. В този смисъл съдът установи, че административният орган е постановил оспорения акт без да събере доказателства и да установи дали строежът е търпим или не, което обстоятелство на самостоятелно правно основание обуславя незаконосъобразност на заповедта.
Жалбата е основателна и
оспорената заповед подлежи на отмяна като незаконосъобразна.
С оглед крайния извод за основателност на
жалбата, то следва да бъде уважено искането на жалбоподателите ответната страна
да им заплати направените по делото разноски – 700,00 лева за
адв.възнаграждение, 40 лева д.т., 302,40 лева – за вещо лице, или за всеки от
четиримата жалбоподатели по 260,60 лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №167/02.04.2019г. на Кмет на
Община С. за премахване на незаконен строеж.
ОСЪЖДА Община С. да заплати на Ю.И.Б., ЕГН **********,***,
Ф.Р.Ю., ЕГН **********, от с.Р.л., М.Р.Х., ЕГН **********, от с.Р.л. и А.Р.Б.,
ЕГН **********,*** направените
по делото разноски в общ размер на 1042,40 лева или за всеки от по 260,60 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщението до страните.
Съдия: