О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Добрич, 26.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна колегия, шестнадесети съдебен състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Данчо Димитров
като разгледа докладваното от съдия Димитров
н.ч.д. № 116/2020 г. по описа на Районен
съд - Добрич, за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното
производство по н.ч.д. № 116/2020 г. по описа на Районен съд - Добрич е образувано
по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК, по жалби от Й.П.П. с ЕГН ********** *** и
адвокат П.М.от Адвокатска колегия – Добрич, като пълномощник на Й.П.П., срещу
постановление на Районна прокуратура – Добрич от 09.01.2020 г. за прекратяване
на наказателното производство по досъдебно производство № 48/2017 г. по описа
на сектор „Противодействие на икономическата престъпност” при ОД на МВР -
Добрич, пр. пр. № 693/2017 г., образувано и водено за престъпление по чл. 209,
ал. 2 от НК.
С
жалбите се иска постановлението да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно, като делото бъде върнато на прокурора със задължителни
указания относно прилагането на закона.
Жалбите
са допустими като подадени от заинтересовано лице – пострадал и в
законоустановения срок.
Разгледани
по същество, същите се явяват НЕОСНОВАТЕЛНИ,
предвид следното:
Наказателното
производство по досъдебно производство № 48/2017г. по описа на сектор „ПИП” при
ОД на МВР - Добрич е било образувано с постановление на Районна прокуратура –
Добрич от 04.08.2017 г. срещу „Неизвестен извършител” за това, че на
неустановена дата през 2013 г. в град Добрич, с цел да набави за себе си имотна
облага използвал неосведомеността на ЧСИ С.С. и с това причинил другиму имотна
вреда в размер на 35000 лв. – престъпление по чл. 209, ал. 2 от НК /цитат/.
С обжалваното
постановление, Добричка районна прокуратура прекратила наказателното
производство по досъдебното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във
вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
За да прекрати наказателното
производство, образувано и водено за престъпление по чл.
209, ал. 2 от НК, видно от обжалваното постановление, прокурорът от
Районна прокуратура – Добрич е приел, че липсва извършено престъпление.
На досъдебното
производство няма привлечено лице в качеството на обвиняем.
От събраните в хода на
досъдебното производство доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
На 17.06.2013 г. срещу свидетеля
Д.В.Г. било образувано изпълнителното дело /ИД/ № 20137390400374. Същото било
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от Районен съд - Генерал
Тошево по ч.г.д. 107/2013 г. по описа на същия съд в полза на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД – гр. Добрич, във връзка с натрупани от свидетеля Г.
задължения към водоснабдителното дружество. Делото било образувано в кантората
на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ С.С. и било разпределено на свидетеля Г.Т.,
който по това време изпълнявал длъжността помощник-частен съдебен изпълнител
/ПЧСИ/ при свидетеля С.. След като свидетелят Т. получил изпълнителното дело,
същият предприел простъпки за проучване на имуществото на длъжника – свидетеля
Д. Г.. Свидетелят Т. извършил проверка в Служба по вписванията за налични
недвижими имоти на името на свидетеля Д. Г.. Изискал справка от Община Генерал
Тошево за декларирани недвижими и движими вещи, както и справка от ТД на НАП –
град Варна, офис Добрич за регистрирани трудови договори на името на свидетеля
Г.. От получените справки свидетелят Т. установил следните обстоятелства: че Д.
Г. работи на трудов договор към Община Генерал Тошево, както и че в Служба по
вписванията - гр. Тервел, по партидата на името на Д.В.Г. има вписан договор за
аренда на земеделска земя – нива с площ 34.998 дка, вписан под № 239, том І,
вх. Регистър № 587 от 31.03.2011 г., като Г. се явявал собственик на 1/3 от
имота. От справката от Служба по вписванията - гр. Ген. Тошево, ПЧСИ Г.Т.
установил, че длъжникът Г. притежава жилище – апартамент, закупен през 2005 г.
Друго имущество по справките от Службите по вписвания, свидетелят Т. не
установил. От справката, получена от Община Генерал Тошево, Г.Т. установил, че
длъжникът по изпълнителното дело Д. Г. е собственик на една втора идеална част
от посочения по-горе апартамент. Останалата ½ част била на съпругата му,
тъй като апартаментът бил придобит по време на брака им и се намирал в режим на
съпружеска имуществена общност. Впоследствие, ПЧСИ Т. изискал от Служба по
вписванията - гр. Тервел, заверено копие от договора за аренда на земеделска
земя - нива с площ 34.998 дка, вписан под № 239, том І, вх. Регистър № 587 от
31.03.2011 г. Видно от приложения по делото договор, същият е бил сключен от
наследниците на Й. С.Г., а именно – свидетелите Ц.В.С., Г.В.И.и Д.В.Г.,
действащи чрез пълномощника си - свидетеля Д.М.Й.. Т.е. от доказателствата по
изпълнителното дело, изискано в хода на разследването и приобщено към
доказателствената съвкупност по настоящото наказателно производство било
установено, че свидетелите Ц.В.С., Г.В.И.и Д.В.Г. са собственици на този имот.
След като установил описаните по-горе
обстоятелства, ПЧСИ Г.Т. наложил възбрана върху 1/3 идеална част от поземления
имот с площ по документи 34.998 дка, пл. № ***, трета категория, находящ се в
землището на с. О., община Тервел, местност „***”, собственост на Д.В.Г., която
била вписана в Служба по вписванията – гр. Тервел, след което бил наложен и
запор върху получаваното трудово възнаграждение на Г..
По-нататък, ПЧСИ Г.Т. уведомил
съсобствениците на земеделската земя, съобразно наличните по изпълнителното
дело документи, че върху 1/3 от земеделската земя има наложена възбрана. Със
заявления от 19.07.2013 г. съсобствениците - свидетелите Ц.В.С. и
Г.В.И.заявили, че желаят целият имот, представляващ нива с площ 34.998 дка, пл.
№ ***, трета категория, находящ се в землището на с. О., община Тервел,
местност „***”, да бъде описан и продаден изцяло. Със заявление от 22.07.2013
г. свидетелят Д.В.Г. заявил, че няма възможност да изплати задължението си по
изпълнителното дело и желае същият имот да бъде описан и изнесен на публична
продан.
Въз основа на така депозираните
заявления, ПЧСИ Г.Т. наложил възбрана и върху останалите 2/3 от имота, като
уведомил длъжника и останалите двама съсобственици по документи за насрочената
дата за опис. На 29.08.2013 г. свидетелят Г.Т. описал целия недвижим имот, като
на описа присъствал служител на кметството в с. О. – свидетелят А.Ю.–
специалист административно обслужване. След това извършил справка в имотния
регистър към Служба по вписванията - гр. Тервел за вписвания по партидата на
процесния имот. От нея установил, че по партидата на имота има само /три/ вписвания - арендният договор от 31.03.2011 г. и
двете възбрани, наложени от самия него по изпълнителното дело.
Впоследствие земеделската земя
била изнесена на публична продан, на която се явили трима наддавачи. В крайна
сметка търгът бил спечелен от „Бул Юнион Комерс” ООД. ПЧСИ Т. изготвил
постановление за възлагане на имота, което след влизане в сила било вписано в
Службата по вписванията – гр. Тервел.
От постъпилата сума от публичната
продан било погасено задължението на свидетеля Д. Г. към „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД – гр. Добрич, както и задължението към ЧСИ за такси съгласно
ТТР към ЗЧСИ. Разликата била върната по сметка на Ц.В.С. с изричното съгласие
на Д.В.Г. и Г.В.И..
Разпитан в хода на проведеното
разследване по делото как и защо се е стигнало до извършването на публична
продан точно на недвижим имот - земеделска земя - нива с площ 34.998 дка, пл. №
*** в землището на с. О., общ. Тервел, обл. Добрич във връзка с изпълнително
дело № 20137390400374, свидетелят Г.Т. заявил, че до продажбата на този
недвижим имот се е стигнало, след като той е бил предложен от самия длъжник и
от установените още двама съсобственици. Това според свидетеля била законова
възможност на всеки един длъжник, съгласно разпоредбата на чл. 443 от ГПК. На
въпрос на разследващия полицай: „Във
връзка с извършената публична продан на недвижим имот - земеделска земя - нива
в размер на 34,998 дка, имот № *** в землището на с. О., общ. Тервел, обл.
Добрич по изпълнително дело № 20137390400374 бе ли извършена щателна проверка
досежно собствеността върху имота съгласно разпоредбите на чл. 483 от ГПК и в
какво се изразяваше тази проверка?”/цитат/, свидетелят Т. е заявил
следното: „Проверката се изразяваше в
проверка за вписванията по партидата на имота, по партидата на длъжника с
изискване за предоставяне на договор на аренда за земеделска земя от 21.03.2011
г. В договора е записано, че тези тримата са наследници на Й. С.Г.. Описа е
извършен в с. О. в присъствието на длъжностно лице. Никой от кметството не
каза, че има и други наследници. Има публична продан, която е с времетраене 1
м. Стоят закачени обявления на сградата на кметско О., ако имаше някой
претенции, можеше да я спре. При самия опис служители от кметството предоставят
кадастрална карта на землището, по която се извършва описа на недвижимия имот.
Нито тогава, нито в последствие служители на кметството не ме уведомиха, че
евентуално имота има много наследници. Извърших справка и по имотна партида на
родителите на длъжника Д. Г. – В. и М. Й.. Същите нямат никакви вписвания, т.е.
нямат открити партиди в имотен регистър”/цитат/.
На 07.03.2016 год., свидетелят
Й.П.П. депозирал жалба до Директора на ОД на МВР – Добрич, в която релевирал
твърдения, че е наследник на Д.Й.Х. – починала, т.е. че той също е съсобственик
на процесната нива, която е била продадена от ПЧСИ Г.Т.. Й.П. посочил още, че
тази земя е била продадена без неговото съгласие, както и без съгласието на
останалите съсобственици. Поискал по случая да бъде извършена проверка от
сектор „Противодействие на икономическата престъпност” при ОД на МВР – Добрич.
По случая е било образование досъдебно производство № 48/2017г. по описа на сектор
„ПИП” при ОД на МВР Добрич, пр. пр. №
693/2017 г. по описа на Районна прокуратура – Добрич, в хода на което били
установени и останалите наследници на процесния имот, а именно ***. Част от свидетелите посочили, че не са били
уведомявани за извършената продажба на имота, а друга част посочили, че изобщо
не са знаели, че такъв имот съществува.
При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва, се налагат следните правни изводи:
Характеристиката на разглежданото
престъпно посегателство е дадена в Решение № 176 от 11.05.2015 г. на ВКС по н.
д. № 267/2015 г., III н.о., според
което „Криминализираната измама,
предпоставяща ангажиране на наказателна отговорност по чл. 209 от НК, съответно
по предвидените квалифицирани и привилегировани състави, от обективна страна
представлява неправомерна дейност по въвеждане и поддържане на заблуждение у
физическо лице, чрез което се формира
невярна представа за действителността, мотивираща го да извърши акт на
имуществено разпореждане, с произтичащите от това имотни вреди. Характеризиращи
субективните измерения на престъплението са прекият умисъл на дееца и
специалната цел – имотна облага” /цитат/.
Измамата по смисъла на
Наказателния кодекс
предполага наличие на установени няколко групи обстоятелства, а именно: 1)
деецът умишлено и с конкретни действия да е въвел в заблуждение лицето, от
което се стреми да получи имотна облага, че ще му извърши някаква услуга (или
достави определена стока, извърши определена работа и пр.); 2) същият да не е
имал намерение и възможност да изпълни поетия ангажимент, като поемането му е
единствено с цел да набави за себе си имотна облага и в резултат на тези негови
действия пострадалият да е мотивиран да извърши определено имуществено
разпореждане в полза на дееца.
Разглежданият в случая казус е
малко по-специфичен от гледна точка на правната квалификация, по която е било
образувано наказателното производство, а именно - по чл. 209, ал. 2 от НК.
От обективна страна,
изпълнителното деяние на визираното престъпно посегателство е очертано с
термина „използва”. Използване заблуждението, неопитността или неосведомеността
ще е налице, когато субектът има съзнание за вече формирана неправилна
представа, с която той се солидализира, без да я утвърждава. Или, казано по
друг начин, неправилната представа досежно определени факти от
действителността, които се отнасят до всички обстоятелства, свързани с
основанията и условията, при които се осъществява имущественото разпореждане,
трябва да е формирана предварително от трето лице, а деецът само да я използва.
От субективна страна, законът
изисква пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК и специална цел – да
набави за себе си имотна облага.
В случая, нито свидетелят Ц.В.С., нито
свидетеля Г.В.И., нито свидетелят Д.В.Г. са осъществили от обективна страна
изпълнителното деяние на това престъпление, тъй като от доказателствата по
делото не се установява ПЧСИ Г.Т. да е бил предварително въведен в заблуждение
касателно собствеността на процесната нива, което да е било използвано от
свидетелите Ц.В.С., Г.В.И.и Д.В.Г.. Следва да се изтъкне и че от гласните и
писмени доказателства по делото не се установява свидетелите Ц.В.С., Г.В.И.и
Д.В.Г. да са въвели в заблуждение ПЧСИ Г.Т., подавайки процесните заявления от
19.07.2013 г. и от 22.07.2013 г., в които същите са посочили, че недвижимия
имот – нива с площ 34.998 дка, пл. № ***, трета категория, находящ се в
землището на с. О., община Тервел, местност „***” е тяхна собственост. И това е
така, защото към него момент длъжностно лице вече е било извършило съответните
справки, от които е установило, че имотът няма други собственици, както сам
посочва в показанията си свидетеля Т.. При все това, следва да се изтъкне, че
изначално тримата свидетели не биха могли да въведат в заблуждение ПЧСИ Т.
относно обстоятелството кой е собственик на имота, доколкото разпоредбата на
чл. 483 от ГПК задължава длъжностното лице да извърши това проучване,
независимо какво ще му заявят те.
Видно от приложената по изпълнителното дело справка от Агенция по вписванията – гр. Тервел /л. 184 от ИД/, на 17.12.2013 г. е вписано в Агенция по вписванията – гр. Тервел Решение № 27 от 15.02.1993 г. на Общинска служба „Земеделие” – гр. Тервел, ведно с удостоверение за наследници на Й. С.Г. с изх. № 221 от 06.12.2013 г. /л.л. 156-161 от ИД/. С цитираното решение е било възстановено правото на собственост на наследниците на Й. С.Г. върху процесната нива. Това вписване обаче е било извършено след влизане в сила на постановлението за прекратяване на производството по изпълнителното дело – 11.12.2013 г.
Ето защо, към датата на изготвяне
на постановлението за възлагане на недвижим имот – 04.11.2013 г., влязло в сила
на 11.11.2013 г. /л.л. 138-139/, ЧСИ не би могъл да предполага факти, които
пораждат действията си за трети лица от момента на вписването им.
Досежно извършените от свидетеля
Г.Т. действия по изпълнително дело № 20137390400374 във връзка с проучването на
недвижимия имот – нива с площ 34.998 дка, пл. № ***, трета категория, находящ
се в землището на с. О., община Тервел, местност „***”, респ. на неговите
собственици, т.е. нещателното проучване на този факт от обективната
действителност, следва да се посочи, че това поведение не осъществява състав на
престъпление от Особената част на Наказателния кодекс. В случая, евентуално би
могло да се говори за нарушение на чл. 483 от ГПК, съгласно който, съдебният
изпълнител описва посочения от взискателя имот, след като се увери, че той е
бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Проверката за
собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или
по друг начин, вкл. чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни данни за
собствеността, се взема предвид владението към дена на възбраната. По делото
липсват доказателства свидетелят Т. да е извършил подобни действия, респ. да е
изисквал такива справки. Такава информация не се съдържа и в приложеното по
досъдебното производство изпълнително дело. Но дали действията на свидетеля Т.
са законосъобразни или не, съдът не би могъл да коментира, тъй като те не
представляват престъпление. Неизпълнението на служебните задължения от страна
на частен съдебен изпълнител по конкретно изпълнително дело, визирани в ГПК, би
могло да бъде основание за ангажиране на гражданската или дисциплинарната му
отговорност по реда на Закона за частните съдебни изпълнителни, но не и на
наказателната такава.
Достигайки до тези изводи,
представителят на държавното обвинение е приел, че наказателното производство
следва да бъде прекратено поради липса на извършено престъпление.
В компетентността на
съда по жалбите, подадени от Й.П.П. и адвокат П.М.от Адвокатска колегия –
Добрич, като пълномощник на Й.П.П., съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 5 от НПК е да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на
постановлението за прекратяване на наказателното производство. В рамките на
своята компетентност, очертана от закона, съдът на основание чл. 243, ал. 6 от НПК с определение може да потвърди, да измени постановлението относно
основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с
веществените доказателства или да отмени постановлението и да върне делото на
прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.
При така установената фактическа
обстановка, която не се оспорва, настоящият съдебен състав изцяло споделя
изводите на представителя на държавното обвинение, че липсват данни за
извършено престъпление.
В допълнение към подробните
мотиви на представителя на държавното обвинение и с оглед изложените в жалбите
доводи, съдът намира за нужно да отбележи следното:
С жалбата си Й.П.П. отправя искане
да бъде призован А.Ю.от с. О., като се излагат доводи, че същият е бил издал
фалшиво удостоверение за наследници на Й. С.Г., като се иска връщането на
земята. Към жалбата си П. прилага копие на удостоверение за наследници
на Й. С.Г. с изх. № 131/04.12.2015 г.,
издадено от длъжностното лице Ю. Н. /същото удостоверение се намира и на л. 123
от Том 1 от ДП/, в потвърждение на обстоятелството, че Й. С.Г. е оставил шест
наследника.
По делото са
приложени следните удостоверения за наследници на Й. С.Г.:
- Том 1 от
досъдебното производство: Удостоверение за наследници на Й. С.Г. с изх. № 131/04.12.2015
г., издадено от длъжностното лице Ю.Н. /л. 123/; Удостоверение за наследници на Й. С.Г. с изх.
№ 221/06.12.2013 г., издадено от длъжностното лице Ф.М./л.л.
124-127/ и Удостоверение за наследници на Й. С.Г. с № 26/19.03.2011 г., издадено от длъжностното
лице Б. А. Д. /л.л. 183-186/.
- Том 2 от
досъдебното производство: Удостоверение за наследници на Й. С.Г. с изх. №
14/08.02.2018 г., издадено от длъжностното лице Ю. М. /л.л. 47-52/ и
Удостоверение за наследници на Й. С.Г. с № 26/19.03.2011 г., издадено от
длъжностното лице Б. А. Д. /л.л. 185-188/.
Или с оглед
приложените по делото удостоверения за наследници се установява, че св.
А.А.Ю.не е издавал удостоверение за наследници на Й. С.Г., което обстоятелство
се потвърждава и от показанията на Ю., дадени в качеството му на свидетел по
делото /том 2, л. 140/.
Ето защо, твърденията
на жалбоподателя в тази насока се явяват голословни, като обстоятелството кои и
колко са наследниците на Й. С.Г. съдът намира за безспорно установено
посредством приложените по делото удостоверения за наследници.
Относно доводите на
пълномощника на жалбоподателя – адвокат П.М.от Адвокатска колегия – Добрич:
За да е едно деяние съставомерно
по чл. 212 от НК, следва да са налице всички задължителни признаци от обективна
и субективна страна. Документната измама по чл. 212,
ал. 1 от НК е съставно престъпление и включва два акта: използване на
неистински, преправен или документ с невярно съдържание, и получаване на чуждо
движимо имущество без правно основание с намерение да се присвои. В този смисъл
е установената съдебна практика.
От обективна страна
предмет на престъплението по чл. 212 от НК е чуждото движимо или недвижимо
имущество. Освен имуществото, предмет на документната измама, подобно на чл.
209 от НК, е и личността на измаменото лице, което е било въведено в
заблуждение относно правното основание на дееца да получи чуждото движимо
имущество и което извършва имущественото разпореждане. От обективна страна
характерно за измамата по чл. 212 от НК е особеното средство, чрез което се
осъществява престъплението - неистински, преправен или документ с невярно
съдържание. Според Постановление № 8/1978 г. на Пленума на ВС, под понятието
„документи”, визирано в текста от закона, се имат предвид всички видове
неистински, преправени или с невярно съдържание документи, т.е. както официалните
по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, така и частните, доколкото по силата на
нормативен акт те са основание за получаване на чуждо движимо имущество. Според
цитираното постановление, изброените по-горе документи са средство за
въвеждане, поддържане или използване на заблуждението или неопитността,
неосведомеността на длъжностните или други лица, които упражняват фактическа
власт върху движимото имущество, за да извършат разпоредителни действия с него
– нареждане, предаване или изплащане. Инкриминираният документ създава
привидното основание за това, че този, който получава имуществото има право на
това.
За правилното
решаване на настоящия спор следва да се даде отговор на въпроса използван ли е
неистински, преправен или документ с невярно съдържание.
Видно от
доказателствата по делото, преди да наложи възбрана на недвижимия имот, ПЧСИ
Г.Т. е извършил няколко справки – първо по имотния регистър, втората – чрез
изискване на копие от договора за аренда на земеделска земя - нива с площ 34.998 дка, вписан в
Агенция по вписванията под № 239, том І, вх. Регистър № 587 от 31.03.2011 г. и третата – справка по партидата на имота. Получена е била
една и съща информация от справките, а именно, че имотът е наследствен, бил е
приживе на Й. С.Г., а като негови наследници са вписани единствено Ц.В.С.,
Г.В.И.и Д.В.Г.. След като имотът е бил проучен, е била наложена възбрана на 1/3
от недвижимия имот, съответстваща на длъжника Д. Г., вписана под №
58/01.07.2013 г. по описа на Агенция по вписванията - гр. Тервел. Със заявления
с вх. № 04473/19.07.2013 г. и заявление с вх. № 04474/19.07.2013 г. и другите
собственици Ц.В.С. и Г.В.И.поискали налагане на възбрани на техните идеални
части от недвижимия имот, като декларирали съгласието си същият да бъде изнесен
на публична продан в неговата цялост. Вписана е била възбрана под №
69/29.07.2013 г. по описа на Агенция по вписванията - гр. Тервел на 2/3 идеални
части от недвижимия имот, съответстваща на собствеността на другите двама
собственика.
Т.е., от доказателствата по
изпълнителното дело, изискано в хода на разследването и приобщено към
доказателствената съвкупност по настоящото наказателно производство се
установява, че свидетелите Ц.В.С., Г.В.И.и Д.В.Г. са съсобственици на този
имот. Именно и като съсобственици, Ц.В.С. и Г.В.И.са депозирали заявления до
ЧСИ С.С. с вх. № 04473/19.07.2013 г. и вх. № 04474/19.07.2013 г. Съгласно
приложените по изпълнителното дело заявления /л. 42 и л. 43/, С. и И. са
декларирали, че в качеството си на трета страна – собственик, желаят имотът да
бъде описан и евентуално продаден в цялост, като липсва деклариране, че същите
са единствени съсобственици на имота. Видно от заявлението до ЧСИ С.С. с вх. №
4503/22.07.2013 г. /л. 46 от ИД/, депозирано от длъжника Д.В.Г., последният
няма възможност да изплати задължението си, като моли да се пристъпи към опис,
оценка и публична продан на възбранения имот, като се иска вдигане на запора
върху трудовото му възнаграждение. Т.е., и в заявлението от Г. липсва
деклариране, че същият е единствен собственик на имота.
С оглед изложеното
съдът намира, че в разглеждания случай първият елемент не е налице – не е
използван неистински, преправен или документ с невярно съдържание. С оглед на
това е безпредметно да се обсъжда налице ли е и вторият елемент от съставното
престъпление документна измама по чл. 212, ал. 1 от НК - получен ли е имотът
без правно основание и ако е получен - от кого?
При така описаната
фактическа обстановка и от събраните по делото материали, съдът намира, че не
са налице доказателства за измамливи действия по отношения на жалбоподателя
Й.П.П., поради което деянието се явява несъставомерно и по основния състав на
чл. 209, ал. 1 от НК.
Както вече бе
посочено, преди да наложи възбрана на недвижимия имот, ПЧСИ Г.Т. е извършил
няколко справки, като била получена една и съща информация, а именно, че имотът
е наследствен, бил е приживе на Й. С.Г., а като негови наследници са вписани
Ц.В.С., Г.В.И.и Д.В.Г..
С жалбата си адвокат
П.М.навежда доводи, че са налице признаците на осъществено престъпление по чл.
313, ал. 1 от НК, тъй като Ц. С., Г. И. и Д. Г. в писмени декларации, изисквани
по реда на чл. 500, ал. 2 от ГПК, са били дали съгласието си в качеството си на
съсобственици на по 1/3 идеална част, цялата земеделска земя да бъде описана и
изнесена на публична продан, с което са потвърдили една известна им неистина –
че и тримата притежават по 1/3 идеална част от нивата, като не били посочили,
че има други наследници и полагащата им се по наследство идеална част е
значително по-малко от 1/3.
Както вече бе
посочено, никой от свидетелите Ц.С., Г.И.и Д. Г. не е декларирал, че притежава
по 1/3 идеална част от земеделската земя, както и че те тримата са единствените
съсобственици на земята. От друга страна, депозираните заявления обективират
единствено писменото съгласие на съсобствениците имотът да бъде продаден
изцяло, поради което заявленията нямат характеристиките на декларация по
смисъла на чл. 313, ал. 1 от НК.
Ето защо доводите на
адвокат М. в тази насока също не могат да бъдат споделени.
С оглед изложеното
съдът намира, че постановлението за прекратяване на наказателното производство
е обосновано и законосъобразно. Решаващият извод на прокурора за прекратяване на
наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е сторен
съобразно принципа за разкриване на обективната истина, формулиран в чл. 13,
ал. 1 от НПК, с който е свързан принципът за оценка на доказателствените
материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото – чл. 14, ал. 1 от НПК.
Правилно и обосновано
представителят на държавното обвинение е приел, че деянието не покрива
признаците на което и да е престъпление от общ характер.
В светлината на изложеното съдът
намира за нужно да отбележи, че е недопустимо използването на наказателния
процес за решаване на спорове с гражданскоправен характер, какъвто е именно
настоящия казус.
За яснота и в съответствие с
изложените в жалбите твърдения, че жалбоподателят Й.П.П. разполага със
самостоятелни права върху имота, неговата защита може да бъде ефективно
осъществена по реда на чл. 440 от ГПК, а не чрез използване на наказателния
процес за решаване на спорове с гражданскоправен характер. В тази връзка е и
Определение № 105 от 21.02.2014 г. по в.гр.д. № 107/2014 г. по описа на Окръжен
съд - Добрич, образувано по реда на чл.
435, ал. 3 и ал. 4 от ГПК по жалба от процесуалния представител на П.П.К., като
наследник на Й. С.Г., потвърдено с Определение № 367 /31.05.2014 г. по
в.ч.гр.д. № 263/2014 г. по описа на Апелативен съд – Варна /л.л. 204-206 от
ИД/.
Доколко остатъка от
сумата, получена от продажбата на имота трябва да се отчете изцяло или отчасти
от Ц.В.С. на останалите наследници също е спор, който трябва да се решава по
реда на гражданското съдопроизводство на базата на възникналите между тях
правоотношения.
Предвид изложеното,
съдът намира, че постановлението на Районна прокуратура – Добрич се явява
обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на
основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура – Добрич
от 09.01.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 48/2017 г. по описа на сектор „Противодействие на икономическата
престъпност” при ОД на МВР - Добрич, пр. пр. № 693/2017 г., образувано и водено
за престъпление по чл. 209, ал. 2 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или
протест в седемдневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд – Добрич.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на Й.П.П., на
адвокат П.М.от Адвокатска колегия – Добрич и на Районна прокуратура – Добрич.
Районен съдия:
/Данчо Димитров/