РЕШЕНИЕ
№ 193
Разград, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Разград -
II състав, в съдебно
заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта
година в състав:
|
Съдия: |
ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА |
При
секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА административно дело № 20247190700020 / 2024 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Ю. А. Т. от с. Я., обл. Р.
против Решение № 1012-16- 73/1 от 18.12.2023 г. на ръководителя на ТП на
НОИ-Разград, с което е потвърдено Разпореждане № О-16-000-00-01671407/
13.11.2023 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите от ДОО,
с което е отказано парично обезщетение за бременност и раждане на
жалбоподателката за периода от 16.01.2022 г. до 26.02.2022 г. по представен от
нея болничен лист.
В жалбата и по същество се твърди, че тези актове се
явяват незаконосъобразни, като постановени при допуснати съществени процесуални
нарушения, в противоречие на материалния закон и преследваната от него цел.
Развиват се доводи, че неправилно и необосновано административният орган е
приел, че тя се явява неосигурено лице по националното ни право без да обсъди
всички относими доказателства, а единствено и само въз основа на влезлите в
сила задължителни предписания спрямо нейния работодател и осигурител, с които е
разпоредено да заличи данните по чл. 5, ал. 4, т.1 КСО спрямо нея. С оглед на
това моли съда да ги отмени, ведно със следващите от това законни последици.
Претендира и за заплащане на деловодните разноски по производството.
Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален
представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли.
Разградският административен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 118,
ал. 1 КСО, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество тя се явява основателна по следните фактически и правни
съображения:
Административното производство е образувано във връзка
с изплащането на парично обезщетение за бременност и раждане на Ю. А. Т. за
периода 16.01.2022 г. до 26.02.2022 г. по болничен лист № Е20220108444/
21.01.2022 г., представен от нейния работодател и осигурител „Фелис 93“ ЕООД.
При проверка на декларираните данни длъжностните лица
установили, че осигурителят е под наблюдение поради съмнения за нарушения на
осигурителното законодателство и е изискано да се извърши проверка от
контролните органи на ТП на НОИ. В отговор на това искане е постъпила
информация от началника на отдел КПК, че на осигурителя „Фелис 93“ ЕООД е
извършена проверка, при която е установено, че за наетите в дружеството лица не
е приложимо българското законодателство. Тези факти и обстоятелства са отразени
в приложения Констативен протокол №КВ-5-16-01048807/14.12.2021 г. В него е
посочено, че според относимите разпоредби на Регламент (ЕО) №883/2004 спрямо
всички наети в дружеството лица е приложимо немското законодателство и те не
подлежат на задължително осигуряване по българското законодателство, за тях не
следва да се зачита осигурителен стаж и доход, както и да им се признават
осигурителни права по националното ни законодателство. Въз основа на тези
констатации и на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО са издадени Задължителни
предписания № ЗД-1-16-01048677/ 14.12.2021 г. на „Фелис 93“ ЕООД да заличи
данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО на наетите работници, сред
които и жалбоподателката Ю. А. Т. Същите са обжалвани по съдебен ред и
потвърдени с влезли в сила Решение № 189/ 07.12.2022 г., постановено по дело №
33/ 2022 г. на Административен съд- Разград и Решение №10390/ 31.10.2023 г. по
дело № 1219/ 2023 г. на Върховния административен съд.
При тези факти е прието, че жалбоподателката не е
осигурено лице и с Разпореждане № О-16-000-00-01671407/ 13.11.2023 г. на
ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите от ДОО е отказано
исканото парично обезщетение. Този акт е обжалван пред ръководителя на ТП на
НОИ - Разград по реда на чл. 117, ал.1, т. 2, б.„е“ КСО, който със своето
Решение № 1012-16- 73/1 от 18.12.2023 г. е отхвърлил жалбата, като е възприел
изцяло фактическите констатации и правни изводи, изложени в него. Това решение
е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.
Оспореното решение е валиден административен акт, като
издаден в предвидената писмена форма от оправомощен административен орган, в
кръга на неговата териториална и материална компетентност. То обаче е
незаконосъобразно, като постановено при допуснато процесуално нарушение и в
противоречие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 48а КСО осигурените лица
за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност
и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж
като осигурени за този риск. В случая, спорът между страните е дали
жалбоподателката е осигурено лице по смисъла на КСО.
Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването
възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.
4 или 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й. Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“
е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР КСО, според която „осигурено лице“ е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски.
Анализът на тези норми сочи, че не съществува
идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на
трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително
правоотношение, но не е достатъчно. За да възникне осигурително правоотношение
е необходимо лицето реално да осъществява трудова дейност и ако липсват
доказателства за това, то няма качеството на „осигурено лице“ независимо от
сключения трудов договор, подадените данни в НАП, заплатените възнаграждения и
осигуровки.
В казуса са ангажирани писмени и гласни доказателства,
които по категоричен и безспорен начин установяват, че през спорния период Ю. Т.
реално е упражнявала трудова дейност в полза на „Фелис 93“ ЕООД като
продавач-консултант в магазин за дрехи втора употреба, находящ е в гр. Разград,
бул. „България“ №5 и е била осигурявана за този риск. По делото няма данни и не
се твърди, че тя е напускала пределите на страната ни и е работила във Федерална
република Германия.
Част от тези доказателства са представени още с
жалбата до директора на ТП на НОИ, но те не са обсъдени при неговото
произнасяне. В мотивите си той се е позовал единствено и само на дадените
Задължителни предписания № ЗД-1-16-01048677/ 14.12.2021 г. на „Фелис 93“ ЕООД
да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО на наетите от
дружеството работници.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че в това
административно и съдебно производство жалбоподателката не е участвала като
страна и не е имала възможност да заяви своето становище и да ангажира
доказателства при оспорване на констатациите.
Безспорно издадените задължителни предписания пряко и
непосредствено засягат правата на осигурените лица и те търпят последиците от
заличаване на осигурителните им данни, въпреки че не са участвали като страна в
производството. В тази връзка лицето, което претендира, че е осигурено лице по
отношение на НОИ и на неговия осигурител (адресат на задължителните
предписания), следва да има процесуално право на защита и да бъде конституирано
като заинтересована страна в производството по издаване на задължителните
предписания и тяхното оспорване по административен и съдебен ред, защото именно
те в конкретната хипотеза са основанието да се откаже изплащане на
обезщетението. Правото на лицето да участва в административното, респ.
съдебното производство по установяване на обстоятелствата, касаещи заличаване
на неговите осигурителни данни е обосновано и от разпоредбата на чл. 120, ал. 2
от Конституцията на Република България (КРБ), доколкото няма изрична забрана в
закон за такова процесуално поведение. Неучастието на осигуреното лице в
административното и съдебното производство във връзка с издадените задължителни
предписания и служебното заличаване на неговите осигурителни данни, накърнява
неговите права на защита, регламентирани в чл. 56, чл. 57, ал. 2 и чл. 117, ал.
1 от Конституцията.
Противното разбиране би застрашило социалната
сигурност на тази категория лица, на които е отречено качеството осигурени, без
да са имали възможност да участват и реално да се защитят в конкретното
административно/съдебно производство, последиците от което пряко влияят върху
социалните им права. Това противоречи и на целите, заложени в Преамбюла на
Конституцията на Република България за демократична, правова и социална
държава. В този смисъл са мотивите към Решение № 705/ 22.01.2024 г. на ВАС по
адм. д. № 4135/2023 г.; Решение № 10841 от 9.11.2023 г. на ВАС по адм. д. №
2767/2023 г.; Решение № 11735 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1585/2023
г.; Определение № 9091 от 29.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8567/2023 г. и др.
В установената съдебна практика се приема, че в
контролните производства отношенията между осигурител и НОИ и осигурен и НОИ са
различни и самостоятелни, поради което, когато се проверява осигурителят,
осигурените лица не могат да участват в административното и съдебно
производство, но те имат самостоятелни права, които следва да могат да защитят.
В настоящето производство осигуреното лице за първи
път е имало възможност да установи и защити своите осигурителни права, които са
отречени с издадените задължителни предписания. С оглед на това и в изпълнение
на задълженията си по чл. 35 и чл. 36 АПК директорът на ТП на НОИ- Разград е
следвало да съобрази всички относими доказателства и да прецени дали е имало
правно основание за подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за
жалбоподателката и дали те са били правилно подадени от нейния осигурител.
Въз основа на така изложените фактически и правни
съображения съдът намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено
при допуснато процесуално нарушение и в противоречие с материалния закон,
поради което следва да се отмени, като преписката се върне за ново произнасяне
при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
Мотивиран така и на основание чл. 173, ал. 2 във вр. с
чл. 172, ал. 2 от АПК Разградският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-16- 73/1 от 18.12.2023
г. на ръководителя на ТП на НОИ-Разград, с което е потвърдено Разпореждане №
О-16-000-00-01671407/ 13.11.2023 г. на ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите от ДОО.
ВРЪЩА преписката на административния
орган за ново произнасяне при спазване указанията на съда.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 119 във вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б.„е“ КСО
|
Съдия: |
/п/ |