№ 1507
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефан Кюркчиев
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело №
20241100105848 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание
чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата Р. Г. С. твърди, че на 30.11.2023 г., около 08:15 часа, в гр. София
претърпяла инцидент, докато изпращала детето си на училище и слизала по
стълбите, водещи към ул. „Презвитер Козма“, когато се подхлъзнала на
петата стълба (от горе надолу) и паднала на необезопасеното - заледено
поради атмосферните условия и непочистено от поледицата стълбище.
Местонахождението на стълбището било в гр. София, кв. „Лозенец“, на ул.
„Презвитер Козма“ № 2 и инфраструктурно свързвало ул. „Презвитер Козма“
№ 2 с централния вход на 122 ОУ „Николай Лилиев“ – с входа разположен в
дясната страна и разположена в лявата страна площадка, която била част от
сградата на училището. В следствие на падането, ищцата изпитала силна
болка и изпаднала в безпомощно състояние, направила опит да стъпи на
десния си крак, но след като не успяла да се движи самостоятелсно, била
придружена с чужда помощ до дома си и после била закарана за медицински
преглед в УМБАЛ „Света Анна“ - София АД. След прегледа, на ищцата било
направено рентгеново изследване, при което било установено счупване на
1
фибулата на десния крак. За лечение на травмата била поставена гипсова
имобилизация, поради което ищцата следвало да се придвижва с две
патерици, тъй като не трябвало да натоварва изобщо счупения крак. На
05.12.2023 г. ищцата извършила ново рентгеново изследване, а на 12.12.2023
г. посетила „ДКЦ 14 – София“ ЕООД, където била прегледана от ортопед
поради силни болки и оток в глезена. На 11.01.2024г., ищцата отново
посетила „ДКЦ 14 – София“ ЕООД за извършване на преглед и сваляне на
гипсовата имобилизация от ортопед, който я насочил към преглед от
специалист, по повод болките, които изпитвала и развилият се сериозен оток
- от средата на подбедрицата до върха на пръстите на счупения крак. При
извършения преглед били констатирани ограничени и болезнени активни и
пасивни движения в дясна глезенна става. Въпреки свалената гипсова
имобилизация, ищцата трябвало да продължи да се предвижва с две
патерици, поради обстоятелството, че не следвало да натоварва крака си, а
използването им продължило до края м. февруари 2024 г. На 08.02.2024 г.
ищцата отново била прегледана от ортопед, по повод продължаващите болки
и отоци в крака, след което била насочена към домашно лечение,
съпроводено с рехабилитация за срок от 20 дни.
Ищцата твърди, че за лечение на получената травма, тя ползвала
болничен отпуск от 29.11.2023 г. до 11.03.2024г., но и след приключване на
отпуска – до предявяване на иска, тя изпитвала силни болки в счупения крак,
който продължава да е подут, трудно подвижен и отточен, а поради
обстоятелството, че болката била силна, тя страдала и от безсъние, била
принудена да понесе неудобства от битов характер, поради невъзможността
да се придвижва и обслужва сама за период от около 3 месеца. Наред с
физическите болки и страдания, травмата предизвикала у ищцата и
психически травми, изразяващи се в страх от преминаване по стълби,
подтиснатост на положителните емоции и чувство за безполезност. Наред с
това, ищцата поддържа, че е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за лечение, медикаменти, консумативи, в общ размер на 118,88
лева. Описаните неимуществени и имуществени вреди, според ищцата били
пряка и непосредствена последица от настъпилия инцидент на 30.11.2023 г.,
вследствие неизпълнение на задълженията на ответника Столична община да
поддържа и да почиства ледената покривка на въпросното стълбище, което
попадало в режим на общинска собственост. Поради това, били налице
2
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД,
във вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени и имуществени вреди.
При изложените фактически твърдения, ищцата претендира за осъждане
на ответника, да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на сумата от 26 000 лева, ведно със законна лихва от датата на
увреждането – 30.11.2023 г. до окончателното й изплащане, както и
обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 118, 88 лева, ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на
предявяването на иска до окончателното й плащане.
При очаквания благоприятен изход на процеса, ищцата претендира за
осъждане на ответника, да й заплати направените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответника Столична община, по
съображения, които са подробно изложени в подадения отговор.
Ответникът преди всичко оспорва твърденията на ищцата, касаещи
механизма на настъпване на описания инцидент, както и че увреждането е
настъпило вследствие неизпълнение на задълженията на Столична община
да поддържа процесните стълби. Независимо от изложеното становище за
неоснователност на предявения иск, оспорва същия и по размер. Ответникът
оспорва и размера на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, катоподдържа тезата, че е прекомерно завишен спрямо релевирания
/твърдения/ вредоносен резултат. Поддържа становище, че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди е завишено с оглед реално
претърпените болки и страдания, принципа на справедливостта и социално-
икономическите условия на живот в страната, към момента на настъпване на
увреждането. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата, която била проявила поведение, допринасящо
пряко за настъпване на увреждането, като не е положила дължимата грижа да
прояви внимание при своето движение, което да гарантира личната й
безопасност. Оспорва като недоказани и твърденията на ищцата за
настъпили психически травми. Моли за отхвърляне на иска и претендира да
й бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети
предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235
3
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Като доказателства по делото са представени заверени преписи от
медицински документи, включващи: амбулаторни листове, резултат от
Рентгеново изследване, извършено в Клиника по образна диагностика в
УМБАЛ „Света Ана“ – София ЕАД, фискални бонове за заплатени
медицински услуги и закупени медицински изделия, болнични листове за
временна неработоспособност, протоколи на медицинска комисия, ведно с
болнични листове за временна неработоспособност и др. (на лист 5-29 от
делото). Поради спецификата на отразената в документите специализирана
медицинска информация - всеки един от документите не се обсъжда
поотделно, а съдържащата се в тях информация е обект на анализ от
допуснатата съдебно-медицинска експертиза.
Заключението на изслушаната съдебно медицинска експертиза,
изготвено от вещото лице д-р К. С. (ортопедия и травматология) мотивира
следните изводи относно правнозначимите факти, които са от значение за
разрешаването на спора:
Вследствие на претърпяната злополука ищцата е получила счупване на
фибуларния малеол на дясна глезенна става /долната част на малкия пищял в
областта на глезенната става/. По своя медико-биологичен характер,
полученото счупване е довело трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
Според становището на вещото лице - уврежданията, които са
установени при ищцата биха могли да бъдат получени по описания в
исковата молба травматичен механизъм.
При ищцата е било проведено консервативно лечение, изразяващо се
поставяне на гипсова имобилизация на дясна глезенна става за 45 дни и
провеждане на рехабилитация, след сваляне на гипсовата имобилизация.
Според становището на вещото лице, което се позовава на специализираната
медицинска литература - при нормално протичане на лечебния процес, без
усложнения, периодът на възстановяване при такъв тип увреди е около 3-4
месеца, което според становището на вещото лице кореспондира с
конкретния случай.
При извършен преглед на ищцата от вещото лице е установено, че не са
били налице видими белези в областта на дясна глезенна става. Установено е
4
ограничен обем на движението в дясна глезенна става, при повдигане на
ходилото нагоре от 15 градуса, при норма 20 градуса. Съобразно направените
в открито съдебно заседание на 28.11.2024г. уточнения, към момента на
извършения преглед на ищцата, от експерта е установено, че същата
продължава да изпитва болки в областта на счупеното при натоварване и
смяна на времето, както и при продължително ходене. Според становището
на вещото лице, изпитването на болки и страдания за период от една година
след настъпване на инцидента е нормално явление, което обикновено се
наблюдава при повечето пациенти. Посоченото обстоятелство дава
основание на експерта да даде заключение, че същото не би следвало да се
приема за настъпило усложнение при ищцата, а по-скоро за нормално
явление, което са наблюдава при повечето пациенти.
Съгласно експертното заключение е напълно възможно подобно
счупване да се получи при подхлъзване върху лед и опит да се запази баланс.
Вещото лице сочи, че всеки един травматичен механизъм, който по принцип
предизвиква усукване на глезена – на практика би могъл да предизвика
такова счупване на глезенната става. Причината за самото усукване, според
експерта е възможно да бъде от най-различно естество, като не е
задължително същото да е поради подхлъзване, а е възможно може да се
получи и при слизане по стълби. Такъв тип травма, според експертното
становище е възможно да се получи не само при слизане по стълби, а също
така и на равен участък, при положение, че има някакъв елемент на задиране
на крака в повърхостта на движение, който да предизвика усукване, респ.
увиване на крака навътре. Въз основа на изложените аргументи, становището
на вещото лице е, че механизмът на травмата категорично е усукване на
крака, но не може да посочи причината, която е довела да това усукване.
Според експертните уточнения, от страна на ищцата е било съобщено,
че същата е отказала оперативното лечение, поради опасения от получаване
на алергия, каквато е проявявала при минали оперативни намеси.
Според становището на вещото лице, в случай на провеждане на
оперативно лечение е било възможно възстановяването при ищцата да
протече за по-кратък период от време. Причината за това, е че при операция
не е налице необходимост от носене на гипс, който обикновено се поставя за
период от около 45 дни, което според експерта не е малко натоварване на
5
организма предвид движението с патерици и други обстоятелства, но
заключението е, че крайният резултат и в двата случая е един и същ. Според
становището на вещото лице, ограниченият обем на движение би останал
като резултат и при оперативно лечение, тъй като той се получава на базата
на околоставните тъкани, които също са с увредени връзка, сухожилия, което
също дава отражение върху самата става. Съгласно направените експертни
уточнения, практически този органичен обем на движения пречи основно
при клякане, но при движение и при тичане не е налице проблем.
В дадените пред съда показания, свидетелят Г.Ц.А. заявява, че живее с
ищцата на семейни начала от 2007 г. За настъпилия инцидент с ищцата - на
30 ноември 2023 г. разбрал, тъй като му се обадили по телефона. Тя отишла
да заведе детето си на училище, но си забравила телефона вкъщи, поради
което му се обадила от друг телефон и го помолила да отиде да я посрещне,
защото паднала и не можела да стъпва на крака си. В процеса на разговора
щцата му казала, че се е подхлъзнала на стълбите и е паднала. Свидетелят
сочи, че винаги, когато са ходили към училището са минавали по тези стълби,
както и че преминаването по тях очертава най- пряк път за училището.
Имало и друг път, но трябвало да се излезе на булеварда и оттам пак да се
продължи по други стъпала, поради което всички пешеходци предпочитали
преминаване по процесното стълбище, която било най-прекият път до
училището. Самото училище се намирало на около 600-700 метра от
жилището на свидетеля и ищцата. Свидетелят сочи, че когато посрещнал
жена си, други хора я водели, а тя не можела да стъпва на крака си, поради
което те помагали. Той я качил в колата си и след това я завел в Окръжна
болница. Приели ищцата в спешен кабинет, направили снимка, тъй като
кракът бил много отекъл и искали да я оперират, но тъй като тя получавала
алергии от упойки се изплашила и попитала дали може да не се оперира.
Свидетелят сочи, че ищцата не била приета в болницата и още на същия ден
я пуснали да си отиде вкъщи. Поставили й само шина, защото не можело да
се правят манипулации, докато имало оток на крака. След пет дни
посетили отново болницата, за да направят нова снимка и лекарите
преценили, че има възможност за наместване на крака.
Свидетелят сочи, че ищцата категорично отказала операция, защото се
страхувала от упойките. Впоследствие в болницата наместили крака ,
гипсирали го, а след това се наложило да го гипсират втори път, за да
6
поставят чорап отдолу.
Свидетелят сочи, че след настъпването на инцидента първоначално
ищцата лежала и не можела да става и трябвало да държи кракът си
нависоко. Не помни колко време тя била с гипс, но впоследствие започнала
леко да се придвижва с патерици до тоалетна. Той й помагал за ежедневните
грижи и при къпане, защото била трудно подвижна, а и било опасно, защото
патериците се пързаляли. През повечето време се налагало ищцата да лежи и
да държи крака си нависоко, за да не оттича. Не помни колко време била с
гипс, но със сигурност поне месец. Свидетелят сочи, че ищцата не можела да
готви, да води децата си на училище, поради което се налагало той да готви,
да чисти и да взима децата. Това продължило почти два месеца. Посочва, че
в момента съпругата му е добре, кракът също е добре, ходи нормално и е
успяла да се възстанови след наместването на крака. Наложило се ищцата да
ползва болничен около 3-4 месеца.
В дадените пред съда показания, свидетелят С.Н.Р. заявява, че обичайно
с ищцата се срещали, когато водели децата си на училище. Познава ищцата
от деня, когато тя се наранила. Инцидентът се случил миналата година, края
на ноември - началото на декември, приблизително около 8 часа сутринта.
Според свидетеля, стълбите към училището представлявали един
своеобразен „байпас“ на тротоара. Свидетелят посочва, че след като слязъл с
детето си от колата, тръгнали по тротоара и стигайки до въпросните стълби
към училището, когато възприел женски възглас - стон на наранена жена, но
самото падане не се било чуло, защото било шумно от преминаващите коли.
Впоследствие свидетелят видял, че непознатата паднала жена жената не
може сама да се изправи на самите стълби.
Стълбището представлявало десет стъпала, направени върху земна маса
с червен пясъчник. Стълбището не било в добро и поддържано състояние -
липсвали части от стъпала и имало оттичане на вода от една тераса на
училището, което било точно по средата на въпросните стълби. Свидетелят
имал впечатление, че хората често минавали по тези стълби като
предпочитан маршрут, поради тяхното удобно местоположение на терена. В
деня на инцидента земната повърхност била много заледена, макар и да
нямало снежна покривка. Свеидетелят не помни и не може да посочи, дали
цялата повърхност на стълбите е била заледена. Според впечатленията на
7
свидетеля, ищцата била паднала на трето или четвърто стъпало, слизайки по
стълбите от към училището. Свидетелят я попитал дали всичко е наред, а тя
отговорила утвърдително, но преминавайки по- късно по същия маршрут,
свидетелят възприел, че тя фактически не може да се изправи. Свидетелят
сочи, че след падането ищцата едва ходела, видимо изпитвала болка и не
можела да стъпва на контузения си крак. В началото стъпвала, но когато
стигнали до средата на пътя вече почти не можела да стъпва. Свидетелят
съпроводил ищцата до дома й заедно с още една жена, защото не можел да го
стори самостоятелно. Ищцата се обадила на съпруга си, който я посрещнал.
Други относими доказателства в хода на съдебното дирене не са
представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
Предмет на спора е претенция за обезщетение на неимуществени и
имуществени вреди, които се твърди да са настъпили в резултат от
непозволено увреждане.
Твърди се, че вредоносните последици са настъпили, поради
неправомерно поведение на длъжностни лица при ответника, изразяващо се в
неизпълнение на задължението да поддържат общинската инфраструктура
като полагат дължимата се грижа, присъща на добрия стопанин – да
осигуряват безопасни условия за придвижване по уличната мрежа и
привеждането по улиците, тротоарите и площадите в състояние, годно за
нормалното им ползване от гражданите, в рамките на градовете и селата.
Предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност при основния
състав на непозволеното увреждане са уредени в чл. 45 от ЗЗД и изискват да
се установи всеки един от елементите на деликта: осъществяване на
поведение, което противоречи на конкретно нормативно задължение при
стопанисване и поддържане на общинските улици или на общата забрана да
се вреди другиму, настъпване на конкретния релевиран в исковата молба
вредоносен резултат и да се докаже наличие на пряка причинно-следствена
връзка между настъпването на вредата и поведението на прекия деликвент.
8
Допълнителни предпоставки за основателност на иска чл. 49 от ЗЗД са
прекият причинител на вредата да е осъществявал увреждащите действия/
бездействия при или по повод на възложената му работа от страна на
легитимирания да носи деликтната отговорност правен субект.
Всички посочени по- горе предпоставки са в доказателствена тежест на
ищцата, т.е следва да бъдат установени от нея при условията на пълно и
главно доказване. Обемът на вредоносните последици също следва да бъде
установен от ищцата, доколкото обемът на вредите обуславя по принцип и
размера на евентуалното обезщетение, което би следвало да бъде присъдено,
в случай на основателност на предявената претенция.
Съдът намира процесният иск за процесуално допустим, с оглед
фактическите твърдения, на които се основава, установената
правосубектност на страните в процеса и наличието на законоустановените
процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск.
Преценката по отношение основателността на иска е предпоставена от
изводите на съда по споменатите по- горе предпоставки за възникване на
деликтна отговорност, при което съдът намира следното:
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, като
общинските пътища и свързаната с тях инраструктура за обществено
ползване са публична общинска собственост ( чл. 8, ал. 3 от ЗП).
Събраните доказателства установяват, че процесното събитие е станало
в границите на населено място – в гр. София, на улично стълбище,
разположено откъм ул. „Превзитер Козма“, водещи към рампата на 122 ОУ
„Николай Лилиев“, което е част от общинската пътна инфраструктура,
доколкото е предназначено да обслужва свободно преминаващите
пешеходци. Събраните доказателства, главно посредством показанията на
свидетеля А. способстват да бъде у,становено твърдението на ищцата, че
придвижвайки се по това стълбище, ищцата паднала и така била причинена
травмата на крака й.
Тъй като е част от общинската пътна инфраструктура и е предназначено
за свободно преминаване на пешеходци -процесното стълбище и вещ в
режим на публична общинска собственост, поради което именно ответникът
- Столична община носи отговорност за поддържането му във вид, който да
9
позволява да се ползва безопасно.
Уместно е да се посочи, че инцидентът е битов, а не пътен, поради което
и не може да се очаква удостоверяване на настъпването му с официален
удостовертелен документ (какъвто по принцип не е предвиден в споменатата
частна хипотеза).
От събраните свидетелски показания може да бъде направен обоснован
извод за наличието на заледен неопесъчен участък на мястото на настъпване
на процесната злополука – на стълбищата откъм ул. „Превзитер Козма“,
водещи към рампата на 122 ОУ „Николай Лилиев“ в гр. София.
Уличната мрежа в населените места е публична общинска собственост
на основание § 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3 и, ал. 5 от Закона за
пътищата, а собствеността на пътя се разпростира върху всички основни
негови елементи по условията на посочената по-горе разпоредба на чл. 8, ал.
5 от Закона за пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища е задължение на общината,
в чл. 30, ал. 4 от ЗП е указано, че поддържането на тротоарите като част от
уличната пътна мрежа на съответното място се организира от съответната
община.
В нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП е вменено задължение на лицата,
стопанисващи пътя, вкл. пътните принадлежности към него по смисъла на §
1, т. 4 от ДР на ЗП, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират за
препятствията и да вземат мерки за отстраняването им. Съгласно § 1, т. 2 от
ДР на ЗП „земно платно“ е част от повърхността в обхвата на пътя, върху
която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните
ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови;
зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите;
бермите и другите конструктивни елементи на пътя.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от Наредбата за управление на общинските
пътища на територията на Столична община, общинската администрация
планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на
общинските пътища и улици, а чл. 31, ал. 1 от Наредбата изяснява какво
включва поддържането им, а именно полагането на системни грижи за
осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и
10
осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и
принадлежности. Организирането на дейностите по поддържане на
общинските пътища е задължение, с което е натоварена Столична община,
съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредбата.
Според чл. 35 от Наредбата, при зимно поддържане на пътищата, се
изпълняват следните видове работа: снегозащита на пътищата,
снегопочистване, разпръскване на минерални материали /опесъчаване/ за
стопяване на снега и леда и организиране на работа при влошени
метеорологични условия. Ремонтът и поддържането на общинската пътна
мрежа също се осъществява, съгласно програма и чрез възлагане на
обществена поръчка/ според предвиденото в чл. 48 от Наредбата/.
Задължение за поддръжка на тротоарите като част от обхвата на пътя е
вменено на съответната община и с нормата на чл. 48, т. 2, б. "б. " от
Правилника за прилагане на закона за пътищата, съгласно който
организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в частта
тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите,
пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън
платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на
селата и селищните образувания е за общината.
В обобщения на изложените изводи, произтичащи от цитираните
нормативни разпоредби, следва да се приеме, че поддръжката на участъка, в
който е станал инцидентът, е в правомощията на привлечената като ответник
Столична община. В тежест на Столична община е било да извършва
контрол, поддръжка и обезопасяване на терена, за да осигури необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение на пешеходците по
тротоарите и стълбищата, през цялата година. Неизпълнението на това
задължение от страна на служителите на Столична община води до
ангажиране на отговорността й по чл. 49 ЗЗД.
Обледяването на повърхността на стълбището, находящи се на
територията на Столична община в момента на интенцивно преминаващ
поток от пешеходци – отиващи и връщащи се от сградата на общинското
училище в близост, съставлява противоправно бездействие на онези
работници/служители на общината, които са били натоварени с поддръжката
на тротоарите, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми.
11
Обезопасяването на уличната мрежа и привеждането на улиците, тротоарите
и площадите в състояние, годно за безопасното им ползване от гражданите, в
рамките на градовете и селата е задължение на съответната община, да
поддържа уличната инфраструктура в изправно и безопасно за ползване
състояние.
Наличието на противоправно бездействие на служители на ответника
представлява основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната
отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД.
Вината на съответното длъжностно лице, комуто е била възложена
грижата за обезопасяване на процесното стълбище съгласно чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД се предполага до доказване на противното, а по настоящето дело, такова
обратно доказване не е извършено.
Заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза обоснова
извода, че бездействието на Столична община се намира в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което следва да
носи деликтна отговорност.
В този смисъл, Общината като задължено лице по поддържане на
уличната инфраструктура в рамките на населените места, следва да заплати
на пострадалия обезщетение за причинената със своето бездействие вреда.
Съобразно изложеното, съдът намира, че за ответника е налице нормативно
установено задължение за поддръжка на пътната инфраструктура. Същото
съобразно § 1, т. 14 от ДР на ЗП представлява дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година.
По механизма на настъпване на самата травма и по отношение
релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, съдът възприема следните правни изводи:
По отношение на времето и мястото на настъпване на инцидента не се
спори между страните. След като обсъди специфичния механизъм на
настъпване на травмата, в контекста на възприетите от съдебно-медицинска
експертиза доказателствени изводи – настоящия съдебен състав приема, че
полученото увреждане е напълно съответно на типичния механизъм, който
предизвиква усукване на глезена би могъл да предизвика такова счупване на
глезенната става, каквото е полученото увреждане при ищцата.
12
Ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата - поради това, че същата проявила поведение, с
което е допринесла пряко за настъпване на увреждането, като не е положила
дължимата грижа да прояви внимание при своето движение, което да
гарантира личната й безопасност. Настоящият съдебен състав намира, че
релевираното възражение за съпричиняване следва да се приеме за
основателно.
От фактическите твърдения на ищцата в исковата молба и посредством
изслушаните свидетелски показания се установи, че по време на инцидента
настилката на процесното стълбище е била видимо заледена и хлъзгава. Този
конкретен факт веднага е бил забелязан от свидетеля С.Р., който е преминал
по същото стълбище с детето си и се е върнал без да се е подхлъзнал или
паднал. Посредством показанията на свидетеля се установи, че в този ден
всичко било много заледено, включително и нагоре към училището, поради
което предупредил детето си, че следва да прояви внимание. Според
наяблюденията на свидетеля, който също както и пострадалата често
преминавал по стълбите на пък към или от училищната сграда - процесните
стълби се заледявали обичайно, предвид оттичане на вода от терасата на
училището, което се падало точно по средата на самите стълби. Именно там
настъпил инцидентът с ищцата. В тази връзка, се установи, че ищцатачесто
използвала тези стълбища, а при полагане на дължимата грижа е била
способна да възприеме неговото обичайно състояние, особено през зимните
метеорологични условия. В случай на полагане на елементарна грижа и най-
вече на по-засилено внимание при стъпване върху стълби, за които се
предполага често заледяване, би следвало да се третира като очевидна проява
на непредпазливост към безпрепятственото си придвижване пеша по
стълбищата в процесния участък. В този контекст ще трябва да бъде
възприет изводът, че метеорологичните условия във времето на настъпване
на инцидента и състоянието на настилката на процесното стълбище очевидно
не са единствена предпоставка за подхлъзване, падане и причиняване на
травми. Друга причина е липсата на достатъчно разумна и житейска
предпазливост, полагането на елементарна грижа, на засилено внимание при
стъпване върху мократа и очевидно заледена настилка.
При така изложените съображения съдът приема, че в процесния случай
13
ищцата не е проявила необходимата предпазливост, за да осигури
безпрепятственото си придвижване по стълбищата в процесния участък от
градската улична мрежа. Следователно поведението на пострадалата, в
частност неоказването на достатъчна грижа за собствената безопасност, е
способствало за настъпването на неблагоприятните последици и следва да
бъде квалифицирано като немаловажен принос за настъпването на
вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
По изложените съображения, размерът на обезщетението следва да
бъде редуциран с 1/3 част, съобразно с обема на приноса на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат.
По отношение на характера и обема на вредите, съдът намира
следното:
С оглед вида и сложността на травмата, продължителността на
оздравителния период (3-4 месеца), поставянето на гипсова имобилизация за
срок от 45 дни, което безспорно е довело до затруднения в придвижването на
ищцата и използването на помощни средства за това, както и до редица
неудобства от битов и социален характер при обслужването в
ежедневието; провеждането на последваща рехабилитация; липсата на
остатъчни белези, както и обстоятелството, че не е възстановен пълният обем
на движение на дясна глезенна става; периода на търпените болки и
страдания (най интензивни през първите 30 дни; обстоятелството, че и към
момента на прегледа от експерта при ищцата е установено, че същата
продължава да изпитва болки в областта на счупването; възрастта на
пострадалата ( 45 г. към датата на инцидента), затрудненията в обслужването
в периода на възстановяване, съдът приема, че търпените от ищцата
неимуществени вреди, в установения от настоящия съд действителен обем,
следва да бъдат обезщетени справедливо със сумата от 15 000 лв.
За определяне на конкретния размер на обезщетението бе съобразено,
както времето на осъществяване на лечението и при ищцата не са налице
данни за настъпили усложнения в резултат от полученото счупване на
дясната глезенна става.
Съдът отчете и че през периода на лечението, ищцата е търпяла болки,
страдания и ограничения на социалната активност, с продължителност от
около 3-4 месеца.
14
От друга страна, справедливият размер на обезщетението, съдът
определи конкретно на 15 000 лева - съобразявайки от конкретните
обществено-икономически условия в страната именно към момента на
настъпване на инцидента, тоест през 2023 г. когато минималната работна
заплата е била в размер на 780 лева.
С оглед всички изложени по- горе изводи, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено на
ищцата, за обезщетяване на неимуществени вреди, в резултат от получените
увреждания, възлиза на 15 000 лева.
Този справедлив размер, следва да бъде редуциран с 1/3 от посочената
обща сума - съобразно с определения по- горе обем на приноса на
пострадалото лице за настъпването на вредоносния резултат - до
окончателен размер от 10 000 лева.
До посочения размер, искът следва да бъде уважен. За разликата над
посочената сума и до пълния претендиран размер на претенцията от 26 000
лева - предявеният от ищцата иск Р. Г. С. за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди:
Ищцата предявява иск за осъждане на ответника да й заплати сторените
разноски за лечение и закупуване на медицински консумативи и
медикаменти, във връзка с полученото увреждане.
По отношение на предявения иск за заплащане на обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на сумата от 118, 88 лева,
изразяващи се в сторени медицински разходи за лечение и закупуване на
медицински консумативи и медикаменти, то видно от приложените по
делото касови бонове се установява тяхното извършване.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че макар да носи
доказателствената тежест в тази насока, ищцата не установи по необходимия
несъмнен начин, че посочените разходи са свързани, респ. са били направени
конкретно във връзка с проведеното лечение на процесната травма, както и
не доказа, че тези разходи са необходимо свързани на получените в резултат
от процесния инцидент увреждания.
15
Съдържанието на приетите като доказателства касови бонове /л. 26-29/
не установяват изрично платеца на сумата, а към същите на се представени и
фактури, които да установят по категоричен начин, че ищцата Р. С. е платец
на посочените в тях суми, поради което съдът приема за недоказана
надлежната материална легитимация на ищцата да претендира споменатите
суми, като неин личен разход, произтичащ от настъпването на пътния
инцидент.
Поради изложените съображения, съдът приема, че основанията за
изплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи
сторените разноски за лечение и закупуване на медицински консумативи и
медикаменти, във връзка с полученото увреждане останаха напълно
неустановени, а предявената на това основание претенция за изплащане на
обезщетение за имуществени вреди - следва да бъде отхвърлена изцяло, като
неоснователна.
По претенцията за законна лихва:
По отношение на претенцията за законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира, че същата е
основателна, тъй като съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения
произтичащи от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без
покана, т.е. той дължи законната лихва от деня на увреждането.
Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати законна лихва
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата
на настъпване на злополуката – 30.11.2023 г., до окончателното изплащане.
По отношение на претенциите за съдебните разноски:
С оглед изхода на правни спор, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК –
именноа в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от
ищцата съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, ищцата претендира
разноски в настоящото производство в общ размер на сумата от 4375 лева, от
които: 1100 лева за заплатена държавна такса, сумата от 360 лева - депозит за
изготвяне на експертиза и сумата от 2915 лева – адвокатско възнаграждение.
Релевираното от страна на ответника възражение за прекомерност на
претендираните от ищцата разноски за процесуално представителство, съдът
16
намира за неоснователно. Мотивите на съда за това са, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, платеното от ищцата
възнаграждение за процесуално представително по делото не е прекомерно.
По делото са приложени надлежно изготвени банкови документи за
извършени плащания на направените разноски, поради което съдът намира,
че ответникът следва да заплати на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 1683,40 лева - съдебни разноски за настоящото производство.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане
на правна помощ, съдът определя разноски за юрисконсултско
възнаграждение в полза на Столична община в размер на 300 лева.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК,
съдът намира, че ищцата следва да заплати на ответника разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 184,56 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с адрес гр. София, ул. „Московска“ № 33,
да заплати на Р. Г. С. с ЕГН ********** и със съдебен адрес: гр. София, ул.
*******, на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД - сумата от 10000 (десет
хиляди) лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, понесени вследствие на претърпяна травма при падане върху
стълбище, находящо се в гр. София, кв. „Лозенец“, на ул. „Презвитер Козма“
№ 2, водещо до централния вход на 122 ОУ „Николай Лилиев“ на 30.11.2023 г.,
ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата
на увреждането – 30.11.2023 г., до деня на окончателното изплащане, като
отхвърля иска в частта за разликата над присъдената сума и до пълния
предявен размер от 26 000 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. Г. С. с ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. ******* против Столична община, с адрес гр. София, ул.
„Московска“ № 33, иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД - за
заплащане на сумата от 118, 88 лева (сто и осемнадесет лева и 18 ст.),
представляваща обезщетение за имуществени вреди - разноски за лечение и
закупуване на медицински консумативи и медикаменти, във връзка с
полученото увреждане от процесния инцидент.
17
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Р. Г. С., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата от 1683,40 лева (хиляда шестстотин
осемдесет и три лева и четиридесет ст. ), представляваща направените
съдебни разноски за процесуално представителство пред Софийски градски
съд.
ОСЪЖДА Р. Г. С., ЕГН ********** да заплати на Столична община, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 184,56 лева ( сто осемдесет и
четири лева и петдесет и шест ст.), представляваща направени съдебни
разноски пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
София, в двуседмичен срок от връчване на страните на препис от него.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
18