№ 18861
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110169412 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 228 от Закон за електронните съобщения ЗЕС),
чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД, чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл. 335,
ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), вр. чл. 183, вр. чл. 205, ал. 1, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.422, ал.1
вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД от „А1 България“ ЕАД срещу Й. Г. Д., за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в общ размер на 1319.26
лева, представляваща главница за неплатени суми за предоставени електронни съобщителни
услуги, неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане и неустойки
поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната за период от 27.04.2022 г.
до 09.01.2023 г., ведно със законна лихва за период от 28.06.2024 г. до изплащане на
вземането по Договор със системен партиден номер М3577913, М4952475, М4966581 и
М5995238, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер
*********, както и сумата 231,81 лева, представляваща мораторна лихва за период от
28.05.2022г. до 27.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39974/2024 г. по описа на СРС, 55 състав, и които
суми са формирани от следните вземания, както следва:
• иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 228 от Закон за електронните съобщения ЗЕС) за
1
установяване съществуване на вземане за сума в общ размер на 809.00 лева, представляваща
неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги за периода от
27.04.2022г. до 09.01.2023 г., включваща следните суми по следните договори а) 319.59 лв.
неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги за периода от
27.04.2022г. до 22.10.2022г. по Приложение № 1 от 29.11.2018г. за услуга +35988**** и
приложение № 1 от 30.06.2017г. за услуга ++359********* към договор със системен
партиден номер М3577913, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия
уникален номер *********, изменен с анекс от 30.12.2020г. и от 26.04.2022г. б) 150.97 лв.
неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги за периода от
16.06.2022г. до 11.12.2022 г. по Приложение № 1 от 04.01.2022г. за услуга ++359*********
към договор със системен партиден номер М4952475, като част от рамков Договор,
идентифициран с неговия уникален номер *********, в) 230,23 лв. неплатени абонаментни
такси и потребление за използвани мобилни услуги за периода от 16.06.2022г. до 09.01.2023
г. по Приложение № 1 от 03.01.2019г. за услуга и анекс от 30.12.2020г. за пакет услуги
интернет 101000560715 и телевизия 201000560714 към договор със системен партиден
номер М4966581, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер
*********, г) 108,21 лв. неплатени абонаментни такси и потребление за използвани
мобилни услуги за периода от 20.06.2022г. до 03.01.2023 г. по Приложение № 1 от
03.02.2021г. за услуга ++359********* към договор със системен партиден номер М5995238,
като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер *********;
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сума в общ размер на 369.75 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора поради виновно
неизпълнение на задълженията по него от ответника за срочно плащане, която не
надвишава трикратния размер на дължимата стандартна месечна абонаментна такса за
предоставяните по процесните договори за далекосъобщителни услуги по чл. 54.12 от
ОУ, включваща следните суми по следните договори: а) 122.43 лв. по Приложение №
1 от 29.11.2018г. за услуга +35988**** и приложение № 1 от 30.06.2017г. за услуга
++359********* към договор със системен партиден номер М3577913, като част от
рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер *********; б) 136.88 лв.
по Приложение № 1 от 04.01.2022г. за услуга ++359********* към договор със системен
партиден номер М4952475, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия
уникален номер *********, в) 49.56 лв. по Приложение 1 от 03.01.2019г. към анекс от
30.12.2020г. за пакет услуги интернет 101000560715 и телевизия 201000560714 към
договор със системен партиден номер М4966581, като част от рамков Договор,
идентифициран с неговия уникален номер *********, г) 60.88 лв. по договор със
системен партиден номер М5995238, като част от рамков Договор, идентифициран с
неговия уникален номер *********;
иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл. 335, ал. 1 от Търговския
закон (ТЗ), вр. чл. 183, вр. чл. 205, ал. 1, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 115.50 лева за периода 16.05.2022г.-15.12.2022г. -
2
дължима стойност за устройства на изплащане под формата на неплатени вноски по
закупено устройство на изплащане, както следва: за апарат Huawei P40 lite Green+PB
TTEC съгласно договор за продажба на изплащане № ********* от 01.02.2021г., по
силата на който към услуга с номер ++359********* е закупено посоченото устройство;
иск с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 14.62
лева, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса, от която 5.67
лева, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за
предоставената услуга по Приложение № 1 от 03.01.2019г. за услуга и анекс от
30.12.2020г. за пакет услуги интернет 101000560715 и телевизия 201000560714 към
договор със системен партиден номер М4966581, като част от рамков Договор,
идентифициран с неговия уникален номер *********, и 8.95 лева по Приложение № 1
от 03.02.2021г. за услуга ++359********* към договор със системен партиден номер
М5995238, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер
*********;
иск с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 10.39
лева, представляваща неустойка за допълнителна услуга - екстра, предоставена към
основната за посочения номер, от която: 2.46 лева по Приложение № 1 от 29.11.2018г.
за услуга ++359********* към договор със системен партиден номер М3577913, като
част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер *********, и 7.93
лева по договор със системен партиден номер М4966581, като част от рамков
Договор, идентифициран с неговия уникален номер *********;
иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 231.81 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 28.05.2022 г. до 27.06.2024 г. , която
сума е формирана, както следва: 1) 60.61 лв., мораторна лихва върху сумата от 319.59
лв., претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни
услуги, по Приложение № 1 от 29.11.2018г. за услуга +35988**** и приложение № 1 от
30.06.2017г. за услуга ++359********* към договор със системен партиден номер
М3577913, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер
*********, изменен с анекс от 30.12.2020г. и от 26.04.2022г.; 2) 21.51 лв., мораторна
лихва върху сумата от 124.89 лв., претендирана като неустойки за прекратяването по
Приложение № 1 от 29.11.2018г. за услуга +35988**** и приложение № 1 от
30.06.2017г. за услуга ++359********* към договор със системен партиден номер
М3577913, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер
*********; 3) 27.02 лв., мораторна лихва върху сумата от 150.97 лв., претендирана
като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение
№ 1 от 04.01.2022г. за услуга ++359********* към договор със системен партиден
номер М4952475, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален
номер *********; 4) 22.01 лв., мораторна лихва върху сумата от 136.88 лв.,
3
претендирана като неустойки за прекратяването на Приложение № 1 от 04.01.2022г. за
услуга ++359********* към договор със системен партиден номер М4952475, като част
от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер *********; 5) 40.75 лв.,
мораторна лихва върху сумата от 230.23 лв., претендирана като неплатени суми за
предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от 03.01.2019г. за
услуга и анекс от 30.12.2020г. за пакет услуги интернет 101000560715 и телевизия
201000560714 към договор със системен партиден номер М4966581, като част от
рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер *********; 6) 9.86 лв.,
мораторна лихва върху сумата от 63.16 лв., претендирана като неустойки за
прекратяването на Приложение № 1 от 03.01.2019г. за услуга и анекс от 30.12.2020г. за
пакет услуги интернет 101000560715 и телевизия 201000560714 към договор със
системен партиден номер М4966581, като част от рамков Договор, идентифициран с
неговия уникален номер *********; 7) 19.16 лв., мораторна лихва върху сумата от
108.21 лв., претендирана като неплатени суми за предоставени електронни
съобщителни услуги по Приложение № 1 от 03.02.2021г. за услуга ++359********* към
договор със системен партиден номер М5995238, като част от рамков Договор,
идентифициран с неговия уникален номер *********, начислена за периода от
21.07.2022 г. до 19.06.2024 г.; 8) 19.66 лв., мораторна лихва върху сумата от 115.50 лв.,
претендирана като неплатени суми за устройство по договор за продажба на
изплащане към рамков договор № ********* и партиден номер М5995238, начислена
за периода от 21.07.2020 г. до 19.06.2024 г.; 9) 11.23 лв., мораторна лихва върху сумата
от 69.83 лв., претендирана като неустойки за прекратяването на договор за изплащане
№ ********* в частта му за услугите по партида № М5995238, начислена за периода от
18.11.2022 г. до 19.06.2024 г.
Ищецът - „А1 България“ ЕАД, твърди, че между него и ответника Й. Г. Д. е
съществувало облигационно правоотношение въз основа на договор за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане с номер ********* от 27.04.2016г., който е
общ рамков договор, обединяващ партиди М3577913, М4952475, М4966581 и М5995238,
като било подписано и приложение за избор на услуги и на тарифен план.
Твърди, че съгласно Приложение № 1 от 29.11.2018г. и приложение № 1 от 30.06.2017г.
към договор със системен партиден номер М3577913, като част от рамков Договор,
идентифициран с неговия уникален номер *********, изменен с анекс от 30.12.2020г. и от
26.04.2022г. на клиента бил предоставен съответно мобилен номер за услуга +35988**** и
мобилен номер за услуга ++359********* срещу задължението за месечна абонаментна такса
за мобилен номер ********** в размер на 23.99 лева без ДДС и за мобилен номер
++359********* в размер на 24.99 лева без ДДС.
Твърди, че съгласно Приложение № 1 от 04.01.2022г. за услуга ++359********* към
договор със системен партиден номер М4952475, като част от рамков Договор,
идентифициран с неговия уникален номер ********* на клиента бил предоставен мобилен
номер за услуга ++359********* срещу задължението за месечна абонаментна такса в размер
4
на 25.99 лева без ДДС.
Твърди, че съгласно Приложение № 1 от 03.01.2019г. за услуга и анекс от 30.12.2020г.
за пакет услуги интернет 101000560715 и телевизия 201000560714 към договор със системен
партиден номер М4966581, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия
уникален номер ********* на клиента била предоставена пакет услуги интернет
101000560715 и телевизия 201000560714 срещу задължението за месечна абонаментна такса
в размер на 21.99 лева без ДДС.
Твърди, че съгласно Приложение № 1 от 03.02.2021г. за услуга ++359********* към
договор със системен партиден номер М5995238, като част от рамков Договор,
идентифициран с неговия уникален номер ********* на клиента бил предоставен мобилен
номер за услуга ++359********* срещу задължението за месечна абонаментна такса.
Релевира, че c договор за продажба на изплащане № ********* от 01.02.2021г., на
ответника към услуга с номер ++359********* е закупено устройство Huawei P40 lite
Green+PB TTEC с цена 379.50 лева, която следвало да бъде платена, както следва -
първоначална вноска от 16.50 лева и остатъка на 23 броя месечни вноски. Твърди, че сумата
не е платена в срок и търси плащането и.
Поддържа, че изпълнил задължението си за предоставяне на уговорените
телекомуникационни услуги на абоната договор за мобилни услуги № ********* от
27.04.2016г. със системни партидни номера М3577913, М4952475, М4966581 и М5995238
през периода от 27.04.2022 г. до 03.01.2023 г., но последният не заплатил в срок цената им,
като останал задължен за стойността на предоставените му услуги за процесния период,
както следва: за № М3577913 за период 27.04-22.10.2022 г. за сумата от 319.59 лв., за №
М4952475 за период 16.06.2022-11.12.2022 г. за сумата от 150.97 лв., за № М4966581 за
период 16.06.2022 - 09.01.2023 г. за сумата от 230.23 лв., за № М5995238 за период
20.06.2022 г.- 03.01.2023 г. за сумата от 108.21 лв.
Ответникът не изпълнил задължението за заплащане на всички дължими суми за
потребените услуги и бил в забава за плащане на месечните вноски по договора с повече от
124 дни, което е обусловило правото на ищцовото дружество да прекрати едностранно
сключения договор, считано от 07.10.2022 г., 17.11.2022 г., 25.11.2022 г. и 17.11.2022 г. за
всяка от партидите така, както са посочени в предходния абзац.
В съответствие с клаузите на общите условия на оператора, които били приложими в
облигационното отношение между страните, с оглед на нарушаване на задълженията от
абоната, произтичащи от приложението, договора и общите условия, за неплащане в срок на
дължими суми за предоставени мобилни услуги и невърнато устройства, с оглед
прекратяването на договора, била начислена договорна неустойка в общ размер на 394.76 лв.
по всяка от партидите включително неустойка като сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси без ДДС за посочените мобилни номера и отстъпка от цената за
закупеното устройство на изплащане.
С оглед забавата на длъжника, претендира мораторна лихва върху всяко едно от
5
главните вземания, възлизаща в общ размер на 231.81 лева представляваща мораторна лихва
за период от 28.05.2022 г. до 27.06.2024 г.
Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с
проведеното заповедно производство и издадената в полза на „А1 България“ ЕАД заповед
по чл. 410 ГПК от 30.07.2024г. по ч.гр.д.№ 39974/2024г. на СРС, 55 състав, и дадени
указания от заповедния съд по чл.415 ГПК. Представя писмени доказателства. Претендира
разноски.
Ответникът - Й. Г. Д., в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК не е подал
отговор на исковата молба. Във възражението си по чл. 414 ГПК ответникът е оспорил
вземанията с довод, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното
от фактическа и правна страна:
По отношение на претенциите с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 228 от ЗЕС и чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
От представеното на Договор № ********* от 27.04.2016г., се установява, че между
ищеца и ответника са възникнали облигационни правоотношения във връзка с предоставяне
на електронни съобщителни услуги чрез една или няколко съобщителни мрежи. В него е
посочено, че влизането в сила, срокът и прекратяването на договора за всяка услуга, в това
число дължими неустойки или обезщетение, се посочват в съответното приложение по т.
3.2, като за всяка услуга могат да се договарят и прилагат различни срокове. Договорът е в
сила, докато е налице действащо приложение или друго споразумение за ползване на
услуги, сключено към него.
От приложение № 1 от 29.11.2018г. към Договор № ********* се установява, че
между ищеца и ответника са възникнали облигационни правоотношения във връзка с
предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез една или няколко съобщителни
мрежи, като на ответника Й. Д. е предоставена SIM карта за телефонен номер 088**** с
тарифен план A1 ONE Unlimited 24 с промоционална месечна абонаментна такса 23.99
лева. Приложението е подписано за абоната от лице с имена Й. Г. Д.. Посочено е, че влиза в
сила от датата на подписването му и е със срок от 24 месеца или до 29.11.2020г. В т. 6.4 е
договорено, че абонатът няма право да спира временно достъпа до мрежата или да
прекратява договора по отношение на която и да е услуга, освен след заплащане на
дължимата неустойка или в случаите на неизпълнение от страна на оператора, посочени в
приложимите ОУ. Уговорено е автоматично подновяване на срока на договора за
неопределено време, ако в рамките на последния таксуващ период абонатът не уведоми
писмено оператора, че желае прекратяване на договора /чл. 6.5/. В чл. 7.1 е уговорена
неустойка в тежест на абоната - ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по
договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичането
на срока на ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка
6
в размер на месечните абонаменти такси, дължими за абонамента, за който договорът се
прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на
ползване, а когато абонатът е физическо лице - максималният размер на неустойката за
предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаменти такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер
без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно
прекратяване абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, закупени
или предоставени на лизинг/изплащане, съответстващи на оставащия срок на ползване по
съответния абонамент.
С анекс от 26.04.2022 г. към договор № ********* се установява, че срокът на
договора за предоставена SIM карта за телефонен номер 088**** е продължен до 26.04.2024
г.
От приложение № 1 от 04.01.2022г. към Договор № *********, се установява, че
между ищеца и ответника са възникнали облигационни правоотношения във връзка с
предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез една или няколко съобщителни
мрежи, като на ответника е променен тарифния план на предоставена SIM карта за
телефонен номер ********** с тарифен план ONE Unlimited Special 24 с промоционална
месечна абонаментна такса 25.99 лева. Приложението е подписано за абоната от лице с
имена Й. Г. Д.. Посочено е, че влиза в сила от датата на подписването му и е със срок от 24
месеца или до 04.01.2024г. В т. 6.4 е договорено, че преди изтичане срока на договора
абонатът няма право да спира временно достъпа до мрежата или да прекратява договора по
отношение на която и да е услуга, освен след заплащане на дължимата неустойка или в
случаите на неизпълнение от страна на оператора, посочени в приложимите ОУ. Уговорено е
автоматично подновяване на срока на договора за неопределено време, ако в рамките на
последния таксуващ период абонатът не уведоми писмено оператора, че желае прекратяване
на договора /чл. 6.5/. В чл. 7.1 е уговорена неустойка в тежест на абоната - ако достъпът до
мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива
или по вина на абоната преди изтичането на срока на ползване, определен за този
абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаменти
такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен
размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване, а когато абонатът е
физическо лице - максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази
клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти такси за услугите
на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в
допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване абонатът дължи на
оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове
и от пазарните цени на крайните устройства, закупени или предоставени на
лизинг/изплащане, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
От приложение № 1 от 30.06.2017г. към Договор № *********, се установява, че
7
между ищеца и ответника са възникнали облигационни правоотношения във връзка с
предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез една или няколко съобщителни
мрежи, като на ответника е предоставена SIM карта за телефонен номер ********** с
тарифен план Мтел без граници XL Нет Задържане 2017 2г Кампания Port out - Юни 2017,
включващ предоставяне на мобилни услуги и ТВ услуги с промоционална месечна
абонаментна такса 24.99 лева. Посочено е, че влиза в сила от датата на подписването му и е
със срок от 24 месеца, като срокът за ползване на услугите е до 23.07.2019г. В т. 6.3.1 е
договорено, че ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги
бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичането на срока на
ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на
месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по
техния стандартен размер, без отстъпка, (включително за допълнителния промоционален
пакет, ако е активиран такъв) до изтичане на съответния срок на ползване, както и е
предвидено, че максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази
клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за
услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.
С анекс от 30.12.2020 г. към договор № ********* се установява, че срокът на
договора за предоставена SIM карта за телефонен номер ********** е продължен до
30.12.2022 г. В клаузата на чл. 3.5 се предвижда, че ако достъпът до мрежата бъде спрян или
абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на Абоната
преди изтичането на срока на ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на
оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за
който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на
съответния срок на ползване. Предвидено е, че максималният размер на неустойката за
предсрочно прекратяване за физически лица не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер
без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно
прекратяване абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства
(закупени или предоставени на лизинг/ на изплащане), съответстваща на оставащия срок на
ползване по съответния абонамент.
Видно от приложение № 1 от 30.01.2019г. към Договор № *********, се установява,
че между ищеца и ответника са възникнали облигационни правоотношения във връзка с
предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез една или няколко съобщителни
мрежи, като на ответника е предоставен пакет услуги, като следва: А1 Разширен 75 (A1 Нет
75 Mbps + ТВ Разширен + MAX SD и ТВ пакет Екстра MAX Sport Plus. Срокът на ползване
на услугите е до 03.01.2021 г. Съобразно т. 8.9, действието на договора за Услугите може да
се прекрати от абоната с едномесечно писмено предизвестие до ищеца. Предвидено е, че при
липса на предизвестие за прекратяване и съответно при липса на изрично писмено съгласие
от абоната относно условията за продължаване след изтичане срока, ползването на услугите
8
по това приложение продължава за неопределен срок при същите условия и може да бъде
прекратено по всяко време с едномесечно писмено предизвестие без неустойки. В т. 8.10 е
посочено, че независимо от срока на ползване на ТВ услугата и пакета, абонатът има право
по всяко време, чрез писмено заявление, подадено в магазин на А1, да прекрати ползването
на допълнителен ТВ приемник, без да дължи заплащане на неустойка за предсрочното
прекратяване, при условие че го върне по предвидения за това ред. В т. 9.1. е предвидено, че
ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен
по инициатива или по вина на абоната преди изтичането на срока на ползване, определен за
този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните
абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния
стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване. Посочено, че
максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да
надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен
абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.
С анекс от 30.12.2020 г. към договор № ********* се установява, че срокът на
договора за предоставена услуга 101000560715 и 201000560714 е продължен до 30.12.2022 г.
В клаузата на чл. 3.5 се предвижда, че ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът
по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди
изтичането на срока на ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на
оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за
който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на
съответния срок на ползване. Посочено е, че за физически лица максималният размер на
неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния
стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за
предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните
устройства (закупени или предоставени на лизинг/ на изплащане), съответстваща на
оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
Прието по делото е приложение № 1 от 01.02.2021г. към договор № ********* за
мобилна услуга А1 ONE Unlimited 16, от което се установява, че между ищеца и ответника
са възникнали облигационни правоотношения във връзка с предоставяне на електронни
съобщителни услуги чрез една или няколко съобщителни мрежи, като на ответника е
предоставена SIM карта за телефонен номер ********** с тарифен план A1 ONE Unlimited
16 2г. юни 2020. В т.6.4. от договора е предвидено, че преди изтичане на срока на ползване
абонатът няма право да спира временно достъпа до мрежата или да прекратява договора по
отношение на която и да е услуга, освен след заплащане на дължимата неустойка или в
случаите на неизпълнение от страна на оператора, посочени в приложимите ОУ. Съобразно
т.6.5., в случай че в рамките на последния месечен таксуващ период от срока на ползване
абонатът не уведоми писмено оператора, че желае договорът да бъде прекратен по
9
отношение на услугите с изтичане на този срок, или че желае да продължи ползването на
услугите за нов срок при определени условия, ползването на услугите по приложението
продължава за неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено по всяко
време с едномесечно писмено предизвестие от всяка страна без неустойки. В клаузата на
т.7.1. се посочва, че ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за
услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичането на срока на
ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на
месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по
техния стандартен размер, без отстъпка, (включително за допълнителния пакет, ако е
активиран такъв), до изтичане на съответния срок на ползване. Посочено е, че за физическо
лице максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на
срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение
на посочената неустойка за предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/ на
изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
От приложение № 1 от 01.02.2021г. към Договор № *********, се установява, че
между ищеца и ответника са възникнали облигационни правоотношения във връзка с
предоставяне на електронни съобщителни услуги чрез една или няколко съобщителни
мрежи, като е избран тарифен план A1 ONE Unlimited 16 2г. юни 2020 с промоционална
месечна абонаментна такса от 16.99 лева. Срокът на договора е до 01.02.2023 г. В т. 6.4. от
договора е предвидено, че преди изтичане на срока на ползване абонатът няма право да
спира временно достъпа до мрежата или да прекратява договора по отношение на която и да
е услуга, освен след заплащане на дължимата неустойка или в случаите на неизпълнение от
страна на оператора, посочени в приложимите ОУ. Съгласно т. 6.5., в случай че в рамките на
последния месечен таксуващ период от срока на ползване, абонатът не уведоми писмено
оператора, че желае договорът да бъде прекратен по отношение на услугите с изтичане на
този срок, или че желае да продължи ползването на услугите за нов срок при определени
условия, ползването на услугите по приложението продължава за неопределен срок при
същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно писмено
предизвестие от всяка страна без неустойки. В т. 7.1. от договора е посочено, че ако
достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по
инициатива или по вина на абоната преди изтичането на срока на ползване, определен за
този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните
абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния
стандартен размер, без отстъпка, (включително за допълнителния пакет, ако е активиран
такъв), до изтичане на съответния срок на ползване. Предвидено е, когато абонатът е
физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази
клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за
услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в
10
допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване абонатът дължи на
оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове
и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/ на
изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
Събраните доказателства позволяват на съда да заключи, че услугите, представляваща
неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги са предоставени
от ищеца. Предоставянето на услугите не е оспорено от ответника, както и не е оспорено, че
ответникът е страна по процесните договори за мобилни услуги. Релевирано от ответника в
подаденото по чл. 414 ГПК възражение е, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение.
По аргумент от чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за
решаване на делото и връзките между тях, поради което следва да се приеме за установено
по делото предоставяне на твърдените от ищеца мобилни услуги, доколко обстоятелството,
че от страна на ответника са предоставени такива не се оспорва от ответника и се доказва с
наличните по делото доказателства в достатъчна степен.
В допълнение, следва да бъде направено разграничение между задължението за
абонаментна такса, чието изпълнение претендира ищецът, и задължението за заплащане на
предоставените услуги. Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага
заплащането й срещу предоставен достъп до мрежата. Този аргумент черпи своето
основание и от дефиницията на абонаментната такса, съдържаща се в приложените и
действащи между страните общи условия. Потребителят дължи цена за месечен абонамент,
осигуряваща достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва
разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно в размер,
съобразно избрания от потребителя абонаментен план. Следователно абонаментната такса се
дължи предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на месечния
абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор,
като самата цена включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съгласно
избрания абонаментен план. След сключването на договора от волята на потребителя ще
зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния
оператор или не, при всички случаи обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса.
Предвид изложеното, този съд приема за установено по делото, че ищецът е изпълнил
задълженията си по процесния договор, като е предоставил на ответника достъп до
мобилната си мрежа за ползването й от последния.
Като допълнение, настоящият съдебен състав намира, че дължимостта на месечната
абонаментна такса е обусловена от изтичането на период от време /съответният отчетен
месец/, през който договорът между страните е бил действащ, съответно абонатът е имал
достъп до предоставената услуга и за същия е била налице потенциалната възможност да
ползва услугите, уговорени с договора и включени в абонаментния план. Обстоятелството
дали тази услуга реално е била ползвана от ответника е ирелевантно за дължимостта и
изискуемостта на уговорените месечни такси. Ответната страна не е оспорила
11
обстоятелството, че ищецът е предоставил достъп на ответника до съответните мобилни
услуги. Като съобрази, че ответникът е този, който при доказаност на иска от ищеца е
следвало да докаже погасяването му чрез плащане, каквито доводи и доказателства не се
въвеждат, намира, че претенцията следва да се уважи изцяло.
Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава
на името на абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от
задълженията им за заплащане на дължимите суми. Размерът на вземането се установява от
издадените фактури. Ответната страна не е навела възражения, че е заплатено недължимо
вземане.
Ето защо, доколкото съдът е ограничен от наведените от страните твърдения и
възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва да се приеме, че в полза на ищеца е
възникнало вземане в общ размер на 809.00 лева, представляваща неплатени абонаментни
такси и потребление за използвани мобилни услуги за периода от 27.04.2022г. до 09.01.2023
г., включваща следните суми по следните договори а) 319.59 лв. неплатени абонаментни
такси и потребление за използвани мобилни услуги за периода от 27.04.2022г. до
22.10.2022г. по Приложение № 1 от 29.11.2018г. за услуга +35988**** и приложение № 1 от
30.06.2017г. за услуга ++359********* към договор със системен партиден номер М3577913,
като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер *********, изменен
с анекс от 30.12.2020г. и от 26.04.2022г. б) 150.97 лв. неплатени абонаментни такси и
потребление за използвани мобилни услуги за периода от 16.06.2022г. до 11.12.2022 г. по
Приложение № 1 от 04.01.2022г. за услуга ++359********* към договор със системен
партиден номер М4952475, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия
уникален номер *********, в) 230,23 лв. неплатени абонаментни такси и потребление за
използвани мобилни услуги за периода от 16.06.2022г. до 09.01.2023 г. по Приложение № 1
от 03.01.2019г. за услуга и анекс от 30.12.2020г. за пакет услуги интернет 101000560715 и
телевизия 201000560714 към договор със системен партиден номер М4966581, като част от
рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер *********, г) 108,21 лв.
неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги за периода от
20.06.2022г. до 03.01.2023 г. по Приложение № 1 от 03.02.2021г. за услуга ++359*********
към договор със системен партиден номер М5995238, като част от рамков Договор,
идентифициран с неговия уникален номер *********.
Като законна последица от уважаване на иска за главница, следва да се присъди и
законната лихва, считано от 28.06.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
Основателен е искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за месечни абонаментни такси и услуги в
размер на сумата от 60.61 лв., мораторна лихва върху сумата от 319.59 лв., претендирана
като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, по Приложение № 1
от 29.11.2018г. за услуга +35988**** и приложение № 1 от 30.06.2017г. за услуга
++359********* към договор със системен партиден номер М3577913, като част от рамков
Договор, идентифициран с неговия уникален номер *********, изменен с анекс от
12
30.12.2020г. и от 26.04.2022г.; сумата от 27.02 лв., мораторна лихва върху сумата от 150.97
лв., претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по
Приложение № 1 от 04.01.2022г. за услуга ++359********* към договор със системен
партиден номер М4952475, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия
уникален номер *********; сумата от 40.75 лв., мораторна лихва върху сумата от 230.23
лв., претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по
Приложение № 1 от 03.01.2019г. за услуга и анекс от 30.12.2020г. за пакет услуги интернет
101000560715 и телевизия 201000560714 към договор със системен партиден номер
М4966581, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер
*********.
Задължението за плащане на главницата е срочно съгласно чл. 26.5 от ОУ на
Оператора, поради което с изтичане на там предвидения срок вземането е изискуемо и
длъжникът е изпаднал в забава, без да е нужно покана. Същевременно, за всяко задължение,
начислено с фактурата, лихвата за него е изчислена след изтичане на предвидения в ОУ срок
за плащане, поради което и сумите се присъждат в цялост.
По отношение на претенциите с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 335, ал. 1 от Търговския закон ТЗ), вр. чл. 183, вр. чл. 205, ал. 1, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и с
правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал. 1 от ЗЗД:
Претендира се установяване съществуване на вземане за сумата 115.50 лева за периода
16.05.2022г.-15.12.2022г. - дължима стойност за устройства на изплащане под формата на
неплатени вноски по закупено устройство на изплащане, както следва: за апарат Huawei P40
lite Green+PB TTEC съгласно договор за продажба на изплащане № ********* от
01.02.2021г., по силата на който към услуга с номер ++359********* е закупено посоченото
устройство, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК –
28.06.2024г., до окончателното плащане, както и 19.66 лв. - мораторна лихва върху сумата от
115.50 лв., претендирана като неплатени суми за устройство по договор за продажба на
изплащане към рамков договор № ********* и партиден номер М5995238, начислена за
периода от 21.07.2020 г. до 19.06.2024 г.
Ответната страна не е оспорила така изчислената стойност на предоставените услуги,
нито е навела възражения, че услугите не са ползвани през процесния период. Не е оспорено
и че вещта, предмет на договор за продажба на изплащане, е предадена от продавача на
купувача. Същевременно, от доказателствата по делото се установява, че между страните е
сключен договор за продажба на изплащане № ********* от 01.02.2021 г. с предмет
мобилно устройство Huawei Р40 lite Green+PB ТТЕС. В чл. 2 от договора е посочено, че
вещта се индивидуализира в приемо-предавателен протокол, какъвто е приложен по делото.
Видно от договора, първоначалната вноска за устройството е била 16.50 лева, общата сума
по договора е 379.50 лева, като изплащането е било предвидено да бъде на 23 месечни
вноски. Падежа на първоначалната вноска е при предаването на вещта, а всяка следваща
месечна вноска - в сроковете за плащане на сумите по месечни таксуващи фактури.
Договорът е със срок от 23 месеца. В чл. 14 е предвидено, че в случай,че не плати в срока
13
която и да е от дължимите по договора суми, купувачът дължи на продавача за срока на
забавата лихва върху съответната сума в размер на 10% годишно /за всеки ден закъснение/,
както и разходите, свързани с уведомяване за и със събиране на дължими суми. От приемо-
предавателния протокол от 01.02.2021 г. се установява, че устройството е предадено на
купувача-ответник.
Наличието на облигационни правоотношения по индивидуализирания договор за
устройство на изплащане не се оспорва от ответника, като не се навеждат твърдения,
съответно не се сочат доказателства, вноските за устройство Huawei Р40 lite Green+PB ТТЕС
да са платени процесния период.
С оглед липсата на доказателства за направено плащане на търсените вноски и
съобразявайки размера на всяка от тях съобразно посоченото в договора за продажба на
изплащане, съдебният състав намира, че искът следва да се уважи. Вземанията са изискуеми,
тъй като съобразно срока на изплащане на устройството, посочен в договора, той е изтекъл
към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, както и на исковата молба.
Доколкото през процесния период за срока на действие на договора ответникът е ползвал
мобилното устройство, в негова тежест е да изпълни и задълженията си за заплащане на
дължимите вноски, или да върне устройството, за които обстоятелства няма данни, поради
което предявените искове се явяват основателни за посочените в заключението суми. Вещото
лице е изчислило размера на остатъка - вноски с настъпил падеж. Ето защо, доколкото съдът
е ограничен от наведените от страните твърдения и възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2
ГПК), следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало вземане за сумата от общо
115.50 лева, с оглед на което искът следва да се уважи изцяло. Вземането се присъжда
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.
Вземането има уговорен падеж, поради което покана не е необходима, а длъжникът
изпада в забава след настъпването му и неплащането в срока. Към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, респ. към датата на подаване на исковата молба и приключване
на съдебното дирене, всички вноски по договора са с настъпил падеж. При тези
съображения искът за мораторна лихва се явява основателен в пълен размер от 19.66 лв.,
начислена за периода от 21.07.2020 г. до 19.06.2024 г.
По исковете с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД и с
правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал. 1 от ЗЗД:
По отношение на претенциите за неустойки за сума в общ размер на 14.62 лева,
представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса, от която 5.67 лева,
представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за предоставената услуга
по Приложение № 1 от 03.01.2019г. за услуга и анекс от 30.12.2020г. за пакет услуги
интернет 101000560715 и телевизия 201000560714 към договор със системен партиден
номер М4966581, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер
*********, и 8.95 лева по Приложение № 1 от 03.02.2021г. за услуга ++359********* към
договор със системен партиден номер М5995238, като част от рамков Договор,
идентифициран с неговия уникален номер *********.
14
Предявен е и иск в общ размер на 10.39 лева, представляваща неустойка за
допълнителна услуга - екстра, предоставена към основната за посочения номер, от която 2.46
лева по Приложение № 1 от 29.11.2018г. за услуга ++359********* към договор със системен
партиден номер М3577913, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия
уникален номер *********, и 7.93 лева по договор със системен партиден номер М4966581,
като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер *********.
Този съдебен състав намира клаузата от ОУ, предвиждаща тези неустойки, за
неравноправна. На потребителя няма как да бъде ясно кога ще се счита прекратен процесния
договор. Ясно е, че разпоредбата на чл. 87 ЗЗД е диспозитивна разпоредба, но отклоняването
от нея лишава потребителя от елементарна яснота кога отношението се счита прекратено,
кога има съществено неизпълнение какви са точно последиците от това съществено
неизпълнение и може ли да го избегне, като плати. Очевидно, без да бъде уведомен
потребителя за тези обстоятелства, не може да бъде натоварен със кумулативни санкции,
което е общо правило в облигационно право и отнемането на тази възможност на длъжника
и то потребител, очевидно е в негов ущърб и е недобросъвестно. Отклонението от общото
правило на облигационното право очевидно нямаше да бъде прието, ако имаше
индивидуално договаряне. По изложените причини категорично се стига до извод, че тази
клауза е неравноправна. Неравноправните клаузи не произвеждат никакво действие, поради
което договорът не се счита прекратен. В тази връзка са аргументи и в Решение от 8
декември 2022 г. по дело C-600/21 на СЕС.
В този смисъл следва да се има предвид и националната практика Решение № 198 от
18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК, с което се приема, че страните по
договора за заем за потребление по ЗЗД могат в рамките на очертаната от нормата на чл. 9
ЗЗД договорна свобода да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение на
задължението за връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и
предпоставките за предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да
уговорят, че при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият
заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за
обявяване на предсрочната изискуемост. Такава уговорка за „автоматично“ настъпване на
предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем не поражда действие, тъй като
противоречи на характера на предсрочната изискуемост на преобразуващо право на
кредитора, което се упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие
настъпва с достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за
изгубване преимуществото на срока, уговорените в договора или предвидените в закона. В
този смисъл клаузата от договора за продажба на изплащане предвиждаща автоматична
предсрочна изискуемост при неплащане на две последователни вноски от общо 24 е
неравноправна и също не следва да се прилага.
С оглед изложеното следва да се приеме, че между страните не е настъпило нито
предсрочна изискуемост, нито прекратяване, поради което и неустойки за прекратяване не
се дължат.
15
На трето място, автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на
добрите нрави. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2009 г., условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения. Според същото тълкувателно решение, преценката за
нищожност на неустойка следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, какъвто последващ момент е и
неизпълнението на договора или прекратяването на договорното правоотношение.
При сключване на договор за мобилни услуги мобилният оператор поема ангажимент
да предостави на потребителя ползването на телекомуникационни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или през друг уговорен
времеви интервал. От нормата на чл. 143 ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни
са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и
посредством които се създава значително неравновесие /неравнопоставеност/ между
търговеца /икономически по-силната страна/ и потребителя /икономически по-слабата
страна/. От съдържанието на процесните договор за мобилни услуги и продажба на
изплащане, както и от общите условия към тях, представляващи неразделна част от
съглашението, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има
възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения.
Въпреки това, в договора е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването
му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка,
съдържаща няколко компонента оставащите абонаментни вноски до края на срока на
договора, но не повече от три, отстъпката от абонаментния план и цената на устройството и
стойността на невърнатото техническо оборудване. Подобна уговорка в полза на
потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. Ако потребителят се възползва от
възможността да прекрати едностранно договора поради вина на мобилния оператор, не е
регламентирано дружеството да заплати неустойка. Договорът за мобилни услуги е бланков.
Съдържанието му не е предварително договорено между страните. Физическото лице-
потребител не е имало възможност да влияе върху неговите разпоредби. Клаузите му не са
индивидуално договорени. Налага се извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни
отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна,
имаща възможност да влияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще
поеме. Именно поради тези обстоятелства „А1 България“ ЕАД е предвидило в
предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя,
когато договорът е прекратен по негова вина. Няма уговорка, даваща право на потребителя
да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор.
Предвид гореизложеното, така, както са уговорени, въпросните клаузи за неустойка
създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и
16
задълженията на потребителя. Разпоредбите, регламентиращи неустойка в тежест на
физическото лице-потребител, действително имат неравноправен характер.
Отделно от това - самостоятелно основание за отхвърляне е обстоятелството, че
претендираната сума се иска общо, но в сбора й се включват неустойка в размер на 3
стандартни месечни абонаментни вноски и неустойка за дадена отстъпка от цената на
устройството и от цената на месечната такса. Размерът на всяка неустойка не е установен
еднозначно, което препятства възможността да се прецени наличието на правопораждащото
основание за всяко отделно вземане за неустойка, дали и доколко се е осъществило
уговореното материално условие /т. е. вида на неизпълнението, за което е уговорена/, за да
възникне такова вземане за кредитора, като последното има отношение и към въпроса за
настъпване на падежа, както и начина на определяне на размера на всяка една неустоечна
претенция.
Следва да се изтъкне, че по начина, по който се претендира това вземане - когато е
уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички
или дори само няколко неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилният оператор по
прекратения договор цели да получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването
на услугата по договора. Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване излиза извън своите обезпечителна и обезщетителна функции, създава условия
за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост
и също има /и на това основание/ неравноправен характер.
По отношение на калкулираната сума на основание неустойка за дадена отстъпка от
цената на устройство, респ. на услугата - с тази клауза ищецът се стреми да извърши
промяна на съществен елемент от договора, а именно - цената на устройството, съотв. на
месечната абонаментна такса, едностранно, без съгласието на потребителя. Подобна
уговорка противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност на
престациите, а не такава е целта на закона. Освен това така определеният размер на
неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не само че не обезпечава
вреди, а „увеличава“ без съгласието и на насрещната страна цената на предоставеното
устройство и услуга. Същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като е
извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в какъвто см. са
разясненията в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Нарушението на принципа за добросъвестност и принципа на справедливост при нея
изхожда от обстоятелството, че вещта е станала собственост на лизингополучателя, за да се
дължи обезщетение, съизмеримо с действителната цена на устройството (в този см. решение
№ 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о. и решение № 219/09.05.2016 г. по т.
д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о.). По този начин отново се достига до неоснователно
обогатяване на мобилния оператор. В допълнение и тук размерът на неустойката е
формиран на база „стандартна“ цена на устройството, а не договорената такава, което
нарушава изискването неустойката да обезпечава и обезщетява вреди от неизпълнението на
17
конкретния договор, а не произволни такива, както и това неустойката да обезпечава и
санкционира неизпълнение на задължения по конкретния договор /в случая договора за
лизинг/, а не неизпълнение на задължения по друго облигационно правоотношение /в случая
договора за мобилни услуги/ и да се дължи независимо от изпълнението на задълженията по
конкретния договор за лизинг.
В допълнение, цената на устройството без отстъпка не се установява по договора - не е
изрично вписана в договора за продажба на изплащане и по тази причина не може да се
изследва въпросът дали търсената сума е действително тази към датата на сключване на
договора. По същите съображения нищожна се явява клаузата и за неустойка,
представляваща стойността на дадената отстъпка за месечни абонаментни такси и за
неустойка за допълнителна услуга - екстра, предоставена към основната за посочения номер.
Дори да се приеме, че клаузата за неустойка при предсрочно прекратяване валидно е
обвързала страните, то сумата по нея отново не се дължи. С цитираната от ищеца договорна
клауза, съдържаща се във всеки от договорите /с идентично съдържание, както сам ищецът
сочи/ са разграничени две хипотези, при които за потребителя възниква задължение за
заплащане на съответните неустойки - предсрочно прекратяване по инициатива на
потребителя, въз основа на взето от него решение за това и предсрочното прекратяване на
договора по вина на потребителя и при неспазване на негови договорни задължения по
договора за мобилни услуги или по друг договор със същия мобилен оператор, тоест
развалянето му от оператора. Доколкото в процесната хипотеза ищцовото дружество
претендира сумата като неустойка поради неизпълнение на задълженията на ответника като
потребител, то съдът приема, че неустойката се претендира не поради едностранно
предсрочно прекратяване на договора по инициатива на потребителя, а заради прекратяване
поради негово виновно неизпълнение на задълженията му по договора. Тоест, касае се за
едностранно разваляне на договора от оператора при виновно неизпълнение на
задълженията на насрещната страна. Поради това, при преценка дали договорите са
едностранно развалени от „А1 България“ ЕАД следва да бъде съобразна нормата на чл. 87
ЗЗД. Съгласно чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си поради причина, за която отговаря, кредиторът може да развали
договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален. Изречение 2 на посочената алинея
предвижда, че предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен
в писмена форма. В случая се касае за писмени договори, поради което изявлението за
развалянето им, с което се предоставя възможност за изпълнение в рамките на подходящ
срок, следва да бъде направено също в писмена форма. Тежестта на доказване на факта, че
изявлението за разваляне е достигнало до ответника, пада върху ищеца и същият следва да
установи това обстоятелство при условията на пълно доказване. Ищецът „А1 България“
ЕАД не представя каквито и да е доказателства, че е отправил предизвестие до потребителя,
че му е предоставил срок за доброволно изпълнение на задълженията му по договора.
Доколкото писмената форма на предупреждението по чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е форма за
18
действителност на волеизявлението, при непредставянето на такова писмено изявление като
доказателство по делото, съдът следва да приеме, че такова не е изпращано и следователно,
че договорът не е развален по надлежния ред, поради което и неустойката не се дължи
поради липса на предпоставки за възникването и начисляването й. За изявление не може да
се приеме отправеното съобщение, тъй като видно от експертизата е, че на датата, на която
ищецът твърди, че едностранно е прекратил договора, съобщение няма изпратено.
Дори да се приеме, че вземането, представляваща разлика между цената на закупено
устройство без абонамент и преференциална обща продажна цена по договора за продажба
на изплащане, не представлява неустойка, а оставаща дължима стойност по договора, то
искът пак би бил неоснователен. Искът за разлика между цената на устройство без
абонамент и преференциалната цена се основава на цитираната идентични клаузи от общите
условия и от договорите, като предпоставките за възникване на отговорността на
потребителя се реализират при прекратяване на договора на една от трите предпоставки - по
вина на потребителя, по негова инициатива или при нарушаване на задълженията му по
договора за мобилни услуги или по друг договор. Доколкото ищецът основава иска си на
неизпълнение на договорни задължения и изрично твърди, че договорът за мобилни услуги е
бил предсрочно прекратен, което по изложените по-горе мотиви не може да се приеме за
станало, то не е налице предпоставка за възникване на отговорността на ответника съгласно
по тези клаузи, поради което искът следва да се отхвърли и по тези съображения.
По разноските
Разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът своевременно е претендирал разноски, които в общ размер възлизат на 312.04
лева, от които 81.02 лева по ч.гр.д. № 39974/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и 231.02 лева
в настоящото производство, в това число 31.02 лева държавна такса, 200.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер съгласно чл. 25, ал. 1
НЗПП (изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.). Съобразно размера на уважената
част от исковете /1091.70 лева/ и общия материален интерес, дължимите на ищеца разноски
са в общ размер на 219.62 лева, от които: 57.02 лева по ч.гр.д. № 39974/2024г. по описа на
СРС, 55 състав, и 162.60 лева в настоящото производство.
Разноски на ответника се дължат, но не следва да се присъждат, тъй като такива не са
претендирани и няма доказателства да са направени.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„6-та (Обеля)“ **, дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Кукуш“ № 1, следните суми, за които е издадена заповед за
19
-ти
изпълнение по ч.гр.д. № 39974/2024г., по описа на Софийския районен съд, 55 състав, а
именно:
1. по иска с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите вр. чл. 228 от Закон за електронните съобщения, сумата 809.00
лева, представляваща неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни
услуги за периода от 27.04.2022г. до 09.01.2023 г., включваща следните суми по следните
договори а) 319.59 лв. неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни
услуги за периода от 27.04.2022г. до 22.10.2022г. по Приложение № 1 от 29.11.2018г. за
услуга +35988**** и приложение № 1 от 30.06.2017г. за услуга ++359********* към договор
със системен партиден номер М3577913, като част от рамков Договор, идентифициран с
неговия уникален номер *********, изменен с анекс от 30.12.2020г. и от 26.04.2022г. б)
150.97 лв. неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги за
периода от 16.06.2022г. до 11.12.2022 г. по Приложение № 1 от 04.01.2022г. за услуга
++359********* към договор със системен партиден номер М4952475, като част от рамков
Договор, идентифициран с неговия уникален номер *********, в) 230,23 лв. неплатени
абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги за периода от 16.06.2022г.
до 09.01.2023 г. по Приложение № 1 от 03.01.2019г. за услуга и анекс от 30.12.2020г. за пакет
услуги интернет 101000560715 и телевизия 201000560714 към договор със системен
партиден номер М4966581, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия
уникален номер *********, г) 108,21 лв. неплатени абонаментни такси и потребление за
използвани мобилни услуги за периода от 20.06.2022г. до 03.01.2023 г. по Приложение № 1
от 03.02.2021г. за услуга ++359********* към договор със системен партиден номер
М5995238, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер
*********.
2. по иска с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл. 335, ал. 1 от
Търговския закон (ТЗ), вр. чл. 183, вр. чл. 205, ал. 1, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане за сумата 115.50 лева за периода 16.05.2022г.-15.12.2022г. -
дължима стойност за устройства на изплащане под формата на неплатени вноски по
закупено устройство на изплащане, както следва: за апарат Huawei P40 lite Green+PB TTEC
съгласно договор за продажба на изплащане № ********* от 01.02.2021г., по силата на който
към услуга с номер ++359********* е закупено посоченото устройство;
3. по иска с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 60.61 лв., мораторна лихва върху сумата от 319.59 лв., претендирана като
неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, по Приложение № 1 от
29.11.2018г. за услуга +35988**** и приложение № 1 от 30.06.2017г. за услуга
++359********* към договор със системен партиден номер М3577913, като част от рамков
Договор, идентифициран с неговия уникален номер *********, изменен с анекс от
30.12.2020г. и от 26.04.2022г.; сумата от 27.02 лв., мораторна лихва върху сумата от 150.97
лв., претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по
Приложение № 1 от 04.01.2022г. за услуга ++359********* към договор със системен
20
партиден номер М4952475, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия
уникален номер *********; сумата от 40.75 лв., мораторна лихва върху сумата от 230.23
лв., претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по
Приложение № 1 от 03.01.2019г. за услуга и анекс от 30.12.2020г. за пакет услуги интернет
101000560715 и телевизия 201000560714 към договор със системен партиден номер
М4966581, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер
*********; 19.16 лв., мораторна лихва върху сумата от 108.21 лв., претендирана като
неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от
03.02.2021г. за услуга ++359********* към договор със системен партиден номер М5995238,
като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер *********,
начислена за периода от 21.07.2022 г. до 19.06.2024 г.; сумата от 19.66 лв., мораторна лихва
върху сумата от 115.50 лв., претендирана като неплатени суми за устройство по договор за
продажба на изплащане към рамков договор № ********* и партиден номер М5995238,
начислена за периода от 21.07.2020 г. до 19.06.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „А1 България“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Кукуш“ № 1, срещу Й. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „6-та (Обеля)“ **, установителни искове, за сумите по
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 39974/2024г., по описа на Софийския
-ти
районен съд, 55 състав, а именно:
1. по иска с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за следните суми:
сума в общ размер на 369.75 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора поради виновно неизпълнение на задълженията по него от
ответника за срочно плащане, която не надвишава трикратния размер на дължимата
стандартна месечна абонаментна такса за предоставяните по процесните договори за
далекосъобщителни услуги по чл. 54.12 от ОУ, включваща следните суми по следните
договори: а) 122.43 лв. по Приложение № 1 от 29.11.2018г. за услуга +35988**** и
приложение № 1 от 30.06.2017г. за услуга ++359********* към договор със системен
партиден номер М3577913, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия
уникален номер *********; б) 136.88 лв. по Приложение № 1 от 04.01.2022г. за услуга
++359********* към договор със системен партиден номер М4952475, като част от
рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер *********, в) 49.56 лв. по
Приложение 1 от 03.01.2019г. към анекс от 30.12.2020г. за пакет услуги интернет
101000560715 и телевизия 201000560714 към договор със системен партиден номер
М4966581, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер
*********, г) 60.88 лв. по договор със системен партиден номер М5995238, като част
от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер *********;
сума в общ размер на 10.39 лева, представляваща неустойка за допълнителна услуга -
екстра, предоставена към основната за посочения номер, от която: 2.46 лева по
Приложение № 1 от 29.11.2018г. за услуга ++359********* към договор със системен
21
партиден номер М3577913, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия
уникален номер *********, и 7.93 лева по договор със системен партиден номер
М4966581, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер
*********
2. по иска с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл. 86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата за горницата
над 167.20 лева до пълния искан размер от 231.81 лева, включваща следните вземания:
сумата 21.51 лв., мораторна лихва върху сумата от 124.89 лв., претендирана като
неустойки за прекратяването по Приложение № 1 от 29.11.2018г. за услуга +35988****
и приложение № 1 от 30.06.2017г. за услуга ++359********* към договор със системен
партиден номер М3577913, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия
уникален номер *********; сумата 22.01 лв., мораторна лихва върху сумата от 136.88
лв., претендирана като неустойки за прекратяването на Приложение № 1 от
04.01.2022г. за услуга ++359********* към договор със системен партиден номер
М4952475, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер
*********; сумата 9.86 лв., мораторна лихва върху сумата от 63.16 лв., претендирана
като неустойки за прекратяването на Приложение № 1 от 03.01.2019г. за услуга и анекс
от 30.12.2020г. за пакет услуги интернет 101000560715 и телевизия 201000560714 към
договор със системен партиден номер М4966581, като част от рамков Договор,
идентифициран с неговия уникален номер *********; сумата 11.23 лв., мораторна
лихва върху сумата от 69.83 лв., претендирана като неустойки за прекратяването на
договор за изплащане № ********* в частта му за услугите по партида № М5995238,
начислена за периода от 18.11.2022 г. до 19.06.2024 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Й. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „6-та (Обеля)“ **, да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ***, сумата 219.62
лева - разноски съобразно размера на уважената част от исковете, от които: 57.02 лева по
ч.гр.д. № 39974/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и 162.60 лева в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
22