Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1826 Година 23.12.2019 Град С.
В И М Е Т О
Н А Н АР О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
единадесети декември Година 2019
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско
дело номер 4332 по описа за
2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 144, във вр. с чл. 149 СК.
Ищецът И.С.С. твърди
в поправената си искова молба, че бил
роден на *** *** г. навършил пълнолетие. Родителите му били разделени. В
момента бил записан за студент в - факултет на М. редовна форма на обучение по
специалност “-”, като му предстояло да бъде II курс. Обучението му било
свързано с ежедневни разходи, които сам не можел да посрещне, тъй като, поради
редовната форма на обучение, нямало да има свободно време, за да започне
работа. Учебниците му за първи курс били на стойност 500 лева. По специалността
имал практически занимания, за които му били необходими - инструменти,
консумативи, дрехи (-), които трябвало да си закупи. Семестриалната му такса
била в размер 450 лева. Живеел на общежитие, за което плащал 70.80 лева през
учебната година, а през лятото - 140 лева месечно. Когато бил в С. живеел с
майка си, която се грижела за него и прехраната му, както и за текущите
разходи. Баща му не полагал никакви грижи за него. Необходими му били
допълнителни средства, а не притежавал имущество, от което да се издържа, нито
стипендия. Разчитал единствено на доходите на майка си. Искането е да се осъди
ответника да заплаща, по посочената в поправената искова молба банкова сметка, ***,
ежемесечна издръжка в размер на 300 лева, считано една година назад от подаване
на исковата молба в съда, до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до изплащането й, както и направените по делото
разноски.
Ответникът С.М.С. оспорва предявения иск, който моли
съда да отхвърли,
като неоснователен и му присъди сторените
по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от
пълномощника му в подадения в срок отговор и в представена писмена защита.
Съдът, след
като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и
в съвкупност с искането, възраженията
и
доводите на страните, взе предвид
и настъпилите след предявяването на иска факти, от
значение за спорното право, намери за установено
следното:
Ищецът е роден на *** г. Негови
родители са ответникът и Г.Д.
С. (л.
4). Страните
не спорят, а и на съдът е служебно известно, че същите са в процес на развод по
гр.д. № 4159/2019 г. на Старозагорския районен съд, по което е постановено на
02.12.2019 г. решение, което обаче все още не е влязло в сила. На - г. ищецът е навършил
пълнолетие и към датата на приключване
на устните състезания по
делото е на възраст -. На
09.09.2018 г. е записан за учебната 2018/2019 г. за
студент в
първи курс, редовно обучение,
за придобИ.е на висше образование на образователно –
квалификационна степен „магистър“ по специалността „-“ в -я
университет С. (л. 5). През учебната 2019/2020 г. той продължава да учи
редовно в същото Висше учебно заведение за придобИ.е
на същата специалност, пълният курс на обучение в която е 6 години (л. 46).
Не получава стипендия (л.
46). Семестриалната му такса е 450 лева,
а таксата за общежитие е 70.80 лева месечно през учебната година, а през лятото
140 лева месечно или общо 1057.20 лева годишно или 88.10 лева средно месечно (л. 5-6). От
показанията на разпитания по делото свидетел Ж., които съдът кредитира, тъй
като са непосредствени, последователни и логични, и не противоречат на
останалите доказателства, се установява още, че за закупуване на учебници,
препарати и пособия за образовнанието му, също са
необходими парични средства (л.
67). Такива за издръжката му осигурява
само неговата майка (св. Ж.). През учебната година същият живее на общежитие в С. с
450 лева месечно, осигурени от трудовото възнаграждение в ** в С. на неговата
майка (св. Ж.).
А ответникът не предоставял никакви средства за издръжката на ищеца за
образованието му в С. (св.
Ж.). От представената от ищеца декларация
за СИС се установява още, че той не получава никакви доходи и не притежава
никакво имущество, от използване на които да може да се издържа (л. 7).
Страните
не спорят, а се и установява от съвкупната преценка на показанията на
свидетелката Ж. и представените от ищеца и неоспорени от ответника декларация за
СИС на майката на ищеца и удостоверение за декларирани данни, че до 11.11.2019 г. родителите на ищеца са живели заедно с него (през дните, в които не е бил С.) и
малолетния му брат М. С.С. на -, в семейното им
жилище в -, от което по наследство майката на ищеца притежава ½ идеална
част (л. 52-53).
На съдът е служебно известно, че същото жилище е предоставено за ползване на
майката на ищеца с невлязлото все още в сила горепосочено бракоразводно
решение, с което на същата са предоставени за упражняване и родителските права
върху малолетния му брат М. С.С., а ответникът е
осъден да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 250 лева, считано от
12.08.2019 г. (чл.
155 ГПК). От декларацията за
СИС на майката на ищеца е видно още, че родителите му са придобили в режим на бездялова съпружеска имуществена общност -, апартамент в -,
½ идеална част от складово помещение в -, два автомобила -, а майката на
ищеца притежава и други имоти, посочени в представеното удостоверение (л. 52-54).
От
представените от ищеца удостоверения от 13.08.2019 г. и 16.08.2019 г. се
установява още, че майка му работи по трудово правоотношение, както в -, от
което е получила за периода от август 2018 г. до юли 2019 г. брутно трудово
възнаграждение в общ размер от 13 886.50 лева или средно месечно брутно
трудово възнаграждение за същия период от 1157.20 лева, така и в -, от което
правоотношение е получила за периода от август 2018 г. до юли 2019 г. брутно
трудово възнаграждение от 6804 лева или средно месечно брутно трудово възнаграждение
за същия период от 567 лева (л.
55-56). Или същата е получила от тези
правоотношения за периода от август 2018 г. до юли 2019 г. средно месечно
брутно трудово възнаграждение в общ размер от 1724.20 лева (л. 55-56).
В декларацията й за СИС е декларирала, че не получава други доходи от свободни
професии, наеми и хонорари (л.
52). Макар същата да е била
хоспитализирана през 2013 г. за лечение на посоченото в представената епикриза -, по делото няма нито данни същата да продължава да
страда от това заболяване и към момента, нито пък данни поради същото да е
неработоспособна или с намалена работоспособност (л.
57).
Ответникът работи на безсрочен трудов договор в -, от
което правоотношение е получил в периода от септември 2018 г. до август 2019 г.
брутно трудово възнаграждение в общ размер от 20 166.09 лева или средно месечено брутно трудово възнаграждение за същия период в
размер на 1680.51 лева (л.
24). Същият получава от 26.06.2019 г. и
260 лева месечен наем по представения от ищеца и неоспорен от ответника договор
за наем от 26.06.2019 г. (л. 58-59). Или ответникът получава с този наем средно месечен
брутен доход от 1940.51 лева. Същият не е представил по делото декралация за СИС, от която да е видно дали получава и
други доходи от свободни професии, наеми или хонорари, както и дали притежава и
други имоти, освен придобите по време на брака му с
майката на ищеца горепосочени имоти. Макар и той да е бил двукратно
хоспитализиран през 2013 г. и 2016 г. за лечение на посоченото в представените епикризи -, по делото и за него няма данни нито да
продължава да страда от същото и към момента, нито пък данни поради това забяляване да е неработоспособен или с намалена
работоспособност (л. 57). Няма и данни в подкрепа на твърденията му в отговора,
че за лечение на същото са му необходими парични средства. За закупуване на
придобития в съпружеска имуществена общност с майката на ищеца през 2016 г.
апартамент -, който той е отдал под наем на трето лице с горепосочения договор
от 26.06.2019 г., същият е теглил на 24.03.2016 г. ипотечен кредит от
30 000 лева, който следва да погаси в срок до 24.03.2018 г., на месечни анюитетни вноски по погасителен план, който не е представил
(л. 27-32).
Страните обаче не спорят, че всяка от тези месечни вноски е в размер на 300
лева месечно. От същия договор обаче е видно, че солидарно отговорна за
плащането им с ответника е и майката на ищеца (л.
27). Поради това, доколкото няма други
данни по делото, следва да се приеме, че родителите на ищеца следва понесат
поравно тежестта за плащането на тези вноски или по 150 лева месечно за всеки
от тях (чл. 127, ал. 1 ЗЗД). Съдът намира за недоказани твърденията на ответника, че
погасява и потребителски кредит, защото представения по делото в подкрепа на
това му твърдение договор за потребителски кредит № **********, е със срок за
погасяване до 25.12.2015 г., видно от
уговорения в чл. 11.2 от него погасителен план, а няма данни по делото същият
да е продължаван (л. 33-36). Съдът намира за недоказано и твърдяното от ответника
обстоятелство, че плаща месечен наем от 280 лева по представения договор от
01.11.2019 г., защото същият следва да се приеме за привиден, поради което
нищожен съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД,
защото е сключен от ответника с неговия баща М.М.
С. след получаване на 14.10.2019 г. на съобщението за отговор, за стая и кухня
в жилището на същия баща на ответника, в което той живее с него, видно от същия
договор (л. 37). Други релевантни доказателства не са представени
по делото.
Според чл. 144 от СК родителите дължат издръжка и на своите
навършили пълнолетие деца, ако не могат да
се издържат от доходите си
или от използуване
на имуществото си, когато учат
редовно в средни и висши учебни заведения,
за предвидения срок на обучение,
до навършване на 20-годишна възраст при обучение
в средно и на 25–годишна възраст при обучение във
висше учебно заведение, като тази издръжка се
дължи ако не съставлява особено затруднение за родителите. И тази издръжка може да се
търси за минало време най-много за една година преди предявяването на иска (чл. 149 СК). Условие за възникване на
задължението на родителите за плащането й обаче са техните добри материални
възможности. Последните по разума на чл. 144
от СК не съвпадат с общото правило на чл.
142, ал. 1
от СК, а са налице не просто
при наличие на средства над
собствената им необходима издръжка, а при установена по-широка тяхна материална възможност, при която плащането
на издръжката няма да се
чувствува особено осезателно, няма много да ги
затрудни.
При установените по
делото горепосочени обстоятелства, съдът намери,
че предявеният иск е доказан напълно
в своето основание (чл. 144 СК). Считано
от 09.09.2018 г. ищецът има право да получава
ежемесечна издръжка от родителите
си.
Независимо, че
е навършил на - г. пълнолетие, от 09.09.2018 г. е записан да учи редовно в посоченото висше учебно заведение – М.,
а по
делото няма
данни от същата дата 09.09.2018 г. да може да се издържа от
доходите си, нито от използване на имуществото
си, защото с такива не
разполага.
От друга страна и двамата му родители работят, като майка му получава средно месечен брутен доход в общ
размер от 1724.20 лева, а ответникът получава средно месечен брутен доход в общ
размер от 1940.51 лева или много
над средния месечен осигурителен доход за страната,
който за октомври 2019 г. е в размер на 1002.75 лева месечно по данни на НСИ (публикувани в интернет). При
това положение, след като
от този доход
на ответника от 1940.51 лева се приспадне дължимата се от него ежемесечна
издръжка от 250 лева на малолетното му дете и дължимата се от него
равна част от 150 лева от
месечната погасителна вноска за погасяване на тегления с майката на ищеца
ипотечен кредит, по който са солидарни длъжници, е очевидно,
че същият разполага със
средства над собствената му необходима
издръжка, която по данни на НСИ за
2019 г. е средно 618.15
лева за едно
лице (в това число за храна,
безалкохолни и алкохолни напитки, тютюневи изделия, облекло и обувки, за заплащане
на консумативи за жилище – вода,
ел. енергия и горива, за жилищно
обзавеждане и поддържането му, за здравеопазване,
транспорт, съобщения, културен отдих, данъци и други разходи). Респективно, разполага с установена по делото
по-широка негова материална възможност, при която, заплащането на издръжка на
ищеца няма да
се чувствува особено осезателно от него, няма много да го затрудни (чл. 144
от СК). Ето защо съдът намери,
че предявения иск е доказан напълно
в своето основание,
считано от миналата дата 09.09.2018 г.,
от която ищецът е студент, от която няма данни ответникът, чиято е тук съгласно
чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест, да му е
заплащал издръжка по чл. 144 СК до приключване на съдебното дирене. Тъкмо
напротив. От показанията на свидетелката Ж. се установи, че такава той не е
изплащал на ищеца. А противното не може да се приеме за установено при това
положение от показанията на тази свидетелка, че родителите на ищеца са живели
заедно с малолетния му брат в едно жилище до 11.11.2019
г., защото от 09.09.2018 г. ищецът не живее постоянно
в същото жилище, а на общежитие в С., където учи в посоченото висше учебно
заведение, а по делото няма данни ответникът да му е плащал за това дължимата
се издръжка по чл. 144 СК.
При
определяне размера на тази издръжка, съдът намери, че за
задоволяване на нуждата на ищеца от такава, с оглед възрастта му и обикновените
условия на живот за него в С., където учи в посоченото висше учебно
заведение, за което плаща семестриална такса от 450 лева и живее на
общежитие, за което плаща средно месечно по 88.10 лева, както и необходимите допълнителни разходи за обучението му като студент по
-, храна и облекло,
е необходима и достатъчна общо сумата от
450 лева месечно. От същата, с оглед получаваният
от него средно месечен брутен доход от 1940.51 лева, намален със собствената му
необходима издръжка от 618.15 лева и разходи от общо 400 лева за половината от
дължимата се от него месечна погасителна вноска за ипотечния кредит и дължимата
се от него ежемесечна издръжка от 250 лева на малолетното му дете, съдът намери, че ответникът
би могъл без особени затруднения
да заплаща на ищеца исканата
ежемесечна издръжка от 300 лева, а останалата част от необходимите
му средства за допълване на
ежемесечната му издръжка от 450 лева
месечно, следва да се поемат от неговата
майка. При това положение, предявеният иск по чл.
144, във вр. с чл. 149 СК се явява основателен и доказан до исканата сума от 300 лева месечна издръжка, до която следва
да бъде и уважен, но считано от миналата дата 09.09.2018 г., до настъпване на законни основания,
за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до изплащането й (чл. 144, чл. 146, ал. 1 и чл. 149 СК). В останалата му част,
в която се иска присъждане на такава издръжка и за миналия период от
26.08.2018 г. до 09.09.2018 г., същият иск следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен, защото по делото не е установено през този
минал период ищецът да е учил в средно или висше учебно заведение, поради което
за същия период родителите му, респективно ответникът, не му дължи издръжка,
тъй като е бил пълнолетен (чл.
144, във вр. с чл. 149 СК).
Тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна такса
за производството (чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК), при този изход
на делото, дължимата се такава
за същото върху присъдената му издръжка и за
минало време, следва да
се възложи в тежест на ответника
или сумата от 564 лева (чл. 78, ал. 6 ГПК). При този изход на
делото, само ищецът има право да
му се присъдят сторените от него разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение от 300 лева, които следва да се възложат в тежест на ответника
(чл. 78, ал. 1 ГПК). При
този изход на делото, ответникът няма право на разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК). В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще
обяви решението си на 23.12.2019 г., от която
дата тече и срока за обжалването
му (чл. 315, ал. 2 ГПК).
Воден от горните мотиви,
Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.М.С., с ЕГН
**********, с адрес *** -, да заплаща по банкова сметка ***:
***, на своето пълнолетно дете
И. С.С., с ЕГН **********, с адрес -, ежемесечна издръжка в размер на 300 лева,
считано от 09.09.2018 г., до настъпване на законни
основания, за
нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането
й, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен този иск В ОСТАНАЛАТА
МУ ЧАСТ, за миналия период от 26.08.2018 г. до 09.09.2018 г.
ОСЪЖДА С.М.С. с п.с., да заплати на И. С.С. с п.с., сумата от 300 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА С.М.С.
с п.с., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Старозагорския районен съд, сумата от 564
лева за дължима се
за производството държавна такса върху присъдената издръжка и за минало време.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде
обжалвано от страните пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен
срок от 23.12.2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: