О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 984
гр.Бургас, 12.03.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на дванадесети март две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №414 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по
въззивна жалба,
подадена от адв. Т.А. ***, пълномощник на ЕС на к-с „Идън“ в к.к Слънчев бряг, с която се обжалва Решение №211
от 20.11.2019г. постановено по гр.д.
№681/2017 г. по описа на Районен съд Несебър.
С обжалваното решение районният съд е
отхвърлил предявеният
от Етажната собственост на комплекс “Идън” в к.к. Слънчев бряг, представлявано
от управителя Яна Димитрова Алексиева, иск за признаване за установено, че А.В.Л.,
роден на ***г., поданик на Кралство Испания, с адрес в Република България: к.к.
Слънчев бряг, к-с “Идън”, собственик на апартаменти А303, А307, А403, А107, му
дължи сумата в размер на 21 211,40 лв. (двадесет и една хиляди двеста и
единадесет лева и 40 ст.), представляваща непризнати от Общото събрание на
Етажната собственост от 27.07.2016г.
разходи, извършени през периода от 09.07.2014г. до 08.07.2015г., през който
управител на Етажната собственост е бил А.В.Л., и които парични средства за
него е възникнало задължението да ги предаде,
след като е бил освободен като управител, на новоизбрания управителен
орган, в срок до 15.08.2016г., ведно със законната лихва, считано от
04.04.2017г. до окончателното й изплащане, както и мораторната лихва в размер
на 1 366,96 лв. (хиляда триста шестдесет и шест лева и 96 ст.), дължима за
периода от 16.08.2016г. до 03.04.2017г., за които суми е издадена Заповед № 240
от 04.05.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в
заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№ 337/2017г. по описа на
Несебърския районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Осъдена е Етажната собственост на
комплекс “Идън” в к.к. Слънчев бряг, представлявано от управителя Яна Димитрова
Алексиева, ДА ЗАПЛАТИ НА А.В.Л., роден на ***г., поданик на Кралство Испания, с
адрес в Република България: к.к. Слънчев бряг, к-с “Идън”, апартаменти А303,
А307, А403, А107, сумата в размер на 1 570 лв. (хиляда петстотин и седемдесет
лева), представляваща направени по делото разноски.
Отхвърлена е претенцията на Етажната
собственост на комплекс “Идън” в к.к. Слънчев бряг, представлявано от
управителя Яна Димитрова Алексиева, за осъждането на А.В.Л., роден на ***г.,
поданик на Кралство Испания, с адрес в Република България: к.к. Слънчев бряг,
к-с “Идън”, апартаменти А303, А307, А403, А107, да му заплати сумата в размер
на 2 631,57 лв. (две хиляди шестстотин тридесет и един лева и 57 ст.),
представляваща направени по настоящото дело разноски съгласно представен списък
на разноските, и сумата в размер на 1 626,14 лв. (хиляда шестстотин двадесет и
шест лева и 14 ст.), представляваща разноски в заповедното производство, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Твърди се, че първоинстанционното
решение е немотивирано, необосновано и незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на процесуалните норми и неправилно тълкуване и прилагане
на материалния закон. На първо място се твърди, че съдът неправилно е определил
правното основание на иска – чл.26, ал.6 от ЗУЕС. Посочва се, че вероятно става
въпрос за техническа грешка и съдът е имал предвид чл.23, ал.6 от ЗУЕС, но
въпреки това е разгледал иска като такъв с правно основание чл.40 от ЗУЕС. Сочи
се, че районният съд е игнорирал протоколите от ОС на ЕС от 11.08.2014г. и от
27.07.2016г. и от 10.08.2016г. и изобщо не ги е обсъдил и разгледал. Изложени
са съображения, че ответникът е действал като лице без представителна власт или
като лице с представителна власт, но извън предоставените му правомощия.
Посочва се, че неправилно и в противоречие с доказателствата по делото,
районният съд е приел, че ОС е одобрило всички разходи на ответника, а
необжалването на решенията на ОС на ЕС от етажните собственици е ограничило
възможността им да искат от съда разрешаване на спора им във връзка с уреждане
на мандатните отношения. Настоява се, че приемането на извършените действия от
управителя на ЕС без представителна власт следва да е писмено и изрично за
всяка отделна сделка-разход. Оспорва се като неправилен и изводът на съда, че
присъстващите на събранието, проведено на 27/28.07.2015г., собственици
доброволно са се лишили от възможността да им бъдат предоставени на разположение
разходо-оправдателните документи. На следващо място са изложени съображения за
нарушаване на материалния закон от страна на първоинстанционния съд, изразяващо
се в това, че не е възприел какъв е характера на дължимата грижа от управителя
на ЕС при осъществяване на мандатните си задължения, като се настоява, че Л. не
е действал с грижата на добрия стопанин, както го задължава чл.281 от ЗЗД.
Изложени са обстойни доводи, че районният съд превратно е изтълкувал волята на
ОС и не е приложил относимите правни норми. Твърди се, че районният съд е
допуснал и процесуални нарушения, свързани с доказателствата по делото.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение, с което искът да се уважи в пълен размер.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски за производството пред
двете съдебни инстанции. Направени са
доказателствени искания: за допускане до разпит на свидетел при режим на
довеждане, както и за допълнителна съдебно-икономическа експертиза.
В законоустановения срок е подаден
отговор на въззивната жалба от адв. Т.П.-М. – БАК, пълномощник на А.Л., с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Оспорва се твърдението на
въззивника, че отношенията между страните следва да се уредят по чл.281 от ЗЗД,
като в тази връзка се посочва, че твърдението за наличие на мандатни отношения
е направено за първи път с въззивната жалба и поради това е недопустимо.
Изложени са подробни съображения, че нормите на ЗЗД не намират приложение в
процесния случай. Твърди се, че въззивникът за първи път с въззивната жалба
въвежда твърдения и основания, които до този момент не са били посочени
относно: размера на приходите; приложимия в отношенията между страните закон
/ЗУЕС или ЗЗД/; твърдението, че разходите са извършени без представителна
власт; неспазване на закона за счетоводството по отношение формата на отчета;
необявяване на отчета по определения от закона ред. Оспорват се всички,
въведени в жалбата възражения. Противопоставя се на доказателствените искания
на въззивника. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани
доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да
бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание. Едновременно с това
съдът следва да се произнесе по доказателствените искания на страните:
За поисканата съдебно-икономическа експертиза
са налице предпоставките на чл.266, ал.3 от ГПК. Пред първата инстанция
своевременно е направено искане за допускане на допълнителен въпрос към
назначената съдебно-счетоводна експертиза, относно размера на мораторната лихва,
но липсва произнасяне от съда. Ето защо следва да бъде допусната съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на въпроса, посочен във въззивната жалба. Експертизата
следва да се извърши от вещото лице Мариана Ангелова след депозит от 150 лв.,
който следва да бъде внесен от въззивника в тридневен срок от съобщението.
Не така стои въпросът по отношение на
поисканият разпит на свидетел. Не са налице предпоставките на чл. 266 от ГПК. Същият
не е необходим за изясняване на спора от фактическа страна. Освен това, сочените
от въззивника обстоятелства следва да бъдат установени с писмени доказателства,
а не с гласни такива, поради което искането за разпит на свидетел следва да
бъде оставено без уважение.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №414 по описа за 2019г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
ДОПУСКА извършване на съдебно –
икономическа експертиза, която да отговори на въпроса, поставен във въззивната
жалба.
Експертизата да се извърши от вещото
лице Мариана Ангелова, след депозит от 150 /сто и петдесет/ лв., вносим от
въззивника в тридневен срок от съобщаването.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит
на свидетел на възивника, при режим на довеждане, за установяване на
обстоятелствата, описани във въззивната жалба.
Препис от определението да се връчи на
страните и вещите лица за сведение и изпълнение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.