Р Е Ш Е Н И Е
Номер 12.02.2024г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Първо ГО, 30 състав
На десети ноември Година 2023
В публичното заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар Д.Б.
като разгледа
докладваното от съдия Банкова гр. дело №11854 по описа за 2015 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
„Б.“ ЕООД, ЕИК:********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя Д.Г.А., със съдебен адрес:*** чрез адвокат Р.А. твърди в
исковата молба, че с договор за дарение на софтуерна система № 62/30.12.2009
г. е дарил на ответника Национално бюро
за правна помощ (НБПП) правото на безвъзмездно ползване на собствения си
интелектуален продукт – информационна система с работно наименование „ПРАВНА
ПОМОЩ“ за срок от 10 години. Фактическото предаване на информационната система
е удостоверено с приемно-предавателен протокол от 30.12.2009 г. С договор №
63/04.01.2010 г. е договорено абонамент и поддръжка на софтуерната система
„ПРАВНА ПОМОЩ“ за управление на дейността на НБПП срещу месечно възнаграждение
в размер на 300 лв. без ДДС или 360 лв. с ДДС.
Излага,
че съгласно чл. 11 от договор № 63/2010 г. срокът на същия е една година, като
съгласно чл. 12 действието му се продължава автоматично при същите условия, ако
нито една от страните в едномесечен срок преди изтичането му не направи пред
другата писмено уведомление за прекратяване. Сочи, че към настоящия момент нито
една от страните по договора не е поискала неговото прекратяване, поради което
той валидно ги обвързва.
Твърди,
че ответникът НБПП не му е заплатил дължимото месечно възнаграждение по договор
№ 63/2010 г. за месеците както следва:
1/. месец януари 2015 год. по фактура
№**********/02.02.2015 год. в размер на 300 /триста/ лева без ДДС или сума в
размер на 360 /триста и шестдесет/ лева с ДДС.
2/.месец февруари 2015 год. по фактура
№**********/04.03.2015 год. в размер на 300 /триста/ лева без ДДС или сума в
размер на 360 /триста и шестдесет/ лева с ДДС.
3/.
месец март 2015 год. по фактура
№**********/01.04.2015 год. в размер на 300 /триста/ лева без ДДС или сума в
размер на 360 /триста и шестдесет/ лева с ДДС.
4/.
месец април 2015 год. по фактура
№**********/04.05.2015 год. в размер на 300 /триста/ лева без ДДС или сума в
размер на 360 /триста и шестдесет/ лева с ДДС.
5/.
месец май 2015 год. по фактура
№**********/01.06.2015 год. в размер на 300 /триста/ лева без ДДС или сума в
размер на 360 /триста и шестдесет/ лева с ДДС.
6/.
месец юни 2015 год. по фактура
№**********/01.07.2015 год. в размер на 300 /триста/ лева без ДДС или сума в
размер на 360 /триста и шестдесет/ лева с ДДС.
7/.
месец юли 2015 год. по
фактура№**********/03.08.2015 год. в размер на 300 /триста/ лева без ДДС или
сума в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева с ДДС.
8/.
месец август 2015 год. по
фактура №**********/01.09.2015 год. в размер на 300 /триста/ лева без ДДС или
сума в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева с ДДС.
Общо
претендира на основание чл. 79 ЗЗД ответникът НБПП да му заплати сумата от 2 400 лв. без ДДС или обща сума 2 880 лв. с ДДС. В тази връзка излага, че с нотариална
покана рег.№2277 от 2015 год. том I-Б, акт №71, връчена на НБПП чрез адв.Ч.-М.на
26.03.2015 год. чрез П.П.- Нотариус с рег.№157 на НК, е поканило НБПП в 3 дневен срок да заплати дължимите
суми по посочена банкова сметка, ***ение.
Отделно от горното ищецът твърди, че на 17.10.2014
г. е изпратил до НБПП „Общи условия за ползване на софтуерната система „Правна
помощ“, които не отменят, не прекратяват, не развалят, не заместват и не
противоречат на сключените между „Б.“ЕООД и НБПП договори, а представляват
посочване на вече постигнатите договорености с цел регулиране и защита на
правата, задълженията и законните интереси на автора/собственика и на
конкретния потребител предвид спецификите на СС „ПП“ като обект на авторското
право (на правото на интелектуална собственост) и са имплементация на
посочените договорености. Сочи, че съобразно тези общи условия авторското право
върху софтуера, правото на собственост, на копиране, както и всички други вещни
права и права на интелектуална собственост върху него, които не са изрично
предоставени с общите условия, са изключително право на „Б.“ЕООД (каквито са
постигнатите договорености) и се разпростират върху: програмния код на СС „ПП“
/изходен и компилиран/, програмните файлове, логическата й структура, идеите и
принципите, залегнали в който и да е елемент на СС „ПП“, архитектурата и
дизайна, и графичните изображения, както и върху инсталираната СС „ПП“ в
процеса й на тестване преди официалния и пуск/старт, което е в/на компютърната
инфраструктура /сървър, система, мрежа и други/ на НБПП, както и върху
информационните файлове, които са логически- структурно свързани със СС „ПП“.
Посочва, че описаните горе Общи условия не са
подписани от представляващия ответника НБПП, но същият ги е приел чрез
конклудентни действия, тъй като служителите му са продължили да използват СС
„ПП“.
Ищецът твърди, че въз основа на постигнатите
договорености с ответника НБПП, последното има право на ползване и право на
софтуерна абонаментна поддръжка на СС „ПП“. Достъпът на конкретния потребител физическо лице до СС „ПП“ /държавен
служител от администрацията на НБПП, служител и/или работник на трудово
правоотношение от администрацията на НБПП, член на НБПП, избираем от Висшия
адвокатски съвет, заместник-председателя на НБПП и председателя на НБПП,
назначаеми от Министър-председателя въз основа на решение на Министерския
съвет/ става чрез строго индивидуален
за него потребителски акаунт, посредством ползването на потребителско име и
парола съобразно предназначението на функционалностите на СС „ПП“ и съобразно
служебните задължения/функции/задачи/правомощия на съответното лице. Конкретния
потребител физическо лице на СС „ПП“ и НБПП имат непрехвърляемо и срочно право
на ползване на СС „ПП“ съобразно статуса си (горепосочено физическо лице
потребител: за изпълнение на съответните си служебни задължения, задачи,
правомощия, функции като служител на НБПП, и самото НБПП като лице, в полза на
което е учредено право на ползване ) съобразно договореностите между „Б.“ ЕООД и НБПП,
съгласно ЗПП предвид функциите на различните модули на СС „ПП“, като никой
потребител няма право: да копира, да преотстъпва учреденото право на ползване
/чрез препродажба, отдаване под наем, лицензиране, подаряване, даряване,
заменяне, лизинг, прехвърляне по друг начин и други/, да разпространява, да
превежда, да преработва, да декомпилира и компилира, да адаптира, да
модифицира, да извършва обратен инженеринг като конструира обратно, да
разглобява или да се опитва да извлече по друг начин изходния програмен код на
СС „ПП“, да деасамблира, да изучава технологичните принципи на действие, да
прави демонстрация на трети лица и/или да се опитва да съвместява СС „ПП“ с
програмни продукти и информационни системи на лица различни от „Б.“ЕООД и с
формати на данни, в цялост на/за СС „ПП“ или на/за частично СС“ПП“
/функционалности, модули, програмни файлове, логическа структура на СС „ ПП“
или отделен неин модул, архитектурата, дизайна и графичните изображения на СС
„ПП“ или отделен неин модел и други/, под каквато и да е форма и/или начин, в
мрежата и/ или към други компютри чрез мрежа и/или чрез друго устройство.
Излага, че въпреки
горното ответникът НБПП е допуснало трето лице – „Д.“ ООД, ЕИК ******** - да
копира дарената СС „ПП“. След като е установил посоченото действие, твърди, че
е отправил многократни покани към ответника НБПП да преустанови нарушението на
авторското право, но той не отговарял по никакъв начин и отказвал и да подпише
декларацията за конфиденциалност.
С оглед изложеното
намира, че за него е налице интерес при условията на кумулативност да предяви и
иск с правно основание чл. 124 ГПК, с който да се установи по отношение на
ответниците, че Общите условия за ползване на процесната софтуерна програма, изпратени на 17.10.2014
г. на ответника НБПП, са неразделна част от договор № 63/04.01.2010 г., както и
иск с правно основание чл. 95 , ал.1, т.1 от Закона за авторското право и
сродните му права за установяване по отношение на ответниците – НБПП и
Министерство на правосъдието, че НБПП е допуснало без съгласието на ищеца трето
лице да копира софтуерната програма „ПРАВНА ПОМОЩ“ и използва същата в
нарушение на ЗАПСП и договорните условия. Прави искане за конституиране на
трето лице помагач на ищеца - „Д.“ ООД, ЕИК ********.
В срок по делото е
постъпил отговор на исковата молба от ответника Министерство на правосъдието, в
който се навеждат твърдения за недопустимост на предявените срещу него искове. В
тази връзка се навежда, че НБПП е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка,
което самостоятелно е сключило процесния договор за дарение за ползването на
софтуерната система и самостоятелно отговаря за неизпълнение на задълженията по
него, включително и че именно то носи отговорността, ако е допуснало
накърняване на авторските права на ищеца. Евентуално оспорва предявените искове
по основание и размер. Твърди, че Министерството няма материалноправна
легитимация да отговаря по предявените срещу него искове, тъй като нито е
сключвало договор с ищеца, нито е ползвало по какъвто и да било начин
процесната софтуерна система, още по-малко е допуснало в нарушение на ЗАПСП
същата да бъде използвана и копирана от трето лице. Евентуално оспорва иска по
чл. 79 ЗЗД като твърди, че с нотариална покана от 21.11.2014 г. НБПП, връчена
по реда на чл. 47 ГПК, НБПП е прекратило договора за абонаментно обслужване и
поддръжка на софтуерната система и считано от януари 2015 г. двете лица не са в
договорни отношения и съответно не се дължи заплащане на възнаграждение за
абонаментно обслужване за претендирания период, който обхваща месеците след
прекратяване на договора, а именно от януари 2015 г до август 2015 г. Досежно
предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК с искане да се установи, че
Общите условия, предоставени на НБПП на 17.10.2014 г. са неразделна част от
договор № 63/2010 г., излага, че тези Общи условия не са приети от НБПП и дори отказът
да се съгласи с тях стои в основата на отправеното изявление за едностранно
прекратяване на договора, извършено с посочената горе нотариална покана. По
отношение на предявения иск с правно основание чл. 95 , ал.1, т.1 от Закона за
авторското право и сродните му права излага, че Министерството е извършило
изрична проверка по сигнал на ищеца за нарушаване на авторското му право от
страна на НБПП и в хода на тази проверка не е установено да е налице такова
нарушение.
С оглед изложеното моли
съда да прекрати производството срещу него като недопустимо, евентуално да
отхвърли предявените срещу него искове като неоснователни. Представя писмени
доказателства и претендира разноски за производството.
В срок по делото е
постъпил писмен отговор от страна на ответника НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ
/НБПП/, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Излага,
че считано от 24.12.2014 г. договор № 63/2010 г. е прекратен, чрез изпратена до
ищеца Нотариална покана, връчена по реда на чл. 47 ГПК като от този момент той
не обвързва страните и съответно не се дължи договореното с него възнаграждение
за ползване на процесната софтуерна система за месеците от януари 2015 до
август 2015 г. Отделно от това твърди, че считано от датата, на която са му
връчени посочените Общи условия, ищецът е направил невъзможен достъпът и
ползването на процесната софтуерна програма. Досежно предявените два
установителни иска излага, че на първо място Общите условия, изпратени до него
на 17.10.2014 г., не са приети от него, тъй като той не е съгласен с тях. Във
връзка с твърденията за извършено от негова страна нарушение на ЗАПСП, излага,
че по повод наведените с исковата молба твърдения е извършена проверка от
страна на Инспектората към Министерство на правосъдието и не е констатирано
каквото и да било нарушение. С оглед изложеното моли съда да отхвърли
предявените срещу него искове като неоснователни и недоказани.
Преди първото съдебно
заседание ищецът е представил становище по възраженията, направени с отговорите
на исковата молба. Оспорил е твърдението, че договор № 63/2010 г. е валидно
прекратен, като в тази връзка е посочил, че нотариалната покана не му е била
връчена редовно и съответно не може да се счита, че изявлението за прекратяване
на договора е достигнало до него.
Третото лице помагач „Д.“
ООД, ЕИК ******** поддържа, че е неправилно конституирано като страна по
делото, т.к софтуерният продукт LEVENTS от 2014г. не е разработен от него, а от „Д.“ ЕООД с ЕИК ********със
седалище и адрес на управление ***. По същество, счита исковете за
неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.
Съдът
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, като обсъжда само тези от тях, които са
допустими и относими към предмета на спора, след което приема
за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приетите
по делото писмени доказателства, че на 30.12.2009г. между ищеца и ответника НБПП е сключен договор №62 за дарение
на софтуерна система. По силата на същия ищецът е дарил на НБПП правото на
безвъзмездно ползване на собствения си интелектуален продукт – информационна
система с работно наименование „Правна помощ“ за срок от 10 години. По делото е
ангажиран приемно-предавателен протокол от същата дата, съгласно който
дарителят е предал на надарения процесната софтуерна система. Надареният се е
задължил да не предоставя достъп до същата на трети лица. По делото са
ангажирани и „Общи условия за ползване на софтуерна система „Правна помощ“,
които не са подписани от ответника НБПП.
На 04.01.2010г. между същите страни е сключен
Договор №63 за абонамент и поддръжка на софтуерната система „Правна помощ“ за
управление на дейността на НБПП. Срокът на действие на договора е една година
от подписването му, като действието му се продължава автоматично, ако никоя от
страните в едномесечен срок преди изтичането му, не направи пред другата страна
писмено уведомление за прекратяването му. Предсрочно прекратяване на договора е
уговорено по взаимно съгласие на страните или едностранно с едномесечно
предизвестие. На същата дата между страните е сключен и договор №64 за
абонамент и поддръжка на хардуерни компютърни системи в НБПП. На 18.03.2011г. е
сключен договор за изработка с предмет – изработване на допълнителна функционалност
в СС „ПП“ за осигуряване паричния поток на правната помощ при НБПП, въз основа
на задание, неразделна част от договора.
С нотариална покана,
връчена на адв. Е. Ч.– М. на 26.03.2015г. ищецът е поканил ответника НБПП да му
заплати дължими по Договор №63/04.01.2010г. месечни абонаменти за м.януари и
февруари 2015 г., всеки от които в размер на 360 лв. с ДДС. Представени са и
издадени от ищеца фактури за месечни абонаменти в размер на 360 лв. с ДДС за
периода януари – август 2015г., както и протоколи по т.9 от абонаментния
договор за поддръжка на СС „ПП“ за процесния период, в които е отразено, че не
е извършвана дейност по корекция на технически грешки на операторите, консултации
или констатирани проблеми при функционирането, като на първия от протоколите е
посочено, че услугата не е ползвана и достъпът до системата е блокиран.
Протоколите са подписани за ищцовата страна и са връчени на ответника НБПП с препоръчани
пощенски пратки.
Установява се от
приложените писмени доказателства, че страните са подали взаимни сигнали срещу
действията съответно на адв. Ч.– М./председател на НБПП/ и Д..А/управител на
ищцовото дружество/, във връзка с които с които на 15.05.2015г. прокурор от СРС
е постановил отказ от образуване на наказателно производство, като е приел, че
липсва състав на извършено престъпление от общ характер, а отношенията между
страните следва да се уредят по гражданско-правен ред. С писмо от 16.03.2015г.
ответникът Министерство на правосъдието е уведомило управителя на ищеца, че във
връзка с подадено от него уведомление за поведение, позиция и отношение на
председателя на НБПП, доказващи неправомерни действия спрямо правото на
интелектуална собственост върху СС „ПП“, инспекторатът по чл.46 от Закона за
администрацията в МП е извършил проверка по наведените твърдения, при която
същите не са се доказали. АДФИ е взела решение да не се възлага финансова
инспекция в НБПП въз основа на подадения от управителя на ищеца сигнал, с
мотиви, че същият не съдържа данни за нарушения на бюджетна, финансово –
стопанска или отчетна дейност, а за възникнал гражданско-правен спор, който
следва да намери решение по съдебен ред.
От страна на ответника
НБПП е ангажирана нотариална покана, отправена до управителя на ищцовото
дружество г-н А., в която е посочено, че във връзка с решение на НБПП и на осн.
чл.13 от Договор №63/04.01.2010г. за абонамент и поддръжка на СС „ПП“, НБПП
прекратява действието на същия с едномесечно предизвестие, считано от датата на
получаване на поканата. Съгласно удостовереното от пом.-нотариуса, осъществил
връчването, посочените в поканата адреси в гр. Пловдив - бул. „В. ********и ул.
„********– са посетени на 24.11.2014г. в работно време, като на тях не е открит
нито законния представител на дружеството, нито негов пълномощник, за да получи
поканата. Залепено е уведомление на външната входна врата и такова е пуснато в
пощенската кутия. В указания 14-дневен срок по чл.47 ГПК в кантората не се е
явил никой за получаване на поканата.
Ищецът оспорва
редовността на връчването с твърдението, че в офиса на дружеството на ул. „********на
посочената дата 24.11.2014г. в работно време от 08:30 до 17:30 часа, като и
през целия м. ноември и декември, е имало служители на дружеството. Оспорва
пом. нотарус да е посещавал офис на посочената дата, да е залепвал уведомление
или да е пускал такова в пощенската кутия. Освен това поддържа, че в поканата
са посочени два адрес, което изцяло опорочава процедурата, доколкото не става
ясно на кой от двата адрес е залепено уведомлението. Представя доказателства за
получена на адреса кореспонденция в периода.
Във връзка с направеното оспорване
по делото е проведен и разпит на свидетел – Е.Т., служител на ищеца през
процесната 2014г., изпълняваща длъжността технически сътрудник в офиса на адрес
гр. Пловдив, ул. „********Заявява, че естеството на работата е такова, че в
офиса винаги има човек. Сградата има портиер, но достъпа до офиса е свободен.
Често е получавала пратки за фирма „Б.“ от куриери срещу подпис. Няма спомен да
е имало залепени документи, адресирани до „Б.“ в сградата или на входните
врати. Няма спомен дали конкретно е имало извършено връчване от нотариус през
2014г.
Представен е по делото
Протокол №27 от заседание на Висшия адвокатки съвет, проведено на 17.10.2014г.,
на което е взето решение №861 – Да се възложи изработването на програмен
продукт, който да бъде собственост на Висшия адвокатски съвет, с цел да се
използва за нуждите на НБПП и за нуждите на адвокатските съвети в работата им
по закона за правната помощ.
Приета е и Заповед от
27.12.2014г. на министъра на правосъдието, с която е създадена работна група за
извършване на пълен преглед на информационните системи в НБПП и изготвяне на
доклад за тяхното състояние. В приложения доклад e изразено становище за констатирани пропуски в
сигурността и защитеността на информацията в информационно-технологичната
инфраструктура на НБПП.
Ангажирани са
доказателства за образуваното производство по преписка №КЗК -542/2017г. на осн.
чл.94, ал.1 вр. с чл.38, ал.1, т.3 от Закона за защита на конкуренцията по
искане на ищцовото дружество.
По делото е представен
договор от 17.11.2014г., сключен между ответника НБПП и „Д.“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление ***, рег. по ф.д.№15394/1998 на СГС, ид. №*********, представлявано
отД.Г.И. – управител, по силата на който страните са уговорили следното:
Разпространителят „Д.“ ЕООД поема срещу заплащане абонаментното обслужване на
внедрения при потребителя НБПП програмен продукт dWareOS с инсталация свързана с функционалност
съобразно Закона за правната помощ – Lawer EVENTS – LEVENTS, наричан за краткост LEVENTS dWareOS. Програмният продукт е разработен от
разпространителя, който е с правата на собственик.
По делото е ангажиран и
договор №1086/04.04.2018г. /след датата на исковата молба/, по силата на който
ответникът НБПП е възложил на „Д.“ ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Симеон
Зафиров, услуга със следния предмет: „Създаване на единна електронна система за
правна помощ в национален мащаб – въвеждане на софтуерен продукт за правна
помощ, в това число и разработване на ръководство за работа със системата“ по
проект BG05SFOP001-3.001-0020
„Стратегически реформи в
НБПП“.
От приетото Постановление
от 11.02.2021г. на зам.-апелативен прокурор при АП – София по преписка № 251 по
описа на АП-София, , преп. №15292/2020г. по описа на СГС се установява, че по жалба
на Д. А., управител на „Б.“ ЕООД е
отменено постановление на СГП от 06.11.2020г., с което е бил постановен отказ
да се образува досъдебно производство по пр.пр. №15292/2020г. по описа на СГП.
На наблюдаващия прокурор е указано да се извърши допълнителна проверка.
Oт приетото Постановление от 21.06.2022г. на
прокурор при СГП по пр.пр. №15292/2020 по описа на СГП се установява, че след
извършената допълнителна проверка отново е постановен отказ от образуване на
досъдебно производство, потвърден с постановление на зам.-апелативен прокурор
при АП – София.
По делото е проведен разпит
на свидетели.
При разпита в съдебно
заседание, проведено на 15.02.2018г. свидетелката М.Г. заявява следното: От
2007 г. работи в НБПП като главен специалист. Кабинетът й е пред този на
председателя. Не е работила лично със софтуерен продукт Правна помощ. Не може
да каже през 2014 г. с коя фирма е работило бюрото. През 2014 г. е оформяла
документи чрез деловодна програма на фирма „Б.” и работи само с деловодната
система. Сега работи с деловодна система „Д.”. Знае къде е помещението със
сървъра на бюрото и заявява, че само ръководството има достъп до това
помещение. Юристите работят със системата за правна помощ. Знае, че между
бюрото и „Б.” е имало отношения, но не е изготвяла договори в тази връзка, с
това се занимават юристите и ръководството. Не е в течение на отношенията между
НБПП и „Б.“, не е юрист по образование, не работи със система за правна помощ.
Знае, че фирма „Б.” е имала внедрен продукт в бюрото, който е различен от
деловодната система и който е за правна помощ.
При разпита в същото
открито съдебно заседание свидетелят Иван Венков заявява следното: Работи във
фирма „П.К.” като компютърен специалист. Фирмата има договор за системна
поддръжка с НБПП. Тези отношения са започнали след 2010 г.. Поддържат
компютърната мрежа, сървъри, операционни системи и мрежа. „П.К.” също има
достъп до сървърите, могат да влизат, когато се налага за осъществяване на
поддръжка, но чрез придружител. Доколкото знае, системата, която е обслужвала
счетоводно бюрото, се казва „Конто”. Знае, че в един момент през есента на
2014г. на екраните на служителите, които работят с програмата за правна помощ са
се появили съобщения, според които, за да продължат да работят с програмата, е
трябвало да се приемат някакви общи условия. Без приемане на условията чрез
кликване на съответното място, не можело да се получи достъп до програмата. Бил
извикан, за да провери това и констатирал, че само при приемане на общите
условия може да се работи с програмата. Присъствал е, когато по негов съвет
един служител приел общите условия, за да могат да видят дали наистина след
това ще има достъп до програмата. Доколкото знае обаче, бюрото отказало и
нямало достъп до системата. След това документите можело да се изготвят единствено
на хартия, ръчно. Не знае дали бюрото е работило по този начин, не познавал
системата за правна помощ. Госпожа Ч.го е попитала може ли и за какъв срок би
се изработил подобен програмен продукт. От фирмата му казали, че могат да направят
подобна система, но г-жа Ч.отказала, тъй като не одобрила Ц.та оферта и
проектът бил възложен на фирма „Д.”. Тази фирма дошла директно с готов продукт,
от „П.К.” не са работили с нея, трябвало само да съдействат да приведат
продукта в действие. Доколкото знае, този продукт се изработил и внедрил в доста
кратки срокове. Доколкото знае предишната система за правна помощ е имала
някакъв обмен на данни с посочената по-горе счетоводна програма /във връзка с
извършване на плащания в полза на адвокати/. Затова мисли, че счетоводната
програма би могла да помогне за по-бързо създаване на програма за правна помощ,
но двата продукта били съвсем различни.
Доколкото му е известно, след внедряването на продукта е имало някакви
допълнителни корекции по него. „П.К.” не е поддържала този продукт. В работата
си в бюрото е комуникирал с г-жа Ч., г-жа В., г-жа Д. и г-жа Ц.. От тях е черпил
информация за изложеното по-горе. Сочи, че в сървърното помещение има два
комуникационни шкафа, има компютърно оборудване, етернет комутатори,
маршрутизатор за връзка с интернет, 4 сървъра, доколкото знае те са собственост
на НБПП. „П.К.” заварила там 4 сървъра, не знае кога са били включени за пръв
път в компютърната мрежа. След като бюрото спряло да работи със системата за
правна помощ на ищеца „Б.“, се внедрил сървър на фирма „Д.“. След това
сървърите станали 5 броя. Теоретично има достъп до този сървър, но „П.К.” не го
поддържа. Заявява, че в НБПП има камери за видеонаблюдение. „П.К.” не е
ангажирано с видеонаблюдението, не знае кой се занимава с това. Не знае дали
видеонаблюдението работи в момента. Когато „П.К.” приело да обслужва бюрото,
всички системи били в изправност. Никога не са искали от него да преглежда и да
сваля записи от видео камери.
Свидетелката И.И.,
разпитана в о.с.з. на 10.05.2018г., заявява следното: Работила е в бюрото за
правна помощ през периода 2010-2015 година като юрисконсулт и старши
юрисконсулт. Работила е с компютърната система на фирмата- ищец. С нея
обработвали отчетите за служебните представители. Доколкото си спомня,
компютърната система се казвала „Правна помощ“. Не помни точно колко време са
работили с тази система, може би около 2 години. След това системата била
сменена с друга. Не са имали затруднения да работят с първата, нито с втората
компютърни системи. Когато се внедрила втората система, преминали обучение за
работа с нея, като бил издаден и документ за това. Била дадена възможност за
предложения и препоръки как да се усъвършенства системата, за да се улесни
работата на служителите. Заявява, че за нея е било лесно да работи и с двете
системи и не може да кажа имало ли е съществени разлики между тях, тъй като
отдавна не е работила със системите. Не си спомня да е имало нещо съществено
при въвеждането на втората система и коя фирма е провела обучението. Не може да
каже дали лично е търсила помощ и съдействие при проблеми в работата с втората
система, но винаги е имало определени лица за техническа поддръжка и при двете
системи, на които служителите да се обадят в случай на необходимост. Когато свидетелката
постъпила на работа, системата на ищеца вече е била внедрена и не си спомня да
е имало период, в който документите да са обработвани ръчно. Получавали определен
брой отчети за обработка, след което ги въвеждали в системата. Мисля, че М.Г. е
участвала в този процес, но не знае дали е работила с някоя от системите. След
това се въвеждал номера на отчета, годината, адвокатската колегия, името на
адвоката, основанието за извършване на плащане, самата сума за изплащане като
възнаграждение. След вкарване на тези данни се генерирало едно решение, въз
основа на което се изплащат хонорарите. Не си спомня конкретно дали е имало
появяване на някакво съобщение за приемане на общи условия, за да може да се
работи със системата на „Б.“. Счита, че е възможно да се е появил такъв
прозорец, при работа с всяка програма се появяват изскачащи прозорци, но не
помни нищо конкретно в тази връзка. Не се е интересувала кое е наложило смяната
на системата и не може да каже нищо конкретно в тази връзка.
Свидетелката Г.Р., разпитана по делегация на
07.02.2020г. пред Врачански районен съд, заявява следното: От 2008г. работи
като техничекси сътрудник към Адвокатска колегия –Враца. Заявява, че е
присъствала на обучения през 2015 и 2019г. в гр. София, водени от представители
на фирма Д.. В началото представители на НБПП представили обучителите. За
системата казали, че е разработена от фирма Д.. Името LEVENTS не говори нищо на свидетелката. Заявява, че
във връзка с правната помощ, от 2010 г. са работили с продукта на Б.. Процесът
представлява следното: кликва на икона, въвежда потребителско име и парола,
влиза в искането и въвежда висчки необходими данни – номер на дело, дата и час
на заседание, инстанция, служител, предмет на дело, страна ЕГН, адрес,
качество. Така създава искането и после се въвежда името на адвоката. След това
разпечатва уведомителното писмо, което изпраща на съответната инстанция.
Алгоритмите на софтуерните системи, представени на обученията, били същите.
Функционалностите според свидетелката са еднакви. Няма драстична разлика в
разположението на иконите в различните системи. През 2019г. получили от НБПП
покана да интегрират тяхната програма.
Свидетелката Ф.Д.,
разпитана по делегация на 14.02.2020г. пред Шуменския районен съд, заявява
следното: От 2000г. е работела в АК – Шумен – като администратор, а после и
като касиер. От януари 2020г. е пенсионер. Спомня си, че през 2015г. е
присъствала на презентация на софтуерния продукт на НБПП в София. Показали им
абсолютно всичко – как се въвежда самото искане и всички клаузи, които трябва
да се попълнят, как се изготвя уведомително писмо и всичко останало.
Свидетелката констатирала, че всичко съвпада с програмата, с която работела в
момента - софтуерната програма на „Б.“
ЕООД. Било „едно към едно“. Не знае как точно се нарича системата, която са
представили на презентацията през 2015г., нито на обучението през 2019г., но
предполага, че е на „Д.“ ООД.
През 2019г. обучението
било незадоволително – не показали как се попълва искане, как се попълва
уведомително писмо, как се работи със самата програма. Дочула коментар между
дамите, водещи обучението и г-жа Ч., че присъстват колегите, които не искат да
приемат новия продукт, а работят с програмата на „Б.“. Когато се върнала от
обучението, председателят на колегията я попитал дали трябва да въвеждат новия
продукт, но тя казала, че не вижда смисъл, защото програмата е абсолютно една и
съща. Сочи, че включително и към момента колегията работи с програмата на Б.. Разяснява
подробно функционалностите на софтуерната система, с което работи колегията и
изразява становище, че те са еднакви с тези на системата, което й е била
представена през 2015г., а през 2019г. вече е имало разлики, по нейна преценка,
като функционалност – в полза на програмата на Б., която предоставяла по-големи
възможности, напр. за създаване на „производно дело“.
Свидетелката М.М. заявява
при разпита в съдебно заседание. Че е работила при ответника НБПП от 2007 до
2018г. като домакин-касиер. Работата й се състояла в изплащане на хонорари и
работа с документи още по времето, когато платежните се съставяли ръчно, преди
в бюрото да се въведе електронна система. Спомня си, че инж.А. й е бил
представен от тогавашния председател на НБПП като човекът, който ще въвежда
системата. Първоначално заявява, че това е било около 2014г., а после се
коригира, че е било преди 2009г. системата имала за цел да улесни работата,
т.к. преди това всичко се правело ръчно и било тромаво и тежко. Сървърите, на
които била инсталирана системата, се намирали в стаята на служителя по
сигурността на информацията, където се влизало с карти с чип. Спомня си, че
имало и видеонаблюдение. Спомня си за проблем, един ден през 2014г., когато им
казали, че спират да работят. Системата спряла да работи. Спомня си, че предния
ден имало някакво напрежение у ръководството, не разбрала защо й възложили да
отиде и да се оплаче в полицията, че г-н А. се е обадил да спре работата. На
излизане, минавайки покрай сървърното помещение, видяла, че вратата е отворена
и вътре има двама мъже. Не ги познавала и не може да каже чии служители са. На
следващия ден чула името „Д“ от другите служители. Заявява, че към този момент
видеонаблюдението не работело и системата за достъп с карти не отчитала достъп,
като това положение продължавало от поне месец и всички служители знаели. След
2015г. е виждала представители на „Д.“ в бюрото, възприемала присъствието им
като поддръжка или помощ. Същата фирма поддържала и счетоводната програма
„Конто“. По време на разпита свидетелката неколкократно заявява, че е объркана
и не си спомня точни години, че вече от 2018г. е пенсионер.
За изясняване на
релевантните по делото въпроси, свързани с претенцията за установяване
нарушение на авторските права на ищеца, по делото са изслушани първоначални
единична, тройна и повторна тройна експертизи.
Заключението на първоначалната
експертиза е изготвено от в.л. инж. Ц.П.. Вещото лице е посочило, че е
извършило оглед на място в сградата на НБПП, който оценява като силно ограничен
– имал е възможност да заснема с телефона си екрана и да си води записки на
ръка, в сървърното помещение. Отделно, в офиса на „Д.“ ООД му е било предадено
копие от сорс кода на продукта, документи и материали и му е оказано пълно
съдействие. Необходимите за изготвяне на заключението документи и материали са
му били продоставени и от ищцовата страна. Вещото лице е посочило, че към
момента на огледа в НБПП са инсталирани и използвани четири сървърни машини. На
една от тях са намерени остатъчни директории със софтуера на „Б.“ ЕООД, доказващи, че той е бил
инсталиран и използван преди софтуера на
„Д.“ ООД. И двата софтуера, обект на спора, са налични на машините, като към
момента на огледа се ползва по-късно изготвен софтуер на фирма “Д.“ ООД.
Софтуерът на ищеца използва SQL SERVER,
а софтуерът на “Д.“ ООД - Оракъл. По данни на управителя на “Д.“
софтуерът е бил разработен в тяхна собствена програмна среда за 2-3 дни, като
заедно с внедряването процесът е отнел около 2-3 седмици през октомври 2014г.,
съд съдействието на служители от НБПП, от когото е било възложено
разработването. Софтуерът следва логиката на алгоритъма на работа на НБПП,
както и на по-стария софтуер на „Б.“ , което вещото лице обяснява със същността
на задачата и на двата софтуера, а именно – да изпълняват един и същи
специфичен алгоритъм на работа на дейността „правна помощ“ на НБПП. Вещото лице
сочи, че няма как да установи дали е налице „копиране“ на софтуера, т.к.
копиране предполага буквално да бъде изкопиран сорс кода или дизайна, или
базата данни, или програмните функции, или някаква комбинация от тези елементи
от една програма в друга. Това може да се установи само при сравнение на
програмния код или другите елементи, което предполага и използването на една
програмна среда. В случая, това няма как да бъде установено, от една страна,
защото вещото лице не е разполагало с двата програмни кода, а от друга – защото
софтуерът на „Диуер“ е писан в тяхна собствена среда. При сравнение на двата
продукта обаче прави впечатление, че те са сходни, изпълняват един и същи
алгоритъм на работа, има подобие в дизайна, формите и параметрите на базите
данни. Вещото лице насочва вниманието към факта, че софтуерът на „Диуер“ е
разработен и внедрен за изключително кратко време срещу около 18 месеца за
софтуера на ищеца. Именно това му дава основание да заключи, че този резултат
може да бъде постигнат за толкова кратко време, само ако значителна част от
работата е била свършена предварително – анализ на задачата, творческа
изработка на алгоритъма, дизайн, ролево разпределение на потребителите и
формите на документите и параметрите на данни, или ако се следва вече наличен
модел или пример, със съответно заимстване от него.
Поради оспорване
заключението на първоначалната СТЕ, по делото е назначена тройна СТЕ, изготвена
от вещите лица инж. Д.К., М.А. и инж. Н.Х.. Заключението не дава категоричен
отговор на въпроса извършено ли е копиране на разработената от ищеца софтуерна
система при изработването на системата LEVENTS. Две от вещите лица – инж. К. и инж. Х. дават
заключение в следния смисъл – между системата „Правна помощ“ и следващите
системи в НБПП се откриват идентични
функционалности /които е възможно да произтичат и от нормативната база/ и
идентични алгоритъм на действие и бизнес логика, а също така еднаквост на
полетата за въвеждане на данни с точност до милиметър. Според вещите лица, не е
възможно да се постигне такава точност, ако системите са създадени
самостоятелно и независимо една от друга. Тази абсолютна еднаквост на произволни
полета и съвпадението на другите изброени показатели няма как да се осъществи,
освен ако не е налице идентичност на софтуера в тази му част. При изслушването
в съдебно заседание, вещите лица поясняват, че когато се говори за копиране на
един софтуер от друг, се има предвид най-вече алгоритъмът на работа на
софтуера, тоест неговата бизнес логика, базата данни и логиката, по която се
извършват референциите за различни резултати и справки в базата данни. Вещите
лица са констатирали сходство в интерфейса, бизнес задачата, алгоритми и т.н.,
което според тях означава, че копирането се изразява в много аспекти,
независимо, че софтуерите имат различен сорс код. Обръщат внимание на
еднаквостта на полетата за въвеждане на данни, чийто размер и начина, по който
изглеждат, зависи от програмния код, който е част от сорс кода. Макар написани
на различни езици, сравнените софтуери разкриват визуално еднаквост на
полетата, което според вещите лица сочи на идентичност на точните цифри,
заложени в програмния код.
Вещото лице А. е
депозирало по делото особено мнение и при изслушването в съдебно заседание
заявява, че поддържа същото, а не депозираното заключение на другите две вещи
лица. Вещото лице поддържа, че при липса на идентичност в сорс кодовете изобщо
не може да става въпрос за копиране на софтуерен продукт. Между процесните две
софтуерни системи няма пълно покриване, а възможност за сравнение на сорс
кодовете липсва, т.к. сорс кода на системата на ищеца не е представен на вещото
лице. Същевременно, между страните липсва спор по въпроса, че сорс кодовете на
системите са различни. Що се касае до изразеното становище от другите две вещи
лица относно еднаквостта на полетата за въвеждане на данни, вещото лице А. е
категоричен, че подобен извод не може да се направи само чрез визуално
наблюдение и е необходимо да се прегледа и сравни програмния код. При липса на
предоставен сорс код от ищцовата страна, той заявява, че не знае как другите
две вещи лица са направили своя извод. Вещото лице К. заявява, че размерите на
полетата са взети чрез измерване с линия, но могат да бъдат свалени и в
програмен код.
При така формираното
противоречие в становищата на експертите, съдът е назначил повторна тройна
експертиза. След нарочно допитване до деканите на факултети на висши учебни
заведения в гр. София в областта на математиката, информатиката и
информационните науки, компютърните системи и технологии, съдът е назначил за
вещи лица проф. В.Д., катедра „Компютърна информатика“, Факултет по математика
и информатика, Софийски университет / ФМИ, СУ/, проф. В.Ц., катедра „Компютърна
информатика“, ФМИ, СУ и проф. М.П., катедра „Софтуерни технологии“, ФМИ, СУ.
В депозираното по делото
заключение вещите лица сочат следното:
В процеса на разработка
на програмно осигуряване се създават редица работни материали – артефакти.
Доминиращ процес за разработка на софтуер е Rational Unified
Process /RUP/. В този процес са
дефинирани артефакти, които по един или друг начин участват в редица други
процеси на разработка. Копирането на програмен продукт означава пълно или
частично копиране на артефактите му. Приложен е подробен списък на артефактите
по RUP, включващ изисквания /глосарий, атрибути,
план за управление и др./, анализ и проектиране /аналитичен модел,
доказателство за концепцията за архитектура, спецификация за миграцията на
данните и др./, реализация /изграждане – код на продукта, тестване на разработката,
модел на реализацията, план за интеграция и др./, тестване, разгръщане,
управление на конфигурацията и промяната, управление на проекта, среда, бизнес
моделиране.
За да отговорят на въпроса налице ли е
копиране на програмния продукт на ищеца в програмния продукт LEVENTS вещите лица са извършили сравнение на
отделните артефакти по RUP. Прието е като дадено установеното от предходните експертизи и безспорно
между страните обстоятелство, че кодовете на двете анализирани системи са
различни. Моделът на приложението описва видимите за потребителя части от
самото приложение – в случая това са интерфейса на системата и начина на
взаимодействие на потребителя с нея. Вещите лица са разгледали някои екрани и
взаимодействието с тях. Посочили са на първо място, че дизайнът на екраните е с
различно графично изпълнение. Влизането в системите става с различни схеми на
идентификация - при Правна помощ се
изисква ел. поща на потребителя като потребителско име, парола и език на
диалог, при LEVENTS
се изисква потребителско
име, парола и контролен код, като потребителските имена не са електронни пощи.
Описанието на потребителите в двете системи е различно. Организацията на
функционалностите е различна. В Правна помощ функционалността е плоска в
лентата за менюта, а при LEVENTS функционалността е разположена в екрани и подекрани и се достъпва с
иконки.
Вещите лица са посочили,
че и двете системи по своята природа са за поддръжка на документооборота в
НБПП. Работните процеси в бюрото са регулирани законодателно и със съответните
правилници в детайл до документация. Последното предполага при проектиране
отразяване на документите в детайл, вследствие на което не може да няма сечение
между атрибутите на данните в двете системи. Реалната автоматизация на
документооборота в НБПП е много слаба, поради изискването за активна човешка
намеса при вземането на решения. Това свежда системата за документооборот преди
всичко до помощно средство. Същността на последния е регистрация на документи и
пренасочването им към съответните участници за по-нататъшна обработка и вземане
на решения за насочване. При вземането на решения е необходимо да се извършват
редица справки – тази страна на процеса най-силно се отразява в използваните
справки. Системата за справки на двата софтуера според вещите лица с
категоричност се различава съществено, въпреки че в крайна сметка двете системи
вършат почти една и съща работа с различни нива на усилие от страна на потребителите.
В заключение, вещите лица
са посочили, че уникалността
на една софтуерна система се определя от артефактите (работните материали), създадени
по време на разработката на системата. В случая е приведен изчерпателен списък
на такива артефакти в констативно-съобразителната част на експертизата по RUP, който е утвърдена
методология на разработка на програмно осигуряване и основа на редица други
съвременни методологии.
Копирането
на артефакти е същността на копиране на даден програмен продукт в друг. В
случая, по делото се установява предаване от ищеца на ответника НБПП на продукт,
състоящ се изпълним код и съответната му потребителска документация, тоест няма
други артефакти. Безспорно е между страните, че програмният код на двете
системи се различава. Същото е приложимо и за документациите им.
Остава
хипотезата за реинженеринг на продукта на ищеца и създаването на артефакти въз
основа на програмния код. При реинженеринг на
програмния код може да се получи код на даден език за програмиране. В случая
категорично технологията на „Д" ООД не използва програмен код от ниво език
за програмиране, за да се осъществи такъв тип копиране - прекалено ниско е
нивото на езика за програмиране, до който може да се създаде реинженерван
изходен програмен код.
При
това положение, вещите лица са пристъпили най-общо към търсене на копиране на
приложния модел (на интерфейса и начина на работа на потребителите) на продукта,
тъй като той се вижда и е достъпен за наблюдение. За целта е направено
сравнение на програмните интерфейси на двата продукта, при което са
констатирани съществени различия в дизайна, организацията на функционалността и
самата функционалност между двата продукта.
Горното
е дало основание на вещите лица да направят категоричния извод, че „LEVENTS НБПП" разработка
на „Д" ООД не копира „Правна помощ" на „Б." ЕООД.
При
изслушването в открито съдебно заседание вещите лица поддържат даденото
заключение и включително след множество уточняващи въпроси, са категорични, че
между системите не е налице копиране. Заявяват, че не е необходимо да се
сравняват всички артефакти, нито програмните кодове „байт към байт“, защото е
достатъчно да се срещнат първите разлики и вече за копиране не може да става
дума. Що се касае до графичните изображения и констатираната по вещите лица Х.
и К. идентичност в размерите на полетата за въвеждане, при изслушването в о.с.з
проф. Д. заявява, че когато се създава поле за въвеждане, то винаги има някакви
фиксирани пиксели и това не зависи от използването на една или друга технология
– винаги може да се направи поле с една или друга примерно височина в пиксели.
Счита, че не е сериозно последното да се използва като критерий за проверка
наличието или липсата на копиране между софтуерни продукти.
При така установените
факти, съдът намира от правна страна следното:
С
исковата молба са предявени при условията на обективно кумулативно съединение
следните искове:
-
иск
с правно основание чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответника НБПП да заплати
дължимата цена по договор № 63/04.01.2010 г. за абонамент
и обслужване на софтуерната програма „ПРАВНА ПОМОЩ“ за периода от месец януари 2015 г. до месец август 2015 г.,
вкл. в общ размер на 2 880 лв. с ДДС;
-
иск за установяване, че
Общи условия, предоставени на ответника Национално бюро за правна помощ на
17.10.2014 г. съставляват неразделна част от договор № 63/04.01.2010 г.;
-
иск с правно основание
чл. 95, ал.1, т.1 от Закона за авторското право и сродните му права - ЗАПСП (редакция
преди изм.
и доп. ДВ. бр.28 от 29 Март 2018г ) за установяване по отношение на ответниците НБПП и МП, че ответникът
НБПП е допуснал без съгласието на ищеца трето лице да копира Софтуерна система
„Правна помощ“, като по този начин е използвал софтуерната сустема в нарушение
на авторските права на ищеца.
Производството по иска за установяване, че Общи условия, предоставени
на ответника Национално бюро за правна помощ на 17.10.2014 г. съставляват
неразделна част от договор № 63/04.01.2010 г. е било прекратено като
недопустимо с Определение на съда от 08.12.2021г., което е влязло в сила.
Така, предмет на делото са кумулативно съединените осъдителен иск по
чл.79 от ЗЗД и установителен иск по чл. 95, ал.1, т.1 от ЗАПСП (редакция преди изм.
и доп. ДВ. бр.28 от 29 Март 2018г. ).
По първия от предявените искове - с правно основание чл. 79 ЗЗД, за осъждане на ответника НБПП да
заплати дължимата цена по договор №
63/04.01.2010 г. за периода от месец януари 2015 г. до месец август 2015 г.,
вкл. в общ размер на 2 880 лв. с ДДС:
Претендираното право произтича от следните обстоятелства: по сключен между страните договор за абонаментно
обслужване ответникът не е заплатил дължимата цена на абонамента за процесния
период.
Основателността на иска предполага пълно и главно доказване от ищеца на
валидно облигационно отношение по процесния договор, както и размера на
претенцията. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на
твърдението си, че валидно е прекратил процесния договор, поради което и не
дължи заплащане на абонамент за процесния период.
Сключването на
договора и обстоятелството, че същият е породил валидно облигационно отношение
между страните, не е спорен. Спорно е дали ответникът е прекратил това правоотношение
с връчването на нотариална покана от 21.22.2014г. по реда на чл.47 от ГПК - чрез залепване на уведомление. Ищецът
оспорва валидността на връчването и твърди, че договорът между страните е
продължил да действа за процесния период.
По този въпрос съдът
намира следното:
Връчването на търговец
и юридическо лице по реда на ГПК, който ред се прилага и от нотариусите при
връчването на нотариални покани, става по реда на чл.50 от ГПК – на последния
посочен в регистъра адрес. То се извършва на мястото, където тези субекти са
вписали седалището и адреса си на управление в съответния регистър. Ако тези
субекти променят адреса си, но не впишат в съответния регистър тази промяна,
книжата се прилагат по делото и се считат връчени. Уредбата е различна от
уредбата в чл. 40 и 41 ГПК, отнасяща се физическите лица. Последните, при
отсъствие от адреса или заминаването за чужбина за период, по-малък от месец нямат
задължението да уведомяват съда или да сочат съдебен адресат. По тази причина,
при връчването по реда на чл.47 от ГПК адресатът – физическо лице следва да е
търсен поне в продължение на месец и невъзможността да бъде открит следва да
бъде удостоверена по начина, посочен в чл.47, ал.1 от ГПК. За търговците, тъй
като връчването се извършва в канцеларията на всеки служител или работник, който
се съгласи да получи книжата и се предполага че такова лице винаги има през
работно време, а ако променят адреса си, търговците са длъжни да впишат веднага
промяната, месечен срок за посещение на адреса на регистрация не е предвиден. Съгласно
чл. 50, ал.4 ГПК ако връчителят не намери достъп до канцеларията, или не намери
служител, който да е съгласен да получи книжата, той директно пристъпва към
залепване на уведомление по чл. 47, ал.1 ГПК.
В случая, видно от удостовереното
от помощник-нотариуса, който е действал като длъжностно лице в кръга своите
правомощия, поради което и удостоверителното му изявление представлява
официален документ, посочените в поканата адреси са били посетени от него на
24.11.2014г. в работно време. Не е открит законният представител на дружеството
– адресат, нито негов пълномощник, за получаване на поканата. Ето защо,
пом.-нотариусът е пристъпил към залепване на уведомление - на външната входна
врата и такова е пуснато в пощенската кутия. Двата посочени в поканата адреса
са – гр. Пловдив, бул. „*********и гр. Пловдив, ул. *********.
Между страните не е
спорно, а и се установява при справка в търговския регистър, че към датата, на
която се твърди да е посещаван ищеца за връчване на нотариалната покана,
регистрираният му адрес на управление ***. Ето защо, като не е намерил на
адреса лице от канцеларията на търговеца, което да получи съобщението, пом.-нотариусът
правилно е пристъпил към залепване на уведомление. От изявленията на самия
ищец, направени в молба – становище от 08.08.2016г. става ясно, че към същия
период дружеството е поддържало офис на другия посочен в поканата адрес - гр.
Пловдив, ул. *********. От гледна точка редовността на връчването е без правно
значение дали на този адрес е било залепено уведомление /в каквато посока е
било проведеното обратно доказване от ищцовата страна, целящо оборване на
удостоверителното изявление на връчителя/. Достатъчно е, че уведомление е било
залепено на адреса по седалище и управление. Разпоредбата на чл.50, ал.4 от ГПК
се прилага, когато търговецът не е променил адреса си на управление, вписан в
ТР, но не е осигурил достъп до канцеларията или лице, което да получи съдебните
книжа. Последното е на негов риск и не може да осуети редовното връчване на
съдебни книжа. Ако на адреса по седалището търговецът изобщо не поддържа
канцелария, това също е на негов риск и води до прилагане разпоредбата на чл.50,
ал.2 от ГПК - ако лицето е напуснало адреса
си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по
делото и се смятат за редовно връчени.
При връчване чрез
залепване на уведомлението по чл.47, ал.1 ГПК е спазено изискването на закона
уведомлението да бъде залепено на външната входна врата на адрес и второ е
пуснато в пощенската кутия. С изтичането на двуседмичния срок, книжата се
смятат за връчени на осн. чл.47, ал.5 от ГПК. Следователно, нотариалната покана
следва да се счита за редовно връчена от 09.12.2014г., а с изтичането на
едномесечния срок, съгласно чл.13 от Договор №63/04.01.2010г., същият е
прекратен. Ето защо, съдът намира, че претенцията на ищеца за заплащане на
абонамент за софтуерно обслужване по валидно прекратения договор е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По втория от
предявените искове - с
правно основание чл. 95, ал.1, т.1 от Закона за авторското право и сродните му
права (редакция преди изм. и доп. ДВ. бр.28 от 29 Март 2018г. ) - за установяване по
отношение на ответниците НБПП и МП, че ответникът НБПП е допуснал без
съгласието на ищеца трето лице да копира Софтуерна система „Правна помощ“, като
по този начин е използвал софтуерната система в нарушение на
авторските права на ищеца.
Искът е квалифициран
като такъв по 95, ал.1, т.1 от ЗАПСП въз основа на твърденията,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба и петитума на същата, а именно – искане за признаване за установено нарушаване от
страна на ответника НБПП на авторските права на ищцовото дружество върху софтуерната система „Правна
помощ“.
Правото произтича от следните обстоятелства: Ищецът е
носител на авторско право върху процесната софтуерна система, която е предоставил
за ползване на ответника НБПП по силата на договор за дарение на безвъзмездно
ползване за срок от 10 години; в нарушение на авторските права на ищеца,
ответникът НБПП е използвал софтуерния продукт като е допуснал без съгласието
на носителя на авторското право трето лице да копира същия.
Предявеният иск е специален установителен иск, уреден в
ЗАПСП. Съгласно чл. 95, ал. 1 т. 1 от ЗАвПСП/ в приложимата му редакция,
посочена по-горе/ когато произведение, обекти по чл. 72 или бази данни по глава
единадесета "а" се използват в нарушение на разпоредбите на този
закон носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително
право за използване, може да иска по съдебен ред установяване факта на
нарушението.
В чл. 3, ал. 1 ЗАПСП е предвидено, че обект на авторското
право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е
резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато
и да е обективна форма, като в правната норма са изброени примерно видове
произведения, които представляват обект на авторското право. В чл. 3, ал. 1, т.
1, предл. последно ЗАПСП са посочени и компютърните програми. Налага се изводът,
че компютърните програми са обект на авторското право, а по силата на чл. 14 от ЗАПСП ако не е уговорено друго, авторското право върху компютърни програми и
бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на
работодателя.
Между страните по делото не съществува спор по въпроса кой е
създателят на процесната компютърна програма „Правна помощ“. Макар и да не са
уточнени имената на конкретните физически лица – автори на софтуера, няма спор,
че те са били служители на ищцовото дружество. Ето защо, и при липса на спор по този въпрос, от правна страна
съдът приема, че процесната компютърна програма е годен обект на авторски права
и техен носител е именно ищецът, поради което и последният е легитимиран да
предяви иска по чл.95, ал.1, т.1 от ЗАПСП.
Авторското право е комплексно и включва в своето
съдържание множество имуществени и неимуществени права. В чл. 18, ал. 1 ЗАПСП е
уредено едно от основните имуществени права на автора, които са част от
сложното авторско право. В нормата е предвидено, че авторското право включва
изключителното право на автора да използва създаденото от него произведение и
да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които законът
разпорежда друго. Следователно, всяко едно използване на обект на авторското
право от лице, различно от неговия титуляр, без съгласието на последния и без
законът да допуска използването му независимо от неговата воля, представлява
нарушение на авторското право. Легална дефиниция на термина използване на
произведението, което е обект на авторското право е дадена в чл. 18, ал. 2 ЗАПСП, в която е посочено, че за такова се смятат действия като: 1.
възпроизвеждането на произведението; 2. разпространението сред неограничен брой
лица на оригинала или екземпляри от произведението; 3. публичното представяне или изпълнение на произведението; 4. излъчването на произведението по безжичен път; 5. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) предаването и
препредаването на произведението по кабел; 6. публичното показване на произведение на изобразителното изкуство и на
произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин; 7. превеждането на произведението на друг език; 8. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., доп. - ДВ, бр.
25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) преработката и синхронизацията на
произведението. Преработка е и приспособяването и внасянето на всякакъв вид
промени в произведението, както и използването на произведението за създаване
на ново, производно от него произведение; 9. реализирането на
архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, за който той е
предназначен; 10. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от
05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.)
предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до
произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде
осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях; 11. (нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр.
25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) вносът и износът в трети държави на
екземпляри от произведението в търговско количество, независимо дали са
произведени законно или в нарушение на правото по т. 1. Твърдяното
от ищеца копиране на създадения от него софтуер следва да е приеме като
нарушаване на авторските му права, извършено чрез „използването на произведението за създаване на ново, производно от него
произведение“.
Съгласно диспозитивните
правила, уредение в чл.70 от ЗАПСП, ако не е уговорено друго, счита се, че лицето,
което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може да
зарежда програмата, да я изобразява върху екран, да я изпълнява, предава на
разстояние, да я съхранява в паметта на компютър, да я превежда, преработва и
да внася други изменения в нея, ако тези действия са необходими за постигане на
целта, заради която е придобито правото да се използва програмата, включително
и за отстраняване на грешки. Съгласно императивните правила
по чл. 71 от ЗАПСП лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма,
може без съгласието на автора и без заплащане на отделно възнаграждение: 1. да изготвя резервно копие от програмата,
ако това е необходимо за съответния вид използване, за който е придобита
програмата; 2. да наблюдава, изучава и
изпитва начина на действие на програмата за определяне на идеите и принципите,
които са залегнали в който и да е неин елемент, ако това става в процеса на
зареждането на програмата, изобразяването ѝ върху екран, изпълняването
ѝ, предаването ѝ на разстояние или съхраняването ѝ в
компютърната памет при условие, че той има право да извършва тези действия в
съответствие с чл. 70; 3. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) да превежда
програмния код от една форма в друга, ако това е безусловно необходимо за
получаване на информация за постигане на съвместимост на създадена компютърна
програма с други програми, при условие, че необходимата за тази цел информация
не е била предоставена в готов вид и че това се извършва само по отношение на
онези части от компютърната програма, които са необходими за постигане на
съвместимостта. Получената информация не може да бъде използвана за създаване и
разпространение на компютърна програма, несъществено отличаваща се от програмата, чийто програмен код се превежда,
както и за каквото и да е друго действие, което може да накърни авторските
права върху програмата. Видно е, че твърдяното предоставяне
на достъп за копиране на програмата на ищцовото дружество, извършено от трето
лице, не е дейност, разрешена за лицето, законно придобило
правото да използва компютърната програма.
Основателността на иска предполага доказването от ищеца
чрез пълно главно доказване, че ответникът е използвал неправомерно произведението - обект на авторско
право. В конкретния случай – че е предоставил достъп на трето
лице, което без съгласието на носителя на авторското право, е използвало
защитената от авторско право компютърна програма, като я е използвало за
създаването на софтуера LEVENTS.
След внимателна преценка на събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че от същите не може да се
направи категоричен извод за извършването на твърдяното нарушение.
Действително, налице е противоречие в становищата на вещите лица, изготвили
заключенията на единичната и двете тройни експертизи. Ето защо, съдът следва да
обоснове кое от заключенията кредитира и защо.
Настоящият съдебен състав дава вяра на заключението на
повторната тройна експертиза, което намира за мотивирано, обосновано, а освен
това – включително предвид квалификацията на вещите лица - професори от
Софийския университет, Факултет математика и информатика, у съда не възниква
съмнение за неговата правилност. В заключението вещите лица подробно и
мотивирано са посочили защо според тях не може да става въпрос за копиране
между двата софтуера. Разяснили са подробно, че при сравнение на отделните
артефакти по RUP между същите не се установява сходство в
степен, която да обоснове категоричен извод за извършено копиране. Различни са
както програмните кодове на двете системи, така и графичното изпълнение на
дизайна на екраните, описанието на потребителите и организацията на функционалността. Сходството
в системите като логика и алгоритъм на действие произтича от еднаквото им
предназначение, а именно – за поддържка на документооборота в НБПП – дейност,
която е специфична по своя характер и не предполага извършването й да може да
се осъществи по неограничен брой начини.
Съдът намира, че не може да кредитира заключението на
първоначалната единична експертиза, най вече поради факта, че същото не е категорично.
Вещото лице е посочило, че няма как да установи дали е налице копиране, т.к.
това може да се установи само при сравнение на програмните кодове и другите елементи при използването на една
програмна среда. Вещото лице е пояснило, че програмата на „Диуер“ е писана в
тяхна собствена среда. Изводът на вещото лице, че вероятно се касае за ползване на вече наличен модел
или пример, съответно заимстване от него, при разработката на софтуера на
„Диуер“, е базиран най-вече на изключително кратното време за разработка и
внедряване. Съдът намира, че при приложение на опитните правила и формалната
логика, подобен извод не може да се направи само от така посочения факт, още
повече, че при изслушването в съдебно заседание вещото лице проф. Ц. е направил
изявление, че система от типа на изследваните е възможно да се разработи за
месец-два, а отделно – че по делото не са ангажирани конкретни доказателства за
това в какъв период е била разработена и внедерена компютърната система LEVENTS.
Заключението на тройната експертиза, изготвено от вещите
лица К., Х. и А. също не е категорично. Вещото лице А. се е разграничило от
становището на другите две вещи лица, които от своя страна, са на мнение, че
установените от тях сходства в интерфейса, бизнес задачата, алгоритъма на
действие и еднаквостта на произволно избрани полета за въвеждане на данни, няма
как да се осъществи бе да е налице еднаквост на софтуера в тази му част. В тази
връзка, съдът намира за обосновано обяснението, дадено от вещите лица по
повторната тройна експертиза, при изслушването им в съдебно заседание, според
които сходствата в алгоритъма на действие на двете програми са продиктувани
именно от еднаквото им предназначение – документалното обслужване на бюрото, а при
създаване на поле за въвеждане, последното винаги има някакъв фиксиран размер в
пиксели и това, че две програми имат еднакви като големина полета за въвеждане
на данни изобщо не налага извод, че едната е копирана от другата. Последното съдът намира за очевидно правилно и изводимо от обикновената
житейска логика, като за този извод дори не са необходими специални знания. Явно
е, че неограничен брой програмни продукти могат да имат еднакви визуално и по
размер полета за въвеждане на данни, което няма как да означава, че са копирани
един от друг.
Свидетелските показания, макар и в значителен обем, не могат
да обосноват различен извод относно наличието на копиране между двата софтуера
– в същите не се съдържат никакви категорични данни в тази насока. Макар да
намира, че няма основание показанията на свидетелите Р. и Д.да не бъдат
кредитирани относно наличието на сходство в алгоритмите и функционалностите при
процесните софтуери, настоящият съдебен състав намира, че изразеното мнение на
потребител, който няма нужната професионална квалификация, а само ползва
съответната компютърна програма, следва да се прецени като доказателство с
несъпоставима доказателствена стойност в сравнение със заключението на вещи
лица с научни звания от най-висока степен в съответните научни сфери, чиито
извод за липса на копиране е категоричен.
Ето защо, съдът намира за недоказано по делото
извършването на твърдяното нарушение от ответника. Искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ответниците
имат право на разноски. Съгласно представения списък и доказателствата по
делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника НБПП разноски в
общ размер на 9 660 лв., от които 3 600 лв. адвокатско
възнаграждение, а останалите – платени депозити за вещи лица. Възражението на
ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, предвид
фактическата и правна сложност на делото, проведените множество съдебни заседания
и обема на събраните доказателства, съдът намира за неоснователно.
На осн. чл.78, ал.8 от ГПК на ответника Министерство на
правосъдието следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лв.
Претенцията на третото лице помагач за разноски е
неоснователна на осн. чл.78, ал.10 от ГПК.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от управителя Д..Асрещу
НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ, ЕИК: ********, представлявано от председателя Е.
Ч.– М., иск с пр. осн. чл.79 от ЗЗД за
сумата от 2 880 лв. с
ДДС,
представляваща дължима цена по сключения между страните договор № 63/04.01.2010 г. за абонамент и
обслужване на софтуерната
програма „ПРАВНА ПОМОЩ“ за периода от месец януари 2015 г. до месец август 2015 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от управителя Д..Асрещу
НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ, ЕИК: ********, представлявано от председателя Е.
Ч.– М.и МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО, представлявано от министъра на
правосъдието, иск с правно
основание чл. 95, ал.1, т.1 от Закона за авторското право и сродните му права (ред. към ДВ. бр.14 от 20 февруари 2015г.) за установяване по отношение на ответниците, че НБПП е извършил нарушение на авторските
права на ищеца, като е допуснал без
съгласието му трето лице
да копира компютърна програма „Правна помощ“.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати на НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ, ЕИК:
******** сумата от 9 660 лв. – разноски по делото, а на МИНИСТЕРСТВО НА
ПРАВОСЪДИЕТО сумата от 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Д.“
ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, офис 22.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: