Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 05.05.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. №
49/2022г. по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение № 26 от 18.02.2022г., постановено по н.а.х.д.
№ 408/2021г., Ловешки районен съд, втори наказателен състав е потвърдил като
законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 265/2021г. от 02.04.2021г. на Началника на отдел
„Митническо разузнаване и разследване Дунавска” към Главна дирекция „Митническо
разузнаване и разследване” в Централно митническо управление, с което на Ц.В.К. с ЕГН ********** ***, е наложено на
основание чл.109, ал.1 от Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) административно
наказание – глоба в размер на 1 000 лева, за нарушение на чл.60, ал.2 от ЗАДС. Със
същото наказателно постановление, на основание чл.107е, ал.1, във връзка с
чл.124, ал.3 от ЗАДС са били отнети в полза на държавата съоръженията,
използвани при дестилирането на етилов алкохол (ракия), а именно 1 брой меден
казан, вграден в огнище, с вместимост 100 литра, 1 брой метален варел с
вместимост 270 литра, с вграден в него меден цилиндър, служещ за охлаждане при
производствения процес (изваряване на етилов алкохол – ракия), 1 брой меден
капак и 1 брой медна лула.
Така постановеното решение е обжалвано в законния срок
с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – Ц.В.К., страна по н.а.х.д. №
408/2021г. по описа на Ловешки районен съд.
В касационната жалба се излага, че районният съд е
постановил незаконосъобразно, неправилно и необосновано съдебно
решение при съществено нарушение на процесуалните правила, неправилно приложен
материален закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че
НП е издадено, преди да е съставен АУАН. Излагат се доводи, че иззетата течност
не е годна за употреба и необосновано и неправилно РС Ловеч е приел, че е
налице пряк умисъл при извършването на деянието. Като довод за
незаконосъобразност на решението се твърди и неправилна преценка на решаващия
състав за маловажност на случая, в която връзка се обосновава възможността за
приложение на чл.28 от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на РС Ловеч и на
НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез
упълномощен адвокат поддържа касационната жалба и моли да се отмени
първоинстанционното решение и НП. Претендира възстановяване на направените по
делото разноски.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не
се явява и не се представлява. В депозирана писмена защита чрез упълномощен
юрисконсулт се ангажира становище за правилност и законосъобразност на решението
на първоинстанционния съд, като се иска оставянето му в сила. Претендира се
възстановяване на сторените разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава заключение
за основателност на касационната жалба поради наличието на маловажен случай.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63в от
ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 06.02.2019г.
инспектори в Агенция „Митници” след получен сигнал за нерегламентирано
изваряване и държане на етилов алкохол (ракия), извършили проверка в частен дом
– къща, намираща се в ***, собственост и обитавана от Ц.В.К..
При пристигане на посочения в
сигнала адрес, митническите служители се легитимирали пред Ц.К. и го
информирали, че във връзка с получен в Агенция „Митници” сигнал ще извършат
проверка по реда на ЗАДС. Достъп до имота им бил предоставен доброволно от К. и
с негово съгласие и присъствие била извършена проверка, при която било
констатирано, че в двора на частния имот, в изградено помещение над гараж е
монтиран 1 брой казан с дестилатор за изваряване на етилов алкохол (ракия), с
вместимост 100 литра. В момента на проверката съоръжението било в режим на
работа. Проверяващите служители изискали от К. да представи удостоверение за
регистрация на Специализиран малък обект за дестилация (СМОД), като такъв не им
бил предоставен. В тази връзка свидетелите извършили и служебна проверка в
БАЦИС (Българска акцизна централизирана информационна система), при което
установили, че липсват данни лицето Ц.В.К. да притежава подобна регистрация по
чл.60, ал.2 от ЗАДС, която е задължително условие за упражняване на подобна
дейност.
В хода на проверката било
установено и че при процеса на изваряване/дестилиране има получена безцветна
течност с вид и мирис на алкохол, с общо количество от 24 литра, намираща се в
една пластмасова кофа. На тази безцветна течност с вид и мирис на алкохол било
измерено алкохолното съдържание със служебен полеви уред денситометър, тип DMA35N, с фабричен № 80490432,
собственост на Агенция „Митници”. Измерването било извършено в присъствието на Ц.В.К.,
като по показанията на уреда били установени 50,0% vol при 20°С.
За установяване вида на
стоката, код по КН, алкохолно съдържание и съдържание на денатурат (годност за
консумация), от пластмасовата кофа с количество 24 литра безцветна течност с
вид и мирис на алкохол, митническите служители взели представителна проба по
реда на Наредба № 3/2006 г. на МФ. За това действие бил изготвен протокол за
вземане на проба № 19BG9950A004227-1/06.02.2019г., в присъствието на К.. В последствие пробата била
изпратена за анализ в Централна митническа лаборатория гр. София със заявка за
анализ/експертиза рег.№ 32-41084/08.02.2019г.
Резултатът от извършения
анализ бил предоставен в ГД МРР, отдел „МРР Дунавска”, сектор „Оперативен
контрол”, звено „Свищов”, чрез информационната система на Агенция „Митници” гр.
София. От митническа лабораторна експертиза № 20_12.02.2019/05.03.2019г., в
частта касаеща Протокол за вземане на проба № 19BG9950A004227-1/06.02.2019г., било
установено, че пробата от пластмасовата кофа със съдържание на количество 24
литра безцветна течност с вид и мирис на алкохол, представлява дестилатен
алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 34,9% vol при 20°С, който е
годен за консумация.
В хода на проверката били
снети и писмени обяснения от Ц.К., който заявил, че казанът е наследствен от
дядо му. Митническите служители съставили и подробен опис на иззетите
веществени и писмени доказателства към протокола за извършена проверка, в който
било посочено, че са иззети 1 брой меден капак, 1 брой медна лула и 24 литра
безцветна течност с вид и мирис на алкохол, съдържаща се в 1 брой пластмасова
кофа, обезпечена с 2 броя слепки с печат и подписи, оставени на съхранение в
склад на ТД Дунавска, гр. Свищов с приемо-предавателен протокол по складова
разписка № 4/08.02.2019г.
С писмо рег.№
32-80783/18.03.2019г. ТД „Дунавска” уведомила Районна прокуратура Ловеч за
преценка по компетентност за образуване на досъдебно производство по реда на
чл.212, ал.1 от НПК по случая, тъй като, освен описаните по-горе констатации,
при проверката в избеното помещение на къщата митническите служители установили
съдържащи се в различни съдове общо 409,5 литра течност с вид и мирис на
алкохол.
С постановление от
26.03.2019г. на прокурор при РП Ловеч било образувано досъдебно производство №
103/2019г. по описа на ТО „МРР Дунавска” и прокурорска преписка № 615/2019г. по
описа на РП Ловеч, за извършено престъпление по чл.234, ал.2 от НК. В хода на
досъдебното производство Ц.К. бил привлечен в качеството му на обвиняем за
престъпление по чл.234, ал.4 от НК. С постановление от 20.10.2020г. на
наблюдаващия прокурор по делото, на основание чл.24, ал.1, т.1, предл.1-во от НПК било прекратено наказателното производство срещу Ц.К., като прокурорът
приел, че обществената опасност на деянието е явно незначителна по смисъла на
чл.9, ал.2 от НК и деянието не съставлява престъпление. Постановлението за
прекратяване не било обжалвано и влязло в сила на 06.11.2020г., след което
делото било изпратено на ТО „МРР – Дунавска” гр. Свищов по компетентност, за
преценка относно налагане на административно наказание на К..
С писмо рег.№
32-5104/07.01.2021г. на Агенция „Митници”, до Ц.В.К. била отправена покана да
се яви на 19.01.2021г. в ГД МРР, отдел „Митническо разузнаване и разследване
Дунавска”, сектор „Оперативен контрол”, звено „Свищов”, за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение по реда на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Тъй като в указания
срок Ц.К. не се явил, то на 20.01.2021г. в негово отсъствие при условията на
чл.40, ал.2 от ЗАНН му бил съставен АУАН № 130/2021г. В него актосъставителят
подробно описал установените обстоятелства при извършената в имота на К.
проверка и действията във връзка с нея, като приел, че на 06.02.2019г. Ц.В.К. ***,
в изградено помещение над гараж в двора на къщата, изварявал/дестилирал акцизна
стока – дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по
обем 34,9 % vol при
20°С, без същият да притежава удостоверение за регистрация на СМОД, в нарушение
на изискванията на чл.60, ал.2 от ЗАДС, което деяние представлява
административно нарушение по чл.109, ал.1 от ЗАДС.
Така съставеният АУАН бил
връчен на К. на 25.01.2021г., който отказал да го подпише и отказът му, на
основание чл.43, ал.2 от ЗАНН бил удостоверен с подписите на двама свидетели.
Срещу акта жалбоподателят представил писмено възражение, в което заявил, че
описаната в акта фактическа обстановка не отговаря на действителната, не са
били взети предвид събраните доказателства при извършеното разследване от РП
Ловеч и че не е извършил вмененото му нарушение. На основание цитирания АУАН
било издадено обжалваното НП.
При така установеното от фактическа страна, районният
съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, като е спазена
процедурата по съставяне и връчване на акта. За да приеме законосъобразност на
НП, решаващият състав изложил, че нарушението е безспорно доказано от събраните
доказателства, правилно е подведено към относимата законова норма, безспорно е
установен и нарушителят. Съдът приел неприложимост в случая на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, за което изложил съответни доводи, съобразени и със специалните
норми в ЗАДС по отношение на това кое нарушение е маловажно по смисъла на същия
закон. С горните мотиви РС потвърдил оспореното пред него НП.
Като е стигнал до цитираните правни изводи, районният
съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Фактите по делото са
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени аргументирани изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон. В решението са изложени
подробни мотиви относно законосъобразността на оспореното НП, които се споделят
от настоящия състав.
АУАН и издаденото въз основа
на него наказателно постановление съдържат предвидените в чл.42, респективно
чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и няма основание за отмяната на НП на
формално основание. В тази връзка категорично не може да бъде споделено
наведеното с жалбата възражение, че наказателното постановление е било издадено
преди съставянето на АУАН. Актът е бил съставен на 20.01.2021г., а от
внимателния прочит на датата на издаване на обжалваното НП е видно, че същата е
02.04.2021г.
Няма разминаване и
противоречие в обстоятелствената част на наказателното постановление и относно
процентното алкохолно съдържание на установените при проверката 24 литра прясно
сварена ракия, намираща се в пластмасова кофа. Първоначално съдържанието е било
посочено, като 50% vol при
20°С, но е отразено, че то е установено с полеви уред денситометър. В
последствие, след като е била взета по надлежния ред проба от тази течност и
изпратена за изследване в Централната митническа лаборатория - София е било
установено, че изпитаната проба представлява дестилатен алкохолен продукт с
действително алкохолно съдържание по обем 34,9% vol при 20°С, годен за
консумация.
Това обстоятелство също подробно е било описано в обстоятелствената част на НП,
като изрично е подчертано, че това е действителното
алкохолно съдържание. При извършено лабораторно изследване с уреди, многократно
по-прецизни от полевия денситометър, не може да има никакво съмнение за
действителното алкохолно съдържание на установените и иззети 24 литра безцветна
течност с вид и мирис на алкохол.
Неоснователни са и възраженията на касатора за
несъответствие на оспореното от него решение с материалния закон, свързани с
възможността за прилагане в случая на института за маловажност на нарушението.
Прилагането на чл.28 от ЗАНН не е изключено, въпреки
наличието на изрична нормативна регламентация в специалния закон – чл.126б от ЗАДС. Съгласно разпоредбата на чл.126б, ал.1 от ЗАДС за маловажни случаи на
нарушения по чл.118, чл.120, чл.122, чл.123, чл.126 и чл.126а, установени при
извършването им, митническите органи могат да налагат глоби с фиш по реда и в
размерите, установени в чл.39, ал.2 от ЗАНН, като в ал.2 на чл.126б от ЗАДС е
регламентирано, че маловажни случаи по ал.1 са тези, при които двойният размер
на акциза за стоките – предмет на нарушението, не надвишава 100 лв. Очевидно
специалната правна уредба е относима само за изрично посочените нарушения – т.е.
за деяния, квалифицирани по чл.118, чл.120, чл.122, чл.123, чл.126 и чл.126а от ЗАДС. В този смисъл освобождаването от административнонаказателна отговорност
при прилагането на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН за административно нарушение
по чл.109, ал.1 във вр. с чл.60 от ЗАДС, законодателно не е изключено.
В случая обаче съдът приема, че няма основания нарушителят
да бъде освободен от административнонаказателна отговорност чрез прилагането на
чл.28 от ЗАНН. Установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи
обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска
степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид, с оглед
конкретните обективни и субективни условия. Само по себе си обстоятелството, че
„варенето на ракия е стара българска традиция”, не е достатъчно да обуслови
приложението на чл.28 от ЗАНН. Неспазването на относимите законови разпоредби
не може да бъде оправдано с обичаи, навици и традиции, доколкото законите
регулират обществените отношения. Доколкото процесът на дестилация е бил спрян
от митническите служители, извършили проверката, установеното като налично
малко количество изварена ракия, също не е основание нарушението да бъде
определено като „маловажен случай” по смисъла на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр.
с чл.11 от ЗАНН. Административно наказателният процес е строго нормирана
дейност, при която за извършено административно нарушение се налага и
съответното наказание, като прилагането на санкцията на правната норма във всички
случай е въпрос на законосъобразност, не на целесъобразност. В случая сочените
от касационния жалбоподател обстоятелства могат да бъдат преценени като смекчаващи
обстоятелства по смисъла на чл.27, ал.2 от ЗАНН, релевантни за определяне
размера на следващото се за извършеното нарушение наказание, и които са взети
предвид от административнонаказващия орган при налагане на санкция в
предвидения по чл. 109, ал.1 от ЗАДС минимален размер.
По изложените съображения настоящият състав намира за
неоснователни възраженията на касатора, а решението на Ловешки районен съд като
валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Не са налице
пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които
да водят до неговата отмяна.
При този изход на спора съдът намира за основателно
искането на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на
основание действащата редакция на чл.63д от ЗАНН, във вр. с чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Размерът му с оглед правната и фактическа сложност на делото и обстоятелството,
че ответникът чрез упълномощен юрисконсулт е ангажирал становище по същество в
представена писмена защита, касационната инстанция определя на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд, втори
касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 26 от 18.02.2022г.,
постановено по н.а.х.д. № 408/2021г. по описа на Ловешки районен съд.
ОСЪЖДА Ц.В.К. с ЕГН: **********
***, да заплати на Централно митническо управление гр. София разноски по делото
в размер на 100 (сто) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.