№ 193
гр. София, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
Цветомила Данова
при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова
в присъствието на прокурора Д. Фр. П.
като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Въззивно
административно наказателно дело № 20231100605072 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С решение от 21.06.2023г. по НАХД № 13493/2022г., СРС, НО, 3-ти състав е признал
обвиняемия М. И. М., за ВИНОВЕН в това, че на 29.05.2021г., около 12:54ч. в гр. София,
ж.к. „Н.“, ул. ****, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважения към обществото - изритал с крак предна лява врата на лек
автомобил „Мерцедес С220“ с рег.№****, с което причинил вдлъбнатина под прозореца и
изритал с десния си крак А.А.Г. в областта на лицето - престъпление по чл.325, ал.1 от НК,
поради което на осн. чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000.00 лева.
Съдът е признал обвиняемия М. И. М. за НЕВИНОВЕН за това, че по същото време
и на същото място е хванал А.А.Г. за косата, оскубал я и й раздрусал главата, поради което
на осн. чл.304, вр. чл.378, ал.4, т.2 от НПК е оправдава в тази част от обвинението по чл.325,
ал.1 от НК.
Съдът е постановил веществените доказателства - 1бр. оптичен носител и 1бр. флаш-
памет, намиращи се на л.75 от ДП, както и 1бр. оптичен носител, намиращ се към ВТЕ от
съдебната фаза, да останат към делото, след влизане на решението в сила.
Съдът е осъдил обвиняемия М. И. М. да заплати в полза на СРС направените по
делото разноски, в размер на 133.70 лева и държавна такса, в размер на 5.00 лева при
издаване на изпълнителен лист.
Срещу това решение е подадена жалба от обвиняемия М. И. М. чрез упълномощения
му защитник - адв. И. Ц. от БАК, в която се излагат твърдения за неправилност на
постановения съдебен акт. Сочи се, че в рамките на проведеното пред първия съд
производство не са събрани каквито и да е било доказателства, които да налагат извод за
осъществяване на престъплението, за което обвиняемото лице е предадено на съд. Прави се
1
искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което
обв. М. М. да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан в извършването на
престъплението, за което е била ангажирана наказателната му отговорност.
В разпоредително заседание на 03.10.2023г. въззивният съд по реда на чл.327 и
следващите от НПК е преценил, че решението е атакувано в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание упълномощения защитник на обвиняемия М. М. - адв.
И. Ц. моли да се отмени решението на първоинстанционния съд, тъй като същото е
неправилно и неоснователно. В подробности излага поведението на обвиняемия относно
действията му във възникналата ситуация и това, че възникналият конфликт между него и
св. Г. не е бил с хулигански мотив, предвид обстоятелството, че поводът за действията е
лично отношение към пострадалата, с оглед множеството провокации, които са били
направени от нейна страна между двамата.
Представителят на СГП счита, че жалбата е неоснователна, а цитираното решение на
първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно. Посочва, че приетата за
установена от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото
доказателства, в частност разпитаните по делото свидетели, от които по несъмнен начин се
установява, че обв. М. е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Моли да се потвърди първоинстанционното решение.
Обвиняемият М. М. редовно уведомен не се явява пред въззивната инстанция и не
взема становище по делото.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
обжалваното решение, изложеното във въззивната жалба, вкл. и доводите в проведеното
съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение
извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на
чл.314 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл.320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана.
Настоящият съдебен състав намира, преценявайки обосноваността и
законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по
същество - жалбата е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:
Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е извършил цялостен и
задълбочен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е
изяснил фактическата обстановка по същото. Извършен е правилен анализ на събраните по
делото доказателства и не е налице неправилно произнасяне или тълкуване от
първостепенния съд. Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от
районния съд, като са изложени мотиви от районния съд, които се споделят и от настоящата
инстанция. Въззивната инстанция, като извърши и собствена преценка на събрания
доказателствен материал по делото намира, че не се налагат съществено различни изводи по
фактите, и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:
Обосновано е прието, че обв. М. И. М. е роден на ****г. в гр. София, българин,
български гражданин, трудово ангажиран, неосъждан, с ЕГН **********.
На 29.05.2021г., около обяд, обвиняемият и неговата приятелка - св.И. се движили с
управляван от нето автомобил „Джип Вранглер“ с peг. № СВ **** РВ по уличка, пряка на
бул. „Йордан Хаджиконстантинов - Джинот“. В същия момент по булеварда, с посока от
бул. „Рожен“ към ул. „Христо Силянов“ се движела и св. Г. с управлявания от нея лек
автомобил „Мерцедес Ц220“ с peг. № СВ **** ВН. Обв.М. излязъл от пряката на булеварда
непосредствено пред МПС на Г., като я засякъл, а след това продължил да се движи много
бавно. Тя намалила рязко и подала звуков сигнал, а той вместо да ускори, спрял рязко,
2
изчакал няколко секунди, след което тръгнал на заден ход и ударил с теглича на автомобила
си, управляваното МПС от Г. в областта на предния регистрационен номер, след което
продължил напред, без да спре и без да слезе, за да се изясни ситуацията. По тази причина,
свидетелката го последвала, като през цялото време му подавала звуков сигнал и жестове с
ръце да спре, за да изяснят причината за сблъсъка, както и да установи, дали има поражения
по автомобила. Малко преди кръстовището на бул. „Христо Силянов“ и бул. „Ломско
шосе“, М. спрял на светофар, а до него спряла Г., като тя му казала да спре, за да се разберат,
иначе ще извика полиция, но той се изсмял и се изплюл в автомобила й през отворения
прозорец, след което отново потеглил. Движейки се по уличките в района, обв.М. навлязъл в
насрещното движение, като засякъл лек автомобил “Ауди Q7“ с peг. № ****, управляван от
св. Б. и щял да го удари челно, поради което Б. отбил плътно в дясно и спрял, а М.
продължил и непосредствено след като се разминал е автомобила на Б. завил в ляво и спрял
пред заведение „Ни Кай“. Б. забелязал, че след джипа се движи автомобил „Мерцедес“ и
също спрял зад джипа в пряката, поради което ги последвал, тъй като искал да се изяснят с
водача на джипа.
Междувременно, след като спрял и видял, че св.Г. с автомобила си спира зад него,
обвиняемият слязъл рязко и с бързи крачки се насочил към автомобила на Г.. Тя седяла
вътре, на шофьорското място с отворен прозорец на вратата. Стигайки до автомобила й,
обв.М. изритал с десния си крак предната лява врата, от което се получила вдлъбнатина в
горната част, в средата на вратата до прозореца. При това движение, кракът му навлязъл във
вътрешността на автомобила и ударил в лицето св.Г.. За да се защити, тя хванала крака му с
ръцете си, а тъй като той загубил равновесие, се хвала с две ръце на вратата, в областта на
отворения прозорец и успял да извади крака си. Продължил да вика и обижда Г..
Действията на обвиняемия били видени от св. Д., която работела в магазин за цветя, в
непосредствена близост до това място, както и от св. А., който живеел срещу мястото,
където били спрени автомобилите на обвиняемия и свидетелката. В момент, когато обв.М.
си бил извадил крака от автомобила на св.Г. и двамата продължавали да се карат, се
приближил А., който го призовал да се отдръпне и така пререканията между двамата
престанали.
В този момент, св. И. вече излязла от джипа и се приближила към автомобила на Г.,
хванала вратата й, отворила я и искала да се изясни с нея, на какво се дължи ситуацията с
обв.М., но св.Г. веднага хванала вратата и я затворила, след което няколко пъти св.И.
дърпала навън, а св.Г. - на вътре, докато св.И. престанала и се отдалечила, като двамата с
обвиняемия застанали до тяхното МПС, а свидетелката излязла и подала сигнал на тел. 112.
Междувременно на мястото вече пристигнал св. Б., който обърнал автомобила си и
завил на уличката след джипа, като спрял до св. Г. и обв.М., както и приятелят на Г. и
изчакали идването на полицейски патрул.
На място пристигнали полицейски служители от 02 РУ-СДВР - И., Н. и М., които
снели сведения от намиращите се на място лица. Пристигнал и екип на ОПП-СДВР, като
обв.М. и св.Г. били тествани за алкохол и наркотици, а пробите им били отрицателни.
Полицейските служители задържали обв.М. и го отвели в 02 РУ-СДВР, а св.Г. се явила
лично и подала жалба за случилото се.
На 31.05.2021г. бил извършен оглед на местопроизшествието с предмет лек
автомобил „Мерцедес Ц220“ с peг. № СВ **** ВН, спрян пред 02 РУ-СДВР, при който била
констатирана вдлъбнатина на предна лява врата под лайсната, на разстояние от страничното
огледало за задно виждане, около 20 см. с диаметър 8 см. на 10 см., а на предната
регистрационна табела, над буквите „ВН“, табелата била излязла от рамката и при натискане
на вътре се върнала обратно, като в областта на цифрата „7“ табелката била с вдлъбнатина
навътре, за което е изготвен фотоалбум.
От заключението на изготвена видео-техническата експертиза /ВТЕ/ по протокол
№191/2023 от вещото лице Г., от записите на изследваните 1бр. оптичен носител и 1бр.
флаш-памет е направил разкадровка, при което се виждало от първия оптичен носител, че на
29.05.2021г. в 12:55 часа след като джип спира, перпендикулярно на пътя, а зад него спира
лек автомобил, успоредно на платното и зад джипа, от него излиза лице от мъжки пол,
облечено в зелена риза с къси ръкав и с бързи движения се доближава до лявата врата на
3
лекия автомобил. Това лице с десния си крак извършва действие наподобяващо на удар,
който попада в областта на лявата врата, откъдето започва прозореца. В лекия автомобил на
предното ляво място се вижда лице, което не излиза в този момент от автомобила, а се
наблюдава, че мъжът се навежда към това лице, но поради ракурса на заснемане и ниската
разделителна способност на изображението, не може да установи дали прозореца на лявата
врата на автомобила е отворен и дали крака на мъжа навлиза навътре в лекия автомобил.
Виждало се също, че лице от женски пол и лице от мъжки пол с червена тениска, се
доближават в различно време към мъжа и го избутват назад от лекия автомобил, като
лицето от женски пол след това се доближавало до предната лява врата на лекия автомобил
и извършвало действия наподобяващи разговор. От втория оптичен носител се
установявало, че на 29.05.2021г. в 12:50:20 часа се виждат два автомобила, първият,
наподобяващ джип, а втория, наподобяващ марка „Мерцедес“, като в едни момент двата
автомобила спират един зад друг, след което, първият започва движение назад в посока на
втория автомобил и в следващ момент двамата автомобила тръгват в една и съща посока,
без водачите да слизат от тях.
От заключението на вещото лице по СМЕ, изготвено от д-р Б. в ДП, при преглед,
извършен на 31.05.2021г. и от медицинската документация на А.А.Г. се установява: оток и
кръвонасядане на левия горен клепач и охлузване на 3-ти пръст на дясната ръка, които
травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети по
механизма на удара или върху такива, както и тяхното тангенциално действие и могат да се
получат по време и начин, както съобщава при прегледа пострадалата - на 29.05.2021г.,
когато била нападната от непознат мъж, който след като я засякъл е автомобила си й
нанесъл удари с ритник през отворен прозорец на нейния автомобил, в който тя се намирала
на шофьорското място и се опитала да хване крака му, за да не я удря, като след инцидента
имала главоболие и усещала заглъхване на лявото ухо. Установените травматични
увреждания са причинили на Г. временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Горните фактически констатации намират сходство в приетите от
първоинстанционния съд фактически изводи след обстоен анализ на събраните по делото
доказателства: частично от обясненията на обвиняемия М. по протокол за разпит от
01.09.2022г.; изцяло от показанията на свидетелите А.Г. и А. А., дадени в съдебно
заседание на 28.02.2023г.; изцяло от показанията на свид. И., дадени в съдебно заседание на
28.02.2023г. и частично от прочетените й показания, дадени на ДП пред разследващ полицай
на 02 РУ-СДВР, находящи се на л.47, стр.2, р.17 до р.18, от горе надолу, едно изречение;
изцяло от показанията на свид. Д., дадени на съдебно заседание от 09.05.2023г.; от протокол
за разпит на свид. К. Д. И. от 29.05.2021г.; от протокол за разпит на свид. Л. Цв. Н. от
29.05.2021г.; от протокол за разпит на свид. С. Й. М. от 29.05.2021г.; от протокол за разпит
на свид. П. К. Б. от 30.05.2021г.; от протокол за разпит на свид. Г. от 31.05.2021г.; от
заключенията по ВТЕ и СМЕ; от писмените доказателства - протокол за доброволно
предаване от 31.05.2021г., протокол за оглед а местопроизшествие от 31.05.2021г., с
фотоалбум, протокол за доброволно предаване от 07.07.2021г., справка за съдимост и
характеристична справка; от веществените доказателства - 2 бр. оптични носители и 1бр.
флаш-памет.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от
районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение. В настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния
процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от
значение за разкрИ.е на обективната истина по делото, които са задълбочено и всестранно
обсъдени от първата инстанция. Проверката на доказателствения анализ сочи, че районният
съд не е подценил или игнорирал част от доказателствата за сметка на други, като
доказателствата и доказателствените средства са ценени според действителното им
съдържание. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията.
Контролираният съд е изпълнил и задължението си, вменено му с чл.305, ал.3, изр.2 при
противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вяра на едни от тях, а
други отхвърля. В обобщение изводите за релевантните обстоятелства и факти са
формирани точно в съответствие с информацията от събраните доказателства, а
аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е
допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в
4
подхода. Наред с това, мотивите към обжалваната присъда съдържат подробна и аналитична
аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу обвиняемия, поради
което отправения упрек за недоказаност на обвинителната теза е лишен от основание.
Противно и на наведените във протеста възражения при внимателния прочит на мотивите
към атакувания съдебен акт е видно, че контролирания съд е отговорил на наведените
възражения на държавното обвинение.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя анализа на
доказателствените източници, изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането
на показаният на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тях чрез
използване на правилата на нормалната логика. Когато и доколкото изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен
да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези
които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста или тези, които счита за неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372
от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не
намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори
изчерпателно на възраженията на защитата и държавното обвинение.
В контекста на изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на
защитата, че от събраните по делото доказателства не се установява възприетите от първата
инстанция фактически изводи. Районният съд е обосновал извода си за достоверността на
показанията на св. Н. Д. и св. А. А.. Въззивната инстанция приема, че посочените
свидетелите са били преки очевидци на действията на обвиняемия, които са инкриминирани
в обвинението, като са възприели случилото се непосредствено. Коментираните свидетелски
показанията са логични, последователни и непротиворечиви помежду си, като в тях не се
констатира изразяване на лично отношение към поведението на обвиняемото лице. Следва
да бъде отбелязано, че от показанията на св.А., св.Д. и св.Б. се установява, че те са
наблюдавали действията на обв.М. в различни периоди от време, като и тримата са били
свидетели на момента на агресивното му поведение спрямо св.Г.. Изложеното от тях намира
подкрепа и със заключението по ВТЕ, както и се потвърждава от записите, изследвани от
вещото лице по ВТЕ.
По отношение на показанията на полицейските служители К. И., Н. и М. правилно се
констатира, че те са установили участниците в инцидента, както и са видели вдлъбнатината
на предната лява врата по автомобила на Г., като в показанията си преразказват това, което
са разбрали от нея, на място, съвпадащо изцяло с показанията й по време на съдебното
следствие, което е допълнителен аргумент за обективността на този свидетел. Ето защо
правилно са кредитирани тъй като изложеното от тях е добросъвестно, вземайки впредвид,
че същите са непредубедени лица, възприели непосредствено случилото се.
Показанията на тези свидетели напълно съвпадат с изложеното от св. Г. – пострадала
от деянието, на които съдът дава пълна вяра. Макар и пострадала от престъплението
изложеното от нея с точност и прецизност съвпада с изложеното от св. Н. Д.,св. А. А., св.К.
И., св.Н. и св.М., които не са познати на обвиняемия, и не е заинтересован от изхода на
делото.
Отчетливо съдът е посочил защо не се доверява на показанията на св. И. в частта,
че св. Г. е заплашвала със саморазправа спрямо нея и обвиняемия, че е псувала и обиждала,
както и показвала неприлични жестове като в синхрон с тезата на първата инстанция и
настоящата констатира, че изнесеното не е вярно, а е предубедено и заинтересовано, като
това е изградена версия между обв.М. и св.И., която тя разказва, с цел неговото оневиняване.
По отношение на останалата доказателствена съвкупност, съставляваща писмени
доказателствени средства, съдът констатира, че същите са съставени съобразно реда и
правилата на процесуалния закон. С оглед на което обективираните чрез тях процесуално-
следствени действия следва да бъдат кредитирани като законосъобразно извършени и
относими към предмета на делото, а и неоспорени от страна на страните в наказателното
производство.
По отношение на съдебното минало на подсъдимия, съдът даде вяра на приложената
по делото справка за съдимост, от която се изведоха данни за необременото съдебно минало
5
на последния.
В заключение въззивният съд намира възраженията на защитата срещу анализа,
направен от първостепенния на събраните по делото гласни доказателства за напълно
неоснователни.
На база на така събрания по делото доказателствен материал първостепенния съд е
стигнал до извода, че с поведението си обв. М. М. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 325, ал.1 НК.
От обективна страна, обв. М. М. на 29.05.2021г., около 12:54ч. в гр. София, ж.к. „Н.“,
ул. ****, където обвиняемият е ритнал с крак по лявата врата на автомобила, в момент,
когато на шофьорското място е била Г., а прозореца на вратата е бил отворен и крака му е
влязъл вътре, при което е причинил на свидетелката телесните увреждания.
От обективна страна състава на престъплението по чл.325, ал.1 от НК -
"хулиганство", изисква извършване на непристойни действия, с които да се нарушава грубо
обществения ред и да се демонстрира явно неуважение към обществото. Касае се за
конкретно деяние, при което деецът демонстративно нарушава обществения ред чрез
определено свое активно поведение, изразено в конкретни действия (най-често публично),
като цели или най-малкото допуска по този начин да демонстрира явно неуважение към
обществото. На второ място е необходимо съответните действия сами по себе си грубо да
нарушават обществения ред, т.е престъплението е резултатно такова, а съставомерния
резултат се изразява в нарушаване на обществения ред и спокойствие.
В задължителната за съдилищата тъкувателна практика (ППл на ВС № 2 от
29.11.1974г. по н.д.№ 4/74г.) се приема, че "непристойни действия" са онези действия, които
са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други
прояви, които скандализиран обществото. "Грубо нарушение на обществения ред" ще е
налице, когато деецът, чрез действията си изразява брутална демонстрация против
установения в обществото ред и морални норми. "Явно неуважение към обществото" е
налице, когато деецът, чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение
към личността, като антиобществения характер на действията се съзнава и от други лица, на
които са станали достояние. Именно тази демонстративна, провокираща непристойност на
действията на дееца характеризира същите като посегателство срещу установения
обществен ред /вж. р.№ 492 от 22.10.1982 г. по н.д.№ 512/82 на II-ро н.о., Сб Н 1982, № 94,
с.94/.
Следва да се подчертае, че поведението на обв. М. е било насочено не само към св. Г.,
но и като участник в движението и в ПТП с негово участие, така и въобще по отношение на
останалите граждани, като действията на обвиняемия освен, че не са били провокирани от
когото и да било с каквото и да било, се отличават с проявена от него упоритост в
осъществяване на същите. В случая е без значение колко време е продължил целият
инцидент. От значение е това, че обвиняемият е извършил няколко отделни действия, всяко
едно от тях в разрез с установения ред и норми за нормално общуване в обществото, като
отделните действия се наслагват и очертават едно цялостно изключително непристойно
поведение, което обв. М. е имал не само изначално. Действията са извършени през светлата
част на деня, на оживен булевард в столицата, в присъствието на множество граждани при
открито незачитане на тяхното спокойствие, като поведението на обвиняемия се допълва с
редица други действия, останали извън инкриминираното изпълнително деяние, които обаче
сами по себе си също могат да се определят като хулигански такива- предизвикване на леко
ПТП, опит за напускане на същото,влизане в насрещно движение. Същевременно не без
значение в случая е и факта, че поведението на обв. М. не е било провокирано по никакъв
начин от св. Г.. Всичко това сочи, че именно той поставя себе си и собствените си интереси
над всички други и няма никакво уважение и респект към закона и останалите
представители на обществото.
Ето защо и в конкретния случай въззивният съд не споделя доводите на защитата, че
не се касае за действия, които са били насочени срещу обществения ред и в този смисъл не е
налице престъпление по смисъла на чл. 325, ал.1 НК.
От субективна страна, обв. М. като пълнолетно и вменяемо лице е могъл да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Той е съзнавал, че
6
извършваните от него действия са непристойни по своя характер, че с тях се нарушава грубо
обществения ред и извършвайки ги, е демонстрирал явно неуважение към обществото.
Действията на обвиняемия са извършени съзнателно и целенасочено, извършил хулигански
действия, всяко от които е осъществено с пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал, че
неизбежна последица от всичко извършено от него е грубото нарушение на обществения ред
и скандализирането на обществото, като е искал да предизвика точно такъв ефект, а не
просто се е съгласявал с такива едни последици от своите действия.
Този съдебен състав намира, че законосъобразно, производството по делото е
протекло по реда на Глава ХХVIII НПК, защото са налице всички предвидени в нормата на
чл.78а НК предпоставки за това. Престъплението по чл.325, ал.1 от НК е умишлено такова и
предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и с
обществено порицание, обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, с престъплението не са
причинени съставомерни имуществени вреди, както и не са налице предпоставките на
чл.78а, ал.7 от НК, които ограничават приложимостта на този институт.
При определяне размера на наложеното на обвиняемия наказание „глоба“, първият
съд е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Напълно
правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства, първостепенният съд е приел
относително кратката продължителност и нисък интензитет на хулиганските прояви, както и
изминалия период от време от момента на деянието, през който не са констатирани други
противообществени прояви, което го определя като лице с невисока обществена опасност. С
основание не е ценено чистото му съдебно минало като самостоятелно смекчаващо вината
обстоятелство, тъй като то е предпоставка за освобождаването на обвиняемия от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК. Правилно и въззивният съдебен състав прие като
отегчаващи такива лошите му характеристични данни, поради наличието на множество
криминални регистрации. Въпреки това, районният съд правилно е приел, че наложеното
наказание „глоба“ следва да бъде определено в минималния размер предвиден в закона.
Въпреки изложеното определеният от контролирания съд размер на наложеното наказание е
съответен на тежестта на извършеното деяние и на личността на дееца. За да се осъществи
реално възпиращо и превантивно въздействие върху дееца и за да бъде постигнат реален
предупредителен ефект за всички останали членове на обществото, размерът на наказанието,
наложено на обвиняемия трябва да бъде съобразен с личността на дееца, но и с тежестта на
деянието и обстоятелствата по реализацията му. В настоящия случай, при определяне
размера на наложената глоба, следва да се отчете високата обществена опасност на този вид
деяния и честотата им в съвременното общество. За пълнота тук следва да се посочи, че
всяко наказание, предвидено в НК засяга лични и/или имуществени права на осъденото
лице, като законодателят е определил продължителността на сроковете, през които следва да
продължи това ограничение и размера, до който може да бъдат засегнати имуществените му
права. Всяко наказание, преди да бъде определено в наказателния кодекс е съобразено с
естеството на извършеното престъпление, честотата на извършване на даден вид деяния,
както и с обществената нагласа по отношение криминализацията и наказуемостта на
определени деяния. Същността на всяко наказание е в засягането на определени права и
интереси на осъденото лице, като по този начин се постигат превантивните,
превъзпитателни и възпиращи цели по отношение на дееца и останалите членове на
обществото, които са визирани в чл.36 от НК и са цели на всяко наказание, независимо от
вида и естеството му. Ето защо, въззивният съд реши, че размера на определеното от
районния съд наказание „глоба” и по изложените по-горе съображения, намира че размерът
от 1000 лева е правилно определен, като счита, че глоба именно в този размер ще въздейства
превъзпитателно и възпиращо по отношение, както на дееца, така и по отношение на
останалите членове на обществото.
Правилно съдът е постановил веществените доказателства - 1бр. оптичен носител и
1бр. флаш-памет, намиращи се на л.75 от ДП, както и 1бр. оптичен носител, намиращ се към
ВТЕ от съдебната фаза, да останат към делото, след влизане на решението в сила, тъй като
записите са изготвени само за целите на това наказателно производство.
Предвид изхода на делото, в съответствие с разпоредбите на чл.189, ал.3 НПК
разноските правилно са възложени в тежест на обвиняемия и в тази му част решението на
7
СРС следва да се потвърди.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира наличието на
други основания за изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените
съображения, постанови своето решение.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.06.2023г., постановено по НАХД № 13493/2022г.,
по описа на СРС, НО, 3-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8