№ 13
гр. Бургас , 29.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и девети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Благой Г. Потеров
Иван А. Воденичаров
като разгледа докладваното от Благой Г. Потеров Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600057 по описа за 2021 година
Производството е образувано по протест на прокурор от Окръжна
прокуратура Бургас против определение № 19 от 15.02.2021г постановено по
реда на чл. 243 ал. 6 т 3 от НПК по ЧНД № 103/2021г на Бургаския окръжен
съд, с което е отменено постановление от 22.01.2021г на ОП Бургас за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 991/2017 на Второ РУ
МВР Бургас, вх. № 2204/2018г , пор № 76/2018г по описа на ОП Бургас.
В ПРОТЕСТА са изложени оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на атакувания съдебен акт. Прокурорът от ОП Бургас твърди,
че окръжният съд неправилно е приел, че постановлението за прекратяване на
наказателното дело е необосновано. Счита, че определението на Окръжен съд
Бургас, с което е отменено постановлението за прекратяване на наказателното
производство е неправилно, тъй като разследването е извършено в пълен обем
и правните изводи са обосновани на фактите по делото.Изразява несъгласие с
указанията на съда, дадени в атакуваното с протеста му определение, с които
указания се предлага на прокурора да назначи допълнителна автотехническа
експертиза, която да представи динамичен модел на ПТП, и по конкретно да
се установи от кой момент и място пострадалият е могъл обективно да бъде
възприет, с оглед на динамичния модел на ПТП, част от който е и
поведението на пострадалия. Счита,че изводите за прекратяване съответстват
на заключенията на повторната АТЕ и на Допълнителната повторна АТЕ, в
които е прието,че пострадалия пешеходец е станал опасност за водачката Т.,
непосредствено с изравняването му с десния габарит на попътно движещия се
1
и изпреварващ св. Т. лек автомобил БМВ, като изразява несъгласие с изводите
на съда, че обективната видимост на водачката Т. се предопределя
единствено от светлините на нейните фарове. В протеста се изразява
несъгласие и с изводите на съда в атакуваното определение, че водачката се е
движила с несъобразена скорост- 86 км/ч, докато според съда такава скорост
би следвало да бъде 54 км/ч.моли за отмяна на атакуваното определение на
БОС и за потвърждаване на постановлението на ОП Бургас за прекратяване на
наказателното производство.
Апелативна прокуратура – гр. Бургас е депозирала писмено становище по
частната жалба, с което нейният представител не поддържа протеста на
прокурора от ОП Бургас. Намира атакуваното определение, отменяващо
прекратителното постановление на прокурора, за правилно, законосъобразно
и обосновано, поради което предлага същото да бъде потвърдено.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на
досъдебното производство и провери атакуваното определение по протеста на
прокурора от ОП Бургас и съобрази становището на прокурора, от АП Бургас,
направи извода, че протеста на прокурора от ОП Бургас е неоснователен и не
следва да се уважава.
С определение № 19 от 15.02.2021г постановено по реда на чл. 243 ал. 6 т 3
от НПК по ЧНД № 103/2021г на Бургаския окръжен съд, е отменено
постановление от 22.01.2021г на ОП Бургас за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 991/2017 на Второ РУ МВР Бургас, вх. № 2204/2018г ,
пор № 76/2018г по описа на ОП Бургас, образувано за това,че на 13.11.2017г
около 18.24 ч на път 1-6, км 9 от Бургас за София, при отбивката за „Чикън
Груп“ и „Термопласт“ при управление на МПС – л.а. „Шкода“ с рег № У 25
08 АТ, водачката И. Т. от гр Ямбол е допуснала ПТП и е причинила смъртта
на пострадалия пешеходец Х. В.- престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в“1 вр. с
чл. 242 ал. 1 от НК,приемайки, че постановлението за прекратяване се
основава на разследване, което не е допринесло за обективното, всестранно и
пълно изясняване на обстоятелствата по делото.
Въззивният съд, съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното определение, извърши собствена преценка на
доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради фактическа
обстановка по спора, съвпадаща напълно с тази, възприета от първата
2
инстанция, поради което не е необходимо нейното възпроизвеждане в
настоящото въззивно определение. Направената от тази инстанция своя
оценка на наличните доказателствени източници, събрани в хода на
разследването, се покрива изцяло с тази на първия съд.
Депозираният протест е допустим за разглеждане, като подаден в
законоустановения седмодневен срок, а разгледан по същество е
неоснователен, поради следните съображения:
Обосновано първоинстанционният съд е акцентирал на допусната в
прокурорския акт неяснота и нарушение на принципа за обективност и
всестранност при разследването. Според ОС-Бургас, констатираните
непълноти в заключенията на назначените и изготвени две авто-технически
експертизи, не са обсъдени обективно /подробно и аналитично уточнени от
ОС-Бургас/. Посочена е липса на анализ на всички събрани в хода на
разследването доказателства.
Наблюдаващият прокурор е приел наличието на института по чл. 15 от НК,
формално базирайки се върху заключението на единичната и отчасти на
повторната авто-техническа експертиза. Този правен извод е в несъгласие с
естеството на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, която регламентира
задължението на водача на МПС да избере такава съобразена с атмосферните
условия, интензивността на движение, конкретните условия на видимост и
др., скорост на движение с оглед необходимостта да намали скоростта и в
случай на опасност да спре, когато възникне такава за движението.
Видно от заключенията на вещите лица се установява, че управляваното от
св.Т., МПС се е движило към момента преди и в момента на удара, със
скорост от около 86км/ч. Тази скорост е била в рамките на максимално
разрешената скорост на движение за този участък - до 90км/ч. Обосновано от
наблюдаващия прокурор и от състава на ОС-Бургас е било прието, че при
тази избрана скорост на движение, св.Т. е нямала техническата възможност да
предотврати ПТП, т.к. пострадалият - св.В. е попадал в опасната зона за
спиране на автомобила, управляван от св.Т..
От друга страна и с оглед задължението за обективност, всестранност и
пълнота на разследването, визирано в чл.14 от НПК, обосновано съдебният
състав на ОС-Бургас е указал необходимостта от извършване на
допълнително разследване с оглед изясняване на основния спорен по делото
въпрос – от кой момент и място пострадалият е могъл да бъде обективно
3
възприет от св.Т..
Тук е мястото да се посочи, че по делото остава неизяснен и още един
въпрос - дали обективната видимост на св.Т. е била по-голяма от опасната
зона за спиране от теоретически приетата от вещите лица по допълнителната
АТЕ, такава /л.21 т.2 от ДП/. Настоящият съд приема за основателно
становището на прокурора от АП Бургас, че за изясняването му, по делото е
необходимо назначаване на допълнителен оглед на л.а.“Шкода Фабия“ с цел
установяване на техническите параметри на фаровете и конкретната им
граница на осветеност. Последното е в пряка връзка с извода на вещите лица
по допълнителната АТЕ за това, че видимостта пред водача Т. в случая е била
по-голяма, т.к. освен светлините на управлявания от нея автомобил, е било
налице и допълнително осветяване на пътния участък от останалите
участници в пътното движение. Този въпрос е в пряка връзка с преценката за
възможността на св.Т. да възприеме пострадалия в един по-ранен момент.
Още повече, че по делото – видно от показанието на св.Лефтеров – водач на
л.а.“БМВ“, заобиколил пострадалия на платното за движение, последният е
вървял бавно. Последното кореспондира и с констатацията на химико-
биологичната експертиза, установила висока степен на алкохолно опиянение
на св.В. към момента на деянието. Следователно, обосновано може да се
приеме, че наличието на св.В. на платното за движение, представляващ
„препятствие на пътя“, макар и неправомерно, не е било внезапно възникнало
за св.Т., ситуация.
Едва след изясняване на тези неясноти по делото, които обективно и
процесуално допустимо биха могли да бъдат реализирани чрез повторна
автотехническа експертиза, може да се преценява възможността за
приложение на института на чл.15 от НК, и то след съобразяване на
обстоятелството за това дали св.Т., която е управлявала МПС със скорост от
86 км/ч., сама не се е поставила в невъзможност да предотврати удара с
пострадалия. В тази насока е и Решение №55 по ВНОХД.№51/2012г. на АС-
Бургас, потвърдено с Решение №352 по к.д.№1057/2012г. по описа на ВКС.
Неотчитайки и неанализирайки посочените в атакуваното определение на
БОС въпроси,които настоящият съд споделя, извеждайки на преден план
единствено действията на пострадалия като причина за настъпване на
съставомерния резултат, наблюдаващият прокурор е допуснал
необоснованост на правните изводи в постановлението за прекратяване на
4
досъдебното производство.
Въззивният съд, споделяйки изцяло правните изводи на първата инстанция,
прие, че проверяваното определение, с което е отменено постановлението за
прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпление, е
законосъобразно, обосновано и постановено при отсъствие на съществени
нарушения на процесуалните правила и като такова следва да го потвърди.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение по ЧНД №103/2021г. по описа на Окръжен
съд Бургас, с което е отменено Постановление за прекратяване на
наказателното производство по ДП №991/2017г. по описа на 02-ро РУ МВР
Бургас, вх. № 2204/2018, пор. № 76/2018г. на ОП Бургас, образувано за
престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5