Решение по дело №84/2019 на Окръжен съд - Бургас

 

                                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер    175                        Година 2020,24.11.                              Град Бургас

 

                                        В  ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                                

Бургаски окръжен съд                                                             граждански състав

На шести юли                                                      Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав:

 

      Председател:  Антоанета Андонова- Парашкевова

 

Секретар: Цветанка Арнаудова

Прокурор

като               разгледа                      докладваното                от            съдията

гражданско          дело              84     по       описа         за     2019     година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата М.Ц.Б., с адрес: гр. Б., ул. „М. Л.“ № * чрез  пълномощника адв. Ваня Денева  с адрес на кантората гр. Габрово,ул.“Драва“ № 1 е предявила  обективно кумулативно съединени искове против „Многопрофилна болница за активно лечение – Лайф Хоспитал“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бул. „Димитър Димов“ /панорамен път/, и д-р З.В.Д. – х., с адрес по месторабота: „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД, гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бул. „Димитър Димов“ /панорамен път/,  за осъждане на двамата ответници да заплатят солидарно на ищцата следните суми: сумата от 2882,30 лв.,представляваща наследено от ищцата обезщетение за претърпени имуществени вреди от нейната майка Л.Г. в периода 21.01.2016 год. до 05.01.2017 год.,изразяващо се в направени разходи  за закупуване на лекарствени и козметични продукти, необходими по време на лечението, наложило се поради усложнение, получено в резултат на забравянето на чужди тела в коремната й кухина; сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата Б., изразяващи се в продължителни физически и психически болки и страдания, включително невъзможността да изпълнява ежедневните си задължения – посещаване на училище и полагане на изпити, прекъсване на образованието в чужбина и други,  което е следствие от търпените болки и страдания от нейната майка за периода на провежданото й лечение от 21.01.2016 г. до 05.01.2017 г., ведно със законната лихва  върху горната сума от датата на увреждането 21.01.2016 г.; сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата Б. в резултат на смъртта на нейната майка, ведно със законната лихва  върху горната сума от датата на увреждането; сумата от общо 288,16 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищцата Б., изразяващи се в разходи за закупени самолетни билети и превод на документи, ведно със законната лихва  върху горната сума от датата на увреждането. Твърди, че претендираните вреди са настъпили в резултат на противоправното поведение на ответника-х., а отговорността на болницата се обосновава в качеството й на възложител на работата по трудово правоотношение на физическото лице - действия, бездействия, нарушаване на утвърдени медицински стандарти и правила за добра медицинска практика. Заявява, че майка й Л.Г. е претърпяла няколко операции в „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД – гр. Бургас, за което са съставени експертизи. Твърди,че след претърпяна операция на 26.01.2016 г., майка й не се чувствала добре, не се подобрявала, имала силни болки и температура, поради което била приета в „МБАЛ – Бургас“ АД, където й било проведено медикаментозно лечение. След това й били проведени още три пъти медикаментозни лечения в същото лечебно заведение, за което са издадени съответни епикризи. Въпреки проведеното лечение, майка й продължила да не се чувства добре и на 11.04.2016 г. е била приета в интензивно отделение на „МБАЛ – Бургас“ АД, откъдето й се обадила медицинска сестра от болницата и й съобщила за тежкото здравословно състояние на г-жа Г., като я посъветвала при първа възможност да отиде в болницата. Заявява, че тъй като по това време е  била студентка в чужбина, тръгнала веднага за България и отишла в болницата. Там й разяснили за тежкото здравословно състояние на майка й. Била проведена консултация с х. и било взето решение за оперативна интервенция, по време на която били открити чужди тела в коремната й кухина, забравени при операцията в „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД. Това обстоятелство било отразено в изготвената епикриза. С оглед усложненото състояние на пациентката на 18.04.2016 г. била свикана ЛКК, която взела решение за обсъждане на създалата се ситуация с хирургичен екип на „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД и хоспитализация там. Л.Г. била преместена в ответната болница, където и предложили напълно безплатно лечение за овладяване на инфекцията до нейното излекуване. Били извършени още три оперативни интервенции, но те не довели до подобрение на състоянието болната. След изписването й, около два месеца Л.Г. била обгрижвана в дома си от ищцата, като през цялото време изпитвала болки и имала висока температура. Към края на месец юли, в областта на корема се формирало образувание подобно на гнойна пъпка, от което започнала да изтича гной. Въпреки неколкократните оплаквания пред доктор Д., не били предприети каквито и да е мерки за лечение. В периода от 12.09.2016 г. до 30.10.2016г. майката на ищцата постъпва още три пъти в ответната болница, където й е провеждано лечение. На 07.12.2016 г. Л.Г. постъпва в Военномедицинска академия – гр. София, в увредено общо състояние. Там са й извършени десет броя операции, описани в Предаутопсионна епикриза с ЛИБ № 38455/2016 г. и Аутопсионен протокол № А-01-2017 г.

Ищцата твърди, че настъпилата голяма инфекция в организма на майки й се дължи на забравени в коремната й кухина по време на операция, извършена от ответника д-р Д. – микулич компрес и единична марля. Счита, че ответниците не са диагностицирали правилно симптомите на заболяването, не са назначили точните изследвания и не са провели правилно лечение. Поради тази причина сочи, че е настъпило сериозно влошаване на състоянието на пациентката, причината за което била открита едва след постъпването й в „МБАЛ – Бургас“ АД. Заявява, че ответниците отново са проявили небрежност, като необмислено са поставили  двуслойно полиамидно платно на пациентката, въпреки наличието на голяма инфекция в организма й, което довело до още по – голямо влошаване на състоянието й. Това платно било премахнато веднага след постъпване на болната във Военномедицинска академия – гр. София, където било проведено адекватно лечение, но поради настъпил срив на хемодинамиката и влошаване на дихателния статус на 05.01.2017 г. Л.Г. почива. Ищцата заявява, че смъртта е настъпила именно поради проявената небрежност от страна на ответниците, изразяваща се в забравянето на чужди тела в тялото на нейната майка. Тази небрежност е причина за смъртта на  Л.Г., и причина за претърпените от нея и ищцата психически и физически страдния. Ищцата е претърпяла сериозна психическа травма от загубата на единствения си жив родител, към когото била изключително привързана, като се наложило да прекъсне и обучението си в чужбина, за да се грижи за своята майка. През дългия период на провежданото лечение /адекватно и неадекватно/, ищцата търпяла страх, несигурност, болки и страдания. Дълго време след смъртта на майка си била затворена в себе си, била съсипана, изпаднала в депресия, отказвала да контактува с други хора и прекъснала обучението си. Това състояние не е отшумяло и към настоящия момент. Майка и дъщеря имали помежду си изключително силна емоционална връзка и въпреки, че живеели в различни домакинства, си помагали за всичко, поради което ищцата чувства, че е загубила опора в живота си. От писмо на „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД ищцата узнала, кои са застрахователните дружества застраховали професионалната отговорност на ответниците и отправила претенции към тях. Отговор получила единствено от застрахователно дружество „Алианц – България“, което в писмо изх. № 250-02-3145/25.04.2018 г., й отказало изплащане на обезщетение, а застрахователно дружество „Евро инс“ АД и до настоящия момент не е взело отношение по предявената претенция.

 Предявените искове са осъдителни и са с правни основания в чл. 49  и чл. 45 от ЗЗД, за  обезщетяване на причинените на ищцата  имуществени  и неимуществени вреди.

Ответникът „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД  чрез пълномощника адв. Мария Милева-Желева с адрес на кантората гр.Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.184, вх.1, ет.1 оспорва предявените искове по основание и размер. Признава факта, че Л.Г. е била пациентка на болницата и са й извършени посочените в исковата молба операции, в които е участвал д-р Д., в качеството му на лекуващ лекар. Признава и факта, че лечебното заведение е имало качеството на възложител на работа по отношение на д-р З.Д.. Оспорват се всички останали твърдения на ищцата, изложени в исковата й молба. Твърди, че д-р Д. не е забравил чуждо тяло в тялото на пациентката Г., и не извършил противоправни деяния, които в пряка причинна връзка да са довели до влошаване на здравословното й състояние, включително при поставянето на двукомпонентно платно на 20.04.2016 г. Оспорва и връзката между лечението, проведено от д-р Д. в това болнично заведение и настъпилата на 05.01.2017 г. смърт на майката на ищцата. Счита, че предявените искове за претърпени имуществени и неимуществени вреди от Л.Г. са недопустими и неоснователни.

Оспорва и основателността на претенцията за претърпени от ищцата неимуществени вреди за периода 21.01.2016 г. – 05.01.2017 г.  Твърди се, че по време на хоспитализациите на пациентката, не са регистрирани посещения от ищцата, с оглед твърденията й, че е полагала грижи за майка си. Посочва се, че представения по делото самолетен билет е с дата 11.12.2016 г. – много по – късно от изписването на пациентката от болницата. Сочи и липсата на доказателства за твърдяното прекъсване на работа от страна на ищцата, за да полага грижи за майка си. Ответникът заявява, че през целия посочен от ищцата период, майка й е била с доказано онкологично заболяване, придружено с проведени неколкократно химеотерапевтични лечения. Посочва, че за пръв път пациентката Г. постъпва за лечение в ответното болнично заведение в периода 19.01.2016г.-22.01.2016 г. При последваща хоспитализация за периода 25.01.2016г.-02.02.2016 г. на пациентката е извършена операция в голям обем, която е продължила около шест часа. Подробно са описани извършените дейности от оперативния екип по време на операцията. Заявява, че при затварянето на корема са отстранени всички чужди тела ползвани при операцията. Хистологично било доказано, че пациентката има карцином на ректум с множество некрози и перфорация на чревна стена. Следоперативния период е протекъл гладко, като през това време пациентката не е имала фебрилитет и болки на оперативна рана. На седмия ден били свалени коремните дренажи без данни за изтичане на патологични секрети. На осмия ден била изписана в добро общо състояние без температура и без оплаквания за болки в корема. Била насочена към химиотерапия и са проведени четири контролни прегледа. Заявява, че през този период ищцата нито веднъж не е разговаряла с д-р Д. за здравословното състояние на майка си. Относно твърденията на ищцата за забравено чуждо тяло в тялото на пациентката по време на проведената операция на 26.01.2016 г., довело до настъпването на твърдените имуществени и неимуществени вреди, излага следните твърдения: Това твърдение е невярно. То е подкрепено единствено от едно изречение в епикриза № 9092/11.04.2016 г. – 19.04.2016 г., издадена от „МБАЛ – Бургас“ АД. Представената епикриза е незаверена, нечетлива, неномерирана, без дата за оперативната интервенция и посочване на оперативния екип. От нея не става ясно кой и как е направил извод, че се касае за точно описаното в нея чуждо тяло /не са описани размери, цвят или други характеристики/, нито дали подписалия експертизата дежурен лекар е участвал в оперативния екип. Заявява, че правилната медицинска практика в такива случаи е – намерените чужди тела да се изпращат за изследване в  патологоанатомични отделения, клиники или лаборатории, където те се описват и дори документират със снимков материал, което в настоящия случай няма данни да е сторено. Счита, твърдението на ищцата за абсурдно и поради факта, че в двумесечния период след операцията до твърдяното отстраняване на чужда тяло, са били извършени множество последващи прегледи, изследвания, ехографии и скенер, при които нито един от специалистите не е забелязал наличие на такова. Оспорва и твърдението, че през този период пациентката е била с „голяма инфекция в нейния организъм“. В тази връзка посочва, че след изписването на майката на ищцата, тя постъпва в отделение по кардиология при МБАЛ АД – Бургас, от епикризата на което е видно, че не е констатирана нито лекувана по време на предстоя там – инфекция. При този престой и лечение са извършвани рентгенографскси изследвания и ехография и не са открити чужди тела. Не е имало данни за зачервяване или болки на оперативната рана, нито завишена температура. През това време на пациентката са проведени три химиотерапии, което заедно с понижения й имунитет е довело до спонтанна перфорация на тънкото черво няколко дена преди операцията на 11.04.2016 г., която перфорация е основана причина за настъпилата инфекция и няма връзка с операцията проведена в ответната болница, нито със забравени чужди тела. На следващо място се навеждат доводи, че твърденията на ищцата за забравено при операция чуждо тяло, проведено неправилно диагностициране и лечение не се подкрепят от приложените доказателства и противоречат на основни принципи в медицината. В тази връзка посочва, че не е възможно да бъде назначена и проведена химиотерапия на болен пациент.  Онкологичният пациент, какъвто е била майката на ищцата, задължително минава през онкокомитет, където се решава хода на онкотерапията. В посочения двумесечен период, на майката на ищцата са проведени три химиотерапевтични лечения, при всяко едно от които е предхождано от щателни прегледи и множество изследвания и завършва с такива. При тези прегледи и изследвания  не са установени данни за голяма инфекция в организма на пациентката или забравени чужди тела. При постъпването в КОЦ, съгласно епикризата г-жа Г. е била в добро общо състояние и без субективни оплаквания, а при трето й изписване на 01.04.2016 г. в епикризата й е документирано, че при изписването пациента няма оплаквания и е запазено обективното й състояние. Според ответника, тези факти оборват твърдението на ищцата за наличието на тежка инфекция в периода от изписването от болницата ответник на 02.02.2016 г. до проведената операция в МБАЛ АД – Бургас на 11.04.2016 г. Заявява, че ако все пак се установи виновно и противоправно действие или бездействие  от страна на д-р Д., в качеството му на лице, на което ответната болница е възложила работа и наличие на предпоставките за солидарна отговорност на болницата с дееца, то се оспорва размера на претендираните неимуществени вреди, както и периода за който се претендират. В тази връзка се изтъква, че двамата ответници, след като е било съобщено за намерено чуждо тяло в тялото на пациентката, незабавно са предприели действия и лечение, които са ефективни и адекватни на състоянието й. След извършена съвместна консултация между лекарите на двете лечебни заведения е взето решение, лечението да продължи в болницата ответник от д-р Д.. За това е налице и писмено съгласие на пациентката, която е подписала и Информирано съгласие за медицински и х.ически процедури и е приета в болницата. Поради невъзможност да се затвори корема със собствена тъкан, и за да не се предизвика притискане на тънките черва и страдане на храненето, на пациентката е поставено под перитунеума двукомпонентно полиамидно еднопротезно платно, закупено със средства на болницата. Платното представлявало мрежа, през която свободно преминавали течности и не запечатвало корема. Поставянето му било широко разпространен медицински метод, а проведеното лечение било абсолютно адекватно и по всички медицински правила и х.ични стандарти. Изтъква, че са предприети всички необходими и възможни действия за лечение на пациентката и премахване на последиците от евентуално допусната грешка. В тази връзка счита, че твърденията на ищцата за влошаване на здравословното състояние на майка й след поставянето на платното, е нейна лична субективна преценка, неподкрепена от медицинските доказателства. Акцентира и на факта, че за лечението на пациентката, включително за скъпоструващите изделия и консумативи, които не се заплащат от НЗОК, както и други разходи е заплатила ответната болница, което следва да бъде отчетено при преценка на размера на обезщетението.

По предявеният иск за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на Л.Г., ответника излага съображения за неоснователност на същия. Твърди, че не е налице пряка причинно – следствена връзка, която да е единствено с оглед на виновното и противоправно поведение на д-р Д.. Изтъква, че последната хоспитализация на пациентката е била през месец септември, като в епикризата е отразено, че е изписана в добро общо състояние, без субективни оплаквания и с подобрение. Поради посоченото прави извода, че няма никакви данни за негативни последици от операцията, нито каквато и да е връзка с настъпилата една година по – късно смърт. Посочва, че след изписването й болната е получила тромбоза на а илиака с гангрена на долни крайници, което състояние няма никаква връзка с поставеното платно или някаква продължаваща инфекция, свързана с предходни заболявания. Посочва предполагаемите причини довели до тежкото състояние на  пациентката. Излага твърдения, че д-р Д. е разяснил и обсъдил с пациентката и нейната дъщеря, здравословното състояние на г-жа Г. и въпреки тяхното настояване отказал да извърши операция и препоръчал такава да не бъде извършвана. Те обаче пренебрегнали неговото мнение и се самонасочили към ВМА, където пациентката била оперирана многократно и починала на 05.01.2017 г.

Оспорва и предявеният иск за претърпени имуществени вреди от ищцата. Посочва, че твърдените разходи за самолетен билет, са направени не по време на твърдения деликт, а осем месеца след тази дата и четири месеца след последното изписване на пациентката от ответната болница.

В допълнение се изтъкват професионалните и личностни характеристики на д-р Д., като се посочва, че същият е с дългогодишен опит като х. и се ползва с безупречна репутация. Притежава отлични професионални качества и членува в няколко професионални общности. Не са му налагани дисциплинарни наказания, нито са постъпвали оплаквания от него от пациенти. Сочи, че доказателства за безспорния му авторитет е и факта, че самата г-жа Г. е избрала да бъде лекувана - в лечебното заведение, в което той работи, а не в „МБАЛ – Бургас“ АД, където тя е работила като санитар.

Ответникът д-р З.В.Д., чрез пълномощника адв. Сергей Попов с адрес на кантората: гр.Бургас, ул. “Стара планина“ № 21 в отговор на исковата молба заявява, че счита един от предявените искове за недопустим, а другите оспорва по основание и размер. Счита, че проведеното лечение е било своевременно и адекватно на развитието на тежкото онкологично заболяване на майката на ищцата, в различните етапи. Посочва, че всеки конкретен случай е уникален и изисква творческо и аналитично поведение на лекаря, а в случая проведеното лечение било точно и съобразно изискванията на правилата на добра медицинска практика и медицинските стандарти, при проявен професионализъм от страна на лекарите и персонала. Изтъква, че в случая е било налице тежко основно онкологично заболяване, което със своето развитие често води до тежки усложнения, трудно лечение и фатален край, въпреки адекватно положените грижи и лечение. Оспорва твърденията, че смъртта е настъпила вследствие на късно отстраняване на марля и компрес, забравени при проведена операция на 21.01.2016 г., както и поради необмислено поставяне на двуслойно полиамидно платно, при последваща операция. Посочва, че при направените ретгенови и ехографски изследвания, не са описани наличие на чужди тела, въпреки че ответната болница работи само с компреси и марли с ренгенпозитивни нишки, които се визуализират от рентгеновите лъчи. Счита, че дори да се приеме, че при извършената на 21.01.2016 г. операция са забравени марля и компрес, това обстоятелство не води до твърдения от ищцата резултат. Твърди, че докато траел следоперативния период от посочената операция, било хистологично доказано, че пациентката има Карценом на ректум с множество некрози и перфорация на чревна стена. Тя била изписана в добро общо състояние, без температура и усложнения от оперативната рана, като не е съобщавала за такива и при проведените четири последващи контролни прегледа.  Болната била насочена веднага към ДОЗ, където преминава преглед от онкокомитет, който решава дали да бъде приложена химиотерапия, като такова решение се взема само при напълно възстановен пациент. Болната преминава три химиотерапии. След това, около два месеца и половина след първата операция, пациентката е приета в „МБАЛ – Бургас“ АД, където й е извършена операция. В лечебното заведения болната е постъпила в увредено състояние с температура и болки в корема в ляво, зачервяване в горен ляв квадрант, флуктуация и аускутатурно куркане. Посочва, че от представените медицински документи не се установява, причината за състоянието на майката на ищцата, да е наличието на чужди тела. Счита за установено, че болната е била в проспериращо тежко общо състояние и налични тънкочревни фистули, налична перфорация на тънко черво с голяма количество чревно съдържание, което е предизвикало подкожния абсцес, което води до оперативна намеса на 13.04.2016 г. и на 15.04.2016 г. в „МБАЛ – Бургас“ АД. Потвърждава изложеното и от другите страни в процеса, че след проведените операции са проведени съвместни консултации между екипи на двете болници и е взето решение лечението на болната да продължи в „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД. Решението е взето предвид факта, че първата операция е проведена от ответника и той най – добре познава състоянието на болната, а и ако е допусната грешка при първоначалното лечение, да се отстранят и коригират максимално последствията от такава грешка. Посочва, че решението е взето с изричното  съгласие на пациентката. Г-жа Г. постъпва в ответната болница в крайно тежко общо състояние. Извършени са няколко операции, като ответника взема решение за поставяне на двукомпонентно полиамидно еднопротезно платно, поради липса на инфекция в корема, овладяна такава в подкожието и невъзможност за затваряне на корема със собствена тъкан. Посочва, че това е приет и използван в световен мащаб метод. На 04.05.2016 г., болната била изписана в добра общо състояние, като на две седмици са извършвани контролни прегледи, които показват подобряване на състоянието. Пет месеца след операцията през месец септември, пациентката се оплакала от подутина около оперативния центрикс вдясно. Установена е нова чревна фистула несвързана пряко с предходните оплаквания и на съвсем друго място. При извършен преглед, ответникът преценил, че няма данни за перитонит и оперативна намеса е крайно рискована, поради което правилния начин на лекуване е чрез консервативният метод с превръзки и изчакване на спонтанно затваряне. По този начин е провеждано лечение в продължение на три месеца, през който период общото състояние на болната било добро. През месец октомври пациентката получила гангрена на долен крайник и била подготвена за оперативно лечение от съответен специалист. На следващия месец тя отново настояла за радикално оперативно лечение, но ответника преценил и й обяснил, че рисковите са големи и взел решение да не извършва оперативна интервенция, тъй като към този момент нямало данни за перитонит и нужда от спешно оперативно лечение. Ответникът посочва, че видно от аутопсионния протокол и хода на заболяването от представената от ВМА документация, в случая се касае за пациент с тежко основано заболяване Карцином на колона с тежък паранеопластичен синдром с придружаващи заболявания – тежка коагулопатия, генерализирана артеросклероза на всички съдове, на които се дължат чревните перфорации, поради което смъртта на болната няма връзка с чужди тела, а се дължи на тези заболявания и усложнения. Ответникът счита, че в случая не е налице фактическия състав на твърдяното от ищцата непозволено увреждане, тъй като липсва причинна връзка на крайния летален резултат, с хоспитализирането, проведеното лечение и поведението на лекуващия екип. Подчертава, че този резултат е свързан единствено с неблагоприятната закономерност от развитието на болестта. Дори да се приеме, че при първата операция е забравено чуждо тяло, то от проведените последващи операции, съществуващите възможности за влошаване на състоянието са преодолени и е прекъснат причинно – следствения комплекс. По отношение на претенцията за имуществени вреди за закупуване на лекарствени и козметични продукти заявява, че няма доказателства тези разходи да имат пряка връзка с твърдяното увреждане от страна на ответниците, тъй като болната е имала множество тежки заболявания.

С отговора на исковата молба ответникът д-р Здравко Василев Димитров е предявил и при условията на евентуалност обратни искове против двамата застрахователи - ЗАД „Алианц България“ ЕИК ********* като застраховател по полица № 13130150200000013, по договор сключен между „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД и ЗАД „Алианц България“ и като съзастраховател и водещ застраховател по застрахователен договор № 13130182270000018 по договор сключен между ЗАД „Алианц България“ – водещ застраховател и ЗК „Уника“ АД и Районна колегия на БЛС-Бургас, ЕИК *********, и ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* като застраховател по полица № 18700100000332 „Професионална отговорност“ по договор сключен между „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД и ЗД „Евроинс“ АД. Обратните искове са приети за съвместно разглеждане в настоящото производство.

Ответникът „ЗД Евроинс“ АД оспорва предявените против него обратни искове, както и предявените първоначални искове, като счита, че не са налице факти и обстоятелства, които да бъдат квалифицирани като действие или бездействие, съставляващи виновно неизпълнение на професионални задължения от страна на д-р З.Д.. Признава, че между него като застрахователно дружество и МБАЛ „Лайф Хоспитал“ ЕООД е налице валидна застраховка „Професионална отговорност“ на медицинския персонал на лечебното заведение по представената по делото полица № 18700100000332. Счита обаче, че и двете операции, посочени в исковата молба като основание за търсене на отговорност от д-р З.Д. са извън периода на застрахователното покритие.

Ответникът ЗАД „Алианц България“ оспорва основателността на главните искове, както и обратния иск, предявен срещу него. Признава, че между него и д-р З.Д. е налице валиден застрахователен договор за застраховка „Професионална отговорност“, обективиран в застрахователна полица № 13130150200000013 от 11.11.2015 г. с който е застрахована професионалната му отговорност като лице упражняващо медицинска професия, като посочва, че съгласно този договор лимитът на застрахователната му отговорност се изчерпва до размер на сумата от 20 000 лева. Признава и че между него, ЗК „Уника“ АД и Районна колегия на Българския лекарски съюз - Бургас е бил сключен валиден застрахователен договор за застраховка „Професионална отговорност“, обективиран в застрахователна полица № 13130182270000018 от 26.09.2018 г., като оспорва наличието на основание за плащане по тези застрахователни договори, като счита, че не е налице покрит застрахователен риск, както и че претенцията срещу него е предявена извън срока на действие на застрахователния договор. Оспорва причинно-следствената връзка между смъртта на наследодателката на ищцата и поведението на д-р З.Д., като счита, че не е налице виновно неизпълнение на задължението му като лекар. Счита, че смъртта на Л.Г. е настъпила вследствие на тежкото онкологично заболяване и проведените химиотерапии. Оспорва и размерите на предявените искове. Прави евентуално възражение, в случай на основателност на обратния иск, за проявена груба небрежност от д-р З.Д. по смисъла на т.3.1.4 от общите условия на сключения застрахователен договор, като се позовава на този текст.

Бургаският окръжен съд, като обсъди доводите на страните  и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят по следните обстоятелства:между  д-р З.Д.  и „МБАЛ-Лайф Хоспитал“ ЕООД е бил сключен и в периода 21.01.2016 год.-05.01.2017 год. е действал трудов договор, по силата на който лечебното заведение е възложило на лекаря, а той е приел да изпълнява длъжността х.; на 25.01.2016 год. майката на ищцата е  била приета в ответната болница „МБАЛ-Лайф Хоспитал“ ЕООД, ЕИК ********* и на 26.01.2016 год. й е било проведено оперативно лечение с оперативна интервенция  от екип работещ в това лечебно заведение с оператор д-р З.Д. ,описана в епикриза ИЗ № 488 /документът на листи 11 до 14 вкл. от делото/; впоследствие в периода от 27.01.2016 год. до 05.01.2017 год. на майката на ищцата са извършени множество други операции, както в  „МБАЛ-Лайф Хоспитал“ ЕООД, така и *** АД и във ВМА МББАЛ-София; при едно от тези последващи оперативни лечения, а именно на 20.04.2016 г. в „МБАЛ-Лайф Хоспитал“ ЕООД от екип,работещ в това лечебно заведение, отново с оператор д-р З.Д.,  на  майката на ищцата е било поставено двуслойно полиамидно платно под перитонеума; в периода 21.01.2016 год. до 05.01.2017 год. здравословното състояние на майката на ищцата е било тежко; на 05.01.2017 год. майката на ищцата е починала във ВМА МББАЛ-София. По предявените  обратни искове, безспорни са следните обстоятелства: Налице са валидни застрахователни  договори по посочените по-горе три застрахователни полици между „ЗД Евроинс“ АД и ЗАД „Алианц България“.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че  Л.В.Г.-майка на ищцата по настоящото дело, е постъпвала за лечение в ответното болнично заведение в периодите: от 19.01.2016 г. до 22.01.2016 г., за което е издадена епикриза ИЗ 368; от 25.01.2016 до 02.02.2016 г., за което е издадена епикриза  ИЗ 488; от 19.04.2016 до 26.04.2016 г., за което е издадена епикриза  ИЗ 2526; от 27.04.2016 до 04.05.2016 г., за което е издадена епикриза  ИЗ 2706; от 12.09.2016 до 20.09.2016 г., за което е издадена епикриза ИЗ 6026 и от 21.09.2016 год. до 26.09.2016 год. ,за което е издадена епикриза ИЗ 6259.От изготвените епикризи ,а по това обстоятелство страните и не спорят,е видно ,че в този период Л.Г. е претърпяла в ответното лечебно заведение няколко  оперативни интервенции ,като всички те са  осъществени  от екип с оператор д-р З.Д..

 Първоначално,на 12.01.2016 г.,видно от находящия се на лист 819 от делото медицински документ,Л.Г. е била прегледана от тогавашния си  личен  лекар – д-р Б. Б., като в амбулаторния лист е отбелязано, че пациентът  се оплаква от няколко седмици от  болка в стомашната област – свързана  с храната, като от два дни има кървене от аналната област. Поставената от личния лекар диагноза е „Хемороиди с други усложненения, неуточнени“, за което е предписано медикаментозно лечение и е отразено, че терапията подлежи на уточняване.Не са вписани придружаващи заболявания,нито усложнения. Следващите данни за здравословното състояние на майката на ищцата са от първата й хоспитализация в ответното болнично заведение-19.01.2016 год. до 22.01.2016 год., при която са й  направени изследвания  и  е проведена оперативна интервенция.В хода на  последната, след като е  била намерена формация с данни за злокачественост, е била извършена биопсия ,извадена е била  частица  от тумора,която  е била изпратена за хистология. Хистологичното изследване е установило  наличието на злокачествено образувание на дебелото черво.В епикризата за този период е записано,че  пострадалата е насочена за оперативно лечение с оглед ендоскопската находка при проведеното оперативно лечение.  На 25.01.2016 г., Л.Г. отново постъпва в  ответното лечебно заведение, където на  следващия ден-26.01.2016 г. й е извършена оперативна интервенция, при която е отстранено злокачественото новообразувание. След операцията пациентката е изписана на 02.02.2016 г. и е насочена за  амбулаторно лечение под наблюдението на общопрактикуващия й лекар,като изрично е отразено:подлежи на регистрация в Комплексния онкологичен център.Състоянието при изписване е констатирано като добро общо,афебрилна,със спокойна оперативна рана,издаден е бил болничен лист за временна нетрудоспособност общо 39 дни.От представената медицинска документация е видно, че на следващия ден  след изписването от ответната болница и по-точно  на 03.02.2016 г., майката на ищцата е постъпила за лечение в „МБАЛ – Бургас“ АД с диагноза „Остър белодробен тромбоемболизъм – субмасивна форма“, направени са й били рентгенографии на бял дроб и сърце, проведено  е медикаментозно лечение и е била  изписана от лечебното заведение на 09.02.2016 г. (стр.15 и  583 от делото). Следвайки хронологията на събитията, от документите по делото се установява, че в отделението по медицинска онкология  на Л.Г. са направени три терапевтични курса химиотерапия, както следва: от 29.02.2016 г. до 01.03.2016 г., от 16.03.2016 г. до 17.03.2016 г. и от 31.03.2016 г. до 01.04.2016 г.,като с последната епикриза  е   бил назначен и четвърти курс,който е следвало да се проведе към 15.03.2016 год. В  епикризите е   отразено добро  понасяне на  лечението без странични ефекти,както  и предхождащите  началото на всеки от трите курса химиотерапия и  извършени изследвания,тъй като този вид лечение не е възможно да се проведе по отношение на  пациент  с инфекция-факт безспорен между страните. Няма данни резултатите от  изследванията в периода 03.02.2016 год.-09.02.2016 год. или в периода на трите курса химиотерапия да са давали индикации за инфекция в организма на майката на ищцата. Ехография на коремни органи и рентгенография на бял дроб в хода на химиотерапията са  осъществени  преди началото на първия курс-29.02.2016 год. Няма данни ехографското изследване,направено на коремни органи, да  е  индикирало  проблемни находки в тях.  Всеки един от курсовете химиотерапия е бил предшестван от преглед при личния лекар като  в издадените три амбулаторни листа,съответно на дати 22.02.2016 год., 09.03.2016 год. и  24.03.2016 год./листи от 816 до 818 вкл. от делото е посочена основна диагноза:злокачествено новообразувание на ректосигмоидалната област,придружаващи заболявания и усложнения не са посочени,изрично в анамнезата  е записано,че пациентът не съобщава за други хронични заболявания,както и че предстои оперативна намеса,извършено е едно изследване-измерване на артериално кръвно налягане и е записана терапия-хоспитализация.   На 11.04.2016 г.,т.е. около 10 дни след приключване на третия курс  химиотерапия и преди предприемане на четвърти курс, майката на ищцата е приета за лечение в „МБАЛ – Бургас“ АД, като й е поставена диагноза –флегмона париеталис абдоминис, фасциентис некротиканс, корпус алиенум каво абдоминис,фистула интестини тенуе,перитонитис локалис.От епикризата е видно, че пациентката е постъпила в болничното заведение в увредено общо състояние и с оплаквания за стягане в гърдите и недостиг на въздух, висока температура, зачервен долен десен крайник и оплаквания за втрисане, започнало от преди 8 дни. В медицинския документ е отразено, че пациентката е приета след претърпяна операция във връзка със злокачествено образувание на дебелото черво и проведени химиотерапии. Поради засилване на болките, е направена консултация с х. и е взето решение за оперативна интервенция по спешност. На 11.04.2016 г. при извършване на операцията, в коремната кухина на пациентката са открити/съгласно вписването в епикризата/ микулич компрес и единична марля, наличие на гнойно – газова колекция и тънкочревно съдържимо в корема. На 13.04.2016 г. и 15.04.2016 г. са извършена нови интервенции за овладяване на положението. Във връзка със състоянието на пациентката-персистиращо тежко общо състояние  и налична тънкочревна фистула, на 18.04.2016 г. е свикана  лекарска консултативна комисия, на която е взето решение за обсъждане на положението  й с хирургичния екип от „МБАЛ Лайф хоспитал“ и последваща хоспитализация в същото заведение. На 19.04.2016 г., пациентката по собствено желание е била изписана от „МБАЛ – Бургас“ АД и насочена за хоспитализация и продължаване на лечението в ответното болнично заведение.В частта статус при изписването,изрично е отразено:корем на лапаростома. На 19.04.2016 г., Л.Г.  е  постъпила  в „Лайф Хоспитал“ ЕООД в тежко общо състояние на лапаростома, с диагноза по епикриза – „Перфорация на тънки черва. Илеус механикус. Перитонит“. На същата дата на пациентката е извършена оперативна интервенция, при която са  осъществени необходимите според състоянието й х.ични действия. На следващия ден 20.04.2016 г., отново е извършена оперативна интервенция, при която под перитонеума й е поставено двуслойно полиамидно платно,разходите за което,страните не спорят, са били поети от ответното лечебно заведение. Не е спорно,че пациентката е изписана от „Лайф хоспитал“ ЕООД за амбулаторно лечение под наблюдението на  общопрактикуващия й  лекар на 26.04.2016 г., като в епикризата е отразено, че няма настъпили усложнения, пациента е с подобрение и в добро общо състояние,  оперативна рана -спокойна,издаден е бил болничен лист за временна нетрудоспособност общо 8 дни. На следващия ден – 27.04.2016 г., отново е хоспитализирана, като в документите  е  посочено, че постъпва със силни болки в корема, гадене, повръщане и повишена температура,диагноза :абсцес  на червата. В същия ден е извършена оперативна интеревениця, като  са констатирани гноевидни материи над поставеното платно и некротични материи с рядка гной в страничните разрези, които са премахнати и е направена промивка. Пациентката е изписана на 04.05.2016 г. с подобрение,в добро общо състояние,със спокойна оперативна рана  и е бил издаден болничен лист за временна нетрудоспособност общо за 38 дни.Следващата хоспитализация на пациентката в ответното болнично заведение е на 12.09.2016 г., когато е приета с оплаквания от силни болки около пъпа в оперативната област, започнали преди няколко дни, които се засилили  и станали нетърпими. Била с повишена температура и втрисане. Поставената диагноза е  идентична с тази при последната хоспитализация от 27.04.2016 год. до 04.05.2016 год. :абсцес на червата. В анамнезата в амбулаторния лист, издаден от тогавашния личен лекар на Л.Г.-лист 815 от делото, е отразено констатираното при преглед на дата 09.09.2016 год. -пациентката е в стабилна ремисия,предписана й е терапия с оглед необходимостта от грижа за илеостома,както и хоспитализация. След постъпването на 12.09.2016 год., на 14.09.2016 г., наследодателката на ищцата отново е оперирана като е изписана на 20.09.2016 г. На следващия ден 21.09.2016 год.  тя отново постъпва за лечение в ответната болница по спешност с окончателна диагноза остър холецистит,като е изписана на 26.09.2016 год. след проведено  само медикаментозно лечение. Следващото постъпване на пострадалата в болнично заведение е на 12.10.2016 г. в „МБАЛ – Бургас“ АД, където  е  била приета с диагноза „ Остър белодробен тромбоемболизъм“ и вписани множество придружаващи заболявания. Проведено й е медикаментозно лечение и е изписана на 31.10.2016 г. Отново е постъпила в същото болнично заведение на 17.11.2016 г., с оплаквания за болки в двата долни крайника (повече в ляв), във връзка с което са й направени изследвания, предписано е медикаментозно лечение и е изписана на 19.11.2016 г. (стр. 582, 590 и 591 от делото),като окончателната диагноза е хронична тромбоза на лява задколянна артерия.Следващите данни за постъпване в лечебно заведение, се установяват от приложената документация от Военномедицинска академия – София. В посоченото лечебно заведение,  майката на ищцата е постъпила на 07.12.2016 г., в увредено общо състояние,с изразен диспептичен синдром,изразен болков синдром и възпаление на предната коремна стена, свързано с предишното проведено лечение/анамнеза  от предаутопсионната епикриза-лист 88 от делото/ На 09.12.2016 г., пациентката е оперирана-оперативна диагноза: остър перитонит,чревна фистула.  На 11.12.2016 г. е извършена нова оперативна интервенция (л. 540 от делото),като е осъществена ревизия  на коремната кухина,установени са множество фибринови налепи и тънкочревно съдържимо, перфорация на част от дебелото черво и единична десерозация на   тънко черво.На 14.12.2016 г. е направена оперативна интервенция, при която е констатирано наличието на локален перитонит, множество фибринови налепи, две тънкочревни перфорации и три тънкочревни десерозации. На 17. 12.2016 г. отново е отворена коремната кухина на пациентката (л.548 от делото). На 19.12.2016 г. е извършена нова оперативна интервенция, при която е констатирана нова тънкочревна перфорация, както и множество съсиреци и капилярно кървене в ляв латерален канал.  Установява се, че са извършени още пет операции както следва: на 21.12.2016 г., на 23.12.2016 г., на 27.12.2016 г., на 30.12.2016 г. и на 03.01.2017 г. На 05.01.2017 г. Л.Г. е починала. В аутопсионния протокол е посочена причина за смъртта: остра кардио – респираторна и циркулаторна недостатъчност.

От събраните по делото доказателства  съдът намира,че  се установява отчасти верността на фактическото твърдение на ищцовата страна в исковата молба  за забравени в коремната кухина на майката на ищцата чужди тела-останал микулич  компрес/марлен компрес/, при сложната , тежка  и продължителна оперативна интервенция на 26.01.2016 год. в ответното лечебно заведение, в хода на която  успешно е  отстранено   злокачествено образувание на дебелото черво,както и че именно това чуждо тяло   под въздействието на проведените след това  три курса химиотерапия в периода 29.02.2016 год. -01.04.2016 год. се е инфектирало и е нагноило и към 11.04.2016 год. е предизвикало флегмон на предна коремна стена,некторичен фасциит и фекулентен перитонит.

Събраната по делото медицинска документация, свидетелските  показания  на д-р Л. Д. и извършена  и приета по делото съдебно-медицинска експертиза на д-р П. П. всестранно и безпротиворечиво  разясняват  горните факти и обстоятелства като взаимно се  и допълват.

Установява се,че микулич-компреси се използват при извършване на операции   от вида на описаната в епикризата  изх. № 488 /лист 11 до 14 вкл. по делото/  за тампониране при кървене,за ограничаване на оперативното поле,за ограждане на здравите черва.Тази операция е  радикална,една от най-рисковите,с голяма сложност,при това в конкретния случай  предприета по спешност ,и тъй като корема е обширна кухина най-често при такива интервенции по случайност се пропуска пълно отстраняване на всички използвани медицински изделия от тялото на оперирания. Ответниците ,от своя страна не оспорват,че използват и са използвали   този  вид  медицински консуматив при оперативните  лечения,които провеждат,включително и при това  на майката на ищцата на 26.01.2016 год. Няма данни,а и не се твърди от страните преди   операцията на 26.01.2016 год. или в периода от 26.01.2016 год. до 11.04.2016 год.,когато  отново  е извършена  спешна операция,но в друго лечебно заведение, Л.Г. да е претърпяла други оперативни интервенции,при които да  е възможно да е останало чуждо  тяло-микулич компрес.Действително, в епикризата за периода 11.04.2016 год.-19.04.2016 год. в частта „ход на заболяването“ е отразено „..намерено чуждо тяло/Микулич компрес и единична марля/,като същите две чужди тела са  записани  като намерени на още няколко места в частите „Диагноза“  и „Операция“ от „История на заболяването“ -двете страни на лист 442 от делото,както и частта „Диагноза“ на оперативния протокол –гърба на лист 463 от делото.В частта,обаче на същия оперативен протокол „Ход на операцията“ –лист 463-464, в писмения отговор на лист 439,изготвен от  открилия чуждото тяло лекар д-р Л.Д.,както и в показанията   му  при разпита в откритото съдебно заседание на 06.07.2020 год., при детайлното описание на извършените лично от него в хода на оперативната интервенция  конкретни действия  , се посочва само откриване на микулич компрес, мястото му на откриване  в коремната кухина и състоянието на това медицинско изделие   спрямо останалите органи на пациента,а единична марля изобщо не се споменава. При така констатираното противоречие в писмената медицинска документация, съставена от едно и също здравно заведение,следва да бъде възприета като достоверна онази  част от нея,която е изготвена лично от очевидеца на състоянието на майката на ищцата при оперативното лечение в периода 11.04.2016  до 19.04.2-016 год.  и в която операторът собственоръчно разяснява подробно начина на откриване на чуждото тяло,местоположението му при откриването му,както и местонахождението му спрямо останалите органи на пациента и последиците му,а не  онази част от нея в съставянето на която участват и други лекари от същото лечебно заведение,и която , макар  и да е  съставена от лекаря-оператор, излага  обобщаваща, респ. пренесена от  други съставени документи информация.

 Установява се ,че чужди тела от типа микулич-компрес и единична марля,останали в коремната/перитонеалната /кухина на пациент ,биха могли да  се инфектират и нагноят,като е възможно предизвикване на сериозна клинична картина като механичен илеус, перитонит, фистулообразуване, адхезии/сраствания/ и други. Именно  тежък перитонит  със сраствания на червата , междугънни абсцеси,фистула   са установени  и описани  от  х.а Д.  при  извършената от него операция по спешност в „МБАЛ-Бургас“ АД  на 11.04.2016 год. ,като при освобождаване на червата  едно от друго,в лява коремна половина е  констатирал и наличието на микулич-компрес. Не е спорно също така и установеното от доказателствата по делото,че при престоя в „МБАЛ-Бургас“ АД   в периода 11.04.2016 год. до 19.04.2016 год.,а и по време на спешната операция,извършена на 11.04.2016 год.,други проблеми при пациентката   не са констатирани.Действително,от  свидетелските показания и извършената по  делото експертиза е видно,че инфектирането и нагнояването,не са единствените  последици от оставяне на чужди тела от посочения тип в коремната кухина,както и че  фистулообразуване, адхезии, микро- и макроперфорации на червата с развитие на последващ фекулентен перитонит с висока смъртност е възможно да се получат и без наличие на чужди тела в перитонеалната кухина. Вещото лице посочва,че е възможно спонтанна перфорация на тънко черво с образуване на чревна фистула да се дължи на неопластичния процес,имунокомпрементираната болна и промени в хемостазата,наличната коагулопатия и повишения тромбоемболичен статус,склонност към адхезии и фистулообразуване,всички в комбинация с основното онкологично състояние,които биха могли да доведат до това усложнение.Горните  посочени вероятности  ,обаче,  се  основават на малка част от безспорните между страните факти и обстоятелства,като не се твърдят други  факти и не са събрани доказателства за други обстоятелства ,извън спорните между страните  такива за оставени чужди тела,които заедно с безспорните  да насочат към друга причинно-следствена връзка,различна от заявената в исковата молба и  потвърдена като възможност от вещото лице,както и да обяснят,изключвайки оставянето на  чуждо тяло,процеса на възникналото усложнение,наложило операцията на 11.04.2016 год.  Не се установи от многобройната медицинска документация,а и  ответниците не твърдят  в периода на  първите две  хоспитализации –от 19.01.2016 год.  до 02.02.2016 год. Л.Г. да  е имала други  съпътстващи заболявания,които биха могли да  причинят перитонит,фистули,сраствания на червата-в двете епикризи от този период   изрично е записано,че пациентът няма или не съобщава за  придружаващи заболявания.Придружаващи заболявания не са отбелязани и в епикризите от  трите курса на химиотерапия.В епикризата  за периода от 03.02.2016  год. до 09.02.2016 год. фигурира едно придружаващо заболяване-анемичен синдром,за което обаче няма данни да причинява перитонит,фистули и сраствания на черва,основната диагноза от този период е остър белодробен тромбоемболизъм,но няма данни белодробен тромбоемболизъм  да е персистирал и след 03.02.2016 год. ,както и за връзката му с проявилите  се на 11.04.2016 год. локален  перитонит, некротичен фасциит и тънкочревна фистула. Такива данни няма и в амбулаторните листи,съставени от личния лекар.  Същевременно  вещото лице разяснява,че  все пак наличието на чужди тела в коремната кухина увеличава вероятността за развитието на усложнения от вида на констатираните  в средата на април 2016 год. в „МБАЛ-Бургас“ АД,а освен това в период  от около 2  месеца , между операцията за  отстраняване на тумора и тази  в средата на април 2016 год.  майката на ищцата е била подложена на три курса химиотерапия,  при които допълнително се редуцират защитните сили на организма-имунитета и  така тези процедури способстват   за инфектирането на налично чуждо тяло в човешкия организъм.Не се спори по обстоятелството,че микулич-компресите  ,с които работи ответното лечебно заведение и които са използвани при операцията на 26.01.2016 год.   имат ренгенпозитивни нишки, които се визуализират от рентгеновите лъчи,но  от медицинската документация е видно,че направените рентгенографии  в периода от 26.01.2016 год. до постъпването на 11.04.2016 год. в „МБАЛ-Бургас“ АД са на органи,които не се намират в коремната кухина-бял дроб,сърце. Не може да се приеме и че влиянието на онкологичното заболяване в този период е било  значително,тъй като  от заключението на  вещото лице се констатира правилно извършване на оперативната интервенция на 26.01.2016 год.,успешно  постигнати плануван резултат и цел-премахване на туморната формация на ректосигмоидната област,като така е бил завършен първият и най-важен етап в лечението на карцинома на дебелото черво,спазени са били алгоритмите за работа и медицинските стандарти,с изключение на   оставянето на чужди тела,което  е в нарушение на принципите на добрата медицинска практика. Оплакванията, освен това на самата пациентка, в този период са били твърде общи ,неспецифични,характерни за болни,преминали през тези тежки  видове лечения-оперативно и химиотерапия,видно както от експертното заключение,така и от показанията на свидетеля П.,грижил се за Л. Г. по поръка на дъщеря й след отстраняването на карцинома-майката на ищцата се е  чувствала зле,с  времето  е станала много зле, споделяла,че  според нея  хората,които ходят на химиотерапия не са толкова зле,колкото нея самата. Няма данни някое от описаните изследвания в епикризите от лечението в отделението по кардиология на „МБАЛ-Бургас“ АД  в периода 03.02.2016 год. до 09.02.2016 год.  и от  проведените три курса химиотерапия да са насочвали към  развиващ се възпалителен процес в  тялото на пациентката.

Следователно, съдът намира за установено,че при операцията  по отстраняване на карцином на дебело черво ,проведена на 26.01.2016 год. от д-р З.Д.  в ответното лечебно заведение,с което той е имал сключен трудов договор ,по случайност е оставил микулич компрес в коремната кухина на  Л.Г., който под въздействието на проведените след това три химиотерапии се е инфектирал и е нагноил и в периода 01.04.2016 год.-11.04.2016 год.  е причинил локален перитонит,некротичен фасциит,чревни сраствания  и тънкочревна фистула.

Не се установява,обаче,пряка причинно-следствена връзка между оставеното  чуждо тяло при операцията  на 26.01.2016 год. и смъртта  на Л.Г. на 05.01.2017 год. Последиците от инфектирането и нагнояването на оставеното  чуждо тяло  са били отстранени  напълно при оперативните интервенции в периода 11.04.2016 год. до 04.05.2016 год. първоначално в „МБАЛ Бургас“ АД ,а впоследствие и в ответното лечебно заведение, където на 19.04.2016 год. е била преместена майката на ищцата след съвещание на лекарска консултативна комисия. Вещото лице в съдебно заседание разяснява,че перитонитът, наложил   спешната операция на 11.04.2016 год. в „МБАЛ-Бургас“ АД,  е едно от най –страшните заболявания в коремната кухина, което само по себе си  би могло да доведе до летален изход.В конкретния случай,обаче, той е бил излекуван    чрез неколкократно  отстраняване на мъртви тъкани/некректомии/,неколкократни лаважи/промивки/ на коремната кухина,многократни дренажи ,включително и чрез  поставянето на двуслойно/двукомпонентно/ полиамидно  платно.Вещото лице  обосновава извода си в тази насока с продължителния „светъл“ период –от 04.05.2016 год. до 12.09.2016 год. и с ползите от поставянето на този вид  платно,което според него е единственото,което би могло в случая да се сложи. Платното решава проблема с невъзможността един пациент да бъде дълго,включително в период на месеци, лекуван на отворен корем-оставянето на болния за дълъг период от време на отворен корем води до допълнителни усложнения и до невъзможност за постигане на референтно вътрекоремно налягане,необходимо за възстановяване на перисталтиката,води до загуба на белтък,електролити,перитонеални макрофаги и по този начин влошава хомеостазата на целия организъм. Тъй като платното  е пориозно,направено от порест материал ,то  осъществява дрениране на течности като перитонеалния ексудат ,не тапицира,не затваря плътно,херметично ,както нормалното платно, и  не води  до „запечатване“ на инфекция. Вътрешената му повърхност,която се поставя към червата е антиадхезивна,не позволява слепвания и сраствания на червата и други коремни органи към платното,тя се резорбира на по-късен етап,външната повърхност е изградена от полипропилен или полиестер и осигурява здравина и еластичност. Поради тези качества, този вид платно спомага за  възстановяването на чревния пасаж,като осигурява  и поддържа позитивно налягане  в коремната кухина ,което натиска червата и ги кара да работят,избягва се пластика със собствени тъкани-зашиване,при приложение на което шевната линия би била  подложена на изключително напрежение и на опасност корема да се отвори наново. Експертът заявява,че откакто има платна,вече никой не прави пластика под напрежение. Крайният му извод,е че платното не е допринесло за влошаване на здравословното състояние на майката на ищцата. Предвид горното разяснение,  становището на свидетеля д-р Л.Д., че при такава инфекция не се поставя двукомпонентно платно, не оборва заключението на вещото лице за ползата в конкретния случай от   поставянето му. Изявлението на свидетеля е общо, без посочване на конкретни негативни последици от  използването , както в общия случай,така и персонално при Л.Г..  Свидетелят не е имал и преки наблюдения върху състоянието на пациентката към момента на поставяне на платното  и преценката му  се базира  на спешното й състояние в  началния момент на лечението на последиците от инфекцията на забравеното чуждо тяло.В медицинската документация,съставена в целия период след  поставянето на  двуслойното полиамидно платно  на 20.04.2016 год. до смъртта на майката на ищцата на 05.01.2017 год. ,не се съдържат никакви   данни за възникнали възпалителни процеси или друг вид усложнения, породени  именно от използването му.Такива данни не се съдържат и в съставените книжа във ВМА-София и по-точно оперативен протокол № 1484 от 07.12.2016 год.-гърба на лист 619 от делото  и предаутопсионна епикриза-лист 39 от делото,независимо,че самото платно е било отстранено при операцията,извършена  в деня на постъпване на Л.Г. в клиниката-няма данни отстраняването да се дължи на вредното му въздействие,а  предвид последващото предприето лечение-множество последователни оперативни интервенции,по-скоро  за улесняването им.

  Експертът ,изготвил съдебно-медицинската експертиза констатира,че задачата на предприетото лечение  в периода до 04.05.2016 год.-отстраняване на  злокачествено новообразувание и локален перитонит е изпълнена,като болната е била възстановена  и няма данни инфекцията да продължава .Това е констатирано и от личния лекар при прегледа на 09.09.2016 год.,който в частта на анамнезата на амбулаторния лист е записал-стабилна ремисия.  В периода от 04.05.2016 год. до 12.09.2016 год. липсват данни за наличие на непосредствено заплашващи живота на Л.Г. страдания и усложнения на заболяванията,няма данни и за посещения и прегледи при личния лекар в  същия период.

Не се установява следващата/ след четири месеца/ нова спонтанна фистула,по повод на която  Л.Г. е била хоспитализирана през м. септември 2016 год.   в ответното болнично заведение да  се дължи  само и единствено на поставеното платно.Като възможни причини вещото лице сочи неблагоприятното развитие на основното заболяване, както и индивидуалните особености на организма,склонност към фистулообразуване и останалата придружаваща патология. Преобладаваща причина за образуване на фистули в червата, обаче,  са коремните операции. Вещото лице уточнява в съдебно заседание, че влизането в един корем 2-3-4-5 пъти с наличие на сраствания, неминуемо води пак до развитие на перитонит, усложнения и многократни операции. Към 12.09.2016 год.  Л.Г. е претърпяла множество влизания в коремната кухина-за отстраняване на злокачествено образувание,за лечение, включително чрез  многократни промивки, на локален перитонит,тънкочревна фистула и некротичен фасциит,породени от  оставеното при операцията през м. януари 2016 год.  чуждо тяло. В периода 04.05.2016 год. до 12.09.2016 год.  няма никакви данни за развитието на основното раково заболяване, или  констатация   за хронична тромбоза –такава на задколянната артерия , се появява за първи път в епикризата през м. ноември 2016 год. на „МБАЛ-Бургас“ АД или за склонност към фистулообразуване-предходната,първа по ред  фистула е  установена при хоспитализацията  от 11.04.2016 год. до 19.04.2016 год. в МБАЛ-Бургас“ АД.След „светлия период“ от около 4 месеца и половина, отново на 14.09.2016 год. е проверена оперативна интервенция,като операциите са продължили с голям интензитет от 07.12.2016 год. до 03.01.2017 год. включително,но вече в друго лечебно заведение в гр.София.Придружаващи заболявания,при това множество, за първи път се  вписват в епикризата за периода 12.10.2016 год. до 31.10.2016 год. на отделението по кардиология към „МБАЛ-Бургас“ АД.

С оглед на всичко изложено , следва да се приеме,че няма пряка и непрекъсната причинно – следствена връзка между забравения в коремната кухина на Л.Г.  микулич – компрес, поставеното двукомпонентно платно и настъпилия летален изход на 05.01.2017 год.Пряка  и непрекъсната причинна връзка би  била налице,ако едно от тези действия бе последвано от леталния изход,или бе предизвикало в последователност други заболявания,които да доведат до смъртния изход през м. януари 2017 год.  

Непосредствената причина за смъртта на майката на ищцата,вписана в съставените медицински документи е  ендотоксичен шок,проявен клинично с остра сърдечно-съдова  и дихателна недостатъчност,видно както от заключението на вещото лице,така и от съставените медицински документи във ВМА София. Ендотоксичният  шок,проявен клинично с остра сърдечно-съдова  и дихателна недостатъчност е следствие  на  развилата се при пролежаването в клиниката на ВМА през м. декември 2016 год. каскадна поредица от усложнения-неколкократни тънкочревни перфорации,перфорация на цекум,остър холицистит и дифузен перитонит,които са станали  причина за многократни лапаротоми и  ревизии на коремната кухина.Към тях се наслагва основното заболяване,с което Л.Г. е приета в клиниката-некротично възпаление в областта на лапаростомата на предна коремна стена,формирани ентерокутанни фистули и дифузен некротичен и фекулантен перитонит със сраствания между тънкочревните бримки,които  заболявания от своя страна представляват  усложнения от предшестваща оперативна интервенция по повод дебелочревен карцином в областта на ректум/сигма.Основното заболяване ,с което майката на ищцата е приета във ВМА   и  последващите  му  усложнения са се развили  на силно увреден терен –тежка хронична интоксикация,хипопротеинемия,геренализирана атеросклероза,с тромбоза на илиачните артерии вляво,който е също допринесъл за леталния изход. Каскадната поредица от усложнения  в аутопсионния протокол № А-01-2017 год. –лист 43 от делото,  е посочена като развила се при пролежаването в Клиниката по Ендоскопска,Ендокринна хирургия и Коло проктология на ВМА-МБАЛ София,а основното заболяване,по повод на което е била приета в тази клиника и е претърпяла в нея поредица от оперативни интервенции ,е отразено,че се явява усложнение от предшестваща оперативна интервенция по повод на дебелочревен аденокарцином в областта на ректум/сигма.

Следователно,  онкологичното заболяване на пациентката,което е първично,възникнало   преди операцията, при която е забравено чуждото тяло,е наложило както самата хирургична интервенция,при която е оставен микулич-компрес ,така и   провеждане на  последващо лечение-химиотерапия. Последващото  лечение е редуцирало  защитните сили на организма на Л.Г.   и е довело до инфектиране и нагнояване на забравеното  чуждо тяло,което е  резултирало във възпаление на предна коремна стена и локален перитонит, чието  лечение,въпреки, че е било успешно, е включвало последвали   неколкократни влизания  в коремната кухина на  пациентката  в периода от 11.04.2016 год. до 04.05.2016 год. Тези оперативни интервенции намаляват пластичния резерв на организма й ,а следователно и възможността му да се възстанови ефективно от последващи оперативни интервенции,ако такива се налагат.Въпреки,че  вещото лице посочва,че в един корем където се е влизало 2-3-4-5 пъти ,с наличие на сраствания,неминуемо води до развитие пак на перитонит ,усложнения и многократни операции,няма данни   абсцеса   на червата  и острия холецистит,развили се последователно  от  края на  първата третина  на м. септември 2016 год. до края на същия този месец-т.е. 4  месеца след перитонита през м. април. 2016 год.  ,острият белодробен тромбоемболизъм и хроничната тромбоза на задколянна артерия,проявили се през м. октомври и ноември 2016 год.  както и развилата се  каскадна поредица от усложнения през м. декември 2016 год. да са пряко свързани и да са произтекли от оставения марлен компрес  при операцията на 26.01.2016 год.  Налице е наслагване на причините-към злокачественото образувание  са се насложили последиците от забравеното чуждо тяло  ,  към тях усложненията,  започнали   през м. септември  2016 год.  и постепенно  проявили се до средата на м. ноември 2019 год. и към тях  каскадната поредица от усложнения,развили се в клиниката към ВМА-София- патологоанатомична епикриза-лист 734 от делото и заключение на вещото лице,всички те развили се на силно увреден терен-тежка хронична интоксикация, хипопротеинемия, генерализирана атеросклероза /морфологично проявена с тромбоза на илаичните артерии вляво и гангрена на втори и трети пръст на ляво ходило.Вещото лице разяснява,че именно така насложилите се постепенно  заболявания  и заедно ,в комплекс  са водели до смъртта на Л.Г.,като нито едно от тях няма самостоятелно  или водещо   пряко  отношение към този трагичен резултат.

С оглед на горното ще следва да се определи  процента на  участие на усложненията от оставеното чуждо тяло в леталния изход за майката на ищцата. Както бе посочено и по-горе съдът намира,че   разрешаването на тези усложнения е довело до намаляване на пластичния резерв на организма на майката на ищцата,който не е бил възстановен напълно нито към 12.09.2016 год.,нито към 07.12.2016 год. ,когато са предприети отново оперативни лечения,а при интензивните такива през м. декември 2016 год. този резерв е бил изцяло изчерпан.При това положение съдът счита,че  усложненията от оставеното чуждо тяло при операцията на 26.01.2016 год.  са допринесли с 10% за  смъртта на майката на ищцата.

 От разпита на свидетеля П., се установяват взаимоотношенията между Л.Г. и дъщеря й-ищцата по делото,както и психическото и емоционално състояние на  самата ищца. Установява се,че  към м. април 2016 год.  М.Б.  е била студентка  в  Шотландия, където  се е намирала от около 4-5 години и е пристигнала повикана по спешност непосредствено преди операцията от перитонит през м. април 2016 год. След самата оперативна интервенция Л.Г. е била в тежко състояние и не можела да се грижи за себе си, свидетелят и друга съседка й помагали с покупките, тъй като не можела да ходи до магазина, а ищцата трябвало да се върне обратно в Шотландия, въпреки нежеланието си да остави майка си, за която много се тревожела. По отношение на психическото и емоционално състояние на ищцата след смъртта на нейната майка, свидетелят заявява, че тя е изпаднала в депресия и много тежко е понесла загубата на майка си, с която имала много силна връзка. Въпреки, че работела и учела в Шотландия, ищцата всеки ден се чувала с майка си и била много притеснена за състоянието й, като събитията я принудили да прекъсне образованието си и работата си в Шотландия и да се върне в България, за да се грижи за нея. Тя поела и разходите по лечението й, тъй като пострадалата не разполагала със средства и не можела да работи. Загубата на най – близкия й човек се отразила много тежко на ищцата. Тя много често плачела, постоянно говорела за майка си и се връщала назад към преживяното, спряла да контактува с други хора. Свидетелят заявява, че ищцата му е споделила, че е търсила професионална помощ във връзка с депресията си и е посещавала психотерапевт в период от 3-4 месеца.

Свидетелят Х., първи б. на ищцата, посочва, че в резултат на заболяването на майката на ищцата и последвалите от това събития, двете много се променили и преживели много тежко създалата се ситуация. По време на провежданото лечение, ищцата неколкократно се връщала в България, за да полага грижи за майка си. В тази връзка се наложило да прекъсне образованието и работата си в Шотландия. Свидетелят твърди, че ищцата преживяла изключително тежко загубата на майка си. Изпаднала в депресия, нямало я нейната жизнерадост, нямала сили и не можела да започне отново да учи, била обсебена от случилото се. Дори към настоящия момент настроението й било тъжно и песимистично.

При установената по-горе фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Непозволеното увреждане (деликтната отговорност) по чл. 45 от ЗЗД, като източник на задължения и основание за ангажиране на гражданската отговорност на едно лице, представлява фактически състав, който кумулативно включва: 1. деяние- действие или бездействие; 2. вреда; 3. противоправност на деянието; 4. причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и 5. вина, която се предполага, а тежестта за оборване на тази презумпция носят ответниците. Отговорността на здравното заведение - първи ответник по предявените главни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна. Болничното заведение носи отговорност за виновните действия или бездействия на своите работници и служители, на които е възложена работа по оказване на медицинска помощ. Отговорността по чл. 49 ЗЗД включва наред с елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане и още един елемент - виновното лице да е причинило вредите при или по повод изпълнение на възложената работа. Съгласно чл. чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето, основните принципи при осъществяването на медицинска помощ са своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, поради което всяко поведение на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии в съответната област и с основните принципи на правото на медицинска помощ, е противоправно. При наличие на такова поведение, възложителят отговаря в положението на солидарен ответник /в този смисъл Решение № 457 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1264/2009 г., III г. о., ГК/. В настоящия случай, съдът счита че в хода на производството се установиха всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, които са и част от предпоставките за ангажиране на отговорността на ответниците по чл. 45 от ЗЗД и чл. 49 от ЗЗД.

От представените по делото трудов договор от 01.02.2008 г. се установява, че вторият ответник д-р З.В.Д. се намира в трудови правоотношения с първия ответник „МБАЛ Лайф Хоспитал“ ООД, където е назначен на длъжност „х.“. При извършването на оперативната интервенция на 26.01.2016 г., той е изпълнявал възложената му от ответното болнично заведение работа.

От доказателствата по делото се установява, че при извършването на оперативна интервенция на 26.01.2016 г., ответникът д-р Д. е забравил в коремната кухина на пациентката Л.Г. - микулич компрес. Започналите   в много близък период от време след  радикалната операция процедури по   химиотерапия,продължили в период от около два месеца със съответните  прекъсвания ,   са отслабили имунната система на пациентката , което е спомогнало да се инфектира забравения компрес.Неспецифичните и общи оплаквания на Л.Г. в този период,характерни за всеки претърпял подобна оперативна интервенция , са  замъглили възможността симптоматиката на инфекцията да бъде отчетливо и бързо разпозната,извършваните параклинични изследвания  преди всеки курс химиотерапия също не са показвали развитие на възпалителен процес в организма, а не са правени и рентгенографски изследвания  на коремната кухина, които  поради материала  включен в изработката на  забравеното медицинско  изделие, биха  способствали за откриване и  бързото му  отстраняване.Инфекцията и нагнояването са  предизвикали  възпалителен процес в коремната кухина-тежък перитонит.Не се установява от доказателствата по делото, поставянето на двукомпонентно платно на пострадалата Г., да е довело дори и непряко до леталния й изход –няма данни то да е породило последващите абсцеси на червата ,  фистули, остър холецистит  и каскадната поредица от усложнения през м. декември 2016 год. ,констатации в тази насока няма и в предаутопсионната епикриза и аутопсионния протокол, поради което това действие не следва да бъде окачествявано като противоправно деяние по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

Съдът намира, че е налице противоправност на деянието, поради нарушаване на общата забрана да не се вреди никому, посочена в императивната правна норма на чл. 45 от ЗЗД,тъй като  забравянето  на чуждо тяло в коремната кухина на пациент по време на оперативна интервенция е в разрез със стандарта за добра медицинска практика и с принципите при осъществяването на медицинска помощ, съгласно чл. чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето,дори и да  бъде отграничено от организма и да остане в него с години без изява на някаква съществена клинична симптоматика.  Макар в случая да може да се предположи, че тампониращият материал е забравен случайно, то от гледна точка на спазване на медицинските принципи, стандарти и  дължимата грижа, е налице нарушение, съобразно което деянието следва да се определи като противоправно.

За доказана, следва да се счита и трета предпоставка от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно – наличието на причинени вреди от противоправното деяние, които подлежат на обезщетяване. От събраните по делото доказателства се установява, че в резултат на допусната грешка – забравяне на чужди тела в коремната кухина на пациентката, същите са се възпалили и са довели до причиняването на перитонит,който заедно с всички останали проявили се последователно  заболявания  и усложнения при Л.Г. е  довел до смъртта й . Вредата е настъпила в резултат на съвкупност от причини и процесното действие е  една от тях.

В конкретния случай се установява и наличието на причинно- следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат. Причинно – следствената връзка е налице, когато деянието предшества настъпването на вредата и я обуславя.  То е условие, което предизвиква настъпването на вредата у увреденото лице и без което тя не би настъпила. Не е налице причинно – следствена връзка в случите, когато вредата би настъпила и без деянието да е осъществено. Не е достатъчно вредата да е настъпила в следствие на противоправното действие или бездействие, необходимо е тя обективно, необходимо и закономерно да произтича от него. От изложеното следва извода, че вредата трябва да е адекватна последица на непозволеното увреждане, а тя е такава, когато действието или бездействието по своя характер е практически годно, при нормалното стечение на обстоятелствата, да причини вреда, подобна на тази, която е настъпила. Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. (В този смисъл Решение № 9 от 2.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2017 г., III г. о., ГК). Именно последната хипотеза е налице в настоящия случай-полученият  вследствие на забравения микулич-компрес перитонит в комбинация с раковото заболяване на ищцата и последващите  проявили се,включително и  в каскадна поредица усложнения ,са довели до смъртта на Л.Г.. Перитонитът въпреки,че на практика сам по себе си е бил излекуван, е допринесъл за увреждането  на терена ,върху който впоследствие са се развили останалите усложнения без да има данни,че  пряко произтичат от него, а предприетите оперативни интервенции за успешното му разрешаване,намалявайки пластичния резерв на организма,са  повлияли негативно  върху възможността успешно да се развие и  предприетото през м. декември 2016 год. лечение    на каскадната поредица от усложнения. В случая причинният процес е закономерно следствие на необходимостта от проведеното оперативно  лечение на перитонит, който е предизвикан от забравения в коремната кухина на пострадалата микулич – компрес.

На следващо място налице и последната предпоставка, а именно вина на  оператора,извършил лечението на 26.01.2016 год. , за когото ответното болнично заведение носи гаранционно-обезпечителна отговорност. Законът урежда в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината при деликтната отговорност с оборима презумция, като приема, че във всички случаи на установено непозволено увреждане-противоправно поведение, вината се предполага до доказване на противното. Предвид наличието на презумпционните предпоставки , приложение следва да намери презумпцията   на ал.2 на чл. 45 от ЗЗД,а и вината  не се оспорва.

Предвид гореизложеното, съдът намира че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Наличието на съвкупност от причини - онкологичното заболяване, проведената  химеотерапия , забравянето на чужди тела в коремната кухина на пострадалата, 2  абсцеса на червата-единият от края на април,а вторият ,последван  от   острът  холицистит през м. септември 2016 год.,двукратно проявилия се остър белодробен тромбоемболизъм през м. февруари и октомври 2016 год.   , хроничната тромбоза на лява задколянна артерия през м. ноември 2016 год. и накрая     каскадната поредица от усложнения развила се във ВМА-София в през м. декември 2016 год. води до необходимостта от  отчитане на  степента на отражение на всяка  една от тези  болести в настъпването  на вредоносния резултат,а от там и обема на отговорността на ответниците  за  обезщетяване на претендираните вреди . При тази преценка следва да се   отчете  доколко  поведението на ответника Д. изразяващо се в оставяне на чуждо тяло в коремната кухина на  наследодателката на ищцата при извършена от него операция  в изпълнение на възложената му от ответника „МБАЛ Лайф хосхпитал“ АД работа, е обусловило смъртта й, тъй като ответниците  могат да отговарят само за собствените  си  действия или бездействия,респ. за действията или бездействията на  този,комуто за възложили работа. Допринасянето за настъпването на вредоносния резултат от другите изброени по-горе  фактори, следва да се съобрази при определяне на обезщетението, което трябва да се намали с техния принос, тъй като той стои вън от поведението на ответника Д.и възложената му от болничното заведение дейност. Поради посоченото, съдът приема, че след определяне размера на сумите, предназначени за репариране на имуществените и неимуществените вреди, от тях следва да се приспадне приноса на собственото състояние на болната – предшестващо онкологично заболяване и имуносупресия (отслабване на имунната система, поради проведената  химеотерапия),както и останалите проявили се заболявания ,без установена причинно-следствена връзка със забравеното чуждо тяло, които съдът определя на   90% допринесли за крайния летален изход. Без наличието на тези фактори, дори при забравеното чуждо тяло в коремната кухина на пострадалата, не би се стигнало до този летален изход,тъй като последиците от него са били преодолени чрез спешната операция на 11.04.2016 год. и последвалите я ревизии,като в период от четири месеца след това Л.Г. се е намирала в светъл период. Тези оперативни интервенции ,обаче,са намалили пластичния резерв на организма на наследодателката на ищцата и в съчетание с останалите  проявили се впоследствие  усложнения  ,лечението на част от които е наложило нови,включително  последователни оперативни интервенции ,е  имало за резултат смъртта на Л.Г..Приносът на изпълнителя на възложената работа съдът определи на 10%, като отговорността за последния следва да се поеме в процеса солидарно от него и възложителя на работата.

При установеното наличие на всички елементи от фактическия състав на правните норми на чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД, ищцата  следва да бъде обезщетена за действително претърпените от нея вреди от  смъртта на нейната майка в резултат на оставеното чуждо тяло при операция.

         Искането за присъждане на сумата  от 2 882,30 лева, представляваща претърпени имуществени вреди от Л.Г. за закупуване на лекарствени и козметични продукти не следва да бъде уважено,независимо,че правото на обезщетение за имуществени вреди е наследено от ищцата по настоящото дело.  От представените  за доказване на този вид вреди писмени доказателства се установява, че разходите са направени при престоя на пациентката в София ,следователно  не се установява пряка и непосредствена връзка между закупуването им и оперативното лечение от перитонит ,настъпил в резултат от забравеното  чуждо тяло  в коремната кухина на пациентката при операцията на 26.01.2016 г. ,за което ответниците отговарят.Закупуването на посочените лекарствени и козметични продукти е във връзка с провежданото лечение във ВМА – София,което съдът приема,че е един от другите  фактори, способствали за настъпване смъртта на Л.Г.,  но то няма пряка и непосредствена връзка с процесното противоправно действие на ответника Д. . Не може да бъде прието, че забравянето на чужди тела в коремната кухина на пострадалата Л.Г., обективно е довело до необходимостта, същата да постъпи за лечение във Военно медицинска академия в София и да извърши  посочените разходи за закупуване на  лекарствени и козметични продукти. Тези разходи не са следствие на противоправното деяние, за което е предявен иска против ответниците.

Искането за присъждане на сумата от 50 000 лева представляваща претърпени неимуществени вреди от ищцата Б., изразяващи се в продължителни физически и психически болки и страдания, включително невъзможността да изпълнява ежедневните си задължения – посещаване на училище и полагане на изпити, прекъсване на образованието в чужбина и други,  което е следствие от претърпените болки и страдания от нейната майка, за периода от 21.01.2016 г. до 05.01.2017 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането 21.01.2016 г. следва  също да бъде оставено без уважение. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая ищцата не е понесла вреди, които да са пряка и непосредствена последица от забравено  чуждо тяло . Тя не е  била увредена  от забравянето  на чуждо тяло и не е  търпяла болки и страдания в посочения период,свързани с него.Нейното психично състояние в този период е последица от  естествената емоционална връзка съществуваща между  родител и дете,включваща и съпреживяването на събития,пряко засягащи близкия човек.От разпита на свидетелите П.и Х. се установи, че ищцата действително е изпитвала  притеснение и стрес от факта, че майка й е в тежко здравословно състояние,но  тези негативни емоции  не са  преки, връзката  им допуснатото  нарушение на добрата медицинска практика и стандарти е опосредена.  Притесненията на дете за живота и здравето на неговия родител безспорно са логична последица от увреждането на здравето на последния, но не са пряка последица от увреждащото действие, довело до влошеното здравословно състояние. Връзката е косвена, поради което не съответства на изискването на чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Ето защо понесените от ищцата тревоги и притеснения, макар и неимуществени като вреди,в периода до смъртта на Л.Г. на 05.01.2017 год.  не подлежат на обезщетяване.

Искането за присъждане на сумата от 288,16 лева за претърпени имуществени вреди от ищцата Б., представляваща разходи за закупени самолетни билети и превод на документи не следва да бъде уважена, тъй като посочените разходи не се установява да са  направени в пряка причинно - следствена връзка със смъртта на Л.Г.. Представените с исковата молба документи  не установяват действително  извършени за закупуване на самолетни билети  с оглед  смъртта на наследодателката-само тези вреди по изложените по-горе съображения,а не и  разходи за пътувания    на ищцата приживе на наследодателката,за да се грижи за нея ,подлежат на репарация. Документите  удостоверяват  направени от ищцата резервации за полети, но от тях  са видни само дати и ден от седмицата, не се установят  годините ,за които   се отнасят. По отношение на претендираната сума от 12 лева за превод на документ, същата не подлежи на обезщетяване, тъй като няма данни разходът да е направен в пряка причинно – следствена връзка с деликта.Видно от приложения документ,преводът е извършен  на 28.03.2018 год. ,а преведения документ  удостоверява прекратяване на обучение в колеж в чужбина  и последна дата на присъствие-11.11.2016 год.

         Отоносно предвеният иск за претърпени от ищцата неимуществени вреди, в резултат на смъртта на нейната майка, съдът намира следното:  

          Размерът на обезщетението за  неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като съгласно трайно установената съдебна практика  понятието „справедливост“  е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането. Така, за да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, в конкретния случай  съдът съобрази следното: Ищцата,родена на *** год.  към  05.01.2017 год.,когато е загубила своята майка ,е била на ненавършени 40 години,няма братя и сестри,не е създала свое семейство,няма деца.Със смъртта на майка си,тя е загубила  последния свой  най-близък родственик.Действително,тя не е била във възраст,в която току що навлиза в живота и връзката с родителите е все още изключително значима  за развитието й,но предвид горните обстоятелства,следва да се приеме,че  за нея семейството й   се е състояло от нейната майка,  с която по горните причини,въпреки зрелостта й ,   духовната  и емоционална близост  е продължавала  да е силна.Върху тази близост няма данни да е повлияло отчетливо отсъствието  на ищцата  от страната  в период от 4-5 години преди смъртта на наследодателката. Ищцата не се е установила трайно да живее  и работи в чужбина,а е била на обучение,което е съчетавала с работа.Близостта и емоционалната връзка е видна и от показанията на разпитаните свидетели-майка и дъщеря са поддържали непрекъсната връзка,дъщерята е подпомагала и подкрепяла своята майка,морално и  материално,когато е могла лично,а в случаите,когато е била обективно възпрепятствана,поради това че учи и работи, и чрез други лица-роднини,приятели, включително и в периода  от откриване на онкологичното й заболяване до смъртта й,двете са имали и  планове за общо бъдеще,смъртта на Л.Г. силно е разстроила ищцата,много често плачела,постоянно говорела за майка си,не е изглеждала добре,не е контактувала с никого , била депресирана, непосредствено след загубата не е била в състояние да учи,имала е  нужда и от  допълнителна психологическа подкрепа. Като отчита горните обстоятелства по делото, интензитета и продължителността на страданията, обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване и проявление на неимуществените вреди съдът приема, че неимуществените  вреди на ищцата  следва да се  остойностят на сумата от 100 000 лв., който размер съдът счита,че към момента  съответства на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и адекватно репарира свързаните със смъртта на Л.Г.  психически болки и страдания на ищцата. С оглед на обстоятелството,че  съдът приема приноса на противоправното поведение на ответника в болките и страдания на ищцата от смъртта на майка й на 10%,то  предявеният иск следва да се уважи в размер на 10 000 лева, а за остатъка до претендираните 120 000 лева - да се отхвърли.

Обезщетението за законна лихва, с оглед уважената част от исковете се явява основателно и , следва да се присъди с начален момент от деня на смъртта на Л.Г. -05.01.2017 г., доколкото  се касае  до деликт и по смисъла на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД длъжникът се счита в забава и без покана.

При това положение следва да бъдат  разгледани и обратните   искове на ответника д-р З. Д. против конституираните по делото трети лица помагачи ЗАД „Алианц България“ и ЗД „Евроинс“ АД. Приетите искове са предявени в следната последователност: против ЗАД „Алианц България“, като застраховател по полица № 13130150200000013, като в случай, че лимитът по посочената застраховка не е достатъчен да обезщети уважената претенция по главния иск - против ЗАД „Алианц България“ и като съзастраховател и водещ застраховател по застрахователен договор № 13130182270000018 по договор сключен между ЗАД „Алианц България“ – водещ застраховател и ЗК „Уника“ АД и Районна колегия на БЛС-Бургас, ЕИК *********, и ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* като застраховател по полица № 18700100000332 „Професионална отговорност“ по договор сключен между „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД и ЗД „Евроинс“ АД.

Съдът констатира, че обратните искове са заявени от ответника З.В.Д., с отговора на исковата молба. От последната е видно, че е отправил молба за привличане на две застрахователни дружества като трети лица негови  помагачи – ЗАД „Алианц България“ ЕИК ********* като застраховател по полица № 13130150200000013, по договор сключен между „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД и ЗАД „Алианц България“ и като съзастраховател и водещ застраховател по застрахователен договор № 13130182270000018 по договор сключен между ЗАД „Алианц България“ – водещ застраховател и ЗК „Уника“ АД и Районна колегия на БЛС-Бургас, ЕИК *********, както и ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* като застраховател по полица № 18700100000332 „Професионална отговорност“ по договор сключен между „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД и ЗД „Евроинс“ АД. Същевременно, обратните искове са предявени против застрахователя по полица № 13130150200000013, по договор сключен между „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД и ЗАД „Алианц България“ и като съзастраховател и водещ застраховател по застрахователен договор № 13130182270000018 по договор сключен между ЗАД „Алианц България“ – водещ застраховател и ЗК „Уника“ АД и Районна колегия на БЛС-Бургас, ЕИК *********, като неправилно в доклада на съда, обективиран в определение № 1425/25.07.2019 г. е посочено, че обратните искове са предявени и против ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* като застраховател по полица № 18700100000332 „Професионална отговорност“ по договор сключен между „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД и ЗД „Евроинс“, тъй като такива искове против това застрахователно дружество не са предявени. Обратните искове са приети от съда за съвместно разглеждане в настоящото производство с  определение № 1951/14.10.2019 г., което следва да бъде отменено в частта, с която са приети за съвместно разглеждане предявени от ответника З.В.Д. чрез пълномощника адв. Сергей Попов обратни искове, против ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, в качеството на трето лице помагач и производството по отношение на него в качеството му на ответник по обратните искове следва да бъде прекратено.

Предявените обратни искове намират основание в разпоредбата на  чл. 435 КЗ, в сила от 01.01.2016 г., съгласно която ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния договор. От представените по делото доказателства се установява, че на 11.11.2015 г., „МБАЛ Лайф хоспитал“ ЕООД е сключил с третото лице-помагач ЗАД „Алианц България“ застраховка "Професионална отговорност на лица, упражняващи медицинска професия" по полица № 13130150200000013. Застрахователната полица е със срок на действие от 00,00 часа на 11.11.2015 год. до 24,00 часа на  10.11.2016 г., и ретроактивна  дата 09.11.2013 год. ,в които срок е настъпило процесното застрахователно събитие-26.01.2016 год. . Съгласно ал. 5 на чл. 469 от КЗ Застрахователният договор за задължителна застраховка "Професионална отговорност" покрива отговорността на застрахования, включително на лицата, които го представляват, на лицата в трудови правоотношения с него и на тези лица, на които застрахованият е възложил изпълнение и ги е включил в застрахователния договор.  Видно от документите д-р З.Д. е включен от „МБАЛ Лайф хоспитал“ ЕООД в застрахователния договор. От общите условия на същия/листи от 84 до 89 вкл./ ,и по-точно раздел II е видно, че той покрива рисковете по телесно увреждане или смърт, причинени на пациент при упражняване на медицинска професия,като предмет на обезщетение са всички суми ,ненадхвърлящи договорените лимити на обезщетение,които застрахованият бъде законово задължен да заплати като компенсация за телесно увреждани или смърт,всички разходи по уреждане на претенции и искове,направени със съгласие на застрахователя. Съгласно вторият абзац на т.1.1  на същия раздел застрахователното събитие се счита за настъпило в срока на действие на застраховката,когато претенцията за обезщетение е предявена срещу застрахования или застрахователя за пръв път писмено през срока на действие на застраховката,при условие че грешката или пропускът,довели до причиняването на вредите ,са допуснати след началната дата на застраховката или след вписаната в полицата ретроактивна дата/ако такава е договорена/. Безспорно застрахователното събитие-извършване на операция /упражняване на медицинска професия/ при която са допуснати нарушения на медицинските стандарти и добрата медицинска практика, е настъпило по време на действието на  този застрахователен договор. Отговорността,която се претендира от лекаря е за смъртта на майката на ищцата вследствие на забравеното чуждо тяло,като смъртта е настъпила на 05.01.2017 год.,т.е. извън срока на  застраховката.Видно от данните по делото застрахователната претенция  може да се приеме за предявена за първи път  в периода 23.02.2018 год.-до 25.04.2018 год.,с оглед съдържанието на документите на листи 49 и 58 от делото. При това положение с оглед на разпоредбата на абзац втори на т.1.1 на раздел II от  общите условия посочени по-горе ,застрахователното  събитие  не се счита за настъпило в срока на действие на застрахователна полица  № 13130150200000013.Тази разпоредба не  може да се  счита за променена или по отношение на нея да се приложи различно тълкуване от описаното по-горе, с оглед съдържанието на  документа на лист 58 от делото.От този документ е видно,че застрахователното дружество признава съществуването и наличието на валидна застраховка  под горния номер полица-обстоятелство което изрично признава и в производството по настоящото дело,образувало е щета по предявена претенция от ищцовата страна/вътрешноорганизационен ред  ,по който се   разглежда,проучва и преценя основателността,респ. неоснователността на   искания  за изплащане на застрахователни обезщетения/ и е отказано удовлетворяване, като е  отречена причинно-следствената връзка между забравения марлен компрес,последвалите заболявания и смъртта на майката на ищцата. Фактът,че в  това писмо застрахователното дружество не се позовава  и не споменава срока на застраховката ,не може да се тълкува като мълчаливо признание ,че събитието се е осъществило в  него,а и преценката относно  срока на застраховката  следва да се извърши,ако се признае наличието на застрахователно събитие,каквото,обаче,в писмото се отрича изобщо да е настъпило.При това положение не са налице основания за уважаване на първия обратен иск срещу ЗАД „Алианц България“ по полица № 13130150200000013.Видно от петитума на  исковата молба по обратния иск,уважаването на претенцията по тази застрахователна полица е поставено като условие за разглеждане на следващата претенция срещу същия застраховател ,но на основание друг застрахователен договор.При това положение,тъй като  поставеното от самия ответник условие за начина и последователността на разглеждане на   обратните  му искове ,основани на два различни застрахователни договора ,не се е сбъднало,то не следва да се пристъпва към разглеждане на обратния иск основан на  застрахователен договор 13130182270000018-листи 93 до 98 от делото.

При това положение,за да бъдат   уважени обратните искове е необходимо да се установи или че е налице сключен застрахователен договор със срок на действие,в който влиза периода 23.02.2018 год. до 25.04.2018 год.,на предявяване  за първи път  на застрахователна претенция,като договорът  следва да има и ретроактивна дата ,обхващаща датата 26.01.2016 год. или че е налице сключен застрахователен договор ,в срока на действие на който влиза датата на застрахователното събитие 26.01.2016 год.  и по който се покриват всички претенции независимо кога са предявени.  В настоящия случай нито един от трите застрахователни договора не отговаря на някой от посочените по-горе два варианта.По-горе бе разгледана застрахователна полица  № 13130150200000013,по която застрахователното събитие е в срока на застраховката,но претенцията е извън него.Вторият застрахователен договор по полица №18700100000332 с конституираното второ по ред трето лице –помагач-„ЗД Евроинс“ АД е със застрахователен период  от 00,00 часа на 23.11.2016 год. до 24,00 часа  на 22.11.2017 год. като не покрива нито момента на първо предявяване на застрахователните претенции,през 2018 год.,нито момента на настъпване на застрахователното събитие-26.01.2016 год.Застрахователен договор 13130182270000018  е със срок на застраховката,считано от 10.10.2018 год. до 09.10.2019 год.  и ректоактивна дата 10.10.2013 год.,като въпреки,че покрива датата на застрахователното събитие-26.01.2016 год.,не покрива периода на първата застрахователна претенция –февруари-април 2018 год.,а и съгласно т.1 на раздел II/лист 94 от делото/покритието е приложимо след и над предвиденото по задължителната застраховка по чл.189 от Закона за здравето и след изчерпване на лимитите  по застраховките,предоставящи задължително покритие съгласно чл.189 от Закона за здравето,които могат да обезщетят претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

При това положение не следва да се обсъждат останалите възражения на двамата застрахователи и по-точно възражението на ответника по обратния иск ЗАД „Алианц България“ за проявена груба небрежност от д-р З.Д. по смисъла на т. 3.1.4 от общите условия на сключения застрахователен договор. При това положение предявеният първи обратен иск следва да се отхвърли,а по отношение на втория произнасяне не се следва.

По разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл.78 от ГПК, страните следва да бъдат осъдени за разноски по делото съобразно уважената и отхвърлена част от исковете.

От представения по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК и находящите се в кориците на делото документи е видно, че ищцата М.Б., чрез процесуалния си представител претендира и действително е направила разноски в общ размер на  20 751,82 лева като сбор от внесена държавна такса с общ размер от 10 926,82 лв., при сбор  от претенции по пет предявени иска, депозит за експертиза - в размер на 625 лева и адвокатски хонорар в размер на 9 200 лева. В съдебно заседание, ответниците са направили възражение за прекомерност  на адвокатския хонорар, което  следва да бъде уважено.На първо място няма данни при договаряне на адвокатския хонорар да е приложена разпоредбата на чл.2,ал.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,т.е. за всеки от петте иска да е определено възнаграждение и сборът да формира размера на платения адвокатски хонорар-съдът изчислявайки  дължимия такъв, съгласно чл. 7, ал. 2, т.1, т.2, т. 3 и т. 5  и при приложение на ал.5 на чл.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,  установи,че сбора от възнагражденията за три от петте иска/120000 лв.,100000 лв. и 50000 лв. ,съответно 3930 лв., 3530 лв. и 2030 лв.-общо 9490 лв.  /се явява по – голям от  договорения и заплатен  такъв от 9200 лв. При това положение следва да се приеме,че адвокатското възнаграждение е определено въз основа на сбора от цените на петте иска.В този случай размера на възнаграждението се определя по т.5 на ал.2 на чл.7 от Наредбата и минимума му възлиза  закръглено на 7000 лв.Съдът намира,че именно до този размер следва да бъде намален адвокатския хонорар  по следните съображения:Безпротиворечива и трайна е съдебната практика по въпросите  за ненаследимостта на обезщетението за неимуществени вреди,освен в  хипотеза на настъпило правоприемство в хода на видящ процес,чийто предмет е  било този вид  обезщетение,както и дължимостта на обезщетение за неимуществени вреди на наследници само при  смърт на наследодател,но не и за  причинени нему увреждания, които наследникът е съпреживявал заедно с наследодателя си,поради липса на пряка причинна връзка между увреждането и вредите. По тези два иска не се поставят никакви спорни фактически въпроси,не са ангажирани и  събирани  доказателства,а единствените правни въпроси са безспорни,поради което не следва да се приеме,че в общия договорен размер на възнаграждението те  следва да намерят съществено отражение.Наред с това, следва де  се вземе предвид и обстоятелството, че    искът за обезщетение за неимуществени вреди за  претърпените от самата ищца болки и страдания в резултат от смъртта на нейната майка, се характеризира с фактическа  и правна сложност – всички релевантни за  този иск факти между страните са спорни, изготвена,събрана е и е обсъдена многобройни медицинска документация , изслушана  е експертиза, разпитвани са свидетели и т.н., спорът  е съсредоточен върху  установяване на противоправно поведение при извършване на специфична-медицинска дейност ,върху изследване на причинно-следствена връзка между множество последователно осъществили се  събития,развивани са  множество правни доводи, поради  което именно разглеждането на  този иск  с размер от 120000 лв., обосновава заплащането на възнаграждение  малко под два пъти по минималния размер,който е 3930 лв. При това положение  като се вземе предвид липсата на каквато и да е фактическа и правна сложност по исковете с общ размер от 150000 лв. и сериозната фактическа и правна сложност на иска  с размер от 120000 лв.,съдът намира,че възнаграждение от 7000 лв. отговаря точно на степента на сложност на настоящия процес.Ето защо, възражението за прекомерност на тази сума  следва да се уважи,като  то се намали на сумата от 7000 лв. и така следва да бъде  включено в   общия размер на претендираните от ищцата разноски. При това положение, общият размер на признатите  за действително направени разноски на ищцата следва да бъде 18551,82 лв. ,като съобразно уважената част от исковете  от 10000 лв. следва да й бъдат присъдени  679,13 лв.

 Ответникът МБАЛ „Лайф хоспитал“ ЕООД претендира направени по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 7 000 лева, за което е представен и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че сумата е реално заплатена. Не е направено възражение за прекомерност.Съобразно отхвърлената част от исковете на този ответник се дължат разноски от ищцата в размер на 6743,75 лева.

Ответникът З.В.Д., чрез процесуалния си представител също е направил искане за разноски. От представения по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК и находящите се в кориците на делото документи е видно, че ответникът претендира и действително е направил разноски в общ размер на  13 351,82 лева като сбор от внесена държавна такса по предявените обратни искове с общ размер от 6 926,82 лв., при сбор  от претенции по обратните искове, депозит за експертиза - в размер на 625 лева и адвокатски хонорар в размер на 5 800 лева. Тъй като в представения по делото договор за правна защита и съдействие не е посочено каква част от уговорения хонорар се отнася до предявените от ищцата главни искове, и каква част от него се отнася до предявените от ответника обратни искове против застрахователното дружество, следва да се приеме, че половината от сумата – 2 900 лева е заплатена за правна помощ и съдействие по исковете предявени от М.Б., а другата половина – 2 900 лева е заплатена за предявените обратни искове от З.Д. против ЗАД „Алианц България“ по застрахователните договори. При това положение направените от ответника разноски за защита по главните искове се формират от сумата от 2900 лв.-част от адвокатски хонорар и 625 лв.-възнаграждение на вещо лице или сумата от 3525 лв. При това положение дължимите му разноски,съобразно отхвърлената част по главните искове предявени от М.Б. възлиза в размер на  3395,96 лв.Направените от този ответник разноски по предявените обратни искове  следва да останат за негова сметка.

Ответникът по обратните искове ЗАД „Алианц България“ също е отправил искане за присъждане на разноски по делото, като е представил списък по чл. 80 от ГПК, в който са посочени разноски в размер на 450 лева,определени  при приложение на предпоставките на чл.25,ал.2,предл.2 във вр. с ал.1  на Наредбата за заплащане на правната помощ с оглед материалният интерес ,надхвърлящ сумата от 10 000 лв. ,проведените повече от 3 съдебни заседание и фактическата и правна   сложност на делото.Не са направени възражения по така посочения размер на възнаграждението.При това положение,на този  ответник по  обратните искове се дължи сумата от  450 лв.,  от ищеца по обратните искове - З.В.Д..

По изложените съображения и на основание чл.253 от ГПК и  чл.45 и чл.49 от ЗЗД , Бургаски окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

 ОТМЕНЯВА  определение № 1951  от закрито заседание от 14.10.2019 год. в частта му , с която са приети за  съвместно разглеждане в производството по настоящото дело предявените от З.В.Д. чрез пълномощника адв. Сергей Попов обратни искове,съдържащи се в депозирания от него на 19.03.2019 год.  писмен отговор  и против  конституираното  с определение № 1425 от 25.07.2019 год.   в  качеството на трето лице помагач на  този ответник застраховател ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43.

 ОСЪЖДА  „Многопрофилна болница за активно лечение – Лайф Хоспитал“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бул. „Димитър Димов“ /панорамен път/, и  З.В.Д., с адрес по месторабота: „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД, гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бул. „Димитър Димов“ /панорамен път/,  да заплатят солидарно на М.Ц.Б., с адрес: гр. Б., ул. „М. Л.“ № *, чрез  пълномощника адв. Ваня Денева  с адрес на кантората гр. Габрово, ул.“Драва“ № 1, сумата от 10 000/десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди  от смъртта на нейната майка Л.Г. , настъпила на 05.01.2017 год.,за която е допринесло оставянето на микулич-компрес  в коремната й кухина при оперативна интервенция, извършена на 26.01.2016 год.  от оператора З.Д.  в ответната болница  , ведно със законната лихва  върху горната сума от датата на увреждането – 05.01.2017 год. до окончателното й изплащане , като иска в останалата му част до претендирания размер от 120 000 лева  ОТХВЪРЛЯ.

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Ц.Б., с адрес: гр. Б., ул. „М. Л.“ № *, чрез  пълномощника адв. Ваня Денева  с адрес на кантората гр. Габрово, ул.“Драва“ № 1 искове против „Многопрофилна болница за активно лечение – Лайф Хоспитал“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бул. „Димитър Димов“ /панорамен път/, и З.В.Д. ,с адрес по месторабота: „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД, гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бул. „Димитър Димов“ /панорамен път/ за осъждане на двамата ответници да заплатят солидарно на ищцата следните суми: сумата от 2 882,30 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от Л.В. Г. /майка, наследодателка на ищцата/ ,представляваща направени разходи за закупуване на лекарствени и козметични продукти, сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата Б., изразяващи се в продължителни физически и психически болки и страдания, включително невъзможността да изпълнява ежедневните си задължения – посещаване на училище и полагане на изпити, прекъсване на образованието в чужбина и други,  което е следствие от търпените болки и страдания от нейната майка за периода на провежданото й лечение от 21.01.2016 г. до 05.01.2017 г., ведно със законната лихва  върху горната сума от датата на увреждането 21.01.2016 г., сумата от общо 288,16 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищцата Б., изразяващи се в  разходи за закупени самолетни билети и превод на документи, ведно със законната лихва  върху горната сума от датата на увреждането.

ОСЪЖДА  „Многопрофилна болница за активно лечение – Лайф Хоспитал“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бул. „Димитър Димов“ /панорамен път/, и З.В.Д.  с адрес по месторабота: „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД, гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бул. „Димитър Димов“ /панорамен път/ да заплатят на М.Ц.Б., с адрес: гр. Б., ул. „М. Л.“ № *, чрез  пълномощника адв. Ваня Денева  с адрес на кантората гр. Габрово, ул.“Драва“ № 1 сумата от 679,13 лева, представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част от предявените искове.

ОСЪЖДА М.Ц.Б., с адрес: гр. Б., ул. „М. Л.“ № *, чрез  пълномощника адв. Ваня Денева  с адрес на кантората гр. Габрово, ул.“Драва“ № 1  да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение – Лайф Хоспитал“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бул. „Димитър Димов“ /панорамен път/, сумата от 6743,75  лева, представляваща направени по делото разноски, съобразно отхвърлената част от предявените искове.

ОСЪЖДА М.Ц.Б., с адрес: гр. Б., ул. „М. Л.“ № *, чрез  пълномощника адв. Ваня Денева  с адрес на кантората гр. Габрово, ул.“Драва“ № 1  да заплати на З.В.Д., с адрес по месторабота: „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД, гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бул. „Димитър Димов“ /панорамен път/ сумата от  3395,96 лева, представляваща направени по делото разноски,  съобразно отхвърлената част от предявените искове.

ОТХВЪРЛЯ предявения от З.В.Д.  с адрес по месторабота: „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД, гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бул. „Димитър Димов“ /панорамен път/ против ЗАД „Алианц България“ ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София 1612, ул. „Юнак“  № 11-13  обратен иск  за присъждане на застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 13130150200000013/11.11.2015 г.

ОСЪЖДА  З.В.Д., с адрес по месторабота: „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД, гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бул. „Димитър Димов“ /панорамен път/ да заплати на ЗАД „Алианц България“ ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София 1612, ул. „Юнак“  № 11-13 сумата от  450 лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението е постановено при участието на ЗАД „Алианц България“ ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София 1612, ул. „Юнак“  № 11-13 и  „Евроинс“ АД, ЕИК ********* с адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43  в качеството на трети лица - помагачи на ответника З.В.Д., с адрес по месторабота: „МБАЛ – Лайф Хоспитал“ ЕООД, гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бул. „Димитър Димов“ /панорамен път/.

Решението подлежи на  обжалване пред Апелативен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните,а в частта за частична  отмяна на определение № 1951  от закрито заседание от 14.10.2019 год.,е окончателно.

 

 

СЪДИЯ:

.