Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №178
гр. ВРАЦА,10.07.2020г.г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд,гражданско отделение ,в
публичното заседание на 26.06.2020г., в състав:
Председател:Мирослав Досов
Членове:Пенка Т.Петрова
мл.с.:Магдалена Младенова
в присъствието на:
прокурора секретар В.Вълкова
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
в.гр. дело N` 196 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
се развива по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №
341/29.06.2017г. постановено по гр.д.№ 546/ 2017г. по опис на ВрРС,състав на
съда е признал за установено на основание чл. 422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал. 1 пр.
1 ЗЗД вр. с чл.8 ал.1 ЗАЗ, че С.Е.С. дължи на Ц.М.Г. сумата от 12 889,36 лв. -
главница, дължима по: 1. договор за аренда на земеделска земя от 26.06.2013г.
за стопанската 2015г. - 2016г.; 2. договор за аренда на земеделска земя от
26.06.2013г. за стопанските години: 2013-2014г.,2014-2015г.и 2015-2016г.;
3.договор за аренда на земеделска земя от 26.06. 2013г.за стопанските години:
2013-2014 г., 2014-2015 г. и 2015-2016 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 01.02.2017 г. до погасяване на вземанията и на основание
чл. 78 ал. 1 ГПК е осъдил С.Е.С., да заплати на Ц.М.Г. разноски в заповедното и
исково производства.
Недоволен от решението е останал С.Е.С. ***,който
с въззивна жалба вх. № 9737/ 17.07.2017г. го обжалва.
Във въззивната жалба се посочва,че
обжалваното решение е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила и е необосновано.Изтъква се нарушение на чл.236 ал.2 ГПК,тъй като съдът не бил обсъдил в мотивите си исканията и възраженията на
страните,не е преценил доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност.Неправилно било отказано допускането на гласни доказателства,при
положение,че съгласно разпределената доказателства тежест,плащането на сумите във
връзка с предявения установителен иск с правно основание чл.422 ГПК било в
тежест на ответника.Позовава се на съдебна практика на ВКС, според която когато
става въпрос за отчитане на движението на стоки при осъществяване на търговска
дейност,свързано със законови предписания за издаване на счетоводни
документи,не изключва изслушването на свидетелски показания,когато такива не са
съставени.Поддържа се,че случаят е именно такъв, в смисъл,че дължимите от
ответника суми са от негова търговска дейност,а не в негово лично качество,при
положение,че било установено,че ЗП С.С. е лице различно от физическото лице С.С..Изтъква
се,че от представените от ответника РКО,редовно осчетоводени и отразени във
воденото от него счетоводство е установено извършеното плащане в полза на ищеца
по подписаните между страните арендни договори.Поддържа се,че действително
вписванията в счетоводните книги са частни свидетелстващи документи,чиято
доказателствена сила не е равнозначна на
материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи
документи,независимо от разпоредбата на чл.182 ГПК,респ.чл.55 ТЗ,но
същевременно счетоводните книги и вписванията в тях могат да служат като
доказателство на страната,която ги е водила,според тяхната редовност,която следва
да бъде да установена,а въззивникът е установил именно последното.Не било
съобразено от страна на районния съд,че представените осчетоводени РКО не са
оспорени надлежно от ищеца и могат да служат като надлежно доказателства в
полза на ответника.Навежда се,че ищецът не е доказал точния размер на
следващите му се арендни вноски,нито,че има задължение за дължима лихва за забава по чл.86 ЗЗД,тъй като такава не е
налице.Ищецът не бил установил с относими доказателства и липсата на извършено
в негова полза плащане на дължимите по арендните договори вноски,както и че те
са прекратени едностранно. Иска се допускане на поисканите пред първата
инстанция четирима свидетели,при условията на чл.266ал.3 ГПК.Иска се отмяна на
решението,и предявените искове да се отхвърлят.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемият Ц.М.Г.
*** чрез адв.Цв.С.,*** дава писмен отговор,в който обосновано и подробно излага
съображения за правилност на обжалвания съдебен акт,за липса на негови пороци и
в тази връзка за неоснователност на въззивната жалба.Изтъква се,че правилно
районният съд е разпределил доказателствената тежест,като е направил обоснован
и пълен анализ на събраните доказателства,както и на формалната и материална
доказателст-вена сила и удостоверителната компетентност на РКО и хроноло-гичния
регистър,в който те са отразени.Противопоставя се на искането за допускане на
гласни доказателства.Иска се потвърждаване на решението и разноски.
Делото е гледано от състав на ВрОС,и с
решение от 27.02.2018г.по в.гр.д.№ 467/2017г.първоинстанционното решение е
потвърдено.
С решение от 30.04.2020г.по гр.д.№
2095/2018г.по касационна жалба на въззивника въззивното решение на ВрОС е
обезсилено и делото върнато на ОС за ново разглеждане от друг състав.ВКС в отменителното решение е посочил,че
въззивното решение на ВрОС се явява недопустимо,тъй като съставът на ОС не бил
спрял производството по делото до приключване производството по т.д.№
100/2017г. и по т.д.№ 13/2018г.,и двете по описа на ОС Враца,решенията по които
са от значение за изхода и правилното решаване на спора по настоящето дело и го
обуславят.
След служебна справка настоящият състав
констатира,че производството по т.д.№ 100/2017г.е приключило с влязло в сила
решение.Предвид указанията на ВКС обуславящото т.д.№ 100/2017г.е приложено по
настоящето,а производството по последното – насрочено за разглеждане по
подадената въззивна жалба,приета от въззивната инстанция при първото гледане на
делото за редовна и допустима,като съдът се е произнесъл и по заявените с нея
доказателствени искания.
При новото гледане на делото страните
поддържат становищата си,така както са изразени при първото му гледане.
При новото гледане не са събирани нови
доказателства,освен,че са приложени т.д.№ 100/2017г. и т.д.№ 13/2018г.,и двете
по описа на ОС Враца.
За да се произнесе по основателността на
жалбата,въззивната инстанция взе предвид,че въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259,ал.1 ГПК,отговаря на изискванията за съдържание и приложения по
чл.260 и чл.261 ГПК,произхожда от страна с необходимата легитимация и правен
интерес,насочена е против съдебен акт от категорията на обжалваемите,при което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Решението, нейн предмет, е валидно и допустимо
като постано-вено по допустим иск и правилно по направените правни изводи.
Районният съд е сезиран с искова
молба,подадена от Ц.М.Г. чрез адв.Цв.С.,*** против С.Е.С. ***,с която е предявен положителен установителен иск с
искане да се признае за установено ,че ответникът му дължи заплащане на сумата
12 889.36 лв., представляваща главница, дължима по сключени между страните 3
бр.договора за аренда на земеделски земи, описани в тях,както и деловодните
разноски по ч.гр.д.№ 4247/2016г. по опис на ВрРС,ведно със законната лихва
върху главницата.
В подкрепа на твърденията си за наличието
на облигационна връзка между страните,ищецът представя заверени копия от дого-ворите за аренда на земеделски земи.
В отговора си по чл.131 ГПК ответникът
оспорва исковата пре-тенция,като от своя страна заявява,че бил извършил
плащания по договорите за отделните стопански години на действието им, като
първоначално е твърдял,че това е правил по банков път,но след това е променил
позицията си,като е заявил,че плащанията са били направени в брой на ищеца,като
по договора от 26.06.2013г., с предмет земеделски земи в общ размер от 262.309
дка му е изплатил сумата 10 492.36 лв.-веднъж сумата 4 800 лв., веднъж 5000
лв.и сумата 550 лв. предадена по искане на ищеца на лицето Иван Хр.Вачев,при
което за стопанската 2015-2016 година изцяло се е издължил.Дал е становище,че е
изпълнил задължението си и по договора от 26.06.2013г. с предмет 9.450 дка
земеделски земи,което сторил с превод от 02.04.2015г. на сумата 1441
лв.Признава неизпълнение на задължението си за плащане на дого-ворената рентна
вноска по договора от 26.06.2013г. с предмет 2 бр.ливади, с обща площ от 30.500
дка.В тази връзка е направил възражение за частично прихващане,от което
впоследствие се е отказал.
В подкрепа на твърденията си е представил
три броя разходни касови ордери,съдържащи се на стр.93-94 от делото.
В производството е приложено ч.гр.д.№
4247/2016г. по опис на ВрРС,образувано по заявление на ищеца за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК срещу ответника С.Е.С.,за
сумите: 12 889,36 лв. - главница, дължима по:1/договор за аренда на земеделска
земя от 26.06. 2013г., с нотариална заверка на рег. №2182 от 26.06.2013г. на
нотариус П.Ц., с район на действие РС-Враца за стопанската 2015г. - 2016г.;2/
договор за аренда на земеделска земя от 26.06.2013г., с нотариална заверка на
подписите рег. №2183 от 26.06.2013г. на Нотариус П.Ц., с район на действие
РС-Враца за стопанските години: 2013-2014г., 2014-2015г. и 2015-2016г.; 3/договор
за аренда на земеделска земя от 26.06.2013г., с нотариална заверка на подпи-сите,
рег. №2184 от 26.06.2013г. на нотариус П.Ц., с район на действие РС-Враца за
стопанските години: 2013-2014 г., 2014-2015 г. и 2015-2016 г.;за сумата 1
624.71 лв.-лихва за периода от 02.10.2014г. до 20.10.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2016 г. до изплащане на
вземането; и съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от заявлението
в размер на 680лв.
С разпореждане № 105/2 от 25.10.206г.,
районният съд, е разпоредил издаването на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,
като е уважил частично заявлението и го отхвърлил за сумата 1624.71 лв. -лихва
за периода от 02.10.2014г. до 20.10.2016г., като е присъдил разноски и държавна
такса, съобразно уважената част на заявлението.
За уважената част е била издадена заповед
по чл.417 ГПК № 2794/25.10.2016г.
С оглед подадено възражение по чл.414 ал.1 ГПК от страна ответника,с разпореждане от 19.12.2016г., на заявителя в лицето
на настоящия въззиваем, са били дадени указания за предявяване на иск за
установяване на вземането му,което
обосновава и правният му интерес от настоящото производство.
Облигационните отношения между страните се
основават на сключените между тях три броя договори за аренда от 26.06.2013г., съдържащи
се от стр.1 до стр.18 от делото,от чието съдържание се установява следното:
Договорът
от 26.06.2013г., с нотариална заверка на подписите №100, том II, рег. №2182 от
26.06.2013г. на нотариус П.Ц.,на стр.10-стр.12 има предмет 25 недвижими имота — ниви, находящи се в
землището на с. Три кладенци, общ. Враца, обл. Враца, с обща площ от 262,309
дка., сключен е за срок от 4 стопански години, считано от датата на
подписването му , като арендаторът се е задължил да заплаща на арендодателя
годишна рента в размер на 40 лв. на декар, превеждана авансово, преди започване
на стопанската година, най-късно до 1-ви октомври, за всяка следваща стопанска
година;
Договорът от 26.06.2013г., с нотариална
заверка на подпи-сите №101, том II, рег. № 2183 от 26.06.2013г. на нотариус
Пла-мен Цветков/стр.13-стр.15/ е с предмет 3 недвижими имота — ливади, кат.ІІІ,находящи
се в землището на с. Три кладенци, общ. Враца, обл.Враца,с обща площ от 9,450
дка. Договорът също е сключен за срок от 4 стопански години, считано от датата
на подписването му,като арендаторът се задължил да заплаща на арендодателя
годишна рента в размер на 20 лв. на декар, превеждана авансово, преди започване
на стопанската година, най-късно до 1-ви октомври, за всяка следваща стопанска
година.;
Договорът
за аренда от 26.06.2013г., с нотариална заверка на подписите № 102, том II,
рег. № 2184 от 2б.06.2013г. на нотариус П.Ц./ стр.16-стр.18/ е с предмет 2 броя
ливади с обща площ от 30,500 дка, находящи се в землището на с. Три
кладенци,общ.Враца,обл.Враца,като договорът отново е сключен за срок от 4
стопански години, считано от датата на под-писването му,а арендаторът се
задължил да заплаща на арендодателя годишна рента в размер на 20 лв. на декар,
превеждана авансово, преди започване на стопанската година, най-късно до 1-ви
октомври, за всяка следваща стопанска година. И в трите
договора за аренда е налице уговорка плащането да бъде извършвано по
банков път, по посочената банкова сметка *** Ц.М.Г.,а конкретните договорености
постигнати между страните и коментирани по-горе, намират основание в
съответните клаузи на всеки един от тях.
По делото са били приети и представените от ответника три броя разходни
касови ордери,съответно с № 58/ 05.10.2015 г., № 59/08.10.2015 г. и № 60/14.10.2015
г., издадени от него в ка-чеството му на земеделски производител, подробно
описани като съдържание и записвания в решението на районния съд, като те са
били обект на проверка по отношение спазване на изискванията на относимите
нормативни актове за съставянето им и на допусна-тата,назначена, изслушана и
приета ССЕ.
От констатациите по същата,които районният съд е ценил като обективни и
компетентни, е установено,че 3-те РКО, пред-ставени от ответника са съставени
относно изплащането на дъл-жими арендни плащания по договори от 26.06.2013г. за
стопан-ската 2015-2016г.,но с неточности и несъответствия с основни принципи на
счетоводната отчетност за документална обоснованост и хронологичен ред на
записване,като липсва съответствие между документиране и осчетоводяване на
стопанската операция.За тях не е съставен документ в изпълнение на изискванията
на чл. 7 от ЗС- липсва разписка,ведомост, арендна книга или др.,в които
арендодателят с подписа си да е удостоверил,че е получил сумите посочени в
тях,а за РКО за 5000 лв.,ответникът не е подал справка по чл.73 от ЗДДФЛ ЗП за
физическото лице Ц. Мето-диев Г.,че му е изплатил доход по-голям от 5000 лв.
При така установената фактическа обстановка,районният съд, извършвайки
всеобхватен,задълбочен, аналитичен, взаимосвързан анализ,съответстващ на
установените от писмените доказателства правни отношения и връзки между
страните,прилагайки относимия материален закон, е достигнал до правния извод за
основателност на исковата претенция,като я е уважил.
Въззивната инстанция споделя изцяло направените правни из-води в мотивите
на районния съд и на основание чл.272 ГПК
се присъединява и препраща към тях.
Правното
основание на предявеният с исковата молба иск, съгласно изложеното в
обстоятелствената част на последната, е чл.422 ал.1 вр.с чл.415 ГПК,вр.с чл.79
ал.1 пр.1 ЗЗД,вр.с чл.8 ал.1 ЗАЗ,както е приел и районния съд.
В хода на разглеждането й е установено по
безспорен и категоричен начин наличието на изискуемо,подлежащо на изпъл-нение
вземане в полза на ищеца,произтичащо от създадени между страните облигационни
взаимоотнишения въз основа на сключените между страните три броя арендни договора.Вземането
на ищеца е установено на база съответните клаузи на договорите относими към
уговорената дължима на арендодателя годишна рента съобразно декарите на
предоставените за обработка под аренда земеделски земи,в рамките на
договорените срокове за действието им.
Установява се от представените писмени
доказателства, свър-зани с уговорките за годишното рентно плащане по отделните
до-говори,че за исковия период от време,арендаторът не е изпълнил задължението
си за привеждането им в полза на арендодателя.
За да обоснове наличието на извършени
плащания по отделните договори във връзка с твърдяното от ищеца неизпълнение,
от-ветникът се позовава на представени от него три броя разходни касови
ордери,които,както се посочи са били предмет на допусна-та,назначена и приета
ССЕ.Според констатациите на същата,които и въззивната инстанция приема като
компетентни и обективни, РКО № 58/ 05.10.2015г. и РКО № 59/8.10.2015г. са
съставени от ЗП С.Е.С. за изплащане на аренда на Ц.М.Г. по договор от
26.06.2013г.,като според осно-ванието за съставянето им плащанията са за
стопанската 2015-2016г.
РКО № 60/14.10.2015г. е бил съставен на
името на И.Х.В., в полза на Ц.М.Г., за изпла-щане частично на аренда по договор
от 26.06.2013г. за стопан-ската 2015-2016г., по който са констатирани
неточности и про-пуски като ордер съставен в полза на ищеца,като ,както на този
ордер,така и в останалите два липсват
подписи на последния.И въпреки,че въпросните ордери са отразени
формално счетоводно в счетоводните
документи,водени от земеделския производител,те са били отразени в
хронологичния регистър,какъвто ответникът е длъжен да води в съответствие с
чл.2 от Закона за счетоводст-вото едва през м.декември 2015г., което,както сочи
експертизата представлява нарушение на един от основните принципи на
сче-товодна отчетност,а именно хронологичния ред при отразяване на счетоводните
операции.При тези констатации,те не могат да се ценят и въз основа на тях да се
приеме,че в полза на ищеца е извършено надлежно плащане на аренда за посочената
в тях стопанска година в рамките на сумите отразени в тях,още повече,че те са
отразени в хронологичния регистър много след датите посочени за съставянето
им,което навежда на извод,както е приел и районния съд,че са издадени само за
да се удостовери с тях твърдяното плащане.
Възражението,че в случая по отношение на
документалното счетоводно отразяване следва да намерят приложение относими
разпоредби на ТЗ е неоснователно.Резонно и в съответствие с констатациите по
изслушаната ССЕ,районният съд е приел,че по отношение на отразяването на
съответните счетоводни операции, относими към дейността на ответника в
качеството му на зе-меделски производител следва да намерят приложение на общо
ос-нование разпоредбите на Закона за счетоводството.
От друга страна,както подробно в мотивите
си е развил и районния съд,по своята същност тези разходни касови
ордери,неносещи подписа на ищеца и съставени от ответника, представляват частни
свидетелстващи документи,които се ползват с материална доказателствена сила,
единствено и само ако удостоверяват неизгодни за издателя си факти.В случая,
обаче, те удостоверяват изгодни за ответника факти,а именно извършени плащания
в полза на ищеца,при което не се ползват с материална доказателствена сила.
В жалбата се развиват доводи,че тъй като
искът е заведен против физическото лице С.Е.С.,а вземането произтича от търговска
дейност на ЗП С.Е.С.,той е недопустим.Съдът не намира този довод за основателен,тъй
като в случая физическото лице съвпада със земеделския производител, съобразно
тълкуването на разпоредбите на чл.3 и чл.5 от Наредба № 3/29.01.1999г. за
създаване и поддържане на регистъра на земеделските стопани,които разпоредби са
относими към регистрацията на физическите лица като земеделски производители.
Въпросната наредба не прави разлика в статута на съответното физическо
лице,което се е регистрирало като земеделски стопанин. Напротив,то се
идентифицира като такъв с идентификациите относими към него като физическо
лице,като например регистрацията са извършва
с регистрационен номер,съответстващ на единния граждански номер на
физическото лице.Така че предявеният иск е процесуално допустим,а разгледан по
същество,както се посочи по-горе, основателен и доказан.
В жалбата са развити и доводи,че
претенцията за присъждане на вземане от лихви е останалата
недоказана.Въззивната ин-станция,не ги споделя,тъй като именно просрочието в
плащанията на следващата се годишна рента по трите договора за аренда за
стопанската 2015-2016 година,която,както е посочено в ЗАЗ се определя в периода
от 1.10.2015г. до 01.10.2016г е дало осно-вание за предявяване на заявлението
по реда на чл.417 ГПК,а по отношение на наличието на задължение на
ответника,респективно вземане на ищеца,в настоящото производство е проведено
пълно и главно доказване.
При изложените съображения,обжалваното
решение,като правил-но,съответстващо на материалния закон и постановено без
откло-нения на процесуалния такъв,ще следва да се потвърди.
Направеният от въззивния състав извод не се
променя от данните по приложеното т.д.№ 100/2017г.по описа на ОС Враца,по
отношение на което при първото гледане на делото въззивният състав е спрял производството
по настоящето,което спиране е било отменено от САС.Към момента на приключване
на производството по настоящето дело производството по т.д.№ 100/2017г.е
приключило с влязъл в сила на 24.06.2019г.съдебен акт,с който са отхвърлени
като неоснователни предявените от въззивника обективно съединени установителни
иска за признаване за установено по отношение на въззиваемия,че не съществува
правоотношение между страните по сключените три бр.арендни договора,предмет на
настоящето производство,поради разваляне на договорите,поради неизпълнение от
страна на арендодателя на задължението му да предаде на арендатора арендуваните
земеделски земи.
По делото е приложено и т.д.№ 13/2018г.по
описа на ОС Враца,по което въззивникът е предявил иск с правно основание чл.26
ал.1 ЗЗД,послужило му като основание да иска спиране на производството по
делото,което искане не е било уважено от въззивния съд,който факт пък от своя
страна е дал основание на ВКС да обезсили решението на ОС Враца.Видно от
данните по делото,същото е прекратено поради неизпълнени от страна на настоящия
въззивник-ищец по делото указания на съда за отстраняване нередовности на
исковата молба.
При повторното гледане на делото от настоящия
състав въззивникът е входирал в ОС Враца идентична искова молба/с тази по т.д.№
13/2018г./,и отново е поискал спиране производството по делото на основание чл.229
ал.1 т.4 ГПК,което искане е прието за неоснователно,представляващо злоупотреба
с процесуални права и направено единствено с цел шиканиране и протакане процеса
по настоящето дело,поради което го е отхвърлил и не е спрял производството по
делото.При произнасянето си съдът е взел предвид,че с отговора на исковата
молба въззивникът поддържа изпълнение по договорите за аренда,и е искал
събиране на доказателства в тази насока,а изпълнение се дължи само по
действителни договори.С депозираната искова молба за обявяване нищожността на
договорите за аренда на осн.чл.26 ал.1 ЗЗД,от които ищецът/въззиваем/ черпи
права,въззивникът не сочи конкретните пороци на договорите.
Формално въпросите относно действителността на
договорите за аренда са преюдициални по отношение на спора по настоящето
дело,но подобни доводи въззивникът не е правил в срока за отговор на исковата
молба,и според настоящия състав навеждането на такива в отделно производство е
недопустимо и единствено с посочената по-горе цел.
От друга страна няма никаква пречка въззивникът да
се позове на подобни доводи,доколкото се касае за нищожност в настоящето
производство,а и съдът е длъжен при произнасяне по предявения иск и служебно да
се произнесе по действителността или нищожността на договорите за аренда,ако
констатира подобни пороци.
Приемайки,че не са налице предпоставките на чл.229
ал.1 т.4 ГПК,и,че молбата за спиране е свързана с шиканиране на процеса и
злоупотреба с процесуални права,настоящият състав я е приел за неоснователна и
като такава я оставил без уважение.В подкрепа на направения от състава извод за
шиканиране на процеса са и данните по изисканото за прилагане т.д.№ 13/2018г.по
описа на ОС Враца,образувано по идентична искова молба/с тази по вх.№
3716/11.06.2020г./ и послужило отново като основание за искане за спиране на
същото основание,производството по което дело е било прекратено поради
неотстранени недостатъци на исковата молба.
При така изяснената фактическа обстановка с
оглед изложеното въззивната жалба се явява неоснователна.Като такава следва да
се остави без уважение,а първоинстанционното решение да се потвърди.
При този изход на делото пред въззивната
инстанция,на въз-зиваемия Цв.Г. се дължи възстановяване на направените разноски
при гледане на делото съгласно представените списъци по чл.80 ГПК – 1587,60
лв.при първоначално гледане на делото от ОС,1884,31 лв.-при повторното гледане
на делото от ОС и 1109,90 лв.-разноски пред ВКС.
Водим от горното,Врачанският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 341/29.06.2017г.
постановено по гр.д.№ 546/2017г. по опис на РС-Враца.
ОСЪЖДА С.Е.С., с ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на Ц.М. Г., с ЕГН **********,сумата
от 1587,60 лв.разноски пред окръжния съд при първоначалното гледане на
делото,сумата 1884,31 лв.сторени разноски пред Окръжен съд при повторното
гледане на делото и сумата 1109,90 лв.-сторени разноски пред ВКС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред ВКС в едномесечен срок,считано от датата на уведомяването на
стра-ните.
Председател:........... Членове:1..........
2..........
2..........