№ 34
гр. Ихтиман, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20241840200261 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. П. З. против Наказателно постановление №
* на началник група към ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“, с което за
нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при
подробно изложени съображения.
В депозирана писмена защита АНО (началник група към ОДМВР
София, сектор „Пътна полиция“) чрез процесуален представител оспорва
жалбата. Прави искане за потвърждаване на наказателното постановление
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
Административнонаказващият орган е установил правилно
фактическите положения.
1
На 22.03.2024 г. около 11:37 часа по автомагистрала „*“, в района на 22-
ри км., с посока на движение към гр. София, лек автомобил марка „*“, модел
„*“ с рег. № *, в условията на натоварен трафик в активна лента, поради
въведена преди мястото на нарушението временна организация на
движението, се движел в лентата за принудително спиране (аварийна лента).
По същото време и място свидетелите И. Г. и И. Н. – служители на
ОДМВР – София, изпълнявали служебните си задължения по контрол на
автомобилния транспорт. Докато извършвали обход на маршрута, поради
образувалото се задръстване, забелязали, как автомобила „*“, модел „*“ с рег.
№ *, се управлява от въззивника в лентата за принудително спиране.
Поведението на последния предизвикало възмущението на част от водачите на
автомобили в колоната в активна лента, които започнали да свирят с клаксони.
Свидетелите спрели за проверка водача на автомобила. В хода й
установили самоличността му – наказаният К. П. З.. Провели разговор с него,
в който заявил, че автомобилът е технически изправен и няма лице със
здравословен проблем в него. Обяснил, че се движил в лентата за
принудително спиране, тъй като бързал за полет от летище „София“ и показал
куфарите си за пътуване, намиращи се в багажника.
При тези данни, свид. Г. Г., в качеството на младши автоконтрольор при
ОДМВР-София, съставил срещу жалбоподателя Акт № * за установяване на
административно нарушение по чл. 58, т. 3 ЗДвП.
В 12.29 часа на 22.03.2024 г. жалбоподателят К. З. напуснал Република
България през ГКПП „*“ и се върнал в страната през същия пункт на
25.03.2024 г. в 00:31 часа.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното в производството
Наказателно постановление № * на началник група към ОДМВР София,
сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП на
основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание
глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства, обективирани в показанията на свидетелите Г. Г., К.Д., справка
за напускания на страната от К. З. в периода 2019 г. – 2024 г. и АУАН, който
съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност.
Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи
се и от тях несъмнено се установява, че на 22.03.2024 г. около 11:37 часа по
автомагистрала „*“, в района на 22-ри км., с посока на движение към гр.
София, в условията на натоварен трафик в активна, поради въведена преди
мястото на нарушението временна организация на движението,
жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № * в
лентата за принудително спиране (аварийна лента), както и че автомобилът е
технически изправен и не е имало лице в него, което да има здравословни
2
проблеми.
Свидетелите Г. и Д. демонстрират относително добър спомен за
деянието, като са категорични във възприятията си, че изрично са запитали
наказания за техническа неизправност на автомобила, както и дали той или
спътницата му са били със здравословен проблем. Въззивникът отговорил
отрицателно, като изложил, че причината да управлява автомобила в лентата
за принудително спиране било, че бърза, за да хване полет от летище „София“,
като дори показал куфарите си за пътуването. Относно точното време, място
на извършване на деянието и индивидуализиращите признаци на автомобила,
показанията им се допълват от АУАН, който, както беше посочено, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност, която в
случая не е оборена.
Относно причината за управлението на автомобила в аварийна лента,
показанията на свидетелите косвено намират подкрепа в справката за
задгранични пътувания на наказания, от която е видно, че той е напуснал
пределите на страната през ГКПП „*“ в 12.29 часа, т.е. по-малко от 1 час след
извършване на нарушението.
С оглед горната констатация, съдът не кредитира приемен протокол от
22.03.2024 г. и отговор с вх. № * в които се твърди, че процесният автомобил е
постъпил в сервиза в същия ден с техническа неизправност в 13.00 часа и в
16.15 часа е бил взет. Двата документа не доказват, че към момента на
осъществяване на деянието автомобилът е бил технически неизправен,
напротив от показанията на разпитаните в хода на производството свидетели,
се установява обратното, а именно, че по време на проверката е бил изправен
и не това е била причината водачът да го управлява в лентата за принудително
спиране. На второ място, предвид обстоятелството, че наказаният е напуснал
страната непосредствено след извършване на нарушението, с голяма степен на
вероятност може да се направи извод, че двата документа са съставени за
целите на процеса, за да избегне наказаният административнонаказателна
отговорност. Доколкото авторът на документите – Г. К., не е възприел
техническото състояние на автомобила към момента на извършване на
нарушението, настоящият състав приема, че не е необходимо той да бъде
разпитван.
На последно място, само за пълнота е нужно да се отбележи, че с оглед
принципа на непосредственост, заложен в чл. 18 НПК, приложим и в
административнонаказателния процес на основание чл. 84 ЗАНН, за съда не
съществува възможност да обсъжда достоверността на гласните
доказателствени източници, събрани при разглеждане на делото при
предходния съдия-докладчик. Ето защо не следва да се извършва преценка на
показанията на свид. П., по-конкретно било ли е възможно наказаният да
остави автомобила в сервиз в гр. София непосредствено след нарушението и в
същия ден да вземе го, за да пътува до гр. Пловдив, след като е регистрирано,
че в 12.29 часа на 22.03.2024 г. жалбоподателят К. З. да напуска Република
3
България през ГКПП „*“ и да се върне в страната през същия пункт на
25.03.2024 г. в 00:31 часа.
По изложените съображения, въззивната инстанция възприема
фактическата обстановка, установена от АНО в обжалваното НП.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58,
ал. 1 ЗАНН.
Налице е пълно съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като
с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали
времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които е било извършено
нарушението.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от открИ.е на
нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя
страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
от формална страна.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на
релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация, досежно
нарушението по чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Нарушението е описано с всички
съставомерни признаци.
Съдът изцяло споделя правните изводи на АНО.
4
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателят правилно е
ангажирана.
Нормата на чл. 58, т. 3 ЗДвП предвижда забрана при движение по
автомагистрала на водача да се движи или спира в лентата за принудително
спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при
здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Тази
забрана не е изпълнена от жалбоподателя З., като без техническа неизправност
или здравословен проблем на водача или пътника в автомобила, той се е
движел в лента за принудително спиране на автомагистрала „*“. Поради това
на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП законосъобразно е подведен под
административнонаказателна отговорност.
От обективна страна на 22.03.2024 г. около 11:37 часа жалбоподателят З.
е управлявал лек автомобил „*“, модел „*“ с рег. № * по автомагистрала „*“, в
района на 22-ри км., с посока на движение към гр. София, в лентата за
принудително спиране без да е налице повреда по автомобила и без да са
налице здравословни проблеми на водача и пътника в превозното средство.
От субективна страна деянието е извършено умишлено във форма на
вината пряк умисъл. Жалбоподателят съзнавал, че управлява лекия автомобил
в лентата за принудително спиране без да е налице повреда по автомобила и
без да са налице здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното
средство и пряко целяла това, за да постигне целта си по-бързо да достигне до
летище „София“.
Не се споделят развитите в жалбата съображения, че деянието не е
осъществено на автомагистрала, тъй като не е след въвеждане на ВОБД не е
отговаряла на изискването в чл. 3, ал. 7 ЗП да има две ленти. Конкретното
нарушение, видно от приложените заповеди и схеми на ВОБД, е извършено на
22 км. от АМ „*“ посока гр. София, където всички ограничения във връзка с
временната организация са отменени. В принципен план следва да се
отбележи още, че въвеждането на ВОБД на автомагистрала не я превръща в
друг вид републикански път за ремонтирания участък, доколкото същата
продължава да има изискуемите в чл. 3, ал. 7 ЗП характеристики.
Предвид разпоредбата на чл. 29 ЗАНН не следва да се обсъжда дали
процесното деяние представлява маловажен случай.
То не представлява и явно маловажен или малозначителен случай. Касае
се за типично нарушение от съответния вид. При интензивен трафик
жалбоподателят е демонстрирал чувството за безнаказаност, като без законова
причина се движи в лента за принудително спиране. Поведението му дори е
предизвикало възмущение на намиращи се трафика водачи, които са
започнали да свирят с клаксоните на автомобилите си, за да привлекат
вниманието на намиращия се в близост полицейски патурл. Подобно
поведение, освен склонност към пълно незачитане на установения в страната
правов ред, създава опасност от възникване на ПТП с други участници в
движението, които имат законова причина да се намират в посочената лента,
препядства и значително затруднява движението на автомобили на спешна
5
помощ и КАТ. Нужно е да се отбележи, че деяние, като настоящото, разкрива
признаци на значително по-висока степен на обществена опасност в случаите,
когато е образувана тапа в активните ленти, поради катастрофа или ВОБД,
защото по този начин значително се затруднява движението на всички
контролни органи и нуждаещи се лица в аварийната лента. Ето защо горните
два института са неприложими.
По вида и размера на наказанието:
Видът на наказанието законосъобразно е определен от АНО съобразно
предвиденото в нормата на чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП – глоба и лишаване от право
да управлява МПС.
Размерът на наказанието е правилно определен съобразно абсолютно
определения в съответната нормата.
Предвид изхода на делото основателно е искането на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН сочи, че то се определя по преценка на
съда, като е установен единствено неговият максимален размер. В случая
съдът намира, че възнаграждението следва е в размер на 150 лв., тъй като
делото не разкрива висока фактическа и правна сложност. Типово е за
процесуалния представител на АНО, освен това юрисконсултът е
представлявал органа без явяване в съдебно заседание, т.е. единствено
посредством кратко писмено становище.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5
вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № * на началник група
към ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“ на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал.
2, т. 5 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН.
ОСЪЖДА К. П. З. , ЕГН **********, с адрес: *, ДА ЗАПЛАТИ на
ОДМВР – СОФИЯ, БУЛСТАТ *, представлявано от директора, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Гео Милев” № 71, сумата от 150 лв. -
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6