Разпореждане по дело №276/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 1242
Дата: 10 март 2020 г.
Съдия: Николай Янков Господинов
Дело: 20207170700276
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

438

 

гр. Плевен, 10.03.2020 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ-ри състав, в закрито съдебно заседание на десети март 2020 г., в състав :

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

 

като разгледа докладваното от съдия Господинов адм.д. № 276/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 166, ал.4 вр. ал.2 и ал.3 от АПК.

Административното дело е образувано по жалба от „КАПИНА 71“ООД с адрес на управление Плевен, ул.“Гренадирска“ № 40, вх.А, ап.22, ЕИК *********, представлявано от П И К, подадена чрез адв. М Б от АК- Плевен, с която се оспорва Предписание № 0001110/04.03.2020 г., издадено от Официален ветеринарен лекар към Областна дирекция по безопасност на храните- Плевен.

С жалбата е направено особено искане с правно основание чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК, а именно да бъде спряно предварителното изпълнение на обжалваното предписание до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт.

В жалбата особеното искане се обосновава със следните доводи:

На първо място се оспорва компетентността на административния орган, издал оспорения АА и се твърди, че даденото предписание е нищожно. На следващо място се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания АА. Твърди се, че не е налице спешна необходимост от изпълнение на горното предписание, преди да са влезли в сила обжалваните разпореждания и да е налице влязъл в сила акт за унищожаване на процесните суровини и храни, тъй като е спорен единствено въпроса за съхраняването им в нерегистриран обект и налице ли е законово основание за налагане на ПАМ. Изразява се становище, че действията по унищожаване на стоката и сключването на договор за нейното обезвреждане биха нанесли сериозни имуществени щети на дружеството в две направления, а именно липсата на възможност за доказателствени искания и липса на възможност за реализация на стоката до крайните клиенти на дружеството в случай на отмяна на предписанието и разпорежданията, които са предмет на оспорване в други производства.Спирането на изпълнението на предписанието няма да затрудни или осуети изпълнението му при приключване на производството, докато предварителното изпълнение на същото ще доведе до обезсмисляне на производството по оспорване на АА и ще обезсмисли обжалването на другите три издадени разпореждания, представляващи ПАМ по  ЗВД.

Съдът намира, че особеното искане е допустимо за разглеждане, тъй като е подадено от процесуално легитимирана страна ведно с жалба, с която се оспорва и самият АА, във връзка с която е образувано настоящето съдебно производство, поради което същото е в съответствие с разпоредбата на чл.166, ал.1 от АПК.

Разгледано по съществото, искането е неоснователно.

Процесното предписание е дадено на основание чл.253, ал.2, т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, която разпоредба систематично се намира в  гл. IХ, раздел II „Принудителни административни мерки, налагани при упражняване на държавен ветеринарно-санитарен контрол“, поради което съдът намира, че то представлява принудителна административна мярка /ПАМ/. Съобразно разпоредбата на чл.253, ал.5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, обжалването на предписанието не спира изпълнението му.

Доводите за нищожност на процесното предписание представляват съображения, свързани със законосъобразността на обжалвания административен акт, поради което същите са относими и ще бъдат разгледани в производството по оспорване на същия. С настоящето определение съдът следва да вземе отношение единствено по допуснатото по силата на закон предварително изпълнение. Съгласно Тълкувателно решение № 5/08.09.2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на Върховния административен съд, разпоредбата на  чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране изпълнението на административния акт е обща разпоредба за съдебен контрол, приложима по отношение на всички актове, с които е допуснато по силата на отделни закони предварително изпълнение на административен акт, когато законът не предвижда изрична забрана за съдебен контрол, както в случая. Когато по силата на изрична законова разпоредба се предвижда предварително, незабавно изпълнение на определена категория административни актове, се презюмира наличието на една, повече или на всички предпоставки на чл. 60, ал. 1 от АПК.

Предпоставка за спиране от съда на изпълнението на оспореното предписание е наличие на противопоставим друг интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК. В тежест на жалбоподателя е да посочи и установи пред съда наличието на обстоятелства, обосноваващи необходимостта от спирането изпълнението на оспореното предписание. Оспорващият следва да обоснове наличието на такава вероятност, като изложи твърдения, подкрепени с доказателства, за факти и обстоятелства относно вида, характера и размера на вредите, които биха му били причинени в резултат на допуснатото предварително изпълнение.

С разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК е регламентирана възможност допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, при спазване на ал. 2 на същата разпоредба. Тоест, за да може съдът да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, следва жалбоподателят да представи доказателства за засягане на свой интерес, който да е равен по степен на значимост, на посочения в нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК.

В случая в жалбата са изложени твърдения за засягане на интересите на оспорващото дружество, но настоящият съдебен състав счита, че същите не обосновават основателност на искането за спиране, а освен това не са подкрепени и с никакви доказателства. Доказателствената тежест е на оспорващия, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, съгласно която всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Допуснатото в хипотезата на чл.253, ал.5 от ЗВД предварително изпълнение е обусловено от законовата презумпция за подлежащ на приоритетна защита значим обществен интерес, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на този закон. За да бъде преодоляна тази законово регламентирана защита, оспорващият трябва да докаже, че предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда –  чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Твърдените от оспорващото дружество имуществени вреди не са конкретизирани и установени по размер, поради което няма как да се квалифицират като значителни и/или трудно поправими. Даденото предписание се изразява в представяне на договор с фирма за обезвреждане, а твърдените неконкретизирани като размер вреди не се основават на горното предписание, а на представените с жалбата три бр. заверени преписи от разпореждания за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход, за които се твърди, че също се обжалват.  Липсват данни, от които да се направи извод, че сключването на договор с фирма за обезвреждане ще засегне значително финансово състояние на дружеството по начин, който ще постави под въпрос дейността му, за да бъде прието, че са налице основания по  чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 АПК. Освен това искането не е основано на нови обстоятелства и не обуславя обезпечаване на жалбата чрез спиране на изпълнението на процесното задължително указание. Предварителното изпълнение е осъществено по силата на закона. Волята на законодателя очевидно е да се въведе бързина при отстраняване допуснати нарушения по ЗВД, което не нарушава правата на страните. В случай на евентуална неправилна преценка на контролните органи и след приключване на съдебния спор по законосъобразността на издаденото предписание, ако резултатът от оспорването е благоприятен за жалбоподателя, той може да предприеме защита на интересите си по съдебен ред, при извършено недължимо плащане по общия исков ред или по реда на ЗОДОВ.

Предвид гореизложеното съдът намира, че искането за спиране на допуснатото по силата на закона изпълнение на оспореното предписание е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното Административен съд- Плевен,  

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на Предписание № 0001110/04.03.2020 г., издадено от Официален ветеринарен лекар към Областна дирекция по безопасност на храните- Плевен.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от уведомяване на страните.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК на страните да се изпрати препис от настоящото определение.

 

                                                        С Ъ Д И Я :/п/