РЕШЕНИЕ
№ 23 дата 08 януари 2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ХIIІ-ти състав,
в
публично заседание на 19 декември 2019г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар:
С. А.
Прокурор:
Дарин Христов
разгледа
докладваното от съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ дело № 2605 по описа за 2019 год. и за да се произнесе
взе
предвид следните обстоятелства:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда” – Стара Загора, против Решение № 266/07.10.2019г.,
постановено по НАХД № 940/2019г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е
отменено наказателно постановление № 24-002476 от 08.08.2019г. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Стара Загора, с което, на основание чл.414,
ал.1 от Кодекса на труда, на „Травъл Лайт”ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева за административно нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ.
Съдебното решение се обжалва като неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът не споделя мотивите на
районния съд, обосновали отмяна на издаденото наказателно постановление, като
излага подробни съображения в тази насока. Изразява становище, че
констатираното деяние е доказано от събраните по делото доказателства и
съставомерно, поради което правомерно е ангажирана отговорността на „Травъл
Лайт”ЕООД. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът не се представлява.
Ответникът по касация – „Травъл Лайт” ЕООД също не изпраща представител.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за отмяна на
съдебния акт и потвърждаване на наказателното постановление.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок, а разгледана по същество е основателна.
Административният съд обсъди доводите на касационния
жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши и
служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на
решението с материалния закон.
Ответникът по
касация е санкциониран за това, че на 15.07.2019г. при извършена проверка по
спазване на трудовото законодателство на обект бистро „Немо”, находящо се в КК
„Слънчев бряг”, община Несебър, кв.Чайка № 41, стопанисвано от „Травъл Лайт”
ЕООД било установено, че към момента на проверката дружеството, в качеството си
на работодател, не държи на разположение на контролния орган поименни графици
за работа за месец юли 2019г. Съставен е АУАН, а впоследствие въз основа на
съдържащите се в него фактически констатации е издадено и оспореното пред
районния съд наказателно постановление № 24-002476 от 08.08.2019г. на Директор
на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Стара Загора, за нарушение по смисъла на
чл.403а, ал.1 от КТ, като е посочено, че санкцията се налага на основание
чл.415б от КТ.
За да постанови
оспореното решение, районният съд е приел, че при издаване на наказателното
постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
това, че с него ответникът по касация е санкциониран на основание чл.414, ал.1
от КТ, а в същото време в диспозитива му е посочено, че имуществената санкция е
по чл.415б от КТ. Обоснован е извод, че това препятства санкционираното лице да
разбере дали санкцията му е наложена за установеното административно нарушение
или за дължима лихва.
Решението е
неправилно.
Настоящият
съдебен състав не споделя мотивите на районния съд, обосновали отменителното
решение. Нормата на чл.415б от КТ не съдържа състав на административно
нарушение и не е санкционна. Тя установява задължение за заплащане на лихви за
неплатени имуществени санкции или глоби, наложени с наказателно постановление и
регламентира моментът, в който то възниква за работодателя, длъжностното лице,
работника или служителя – едномесечен срок, считано от влизане в сила на
наказателното постановление. Ето защо, посочването ѝ в диспозитива на
наказателното постановление не води до объркване кое е правното основание за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на работодателя, още повече,
че в мотивите е посочена правилната санкционна норма – чл.414, ал.1 от КТ. В
този смисъл съдът счете, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да се
квалифицират като такива нарушаващи правото на защита.
Районният съд е изяснил релевантните за решаването на
спора факти, като е обосновал извод, че установеното с акта нарушение е
доказано от събраните писмени и гласни доказателства, но не е извършил преценка
за приложението на материалния закон, предвид обстоятелството, че е отменил
наказателното постановление на процесуално основание. След като не се
констатира соченото от районния съд процесуално нарушение, делото следва да се
върне за ново разглеждане, с излагане на мотиви по същество относно
законосъобразността на издаденото НП.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК
във връзка с чл. 222, ал. 2 АПК, Административен съд – Бургас, ХIIІ-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 266/07.10.2019г., постановено по НАХД
№ 940/2019г. по описа на Районен съд – Несебър.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен
състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: