Р Е Ш Е Н И Е

 

№  260094

Град Русе, 17.12.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд,  търговско отделение в откритото съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА

 

при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от председателя търговско дело № 313 по описа на РОС за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

             Производството е по реда на чл. 517, ал.4 ГПК.

Постъпила е искова молба от „ТМ Т.“ АД гр. Р., ЕИК *** срещу „Е.С.“ ЕООД гр. Русе, ЕИК ***, с която е предявен иск за прекратяване на ответното търговско дружество с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК. Молителят твърди, че  е кредитор на парични вземания срещу едноличния собственик на капитала на „Е.С.“ ЕООД гр. Русе, ЕИК *** – „С.“ АД  гр. Русе, ЕИК*** и като такъв е взискател по изп.дело № 20209140400321 по описа на ЧСИ В.Н., с рег. № *** на КЧСИ, образувано за принудителното събиране на присъдените му суми  по изп. листи № 3854/02.12.2019 г. по ч.гр.д.; № 6614/2019 г. по описа на РРС; № 3947/09.12.2019 г. по ч.гр.д. № 6615/2019 г. по описа на РРС; № 3981/10.12.2019 г. по ч.гр.д. № 6616/2019 г. по описа на РРС и № 4077/17.12.2019 г. по ч.гр.д. и № 6617/2019 г. по описа на РРС. По искане на взискателя „ТМ Т.“ АД гр. Русе е насочено изпълнение върху дяловете на „С.“ АД  гр. Русе, представляващи 100 % от капитала в  три дружества – „И.З. С“ ЕООД, „Е.С.“ ЕООД и „С. п.“ ЕООД гр. Русе. Със запорно съобщение изх. № 3578/21.05.2020 г. до Агенция по вписванията, ТРРЮЛНЦ е наложен запор върху дружествения дял на „С.“ АД от капитала на „Е.С.“ ЕООД гр. Русе в размер на 100 % дялово участие. Запорът е вписан в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството на 28.05.2020 г. Ищецът твърди, че няма постъпили плащания по изпълнителното дело от страна на длъжника.

Приложено представя  постановление от 17.06.2020 г. на В.Н., с рег. № 914 на КЧСИ,  с което като взискателят е овластен  да предяви иск пред РОС за прекратяване по съдебен ред на всяко от трите дружества, едно от които е ответното „Е.С.“ ЕООД гр. Русе, ЕИК ***.

      Препис от исковата молба и приложените доказателства е изпратен на ответника. Депозиран е отговор, в който се оспорват изцяло изложените в исковата молба обстоятелства, като се твърди, че не е спазена предвидената по закон процедура за предявяване на иска  – изпълнението не е насочено върху всички дялове в дружеството и запорът е наложен само за част от капитала, на която съответства запорирания дружествен дял, приложима е нормата на чл. 517, ал.3 ГПК, което от своя страна  изрично предвижда връчването от страна на съдебния изпълнител на изявлението на взискателя за прекратяването на участието на длъжника в дружеството, каквото в настоящия случай не е проведено. Допълнително  развива доводи за това, че отношенията между ищеца и „С.“ АД са уредени доброволно извънсъдебно още преди снабдяването с цитираните изп. листи като е договорено цялостно уреждане на облигационно – финансовите отношения.

       Депозирана е допълнителна искова молба, в която в подкрепа на спазената процедура се акцентира върху обстоятелството, че длъжникът по изпълнителното дело „С.“ АД е едноличен собственик на капитала на ответното дружество „Е.С.“ ЕООД гр. Русе и приложима е нормата на чл. 517, ал.4 ГПК, при която хипотеза не се връчва изявлението на взискателя за прекратяване на дружеството. Поддържа се изявлението, че не е налице плащане на дълга.

         В отговора на допълнителната искова молба ответното дружество поддържа твърденията, изложените обстоятелства и направените възражения до този момент. Счита, че наложения запор не се отнася до всички дялове в ответното дружество, поради което е неприложима нормата на чл. 517, ал.4 ГПК, и производството следва да се развие по процедурата на чл. 517, ал.3 ГПК, която не е спазена. Моли съда да остави без уважение молбата.

        С оглед на редовно разменените книжа и направените възражения и доказателствени искания, съдът се е произнесъл с определение по въпросите, визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.

        След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

                     По делото е представено Постановление за овластяване на взискател от 17.06.2020 г. на ЧСИ В.Н., с рег. № 914 на КЧСИ,  с което ищецът „ТМ Т.“ АД гр. Русе, ЕИК *** в качеството му на взискател по изп. дело № 20209140400321 е овластен  да предяви иск пред РОС за прекратяване по съдебен ред на всяко от трите дружества, едно от които е ответното „Е.С.“ ЕООД гр. Русе. Изп дело № 20209140400321 по описа на ЧСИ В.Н. е образувано за принудителното събиране на присъдените на „ТМ Т.“ АД гр. Русе суми  по изп. листи № 3854/02.12.2019 г. по ч.гр.д.; № 6614/2019 г. по описа на РРС; № 3947/09.12.2019 г. по ч.гр.д. № 6615/2019 г. по описа на РРС; № 3981/10.12.2019 г. по ч.гр.д. № 6616/2019 г. по описа на РРС и № 4077/17.12.2019 г. по ч.гр.д. и № 6617/2019 г. по описа на РРС. Върху дружествения дял на „С.“ АД, ЕИК *** от капитала на ответника „Е.С.“ ЕООД гр. Русе, в размер на 100 % дялово участие е наложен запор, вписан в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по фирменото дело на дружеството на 28.05.2020 г. Няма представени доказателства за извършени плащания от длъжника или трети задължени лица и  за погасяване на дълга.         

                 При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

   Съдът определя правната квалификация на предявения иск като такъв – по чл. 517, ал. 4  ГПК  -  прекратяване на търговско дружество по съдебен ред.  Съдът счита така предявения иск за допустим и го поставя на разглеждане.

    Процесуална предпоставка за предявяването на иска по  чл. 517, ал. 4 от ГПК е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество - на трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и сл. от ГПК, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял, т. е. предмет на този иск е упражняването на потестативно право за прекратяване на търговското дружество и откриването на производство по ликвидация като способ за събиране на задължението по реда на чл. 266 и сл. от Търговския закон. Разпоредбата на  чл. 517, ал. 4 от ГПК урежда реда за принудително изпълнение върху всички дружествени дялове, формиращи капитала на търговското дружество. В същата норма, която следва да се прилага в систематична връзка с чл. 517, ал. 1 от ГПК, са посочени изчерпателно предпоставките и редът за провеждане на принудителното изпълнение. Съгласно цитираните норми, принудителното изпълнение започва с налагане на запор върху дяловете на ограничено отговорния съдружник, който се вписва в ТРРЮЛНЦ и се съобщава на дружеството; след налагане на запора съдебният изпълнител без да връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване на същото, овластява взискателя за предявяване на иска. При кумулативното наличие на законовите изисквания на чл. 517, ал. 1 и ал. 4 от ГПК съдът може да отхвърли иска само, ако вземането е удовлетворено в предвидения в закона срок - до приключване на първото заседание по делото.

В конкретния случай от доказателствата по делото се установява по безспорен и несъмнен начин наличието на дълг на едноличния собственик на капитала – „С.“ АД гр.Русе на ответното дружество „Е.С.“ ЕООД гр. Русе към ищеца „ТМ Т.“ АД гр. Русе. Снабдяването с изпълнителни листи, образуване на изпълнително производство, както и предприемане на действия по налагане на запор от страна на съдебния изпълнител върху всички притежавани от „С.“ АД гр.Русе дружествени дялове са факти, които са установени по делото, а се установяват несъмнено и след справка по партидата на ответното дружество в общодостъпния електронен Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенция по вписванията. Видно е също така, че с протокол от 17.06.2020 година съдебният изпълнител е овластил взискателя - ищец по делото да предяви иск за прекратяване на ответното дружество.

При съобразяване на всичко така изложено, съдът намира, че по делото са доказани всички предпоставки за прекратяване на търговското дружество, визирани в приложимата разпоредба на  чл. 517, ал. 4 от ГПК, а именно: ищецът е кредитор на едноличния собственик на всички дялове от капитала на ответното дружество, като вземането му се установява от издадените изп. листи № 3854/02.12.2019 г. по ч.гр.д.; № 6614/2019 г. по описа на РРС; № 3947/09.12.2019 г. по ч.гр.д. № 6615/2019 г. по описа на РРС; № 3981/10.12.2019 г. по ч.гр.д. № 6616/2019 г. по описа на РРС и № 4077/17.12.2019 г. по ч.гр.д. и № 6617/2019 г. по описа на РРС. За събиране на тези вземания е налице образувано висящо изп.дело № 20209140400321 по описа на ЧСИ В.Н., с рег. № *** на КЧСИ;  принудителното изпълнение е насочено срещу всички дялове от капитала на „Е.С.“ ЕООД гр. Русе, собственост на длъжника по изпълнението „С.“ АД, ЕИК ***. По партидата на „Е.С.“ ЕООД гр. Русе  гр. Русе в ТРРЮЛНЦ е вписан запор на дружествения дял на „С.“ АД гр. Русе на основание запорното съобщение по изпълнителното дело. С вписването на запора по партидата на търговското дружество, същото е известено за наложения запор, по арг. от чл. 7 и чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ, регламентиращи действието на вписването по отношение на третите добросъвестни лица и което на още по-силно основание следва са се прилага и по отношение на самото ЕООД, по чиято партида е извършено вписването. Взискателят е овластен от съдебния изпълнител да предяви иск за прекратяване на дружеството. Вземането не е удовлетворено в предвидения в закона срок - до приключване на първото заседание по делото.

При това положение съдът следва да прекрати дейността на ответното търговско дружество. Действията по откриване на производство по ликвидация на прекратеното дружество, определяне на срока на същата, както и назначаване на ликвидатор, предвид обстоятелството, че се извършват в рамките на едно безспорно охранителното производство, каквото е това по ликвидация, са от компетентността на Агенция по вписванията.

Съдът намира за неоснователни наведените от ответната страна твърдения за неспазване на изискванията на чл. 96, ал.1 ТЗ и липса на предварително връчване на изявление от взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството с изтичане на съответен срок, преди овластяването му да предяви иск за прекратяване на дружеството пред съответния окръжен съд. Съобразно нормата на чл. 517, ал.4 ТЗ когато всички дялове от капитала на дружеството са запорирани и се притежават от едно лице, какъвто е настоящия случай, съдебният изпълнител, след като наложи запора, направо овластява взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството.

                 С оглед изхода на спора, в тежест на ответното дружество са направените от ищеца разноски по делото, за които е представена справка по чл. 80 ГПК. Предвид направеното възражение от ответната страна за прекомерност на претендираното заплатено адвокатското възнаграждение на ищеца в размер на 850,00 лв, същото  следва да бъде намалено до визирания в нормата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, а именно 600,00 лв, предвидено като такова следващо се за процесуално представителство, защита и съдействие по неоценяеми искове, извън изрично посочените такива по граждански дела, какъвто е настоящия случай.

                  След влизане на решението в сила, същото следва да бъде изпратено служебно на Агенция по вписвания, ТРРЮЛНЦ за вписване прекратяването на ответника и откриване производство по ликвидация на дружеството.

                   Предвид изложените съображения, Окръжният съд

 

                                             Р  Е  Ш  И   :

                                      

                   ПРЕКРАТЯВА „Е.С.“ ЕООД гр. Р., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Р., ***, представлявано от С. Ч. П..

                   ОСЪЖДА  „Е.С.“ ЕООД гр. Р., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Р.,***, представлявано от С. Ч. П. да заплати на „ТМ Т.“ АД гр. Русе, ЕИК *** сумата 680,00 лв. разноски по делото, от които 80,00 лв държавна такса и 600,00 лв адвокатско възнаграждение.

                   РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВЕЛИКО ТЪРНОВО.

          След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА за служебно вписване в ТРРЮЛНЦ на основание чл. 517, ал. 4, пр. предпоследно от ГПК.

        

                                              

                                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: